№ 14022
гр. София, 16.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. Н.А
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20231110128798 по описа за 2023 година
Предявен е иск по чл.124, ал.1 от ГПК от Н. Л. Р. срещу „А,,,п”АД за
признаване за установено в отношенията между страните, че Н. Л. Р. не
дължи на „А,,,п”АД сумата от 1709 лева – неустойка за неосигурено
обезпечение по Договор за потребителски кредит №482315/07.06.2022.
Ищцата твърди, че на 07.06.2022 между нея и ответника е сключен
договор за потребителски кредит № 482315, по силата на който ответникът й е
предоставил в заем сума в размер от 2000 лева, при ГЛП-40.55% и ГПР-
49%.Твърди, че в глава 5 „Обезпечения по кредита” е уговорено задължение за
кредитополучателя да учреди обезпечение в полза на кредитора-
поръчителство или банкова гаранция.Твърди, че съгласно т.5.6 от Договора,
когато кредитополучателят не осигури и не представи в срок обезпечение по
кредита кредитополучателят дължи неустойка за всеки календарен ден, за
който не е предоставил обезпечение по 4.68 лева средно на ден или за целия
срок на договора се дължи неустойка в размер от 1709 лева.Поддържа, че
неустойката се заплаща с погасителните вноски.Твърди, че клаузата за
неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави, съответно
поради заобикаляне на закона.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът „А,,,п”АД оспорва предявения
1
иск.Предявява насрещна искова молба, с която предявява срещу Н. Л. Р.
искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 от
ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 2000 лева-дължима главница по договора
за кредит №482315, за сумата от 466.02 лева -възнаградителна лихва за
периода от 08.06.2022 до 07.06.2023 и 35 лева – законна лихва за периода от
08.06.2023 до 28.07.2023.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата по насрещния иск Н. Л. Р.
признава дължимостта на сумите, предмет на насрещните искове.
Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и
относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
По силата на договор за потребителски кредит №482315 от 07.06.2022г.
”А,,,п”АД е предоставил на Н. Л. Р. кредит в размер от 2000 лева, със срок на
кредита 07.06.2023, при ГЛП-40.55% и ГПР-49”.
По делото е представен и Стандартен европейски формулят за
предоставяне на информация за потребителски кредити..
По делото е представено приложение №2 към договор за потребителски
кредит №482315.
По делото са представени и Общи условия на „А,,,п”АД, приложими
към договори за потребителски кредит.
По делото е представена и разписка за извършено плащане
№2000000305780899 от 07.06.2022 за сумата от 2000 лева по договор за
кредит №482315 с наредител „А,,,п”АД с получател Н. Лютиф Р..
При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:
По силата на договор за потребителски кредит №482315 от 07.06.2022г.
”А,,,п”АД е предоставил на Н. Л. Р. кредит в размер от 2000 лева, със срок на
кредита 07.06.2023, при ГЛП-40.55% и ГПР-49”.
Страните не спорят относно сключването на договора за потребителски
кредит, както и относно превеждане на сумата от 2000 лева от ответното
дружество в полза на ищцата.Това се установява и от представената разписка
за извършено плащане от 07.06.2022..Договорът за кредит е вид договор за
заем, който е реален договор.В този смисъл договорът се счита за сключен с
превеждане на сумата по кредита.
2
С оглед на изложеното съдът приема, че страните са в облигационни
отношения по силата на договор за кредит.
Освен това ищцата признава задълженията си по договора за кредит за
главница, договорна лихва и законна лихва.
Спорна по делото е начислената по договора неустойка.
Ответното дружество признава, че в договора за кредит има включена
клауза за неустойка, но твърди, че такава не е начислявана и че клаузата за
неустойка е дерогирана с приложение №2 от договора.
Но ответникът не е ангажирал доказателства във връзка с подписване на
приложение №2 към договора.С оглед на което съдът приема, че клаузата за
неустойка не е дерогирана и е останала приложима по договора за кредит.
Съгласно чл.5.1 от договора за кредит в срок до края на следващия ден,
считано от деня на предоставяне на сумата по кредита кредитополучателят е
длъжен да учреди обезпечение- поръчителство на две физически лица или
банкова гаранция.
Съгласно т.5.6 от договора в случай, че кредитополучателя не осигури и
не представи в срок обезпечение по кредита съгласно сроковете и условията
по т.5.1.-5.5 от договора кредитополучателят дължи на кредитодателя
неустойка за всеки календарен ден, за който не е предоставил
обезпечение.Размерът на неустойката е индивидуално определен за всеки
кредитополучател и е изрично посочен в Приложение №1 към договора за
кредит и погасителния план къв кредита.
Видно от погасителния план към договора за потребителски кредит
размера на неустойката при непредоставяне на обезпечение е 1709 лева.Видно
от погасителния план неустойката е включена в размера на погасителните
вноски.Видно от приложение №1 размерът на погасителната вноска без
одобрено обезпечение е в размер от 353 лева, а с одобрено обезпечение в
размер от 210.50 лева.Общият размер на дължимите суми заедно с
неустойката е 4236 лева съгласно приложение №1.
Договорената клауза за неустойка би могла да се счита за нищожна, като
нарушаваща принципа на справедливост и създаваща условия за
неоснователно обогатяване, когато вследствие на заплащането й, ще е налице
неравностойност на насрещните задължения по договора.Неустойката следва
3
се приеме за нищожна, ако единствената цел за която е уговорена, излиза
извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
В случая при кредит в размер от 2000 лева, неустойката е в размер от
1709 лева, т.е. почти колкото размера на главницата по договора за
кредит.Съдът намира, че неустойка в размер колкото главнизата по кредита,
води до нееквивалентност на престациите и същевременно създава условия за
неоснователно обогатяване на кредитора.Уговорената по договора неустойка
излиза извън обезпечителната, обезщетителна и санкционна функция на
неустойката.Задължението за заплащане на неустойка за неосигурено
обезпечение не обезщетява претърпяна загуба или пропусната полза, а има за
цел само неоснователно разместване на блага.Посочената неустойка няма за
цел задоволяване на имуществения интерес на кредитора, а води до неговото
неоснователно обогатяване
От непредоставянето на това обезпечение няма да произтекат вреди,
поради което уговарянето на процесната неустойка в договора не е обвързано
с настъпване на вреди.Освен това преценката за кредитоспособността на
кредитополучателя се прави преди сключването на договора в съответствие с
чл.16 от ЗПК.Поради което съдът намира, че в случая се заобикаля и
разпоредбата на чл.16 от ЗПК.
Отделно от това съдът намира, че клаузата на неустойка е нищожна и
поради противоречие със закона, а именно: с разпоредбата на чл.33 от ЗПК.В
случая се въвежда допълнително задължение при забава на длъжника.А
съгласно чл.33 от ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само
на лихва върху неплатената сума за времето на забавата..
Предвид изложеното съдът намира, че клаузата на чл.5.6 от договора за
кредит е нищожна поради противоречие с добрите нрави и поради
противоречие със закона.
В случая не е спорно по делото, че ищцата не е извършвала плащания по
договора, поради което тя има правен интерес да се защити с иск по чл.124 от
ГПК, а не с иск по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
С оглед на което съдът намира, че предявеният иск по чл.124 от ГПК е
допустим и предвид нищожността на клаузата на чл.5.6. от договора за кредит,
същият е основателен.
4
Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск с правно
основание чл.124 от ГПК следва да бъде уважен.
По насрещните искове.
Ответницата по насрешните искове признава претенциите на ищеца.
С оглед на изложеното предявените искове с правно основание чл.79,
ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД следва да бъдат уважени.
По разноските
Крайният изход на делото по първоначалния иск обуславя присъждане
на разноски в полза на ищцата.Ищцата е реализирала разноски в размер от 69
лева за държавна такса.
Процесуалното представителство на ищцата е осъществено по реда на
чл.38 от ЗА. С оглед на което в полза на процесуалния представител на ищцата
следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение по първоначалния иск в
размер от 470 лева.
По насрещния иск.
Разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК изисква две кумулативни
предпоставки, а именно: признание на иска и ответникът да не е станал повод
за образуване на делото..Ответницата по насрещните искове ги е признала.Но
доколкото процесните суми не са заплатени, както и с оглед предявения
първоначален иск, съдът намира, че ответницата по насрещните искове е
станала повод за предявяването им.Поради това не е налице хипотезата на
чл.78, ал.2 от ГПК.
С оглед на което разноски следва да бъдат присъдени в полза на ищеца
по насрещния иск.Той е реализирал разноски в размер от 1200 лева за
адвокатско възнаграждение.Но доколкото разноските са и във връзка с
първоначалния иск, съдът намира, че по насрещния иск разноските са ½ от
1200 лева, а именно: сумата от 600 лева.С оглед на което в полза на ищеца по
насрещния иск следва да бъдат присъдени разноски в размер от 600 лева за
5
адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Н. Л. Р.,
ЕГН**********, с адрес:гр.,,,,,т”3, бл.321, вх.5, ет.8, ап.164, със съдебен
адрес:гр.,,,,,,л”44, ет.4, офис 6, чрез адв. Н., срещу „А,,,п”АД, ЕИК2,,,,7, със
седалище и адрес на управление:гр.,,,,,,на”№16, със съдебен
адрес:гр.,,,,,о”№18, ет.1, чрез адв. У., иск с правно основание чл.124, ал.1 от
ГПК, че Н. Л. Р. не дължи на „А,,,п”АД сумата от 1709 лева – неустойка за
неосигурено обезпечение по Договор за потребителски кредит
№482315/07.06.2022.
ОСЪЖДА Н. Л. Р., ЕГН**********, с адрес:гр.,,,,,т”3, бл.321, вх.5, ет.8,
ап.164, със съдебен адрес:гр.,,,,,,л”44, ет.4, офис 6, чрез адв. Н., да заплати на
А,,,п”АД, ЕИК2,,,,7, със седалище и адрес на управление:гр.,,,,,,на”№16, със
съдебен адрес:гр.,,,,,о”№18, ет.1, чрез адв. У. на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД
във вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 2000 лева-
дължима главница по договор за кредит №482315, сумата от 466.02 лева -
възнаградителна лихва за периода от 08.06.2022 до 07.06.2023 и 35 лева –
законна лихва за периода от 08.06.2023 до 28.07.2023.
ОСЪЖДА „А,,,п”АД, ЕИК2,,,,7, със седалище и адрес на
управление:гр.,,,,,,на”№16, със съдебен адрес:гр.,,,,,о”№18, ет.1, да заплати на
Н. Л. Р. ЕГН**********, с адрес:гр.,,,,,т”3, бл.321, вх.5, ет.8, ап.164, със
съдебен адрес:гр.,,,,,,л”44, ет.4, офис 6, на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата
от 69 лева- разноски по делото.
ОСЪЖДА „А,,,п”АД, ЕИК2,,,,7, със седалище и адрес на
управление:гр.,,,,,,на”№16, със съдебен адрес:гр.,,,,,о”№18, ет.1, да заплати на
адв. П. Й. Н., процесуален представител на Н. Л. Р., с адрес:гр.,,,,,т”3, бл.321,
вх.5, ет.8, ап.164, със съдебен адрес:гр.,,,,,,л”44, ет.4, офис 6, на основание
чл.38 от ЗА сумата от 470 лева- адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Н. Л. Р., ЕГН**********, с адрес:гр.,,,,,т”3, бл.321, вх.5, ет.8,
ап.164, със съдебен адрес:гр.,,,,,,л”44, ет.4, офис 6, да заплати на „А,,,п”АД
ЕИК2,,,,7, със седалище и адрес на управление:гр.,,,,,,на”№16, със съдебен
6
адрес:гр.,,,,,о”№18, ет.1, сумата от 600 лева- разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7