Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 30.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е
въззивен състав, в публичното съдебно заседание на седми май две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.
с. ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при участието
на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от
съдия Иванка Иванова гр. дело № 8993 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 72881 от 27.03.2020 г., постановено по гр.
д. № 59234/2017 г. по описа на СРС, ГО, 71 състав, е отхвърлен предявеният иск
от ЕТ „Д.-Т.Н.-Д.М.“, срещу „Р.И.К.Е.-***“ ЕООД, с правно основание чл.31, ал.2
ЗС – за заплащане на обезщетение за ползване на 30/1600 ид.
ч. от следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 68134.1376.1315 (номер
по предходен план УПИ VI за КОО от
кв7, местност ж. к. „*****“), находящ се в гр. София,
ул. „**********, с площ съгласно скица от АГКК от 1783 кв. м., предявен за
сумата от 6 260 лв. за периода м.01.2016 г. – м.08.2017 г., ведно с искането за
присъждане на законна лихва. Ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от
500 лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК, представляваща сторените по делото
разноски.
Срещу постановеното съдебно решение е депозирана
въззивна жалба от ищеца ЕТ „Д.Н.М.“, с която го обжалва изцяло. Излага
съображения, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като съдът се е
произнесъл по непредявен иск - за ползването 30/1600 ид.
ч. от имот с идентификатор 68134.1376.1315 вместо за сграда, собственост на
ищеца. Счита, че неправилно е квалифициран и предявеният иск като такъв с
правно основание чл.31, ал.2 ЗС, вместо чл.59 ЗЗД, тъй като претендираното
обезщетение е за това, че ответникът, възпрепятствайки правото на преминаване
през съсобствения между страните поземлен имот, е лишил ищеца от правото му на
ползване на собствения му търговски обект – разположената в съсобствения имот
самостоятелна сграда, собственост на ищеца. В случай, че съдът приеме, че
обжалваното решение е допустимо, то същото е неправилно. По делото е
представена нотариална покана до ответника да му предаде ключ за вратата от
дворното място, за да може да влиза в съсобствения между страните поземлен имот
и да ползва собствената си постройка в него. Не носи доказателствена тежест да
установи, че не е получил ключ от вратата на дворното място, а в тежест на
ответника е да докаже, че е предал на ищеца ключ от съсобственото между
страните дворно място, каквото действие нито твърди да е извършил, нито е
представил доказателства за това. По делото е представен препис от исковата
молба, въз основа на която е образувано гр. д. № 78154/2017 г. на СРС, 120
състав, по предявен иск по чл.109 ЗС между същите страни. Счита, че неправилно
решаващият съд е приел, че между страните е постигната уговорка по чл.32 ЗС
относно ползването на съсобствения поземлен имот. Към момента все още е висящо
производството по чл.109 ЗС. С предявяването на този иск ответникът е направил
признание, че между страните има спор именно относно осигуряване на достъп до
собствената на ищеца сграда и като не е ценил това признание в съвкупност с
останалите доказателства по делото, съдът е допуснал съществено процесуално
нарушение. Неправилно решаващият съд е приел, че по делото не е установено
ответникът лично да ползва собствения му търговски обект. Такова твърдение не е
заявено по делото. Твърди, че ответникът препятства достъпа до имота и по този
начин го е лишило от възможността да ползва търговския обект. Счита, че
неправилно съдът е приел, че печатницата и кафето са с различен вход, като
неправилно е интерпретирал показанията на разпитаните свидетели. По делото е
установено, че достъпът до търговския обект на ищеца е откъм ул. „Николай Чудотворец“
и няма друг вход. Именно ключът от тази врата е поискан от ответника с
изпратената до него нотариална покана. Тъй като ответното дружество не е било
съгласно ищецът да ползва този вход, за да стигне до обекта си, на практика е
имало временен достъп през тревната площ, на терен, който е общинска
собственост. Това обаче не е вход за достъп до търговския обект, а е странична
импровизирана врата, до която се стига през общинско място и няма излаз до
улица. Съдът не е съобразил, че сградата на ответника е печатница и следва да
отговаря на определени изисквания за нейната сигурност и безопасност.
