Р
Е Ш Е
Н И Е
№
град Ловеч, 05.08.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми юли две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретаря Татяна Тотева и в присъствието на
прокурора Кирил Петров, като разгледа докладваното от съдия Христова к.а.н.д. №
112/2021г. по описа на АС Ловеч, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С Решение № 39 от 26.05.2021г., постановено по н.а.х.д.
№ 111/2021г., Ловешки районен съд, осми състав е потвърдил Наказателно
постановление (НП) № 21-0906-000002/12.01.2021г. на Началник сектор „Пътна
полиция” при ОДМВР Ловеч, с което на Г.Х.Ц. с ЕГН ********** ***, за извършено нарушение
на чл.638, ал.3 от Кодекс за застраховането КЗ) му е наложено административно
наказание – глоба в размер на 400 лева на основание чл.638, ал.3 от КЗ.
Така постановеното решение е обжалвано в законния срок
с касационна жалба от надлежно легитимирано лице – Г.Х.Ц., чрез пълномощник,
страна по н.а.х.д. № 111/2021г. по описа на Ловешки РС.
В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е
неправилно, незаконосъобразно и необоснованост. Доводите са, че административнонаказващият
орган не е доказал компетентността на актосъставителя, налице е различие в
описанието на нарушението, тъй като в АУАН са посочени притежаването и
използването на МПС, докато в НП е посочено само използването, което е довело
до ограничаване правото на защита на наказаното лице; неправилно е
произнасянето и по отношение възможността за приложение на чл.28 от ЗАНН. Иска
се да бъде отменено решението на първоинстанционния съд и оспореното пред него НП.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се
явява, не се представлява и не ангажира становище.
В съдебно заседание административнонаказващият орган чрез
пълномощник ангажира становище за неоснователност на касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч дава
мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд Ловеч, втори касационен състав,
като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване
разпоредбата на чл.218 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна и е допустима.
Съгласно чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН,
административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на
съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Чл.218 от АПК по
принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци
на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и
служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с
материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящето касационно
дело, съдът намира касационната жалба за неоснователна. Аргументите за това са
следните:
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, районният съд е приел за установено, че на 02.01.2021г. от
полицейски служители от сектор „Пътна полиция” при ОДМВР Ловеч бил съставен АУАН
бл.№GA 285978 срещу Г.Х.Ц. затова, че на 02.01.2021г. около 17.30 ч. в гр. Ловеч, ул. „Александър Стамболийски” до
дом №10 с посока на движение към ул. „Търговска” управлява лек автомобил Ауди
А4 с регистрационен номер ******** собственост на П.К. от гр. Угърчин без да
има сключен и действащ към момента на проверката договор за ЗЗГО за
автомобилистите, с което виновно е нарушил чл.638, ал.3 от КЗ – лице, което не
е собственик и управлява МПС, във връзка с чието притежание и използване няма
сключен и действащ договор за задължителна застраховка гражданска отговорност
на автомобилистите. С АУАН е иззето като доказателство СУМПС №********* и к.т.
№6772237. В АУАН е вписано в графа възражения „Нямам възражение”, такива не са
били депозирани и в предвидения от закона тридневен срок. Въз основа на АУАН е
издадено обжалваното НП.
За да потвърди наказателното
постановление, районният съд приел, че НП и АУАН са издадени от компетентни
органи в предвидената форма, в АУАН и НП нарушението е описано пълно, точно и
ясно и е спазена законовата процедура по констатиране на нарушението, без да са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. По съществото на спора
съдът приел, че нарушението и нарушителят са безспорно установени, като Ц. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.638,
ал.3 от КЗ. Приел е,че нарушението е извършено при форма на вината
непредпазливост, тъй като водачът преди да премине към управление на МПС е бил
длъжен и е могъл да провери дали за него е имало сключен и действащ договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Съдебният
състав аргументирано е разгледал представените от жалбоподателя писмени
документи относими към предмета на спора, като е заключил, че по едната
представена полица не са платени следващите се вноски, предвид на което същата
не е била валидна към датата на проверката, а другата полица е сключена след
часа на проверката. Разгледал е хипотезата на чл.28 от ЗАНН, като аргументирано
е възприел, че същата е неприложима към конкретното нарушение. Съдът е приел,
че е допуснато нарушение в акта като е посочено „притежание и използване”, но
че същото не е от категорията на съществените и не води до незаконосъобразност
на НП. Съдът е приел, че допуснатата неточност е изправена по реда на чл.53,
ал.2 от ЗАНН, като в този случай на жалбоподателя по никакъв начин не е
ограничено или нарушено правото на защита. Само по себе си това нарушение не е
съставлявало пречка наказаното лице да организира защитата си в пълен обем.
Настоящият състав намира посочените
касационни основания на жалбоподателя за неоснователни, а решението – предмет
на проверка в настоящото производство, за валидно, допустимо и постановено в
съответствие с процесуалния и материалния закон.
При постановяване на решението съдът е
изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин,
който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички
обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело.
Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка изцяло кореспондира
със събраните по делото писмени и гласни доказателства, които са обсъдени от
решаващия състав. Съобразени и преценени са в пълнота представените по делото
доказателства и са направени мотивирани изводи относно приложението както на
материалния, така и на процесуалния закон. Следователно не се установяват
допуснати от решаващия състав съществени нарушения на съдопроизводствените
правила.
Касационният състав напълно възприема изводите на
въззивната инстанция по съществото на спора и счита, че нарушението,
авторството на дееца и неговата вина са правилно установени в хода на
протеклото до момента административнонаказателно производство пред наказващия
орган, както и в съдебното такова, чрез допустими доказателства и
доказателствени средства.
Всяко МПС, което
е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение,
следва да има сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите.
Съгласно норма на чл.638, ал.3 от КЗ, лице, което не е
собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието
притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, се наказва с глоба от
400 лв.
Установено е по делото и това не се оспорва от
касатора, че процесният лек автомобил Ауди А4 на 02.01.2021г. в 17:30 ч. не е
имал действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите. От касатора не е представена полица за договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, валидна и действаща към
момента на констатиране на нарушението. Представената от касатора полица № BG/30/120000658864 със срок на договора от 15:39 ч. на
03.03.2020г. до 23:59 на 03.03.2021г. е била платима на вноски, от които са
били платени само две, но не и трета и четвърти вноски с падежи съответно
03.09.2020г. и 03.12.2020г., а застрахователна полица № BG/22/121000096015 е с начало на застрахователно
покритие 02.01.2021г. 19:40 ч., т.е. видно е, че същата е сключена след
установяване на нарушението. В случая се касае за управление на автомобил, за
който не е сключена задължителната застраховка за гражданска отговорност.
Наложеното наказание е по чл.638, ал.3
от КЗ, с който се санкционира водач, който управлява МПС, за което няма
сключена такава застраховка. Целта е по
пътищата да не се допуска управление на автомобили без застраховка.
