Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 06.07.205 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти
с-в, в публичното заседание на единадесети юни през две хиляди и петнадесета
година, в състав:
Председател: Росен
Димитров
при секретаря С.А. като
разгледа докладваното от съдия Димитров гражданско дело № 12830 по описа за 2013 год., за да се произнесе, взе пред
вид:
Предявен е иск с правно основание чл.79,ал.1 във вр. с
чл.99,ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Ищецът „И.Ш.” ЕАД, ЕИК ******** твърди , че по силата на договор за цесия от 21.03.2011
год. е придобила вземане на с „Т.Б. Д” АД срещу
„В.С.В.”
АД и „Б.В.Т.” ООД и С.Р.Н. по
Договор
за банков кредит №589/30.10.2007г. и пет анекса към него в
размер 351
886.46 евро представляващ общ сбор от дължими редовна и просрочена
главница,редовна и просрочена лихва.
При сключването на договора е заплатил на цедента договорената
продажна цена на прехвърлящото се вземане - 351 886.46 евро.
Длъжника С.Р.Н. е уведомен за цесията от цедента на 23.03.2011 год. Твърди,че до датата на
исковата молба нито ответника,нито останалите длъжници по посочените договор и
анекси,респективно по цедираното вземане,не са заплатили дължимата сума.
Моли съдът да уважи иска и да му присъди
направените разноски по делото.
Ответникът
С.Р.Н. депозира отговор по делото,с който оспорва допустимостта
на иска с аргумента,че към датата на исковата молба ищецът не е носител на
материалното право да претендира заплащане на горната сума,тъй като преди това
вече е бил прехвърлил вземането си на трето лице- "Д.Б.Е.Д.К."
ЕООД. Евентуално оспорва иска като неоснователен,с
възражение,че процесната сума не се дължи,тъй като един от другите солидарни
длъжници е погасил вземането с продажба на настоящия ищец на множество недвижими имоти извършена на
30.03.2011 год. по данъчна оценка,която е драстично по-малка от пазарната
Доказателствата
са писмени.
Съдът
след като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните
приема за установено следното:
По
силата на Договор
за банков кредит №589/30.10.2007г. „Т.Б. Д” АД, в качеството на кредитор
е предоставила под формата на инвестиционен кредит на „В.С.В.” АД, в
качеството на длъжник, сумата от 2 000 000 евро,с краен срок за
издължаване 25.09.2010 год.
С
Анекс
№3/15/07.2009г., като съдлъжници в дълга на на „В.С.В.” АД
са встъпили „Б.В.Т.” ООД и С.Р.Н..
С Анекс
№4/04.08.2010г. е уговорен нов краян срок за издължаване на
кредита-25.07.2012 год. и страните са се споразумели,че дотогава ще бъде
погасен остатъка от кредита в размер на 385 000 евро.
Договорът за банков кредит е
изменен с Анекс №3/15/07.2009г.
„Б.В.Т.” ООД и С.Р.Н. встъпват като съдлъжници. Размерът на вземането към
21.03.2011г. (датата на цесията) е 351 886.46 евро, от които:Редовна главница -
340 214 евро;Редовна лихва - 2 381.50 евро;Просрочена главница - 6 398
евро;Просрочена лихва - 2 805.52 евро;Лихва по просрочена главница - 87.44
евро.
С
договор за цесия от 21.03.2011 год. „Т.Б. Д” АД е
прехвърлил вземането си спрямо срещу „В.С.В.” АД и „Б.В.Т.” ООД и С.Р.Н.
по Договора за банков
кредит и анексите към него от 351 886.46 евро
/останала неизплатена сума по договора,както следва: редовна
главница - 340 214 евро, редовна лихва - 2 381.50 евро,
просрочена
главница - 6 398 евро, просрочена лихва - 2 805.52 евро
и лихва
по просрочена главница - 87.44 евро.
Длъжникът С.Р.Н. е бил уведомен от „Т.Б. Д” АД на 23.03.2011 год. за прехвърленото вземане- уведомление
на л.41 от делото.
На
18.04.2013г. ищецът е цедирал вземането си по договора за цесия
от 21.03.2011г. на „Д.Б.Е.Д.К.“ ЕООД. С протокол
от 20.09.2013г. между „И.Ш.” ЕАД и „Д.Б.Е.Д.К.“ ЕООД са
констатирали, че С.Р.Н. не е уведомен надлежно за цесията и са се
договорили,
че до уведомяването на Н. делата срещу същия ще се водят от името и за
сметка на „И.Ш.” ЕАД, а също,че „И.Ш.” ЕАД упълномощава „Д.Б.Е.Д.К.“ ЕООД да
изпрати до длъжника С.Н. уведомление за цесията.
По
делото е представена пощенска разписка ,от която е видно,че „И.Ш.” ЕАД е
изпратил до
С.Р.Н. пощенска
пратка съдържаща уведомление за цесия.Пратката е приета от куриера на
19.04.2013 год. с условие за доставка до 14.00 ч. на 22.04.2013 год. срещу
разписка.Няма данни пратката да е връчена на адресата.
Представени
са по нотариалните
актове от 30.03.2011 год. и 18.04.2011 год. за сделки между „В.С.В.” АД
като продавач-длъжник и „И.Ш.” ЕАД като
купувач-кредитор,по силата на които продавача е продал на купувача множество
свой недвижими имоти , с което е погасено вземане по друг
кредитен договор от 24.06.2009 год. с "Хексагон холдинг енд файненс
инк" цедиран в полза на купувача „И.Ш.” ЕАД.
При тази фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.79,ал.1 във вр. с чл.99 ЗЗД за сумата от
100 000 лв. С оглед събраните по делото доказателства този иск е изцяло
неоснователен.
По
делото няма спор между страните,че на към 21.03.2011г. ищецът е придобил вземане на „Т.Б. Д” АД
по Договорът за банков
кредит е изменен с Анекс
№3/15/07.2009г. срещу „В.С.В.” АД, „Б.В.Т.” ООД и С.Р.Н.
за сумата от 351 886.46 евро,
както и това, че длъжниците и конкретно ответникът е бил уведомен надлежно за
тази цесия.
По
делото е установено,че последващ договор за прехвърляне на вземане от
18.04.2013г. /преди датата на завеждане на настоящето дело/ ищецът
по настоящето дело „И.Ш.” ЕАД е цедирал вземането си по договора за цесия от
21.03.2011г. на „Д.Б.Е.Д.К.“ ЕООД.
При
това положение със сключване на договора от
18.04.2013г, вземането е преминало от цедента
„И.Ш.” ЕАД върху цесионера „Д.Б.Е.Д.К.“
ЕООД, тъй като , за да премине вземането върху цесионера е
достатъчно единствено постигнатото съгласие между него и досегашния носител на
вземането и съответно със самото прехвърляне, договорът се счита за изпълнен
поради изчерпване на предмета му . Без
значение за горния извод са уговорките в протокол
от 20.09.2013г. между „И.Ш.” ЕАД и „Д.Б.Е.Д.К.“ ЕООД, че
тъй като С.Р.Н. не е уведомен надлежно за цесията от
18.04.2013г. делата
срещу същия ще се водят от името и за сметка на „И.Ш.” ЕАД.
С
оглед на гореизложеното съдът намира,че още при предявяване на исковата молба
ищецът не е бил материално легитимиран да предяви процесния иск, тъй като след
датата 18.04.2013г.
не е носител на паричното вземане спрямо ответника,поради това,че е прехвърлил
вземането си на трето лице.
С
оглед на гореизложеното съдът намира,че искът е неоснователен и като такъв
следва да бъде отхвърлен изцяло.
При
този изход на делото и на основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника сумата от 3500
лева - разноски по делото за адвокатско
възнаграждение .
Предвид
изложеното Софийски градски съд постановява
следното
Р Е Ш Е Н И Е:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „И.Ш.”
ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, чрез адвокат В.К.К.
против С.Р.Н.
с
ЕГН **********
чрез адв. П. Д. М. *** А иск
с правно основание
чл.79,ал.1 във вр. с чл.99 ЗЗД сумата от 351 886.46
евро - дължима по договор за цесия от 21.03.2011
год. ,с който е прехвърлено вземане по Договор за банков кредит
№589/30.10.2007г. и Анекс №1/25.07.2008г„ Анекс №2/23.12.2008г., Анекс
№3/15/07.2009г., Анекс №4/04.08.2010г., Анекс №5/11.11.2010г. като
неоснователен.
ОСЪЖДА „И.Ш.” ЕАД,
ЕИК ******** да заплати на С.Р.Н. с ЕГН ********** разноски по делото в
размер на 3500 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: