Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260003
гр.
Кюстендил,17.01.2022 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, I-ви състав, в открито
съдебно заседание на пети януари, две хиляди двадесет и втора година, в следния
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДРЕЙ РАДЕВ
при участието на съдебния
секретар ЯНКА АНГЕЛОВА, като
разгледа докладваното от съдия РАДЕВ гр.
д. № 2327/2020 год., за да
се произнесе, взе предвид следното:
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23
Б,чрез процесуалния си представител Г. Ч. - юрисконсулт, е предявило против К.Н.К.,
ЕГН **********, с адрес *** иск да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество
½ от 417,68 лв., от която: 327,30 лв. – главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016г. до
30.06.2017г.; 83,60 лв. законна лихва за забава за периода 15.09.2017г. до
23.07.2020г., 5,04 лв. – сума за разпределение на топлинна енергия за периода
от м.03.2017г. – м.06.2017г. и 1,74 лева законна лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 30.04.2017г. – 23.07.2020г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в
съда - 31.07.2020г., до окончателното изплащане на дължимото.
Претендира се и присъждане на
разноските в производството.
Ответникът, чрез процесуалния си
представител адв. В., оспорва иска, като възразява, че исковете са погасени с
изтичането на тригодишна погасителна давност, тъй като претендираните суми
представлявали периодични плащания по смисъла на чл.111, б.“в“ ЗЗД.
Третото лице – помагач на страната
на ищеца – „МХ ЕЛВЕКО“ ООД не взима становище по иска и обстоятелствата, на
които се основава.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа от ищцовото
дружество и оспорва от ответната страна по съображенията в постъпилия писмен
отговор.
Съдът, след като взе предвид доводите на
страните, и като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, че имот, находящ се на адрес в гр. ************, е топлоснабден. Установи се, че същият е собственост на
ответника в настоящото производство, придобит с договор за покупко-продажба от
22.01.1991 г. от страна на К.Н.К., ответник по настоящото дело и В.Г.П., спрямо
която делото е прекратено поради настъпила смърт преди завеждане на исковата
молба в съда. Имотът не представлява общинска собственост, като това се
установява от Удостоверение № ОИ-30-71/1/ от 01.08.2014г. на Столична община,
район „Люлин“. С Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 110 от 11.07.2017
г., том I, рег.№ 8672 по дело №92 от 2017 г., ответникът К.К. е дарил
съпругата си Т. А. А.
със собствените си 5/6 идеални части от процесния имот, като по този начин е
загубил качеството си на съсобственик на имота.
Не се спори, че ищцовото дружество е надлежен топлинен
оператор за този обект. Не се спори и по това, а същото се установява и от
представените по делото писмени доказателства (Договор № У-№104/08.11.2007г г.),
че ищцовото
дружество е влязло в договорна обвързаност с фирма „МХ ЕЛВЕКО“ ООД за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. За
извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и
вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода и изготвяне на
обща и индивидуални сметки е сключен договор между Председателя на етажната
собственост, намираща се в ********** и ЕТ „АКВА БИЛДИНГ“. За вземането
на решение за сключването на договора е свикано ОС на етажните собственици,
видно от представен по делото Протокол за провеждането му от 03.09.2002г. Видно
от представен договор от 14.05.2005г., сключен между „МХ ЕЛВЕКО“ ООД и „АКВА
БИЛДИНГ СЪРВИЗ“ ЕООД, поради сливане на дейността, клиентите на последното
дружество за дялово разпределение на топлинна енергия преминават за обслужване
към консорциум „Сименс и Елвеко – България“ с герент „МХ ЕЛВЕКО“ ООД. По делото
са представени Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД на потребители в гр. София, приети с Решение от
Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на СД на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, одобрени с
Решение №ОУ-1 от 27.06.2016 г. на ДКЕВР, на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
Приобщени са като доказателства и
копия от счетоводни документи - съобщения към фактура за процесния период.
Представените от третото лице помагач писмени доказателства, и по-конкретно
индивидуални справки за отопление и топла вода, установяват като клиент на
предоставяните услуги за процесния абонатен номер 164927 за отчетен период
01.05.2016г. – 30.04.2017г. – К.К.,
а за отчетен период 01.05.2017г. – 30.04.2018г. – К.К..
Ответникът не оспорва твърденията на ищеца, че не е заплатил
претендираните суми, като същият не е представил по делото никакви
доказателства за извършени плащания.
От приетото заключение по
допуснатата съдебно-техническа експертиза, изготвено от вещото лице инж. Б.Й.,
се установява, че „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД е подавала ежемесечно за
разпределение на фирмата за дялово разпределение („МХ ЕЛВЕКО“ ООД) нетната
топлоенергия с приспаднати технологични разходи в абонатната станция, която по
отчетни периоди е идентична с тази, отразена в индивидуалните изравнителни
сметки. Фирмата за дялово разпределение е извършвала надлежно отчетите си в
съответствие с изискванията на Закона за енергетиката, Наредба № 16-334 от
06.04.2002 г. и правилата към тях, както и дяловото разпределение, извършено от
третото лице-помагач. Експертът установява още, че общо за процесния период
начислената като задължение сума възлиза на 333.83 лв., в т.ч. суми за
отопление, за БГВ и вноски за дялово разпределение. Общите топломери са
освидетелствани по съответния ред регулярно през 2014г., 2016г. и 2018г. В
периода 01.05.2016г.-30.06.2017г. „МХ ЕЛВЕКО“ ООД е разпределяла на абоната К.Н.К. по партида по време на отчетните периоди прогнозна
топлоенергия за отопление и за БГВ, без да е извършван реален отчет на водомера
за топла вода и съответно не е разпределена топлоенергия по отчет и не е
начислена съответстваща сума. Стойностите са отразени в Таблица №1, неразделна
част от заключението. Фактурираните на абоната ежемесечно прогнозни суми от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД с включен ДДС са отразени в колони 5 и 8 от таблицата,
като начислените суми са в съответствие с действащите през процесния период
цени на топлоенергията за потребителите в гр. София. Общото задължение към
30.06.2017г. било в размер на 333,83 лева, но тъй като искът за заплащане на
употребената енергия е предявен срещу двама ответници в условията на
разделност, всеки един от тях дължал за процесния период сума в размер на
166,92 лева.
Прието е и заключение по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице С.Т.. Експертът
установява, че за целия процесен период липсат извършвани плащания. Отчитането
е извършвано ежемесечно визуално на място и дистанционно по електронен път, с
цел по-голяма точност. За процесния период 01.05.2016г. – 30.06.2017г.
изравнителната сметка е в размер на 9,50 лева. За този период реално
потребената енергия е за обща сума в размер на 328,67 лева. Разликата в
дължимата сума между заключението по съдебно-техническата и
съдебно-счетоводната експертиза се дължало на това, че по първата не е взето
предвид намалението в размер на 0,12 лева за периода от 01.05.2016г. до
30.06.2017г. Общата дължима сума за периода е в размер на 333,71 лева. За
употребена топла вода е дължима сума в периода от 01.05.2016г. до 30.06.2016г.
в размер на 44,98 лева, от 01.07.2016г. до 31.03.2017г. в размер на 157,73
лева, от 01.04.2017г. до 30.04.2017г. в размер на 21,61 лева и за периода от
01.05.2017г. до 30.06.2017г. в размер на 36,53 лева. За отопление се дължала
сума за периода от 01.07.2016г. до 31.03.2017г. в размер на 65.03 лева и за
периода от 01.04.2017г. до 30.04.2017г. в размер на 2,79 лева. Размерът на
сумата за дялово разпределение на топлинна енергия е в размер на 5,04 лева за
целия процесен период. Според вещото лице, сумата за периода от 01.05.2016г. до
30.04.2017г. е включена във фактура с № 00881906825 от 31.07.2017г., като
падежът й е на 14.09.2017г. Сумата, дължима за периода от 01.05.2017г. до
30.06.2017г., е включена във фактура № ********** от 31.07.2018г., като падежът
на задължението по нея е на 14.09.2018г.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Исковете са допустими, тъй като са предявени
от лице, имащо правен интерес да иска осъждане на лицата, към които е насочило
исковата си претенция, да заплатят използваната топлинна енергия за процесния
период и имот. Тъй като по делото се установи, че единият от ответниците, в
лицето на В.Г.П., е починала преди
предявяване на исковата молба, делото спрямо нея е прекратено, поради което
настоящият състав следва да се произнесе по основателността на претенцията на "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД
спрямо втория ответник - К.Н.К. за дължимостта на ½ от
общото задължение, предвид искането на ищеца за осъждане на ответниците да
заплатят поравно задължението в условието на разделност.
По
основателността на претенцията:
При релевираните в
исковата молба твърдения, възникването на спорното право се обуславя от
осъществяването на следните материалноправни предпоставки - 1) наличието на
действително правоотношение по
договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът
се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да
ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и
2) продавачът да е доставил топлинна
енергия в твърдяното количество на купувача.
По делото не се спори, че ищецът е доставчик на топлинна енергия на територията на гр. София.
Предявените от него претенции са за заплащане стойността на ползвана, но
незаплатена топлинна енергия и вноски за
дялово разпределение в имот, находящ се в гр. ************.
Досежно качеството потребител, респ. клиент на
топлинна енергия, относно ответника, съдът счита следното:
За да има едно лице качеството потребител на топлинна
енергия е необходимо наличието на две кумулативни предпоставки: 1) процесният
имот да е топлоснабден, следователно по силата на чл. 150, ал. 2 ЗЕ да е налице
валидно облигационно правоотношение по продажба на енергия за имота; 2) лицето,
от което се претендира заплащане на стойността на доставената и ползвана
топлинна енергия, да е собственик или вещен ползвател на имота.
Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, качеството на потребител, респ. клиент на топлинна енергия се придобива по силата на закона (ex lege), с придобиването на право на собственост или ограничено вещно право върху индивидуален обект, находящ се в сграда, за която вече е сключен договор за топлоснабдяване. Поради това законово правило, собственикът или титуляр на вещно право на ползване на обособен обект в сграда под режим на етажна собственост, по презумпция на закона, се смята клиент на топлинна енергия (Решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г., ВКС, III г. о., Определение № 659/15.05.2014 г. по гр. д. № 1327/2014 г., ВКС, IV г. о., Определение № 462/27.04.2015 г. по гр. д. № 635/2015 г., ВКС, III г. о., Решение № 457/01.11.2012 г. по гр. д. № 1460/2011 г., ВКС, IV г. о., и др.)
, без да е необходимо
сключването на последващ договор или откриване на партида на новия собственик
или титуляр на вещно право на ползване на топлоснабдения имот.
Така, в конкретния случай съдът намира, че ответникът,
бидейки титуляр на идеална част от правото на собственост върху процесния имот,
считано от 22.01.1991 г. до 11.07.2017г., то същият като потребител на топлинна
енергия е задължен за целия процесен период, релевиран в исковата молба.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Топлопреносните предприятия
задължително публикуват одобрените от комисията общи условия най-малко в един
централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване.
Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите (ал. 2). В ал. 3 на същата
разпоредба е предвидено, че в срок до 30 дни след влизането в сила на общите
условия клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. Предложените от клиентите и приети от топлопреносните предприятия
специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения. По делото
няма данни за отправяно предложение от ответника спрямо ищеца за сключване на
допълнително споразумение относно предоставянето на топлинната енергия, поради
което съдът счита,че ответникът се е съгласил с Общите условия на другата
страна.
Предвид изложеното съдът намира, че ответникът по
делото, бидейки потребител на топлинна енергия като съсобственик на топлоснабдения
имот, е задължен да заплаща дължимата сума за топлинна енергия и дялово
разпределение за целия процесен период. Досежно размера на задължението, съдът
ще даде вяра на заключението на вещото лице, изготвило съдебно-счетоводната
експертиза. Вещото лице Т. сочи задължение в размер на 333,71 лв., за периода
01.05.2016г. – 30.06.2017 г. В заключение дължимата сума за главница за
процесния период възлиза на 333,71 лв., от която - 328,67 лв. за неплатена
топлинна енергия и 5,04 лв. вноски дялово разпределение. Но с оглед принципа на
диспозитивното начало и предвид заявената претенция в исковата молба, съдът
следва да прецени дължимостта й само в заявен размер (макар и по-нисък такъв),
а именно – 327,30 лв. главница за неплатена топлинна енергия и 5,04 лв. вноски
дялово разпределение за периода 01.05.2016г. до 30.06.2017г.
За допустима съдът възприема и ацесорната на главния
иск претенция за лихва за посочения период, а и законна такава, считано от
депозиране на исковата молба в съда (31.07.2020г.), като законна последица от
уважаване на иска за главница.
По отношение
на възражението за изтекла погасителна давност:
С оглед разпоредбата на чл. 155, ал.1 ЗЕ
и приложимите Общи условия, потребителите на топлинна енергия заплащат цената й
на месечни вноски. Задължението на потребителите за заплащане месечно на цената
на консумираната енергия представлява задължение за периодично плащане по
смисъла на чл. 111
б."в" ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен
период от време (един месец) еднородни задължения, имащи единен правопораждащ
факт, чиито падеж настъпва през предварително определени в Общите условия
интервали от време. В този смисъл са задължителните за съда указания, дадени с
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г., постановено по тълк. дело № 3/2011
г. на ОСГК и ОСТК на ВКС. За приложението на специалната погасителна давност
съгласно цитираната разпоредба не е необходимо плащанията да са еднакви по
размер. Следователно и вземанията на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД към потребителите
се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен срок (в този смисъл Решение №
168 от 22.12.2009 г., постановено по т.д 408/2009 г. по описа на ВКС, II т.о.,
Решение № 172 от 23.12.2010 г., постановено по т.д. № 180/2010 г. по описа на
ВКС, І т.о. и др.).
Тригодишният срок, посочен в чл. 111, б
"в" ЗЗД, с изтичане на който вземанията на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ“ ЕАД се погасяват, започва да тече от деня, в който всяко едно месечно
вземане е станало изискуемо - чл. 114, ал.1 ЗЗД.
Това вземане е срочно, тъй като в чл.33, ал.1 от Общите
условия е предвидено, че плащането на месечните
дължими суми за топлинна енергия се извършва след изтичане на 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който са отчетени. Следователно вземането за
потребената енергия за текущия месец става изискуемо от петнадесето число на
втория месец, следващ отчетния.
Искът е предявен на 31.07.2020 г. пред
Софийски районен съд, от където по-късно е препратен по компетентност на
Районен съд - Кюстендил. Съдът отчита и факта, че бе приет и Закон за мерките и
действията по време на извънредно положение (ЗМДВИП), с оглед разпоредбата на
чл. 3, т. 1 от който и § 13 от ЗИД на Закона за здравето, погасителната давност
не е текла за периода от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. включително, т.е за 69
дни. При това положение всички вземания,
чиято изискуемост е настъпила три години и 69 дни преди депозирането на
исковата молба (31.07.2017 г.) са недължими като погасени по давност. В случая
процесният период е от 01.05.2016 г. до 30.06.2017 г., но предвид
обстоятелството, че задължението за всеки месец става изискуемо 45 дни след
изтичане на месеца, за който се дължи и че давността е спряла да тече за период
от 69 дни, то съдът намира, че са налице елементите от правопогасяващия
фактически състав на погасителната давност за месечните вноски, чийто падеж е
настъпил до 24.05.2017 г., като възражението относно тях се явява основателно,
а след този период – неоснователно. С оглед на това, вземането за месечни
вноски за потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2016г. до 31.03.2017г.
(с падеж на дължимата сума за м. 03.2017г. – 15.05.2017г.) е погасено по
давност. Поради погасяването на главното задължение за този период се погасява
и акцесорното такова по чл.86 ЗЗД.
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати дължимите суми за периода от 01.04.2017г. до 30.06.2017г., които според
заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза са в размер на
58,14 лева за употребена топла вода (21,61 лева за периода от 01.04. до
30.04.2017г. и 36,53 лева за периода от 01.05. до 30.06.2017г.) и 2,79 лева за
отопление за периода от 01.04.2017г. до 30.06.2017г. Тъй като се иска осъждане
за заплащане на ½ от дължимата сума следва, че ответникът К.К. следва да
бъде осъден да заплати на ищцовото дружество главница в размер на 30,47 лева
(1/2 от общата главница в размер на 60,93 лева).
