Р Е Ш Е Н И Е
№……../……….
гр.Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Варненски райoнен съд, XLVІІІ-ми състав в публичнo заседание на двадесети
септември през две хиляди и седемнадесета гoдина, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА
при секретаря Станислава Стоянова катo разгледа дoкладванoтo oт съдията гр. делo № 3528 пo oписа за 2017 г., за да се прoизнесе, взе
предвид следнoтo:
В подадената от М.И.Т., ЕГН ********** искова молба се твърди,
че е била в трудово правоотношение с „Т.с.г.“ ООД по трудов договор №*. на длъжност „оператор охрана“ със 6-месечен срок на изпитване, с основно
трудово възнаграждение в размер на 380 лв., от 01.01.2016г. в размер на 420
лв., платимо на 25-то число на следващия месец. Твърди, че за месеците юли и
август 2016г. не й било изплатено трудовото възнаграждение, поради което
считано от 17.08.2016г. прекратила трудовия договор. Дължимото й възнаграждение
за м.юли е в размер на 420 лв., за м.август за 11 дни в размер на 209,99 лв.
Твърди, че работодателя й дължи и сумата от 190,90лв. за неизползван платен
годишен отпуск 10 дни за 2016г.
Предявени са искове от М.И.Т., ЕГН ********** срещу Т.с.г. ООД, с правно основание чл.128 от КТ и чл.244, от
КТ, за
заплащане на неизплатени трудови възнаграждения, както следва: за м. юли 2016
г. в размер на 420 лв. и за м.
август 2016г. в размер на 209.99 лв. и за
заплащане на обезщтетение за неизползван платен годишен отпуск за 10 дни за
2016 г. в размер на 190.90 лв. Претендира
се и заплащане на законната лихва върху главниците от датата на образуване на
делото - 17.03.2017 г. до окончателното изплащане на задължението, както и
сторените съдебно-деловодни разноски.
В срока за отговор, ответникът изразява становище за
неоснователност на предявените искове. Твърди, че дължимите суми за
възнаграждение и неизползван платен годишен отпуск от ищцата са начислени и
изплатени изцяло. Поради което счита, че не следва да се присъждат и разноски в
полза на ищцата.
След преценка на събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от представен трудов договор № * от
03.08.2015 г. М.И.Т. е заемала длъжността „оператор охрана”, с основно месечно
трудово възнаграждение в размер на 380 лв. при ответника “Т.С.Г.“ ЕООД. Със Заповед № * г. е
прекратено ТПО с ищеца по взаимно съгласие, считано от 17.08.2016 г.
Ответникът е представил заверен
препис от платежна ведомост и платежен фиш. Представя Личното трудово досие
на ищцата М.Т..
Ищцата е оспорила РКО №
662/15.07.2017г. и е открито производство по чл.193 от ГПК. От заключението на
назначената по делото съдебно-графологична експертиза приета от съда и
неоспорена от страните, се установява, че подписът в ордера е положен от ищцата
М.И.Т.. Вещото лице дава заключение, че е налице поправка в РКО като месец юни
е преправен на месец юли и е дописан текста „и август“.
От заключението на назначената по
делото съдебно-счетоводна експертиза приета от съда и неоспорена от страните,
се установява, че неизползваният платен годишен отпуск е 10 дни и обезщетението
е в размер на 190.91 лв. преди начислен ДОД, а след ДОД -171.82 лв.
Съдът не кредитира заключението в
частта, в която се сочи, че размера на неизплатеното трудово възнаграждение за
м.август 2016г. е в размер на 19.20 лв., предвид дадените разяснения от вещото
лице, че не му е била представена хронология от сметка 501 „Каса“ за това как
са осчетоводени и дали са осчетоводени РКО, за да установи дали сумите са били
изплатени и дали изплатените суми са били налични в касата към съответните
дати, за да бъде направен конкретния разход.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Основното задължение на работника по трудовия
договор е да престира труд, а основното задължение на работодателя е да му плаща
възнаграждение за извършената работа. В тежест на ищеца е да
установи, че е полагал труд, а в тежест на работодателя
е да установи, че е заплатил уговореното
трудово възнаграждение за извършената работа и съответно при прекратяване на трудовото правоотношение
с работника да му заплати следващите
му се обезщетения.
От събраните по делото
доказателства се установи, че ищцата не е получила дължимото и възнаграждение
за м. юли и август. Действително тя е положила подпис под РКО № 662/15.07.2016г.,
но в същият е направена поправка, като м. юни е преправен за м. юли и е дописан
м. август. Както излага вещото лице по ССЕ, във представените ведомости за м.
юли и м. август не е положен подпис от ищцата за получаване на сумите. Предвид
непредставянето на сметка 501 от ищеца, с оглед възможността да се определи
какви суми и на какво основание точно са били изплатени на ищцата, следва да се
приеме че работодателя не доказа да е заплатил дължимото възнаграждение за
м.юли и м.август на М.Т..
В даденият от съда срок за представяне на
хронология от сметка 501 „каса“ ответника е представил разпечатка от Главна
книга на сметка каса в левове, подписана от управител Т.*. В така
представената справка е отразена и М 501 общо каса в левове. Така представената
извадка от Главна книга е за определен период, но не отразява „каса“ за
съответния ден. Освен което, в настоящото производство се доказа, че е
извършена поправка в РКО № 662/15.07.2017г., който е първичен счетоводен
документ. Поради това не би могло да се приеме, че действително сумата от 500
лева е получена от ищцата М.Т., като възнаграждение за м.юли и август. Предвид
липсата на друг първичен счетоводен документ удостоверяващ плащане на дължимото
трудово възнаграждение за тези месеци, то предявените искове са основателни и
следва да се уважат в претендирания размер.
Ответникът не доказа да е изпълнил задължението си да му е заплатил уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа, поради което съдът намира предявените
искове по чл.128 от КТ за основателни и те следва да бъдат уважени в претендирания
от ищцата брутен размер, за месец юли 420 лв. и за м. август 209,99 лв.
В
задължение на работодателя е вменено отчисляване от следващото се
възнаграждение и обезщетения на работника или служителя за заплащане на ДДФЛ,
здравно осигурителни вноски, и останалите данъчни задължения, което задължение
независимо от прекратяване на ТПО не отпада, респективно не преминава върху
работника или служителя. Ето защо, дори исковата претенция да бъде уважена в
нетен размер, то работодателя следва при изплащането му да заплати следващите
се данъчни задължения, при присъждането й в брутен размер, то на работника
следва да се заплати чистата сума след заплащане на съответните данъчни
задължения от работодателя. Исковете следва да се уважат така както са
предявени, в техния брутен размер.
Работодателят не доказа да е заплатил на
работника обезщетения във връзка с прекратеното
трудово правоотношение. Ето защо, основателен е искът за заплащане
на обезщетение за неизползван плетен годишен отпуск за 10 дни за 2016г., в размера съобразно даденото заключение по назначената от съда ССЕ, поради което следва да бъде
уважен в размер от 190,90 лв.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК, ответникът следва да заплати
такса върху уважения размер на всеки един
от исковете - 50 лв. по иска по чл.128 от КТ, 50 лв. по
чл.224 от КТ, т.е. общо
100 лева, както и направените
разноски от бюджета на съда
в размер на 130 лв. + 137,54 лв.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК,
ответникът дължи на ищцата направените по делото разноски. Предвид представено
доказателство за уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., но
липсата на отразяване за внасянето му в брой, съответно представяне на
доказателството за заплащането му по банков път, то разноски не следва да се
присъдят.
Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл.235 от ГПК,
съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „Т.С.Г.” ООД ЕИК *, със седалище и адрес на управление
*** да заплати на М.И.Т. ЕГН **********, на
основание чл.128 от КТ, сумите за неизплатено брутно трудово възнаграждение,
както следва:
-за м. юли 2016г. сумата в размер
на 420 лв. /четиристотин и двадесет лева/
-за м. август 2016г. сумата в
размер на 209,99 лв. /двеста и девет лева и деветдесет и девет стотинки
/
- на осн.чл.224 от КТ
сумата в размер на 190,90 лв. /сто и деветдесет лева и 90 стотинки
/ за неизползван платен годишен отпуск за 10 дни за 2016 г.,
ведно със законната лихва върху главниците
от датата на завеждане на
исковата молба- 17.03.2017 г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА „Т.С.Г.” ООД ЕИК *, със седалище и адрес на управление
*** да заплати по сметка
на ВРС сумата от 100 лв. /сто лева/ за държавна такса, както и сумата в размер на 267,54 лв. /двеста
шестдесет и седем лева и петдесет и четири стотинки /, разноски от бюджета на съда,
на осн. чл.78
ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: