№ 165728
гр. София, 13.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Л. ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от Л. ИВ. МИТЕВА Частно гражданско дело №
20231110165545 по описа за 2023 година
взе предвид следното:
В полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. От страна на
длъжника е извършено плащане 336,59 лева , за което са представени надлежни
доказателства. Оспорва да е дал повод за делото, поради което възразява да дължи
разноските за държавна такса и адвокатско възнаграждение. Евентуално прави възражение
за намаляване на адвокатското възнаграждение.
Заявителят признава плащане на посочената сума и че с нея изцяло са изплатени
задълженията, за които е издадена заповедта без разноските по делото. Поддържа, че делото
е образувано след като е настъпил посочения във фактурите падеж на задълженията за
заплащане на неустойки за невърнато оборудване.
Предвид представените от длъжника и признати от заявителя доказателства за плащане
на сумите по издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, възражението на длъжника
следва да бъде прието и не следва да бъде издаван изпълнителен лист в полза на заявителя
за вземанията по заповедта.
Съгласно чл. 414а, ал. 2 ГПК /действаща редакция - ДВ, бр. 86 от 2017 г./ ако с
поведението си длъжникът не е дал повод за предявяване на вземането, той може да възрази,
че не дължи разноски за производството.
Направеното възражение срещу дължимостта на разноските е основателно. В случая
със заявлението се твърди, че договорът между страните е прекратен на 04.11.2022 г., поради
което за длъжника е възникнало задължение да върне на мобилния оператор предоставеното
за срока на действие за ползване оборудване. Не се установява обаче да е уговорен конкретен
срок, в който да бъде върнато оборудването, което води до извод, че не се установява към
дата на подаване на заявлението този срок да е изтекъл, а с това и да е бил завършен
фактическият състав, който според твърденията на заявителя е породил процесното вземане
за неустойка. Твърденията, че във фактурите, издадени за вземанията, е посочен падеж за
1
плащане на вземанията за неустойка, касаят не възникването, а падежа на това вземане. От
друга страна не се установява и така твърдения падеж да е настъпил, тъй като не се доказва
да е уговорен този начин на определянето му едностранно от заявителя и без необходимост
от връчване на фактурата, в която се твърди да е определен.
Посоченото, наред с обстоятелството, че не се твърди и не се установява, заявителят да
е отправил покана, която да е достигнала до длъжника, респ. длъжникът да не е изпълнил в
срок задълженията си, води до извод, че същият не е дал повод за делото и не дължи на
заявителя сторените разноски.
Предвид извода за недължимост на разноските не следва да се обсъжда искането за
намаляването им с характер на молба по чл. 248 ГПК.
По тези съображения и на осн. чл. 414а, ал. 4, предл. 2, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ПРИЕМА за основателно възражение по чл. 414а, ал. 1 и ал. 2 ГПК с вх. №
39289/07.02.2024 г. от О 26 ЕООД срещу Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 65545/2023 г. по описа на СРС, I ГО, 118-ти състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на заявителя за издаване на изпълнителен лист
за вземанията по Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
включително за разноските.
Разпореждането подлежи на обжалване от длъжника с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчването.
Препис от разпореждането да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2