№ 402
гр. Видин, 04.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, V СЪСТАВ НО, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Д. Ив. Цветков
при участието на секретаря М.Г.Л.
като разгледа докладваното от Д. Ив. Цветков Административно наказателно
дело № 20241320201289 по описа за 2024 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от Д. Ц. П. ,
с ЕГН: **********, с адрес: с. Г., ул. „П.“ №129 против Наказателно
постановление № 23 -1786 – 000448 от 15.09.2023г. на Началник РУ в ОДМВР
– Видин, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание на
основание чл. 178Д от ЗДвП- „глоба“ в размер на 200 лв. за извършено
нарушение по чл. 98, ал.2, т.4 от ЗДвП.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован явява се лично.
Моли съда да отмени издаденото НП като неправилно и незаконосъобразно.
Сочи се, че същото е издадено при неправилно установена фактическа
обстановка.
Процесуален представител на ответната страна, редовно призовани не се
явява в съдебно заседание.
От събраните по делото доказателства, взети поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът прие за установено следното:
На 28.08.2023г. в 21.00ч. в гр. Видин, на паркинга на хотел „Бонония“
жалбоподателят паркирал лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. Номер
В****Н, собственост на Р. Ц. П. с ЕГН: ********** на място за инвалиди,
обозначено и маркирано с пътен знак „Д21“ без поставена на автомобила
карта за преференциално паркиране. За възприетото нарушение бил издаден
фиш серия Р №656877/28.08.2023г. в негово отсъствие. На 29.08.2023г. било
подадено възражение с вх. №178600-12747 от жалбоподателя П. срещу
издадения ел. фиш, с което било представено копие на експертно решение
№2149, издадено от МБАЛ „Св. Петка“ АД – гр. Видин. Във връзка с
възражението жалбоподателят бил призован да се яви в РУ – Видин, където да
1
му бъде съставен АУАН на основание чл. 39, ал. 3 от ЗАНН. Било му снето
писмено сведение по случая на 31.08.2023г., в което съшият заявил, че е
паркирал на мястото, предназначено за паркиране на хора с увреждания, но
притежава решение от ТЕЛК комисия, която му е определила група на
инвалидност 96 % без чужда помощ. Поради тази причина решил, че може да
паркира на инвалидното място. Жалбоподателят П. потвърдил, че по време на
престоя на автомобила на мястото за паркиране на хора с увреждания на
същия не е била поставена карта за паркиране на лице с увреждане, издадена
от Община Видин, както и че към датата на нарушението не е притежавал
такава. В тази връзка на жалбоподателя бил съставен АУАН №609296 от
31.08.2023г. за нарушение по чл. 98, ал.2,т. 4 от ЗДвП. Актът бил предявен на
водача, който го подписал без възражения и получил препис от него.
Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното наказателно
постановление, в което е пресъздадено съдържанието на акта във връзка с
констатираното нарушение на чл. 98, ал.2, т. 4 от ЗДвП на основание чл. 178д
от Закона за движение по пътищата е наложена „глоба“ в размер на 200 лева.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно
възраженията и доводите в жалбата, както и като съобрази задължението си в
качеството си на въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на
процесното НП, независимо от основанията, посочени от страните, съгласно
разпоредбата на чл. 84, ал.1 ЗАНН вр. с чл. 314, ал.1 НПК, намира от правна
страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана
страна и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което
същата е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по
делото писмени доказателства - материалите по административно –
наказателната преписка, включително копие на докладна записка №178р-
18026/2023; копие на възражение №178600-12747/23; копие на експертно
решение №2149, издадено от МБАЛ „Св. Петка“ Ад – гр. Видин и гласни –
показанията на свидетеля С. С. М. – съставил АУАН. Между така събраните
доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си и взаимно се
допълват. Показанията на актосъставителя следва да бъдат кредитирани като
последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за
съмнение в тяхната достоверност. Същият не се е намирал в някакви особени
отношения с жалбоподателя и не извлича ползи от твърденията си, при което
за съда не съществува основание за съмнение в достоверността на неговите
показания.
В процесния случай административнонаказателното производство е
започнало с ел. фиш, който е бил оспорен и на основание чл. 39, ал.3 от ЗАНН
е бил издаден АУАН № 609296/31.08.2023г., съставен от компетентното
длъжностно лице, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и Заповед
на министъра на вътрешните работи с рег. № 8121з-11632/02.12.2012г. относно
определяне на длъжностни лица от МВР да съставят актове за установяване на
административни нарушения, да издават наказателни постановления и да
2
осъществяват контролна дейност по Закона за движението по пътищата, които
съдът намира за ноторно известни. АУАН е съставен в присъствие на един
свидетел, надлежно е връчен на нарушителя и съдържа необходимите
реквизити по чл. 42 от ЗАНН. При съставянето на акта нарушителят е
изписал, че няма възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН
жалбоподателят не е депозирал писмени възражения по акта пред наказващия
орган. Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на един
свидетел не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е
необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в
него, което е достатъчно за неговата валидност. Критерият за същественост
или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от
категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от
страните в процеса. В случая липсата на втори свидетел в акта не води до тази
хипотеза. АУАН е редовно съставен, предвид което се ползва, съгласно чл. 189,
ал. 2 от ЗДвП с доказателствена сила за отразеното в него до доказване на
противното.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното
наказателно постановление. Същото е издадено в рамките на преклузивния
срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както и в инструктивния срок по чл. 52, ал. 1 от
ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган, съобразно
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и Заповед № Із-1745 от 28.08.2012 г. на
Министъра на вътрешните работи относно определяне на длъжностни лица от
МВР да съставят актове за установяване на административни нарушения, да
издават наказателни постановления и да осъществяват контролна дейност по
Закона за движението по пътищата, която съдът намира за ноторно известна.
Съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на
нарушителя.
Жалбоподателят оспорва вмененото му нарушение. В съдебно заседание
навежда още доводи, че е придружавал лице с трайни увреждания – свой
низходящ, поради което и е паркирал управлявания от него автомобил на
място, определено за превозно средство, обслужващо хора с трайни
увреждания.
В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа
обстановка от описаната в акта, съставен на Д. П. и издаденото въз основа на
него наказателно постановление.
Съдът намира обаче, че атакуваното наказателно постановление е
издадено от наказващия орган в нарушение на чл. 28 от ЗАНН, която
разпоредба задължава последният да извърши задълбочена проверка за
приложението на чл. 28 от ЗАНН. Законът за административните нарушения и
наказания не съдържа дефиниция за "маловажен случай", поради което и
предвид разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН, последната следва да се извлече от
НК. Съгласно чл. 93, т. 9 от НК "маловажен случай" е този, при който
извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
3
нарушения от съответния вид. Преценката за "маловажност" следва да се
прави на база фактическите данни по съответния казус–вида на нарушението,
начина на извършването му, вредните последици, степента на обществена
опасност, охранявания с нарушената норма обект на защита, моралната
укоримост на извършеното и т.н., като се отчита същността и целите на
административнонаказателната репресия.
Съдът намира, че в настоящия случай извършеното нарушение
съставлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28 от ЗАНН по следните
съображения:
В хода на административно-наказателната производство е представено
от страна на жалбоподателя заверено копие от експертно решение № 2149 149,
издадено от МБАЛ „Св. Петка“– АД гр. Видин на името на Д. Ц. П. с ЕГН:
**********, видно от което, същият е с намалена работоспособност 96 % ТНР
с чужда помощ. В действителност на името на Д. П. не е имало издадена от
Община Видин карта за паркиране на хора с трайни увреждания, даваща право
на жалбоподателя да паркира на мястото, определено за превозно средство,
обслужващо хора с трайни увреждания. Съдът не кредитира направените
изявления от страна на жалбоподателя П. в съдебно заседание от 15.10.2024г. в
частта, отнасяща се до притежаването на надлежно издадена карта, която била
поставена на външното стъкло на лекия автомобил. Съдебният състав намира,
че в хода на съдебното производство жалбоподателят не доказа по
категоричен и безспорен начин, че е предприел действия, насочени към
изпълнение на изискванията на закона за снабдяване на автомобила с
изискуемия по чл. 99а ал. 1 от ЗДП знак, даващ право за паркиране на
определените за целта места. В настоящия случай, с оглед обстоятелството, че
автомобилът, управляван от жалбоподателя към момента на извършване на
нарушението е обслужвал лице с трайни увреждания – Д. Ц. П., съдът намира,
че деянието е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от този вид, поради което попада под
хипотезата на чл. 28 от ЗАНН.
Този извод се налага, тъй като защитените обществени отношения със
забраната по чл. 98, ал.2, т.4 от ЗДвП са засегнати съвсем незначително и
степента на обществена опасност на деянието е по-ниска, като показва
съществено отклонение в сравнение с обичайните случаи на нарушение от
този вид. В случая от съществено значение е, че жалбоподателят е превозвал
човек с признато трайно увреждане, а именно самия жалбоподател като
паркирането на процесното място е било свързано именно с намалените му
възможности, установени от органите на медицинската експертиза.
Наличието на трайно увреждане предполага получаването на право да
паркира на такова място, което обаче не е било удостоверено по реда на чл. 99а
от ЗДвП. Същевременно не се установи по делото извършеното нарушение да
е създало затруднение на човек с трайно увреждане да паркира на това място.
Изложеното мотивира настоящият състав да приеме, че се касае за
4
маловажен случай съгласно чл. 11 от ЗАНН, вр. с чл. 93, т.9 от НК и са налице
всички предпоставки за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Като не е приложил
посочената разпоредба АНО е нарушил материалния закон и е издал
незаконосъобразно НП, поради което и същото следва да бъде отменено. В
този смисъл е и ТР № 1 от 12.12.2007 г. по н.д. № 1/2005 г. на ОСНК на ВКС.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Видинският
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23 -1786 – 000448 от
15.09.2023г. на Началник РУ в ОДМВР – Видин, с което на Д. Ц. П., с ЕГН:
**********, с адрес: с. Г., ул. „П.“ №129 е наложено административно
наказание на основание чл. 178Д от ЗДвП- „глоба“ в размер на 200 лв. за
извършено нарушение по чл. 98, ал.2, т.4 от ЗДвП, като Съдът го
предупреждава писмено, че при извършване на друго административно
нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен
срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще
му бъде наложено административно наказание.
Решението може да се обжалва по реда на АПК в 14 дневен срок от
съобщението му пред Административен съд гр. Видин.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
5