Съсобственото дворно място е оградено с масивна ограда и счита за недостоверни
показанията на свидетеля на ответника, че вратата, през която би се осигурил достъпа
до сградата на ищеца, стояла постоянно отключена. Моли съда да обезсили
обжалваното решение, като процесуално недопустимо, а ако приеме същото за
допустимо, да го отмени изцяло и да уважи предявения иск. Претендира сторените
по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен
отговор на въззивната жалба от ответника „Р.И.К.Е.-***“ ЕООД. В хода на
съдебното производство оспорва въззивната жалба. Моли съда да потвърди
обжалваното решение. Претендира сторените по делото разноски.
СРС е сезиран с иск с правно основание чл.31, ал.2 ЗС.
Ищецът твърди, че е собственик на сграда с идентификатор 68134.1376.1315.1,
която се намира в гр. София, ул. „**********, със застроена площ от 45 кв. м. и
предназначение: сграда за търговия. Тази сграда е построена в поземлен имот с
идентификатор 68134.1376.1315 (номер по предходен план УПИ VI за КОО от кв.7, местност ж. к. „*****“), находящ се в гр. София, ул. „**********, целият с площ
съгласно скица от АГКК от 1783 кв. м., от който поземлен имот ищецът притежава
30/1600 ид. ч. съгласно договор за продажба от
20.05.2010 г. между СО и ищеца. Ответникът притежава 1570/1600 ид. ч. съгласно договор за продажба от 18.03.2004 г.,
сключен със Столична община. През последните 10 години ответното дружество
възпрепятствало достъпа на ищеца до собствения му търговски обект и по този
начин му пречил да упражнява правото си на собственост, като го ползва по
предназначение. С нотариална покана от 15.01.2016 г. е поканил ответника да му
предаде ключ за вратата от дворното място, за да може да влиза в процесния имот
и да ползва собствената си постройка в него. На посочените в нотариалната
покана дати не се е явил представител на ответника, за което са съставени
констативни протоколи. Твърди, че не разполага с ключ от входната врата на
целия поземлен имот, както и е построена незаконна ограда от ответника, която
му пречи да достигне и да ползва постройката си. За периода м.01.2016 г. - м.08.2017
г. ищецът е лишен от достъп до имота си, тъй като ответникът възпрепятства
преминаването му през дворното място и по този начин не може да ползва по
предназначение имота си. Моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати сумата от 4 000 лв. – обезщетение за възпрепятстване
правото му на преминаване през съсобствения между страните поземлен имот, като
го е лишил от правото на ползване на собствения му търговски обект. Претендира
сторените по делото разноски.
С постъпилия в
срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът оспорва
предявения иск. Счита, че същият е недопустим, неоснователен и недоказан.
Твърди, че притежава постройка в парцела, в който са обособени две отделни
части. В едната част е входа за неговата постройка, а в другата част е входът
за постройката на ищеца, който се ползва от него. Твърди, че никога не е
лишавал ищеца от възможността да влиза в имота. Оспорва заявените фактически
твърдения от ищеца, че е възпрепятстван да влезе в имота и да го ползва.
Търговският обект на ищеца съставлявал заведение за продажба на алкохол. Във
връзка с него постоянно имало проблеми с хора, които нарушавали обществения
ред. Това станало причина за жалби на живущи в района, посещения на полиция и
др. Твърди, че това е реалната причина търговският обект да спре да работи.
Ищецът спрял да се интересува от имота и го изоставил. Към момента търговският
обект и бил руина. Притежаваните идеални части от съсобствения парцел
съответстват на площта на търговския обект. Това не дава право на ищеца да преминава
през целия парцел и да ползва всички части от него, а само да преминава до
неговия обект, както в случая е през направения за него вход. Твърди, че
сградата на ищеца е необитаема, руши се, има нарушена конструкция и е опасна за
ползване. Прекъснат е ток и вода до имота. Ищецът не ползва имота, не защото
ответникът го възпрепятства, а защото имотът е неизползваем. Преди 2 години
ищецът е заминал в чужбина. Не се е явил представител на ответника пред
нотариус, поради здравословен проблем, както и поради обстоятелството, че
ответникът няма ключ за входа за ищеца. Моли съда да постанови решение, с което
да отхвърли предявения иск. Претендира сторените по делото разноски.
С определение № 345808 от 22.02.2018 г., постановено
по гр. д. № 59234/2017 г. по описа на СРС, ГО, 71 състав, съдът е изготвил
проект за доклад на делото, като е квалифицирал правата, претендирани
от ищеца, с нормата на чл.31, ал.2 ЗС. Очертал е фактическия състав на спорното
право, като е указал на ищеца, че следва да установи наличието на състобственост върху вещта, ползване на вещта пряко и лично
от единия съсобственик за задоволяване на свои собствени нужди писмена покана
за заплащане на обезщетение от другия съсобственик. В първото редовно открито
съдебно заседание ищецът не е заявил възражения във връзка с изготвения доклад
на делото, както и разпределената доказателствена
тежест.
С договор за продажба на недвижим имот – частна
общинска собственост от 09.10.2001 г. ЕТ „Д.-Т.Н.“ е купил от СО магазин за
пластмасови изделия, находящ се на улица „Свети **********, изграден в УПИ,
съставляващ парцел VI, отреден за КОО, търговия и
услуги, от квартал 7, местност ж. к. „*****“ по плана на гр. София, одобрен с
решение № 5 по протокол № 18/13.11.200 г. на СОС.
С договор за продажба на недвижим имот – частна
общинска собственост от 22.06.2001 г. СО е продала на „Р.И.К.Е.-***“ ООД
правото на собственост върху обект Печатница Е.***, находящ
се на ул. „Св. **********, изграден в УПИ, съставляващ парцел VI, отреден за КОО, търговия и услуги, от квартал 7,
местност ж. к. „*****“, район „Надежда“ по плана на гр. София, одобрен с
решение № 5 по протокол № 18/13.11.*** г. на СОС, с установен траен
градоустройствен статут в съществуващия му вид, със застроена площ от 298 кв.
м. и сутерен с площ от 60 кв. м., заедно със съответното му право на строеж
върху терена – общинска собственост, по приложения кадастър, при посочени
граници.
С договор за продажба от 10.05.2010 г. СО е прехвърлила
на ЕТ „Д-Н.Д.М.“ правото на собственост върху общински недвижим имот, актуват с
акт за общинска собственост № 1025/01.03.2002 г. на СО- Район „Надежда“,
находящ се в гр. София, район „Надежда“, ул. „Св. Николай Чудотворец“,
съставляващ 30/1600 ид. ч. от УПИ VI-, отреден за КОО, търговия и услуги, от квартал 7,
местност ж. к. „*****“, по плана на гр. София, одобрен със заповед № 857 805.07.1963
г., решение № 5 по протокол № 18/13.11.200 г. на СОС и заповед № РД-09-183/15.05.***
г. на кмета на район „Надежда“, целият имот с площ от 1 600 кв. м., с посочени
граници.
С договор за продажба на недвижим имот от 18.03.2004
г. СО е продажба на „Р.И.К.Е.-***“ ООД, правото на собственост върху общински
недвижим имот – частна общинска собственост, актуват с акт за общинска
собственост № 1025/01.03.2002 г. на СО- Район „Надежда“, находящ се в гр.
София, район „Надежда“, ул. „Св. Николай Чудотворец“, съставляващ 1570/1600 ид. ч. от УПИ VI, отреден за
КОО, търговия и услуги, от квартал 7, местност ж. к. „*****“, по плана на гр.
София, одобрен със заповед № 857 805.07.1963 г., решение № 5 по протокол №
18/13.11.200 г. на СОС и заповед № РД-09-183/15.05.*** г. на кмета на район
„Надежда“, целият имот с площ от 1 600 кв. м., с посочени граници.
На 21.01.2016 г. ищецът е изпратил до ответника
нотариална покана за предаване ключа за вратата на дворното място, през която е
възможен достъпа до собствената му постройка през съседното общинско място. Тъй
като ответникът е сменил ключа на тази врата, през дълъг период от време не е в
състояние да ползва собствената си постройка и да полага грижи за нейното
запазване. За периода, през който е препятстван достъпът до постройката, е
претърпял значителни вреди и пропуснати ползи. Отправена е покана представител
на ответника да се яви на 21.01.2016 г. в 15.00 ч. или 29.01.2016 г. в 15.00 ч.
в кантората на нотариус М. за предаване на ключа. Нотариалната покана е връчена
на 15.01.2016 г. чрез управителя С.П..
На 21.01.2016 г. и на 29.01.2016 г. са съставени
констативни протоколи от Г.Т.- помощник нотариус наВ.М.,
в които е удостоверено, че на посочените дати, от 15.00 ч. до 15.30 ч. не се е
явила С.К.П., като представител на адресата на нотариалната покана „Р.И.К.Е.-***“
ЕООД, нито друг неин упълномощен представител или представител на дружеството.
По делото е представено уведомление от управителя на
ответното дружество до нотариусВ.М., изпратено по
куриер на 29.01.2016 г. и връчено на 01.02.2016 г., с което го уведомява за
наличието на здравословен проблем, удостоверен в издадения болничен лист,
препис от който е приложен към уведомлението, поради което не може да се яви в
посочения в нотариалната покана ден и час.
От показанията на разпитания пред СРС свидетел Е.М.П.се
установява, че познавала процесния имот, находящ се в гр. София, ул. „Св.
Николай *******В имота имало печатница отзад, отпред имало Изипей
и отстрани до печатницата – отдясно, се намирало кафене на госпожа М..
Понастоящем кафенето не работело, тъй като нямало вход. Била затворена вратата
на самия имот. Земята била на печатницата, а сградата била на госпожа М.. Кафенето било затворено от 10-12 години.
Когато кафенето работело, се влизало откъм ул. „Николай Чудотворец“, но
понастоящем не можело да се влиза оттам. Знаел, че между ищцата и управителя на
ответното дружество имало спорове за влизането в имота. Управителката на
ответното дружество била съседка на свидетеля. Той посещавал кафенето и
печатницата. Влизало се откъм ул. „Николай Чудотворец“, след 20 метра успоредно
на оградата, преди главния вход на печатницата, се влизало вляво от главния
вход имало пътека. Имало отделно врата за имота на госпожа М., отделно от
главния вход на печатницата – дворна обикновена врата.
Пред СРС е разпитан и свидетеля Л.С.В.. От показанията
му се установява, че познавал Д. М. и С.П. – управител на ответното дружество. Д.
имала кафене. Навремето ходил там, посещавал кафенето. Отворили кафенето 1991 –
1992 г. Свидетелят живеел в близкия блок до кафето. Всеки ден разхождал двете
си кучета и минавал оттам. Имало едни големи врати, които били отворени. Не е
виждал тези врати да са заключени. Ако искал да отиде до сградата на кафенето,
можел да влезе. Понастоящем не е влизал в кафенето, но отвън си личало, че
кафенето е в лошо състояние. Сградата не се поддържала. Целият имот бил ограден
с желязна ограда, с бетон в основата до височината на коляното. През железните
пръчки имало видимост. Свидетелят не знаел дали някога е имало достъп до
кафенето откъм ул. „Николай Чудотворец“. До главния вход имало детска градина,
имало и аптека. 20 метра навътре, където имало градинка, се намирал входа на
кафенето. От улицата към кафенето нямало вход. Трябвало да се мине през този
вход и след това вътре в двора се заобикаля и се стигало до кафенето. Нямало
отделен вход в оградата. Не знаел дали има друга врата отделно, само за
кафенето. Навремето влизали за кафенето през централния вход. Печатницата била
с отделен вход. Вратите, за които говорил, се намирали от другата страна –
отстрани на улицата, с детската градина. Вратите към кафенето били денонощно
отворени. Не е проверявал нощно време, но в 7 часа, когато разхождал кучето си,
вратите били отворени. Не е виждал госпожа М. или госпожа П. да отключват или
заключват тези врати.
От заключението на вещото лице В.Б.Д.по изслушаната
пред СРС съдебно - оценителна експертиза се установява, че оценяваната сграда –
магазин със застроена площ от 30 кв. м. по документ за собственост, се намира в
УПИ, елемент от урбанизираната градска територия. Изградена е в югоизточната
част на дворното място. , част от ПИ С идентификатор № 13684.1376.1315 по
кадастралната карта на местността. Периодът 01.01.2016 г. – 31.08.2017 г.
обхваща 1 година и 8 месеца. Пазарната наемна цена за разглеждания период е 3
203 евро или 6 264 лв.
С молба от 24.04.2019 г. ищецът е отправил искане по
чл.214, ал.1 ГПК за изменение на предявения иск чрез увеличаване на неговия
размер на 6 260 лв. с определение, постановено в проведеното на 24.04.2019 г.
открито съдебно заседание съдът е допуснал исканото изменение на предявения
иск.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема
от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд
установи, че обжалваното съдебно решение е валидно.
Жалбоподателят излага съображения, че обжалваното
решение е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по иск, с който не е
сезиран.
Предметът на делото е спорното материално субективно
право - претендирано или отричано от ищеца,
индивидуализирано чрез основанието и петитума на
иска. Правната квалификация на спорното право се определя от съда, съобразно
въведените от ищеца твърдения. Когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало съдът се е произнесъл по предмет, за
който не е бил сезиран или когато е определил предмета на делото въз основа на
обстоятелства, на които страната не се е позовала, тогава решението е
процесуално недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено основание.
Когато обаче първоинстанционният съд само е определил
неправилна квалификация на спорното право, но не я е извел от обстоятелства, на
които страната не се е позовала, въззивният съд
следва да даде вярната правна квалификация, доколкото същият не е обвържат от
дадената от първоинстанционния съд квалификация на
иска и съответно следва да се произнесе по съществото на спора. В този смисъл е
и непротиворечивата съдебна практика – решение № 124/24.03.2011 г.гр. д. №
882/2010 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; решение № 389/23.05.2010 г. по гр. д. № 738/2009
г. на ВКС, ГК, ІV ГО; решение № 249/23.07.2010 г. по гр. д. № 92/2009 г. на
ВКС, ГК, ІV ГО, постановени по реда на чл.290 ГПК и др.
В разглеждания случай ищецът основава исковата си
претенция на съсобственост между страните по отношение на процесния
недвижим имот, до който ответникът не му осигурява достъп въпреки отправената
до него нотариална покана за предаване на ключ от входната врата на поземления
имот. Това от своя страна рефлектира и върху възможността му да ползва
намиращата се в съсобствения имот сграда,
индивидуална собственост на ищеца. Доколкото невъзможността на ищеца да ползва
собствената му сграда произтича от липсата на достъп до съсобствения
поземлен имот, то следва да се приеме, че претендираното
обезщетение произтича от нормата на чл.31, ал.2 ЗС. В тази насока е и изготвения
доклад на делото от решаващия съд. Ищецът не е възразил срещу дадената от съда
правна квалификация в първото редовно открито съдебно заседание, нито е пояснил
или допълнил исковата молба по реда на чл.143, ал.2 ГПК.
Нормата на чл.59 ЗЗД, на която се позовава
жалбоподателя, в случая не може да намери приложение. В ППВС № 1 от 28.05.1979
г. по гр. д. № 1/1979 г. са дадени задължителни разяснения, че когато не са
налице елементите на никой от трите фактически състава по чл.55 ЗЗД (получено
при начална липса на основание, с оглед на бъдещо неосъществено основание или
на отпаднало с обратна сила основание), а е увеличено имуществото на едно лице
за сметка на друго, обеднелият разполага с иск по чл.59 ЗЗД. В случаите, когато
собственикът на един имот неправомерно е бил лишен от възможността да го
ползва, той реално е бил възпрепятстван от възможността да реализира следващите
се от имота облаги. С това той търпи обедняване, защото е било възможно
имуществото му да се увеличи и това не е станало, имуществото му не се е
увеличило, само защото облагата е останала в патримониума
на другото лице, което без да притежава правно основание - неправомерно е
ползвало чуждия имот. Пропусната полза, изразяваща се в реализираната от
другото лице имуществена облага, следва да бъде присъдена на собственика на
вещта. (решение по гр. д. № 532/2010 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО). Фактическият
състав на неоснователното обогатяване по чл.59 ЗЗД е изпълнен и когато
обогатяването на ответника се изразява в спестяване на разходи за сметка на
имуществото на претърпялото обедняване лице, т. е. обогатяването и обедняването
произтичат от единството на фактическия състав, който поражда едното и другото.
