Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
13.06.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на шести февруари през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №5007/2018 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба от В.И. Г., с която е предявен срещу П.И.Б.АД иск с правно
основание чл.495 ГПК за сумата от 157295 лв., представляваща обезщетение за
вреди от оттегляне на наддавателни предложения, подадени от ответника като
взискател и участник в публична продан на недвижим имот на ищеца. Претендира
законната лихва от исковата молба и разноските.
Ищецът твърди, че е длъжник в
изпълнително производство, образувано по молба на ответника, в рамките на което
на публична продан е изнесен собствения му имот – дворно място с жилищна
постройка. При първата продан е обявена начална тръжна цена от 391450 лв. и е
подадена едно наддавателно предложение за тази сума от страна на ответника,
като други наддавачи на са се явили. След обявяване на ответника за купувач,
последният се е отказал от наддавателното си предложение и проданта е обявена
за нестанала. По същия начин са проведени още две продани при начална цена от
313232,40 лв. и 265000 лв., при които наддавателни предложения подава само
взискателя и впоследствие се отказва от тях. На четвъртата публична продан,
започнала при цена от 212000 лв. наддавателни предложения са подали взискателя
и трето лице, като в този случай няма оттегляне на предложението и имотът е
възложен на взискателя при цена от 234255 лв. Ищецът твърди, че поради
неплащане на цената при първите три продани на имота от ответника, е понесъл
имуществени вреди, изразяващи се в разликата между цената при първата публична
продан и цената, за която е възложен имота при четвъртата продан.
Ответникът оспорва иска, твърди, че
наддавателното предложение представлява правна възможност и не е противоправен
отказът на взискателя да се възползва от нея – не е налице норма, задължаваща
взискателя да придобие имота или предвиждаща санкция за оттегляне на
наддавателното предложение (каквато например е въведена със ЗИД на ГПК, ДВ
бр.86/2017 г., но която не е действала към процесния момент). Счита, че не е
осъществен фактическият състав на деликта. Претендира разноски.
Съдът, след като се запозна със
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
По иска по чл.495 ГПК:
Безспорни са между страните по
делото, а и се установяват от представените писмени доказателства следните
факти:
За дълг на ищцата ответникът е
образувал изпълнително производство под №20127190400632,
по което е насрочена публична продан на собствен на ищцата имот с идентификатор
10135.2555.15, представляващ дворно място с площ от 700 кв.м., находящо се в
гр. *******, заедно с изградената в него жилищна сграда с идентификатор
10135.2555.15.1. Първата публична продан е обявена с начална тръжна цена от
391450 лв. Подадено е едно наддавателно предложение за тази сума от страна на
ответника, като други наддавачи на са се явили и с протокол от 18.04.2013 г.
ответникът е обявен за купувач. С молба от 24.04.2013 г. последният се е
отказал от наддавателното си предложение и проданта е обявена за нестанала. Втората
публична продан е започнала при начална цена от 313232,40 лв., подадено е
единствено наддавателно предложение от ответника, обявен е за купувач, след
което е депозирана молба-отказ за придобиване на имота. Третата публична продан
е с начална цена от 265000 лв., отново е подадено наддавателно предложение
подава само взискателя, а след обявяването му за купувач е направил пореден
отказ да придобие имота. На четвъртата публична продан, започнала при цена от
212000 лв. са подадени две наддавателни предложения – от взискателя и от трето
лице, като в този случай няма оттегляне на предложението и имотът е възложен на
взискателя при цена от 234255 лв.
Спорен между страните е въпросът
дали оттеглянето на наддавателното предложение е правомерно или представлява
противоправен акт, който влече санкция под формата на отговорност за вреди.
Ищецът се позовава на чл.495 ГПК и претендира обезщетение за вредите от
невнасяне на сумата по първите три продани, при които наддавателните
предложения са оттеглени след обявяване на взискателя за купувач. Формира
вземането – 157295 лв. като разликата между цената на наддавателното
предложение на ответника при първата публична продан (391550 лв.) и цената на
придобиване при четвъртата проведена продан (234255 лв.). Ответникът поддържа,
че обявяването му за купувач представлява единствено правна възможност да
придобие имота и е изцяло във волята му дали ще се възползва от нея, като
оттеглянето на наддавателното предложение не е скрепено със санкция и не е
неправомерно.
За да се отговори на спорния правен
въпрос на първо място следва да се анализира как е уредено участието на
взискателя в публичната продан, в сравнение с участието на лицата, които не са
страни в изпълнителното производство и имат право да наддават. Първото
установено от закона различие е при задатъка: докато за всички лица, участващи
в наддаването има изискване за внасяне на задатък в размер на 10 на сто върху
началната цена, взискателят не внася задатък, ако вземането му надвишава
неговия размер (чл.489, ал.1 ГПК). Съгласно разпоредбите, действали към момента
на извършване на процесните продани, след обявяване за купувач на наддавача,
предложил най-висока цена, той е длъжен в едноседмичен срок от приключване на
проданта да внесе предложената от него цена, като приспадне внесения задатък
(чл.492). Ако цената не бъде внесена, внесеният от наддавача задатък служи за
удовлетворение на взискателите (чл.492). Когато взискателят е наддавал и е
обявен за купувач, съдебният изпълнител извършва разпределение и взискателят е
длъжен в едноседмичен срок от разпределението да внесе сумата, необходима за
изплащане на съразмерните части от вземанията на другите взискатели, или
сумата, с която цената надминава неговото вземане, когато няма други взискатели.
Ако не внесе тази сума, той отговаря за вредите и за разноските по проданта.
(чл.495 в редакцията от ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.).
При тази уредба, включително
предвидените от законодателя последици от невнасянето на цената съобразно
направеното наддавателно предложение (задържане на задатъка за наддавач,
отговорност за вреди и разноски за взискателя), следва да се приеме, че подаването
на наддавателно предложение създава за наддавача задължение да плати цената при
обявяването му за купувач, включително когато наддавач е взискателят.
Невнасянето на цена (под формата на отказ, оттегляне на предложението или
бездействие в срока за внасяне на цената) представлява неизпълнение на вменено
от закона задължение и последица е понасяне на имуществена отговорност.
Неоснователни са доводите на
ответника, че подаването на наддавателно предложение представлява придобиване
на възможност за закупуване на имота, но не и задължение за това. Такъв извод
не следва нито от логическото тълкуване чрез анализа на законодателната уредба,
изложен по-горе, нито от граматическото тълкуване на правния текст. Видно от
формулировката на чл.495 и чл.492, ал.3, законодателят е използвал термина
„длъжен“ („Взискателят, обявен за купувач на имот, е длъжен в
едноседмичен срок от разпределението да внесе сумата…“, „Купувачът е
длъжен в едноседмичен срок от приключване на проданта да внесе предложената
от него цена“), което е производна форма от съществителното „задължение“ и
което се използва за императивно установяване на правило за поведение. Когато
законодателят иска диспозитивно да уреди правна възможност, от която страните
могат да се отклонят, използва други термини (напр. „може“, „има
право“ и т.н.).
Ето защо следва да се приеме, че в
полза на ищеца е възникнало вземане за вреди, произтекли от оттегляне на
наддавателните предложение от ответника.
Към датата на процесната продан,
законодателят е установил размера на отговорността на наддавача и това е
стойността на задатъка, който не се връща, а се задържа и служи за
удовлетворение на взискателите, т.е. по същество постъпва в патримониума на
длъжника и от него се удовлетворяват кредиторите му. Съдът приема за
неоснователен доводът в писмените бележки на ответника, че задържането на
задатъка за удовлетворяване на взискателите представлява израз на отговорност
към взискателите, а не към длъжника. Ако последното беше вярно, то взискателите
биха получили сумата на отделно основание – за обезщетение на понесени вреди, а
не като удовлетворяване, намаляващо размера на задължението на длъжника. Именно
защото със задатъкът се намалява дълга, той постъпва в патримониума на длъжника
и представлява отговорност към него за понесени от него вреди.
Отговорността на взискателя, подал
наддавателно предложение, не е дефинирана по размер – разпоредбата на чл.495 ГПК в редакция й му към 2013 г. сочи, че взискателят отговаря за вредите и за
разноските по проданта. Вредите за длъжника при невнасяне от взискателя на
цената по наддавателното предложение са идентични с вредите му, когато наддавач,
който не е взискател, не е внесъл предложената цена, поради това отговорността
на взискателя не би могла да надвишава тази на наддавача съгласно чл.493 ГПК.
Ето защо съдът счита, че отговорността на взискателя следва да е аналогична с
отговорността на наддавача – в размер на задатъка. Такова е и виждането на
законодателя, тъй като в по-късен момент – с ДВ, бр. 86 от 2017 г. е прието
изменение в чл.493, т.1 ГПК, с което е предвидено намаляване на вземането на
взискателя с размера на един задатък, ако цената не бъде внесена в срок. И
макар цитираната разпоредба на чл.493, т.1 в редакцията съгласно ДВ, бр. 86 от
2017 г., да не е действала към момента на процесната публична продан, съдът по тълкувателен
път извежда, че вредите за длъжника при неизпълнение на задължението на
взискателя по чл.495 ГПК са в размера при неизпълнение на задължението на
обявения купувач по чл.493, т.1 – в размер на задатъка. Ето защо неоснователни
са доводите на ищеца, че вредата му е в размер на разликата между началната
цена при първата продан и цената, за която е придобит имота. Съдът приема, че
отговорността на ответника е в размер на задатъка по първите три продани, при
които се е отказал от наддавателното си предложение, а именно – по 10 на сто от
началната цена по всяка продан, което възлиза на сумата от 96968,24 лв. (39145 + 31323,24 + 26500). Искът следва
да се уважи за тази сума и да се отхвърли за разликата до пълния предявен
размер.
По разноските:
На процесуалния представител на
ищеца следва да се присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗА за
оказана безплатна правна помощ, в размер съобразно уважената част от иска – за
сумата от 2882,57 лв.
На ответника следва да се присъдят направените
разноски за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от
иска - в размер на 115,06 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на съда на основание чл.78, ал.6 ГПК дължимата държавна такса
за уважената част от иска – в размер на 3878,73 лв.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА П.И.Б.АД, ЕИК:*******, да заплати на В.И. Г., ЕГН:**********, на основание чл.495 ГПК, сумата от , ал.1,
вр. чл.21, ал.2 ЗЗД, вр. чл.3 ГПК, за сумата от 96968,24 лв., представляваща обезщетение за вреди от оттегляне на
наддавателни предложения, подадени от ответника като взискател и участник в
публична продан на недвижим имот на ищеца по изп.д. №20127190400632, заедно със
законната лихва от 16.04.2018 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до пълния предявен размер от 157295 лв.
ОСЪЖДА П.И.Б.АД, Еик:*******, да заплати на адв. Р.Х.И., ЕГН:**********, на
основание чл.38 ЗА сумата от 2882,57 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА В.И.
Г., ЕГН:**********, да заплати на П.И.Б.АД, ЕИК:*******, на основание
чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 115,06 лв.,
представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА П.И.Б.АД, ЕИК:*******,
да заплати по сметка на Софийския градски съд, на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 3878,73 лв., представляваща дължима държавна такса.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: