№ 45832
гр. ******, 11.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20241110149840 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 130 ГПК
Производството по делото е образувано е по искова молба, подадена от Р. Г. С. срещу Н.
Б. К. с искане за признаване за установено в отношенията между страните, че правото на иск
на ответника за установяване на правото на собственост върху имот, находящ се на адрес:
град ******, ул. „*************“ № 28, ап. 22, предявено по гр. дело № 13166/2007 г. по
описа на Софийски районен съд, 31-ви състав е преклудирано през 2006 г. с образуване на
гр. дело № 27495/2006 г. по описа на Софийски районен съд, 34-ти състав, решението по
което се ползва със СПН относно собствеността върху процесния имот и което признава
ищцата за изключителен собственик на имота.
В исковата молба ищцата твърди, че с ответника са бивши съпрузи, чийто брак е сключен
на 22.03.1998 г. и прекратен чрез развод със съдебно решение от 16.03.2007 г. по гр. дело №
3650/2005 г. Излага, че преди сключване на брака с ответника и конкретно през 1993 г. Р. С.
била приета за член-кооператор в ЖСК за построяване на имот – ап. 22, находящ се в град
******, ул. „*************“ № 28, където същата живее и понастоящем. Посочва се, че
всички средства за придобиване на имота са заплатени в периода 1993 г. – 1996 г. преди
ищцата да сключи брак с ответната страна. Същата излага, че с решение от 03.05.2011 г.,
постановено по гр. дело № 27495/2006 г. по описа на СРС, 34-ти състав, влязло в законна
сила на 09.08.2012 г., било признато за установено, че ищцата Р. Г. С. е изключителен
собственик на процесния имот – апартамент 22, което решение има сила на пресъдено нещо
и по отношение на настоящия ответник Н. К., в качеството му на подпомагаща страна в
процеса. Излага се също, че през 2007 г. било образувано друго, гр. дело № 13166/2007 г. по
описа на Софийски районен съд, 31-ви състав по предявен от Н. К. срещу Р. Становена иск
за собственост по отношение на идеални части от същия имот. Твърди се, че във връзка с
това второ дело е постановено решение от 04.07.2012 г. по гр. дело № 71/2012 г. по описа на
ВКС, с което ответникът К. е признат за собственик на 445 000/591 561,20 ид. части от
имота. С исковата молба ищцата излага съображения, поради които намира, че така
постановеното решение не произвежда правни последици, тъй като спорът относно
собствеността върху имота между същите страни вече е бил разрешен с постановеното
решение по първото образувано гр. дело и предвид забраната за пререшаемост на спора,
следваща от разпоредбата на чл. 299, ал. 1 ГПК. Поддържа се, че въпреки това, по искова
1
молба на ответника К. между страните било образувано последващо гр. дело № 55017/2012
г. по описа на СРС, 72-ри състав с искане за извършване на съдебна дела на процесния имот.
Във връзка с така образуваното делбено дело и в първата фаза на същото – по допускане на
съдебна делба било постановено решение, с което е прието наличието на съсобственост
между страните по отношение на имота при квоти, различни от установения обем на права в
предходните две дела. Ищцата твърди, че с решение във втората фаза на делбеното
производство, което не е влязло в сила, имотът бил изнесен на публична продан. Същата
излага подробни съображения, поради които намира, че първото по ред дело и
постановеното по него решение, с което Р. С. е призната за изключителен собственик на
имота, следва да се считат за обвързващи, без възможност за избирателно зачитане на
решения по вече разрешен спор. Изтъква, че за същата съществува правен интерес от
предявяване на процесната искова претенция с искане за признаване за установено, че
правото на иск на ответника К. за установяване на собственост върху процесния имот,
предявено от него в хода на гр. дело № 13166/2007 г. по описа на СРС, 31-ви състав е било
преклудирано през 2006 г. с образуваното от ищцата гр. дело № 27495/2006 г. Посочва се, че
при уважаване на процесния иск, ответникът не би имал и право на иск за делба на имота,
което обуславя недопустимост на производството по съдебна делба.
При извършената по реда на чл. 129 ГПК проверка за редовността на исковата молба и
допустимостта на предявеното със същата искане, съдът е констатирал, че последната не
отговаря на изискванията за редовност съгласно чл. 127, т. 4 и т. 5 ГПК, респ. по чл. 128, т. 2
ГПК, поради което и на основание чл. 129, ал. 2 ГПК с разпореждане от 24.09.2024 г. е
указал на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението с препис от
разпореждането, да отстрани допуснатите нередовности, като: 1). посочи дали
постановеното решение от контролната съдебна инстанция – Софийски градски съд,
образувано във връзка с проверка на решението по гр. дело № 55017/2012 г. по описа на
Софийски районен съд, 72 състав в първа фаза на делбено производство – по допускане на
делбата, при повторното му разглеждане от СГС – след връщане на делото от върховната
съдебна инстанция, с което страните са признати за съсобственици на процесния имот е
било оспорено от ищцата с изложените в настоящата искова молба доводи за неправилно
прилагане на чл. 297 и чл. 299 ГПК, предвид признаването на ищцата за изключителен
собственик на спорния имот с влязъл в сила съдебен акт; 2). обоснове правния си интерес от
търсената искова защита чрез признаване за установено преклудиране на правото на иск на
ответника, насочен към установяване на правото на собственост върху имота, като посочи
дали извежда правния си интерес от твърденията за недопустимост на поставеното съдебно
решение в хода на образуваното и водено между страните делбено дело поради липсата на
право на иск на ответника, в което дело да ес изследват същите факти относно
собствеността, които вече са били разрешени с влязъл в сила съдебен акт и 3). уточни
характера на търсената от съда защита (искането си към съда), респ. дали се търси
установяване преклузия на право на иск на ответната страна, насочен към признаване
собствеността върху имота/наличието на съсобственост, която да е настъпила към определен
момент. С разпореждането на ищцата са указани неблагоприятните правни последици от
неизпълнение в срок на дадените указания – връщане на исковата молба и прекратяване на
производството по делото.
За изпълнение на указанията по делото е депозирана уточнителна молба от 01.10.2024 г.
от ищцата Р. С., чрез пълномощника й адв. Н. А., с която се посочва, че постановеното
решение от СГС в първата фаза на съдена делба, след повторното му разглеждане от
въззивната инстанция, е било оспорено от ищцата пред ВКС с излагане на доводите за
неправилно прилагане на чл. 297 и чл. 299 ГПК, но с Определение № 50205/07.07.2023 г. по
2
гр. дело № 2656/2022 г. по описа на ВКС решението не е допуснато до касационно
обжалване. Уточнява, че срещу първоинстанционното решение, постановено във втора фаза
на делбеното дело, е подадена въззивна жалба от ищцата с изложени от същата твърдения за
недопустимостта на оспореното решение, поради липсата на право на иск на ответника.
Посочва се, че с процесната установителна претенция се търси установяване на преклузия
на правото на иск на ответника, насочен към признаване на собствеността върху процесния
имот, настъпила към датата на завеждане на исковата молба на ищцата Р. С. по гр. дело №
27495/2006 г. по описа на Софийски районен съд, 34-ти състав, с постановеното по което
решение ищцата е била призната за изключителен собственик на имота.
Съдът, анализирайки изложените в исковата молба твърдения, както и тези в
депозираната по делото уточнителна молба, намира, че предявената искова претенция се
явява процесуално недопустима, предвид следните съображения:
В разпоредбата на чл. 124 ГПК изрично са посочени възможните процесуални средства за
защита по реда на ГПК, а именно: иск за възстановяване на право, когато то е нарушено или
за установяване съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на
едно право, когато има интерес от това чл. 124, ал. 1; иск за осъждане на ответника да
изпълни повтарящи се задължения, дори тяхната изискуемост да настъпва след
постановяване на решението – чл. 124, ал. 2 ГПК, иск за пораждане, изменение или
прекратяване на граждански правоотношения - само в предвидените в закон случаи – чл.
124, ал. 3; иск за установяване истинността или неистинността на един документ и иск за
установяване съществуването или несъществуването на други факти с правно значение -
само в случаите, предвидени в закон – чл. 124, ал. 4 ГПК, съответно иск за установяване на
престъпно обстоятелство от значение за едно гражданско правоотношение или за отмяна на
влязло в сила решение – в посочените случаи по чл. 124, ал. 5 ГПК.
Искането на ищцата за признаване за установено по отношение на ответника, че правото
му на иск, насочен към признаване на права върху процесния недвижим имот, е
преклудирано към сочения момент, не е сред изброените средства за защита по реда на ГПК,
което е основание за връщане на исковата молба. В тази връзка съдът съобрази, че съгласно
чл. 2 ГПК съдилищата са длъжни да разгледат и решат подадена молба за защита и
съдействие на лични и имуществени права, като в настоящия случай правото на иск,
съответно неговото съществуване, не представлява субективно материално право, което да е
самостоятелен обект на допустима искова защита по реда на чл. 124 ГПК, а средството за
защита на субективно материално право, накърнено от правния спор. С оглед правната
същност на правото на иск (на съдебна защита) като искане за защита на конкретно
субективно материално право, когато то е нарушено, то предявяването на иск, имащ за
предмет отричане на това право поради преклудирането му, съдът намира за недопустимо.
За пълнота и прецизност на изложението, съдът намира за необходимо да отбележи, че в
настоящия случай, с оглед изложените от ищцата твърдения, на които основава претенцията
си – за признаване, че правото на иск на ответника, насочен към установяване на права
върху процесния имот, в частност по гр. дело № 13166/2007 г. (приключило с влязъл в сила
съдебен акт) е преклудирано, предвид наличието на постановено между страните съдебно
решение, с което ищцата е призната за изключителен собственик на имота и което е влязло в
законна сила, с довод за недопустимо пререшаване на този спор в последващи съдебни
актове, в частност в съдебното решение в първа фаза по допускане на съдебна делба на
имота между страните, което решение е влязло в законна сила, по същество исковата
претенция предполага проверка относно законосъобразността на вече формирани изводи, в
частност за допустимостта на исковата претенция, в хода на производството по гр. дело №
13166/2022 г., съответно в първа фаза на съдебна делба по гр. дело № 55017/2012 г.
3
Извършването на подобна преценка излиза извън предвидения от закона процесуален ред за
проверка правилността на актовете, поставени в хода на гражданското производство като
средство за защита на страната при твърдения за неправилно прилагане на материалния и
процесуалния закон (в частност на разпоредбата на чл. 297 и чл. 299 ГПК относно
пределите на действие на влязло в сила съдебно решение), която е именно по реда на
предвидените в процесуалния закон способи за съдебен контрол, каквато не се явява
процесната претенция, имаща за предмет отричане на правото на иск, насочено към защита
на субективно материално право на собственост.
Предвид изложеното, предявената искова претенция се явява процесуално недопустима,
което обуславя връщане на исковата молба, с която същата е предявена.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 269308/22.08.2024 г., подадена от Р. Г. С. срещу Н. Б. К.
и ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото гр. дело № 49840/2024 г. по описа на
Софийски районен съд, I ГО, 51-ви състав, образувано въз основа на същата.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, пред Софийски градски
съд, в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.
ПРЕПИС от определението да се връчи на ищцата.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4