Решение по дело №127/2020 на Апелативен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260045

 

  Гр. Пловдив, 16.11.2020 г.,

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

          ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, смесен наказателен състав, в публично съдебно заседание на първи октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН  РАНЧЕВ                                                                              

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИН ГАНЕВ

                                                                               ВЕЛИНА АНТОНОВА

                                                                                              

при участието на съдебния секретар Нина Стоянова и на прокурора Светлозар Лазаров, сложи за разглеждане докладваното от съдията - докладчик ИВ. РАНЧЕВ ВНОХД  № 127 по описа за 2020 година.

Производството е по реда на Глава двадесет и първа от НПК.

С Присъда № 50 от 17.12.2019 г. по НОХД № 204/2018 г. на Старозагорския окръжен съд подс. С.А.Т. е признат за виновен в това, че около 01.00 часа на 20.08.2016 г. при управление на МПС – товарен автомобил – влекач марка „*“ с рег. № *с прикачено полуремарке м. „*“ с рег. №*при навлизане на първокласен път I-6, километър 344 в землището на общ. *, обл. *, е нарушил чл.49 от ЗДвП, като с деянието си по непредпазливост причинил смъртта на Г.Н.К. ***, а на М.Х.К. *** многостепенна телесна повреда – средна и тежка телесни повреди, като след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалите, поради което и на основание чл. 343а, ал.1, б.“г“, вр. чл. 343, ал.3, б.“б“, пр. първо, вр. ал.1, вр. ал.4, вр. чл. 342, ал.1 и чл. 54 от НК е ОСЪДЕН на ДВЕ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което наказание да изтърпи при първоначален „Общ“ режим, като е признат за НЕВИНЕН и ОПРАВДАН по първоначалното обвинение чл. 343, ал.4, вр. чл. 343, ал.3, б.“б“ , вр.  чл. 343, ал.1,  вр. чл. 342, ал.1 от НК и за това, че е нарушил чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДвП.

На основание чл. 343г, вр. чл. 37, ал.1, т.7 от НК, подс. С.А.Т. е ЛИШЕН ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ТРИ  ГОДИНИ.

Подсъдимият С.А.Т. е осъден да заплати на частните обвинители Д.К.К. сумата от 1320 лв.; Д.Г.Ц. и Н.Г.К. сумите от по 500 лв., направени разноски за повереник; по бюджетната сметка на ОД на МВР гр. * сумата от 3308,33 лева разноски на досъдебното производство и в полза на бюджета на Съдебната власт, по сметка на Окръжен съд - *сумата от 4446 лв., направени съдебни и деловодни разноски.

За веществените доказателства е постановено от съда, след влизане на присъдата в сила: лек автомобил марка „*“ с рег. №*, на съхранение в двора на * - *, да се върне на наследниците на пострадалия, а полеви наркотест „Дръг чек 3000“, приложен по досъдебното производство, да се унищожи като малоценна вещ.

Недоволни от така постановения съдебен акт са останали частните обвинители - М.К., Н. К. и Д.Ц., които чрез повереника си – адв. А.Б. са подали въззивна жалба, тъй като я намират за несправедлива по отношение на наложените на подсъдимия наказания. Затова се иска изменението й, като се увеличи размерът на наказанието лишаване от свобода на 6 години, както и срокът на лишаването от правоуправление.

Недоволен от присъдата е останал и подс. С.Т., който чрез защитниците си адв. С.П. и адв. Н.Д. е подал въззивни жалби със съответното допълнение.

В жалбите се излагат доводи за незаконосъобразност и несправедливост на постановената присъда, в противоречие с материалния и процесуален закон.

На първо място, защитата намира, че първоинстанционният съд в нарушение на процесуалните правила в мотивите към присъдата си не е извършил цялостен анализ на свидетелските показания и на всички АТЕ.

На второ място, не са обсъдени доводите им за вината на пострадалия водач, чиито действия са основната причина за произшествието и оневиняват подсъдимия, като произшествието е могло да бъде избегнато.

На трето място, необосновано е отказано приложението на чл. 55, ал.1 от НК за налагане на минимално наказание лишаване от свобода, както и на чл. 66, ал.1 от НК за отлагане на неговото изтърпяване.

Отправят се доказателствени искания за назначаването на допълнителна АТЕ, която да отговори на поставените от тях въпроси в допълнението към жалбите. Поради тези причини се иска отмяната на присъдата, като се постанови нова присъда, с която подс. Т. да бъде признат за НЕВИНОВЕН и ОПРАВДАН по повдигнатото му обвинение или делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, или, ако се прецени, че е виновен - да се измени присъдата като се отложи, при условията на чл. 66, ал.1 от НК, наложеното му наказание лишаване от свобода и се намали лишаването му от правоуправление.

Страните не са взели отношение по изпратените им преписи от постъпилите въззивни жалби.

По време на съдебното следствие бяха преразпитани вещите лица - инж. К., инж. У., инж. С., инж. Б. и инж. М., изготвили ДПАТЕ пред Окръжния съд. Назначи се и изслуша ДПАТЕ в същия състав, която отговори на поставените от защитата въпроси, както и подс. Т. даде допълнителни обяснения.

В съдебно заседание, представителят на АП – Пловдив намира присъдата за обоснована и законосъобразна в основната й част. Становището му е, че от подадените жалби, следва да се уважи частично само тази на подсъдимия по повод неотчетеното в достатъчна степен допринасяне от страна на пострадалия водач за съставомерния резултат, който е трябвало да бъде по-внимателен при възникналата опасност за движението. Счита, че целите на чл. 36 от НК и най-вече на индивидуалната превенция спрямо подс. Т., за който са събрани положителни характеристични данни, биха се постигнали и с приложението на чл. 66 от НК. В останалата им част предлага жалбите да се оставят без уважение и да се потвърди постановената присъда.

Частните обвинители М.К., Н. К. и Д.Ц. се явяват лично и с повереника си – адв. А.Б., като заявяват, че поддържат подадената жалба по изложените в нея съображения за увеличаване размера на наказанията лишаване от свобода и лишаване от правоуправление на подсъдимия до предложения по-голям размер. Акцентират на поведението на водача, който е опитал след произшествието да прикрие инкриминираните събития, както и на тежкия съставомерен резултат, към който, според тях, пострадалият няма отношение. Претендират и разноски, съгласно представеното пълномощно за общо 2000 лева.

Частният обвинител Д.К. не се явява, като се представлява от  нейния повереник – адв. Д.Н., чието становище е да остане наложеното ефективно наказание лишаване от свобода, претендира и разноски за процесуално представителство по представения договор за правна помощ в размера, определен от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.

Подсъдимият С.Т. се явява лично и със защитниците си - адв. Н.Д. и адв. Б.П., като заявяват, че поддържат подадената въззивна жалба по изложените съображения за нарушение на материалния закон по отношение липсата на съставомерно деяние. Според тях водачът Т. се движел правомерно, като основната роля за настъпване на ПТП-то има пострадалият, който се е движел с несъобразена със светлините си скорост и не е реагирал своевременно на възникналата опасност от появата на товарния автомобил пред него, като е имал възможност да намали скоростта си и да избегне сблъсъка. Обръщат специално внимание на установеното от последните експертни заключения съпричиняване към резултата от страна на пострадалия и оказаната помощ от подсъдимия.

Също така считат наложените наказания за явно несправедливи, като отправят искане за тяхното намаляване по размер и приложението на чл. 66 от НК. Акцентират на съдебната практика при сходни случаи, при които подсъдимият е бил оправдан по повдигнатото обвинение или са наложени по-малки по размер наказания лишаване от свобода и лишаване от правоуправление.

Апелативният съд, след като се запозна с постъпилите въззивни жалби, изслуша становищата на страните и извърши цялостна проверка за правилността на невлязлата в сила присъда по смисъла на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

От въззивните жалби, частично основателна е само тази на подс. Т. по отношение начина за изтърпяване на наложеното му наказание.

Делото е било образувано пред Окръжен съд – *по внесен обвинителен акт срещу подс. С.А.Т. за извършено престъпление по чл. 343, ал.4, вр. ал.3, б.“б“, вр. чл. 343 ал.1, вр. чл. 342, ал.1 от НК за това, че около 01.00 часа, на 20.08.2016 год., при управление на моторно превозно средство – влекач м. „*“ с рег. №*с прикачено към него полуремерке м. „*“ с рег. № *, при навлизане на първокласен път I-6, километър 344, в землището на общ. *, обл. *, е нарушил правилата за движение по пътищата: чл. 5, ал.1, ал.1 от ЗДвП – „Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени щети“; чл. 49 от ЗДвП – „Водач на пътно превозно средство, което навлиза от земен път на път с настилка е длъжен да пропусне  движещите се по пътя с настилка пътни превозни средства и пешеходци“, като с деянието си по непредпазливост причинил смъртта на Г.Н.К. *** и на М.Х.К. *** многостепенна телесна повреда – средна и тежка телесни повреди, изразяващи се в контузия на белия дроб, кръвоизлив в корема, разкъсване на тънкото и сляпото черво, разкъсване на опорака на червата, перитонит, травматичен шок, които както поотделно, така и по съвкупност, са причинили разстройство на здравето временно опасно за живота, счупване на шест броя ребра, с което е причинено трайно затруднение движението на снагата за повече от 30 дни, както и загуба на слезка.

Фактическите положения, включени в предмета на доказване по делото, с които е обоснована от Окръжния съд съставомерността на инкриминираното деяние са правилни и законосъобразни.

Окръжният съд е приел от фактическа страна, че подс. С.Т. е правоспособен водач и притежава свидетелство за управление на МПС категория „СЕ“.

През м. август 2016 г.  подсъдимият е работил по трудов договор като шофьор в „*“ ООД, разпределителен център гр. *. С трудов договор от 15.10.2010 г. С.Т. бил назначен на длъжност шофьор на тежкотоварен автомобил – 12 тона. Управлявал е служебен автомобил марка „*“, тип влекач с ДКН *и полуремарке марка „*“ с ДКН *.

На 19.08.2016 г. подс. С.Т. изпълнявал курс от гр. *до гр. *, като маршрутът му минавал през гр. *- Прохода на Републиката - гр. *.

Около 23.40 ч. подсъдимият потеглил от гр. *към гр. * с управлявания от него служебен автомобил. По същото време и направление пред него се движил друг служебен товарен автомобил на „*“ ООД, управляван от свидетеля И.К.. За гр. * товарните автомобили трябвало да минат по Републикански път I-6, но поради настъпило ПТП, малко след гр. *били отклонени по обходен маршрут. Подсъдимият Т. и свидетелят К.избрали обходен маршрут през с. *, обл. *посока към гр. *.

На 20.08.2016 г. около 01.00 ч. товарните автомобили, управлявани от подсъдимия С. Т. и св. И. К.се движили в района на землището на гр. * , обл. *, по третокласен път III - 5007.

С управлявания от него товарен автомобил „*“, тип влекач с ДКН *и полуремарке марка „*“ с ДКН*подсъдимият Т. решил да навлезе в Републикански път I-6 при км 344.

Третокласният път се намирал северно от Републикански път I-6 и за да навлезе в него подсъдимият е следвало да извърши ляв завой в посока изток. На около 500 метра на изток от мястото, откъдето е решил да навлезе в път I-6 е имало изграден пътен възел за преминаване от третокласен път 5007 в път І-6. Пръв от товарните автомобили се е движил този управляван от свидетеля И.К., който след като навлязъл в Републикански път І-6 се изтеглил в посока на изток и спрял в дясно на пътното платно. Свидетелят К.слязъл от товарния автомобил и с цел обезопасяване на маневрата, която подсъдимият е следвало да направи, подавал сигнали на движещите се МПС, които идвали от посока гр. */движещи се посока изток-запад/ и на подсъдимия.

В същото време по първокласния път І-6 при километър 344 в землището на гр. * , посока  гр. * – гр. */изток-запад/, се движел лек автомобил марка „*“ с рег. № *, в който пътували пострадалият Г. К., като водач на автомобила и съпругата му - пострадалата М.К., която седяла на предна дясна седалка. Времето било ясно, сухо и лекият автомобил се движел в дясната лента за движение близо до осевата линия.

В този момент – около 01.00 ч., между навлязлата в Републикански път 1-6 товарна композиция, извършваща маневра завой наляво посока север-изток под ъгъл около 90 градуса и лекият автомобил марка „*“ настъпил удар, при който водачът на лекия автомобил Г. К. починал на място, а пострадалата М.Х.К.  получила многостепенна телесна повреда – средна и тежка телесна повреда. След удара товарната композиция, вследствие на значително по-голямата си маса е продължила движението си напред около 4,4 метра, а лекият автомобил е променил направлението си на движение като продължил напред и надясно спрямо неговата посока, достигайки десния за него банкет /зоната на уширение/.

След инцидента подсъдимият С.Т. и неговият колега - св. И.К., се опитали да окажат помощ на пострадалия Г. К., но автомобилът му бил така деформиран, че било невъзможно да се отвори вратата на шофьора. Двамата успели да извадят от катастрофиралия лек автомобил пострадалата М.К. и я положили на земята до колата. Впоследствие първа медицинска помощ на пострадалата била оказана от екип на Центъра за спешна медицинска помощ, гр. *, който констатирал и смъртта на Г. К..

Окръжният съд е приел за установен следния механизъм на настъпване на ПТП:

Районът на местопроизшествието представлявал праволинеен пътен участък от Републикански път І-6 при км 344 с ширина 8,12 метра, разделен симетрично на две пътни ленти от надлъжна бяла прекъсната линия. Платното за движение в този участък било равнинно, покрито с дребнозърнест асфалт, без неравности и деформации по него, ориентирано в посока изток-запад /от гледна точка на лекия автомобил преди ПТП/.

Платното за движение  по Републиканския път I-6 било двустранно ограничено с банкети - всеки с ширина около 1,5 м, с налични метални еластични огради /мантинели/ на около 0,7 м от платното за движение. Северната мантинела завършвала на около 10 м преди началото на земния път, от който товарните композиции навлезли в Републикански път І-6.

В района на местопроизшествието са липсвали пътни знаци, които да ограничават скоростта на движение или указателни табели, които да ограничават движението. Лекият автомобил марка „*“ в участъка на ПТП се е движил със скорост от 89 км/ч., която скорост е непроменена до настъпване на удара в товарната композиция. Следователно, автомобилът се е движил равномерно в рамките на пределно допустимата максимална скорост за МПС извън населено място.

Скоростта на товарната композиция, управлявана от подсъдимия, изчислена на базата на данните от дигиталния тахограф е неравномерна, като от момента на навлизане в лентата за движение на лекия автомобил, до момента на удара между двете МПС, товарната композиция е изминала 17,4 м. Първоначално товарният автомобил се е движил при ускорителен режим и достига максимална стойност на скоростта от 13 км/ч., след което следва закъснителен режим на скоростта, като в момента на удара скоростта на движение на товарната композиция е била около 10 км/ч. Цялото разстояние, което товарната композиция е изминала от насочване към Републиканския път /т. е., от преди достигане пътя с настилка/ до мястото на удара е 29,23 м.

Мястото на удара според всички авто-технически експертизи   неизменно е определяно в лентата за движение на лекия автомобил „*“ и спрямо платното е на 54,2 м след напречната мерна линия /ориентира от огледния протокол на л. 24 - л. 25, т. 1 ДП/ и на ниво от 0,4 до 1 метър в дясно от нивото на разделителната линия на лентите за движение. В момента на удара лекият автомобил „*“ е бил изцяло в собствената си лента за движение, а товарната композиция е заемала ¾ от тази лента /за движение на лекия автомобил/ и е била косо разположена на платното за движение. Това е така, защото товарната композиция, навлизайки в Републикански път І-6 от север по земния път, който свързвал главния път с третокласния път 5007 е предприела маневра завой на ляво в посока север - изток. За лекия автомобил ударът е бил челен, ексцентричен, обособен в предните му леви състави, докато за полуремаркето от товарната композиция този удар е бил страничен – кос от ляво, обособен в края на лявото, странично защитно  устройство и предна лява гума. И двете МПС преди и по време на сблъсъка не са били под аварийно спирачно въздействие. Вещите лица от петорната авто-техническа експертиза, в представеното заключение и при отговорите на поставените от страните въпроси, са обосновали допълнително изводите си за мястото на удара между двете МПС, посочвайки, че те се базират на „обективните находки, налични протривни следи, мазна течност, както и наличните деформации по двата автомобила“ /л. 439, т. 2  НОХД № 204/2018 г./.

При определените скорости на движение на двете моторни превозни средства е установено, че в момента, в който товарната композиция е достигнала до границите на платното, по което се движил лекият автомобил, лекият автомобил „*“ е бил на около 217 метра на изток от мястото на удара. В този момент видимостта за водача на товарната композиция в посока изток е била около 400 метра. Следователно за водача на товарната композиция не е съществувала техническа причина, за да не възприеме приближаващия от ляво /изток/ лек автомобил „*“, тъй като управлявания от пострадалия Г. К. автомобил се движел по прав пътен участък с включени светлини и между двата автомобила не е имало зрителни препятствия.

Съдът е приел, че лекият автомобил „*“ се е движил на дълги светлини, тъй като е нормално, при липса на насрещно движещо се моторно превозно средство, в тъмната част на денонощието и извън населено място, автомобилът да се управлява на подобни светлини, които му осигуряват по-голяма видимост пред моторното превозно средство.  При условие, че лекият автомобил се движи със скорост от 89 км/ч, т. е. на границата на допустимата максимална скорост, е нелогично да се управлява на къси светлини, които му осигуряват видимост от порядъка на максимум 50-60 метра. Преценено е, че няма категорични доказателства по делото, въпреки развилата се полемика между страните, пострадалият Г. К. да е управлявал МПС на къси светлини. В тази връзка съдът е приел, че при опасна зона за спиране на лекия автомобил „*“ от порядъка на 88,7 км/ч. и при условие, че същият е управляван на дълги светлини, водачът е имал техническа възможност да спре МПС в зоната на осветеност на фаровете, т.е. преди удара в товарната композиция. Всъщност, според заключението на вещите лица, на дълги светлини, дори и при тъмен обект /препятствие/ водачите имат техническа възможност да го възприемат на разстояние не по-малко от 150 метра, а „при осветени обекти тази величина на видимост е по-голяма“ /стр. 6 съд. заседание на 07.11.2019 г./, т.е. разстояние, надвишаващо близо два пъти опасната зона за спиране. Изводът е, че дори лекият автомобил да е бил управляван на къси светлини, водачът е имал техническа възможност да спре преди настъпването на ПТП.

На следващо място съдът е приел, че не се касае за тъмен обект, тъй като товарната композиция, управлявана от подсъдимия С. Т., е била технически изправна и според вещите лица, при включени светлини страничните габаритни жълти светлини на полуремаркето „работят автоматично заедно с другите габаритни светлини“. Видно от приложените по делото Удостоверения за техническа изправност на МПС /л. 114 и л. 116, т. 1 ДП/, влекачът е преминал технически преглед на 21.06.2016 г., а полуремаркето на 07.03.2016 г., т. е. непосредствено преди ПТП, а и предвид разстоянията, които автомобилите ежедневно изминават по републиканските пътища е трудно да се приеме, че неизправни ще бъдат допуснати на път, от която и да е фирма. В тази връзка съдът е счел, че дори лекият автомобил да се е движил на къси светлини, неговият водач Г. К. е имал възможност да забележи препятствие в своята лента далеч извън опасната зона за спиране и да избегне удара, чрез намаляване на скоростта или спиране.

Съдът не е споделил и тезата на защитата, че след като товарната композиция в момента на удара е заемала ¾  от лентата, по която се е движил лекия автомобил, неговият водач Г. К. е можел да избегне удара като излезе на банкета на пътя с една част /дясната надлъжна част/ на автомобила. Отговор се даде от вещите лица, според които при скоростта на движение на лекия автомобил такава маневра би била изключително рискована с непредвидими последици. От друга страна чл. 20, ал. 2 ЗДвП не вменява такива задължения на водачите на ППС.

Във връзка с механизма на настъпване на ПТП защитата е поставила пред съда под съмнение заключението на вещите лица относно мястото на удара между двете МПС, позовавайки се на показанията на поемното лице – св. Д.С., според който „автомобилите, които бяха  пред мен и ги пропускаха преди мен, минаваха през катастрофата. Можеше да се мине през катастрофиралите автомобили“ /стр. 3 от съд. заседание на 17.12.2019 г./.

Окръжният съд е счел, че в тази част показанията на свидетеля С. са неточни и недостоверни, тъй като се опровергават от показанията на свидетеля Д. И., който към инкриминираната дата е заемал длъжност „полицейски инспектор - пътен контрол, участък *“ към РУ-*и е организирал запазването на ПТП, до пристигането на съдебна медицина и групата с разследващия полицай. В своите показания той е посочил, че „ние имаме задължение да запазим произшествието“ и „когато отидохме на мястото на ПТП нямаше движение на автомобили“ /стр. 16 и 17 от съд. заседание на 14.01.2019 г./. Като най-старши от групата свидетелят И. е  създал временна организация за движение на автомобилите и според неговите показания „така, както бяха установени превозните средства“ не е било възможно да мине край товарния автомобил и лекия автомобил - в случая този на пострадалия Г. К.. Преценено е, че показанията на полицейския служител се потвърждават косвено и от приложените протоколи за ПТП и акт за административно нарушение, които свидетелят Д. И. е съставил /л. 100 - 103 от т. 1 на ДП/. В тази връзка не е възприето като правдоподобно твърдението на св. Д.С., че са пропускани автомобили, които са преминавали през района на местопроизшествието. По време на очната ставка между свидетелите И.К. и Д.И., първият е заявил „беше станала опашка, когато дойдоха полицаите взеха да ги пускат пак през черния път, другите камиони да излизат натам“, което се потвърждава и от свидетеля Д. И. „може да сме пускали камиони, след като е свършил огледът, но не и преди това“ /л. 144, т.1 от НОХД № 204/18 г./.

Съдът е приел, че показанията на св. Д. С. съдът са компрометирани и предвид липсата на негова специална квалификация. Във връзка с този извод на съда е и приложения по делото протокол за оглед на местопроизшествие /л.24 - л.25 от т.1 на ДП/, в  който подробно е описано приетото от вещите лица за място на удара и намерените „пластмасови отломки“. Ако са достоверни показанията на свидетеля Д. С. и през този участък са пропускани да преминават автомобили, тогава тези пластмасови отломки не биха се запазили така „концентрирано“, което е видно и от фотоалбума към огледния протокол и изисканите от РУ - *допълнителни цифрови фотоснимки от извършения оглед на ПТП на първокласен път І-6 км 344, на 20.08.2016 г. в землището на общ. *, обл. *.

По отношение на настъпилите травматични увреждания, според заключението на СМЕ № 234/2016 г., на трупа на Г.Н.К. са констатирани: черепно-мозъчна травма; вдишана в белите дробове кръв; гръдна травма /счупване на гръдна кост и ребра двустранно, контузии на белите дробове, разкъсване на сърцето и околосърцевата торбичка, набиране на кръв в дясната гръдна кухина/; малокръвие на трупа и вътрешните органи; повърхностни разкъсвания на черния роб и множество счупвания – на дясна мишница, лявата предмишница, дясната подбедрица и страничните леви израстъци на трети и четвърти поясни прешлени. Охлузвания и кръвонасядания по тялото и крайниците. Причина за смъртта на пострадалия Г.Н.К. са тежките и множествени  травматични увреждания, несъвместими с живота. Описаните по-горе травматични увреждания са от действието на твърди тъпи предмети и отговарят да са получени по време и начин отразени в предварителните сведения. Всички са прижизнени, но е очевидно, че смъртта е била неизбежна и е настъпила веднага след ПТП.

По отношение на пострадалата М.К. травматичните увреждания са множество, като контузията на белия дроб, кръвоизлив в корема, разкъсването на тънко и сляпо черво,  разкъсването на опорака на червата, перитонит, травматичен шок, поотделно и в съвкупност са причинили разстройство на здравето временно опасно за живота /средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 от НК/. Налице е счупване на шест ребра, което е причинило трайно затрудняване на движението на снагата за повече от 30 дни, което по същността си също е средна телесна повреда. Разкъсването на слезка  е с медико-биологична характеристика със загуба на слезка, което представлява тежка телесна повреда /чл. 128 НК/.

Според заключението на съдебно-химическа експертиза в кръвта на пострадалия Г.Н.К. не е открито наличие на етилов алкохол /л. 96, т.1 на ДП/. От извършена проба с алкотест не е открито наличие на алкохол и в кръвта на подсъдимия С.Т. /л.101, т.1 от ДП/.

Пред въззивния съд бяха преразпитани вещите лица, изготвили допълнителната АТЕ пред Окръжния съд - инж. С.К., инж. Х.У., инж. С.С., инж. Д.Б. и инж. М.М., които уточниха детайлно следните относими по делото въпроси:

Когато товарният автомобил е навлезнал на платното за движение, л. а. „*“ се е намирал на разстояние от 217 м преди удара, но зоната му на видимост до другия автомобил е била много по-голяма. Затова и водачът на товарния автомобил е имал техническа възможност да се съобрази с дължината на композицията, със светещите фарове на лекия автомобил, времето за извършване на маневрата, при което е технически правилно да го пропусне. Водачът на товарния автомобил първоначално не възприема двата фара на идващия от ляво л. а., защото са сливащи се източници на светлина. Но разположението на този източник на светлина на пътя, означава че водачът на товарния автомобил има техническа възможност да възприеме, че това е идващо МПС и то още в началото на навлизането му на платното за движение, т. е. преди самия асфалтов път.

При положение, че водачът на л. а. „*“ се е движел на дълги светлини при изцяло тъмен обект като товарния автомобил на подс. Т., той е могъл да го възприеме на разстояние не по-малко от 150 м преди удара и да реагира. Ако лекият автомобил се е движел на къси светлини, водачът му би могъл да възприеме от 75 - 80 м преди удара товарният автомобил като тъмен обект, но не и да предотврати произшествието. Ако товарният автомобил е бил с включени предни светлини, без тези на габаритите на ремаркето, водачът на лекия автомобил, дори и при включени къси светлини на фаровете, има техническа възможност да управлява с такава скорост, че да спре в зоната на видимост до мястото на удара. Ако товарната композиция е била с включени габаритни светлини на ремаркето, тогава водачът на лекия автомобил, дори и да е бил с включени къси светлини, би могъл да я възприеме от по-дълго разстояние от 80 - 90 м и да предотврати събитието със спиране. В тази връзка при движението си на различен вид светлини, той би могъл да намали скоростта си на движение до технически съобразената със светлините на фаровете и да спре пред всяко предвидимо препятствие, дори и било тъмен обект. Затова при реална скорост на движение от 89 км/ч., ако водачът на лекия автомобил се е движел на къси светлини спрямо изцяло тъмен обект не би могъл да предотврати произшествието като сам се поставил в невъзможност да спре в зоната на видимост /Вж. л. 82 – 84 от ВНОХД № 127/2020 г./.  

 

Назначената пред въззивния съд ДАТЕ, с вещи лица - инж. С.К., инж. Х.У., инж. С.С., инж. Д.Б. и инж. М.М. установява:

На първо място, че от техническа гледна точка, за да е в състояние водачът на л. а. „*“ да спре в зоната на осветеността на фаровете си при включени къси светлини, трябва скоростта му да не е по-висока от 59,9 км/ч., респ. 68,1 км/ч., т. е. на 50 м, респ. 60 м след момента на реакцията му за аварийно спиране.

На второ място, ако водачът на л. а. „*“ е започнал да намалява скоростта си от 217 м  до определената в предходната задача, товарният автомобил, с оглед на траекторията на движение на композицията по крива /при извършвана маневра завой на ляво под ъгъл 90 градуса/, би се намирал в двата варианта /при 50 км/ч. и 60 км/ч. на л. а./ на такова място на пътното платно, че е нямал техническата възможност да приключи маневрата и да „изтегли“ полуремаркето в дясната попътна лента.

На трето място, дори и лекият автомобил да се е придържал в дясната част на лентата си на движение, оставеният пред него „просвет“ на преминаване от товарната композиция е бил в порядъка на около 1,2 – 1,3 м, което е по-малко от напречния му габарит /1,694 м на купето и 1,97 м със странични огледала/.

Лекият автомобил не е бил в състояние да използва и попътния десен банкет, тъй като северно от него е била налична метална еластична преграда /мантинела/, разположена на около 0,7 м от платното за движение и на около 10 м преди началото на земния път, от който е подходила товарната композиция на подсъдимия, а това е на около 61,1 м западно от ориентира, т.е. западния край на северната мантинела отстои на около 51,1 м от ориентира /вж. заключението на л. 101-109 и изслушването на вещите лица в съдебно заседание на л. 119 - л. 121 от ВНОХД № 127/20 г./.

В съдебно заседание по повод на зададените въпроси от защитата  вещите лица уточниха, че ако лекият автомобил се е движел равномерно със скорост от 50 км/ч. и същевременно товарният автомобил не спира, тогава изобщо е нямало да възникне удар, тъй като вторият автомобил би освободил в достатъчна степен лентата за движение на първия автомобил. При тази хипотеза, обаче най-вероятно товарният автомобил не би предприел спиране или да се мъчи да ускори движението си, тъй като би имал достатъчно време да приключи маневрата си. А той е предприел спиране, именно заради внезапната опасност от удар с приближаващия лек автомобил. Но, надали обаче тогава и водачът на лекия автомобил би предприел такова спиране, ако се е движел със скорост от 50 км/ч. /вж. л. 122 от ВНОХД № 127/20 г./.

Подсъдимият Т.даде обяснения, в които на практика потвърди позицията си пред предходния състав на първостепенния съд в края на съдебното следствие /вж. л. 501 – л. 502 от НОХД № 204/16 г. на СтОС и л. 123 от ВНОХД № 127/20 г. на ПАС/.

Проведеното въззивно съдебно следствие не доведе до промяна на извода за правилната установеност на горепосочената фактическа обстановка от Окръжния съд, въз основа на обясненията на подс. Т., показанията на свидетелите – М.К. /вкл. прочетените на осн. чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК на л. 38, т.1 от ДП/; Н.К.; Д.Ц.; И.К. /вкл. прочетените на осн. чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК на л. 234, т.1 от ДП/; Д.И. /вкл. прочетените на осн. чл. 281, ал.1, т.1 и т.2, вр. ал.3 от НПК на л. 45 и л. 233, т.1 от ДП/; Б.Б. /вкл. прочетените на осн. чл. 281, ал.3, вр. ал.1, т.1 и т.2, т.1 от НПК на л. 254, т.1 ДП/; И.М./вкл. прочетените на осн. чл. 281, ал.3, вр. ал.1, т.1 и т.2, т.1 от НПК на л. 255, т.1 ДП/; Т.Х. / вкл. прочетените на осн. чл. 281, ал.3, вр. ал.1, т.1 и т.2, т.1 от НПК на л. 256, т.1 ДП/ и В. А.. Показанията на присъствалия като поемно лице на огледа на местопроизшествие - св. Д.С. не следва да се кредитират в частта им, в която същият твърди, че произшествието не е било запазено напълно като са преминавали автомобили, което се опровергава от показанията на св. И., който е ръководил през цялото време пристигналите преди това полицейски служители.

В тази насока са и приобщените по надлежния ред, протокол за оглед на местопроизшествие с фотоалбум и скица /л. 24 – 28, л. 119, т.1 от ДП/, съдебно-медицински експертизи на труп и живо лице /л. 80 – 83, л. 85 – 88,  т.1 от ДП /, химическа експертиза /л. 96, т.1 от ДП/, характеристични справки и длъжностна характеристика /л. 51 - 53 т.1 от ДП/, справка за съдимост и декларация за семейно, имотно и имуществено състояние /л.13 - 14, т.2 от ДП/, справка за нарушения по ЗДвП /л.111, т. 1 от ДП/, документи за собственост на МПС, копия от свидетелства за управление на МПС, техническа изправност, застрахователни полици, рег. талон на МПС/ л. 107 - 109, л.104 – 118, л.120-121, л. 197 – 202, т.1 ДП/, удостоверения за наследници и акт за смърт /л. 98 - 99, т.1 от ДП/, АУАН /л. 100, т.1 от ДП/, талон за медицинско изследване /л. 101, т.1 ДП/, констативен протокол за пострадали лица /л.102-103, т.1/, справка за проверка на техническо средство /л.104, т.1 от ДП/, медицинска документация /л. 124 – 196, т.1 от ДП/, по време на съдебното следствие по НОХД № 204/2018 г. – удостоверение за съпруга и родствени връзки, писмо от ТВ - */л. 201/, фотоалбуми от оглед на местопроизшествие с диск /л.204-215, л.220-225, т.1/, уведомително писмо от „*“- */л. 216/, писмо с диск с тв. репортаж /л. 241 - 242, т.1/, писма от РУ - *и ОПУ- */л. 396 - 400, т.2/ и др.

Заключението на първоначалната тройна АТЕ с вещи лица инж. В., инж. Ч. и инж. В./л. 56 – 78, т.1 ДП/, обосновано не е било прието от съда, тъй като при разпита им в съдебно заседание, същите не са дали убедителни отговори на зададените им въпроси, като са възникнали съмнения за тяхната компетентност, както и с оглед на направените изводи с правна насоченост.

За изясняването на инкриминираните събития от значение са заключенията на изготвената повторна, тройна АТЕ с вещи лица - инж. С., инж. Б. и инж. М. /л. 261 – 291, с приложена скица на ПТП и диаграми /л.293 - 297, т.1 от ДП/ и най-вече на назначената от Окръжния съд допълнителна, петорна АТЕ с вещи лица инж. К., инж. У., инж. С., инж. Б. и инж. М. /л. 404 – 428, с приложената скица на ПТП на л. 429, т.2/, които не само обладават нужните професионални познания и опит, но и са отговорили компетентно на всички зададени им въпроси, свързани с изясняване на механизма на ПТП. В това се убеди лично и настоящият състав при преразпита им по време на въззивното съдебно следствие и от назначената допълнителна петорна АТЕ.

От правна страна.

При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, Окръжният съд законосъобразно е решил, че подс. С.А.Т. е извършил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъпление по чл. 343а, ал.1, б.“г“ във вр. с чл. 343, ал.3, б.“б“, пр. първо, вр. ал.1, вр. ал.4, вр. чл. 342, ал.1 от НК, понеже около 01.00ч. на 20.08.2016 г. при управление на МПС  - товарен автомобил – влекач марка „*“ с рег. № *с прикачено към него полуремарке м.“*“ с рег. №  *, при навлизане на първокласен път I-6, километър 344 в землището на общ. *, обл. *, е нарушил правилата по Закона за движение по пътищата - чл. 49 от ЗДвП – „Водач на пътно превозно средство, което навлиза от земен път на път с настилка е длъжен да пропусне  движещите се по пътя с настилка пътни превозни средства и пешеходци“ и с деянието си по непредпазливост е причинил смъртта на Г.Н.К. ***, а на М.Х.К. *** причинил многостепенна телесна повреда – средна и тежка телесни повреди, изразяващи се в контузия на белия дроб, кръвоизлив в корема, разкъсване на тънкото и сляпото черво, разкъсване на опорака на червата, перитонит, травматичен шок, които както поотделно, така и по съвкупност са причинили разстройство на здравето временно опасно за живота, счупване на шест броя ребра, с което е причинено трайно затруднение движението на снагата за повече от 30 дни, както и загуба на слезка, като след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалите.

Безспорно е установено от обективна страна, че подсъдимият С.А.Т. около 01.00 ч. на 20.08.2016 г. при управление на МПС  - товарен автомобил „*“ с рег. № *с прикачено към него полуремарке м.“*“ с рег. №  *, при навлизане от земен път на път с настилка - първокласен път I-6 , километър 344 в землището на общ. *, обл.*, и предприемане на маневра завиване на ляво /посока изток/, е нарушил правилата за движения по пътищата - чл. 49 от ЗДвП, задължаващ го да пропусне движещите се пътни превозни средства по пътя с настилка, с което е предизвикал ПТП в резултат, на което причинил смъртта на Г.Н.К., а на М.Х.К. многостепенна телесна повреда – средна и тежка телесни повреди.

Противно на тезата на защитата, настъпилото транспортно произшествие е в резултат на допуснатото от подс. Т. грубо нарушение на особеното правило за движение по чл. 49 от ЗДвП, задължаващо го като водач на ППС, което навлиза от земен път на път с настилка, да пропусне движещите се по този път превозни средства.

В конкретния случай подс. Т. с управлявания от него товарен автомобил с прикачено ремарке, при навлизането си от земен път на  горепосочения първокласен път, не е пропуснал движещият се по пътя с предимство /с настилка/, лек автомобил марка „*“ с рег. № *, управляван от пострадалия Г. К. и пътуващата негова съпруга - пострадалата М.К.. В момента на навлизането по пътя с настилка на товарната композиция, лекият автомобил е бил в полезрението на подсъдимия и той е следвало да изпълни вмененото му от закона задължение да пропусне лекия автомобил.

И ако подсъдимият С.Т. беше изпълнил това свое задължение, като водач на МПС, не би настъпило ПТП и в резултат - тежките обществено-опасни последици, свързани със смъртта на Г. К., а на М.К. *** многостепенна телесна повреда – средна и тежка телесни повреди, по смисъла на чл. 128 и чл. 129 от НК, изразяващи се в контузия на белия дроб, кръвоизлив в корема, разкъсване на тънкото и сляпото черво, разкъсване на опорака на червата, перитонит, травматичен шок, които както поотделно, така и по съвкупност са причинили разстройство на здравето временно опасно за живота, счупване на шест броя ребра, с което е причинено трайно затруднение на движението на снагата за повече от 30 дни, както и загуба на слезка, които са в пряка причинна връзка с допуснатото нарушение на чл. 49 от ЗДвП.

Това е така, защото водачът на товарната композиция е бил в състояние да възприеме възникналата опасност за движението, произтичаща от приближаващия се по пътя с предимство лек автомобил, като е и имал техническа възможност да избегне настъпването на ПТП. След като в момента на навлизане на пътя с настилка, лекият автомобил е отстоял от управляваната от подс. С. Т. товарна композиция на разстояние от 217 метра, за подсъдимия е съществувала техническа възможност, чрез спиране и изчакване, да пропусне преминаването на л. а. „*“ и да предотврати ПТП. Или от обективна страна е налице пряка причинна връзка между допуснатото от подсъдимия нарушение на правилото на чл. 49 ЗДвП и настъпилото ПТП, в резултат на което са причинени и тежките обществено-опасни последици, свързани с уврежданията на пострадалите.

В случая е неотносимо вмененото на подс. Т. нарушение на чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДвП, който изисква - всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени щети. Тези правила за движение са общи за всички водачи на МПС и биха намерили приложение само, когато няма специални разпоредби, които да изпълват със съдържание бланкетната норма в наказателния закон. И тъй като разпоредбата на чл. 49 от ЗДвП се явява специална по своя характер, тя изключва приложението на общата норма по чл. 5,ал.1,т.1 ЗДвП, което изисква подсъдимият да бъде оправдан да е нарушил това правило за движение.

От субективна страна, действително престъплението е извършено по непредпазливост под формата на престъпна небрежност, тъй като деецът не е предвиждал обществено-опасните последици от деянието си, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

Подсъдимият е управлявал процесната композиция в нарушение на разпоредбата на чл. 49 от ЗДвП, която императивно го задължава, навлизайки от земен път на път с настилка да пропусне движещото се по този път МПС – л. а. „*“, управляван от Г. К..

Въпреки съществуващата техническа и обективна възможност да забележи приближаващия се по пътя с предимство лек автомобил, подс. Т. не е предвидил, че с отнемането на предимството с управлявания от него трудно маневрен автомобил, ще настъпи ПТП.

При условие, че в момента на навлизане с товарната композиция на пътя с настилка, по него се движел лекият автомобил на пострадалия К., който се намирал на разстояние 217 метра и при липсата на препятствия /при наличие на идеална видимост при нощни условия, на прав участък, с перфектна асфалтова настилка/, подсъдимият е следвало да прояви съобразителност и предпазливост. Защото преди да предприеме навлизане и маневрата завой на ляво по Републикански път I-6, водачът на лекия автомобил по никакъв начин не е показал, че има намерение да намаля или спира МПС. Поради тези причини е и прието, че подсъдимият, при движението на лекия автомобил „*“ е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването на удар между двете МПС. Вместо да пропусне движещото се по пътя с настилка МПС, подсъдимият С.Т. е подценил ситуацията, като е навлязъл в асфалтовия път и по този начин е предизвикал ПТП с тежки съставомерни последици. Същият е с дългогодишен опит и подготовка на професионален шофьор, за да може да предвиди при допускането на подобно нарушение, че могат да настъпят обществено-опасните последици.

В тази връзка, аргументирано не е възприето, отправеното и пред въззивната инстанция възражение на защитата, че подсъдимият Т. не е нарушил от обективна и субективна страна правилата за движение, а настъпилият обществено-опасен резултат се дължи изцяло на /без/действието на пострадалия водач на лекия автомобил Г. К., който макар и да се движил по път с предимство, е имал обективна възможност да избегне настъпването на ПТП.

Безспорно, при конкретните пътни условия и скорост на движение на лек автомобил „*“, водачът К. при движение на дълги светлини е имал възможност да спре управлявания автомобил преди удара и да не настъпи автопроизшествие. Необяснима остава и липсата на реакция от негова страна, защото скоростта на лекия автомобил от 89 км/ч. в правия участък от пътя преди и към момента на ПТП е неизменна. 

Вещите лица от кредитираните по делото АТЕ са категорични, че пострадалият К. не е предприел действия при възникналата опасност за движението да намали скоростта или да спре /в нарушение на задължението по чл. 20, ал.2 ЗДвП да намали скоростта или да спре при възникване опасност за движението/. Г. К. е имал техническа възможност да  избегне удара в товарната композиция, тъй като липсват спирачни следи на  местопроизшествието и скоростта на лекия автомобил непосредствено преди удара е 89 км/ч., с каквато очевидно се е движил и преди това. Според тях, водачът на лекия автомобил е имал техническата възможност да възприеме навлезлия в платното за движение товарен автомобил при движение на дълги светлини на фаровете на разстояние по-голямо от 150 метра, т.е. да се спре, далеч преди сблъсъка с товарната композиция, тъй като опасната зона за спиране при тази скорост на лекия автомобил е 88,7 м. От това се извежда заключението на защитниците, че подсъдимият не е могъл и не е бил длъжен да предвиди пасивното поведение на пострадалия Г. К., респ. да предвиди настъпването на обществено-опасните последици, т. е. за Т. е налице случайно деяние и обвинението остава недоказано. И считат, че с оглед на принципа „никой не може да черпи права от своето неправомерно поведение“, пряка причинна връзка с настъпилия резултат има само поведението на водача на л. а. „*“, а не това на водача на товарната композиция – подс. Т..

Настоящият състав споделя напълно виждането на първостепенния съд, че подобни доводи не могат да бъдат възприети, най-вече въз основа на заключенията на вещите лица от изготвените пред Окръжния и Апелативния съд ДПАТЕ, както и разясненията им в съдебно заседание.

Вещите лица са категорични, че техническата първопричина, за да настъпи ПТП, е навлизането на товарната композиция на път I-6, без да пропусне движещия се по пътя с предимство, посока изток-запад, лек автомобил „*“. Според тях „технически  правилно“ в тази ситуация е подсъдимият, като водач на товарната композиция, да спре, да изчака приближаващия се автомобил по пътя с предимство да премине и едва тогава да навлиза в него.

При това положение, очевидно не е спазена законовата разпоредба на чл. 49 от ЗДвП от страна на подс. Т., като водач на товарната композиция с навлизането на управляваното от него превозно средство от земен път на път с настилка, по който се движи и приближава лек автомобил, защото не е изпълнил задължението си да го пропусне и това е пряка причинна връзка с настъпилия тежък обществено-опасен резултат. И съвсем резонно е отбелязано, че и за подсъдимия С.Т. е важим цитирания от защитата принцип за забрана да се извличат права от собствено неправомерно поведение.

Вещите лица опровергават и тезата на подсъдимия, че преди да навлезе в пътя, по който се е движил лекия автомобил и който е път с предимство, той е спрял, огледал се и не забелязал от изток да приближава МПС. На първо място подсъдимият изобщо не е спирал от момента, в който се насочил към пътя с настилка, което се извлича от данните на дигиталния тахограф, залегнали в заключението на петорната АТЕ. На второ място, няма и техническа причина подсъдимият Т. да не забележи лекия автомобил, независимо от светлините му за движение при конкретната пътна обстановка, тъй като двете МПС са отстояли на 217 м едно от друго и подсъдимият е могъл и е бил длъжен да предвиди, че с отнемането на предимството на лекия автомобил, ще настъпят обществено-опасни последици.

Анализът на механизма на настъпване на ПТП в никакъв случай не може да обоснове тезата на защитата, че липсва изобщо виновно поведение на подсъдимия, в качеството му на водач на товарната композиция и е налице случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК. Настъпването на ПТП не е било предизвикано от сили или обстоятелства, които се намират извън контрола на подс. Т.. Напротив, същият е бил в състояние и е бил длъжен да предвиди последиците от своите действия, независимо от непредвидимите действия на втория участник в ПТП.

Цитираната от защитата съдебна практика, визирайки дело на Пловдивския апелативен съд, за наличието на случайно деяние и оправдаването на дееца, при навлизането на водач от наземен път на асфалтов път с предимство, по който се движи пострадалият, не е идентичен с настоящия, тъй като маневрата на първия е била приключила и за втория водач не е имало никаква пречка да продължи движението си в своята лента за движение и да се разминат, вместо което той е загубил управление и се е ударил в насрещно движещото се в другата лента превозно средство[1]. 

В обвинителния акт срещу подс. Т. е повдигнато обвинение по основния състав на престъплението по чл. 343, ал.4, вр. ал.3, б.“б“, вр. ал.1, вр. чл. 342, ал.1 от НК, а в чл. 343а, ал.1, б.“г“, пр.1 от НК е регламентирано приложението на привилегирования състав за оказана помощ на пострадалите „когато е настъпила смърт на повече от едно лице“.

В този смисъл е очевидна непрецизността на законодателя по отношение на случаите на чл. 343, ал.4 от НК, но това не е пречка за приложението на горепосочената по-леко наказуема разпоредба.

От една страна нормата на чл. 343, ал.4 от НК не е самостоятелна и има пояснителен характер, защото препраща към предвиденото наказание по предходната ал.3, б.“б“. От друга страна в чл. 343а, ал.1, б. „г“, пр.1 НК е посочено налагането на привилегировано наказание при оказана помощ на пострадалия при по-тежкия съставомерен резултат за смърт на повече от едно лице. Нормативната неточност се дължи на обстоятелството, че това препращане е било предвидено в по-старата редакция на ал. 2 на чл. 343 от НК за квалифицираните състави, преди да стане в сегашния вид ал. 3 със ЗИДНК, ДВ, бр. 92/2002 г., като е пропуснато да се коригира реципрочно и нормата на чл. 343а, ал.1, б.“г“ от НК. Същевременно и до момента са актуални задължителните указания на ППВС № 1/1983 г. по т.н.д. № 8/1982 г. т.5 ,б. „а“ и „б“ относно приложението на привилегирования състав на чл. 343а от НК, когато е налице повече от един пострадал, вкл. и когато някой от тях е починал, с изключение на случаите на пияно състояние и бягство от местопроизшествието. Вярно, впоследствие са добавени и други квалифицирани признаци в разпоредбата на чл. 343, ал.3 от НК, но тази промяна не препятства възприемането на възможността за приложението на привилегирования състав при оказана помощ, когато е настъпила телесна повреда или смърт на повече от едно лице по пр. 2 на чл. 343, ал.3 от НК. И този извод следва от съдържанието на нормите на чл. 343а, ал.1, б. „в“ и „г“ от НК, в които изрично са възпроизведени само съставомерните последици по чл. 343, ал.3, пр.2, б. „а“ и б. „б“ от НК, които не са изменени и включват настоящата хипотеза за смърт на едно лице и тежка и средни телесни повреди на друго лице.

Пострадалият Г. К. е бил заклещен в автомобила и вратата не е  могла да се отвори, а в резултат на получените травматични увреждания, смъртта му е настъпила веднага и помощта обективно е била безпредметна.

По по-различен начин стои въпросът с пострадалата М. К., на която реална помощ е оказал подсъдимият Т..

По време на съдебното следствие от Окръжния съд са били събрани достатъчно убедителни доказателства за оказана помощ от подсъдимия. Неговите обяснения, че двамата с колегата му са извадили от купето на катастрофиралия лек автомобил пострадалата се потвърждават и от показанията на същите тези лица – пряко от св. К.и в по-косвен план и от М.К., според която е „възможно“ сред хората, които са я извадили от колата да е бил и шофьорът на камиона.

Тази информация не е опровергана от останалите свидетели, които са служители на полицията и на пожарната служба, но са пристигнали по-късно на местопроизшествието, когато пострадалата вече е била изведена от катастрофиралия автомобил. 

Съдебната практика е неизменна, че за прилагане привилегирования състав на чл. 343а от НК не е необходимо подсъдимият да е оказал помощ на всички пострадали при ПТП, вкл. и когато някой от тях е починал, важното е същата да е била необходима към този момент, т.е. да има все още живи пострадали.

Затова и при така установената по категоричен начин от съда фактическа обстановка, правилно и законосъобразно е възприета за приложима правната квалификация на деянието на подсъдимия С.А.Т. като престъпление по чл. 343а, ал.1, б.“г“, вр. чл. 343, ал.4, вр. ал.3, б.“б“, пр. 1, вр. ал.1, вр. чл. 342, ал.1 от НК, защото след настъпилото ПТП подсъдимият е направил всичко, зависещо от него /според силите и възможностите му/ за оказване помощ на пострадалите.

Накрая логично като последица е преценено от правна страна, че подсъдимият следва да бъде признат за невинен и оправдан по първоначалното обвинение по чл. 343, ал.4, вр. чл. 343, ал.3 б. „б“, вр. чл. 343, ал.1, вр. чл. 342 ал.1 от НК в нарушение и на чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДвП.

По отношение на наложените наказания.

Първоинстанционният съд, при извършената индивидуализация е съобразил предвиденото наказание за престъплението по чл. 343а, ал.1, б.“г“, вр. чл. 343, ал.4, вр. ал.3, б.“б“, пр.1, вр. ал.1, вр. чл. 342, ал.1 от НК, за което подс. Т. е признат за виновен, от 2 до 10 години „Лишаване от свобода“.

Водейки се от разпоредбата на чл. 54 от НК, съдът правилно е взел предвид обществената опасност на деянието и дееца, като е определил наказанието при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.

Действително престъпленията по чл. 343 от НК със смъртен резултат са с висока степен на обществена опасност, а тези при които са налице допълнителни квалифициращи обстоятелства и сериозни вредоносни последици /смъртта на К. и многостепенна телесна повреда – средни и тежка на М.К./, всъщност са резултат от поведението на подсъдимия. Същевременно, твърдението на частното обвинение, че действията на С.Т. веднага след инцидента по непризнаване на вина и опит да прикрие участието си, следва да се преценяват като отегчаващо отговорността му обстоятелство, не може да се сподели, тъй като това е израз на неговата защитна позиция.

Като смекчаващи обстоятелства за Т. правилно са отчетени чистото съдебно минало и липсата на данни за други противообществени прояви, безупречното процесуално поведение, въпреки продължителността на съдебното производство, положителни характеристични данни, както и че като водач на МПС не е бил наказван за някакви сериозни нарушения на правилата за движение.

Аргументирано е преценено, че смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство се явява и поведението на пострадалия – водач на лекия автомобил Г. К., който също е допуснал грубо нарушение на правилата за движение по чл. 20, ал.2 от ЗДвП, което е допринесло в голяма степен за настъпването на ПТП между двете превозни средства, тъй като е могъл да намали скоростта си на движение или да спре, за да не настъпи сблъсъка с товарния автомобил на подсъдимия.

Безспорно е наличието на множество смекчаващи отговорността на подс. Т. обстоятелства, но те не водят до заключението за приложимост на чл. 55, ал.1, т.1 от НК, който изисква да се прецени в съответния случай, че и най-лекото предвидено в закона наказание ще се яви несъразмерно тежко, с оглед на стореното. По този повод, напълно резонно е отбелязано, че подс. Т. е проявил груба небрежност в конкретната пътна ситуация /поради рисковото му излизане от наземен на главен път/, която е недопустима за един дългогодишен професионален водач. Той е работел по трудов договор, като дейността му се явява основен източник на доходи. Същият ежедневно пътува, като е управлявал сериозен по габаритите си товарен автомобил с ремарке и то нощно време, което изисква от негова страна да бъде много по-отговорен в поведението си спрямо безопасността на останалите участници в движението, защото има повече опит и професионални умения от тях.

В тази връзка, напълно справедливо е преценено, че следва на подс. Т. да се наложи наказание при сериозен превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства под средния и в близост до минимално предвидения в чл. 343а, ал.1, б.“г“, вр. чл. 343, ал.4, вр. ал.3, б.“б“, пр.1 от НК размер от 2 години и 6 месеца „Лишаване от свобода“. Затова и не се налага неговото коригиране в насоките, очертани от защитата  - за намаляване, и на частното обвинение  - за увеличаване. 

При определянето на основание чл. 343г, вр. чл. 37 ал. 1 т. 7 от НК спрямо подс. С.Т. на кумулативното наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 години, правилно са съобразени високата степен на обществена опасност на деянието, но същевременно и липсата на такава от страна на дееца, с оглед на почти безупречното му до момента поведение като водач на МПС, според справката за нарушител, както и обстоятелството, че това е основната му професия, като не би следвало да бъде лишаван от правоуправление за по-продължителен срок.

Противно на тезите на защитата, респ. частното обвинение, с така определеното от съда като срок лишаване от правоуправление, действително би се въздействало в достатъчна степен предупредително и възпиращо, не само по отношение на самия деец, но и спрямо останалите граждани да не извършват подобен вид престъпления.

Не се оспорва, че с оглед на така определеното по размер наказание „лишаване от свобода“ и липсата на предходно осъждане от страна на подс. Т., няма формална пречка за приложението на института на условното осъждане, като предмет на обсъждане е наличието на третото кумулативно изискване на чл. 66, ал.1 от НК.

Въззивната инстанция, не споделя виждането на Окръжния съд, че в конкретния случай за постигане целите на наказанието и в частност да се въздейства превъзпитателно на подсъдимия да спазва специалните закони и предупредително към останалите членове на обществото, които управляват МПС, наказанието следва да се изтърпи реално. Поставен е неоправдано акцент върху това, че индивидуалната и генералната превенция в случая трябва да е насочена най-вече към професионалните водачи на МПС, чието поведение на пътя е от решаващо значение за предотвратяване на ПТП, поради което е постановено подс. С.Т. да изтърпи наказанието лишаване от свобода от 2 години и 6 месеца лишаване от свобода ефективно при първоначален „Общ“ режим, съгласно  чл. 57, ал.1 т.3 от ЗИНЗС.

Съдебната практика, при съобразяването на условията на чл. 66, ал.1 от НК, без да подминава преценката за изпълнението целите на генералната превенция, набляга винаги и в по-голяма степен на постигането на целите на индивидуалната такава, т.е. дали съответният подсъдим ще може да се поправи без ефективно изтърпяване на наказанието и изолирането му от обществото. И това е така, защото законодателят, при тази преценка от съда, освен задачата за постигане целите на наказанието /дефинирани в чл. 36, ал.1 от НК/, използва неслучайно и допълнителния израз „преди всичко за поправянето на осъдения“. 

В настоящия случай, както вече се упомена, подс. Т., макар и да е дългогодишен професионален водач, през своята кариера не е допускал сериозни нарушения на правилата за движение и са налице положителни характеристични данни от работодателя за изпълнение на служебните му задължения. Сравнително скоро след произшествието, преди да бъде привлечен към наказателна отговорност, същият доброволно е дал показания като свидетел, в които е описал транспортното произшествие[2] и в тази насока е последващото му поведение като обвиняемо лице, т.е. е оказал съдействие на разследващите органи по изясняването на случая. Неговото добросъвестно поведение, въпреки продължителността на протичане на съдебното производство е демонстрирано и отчетено от Окръжния съд. В това се убеди лично и настоящият състав по време на проведените няколко съдебни заседания, при които стана видимо и неговото дълбоко разкаяние за приноса му към катастрофата, а това не е често срещано явление.

При тези обстоятелства, очевидно за постигане целите на наказанието и преди всичко за пълноценното завършване на процеса по поправяне на подс. Т., не се налага неговото изолиране от социалната и професионалната му среда. С оглед приоритетното влияние на смекчаващите обстоятелства, въпреки завишената обществена опасност на деянието, настоящият състав счита, че подходящият размер на изпитателния срок се явява близкия до минимално предвидения от закона от ТРИ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА.

Това налага изменението на присъдата единствено в наказателно-осъдителната й част, като на основание чл. 337, ал.1, т.3 от НПК, при условията на чл. 66, ал.1 от НК бъде освободен от изтърпяване на  наказанието от 2 години и 6 месеца лишаване от свобода с изпитателен срок от 3 години и 6 месеца, считано от влизане на присъдата в сила.

С оглед на гореизложеното, жалбите на защитата на подсъдимия, респ. на частното обвинение с оплакване за явна несправедливост на наложените наказания с искане за тяхното намаляване, респ. за увеличаване, се явяват неоснователни, с изключение на възприетото от настоящия съдебен състав, наличие на предпоставките за приложението на чл. 66, ал.1 от НК спрямо определеното наказание лишаване от свобода.

Не се налага промяна в произнасянето на съда за веществените доказателства, съответно – лек автомобил „*“ с рег. №*, намиращ се на съхранение в двора на * - *, да се върне на наследниците на пострадалия, а приложения към досъдебното производство полеви наркотест „Дръг чек 3000“, да се унищожи като малоценна вещ.

Законосъобразно, на основание чл. 189, ал.3 от НПК, признатият за виновен подсъдим С.Т. е осъден да заплати направените разноски в досъдебното производство в размер на 3308,33 лева по сметка на ОД на МВР гр. *, а в съдебното производство от 4446 лева по сметка на СтОС, както и на частните обвинители за ангажирането на повереници – Д.К.К. за сумата от 1320 лв., Д.Г.Ц. и Н.Г.К. за сумите от по 500 лева.

Подсъдимият Т. ще следва, на горепосоченото основание, да заплати и направените, допълнителни разноски пред настоящата въззивна инстанция за изслушването на вещи лица – 679,40 лева и за изготвянето на ДАТЕ от 1059,14 лева или в общ размер на 1 738,54 лева по сметка на Пловдивския апелативен съд, както и на отправилите подобно искане частни обвинители и техните повереници за процесуално представителство.

За частните обвинители М. К., Н. К. и Д.Ц., направените разноски са общо в размер на 2000 лева за ангажиране на повереник – адв. А.Б. ***, съгласно приложеното по делото пълномощно /л. 60 от ВНОХД № 127/20 г. на ПАС/.

Докато по отношение на повереника на частния обвинител Д.К. – адв. Д.Н. ***, ще следва да се възложат в тежест на подсъдимия разноски за възнаграждение в размер на 1000 лева., на основание чл. 38, ал.2, вр. ал.1, т.3, вр. чл. 36, ал.2 от Закона за адвокатурата, съобразно предвиденото наказание за деянието, за което е признат за виновен в чл. 13, ал.1, т.3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, изм. с ДВ бр. 68/31.07.2020 г., за оказаната в настоящото производство безплатна правна помощ по договор за правна защита и съдействие от 24.07.2020 г. /л. 176 от ВНОХД № 127/20 г./.

При извършената цялостна служебна проверка на обжалваната присъда, не се установи наличието на съществени и неотстраними процесуални нарушения.

Водим от горното и на основание чл. 334, т.3, вр. чл. 337, ал.1, т.3 от НПК, Апелативният съд

Р  Е  Ш  И:

 

ИЗМЕНЯ Присъда № 50 от 17.12.2019 г., постановена по НОХД № 204/2018 г. на Старозагорския окръжен съд в наказателно-осъдителната й част, като на основание чл. 66, ал.1 от НК ОСВОБОЖДАВА подсъдимия С.А.Т. от изтърпяване на наложеното му наказание от 2 години и 6 месеца „Лишаване от свобода“ за ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК от 3 години и 6 месеца, считано от влизане на присъдата в законна сила.

 

ОСЪЖДА подс. С.А.Т. да заплати, направените допълнителни разноски за експертизи в размер на 1 738,40 лева по сметка на ПАС в полза на бюджета на Съдебната власт, на частните обвинители М.К., Н. К. и Д.Ц., направените разноски в общ размер от 2000 лева за ангажиране на повереник – адв. А. Б., както и на адв. Д.Н. ***, направените разноски за процесуално представителство, като повереник на частния обвинител Д.К. от 1000 лева.

 

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата ѝ част.

 

РЕШЕНИЕТО не е окончателно и подлежи на обжалване или протест в 15-дневен срок от съобщаването пред ВКС - София.

 

 

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                    ЧЛЕНОВЕ:        1.

 

 

                                                                2.