За възникване на вземането за неоснователно обогатяване обаче не е необходимо
ответникът да е развил дейност и реализирал приходи и това, че не е получил
наемна цена или друг доход не го освобождава от отговорността да обезщети
собственика, след като се намира в неговия имот без правно основание, а
последният е лишен от възможността да ползва собствения си имот, в това число и
да реализира приходи от него (решение по гр. д. № 2858/2014 г. на ВКС, ГК, ІІІ
ГО).
В разглеждания случай ищецът не е заявил фактически
твърдения, че ответникът неправомерно е ползвал собствената му вещ, като по
този начин се е обогатил за негова сметка. С оглед на това нормата на чл.59 ЗЗД
не може да намери приложение в разглеждания случай и съответно заявените
фактически твърдения не могат да се подведат под субсидиарния
фактически състав на неоснователното обогатяване. Неправомерното действие от
страна на ответника, което съставлява основание за ангажиране на отговорността
му, съгласно заявеното от ищеца в обстоятелствената част на исковата молба, е
смяна на ключалката на входната врата за съсобствения
парцел, отправянето на нотариална покана до ответника за предаване на ключ от
входната врата и непредаването на такъв, от което ищецът търпи вреди.
Обстоятелството, че в съсобствения парцел ищецът
притежава постройка, не е лишен от значение за делото, но той има отношение към
обема на отговорността на ответника, но не дава възможност иска, предмет на
делото, да се квалифицира с чл.59 ЗЗД.
По изложените съображения въззивният
съд счита, че като е приложил нормата на чл.31, ал.2 ЗС за предявения иск,
решаващият съд е дал вярна правна квалификация на спорното право и е постановил
допустим съдебен акт. С оглед на това релевираните
възражения от жалбоподателя в тази насока се явяват неоснователни, поради което
следва да се разгледат доводите относно правилността на обжалваното съдебно решение.
Вътрешните отношения между съсобствениците, които
възникват по повод използването на общата вещ, са регламентирани в нормата на
чл.31 ЗС. Същата регламентираа правото на всеки
съсобственик да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по
начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата
им. В случай, че общата вещ се ползва само от някои от съсобствениците, те
дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на
писменото поискване. С оглед на това основателността на предявения иск се
предпоставя от наличието на следните елементи от правопораждащия
фактически състав, които следва да участват в условията на кумулативност:
наличие на съсобственост; използване на съсобствената вещ само от ответниците;
изпращане на писмено искане да си служи с вещта.
Наличието на съсобственост между страните по отношение
на процесния поземлен имот е безспорно в отношенията
между страните, а и се установява от ангажираните по делото доказателства,
обсъдени по – горе: договори да продажба на идеални части от съсобствени парцел, сключени между Столична община и всяка
една от страните по делото. Също така е налице отправена нотариална покана от
ищеца до ответника за предаване на ключ от входната врата на поземленото място,
която е надлежно връчена на ответника. С оглед на това следва да се приеме, че
по делото е установено отправянето на писмена покана по смисъла на чл.31, ал.2
ЗС от ищеца до ответника и достигането ѝ до адресата. Ответникът не се е
явил на посочените в нотариалната покана дати за предаване на ключ от входната
врата на поземления имот.
Спори се между страните в производство дали по делото
е установена третата материално - правна предпоставка, за установяването на която
доказателствена тежест носи жалбоподателя, а именно: липсата
на достъп на ищеца до поземления имот, който еднолично използва съсобствената вещ.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР №
7/02.11.2012 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ВКС,
ОСГТК, по приложение правилата на чл.31, ал.2 ЗС, съсобствеността е правно
състояние, при което едновременното съществуване на няколко взаимно свързани
права на собственост на различни лица върху една и съща вещ поражда специфични
вътрешни отношения между съсобствениците по повод използването на общата вещ,
регламентирани в нормата на чл.31 ЗС. Употребеният в чл.31, ал.1 ЗС термин „си
служи“ е синоним на използвания в ал.2 на същия текст термин „се използва
лично“. Общата вещ се използва лично от оня съсобственик, която я употребява
такава, каквато е, за постигане на цели, за задоволяване на интереси и нужди,
съвместими с нейната природа и нейното нормално предназначение, без да се
разрушава, променя или уврежда субстанцията й и да накърнява свойствата й.
Правото на ползване на служещия си с общата вещ съсобственик, като фактическо
служене без получаване на доходи, е ограничено от конкуренцията на еднородните
права за ползване, които имат другите съсобственици. На основание чл.31, ал.1
ЗС собственикът може да си служи с общата вещ съобразно предназначението, което
тя е имала при възникването на съсобствеността и по начин да не пречи на
другите съсобственици за ди служат с нея според правата им.
В посоченото тълкувателно решение е дадено разяснение
също така, че ползващият съсобственик започва да пречи, когато друг
съсобственик е отправил искане да си служи с вещта, което е доведено до
знанието на първия и той не е отстъпил частта, съответстваща на дела на
претендиращия или не му е предоставил възможност да ползва общата вещ заедно с
него. За да е налице лично ползване по смисъла на чл.31, ал.2 ЗС, е без
значение по какъв начин ползващият съсобственик си служи с вещта – чрез
непосредствени свои действия или чрез трето лице, на което безвъзмездно той я е
предоставил. Правно релевантно е, че с действията си засяга правата на другите
съсобственици, като им пречи да ги реализират. Регламентираното в нормата на
чл.31, ал.2 ЗС право на обезщетение за лишаване от ползване съставлява средство
за защита на лишените от възможност пряко да си служат с общата вещ съобразно
притежавания дял съсобственици и е компенсация срещу неправомерното ползване на
един от съсобствениците.
За установяване на спорното между страните по делото
обстоятелство са ангажирани свидетелски показания на разпитаните пред СРС
свидетели. От показанията им се установява, че в имота има два входа - главен
вход откъм ул. „Св. Николай Чудотворец“, който е за печатницата, както и още
един вход за кафенето. Свидетелят В. дава показания, че вратата за кафенето е
била отворена, а свидетелят П. знае за този вход към имота, който е с
обикновена дворна вода, но не е дал показания дали тази врата е заключена или
не. Следва да се отбележи, че свидетелят В. има преки и непосредствени
впечатления относно актуалното състояние на поземления и достъпът до него, тъй
като ежедневно разхожда кучето си в този район. Показанията му са логични и
последователни и изцяло кореспондират с останалите ангажирани по делото
доказателства. Показанията на свидетеля П., който е допуснат на ищеца, не ги
опровергават. Не са ангажирани други доказателства и доказателствени
средства, които да разколебават доказателствената им
стойност или да ги опровергават. Ето защо съдът изцяло възприема показанията на
свидетеля В., включително относно обстоятелството, че за кафенето в съсобствения имот се влиза от самостоятелен вход, който не
се заключва.
По изложените съображения се налага изводът, че
ответникът не е ограничил възможността на ищеца да ползва съсобствената
вещ съобразно участието му в съсобствеността, включително е имал достъп и до
собствената си постройка в този имот. Тъй като елементите от фактическия състав
следва да участват в условията на кумулативност,
достатъчна е липсата на един то тях, за да е искът неоснователен. С оглед на
това предявеният иск се явява неоснователен.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат,
обжалваното решение следва да се потвърди.
По разноските по производството:
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по жалбата следва да се присъди сумата от 250 лв.,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ
от 12.03.2021 г., за осъществяване на процесуално представителство във въззивното производство.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 72881 от 27.03.2020 г., постановено по гр.
д. № 59234/2017 г. по описа на СРС,
ГО, 71 състав.
ОСЪЖДА Д. В. М., ЕГН **********, действаща като ЕТ „Д.-Т.Н.-Д. М.“, ЕИК ********, с адрес гр. София, ул.
„********и съдебен адрес *** – адв. В. А.Х., да
заплати на „Р. – И.К.Е.***“ ЕООД, ЕИК*******, с адрес гр. София, ул. „Свети **********,
сумата от 250 (двеста и петдесет)
лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство на страната във
въззивното производство.
Решението подлежи
на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните, при
условията на чл.280, ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.