Р Е Ш Е Н И Е
№ 646/8.11.2023г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД-гр. ПАЗАРДЖИК, ХII-ти касационен
състав, в публично съдебно заседание,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕВА ПЕЛОВА
МАРИЯ ХУБЧЕВА
при секретаря Антоанета Метанова и в присъствието на прокурор Тихомир Гергов,
като разгледа докладваното от съдия Пелова КНАХД
№ 826 по описа на съда за 2023г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава XII от Административно-процесуалния кодекс /АПК/,
вр.чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на „Еко Инвест Груп“ ЕООД – гр. Пазарджик, чрез пълномощника – адв. Г., срещу Решение № 320/07.07.2023г., постановено по НАХД № 698/2023г., по описа на Районен съд – гр. Пазарджик, 09-ти състав, с което е потвърдено наказателно постановление № 699653-F-684031/12.04.2023г., издадено от началник на отдел „ Оперативни дейности“ – Пловдив, дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в НАП, с което на касатора е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лева, на основание чл. 185, ал.2, вр.ал.1 от ЗДДС, за нарушение по чл. 33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл. 118, ал.4 от ЗДДС.
В касационната жалба се релевират
съображения за неправилност на обжалваното въззивно решение, вследствие на
което същото следва да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано, постановено при допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила и несъответствие с материалния
закон. Прави се искане за отмяна на обжалваното
решение и издаденото наказателно постановление, както и за присъждането на
разноски.
В
съдебно заседание касатора – редовно призован, изпраща процесуален представител,
който поддържа касационната жалба, моли същата да бъде уважена.
Ответникът по касационната
жалба -
редовно призован, не изпраща
процесуален представител. В представено писмено становище моли съда по
отхвърли касационната жалба, като необоснована и недоказана. Прави искане за
присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Прокурора при Окръжна прокуратура
– гр. Пазарджик счита, че въззивното решение е правилно и законосъобразно.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК
и се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА,
а по същество НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът, като извърши служебна проверка, по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо, постановено по отношение на акт, подлежащ на съдебен
контрол, от компетентен съд, в рамките на правомощията му, в съответствие с приложимите
материално-правни норми. Не е налице съществено нарушение на процесуалните правила.
Установена е следната фактическа
обстановка:
Дружеството-касатор стопанисва
соларно студио „Загар“, находящо в се в гр. Пазарджик, ул."Стоян Бакърджиев"
№8. Част от помещението, в което се разполага е отдадено под наем на „Кол
експерт“ ЕООД, извършващо в една от общо четирите функционално обособени клетки
лазерна епилация. Останалите три клетки се ползват от соларното студио. Управител на двете дружества е едно и също
лице - И. К.. На 28.10.2022г. като служител в дружеството относно предоставяните от него соларни услуги била
назначена св. Г..
На 30.10.22г. в търговския обект
била извършена проверка от инспектори по приходите, вкл. св. Х.. В хода на
проверката било необходимо да се провери фактическата наличност на касата,
което извършила св. Г.. Тя посочила на проверяващите шкаф, ползван като каса ,
в който инспекторите освен монетника за съхранение на парите на дружеството-касатор,
видели и отделен плик с банкноти, които също указали да преброи – сумата била
1200 лева. Съставен бил опис на наличностите от парични средства в обекта.
Изведен от фискалното устройство на дружеството бил дневен отчет без нулиране,
като разчетената касова наличност била - 33.15 лв., при служебно въведени 50
лева, а установената фактическа наличност -1283.15 лева. Докато продължавала
проверката на място пристигнал управителя на двете дружества. След пристигането
му, били издадени за две минути шест фискални бона от по 200 лева. За единият
от тях на инспекторите било обяснено, че е издаден на клиент, който в момента
ползва услуга по лазерна епилация и ще плати, което се случило минути по-късно.
За регистрираните чрез фискалното устройство други суми за предоставени услуги
(останалите 5х200 лева) св. Х. не видяла да влизат клиенти, които да ползват (
и то в една клетка) услуга по лазерна епилация. В хода на проверката св. Г.
дала различни обяснения относно откритите в отделен плик 1200 лева, посочвайки
първоначално, че те са от предходни обороти, а след това, че тези средства са
от лазерната епилация ( която се извършва от другото дружество само в една от
клетките на помещението). При тези противоречиви обяснения и смущаващи
регистрации на продажби на услуги през секунди от другото дружество „Кол
експерт“ ЕООД, св. Х. приела, че „Еко Инвест Груп“ ЕООД с ЕИК *********, не
регистрира всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и
извеждане на пари във и извън касата/ извън случаите на продажби, чрез
операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени суми“. Основание за това
заключение дала констатираната положителна разлика на паричните средства в
размер на 1200.15 лв., която не била отразена във фискалното устройство, което
притежавало тази функция. За така установеното нарушение по чл.33, ал.1 от
Наредба Н18/13.12.2006 на МФ във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС, св. Х. съставила АУАН, въз основа на който било издадено обжалваното пред РС- гр.
Пазарджик НП.
При вярно
установена фактическа обстановка, контролирания съд е направил верни правни
изводи. Касационната инстанция споделя правните съображения, изложени в
обжалваното решение, което намира за правилно и законосъобразно.
Настоящия съдебен състав намира,
че от показанията на св. Х. / подкрепени
изцяло от депозираните по делото писмени доказателства /, се установява по
безспорен и категоричен начин описаната в
акта, респ. наказателното постановление фактическа обстановка.
Посредством тези доказателствени източници настоящия съдебен състав е на
мнение, че е изяснен изцяло механизма на допускане на процесното нарушение. В
наказателното постановление достатъчно ясно, точно и конкретно са описани
фактическите положения, при които е извършено нарушението – датата и мястото,
където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и
доказателствата, които го потвърждават. Също така в наказателното постановление
са посочени идентични с вписаните в акта за установяване на административно
нарушение факти и обстоятелства, срещу които жалбоподателя се защитава и
изразява несъгласие, посредством депозираната от него жалба, послужила за
образуване на първоинстанционното съдебно производство. Не са налице
противоречия в акта за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление, досежно обстоятелствената им част и посочената
правна квалификация заедно и поотделно.
При съставянето
на акта за установяване на административно нарушение и съставеното въз основа
на него наказатено постановление не са допуснати нарушения на процесуалните
правила.
Видно от материалите по делото
проверката в търговския обект е започнала около 14.00 часа, когато в касата на
дружеството-касатор е била налична и описана сумата от 1283,15 лева, а видно от
представения дневен отчет, като оборот до този момент е отразена сумата от
83,15 лева. Не може да се възприеме за
състоятелно твърдението, че сумата от 1000 лева, за която впоследствие, при
започналата проверка са били съставени
касови бонове от управителя на „Кол Експерт“ ЕООД са били наличност именно в
касата на въпросното търговско дружество. Видно и от представената справка от НАП
сумата от 1200 лева е била е била
отразена в касовото устройство в един и същи час, с разлика десети от минутата,
поради което за настоящия съдебен състав е несъмнено, че това е направено с цел изграждане на повърхностна защитна версия. По делото няма данни за този
изключително кратък период от време в лазерното студио да са ползвани шест
услуги всяка една на стойност от 200 лева, доколкото видно от показанията на
св. Х. по време на проверката в търговския обект не е имало клиенти, едва към нейния край дошла
клиентка, която за предоставена услуга заплатила сумата от 200 лева и бил издаден касов бон от „Кол Експерт“ЕООД.
Пак видно от показанията на св. Х. сумата от 1000 лева е била маркирана на ФУ на „Кол Експерт“ ЕООД
значително след започване на проверката. За меродавен час на извършените
въвеждания във ФУ , регистриран на „Кол Експерт“ ООД следва да се приемат наличните
по делото данни от документ за продажба от ФУ, от който е видно, че шестте
продажби от по 200 лева са регистрирани около 15,30 часа, с промеждутък около
15-20 секунди, подкрепено и от
показанията на св. Х., което затвърждава изведения по-горе извод на съда за
явната целенасоченост на тези действия, с цел избягване понасянето на
административнонаказателна отговорност, доколкото справката като изведена от
паметта на фискалното устройство следва да се счита за обективно отразяваща данните. Представената
от касатора справка от НАП не дава информация относно генериране и получаване в
НАП на фискалния бон. В тази насока в показанията на св. Г. не се намират данни
в деня на проверката в студиото за лазерна епилация да е имало повече от 2-3
клиенти, като е житейски нелогично
имайки предвид, че тази услуга се извършва в едно помещение, в един
и същи час, през секунда клиенти да ползват услугата, като за
целта им бъдат издадени фискални бонове за около две минути. Следва да се
отбележи и, че касовата на наличност на всяко едно дружество следва да бъде
съхранявана в отделна от друго каса. Освен това по време на проверката св. Г. е
дала разнопосочни обяснения относно описаната сума от 1200 лева, като на
конкретно зададен въпрос при разпита и в хода на съдебното следствие
продължително време не е дала отговор, и
като се вземе предвид, че същата е служител в наказаното дружество, правилно
въззивния съд е отчел противоречията между тях
и поведението на тази свидетелка в съдебната зала.
Обжалваното решение е постановено
въз основа на събраните доказателства, като първонстанционния съд е изпълнил задължението
си, разглеждайки делото по същество, да установи с допустимите от закона доказателства,
дали е извършено нарушение и обстоятелствата, при които е извършено, както и законосъобразността
на наложеното административно наказание. При субсидиарното прилагане на НПК, контролирания
съд, е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин,
по който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства,
включени в предмета на доказване по делото, при съблюдаване на процесуалните правила
относно събирането, проверката и анализа на доказателствената съвкупност и не е
допуснал процесуални нарушения.
Първоинстанционния съд не е допуснал
твърдяните от касатора процесуални нарушения, тъй като е обсъдил в цялост доказателствата
по делото и правилно е приложил материалния закон.
Касационната инстанция се
солидаризира изцяло с мотивите на районния съд, поради което и на основание
чл.221, ал.2 от АПК не намира за нужно да ги повтаря. Извършвайки своята проверка в рамките на
приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства
от кръга на подлежащите на доказване, Административен съд – гр. Пазарджик
приема, че доводите на касационния жалбоподател не се подкрепят от
доказателствата по делото и релевираните в жалбата отменителни основания не са
налице.
С оглед
изхода на спора, на ответника по касационната жалба се дължат претендираните
разноски за юрисконсултско възнаграждение, в минимален размер от 80 лева,
доколкото делото не се отличава с фактическа и правна сложност.
Водим от
горното, и на основание чл.221, ал.2 от АПК, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-гр. ПАЗАРДЖИК, ХII-ти касационен състав
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 320/07.07.2023г.,
постановено по НАХД № 698/2023г., по описа на Районен съд – гр. Пазарджик,
09-ти състав.
ОСЪЖДА „Еко
Инвест Груп“ ЕООД – гр. Пазарджик да заплати на ТД на НАП-Пловдив сумата от 80
лева, представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/
2.
/п/