Претендирана е с исковата молба и сума в
размер на 5,04 лева, представляваща вноска за дялово разпределение за периода
от 01.03.2017г. до 30.06.2017г. За същата съдът счита, че не е погасена по
давност, тъй като е начислена и е станала изискуема след изтичането на целия
процесен период (т.е. след 30.06.2017г.), поради което К.К. следва да бъде
осъден да я заплати ½ от претендирания размер, ведно със законна лихва
за забава върху нея в размер на 1,74 лева.
Тъй като не е заплатил главницата след
настъпилия падеж, ответникът следва да бъде осъден да заплати и законна лихва
за забава върху дължимата от него главница. Вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза констатира, че за периода, за който се иска присъждане на лихва за
забава от 15.09.2017г. до 23.07.2020г. за непогасените по давност задължения е
в размер, както следва: за начислената главница в периода от 01.04.2017г. до
30.04.2017г. законната лихва е в размер на 7,07 лева върху цялото задължение и
за начислената и непогасена по давност главница в периода от 01.05.2017г. до
30.06.2017г. е в размер на 7,44 лева.
Тъй като ответникът отговаря за ½
от задължението, същият следва да заплати законна лихва за забава за отчетния
период от 01.04.2017г. до 30.04.2017г. в размер на 3,54 лева и за отчетния
период от 01.05.2017г. до 30.06.2017г. в размер на 3,72 лева.
По отговорността за разноски: Предвид изхода на
спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат и на двете страни по
делото, предвид уважената и отхвърлената част от исковете. Представени са
доказателства за сторени такива от ИЩЕЦА в размер на 100,00 лв. държавна такса,
200,00 лева за съдебно-счетоводна експертиза и 300,00 лева за
съдебно-техническа експертиза, към които съдът определя и възнаграждение за
юрисконсулт в размер на 100,00 лв., поради което общият размер на разноските в
исковото производство от страна на ищцовото дружество възлиза на 700,00 лв.
По делото не се установяват сторени от
ответника разноски, такива не се и претендират от процесуалния представител на
ответника.
С оглед изхода на делото и уважената част от
исковете, която възлиза на 9,84%, съдът следва да осъди ответника К.Н.К., ЕГН ********** да заплати
на ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, сума в размер на 68,91
лева за съдебни разноски по делото.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА К.Н.К., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********,
гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б, сумата от 41.12 лв. (четиридесет и един лева и
дванадесет стотинки), от която: 30,47 лв. (тридесет лева и четиридесет и седем
стотинки) – ½ част от главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.04.2017г. до 30.06.2017г.; 7,26 лв. (седем
лева и двадесет и шест стотинки) законна лихва за забава върху ½ от
главницата за периода от 15.09.2017г. до 23.07.2020г.; 2,52 лв. (два лева и
петдесет и две стотинки) – ½ от сумата за разпределение на топлинна
енергия за периода от м.03.2017г. – м.06.2017г. и 0,87 лв. (осемдесет и седем
стотинки) законна лихва за забава върху ½ от главницата за дялово
разпределение за периода от 30.04.2017г. – 23.07.2020г., ведно със законната
лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 31.07.2020г.
до окончателното изплащане на дължимото, като
за разликата до пълния размер на исковата претенция от 417,68 лв., съдът
ОТХВЪРЛЯ исковете като неоснователни.
ОСЪЖДА К.Н.К., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********,
гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б, сумата в размер на 68,91 лв.
(шестдесет и осем лева и деветдесет и една стотинки), представляваща сторени
разноски в исковото производство от страна на ищеца, с оглед уважената част от
иска.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на страната на ищеца на трето лице - „МХ ЕЛВЕКО“ ООД, вписано в ТР при АВ с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ж.к. „Красна поляна“, ул. „Булина ливада“ № 2,
представлявано от инж. Огнян Димитров - управител.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му пред Окръжен съд - Кюстендил.
Препис от
настоящия съдебен акт да се връчи на
страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: