№ 69
гр. Перник, 01.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Симона Пл. Кирилова
при участието на секретаря ЕМИЛ Н. КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело №
20221720104074 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба от И. Й. А., срещу „Изи Асет Менидмънт“ АД и
„Файненшъл България“ ЕООД.
Ищецът твърди, че с „Изи Асет Мениджмънт“ АД са обвързани от договор за
паричен заем за сумата от 1500 лв. при посочени параметри. По силата на клаузата от чл. 4
от заемния договор ищцата била задължена да сключи договор за поръчителство с втория
ответник, като такъв бил сключен на същата дата. Уговорено било и възнаграждение за
дружеството поръчител в размер на 759,48 лв., платимо на равни погасителни вноски към
заемателя „Изи Асет“, наред с основното задължение по заема. По този начин общата сума,
подлежаща на връщане по двата договора, възлизала на 2604 лв. и била платена изцяло на
ответника „Изи Асет“ в периода 07.06.2021г. до 03.05.2022 г. Изложени са подробни правни
твърдения за недействителност на договора за кредит и договора за поръчителство,
включително в контекста на взаимоотношенията между двете ответни дружества, както и че
сумата по договора за поръчителство е платена и получена без правно основание.
При изложените твърдения и след уточнение се иска 1/ да бъде прогласена
нищожността поради противоречие със закона и добрите нрави на сключения на
05.05.2021г. между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, договор за паричен заем №
4136508 от 05.05.2021 г.; 2/ да прогласи за нищожен при противоречие и при заобикаляне на
закона сключения на 05.05.2021 г. между ищеца и с „Файненшъл България,, ЕООД договор
за поръчителство № 4136508 от 05.05.2021 г.; 3/ да бъде осъден „Изи Асет Мениджмънт“ АД
да заплати на ищеца сумата от 759,48 лв., представляваща възнаграждение за
поръчителство, заплатено без основание по нищожен договор за поръчителство № 4136508
1
от 05.05.2021г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране
пред съда на настоящата искова молба. Заявено е искане за присъждане на направените по
делото разноски.
Двамата ответници в отговорите на исковата молба, подадени в срока по чл.131, ал.1
ГПК, изразяват идентични становища за неоснователност на исковете и молят същите да
бъде отхвърлени. Изложени са съображения в подкрепа на доводите им, че договорите
съответстват на императивните изисквания на закона и добрите нрави и съставляват
валиден източник на права и задължения за страните. Поддържа се, че вторият ответник не е
страна по кредитното правоотношение, а първият е единствено овластен да получи
плащането към поръчителя, но не е материално легитимиран по претенцията за връщане на
сумата.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран обективно кумулативно съединени искове по чл. 124,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 , пр.2 и пр.3 ЗЗД за прогласяване нищожността поради
противоречие със закона и добрите нрави и при заобикаляне на закона на договор за
паричен заем и на договор за поръчителство, както и осъдителен иск, с правна
квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на сумите, платени по нищожната клауза
за поръчителство.
По исковете с правно основание чл. 124, ал. 1, вр. чл. 26 ЗЗД.
Не се спори, а от представените доказателства се установяват твърденията на ищеца
за възникване на описаните в исковата молба облигационни правоотношения. В процесния
случай, с оглед релевираните твърдения, се налага изводът, че ищецът е физическо лице,
което при сключване на процесните договори е действало извън рамките на своята
професионална дейност, а първия ответник – кредитодател, е финансова институция по
смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗКИ, поради което в отношенията между страните приложими
са специалните разпоредби на ЗПК. Ето защо оспореното правоотношение следва да
съответства както на общите изисквания за валидност на правните сделки, така и на
специалните изисквания, предвидени в императивните разпоредби на чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл.
чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7 -9 ЗПК.
Видно от копието на Договор за паричен заем № 4136508/05.05.2021 г., на същата
дата „Изи Асет Мениджмънт“ като кредитодател – чрез служител Б. П. Ц., и И. А. като
кредитополучател са сключили договор за заем, по силата на който на заемополучателя е
отпусната сумата 1500 лв., която следва да се върне на 12 равни месечни вноски, по 153,71
лв. Уговорен е фиксиран лихвен процент по заема 40,00 %, лихвен процент на ден при отказ
от договора 0,11%, и ГПР 48,08%, като по този начин общата сума, подлежаща на връчване,
възлиза на 1844,52 лв. Заемната сума е предадена на заемополучателя в брой, видно от
удостоверяването в чл. 3, от Договора, което обстоятелство не се оспорва от страните. С чл.
4 от Договора за заем е уговорена клауза за предоставяне на обезпечение в тридневен срок
от сключването му – алтернативно: 1/ две физически лица – поръчители, отговарящи на
определени условия; 2/ банкова гаранция с бенефициер заемателя или 3/ одобрено от
заемодателя дружество-поръчител, което предоставя гаранционни сделки. Не се представя
2
стандартен европейски формуляр към договора, а последният – представен от ищцата, не
носи нейния подпис никъде.
От представения Договор № 4136508/05.05.2021 г., сключен между И. А. като
потребител и „Файненшъл България“ ЕООД като поръчител – отново чрез служител Б. П.
Ц., се установява, че потребителят е възложил, а поръчителят се е задължил да сключи
договор за поръчителство с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, по силата на който да отговаря
солидарно с И. А. като заемополучател по договор за кредит № 4136508. С чл. 3 от Договора
за поръчителство страните са уговорили възнаграждение за поръчителя в размер на 759,48
лева, платимо разсрочено на месечни вноски в размер на 63,29 лв., дължими на падежа на
плащане на вноските по договора за паричен заем с кредитора, по начина, установен с
договора за паричен заем, а кредиторът „Изи Асет Мениджмънт“ е овластен да приема
вместо поръчителя задължението за плащане на възнаграждение.
По този начин цялата сума, подлежаща на плащане от ищцата общо по двата
договора възлиза на 2604,00 лева, като от приложената от ответника „Изи Асет“ справка се
установява, че в периода 07.06.2021г. до 03.05.2022г. същата е била погасена изцяло.
При действието на чл. 138 ЗЗД поръчителят се задължава пред кредитора на друго
лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение, като договорът за поръчителство
може да съществува само за действително задължение. Договор за поръчителство, сключен
между кредитора„Изи Асет Мениджмънт“ и ответника „Файненшъл България“ не се
представя, поради което на осн. чл. 154, ал. 1 ГПК съдът приема недоказания факт за
неосъществил се.
Съдът, съобразно правилото на чл. 162 ГПК, като съобрази условията по договора за
кредит – размера на заемната сума и уговорения лихвен процент, при математическо
изчисление, съобразно формулата в Приложение № 1 към ЗПК, формира извод, че
годишният процент на разходите възлиза на 48,21 %, т.е. се доближава до посочения в
договора. Ако към ГПР по договора за заем обаче се вземе предвид и възнаграждението за
предоставяне на поръчителство, при изчисление чрез формулата, посочена в Приложение №
1 към ЗПК, ГПР би възлизал на 619,27 %.
Соченото обстоятелство обаче не обуславя нищожност на целия договор за кредит, по
арг. чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК, които предвиждат нищожност единствено на клаузите, които
надвишават над пет пъти размера на законната лихва, но не водят до недействителност на
цялото правоотношение. Съгласно разпоредбите на чл. 19, ал. 5 и 6 ЗПК, тълкувани във
връзка с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, начислените такси няма да се дължат в частта,
която надвишава посочената сума, тъй като законодателят въвежда забрана за уговаряне на
кредити с потребители при общи разходи за потребителя, по-големи от предвидения в чл.
19, ал. 4 ЗПКр размер, равен на петкратния размер на законната лихва за забава, и забранява
събирането на други възнаграждения по договора над посочения размер.
В процесния случай договорът за заем е сключен при спазване на чл. 11, ал. 1, т. 7, т.
9, т. 11 ЗПК, посочени са индивидуализиращите данни за страните, размера на получената
сума, общият размер, който потребителят следва да върне, лихвения процент, размерът,
3
броят, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Ето защо искът за
прогласяване нищожността на договора за кредит следва да се отхвърли като
неоснователен.
В конкретния случай договорите за кредит и поръчителство са сключени чрез едно и
също лице, като представител на двете дружества, на една и съща дата, заведени са под един
номер, предоставен е един погасителен план и е уговорено плащане само в полза на „Изи
Асет мениджмънт“ АД. Същевременно от извършена служебна справка в Търговския
регистър се установява, че едноличен собственик на капитала на дружеството поръчител –
„Файненшъл България" ЕООД, е „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Обсъдената съвкупност от
обстоятелства води до извод, че се касае за „скрито“ възнаграждение за кредитора по
договора за паричен заем. Този извод се подкрепя и от факта, че претендираното
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство произтича от договор, който е
свързан с падеж на главните задължения към кредитора "Изи Асет Мениджмънт" АД и е
платимо също на последния. В този смисъл, от съвкупната преценка на тези данни, чрез
сключването на договора за поръчителство се цели заобикаляне на ограничението на чл. 33
ЗПК, като се преследва забранена от закона цел – неоснователното обогатяване на
кредитора и оскъпяване на кредита. С договора за поръчителство не се цели реално
обезпечаване на договора за кредит, доколкото плащайки задължението на потребителя в
полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД кредиторът плаща вземането си сам на себе си.
Насочването към учредяване на обезпечение от свързано дружество финансов-гарант, което
не събира възнаграждението си предварително, а го добавя към погасителната вноска към
заема, води до извода, че възнаграждението за поръчителя съставлява разход, пряко свързан
с процесния договор за кредит и е известен на кредитора при подписването му, т. е. това
възнаграждение представлява „общ разход по кредита“ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК,
макар недобросъвестно да не е бил отразен като такъв в ГПР по договора за кредит. На
практика ищецът се е задължил да заплати още едно възнагражадение в полза на кредитора
си „Изи Асет Мениджмънт" АД, който е едноличен собственик на капитала на дружеството-
поръчител "Файненшъл България" ЕООД, а последният всъщност не е поел задължение по
договора, още повече, че не се представя договор за поръчителство, сключен между
кредитора и дружеството гарант.
Със сключването на договора с „Файненшъл България“ се цели едно допълнително
оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което е
уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.
19, ал. 4 ГПК, което от своя страна води до недействителност на оспореното
правоотношение, респективно на уговорената в него клауза за заплащане на възнаграждение
на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2, вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК. Ето защо съдът счита, че в процесния
случай договорът между ищцата и „Файненшъл България“ е сключен при заобикаляне на
императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което е основание същият да бъде прогласен за
нищожен, а отрицателният установителен иск срещу втория ответник да бъде уважен.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 34 ЗЗД.
4
Съгласно чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, който е получил нещо без основание, е длъжен да го
върне. От доказателствата по делото бе установено, че сумата от 759,48 лева е напуснала
патримониума на ищеца и е постъпила в правната сфера на ответника, т.е. получена от „Изи
Асет Мениджмънт“. Ответникът не доказа наличието на правно основание /годен
юридически факт/ за задържане на сумата. Следователно, с оглед успешно проведеното от
ищеца пълно и главно доказване на обстоятелството, за което носи доказателствена тежест –
че процесната сума е излязла от правната му сфера и е постъпила в имуществения комплекс
на ответника, искът за присъждане на платената в полза на ответника сума от 759,48 лева е
основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
Страните имат право на разноски, с оглед изхода на делото. В полза на процесуалния
представител на ищеца, осъществявал безплатна правна помощ в хипотезата на чл. 38, ал. 1,
т. 2 ЗАдв, следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение. Основателно е
релевираното от ответниците възражение за прекомерност на поискания адвокатски хонорар
– 1400 лв. за защитата по трите обективно съедини иска. Предвид материалния интерес,
липсата на фактическа и правна сложност на делото, възнаграждението следва да бъде
редуцирано, съобразно размерите, предвидени за защитата по всеки от исковете, съобразно
отменената редакция на Наредба № 1/2004 г., при действието на която е уговорена правната
защита.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ има право да му бъдат
присъдени разноски по отхвърлената установителна претенция за нищожност на договора за
кредит – юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК в размер
на 100 лв., предвид липсата на фактическа и правна сложност по делото.
По отношение иска срещу „Файненшъл България“ ищецът има право на разноски за
държавна такса (50 лв.) и адвокатско вънаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв, в размер
от 300 лв., съобразно редакцията на Наредба № 1/2004 г., а ответникът няма право на такива.
По отношение на осъдителния иск срещу „Изи Асет Мениджмънт“ ищецът има право
да му бъдат присъдени разноски за държавна такса (50 лв.) и адвокатско възнаграждение по
реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв, в размер от 300 лв., съобразно относимата редакция на Наредба №
1/2004 г., а ответникът няма право на такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от И. Й. А., ЕГН ********** от гр. П.,
кв. ***** – чрез адв. Б. Б., срещу „ИЗИ АСЕТ МЕНИДМЪНТ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Люлин № 7, бул. Джавахарлал Неру № 28,
„Силвър център“, ет. 2, офис 40-46, представлявано от Г. Т. Т., отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за признаване
за установено в отношенията между страните недействителността на Договор за паричен
5
заем № 4136508/05.05.2021 г., сключен между И. Й. А. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между И. Й. А., ЕГН ********** от
гр. П., кв. *****, представлявана от адв. Б. Б., и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Люлин № 7, бул.
Джавахарлал Неру № 28, Силвестър център, ет. 2, офис 40-46, представлявано от П. Б. Д., на
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 21, ал. 1, вр. с чл. 19, ал. 4
от ЗПК, че Договор № 4136508/05.05.2021 г. за уговаряне предоставяне на поръчителство,
сключен между И. Й. А. и „Файненшъл България“ ЕООД, е нищожен, поради заобикаляне
на закона.
ОСЪЖДА „ИЗИ АСЕТ МЕНИДМЪНТ“ АД, ЕИК ********* да заплати на И. Й. А.,
ЕГН **********, представлявана от адв. Б. Б., на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата в размер
на 759,48 лева – получена от „Изи Асет Мениджмънт“ АД и платена от И. Й. А. по Договор
№ 4136508/05.05.2021 г. за предоставяне на поръчителство между И. Й. А. и „Файненшъл
България“ ЕООД.
ОСЪЖДА И. Й. А., ЕГН ********** да заплати на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДМЪНТ“
АД, ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК сумата от 100,00 лева –
разноски пред Районен съд Перник за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на И.
Й. А., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 50,00 лева – разноски пред
Районен съд Перник.
ОСЪЖДА „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на адв.
Б. Б. – САК, личен номер: ***** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т.
3, пр. 2 от Закона за адвокатурата сумата от 300,00 лева – възнаграждение за процесуално
представителство на И. Й. А., пред Районен съд Перник по гр.д. № 4074/2022 г.
ОСЪЖДА „ИЗИ АСЕТ МЕНИДМЪНТ“ АД, ЕИК ********* да заплати на И. Й. А.,
ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 50,00 лева – разноски пред
Районен съд Перник.
ОСЪЖДА „ИЗИ АСЕТ МЕНИДМЪНТ“ АД, ЕИК ********* да заплати на адв. Б. Б.
– САК, личен номер: ***** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3, пр.
2 от Закона за адвокатурата сумата от 300,00 лева – възнаграждение за процесуално
представителство на И. Й. А., пред Районен съд Перник по гр.д. № 4074/2022 г.
УКАЗВА на осн. чл. 235, ал. 1, т. 7 ГПК, че ищецът е посочил начин на плащане на
дължимите суми чрез пощенски запис по „Български пощи“ ЕАД, адресирани до адв. Б. Б. –
САК, личен номер: *****, със съдебен адрес гр. П., ул. ******.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6
7