Не може да се сподели тезата на касатора за съществени
противоречия между вписаното в акта и в НП. Няма разминаване между фактическото
описание на нарушението в акта и в НП, което напълно съответства и на
изведената правна квалификация на нарушението. Несъмнено, липсата на валидна
застраховка към момента на управление на автомобила обуславя наличието на
виновно поведение от страна на водача. Всяко лице, което предприема управление
на МПС преди да потегли е длъжно да прояви грижа и да узнае, дали за автомобила
има надлежно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. В
случаят, водачът е бил наясно, че управлява регистриран автомобил с посочения
регистрационен номер, респективно с поставени регистрационни табели, движейки
се по път, отворен за обществено ползване. В този смисъл, водачът е задължен да
провери наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите
за времето, когато се управлява превозното средство, в противен случай
осъществява състав на нарушението с посочената правна квалификация. Вярно е, че
правната норма на чл.638, ал.3 от КЗ е санкционна по своя характер, но наред с
това съдържа и фактическия състав на самото нарушение, включително елементите от
обективна страна на деянието (управление на МПС, за което няма сключен валиден
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”), както и
възможния субект на нарушението (извършителя), който в случаят може да бъде
всяко дееспособно физическо лице, в качеството на водач на съответното превозно
средство, като изрично се уточнява, че се ангажира отговорността на водача, а
не на собственика. Така описаното нарушение съдържа всички изискуеми факти,
поради което нарушителят обективно би могъл да организира защитата си, а
наведените в тази връзка доводи на касатора са неоснователни. По никакъв начин
не е нарушено правото му на защита да се противопостави на предявеното
обвинение в извършване на това нарушение, но доказателства оборващи тази теза
не са ангажирани и не се установява наличието на описаната задължителна
застраховка за съответния автомобил към датата, когато е управляван от
касатора.
Настоящият съдебен състав намира, че описанието на
нарушението в процесния случай е направено по начин, даващ възможност на
наказаното лице да възприеме в цялост признаците му и да организира адекватно
защита си. Настоящата инстанция не счита, че е било налице объркване у
наказаното лице, тъй като не установи липса на единство в НП между описателната
част на нарушението и неговата правна квалификация до степен, обосноваваща
незаконосъобразност на санкционния акт. В
АУАН, така и в НП цифрово е посочена за нарушена единствено разпоредбата
на чл.638, ал.3 от КЗ. Следователно не е
налице описание на нарушението в АУАН и в НП, извършено по начин, който да е
попречил на Г.Ц. да разбере, че административнонаказателната отговорност е била
ангажирана в качеството му на водач на МПС, собственост на друго лице, за което
МПС към 02.01.2021г. в 17:30 часа, не е имало сключен и действащ договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Доводите
на районния съд по отношение на чл.53, ал.2 от ЗАНН се споделят от настоящия
съдебен състав и не е необходимо да се приповтарят.
Напълно се споделя от настоящата инстанция и
преценката на районния съд, че случаят не разкрива особености, които да го
отличават с липса на обществена опасност, или явно незначителна такава, поради
което не може да се квалифицира като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Обстоятелството, че няколко часа след извършване на нарушението за
управляваното от Ц. МПС е сключена застраховка „Гражданска отговорност”, не
характеризира извършеното административно нарушение като такова с по-ниска
степен на обществена опасност от общия случай на нарушенията от същия вид.
Съгласно чл.647, ал.1 от КЗ, актовете за установяване
на административно нарушение се съставят от оправомощени от
заместник-председателя длъжностни лица, а в случаите по чл.638, ал.1 – 3 и 5 и
чл.639 – от длъжностните лица на службите за контрол по Закона за движението по
пътищата. Както и районният съд е отбелязъл, по делото е представено
удостоверение, от което е видно, че актосъставителят е назначен на длъжност
„младши автоконтрольор І степен” в група „Организация на движението, пътен
контрол и превантивна дейност”, в сектор „Пътна полиция”, отдел „Охранителна
полиция” при ОДМВР Ловеч. На настоящия съдебен състав е служебно известно, че
областните дирекции на МВР са определени от министъра на вътрешните работи за
служби за контрол по ЗДвП. От представеното удостоверение е видно, че
актосъставителят е длъжностно лице от службите за контрол по ЗДвП.
Касационните основания са
посочени в чл.348 от НПК и сред тях не присъства необоснованост на решението,
поради което настоящата инстанция не дължи произнасяне по това основание,
посочено в касационната жалба.
По изложените съображения, съдът намира за
неоснователни доводите, изложени в касационната жалба, а решението на Ловешки
районен съд като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила.
Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла
на НПК, които да водят до неговата отмяна.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.
последно от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Ловешки
административен съд, втори касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 39 от 26.05.2021г.,
постановено по н.а.х.д. № 111/2021г. по описа на Ловешки районен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: