П Р О Т О К О Л
23.07.2020г., гр. Добрич
ДОБРИЧКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
на двадесет и трети юли, две хиляди и двадесета година, в публично съдебно
заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕНИЦА ПЕТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИПТЕН АЛИД
ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ
Секретар – ЕЛИЦА АЛЕКСАНДРОВА
Прокурор – ВИОЛЕТА ВЕЛИКОВА
сложи за разглеждане докладваното от съдия Деница
Петрова
ВЧНД№ 196 по описа за 2020
год.
На именното
повикване в 13:30 часа се явиха:
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – И.Г.С. редовно призован, явява се лично, воден от органите на ОЗ
„Охрана“ гр.Добрич, представлява се от адв. Ж.Ж. ***, редовно упълномощен .
ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА
ГРАД ДОБРИЧ – Редовно призована, представлява се от прокурор Виолета
Великова.
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
ПРОКУРОРЪТ – Да се даде ход
на делото.
АДВ. Ж. – Да се даде ход
на делото.
СЪДЪТ с оглед липсата на
процесуални пречки за разглеждане на делото в днешното съдебно заседание
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
СЪДЪТ пристъпва към
проверка самоличността на жалбоподателят.
И.Г.С. – роден на ***г***, жител и живущ ***,
българин, български гражданин, неженен, с основно образование, осъждан, безработен, ЕГН: **********.
На основание чл. 274 от НПК съдът разяснява на
обвиняемия правото му на отвод срещу членовете на състава, прокурора и
секретаря, както и правата му, предвидени в НПК.
АДВ. Ж.– Нямаме възражения
срещу състава на съда, прокурора и секретаря. Доверителят ми е запознат с
правата си съобразно НПК.
ПРОКУРОРЪТ – Нямаме
възражения срещу състава на съда.
Съдът запитва страните имат ли искания по
доказателствата.
АДВ. Ж. - Поддържаме жалбата
на посочените в нея основания, ведно с допълненията към нея и моля да я
уважите. Представям писмени доказателства и моля да бъдат приети. Други доказателства няма да сочим .
ПРОКУРОРЪТ – Считаме, че
жалбата е неоснователна. Запознати сме и с допълненията към нея. Да се приемат
представените доказателства. Няма да сочим други доказателства.
СЪДЪТ с оглед
попълване на делото с необходимия доказателствен материал, на основание чл.283
от НПК
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПРОЧИТА И ПРИЕМА доказателствата
приложени по ч.н.д. №132/2020г. по описа на Районен съд – Каварна, като и
представените в днешно съдебно заседание удостоверение за раждане издаден въз основа на акт за раждане
№102/07.12.2009г. издаден от Община Каварна; удостоверение за раждане издаден въз основа на акт за раждане
№51/20.08.2015г. издаден от Община Каварна;
СЪДЪТ запитва повторно страните за други искания по
доказателствата и след като не констатира такива
О П Р
Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ.Ж.: Уважаеми окръжни съдии,
както преди малко заявих поддържаме изцяло жалбата си срещу определение от 17.07.2020г.
по ч.н.д. №132/2020г. по описа на КРС, с което на подзащитния ми И. Г. С. е
взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. Считаме същото, че е
необосновано, което го прави и неправилно. Подробно ще се спра и ще направя
анализ на мотивите на КРС постановявайки спрямо нас определение.
Каварненският районен
съд, счита, цитирам: “… Съвкупният анализ на събраните до момента доказателства
по досъдебното производство води до обоснованото предположение, че И. Г. С.
причинява имотна вреда на Д.А. Н. в размер на 12 500 лева, като го въвежда
в заблуждение с обещанието да му закупи автомобил, защото старият му автомобил
„Алфа Ромео“ с рег.№***** ЗВ е повреден и негоден за управление.
Разбира се, преди
това в обстоятелствената част, първоинстанционния съд включва и пари, искани и
получени според него от С. – 6000 лева за ремонт, на който той щял да съдейства
за поправяне на въпросния автомобил.
По отношение на
реалната опасност обвиняемия да се укрие или да извърши друго престъпление,
съдът на основание разпоредбата на чл.63, ал.2, т.1, пр.2 от НПК, счита, че
такава е налице, видно от приложената по делото справка за съдимост на
обвиняемия и постановлението за привличането му за процесното престъпление.
Ноторно известно е,
че да се вземе мярка за неотклонение „задържане под стража“ по делото трябва да
съществуват реално факти и обстоятелства, че са налице – първо обосновано
предположение, обвиняемия да е извършил престъплението, за което е обвинен и
именно на което санкцията на което, то да предвижда наказание „лишаване от
свобода“ или друго по – тежко наказание, както и реалната опасност същият да се
укрие или да извърши друго престъпление. Тъй като нормата на чл.63 ал.2 т.1 пр.1 НПК е императивна в процесния случай
ние ще се спрем само на наличието на обосновано предположение, обвиняемия да е
извършил престъпление по смисъла на чл.211 пр.2 във вр. с чл.29 ал.1 б. а и б. б
и чл.26 ал.1 НК. Ако наистина, направим целокупен анализ на събраните до
момента доказателства, а те са всички доказателства, които в този близо
двумесечен срок досъдебното производство може да представи и обвинението да
депозира пред съда ще установим следното:
Обвинението се
базира на договор за строително монтажни работи, който обвиняемия е сключил с Д.
Н. във връзка с извършени строително-монтажни работи на неговия дом, намиращ се
в гр. Ш.. По - нататък обвинението, както и съда в мотивите си се спира на
показанията, преди всичко на пострадалия или тъжителя както се води в процеса Д.
Н., както и показанията на свидетеля М. О., като гласни доказателства, по
делото съществуват процесния договор за извършените СМР подписан от двете
страни, както и справка за процесния период за водени между обвиняемия и
тъжителя телефонни разговори. Считаме, че стъпвайки на всички тези споменати
доказателства първоинстанционния съд следва да анализира преди всичко, дали от
събраните по делото доказателства са налице такива, относно наличието на
престъпния състав по смисъла на чл.209 ал.1 , който е основен състав и след
това вече по отношение на цялостната квалификация на деянието свързана с чл.211
ал.1 б.а и б чл.29 и чл.26 ал.1 НК.
Приложен е по
делото договор за извършени СМР, не във връзка и извън предмета на доказване на
процесното обвинение по смисъла на чл.209 ал.1 НК. Интересно защо, но ние мислим
преди всичко и считаме обосновано, че съдът използва този факт като иска да
докаже и да го свърже с престъплението „измама“, което обвиняемия С. извършил
във връзка с ремонта и закупуването на лекия автомобил „Алфа Ромео“.
Разглеждайки същия
договор и анализирайки съвместно показанията на свидетелят Д. Н. - тъжител по
делото ще установим, че този договор и свидетелските показания не водят до
обоснован правен извод, че обвиняемия е извършил действия на заблуда по
отношение на свидетеля Д. Н.. Напротив, самия договор за СМР е изряден, същия е
подписан от двете страни от обв.С. и св. Н.. Ако разгледаме в тази връзка
показанията на св. Н. ще установим, че същия е доволен от така извършения
ремонт, няма никакви възражения, независимо, че в началото на разпита, който е
единствен той заявява, че обвиняемия бил предизвиквал ремонта и го бил извършил
в по голям обем, от който той искал. Тези доказателства ни помагат в един
обективен анализ, да установим по безспорен и несъмнен начин, че показанията на
свидетеля Д. Н. са вътрешно противоречиви, те противоречат и на това обективно
писмено доказателство, което приложено именно договор за СМР. Всичко това ни
помага с оглед доколко може да ценим и кредитираме показанията на св. Н. по отношение
вече на фактите и обстоятелства, по които обвинението и съда твърди, че са
свързани с престъплението „измама“. Престъплението по чл.209 ал.1 НК това, че
обвиняемия е извършил такива действия спрямо тъжителя и му причинил имотна
вреда въвеждайки го в заблуждение за тези две обстоятелства.
Във връзка с първия
пункт това, че обвиняемия е бил въвел в заблуждение пострадалия, че ще му
съдейства за извършване на ремонт на процесния автомобил и на няколко пъти му
взел сумата от 6000 лева като го принудил за извършване на това. По делото няма
каквито и да е доказателства, обвиняемия да е искал сумата от 6000 лева , той
да е получил тази сума, въпреки че тя е била дадена на няколко пъти и това да
бъде извършено чрез принуда.
Тук съда стремейки
се да докаже мотивите си, стига до извода за ефекта на престъплението като
твърди, че са налице и предмет на престъпление по чл.143 ал.1 НК. Няма каквито
и доказателства за причиняване на имотна вреда, че е искана такава, че са
искали пари, че са дадени и е причинена имотна вреда. Така стоят нещата и обстоятелствата.
Във връзка със
втория пункт от обвинението, именно, че обвиняемия е въвел в заблуждение да
получи имотна облага за себе си в заблуждение пък тъжителя, че ще му закупи нов
автомобил като му взел още 6500 лева. Тук съда превратно тълкува показанията на
св. М. О.. Никъде в неговите показания дадени пред съдия той не твърди, че
обвиняемия го представил за продавач. Няма и други странични обстоятелства,
които да доказват това. Просто С. го поканил на срещу на каквато е присъствал и
тъжителя и на каквато става въпрос и показва снимка на Алфа Ромео и го пита
фигурира някаква цена между 10 и
15 000 лева и просто го пита като човек, който изобщо се занимава с
автомобили, притежаващ платформа - Може ли да се свали цената и тя да бъде по
ниска? О. му отговаря - Като си отиде на место цената винаги пада, което е
ноторно известно за всички нас, т.нар. пазар. По никакъв начин не се доказва
още веднъж и за последен път ще кажа искана такава сума, получаване на такава сума
и то чрез принуда.
Има едно твърдение,
което не бих казал – че за процесния период обвиняемия се разпореждал с
автомобила на тъжителя и това не може да стане, защото той бил повреден. Самия
факт, че той казал на какъв адрес да се закара този автомобил, това е било по
искане на собственика А-.
Бих казал, че тази
мярка от момента на образуване на досъдебното производство, предвид момента на
провеждане на процесуалните-следствени действия и момента на привличането на обвиняемия
като такъв близо два месеца и това, че са преди всичко с гласни доказателства
са скрепени към обвинението с разпит пред съдия, прави така взетата мярка за
нецелесъобразно.
Аргумента, който
съществува в определението на КРС, че обвиняемия не работи и си изкарва пари по престъпен
начин, чрез измами, противоречи на писменото доказателство, приложено по делото
- договор за СМР, от който той получава една голяма сума за извършена от него
строително монтажна работа, което противоречи изобщо не тази твърдения.
Представих доказателства, че обвиняемия има семейство, има постоянно
местоживеене, а и работа и две деца за които се грижи. Преди всичко тези
изложени от нас аргументи, аз ще ви моля да отмените атакуваното от нас определение
на РС – Каварна, с което е взета мярката за неотклонение и да определите една
по – лека мярка за неотклонение, която фактически ще изпълни функциите на целите
на мярката за неотклонение по смисъла на
НПК.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ С. - Подкрепям
казаното от адвоката ми.
ПРОКУРОРЪТ – Уважаеми окръжни
съдии, намирам частната жалбата за задържания И.Г.С. за неоснователна и
съответно определението на Районен съд – Каварна за правилно и законосъобразно.
Доколкото предмет на днешното съдебно заседание се явява определението на РС – Каварна,
с което е постановена най-тежката мярка за неотклонение, считам, че няма
допуснати законови нарушения и определението е правилно и законосъобразно.
Правилно, съда е достигнал до извода, че е налице обосновано предположение за
извършеното от задържания престъпление. Правилно съда е обсъдил възможността
същия да се укрие или да извърши ново престъпление, с оглед приложените писмени
доказателства, а именно многобройните му осъждания. Правилно съда е преценил,
че извършеното деяние по повдигнатото
обвинение се явява при условията на опасен рецидив, т.е . налице са всички изисквания
на закона чл.63 ал.2 т.2 т.1 НПК, които съда е следвало да приложи и правилно и
законосъобразно Районен съд – Каварна е наложил най-тежката мярка „задържане
под стража“.
В днешно съдебно
заседание от задържания и защитата не се сочат обстоятелства и факти, които
биха попречили изпълнението на тази мярка. Няма такива - нито от семеен
характер, независимо от приложените копия удостоверения за раждане, от
здравословен характер, от професионален характер от какъвто и да е било личен,
които да налагат да бъде изменена в по лека мярката наложена от Районен съд – Каварна.
Обвинението не е от два месеца, обвинението е повдигнато на 16.07.2020г., т.е
.съвсем ранен етап на разследване е делото за да можем да коментираме
доказателствата.
Моля да отхвърлите
жалбата и да потвърдите определението на РС –Каварна.
РЕПЛИКА Адв.Ж.: Престъплението по чл.209 ал.1 НК е резултатно.
Тук съществува преди всичко срока, който е изминал от образуване на делото и наличието
на достатъчно доказателства във връзка с този състав. По отношение на
извършените два месеца, мисля, че това е абсолютно незаконосъобразно, тъй като
не съществуват основания за това. Извършени са много процесуални следствени
действия.
Съдът предоставя на обвиняемия последна дума.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ С. – Моля уважаемият съд за по- лека
мярка. Имам две деца, готвя се да се грижа за тях. Не съм
взел никакви пари. Не се признавам за виновен. Не съм извършил такова
престъпление.
След изслушване становищата на страните и последната
дума на обвиняемия, съдът се оттегли на тайно съвещание, след което обяви
публично и в присъствието на страните своя съдебен акт, като разясни, че същият
не подлежи на обжалване.
Настоящото производство е образувано по
реда на чл.64, ал.6-7 от НПК по повод депозирана частна жалба срещу определение
№ 59/17.07.2020г. по н.ч.д. № 132/2020г. по описа на РС – Каварна, с което
спрямо обвиняемия И.Г.С. е взета мярка за неотклонение „задържане под стража”
по ДП № 32/2020г. по описа на РУ – МВР гр.Шабла.
В жалбата се сочи че обжалвания акт
е необоснован, както и че не е налице изобщо каквото и да е обосновано
предположение за извършване на престъпление от обвиняемия С..
Жалбата се поддържа в съдебно
заседание.
Прокурорът счита, същата за
неоснователна.
Окръжния съд намира, че правилно
спрямо С. е била взета най-тежката мярка за неотклонение ”задържане под
стража”. Повдигнатото му обвинение по досъдебното производство е по чл.211, вр.
с чл.209 вр. с чл.29 ал.1 б. „а“ и б. „ б“ и чл.26 ал.1 НК - за тежко умишлено
престъпление при условията на опасен рецидив.
От събраните към настоящия в
досъдебното производство материали, показания на свидетели, писмени документи,
справки с телефонни разпечатки би могло да се направи обосновано предположение
в достатъчна степен за съпричастност на обвиняемия в извършване на престъплението,
за което му е повдигнато обвинение. Доколкото се касае за производство по мярка
за неотклонение, съдът няма да коментира доказателствата по отделно и в съвкупност.
Визираната в този смисъл от районния съд фактическа обстановка не следва да се
обсъжда, доколкото това е в прерогативите единствено на съд по същество по
внесен обвинителен акт с обвинение срещу обвиняемия.
Следователно визираните от защитата противоречия на районния съд при обсъждане на
доказателствения материал в определението при излагане на фактическата
обстановка не подлежат на преценка и обсъждане в настоящото производство.
Обвиняемия е осъждан многократно
извън квалификацията „опасен рецидив“ и същия е с лоши характеристични данни.
Доколкото се касае за първоначално вземане на мярка за неотклонение „задържане
под стража“ е налице и хипотезата на
чл.63 ал.2 т.1, пр.2 НПК, при което реалната опасност от укриване и /-или
извършване на друго престъпление е налице и не се опровергава от данните по
делото.
Допълнително следва да се посочи, че
лошите характеристични данни и факта на последното осъждане с изтърпяно
наказание в сравнително близък период, а
именно 04.07.2019г. указват също на наличие на съществуваща реална опасност от
укриване или извършване на престъпление.
Воден от горното, съдът на основание чл.64, ал.8 от НПК
О П
Р Е Д
Е Л И: № 159
ПОТВЪРЖДАВА определение № 59/17.07.2020г. постановено по ЧНД № 132/2020г. по описа на Районен съд - гр.Каварна, с което спрямо И.Г.С.
с ЕГН: **********,*** - обвиняем по досъдебно производство
№ 32/2020г. по описа на РУ-Шабла, e била взета мярка за неотклонение “Задържане под стража“.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО И НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ
И ПРОТЕСТ.
ПРЕПИС от определението да
се приложи по досъдебното производство и да се изпрати на Районна прокуратура -
гр.Каварна за сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
Делото приключи в 13:55
часа.
Протоколът е
изготвен на 24.07.2020г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕКРЕТАР: