Р Е Ш Е Н И Е №137
гр. ВРАЦА, 03.05.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд гражданско отделение в
публичното заседание на 19.04.2019г. в състав:
Председател:НАДЯ ПЕЛОВСКА
Членове:ЕВГЕНИЯ
СИМЕОНОВА
МИРОСЛАВ ДОСОВ
в присъствието на:
секретар Христина Цекова
като разгледа докладваното от съдията
Пеловска
в.гр.дело N 528 по описа за 2018 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №831/29.12.2017г., постановено по
гр.дело №964/2016г. Районен съд-Враца е поставил в дял, на основание чл.349,
ал.1 от ГПК, на Г.Н.М. *** недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 12259.1010.131.4.10 по кадастралната карта на гр.Враца с
адрес гр.Враца, ж.к.”***”, бл.***, вх.Г, представляващ апартамент №61 с площ от
77,6 кв.м., заедно с мазе №10 от 3,91 кв.м. и 1,53% ид.ч. от общите части на
сградата от от правото на строеж върху мястото, с пазарна стойност на имота от
37515 лв. Със същото решение Г.Н.М. е осъден да заплати на Д. Е.М. *** сумата
от 11033,82 лв., представляваща стойността на дела й от имота, ведно със
законната лихва, в 6 месечен срок, считано от датата на влизане в сила на
решението за възлагане. Г.Н.М. е осъден също така да заплати на Д. Е.М. сумата
от 924 лв., представляваща обезщетение за лишаването й от ползването на имота
за периода 12.04.2016г.-01.08.2017г., видно със законната лихва върху тази
сума, считано от 14.09.2017г.до изплащането й. С постановеното по делото
решение съделителите са осъдени да заплатят и съответните държавни такси.
Недоволен от така постановеното решение е останал
съделителя Г.Н.М. ***, който е подал въззивна жалба вх.№2636/26.02.2018г. В
така подадената жалба се поддържа, че решението на РС-Враца от 29.12.2017г. се
обжалва изцяло, като неправилно, необосновано и постановено в нарушение на
материалния и процесуалния закон. Развиват се доводи, че при обсъждането на
искането по сметките по чл.346 от ГПК районният съд е приложил неправилно
разпоредбата на чл.31, ал.2 от ЗС и макар да е установил, че имотът не е бил
ползван от съделителя М., а от трети лица,
е уважил искането за обезщетение. Според жалбоподателя, обезщетение се дължи
само ако съделителя ползва лично имота и пречи на другия съсобственик да ползва
своята част от него.
С подадената въззивна жалба се правят също
оплаквания, че районния съд не е отчел, че е налице висящ спор за собственост
на допуснатия до делба недвижим имот, по който спор е образувано гр.дело
№4643/2017г.по описа на РС-Враца. Сочи се, че ако претенциите за собственост на
третите лица бъдат уважени, имотът следва да се изключи от делбата.
Твърди се, че решението на РС-Враца е неправилно и
частта му, с която имотът е възложен на жалбоподателя по реда на чл.349, ал.1
от ГПК, като се развиват доводи, че предпоставките за възлагане не са били
налице, а делбата е следвало да се извърши по реда на чл.348 от ГПК. Поддържа
се, че искането за възлагане е било извършено с единствената цел да се избегне
изнасянето на имота на публична продан, тъй като междувременно децата на
страните са предявили иск за собственост върху имота.
Излагат се доводи и за необоснованост на
решението, като се твърди, че в мотивите са налице логически противоречия,
както и че е ценено експертно решение, което
е оспорено в частта му за пазарната стойност на имота.
Иска се отмяна на решението, при което да се
приложи допустим начин на делба и се отхвърли изцяло искането по сметките.
Препис от въззивна жалба вх.№2636/26.02.2018г. е
бил връчен на въззиваемата страна Д. Е.М., от който е постъпил писмен отговор,
че я оспорва. Поддържа се, че обжалваното решение на РС-Враца от 29.12.2017г. е
правилно и законосъобразно, поради което следва да се потвърди.
По така постъпилата от Г.Н.М. ***, въззивна
жалба вх.№2636/26.02.2018г. първоначално е било образувано в.гр.дело
№231/2018г.по описа на Окръжен съд-Враца. С определение от 20.06.2018г. постановено
по в.гр.дело №231/2018г., въззивният съд е прекратил производството по делото е
и върнал същото на РС-Враца за провеждане на производство по чл.248 от ГПК.
Пред РС-Враца производството по чл.248 от ГПК е приключило с определение от
13.07.2018г., с което молбата на ответника Г.М. за изменение на решение
№831/29.12.2017г. по гр.дело №964/2016г. в частта му за разноските, е била
отхвърлена.
С подадената частна жалба вх.11932/10.08.2018г.
жалбоподателят Г.Н.М. атакува определението на РС-Враца от 13.07.2018г. като
неправилно. Развива доводи, че разноските за адвокатска защита следва да
останат за страните така, както са направени, а разноските за вещо лице да се
разпределят по реда на чл.355 от ГПК.
Препис от частната жалба е бил връчен на
въззиваемата Д. М., но отговор от нея не е постъпил.
След постъпване на частната жалба и
администрирането й, Районен съд-Враца е изпратил делото отново на Окръжен
съд-Враца за произнасяне по въззивната жалба вх.№2636/26.02.2018г. и по
частната жалба вх.11932/10.08.2018г., при което е образувано настоящето дело
№528/2018г.по описа на Окръжен съд-Враца.
От въззивната инстанция е изискано и е приложено
като доказателство гр.дело №4643/2017г.по описа на РС-Враца.
При извършената
проверка на редовността и допустимостта на въззивната жалба, съдът констатира,
че същата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е насочена против
обжалваем съдебен акт.
Редовна и
допустима, като подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, се явява и подадената
частна жалба против определението от 13.07.2018г. Частната жалба подлежи на разглеждане
в едно производство с въззивната жалба и по нея съдът дължи произнасяне с
въззивното решение.
При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Изхождайки от оплакванията във въззивната жалба,
становищата на страните и приложеното гр.дело №4643/2017г.по описа на РС-Враца,
настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение се явява недопустимо и
като такова ще следва да бъде обезсилено, а делбеното производство прекратено
по следните съображения:
Гражданско дело №964/2016г.по описа на РС-Враца е
било образувано въз основа на предявен от Д. Е. *** против Г.Н.М. ***, иск за
делба на недвижим имот, съпружеска имуществена общност, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 12259.1010.131.4.10 по
кадастралната карта на гр.Враца с адрес гр.Враца, ж.к.”***”, бл.***, вх.Г,
представляващ апартамент №61 с площ от 77,6 кв.м., заедно с мазе №10 от 3,91
кв.м. и 1,53% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху
мястото.
С решение №358/20.06.2016г, постановено по гр.дело
№964/2016г. РС-Враца е допуснал да се извърши съдебна делба на така описания
недвижим имот между съделителите Д. Е. М.
и Г.Н.М., при права 5/17 идеални части за Д. М. и 12/17 идеални части за
Г.М.. Така постановеното от РС-Враца решение за допускане на делбата е
потвърдено изцяло от Окръжен съд-Враца с решение №368/21.11.2016г., постановено
по в.гр.дело №530/2016г. Съгласно определение №337/12.06.2017г. на ВКС,
постановено по гр.дело №480/2017г., касационно обжалване на решението на
ОС-Враца от 21.11.2016г. не е допуснато, поради което решение №358/20.06.2016г.
на РС-Враца, постановено по гр.дело №964/2016г. е влязло в сила на 12.06.2017г.
Видно от приложеното гр.дело №4643/2017г.по описа
на РС-Враца, след влизане в сила на решението по допускане на делбата на СИО,
от третите, неучастващи в делбата лица П.Г.Г. от гр.Враца и Н.Г. Н. ***, е бил
предявен установителен иск за собственост против съделителите Д. и Г. М., чийто предмет е
допуснатия до делба недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 12259.1010.131.4.10 по кадастралната карта на гр.Враца с адрес
гр.Враца, ж.к.”***”, бл.***, вх.Г, представляващ апартамент №61 с площ от 77,6
кв.м., заедно с мазе №10 от 3,91 кв.м. и 1,53% ид.ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото. С решение на РС-Враца от
12.02.2018г. по гр.дело №4643/2017г., предявеният установителен иск е бил
отхвърлен, но така постановеното решение е било отменено с решение
№131/14.05.2018г.на Окръжен съд-Враца по в.гр.дело №206/2018г. и с това решение
е признато за установено по отношение на Г.Н.М. и Д. Е.М., че П.Г.Г. и Н.Г. Н. са собственици въз основа на
придобивна давност на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 12259.1010.131. 4.10 по кадастралната карта на гр.Враца,с адрес
гр.Враца, ж.к.”***”, бл.*** вх.Г ет.4,представляващ ап.61, с площ от 77.6
кв.м.,ведно с мазе №10 от 3.91 кв.м. и 1.53% ид. части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото. Решението на Окръжен съд-Враца
от 14.05.2018г.
по в.гр.дело №206/2018г. не е било допуснато до касационно обжалване и е влязло
в сила на 05.02.2019г. /съгласно определение на ВКС от 05.02.2019г.по гр.дело
№3307/2018г./.
Независимо от предявяването на установителния иск
за собственост, делбеното производство между настоящите страни е продължило да
се развива във втората фаза на делбата, която е приключила с обжалваното
решение №831/29.12.2017г., по силата на което имотът е бил възложен на
съделителя Г.М., а делът на съделителката Д. Е. е бил уравнен парично, като й е
присъдено и обезщетение за лишаването й от ползването на имота в периода
12.04.2016г.-01.08.2017г.
Така установеното по отношение предмета на
делбеното производство, страните, фазата, в която то се намира и разрешеният спор за собствеността върху
делбения имот, въззивният съдебен състав констатира, че делбения процес не е
допустимо да продължава, поради което ще следва да бъде прекратен.
По силата на разпоредбата на чл.344, ал.1 от ГПК,
влязлото в сила решение по допускане на делбата има сила на пресъдено нещо в
отношенията между страните по него и с това решение се установява наличието на
съсобственост върху определено имущество, участниците в собствеността и техните
дялове. Това решение не обвързва неучаствали в делбата трети лица, независимо
дали те също са съсобственици или разполагат с изключителни права върху
делбената маса. При това положение ако във втората фаза на делбата, с влязло в
сила решение, обвързащо съделителите, бъде установено, че трето/трети лица са
изключителни собственици на делбеното имущество, то това ще има значение за
правния интерес от продължаването на производството за делба, който интерес ще
отпадне, независимо че е налице влязло в сила решение за допускането на
делбата. В този смисъл настоящият съдебен състав се позовава на определение
№4/09.01.2017г.на ВКС по ч.гр.дело №3197/2016г., ІV г.о., което споделя
напълно.
В разглеждания случай е налице именно такава
хипотеза, в която във втората фаза на делбата, с влязло в сила решение на
ОС-Враца от 14.05.2018г. по в.гр.дело №206/2018г., по отношение на съделителите
е признато за установено, че третите лица П.Г.Г. и Н.Г. Н. са изключителни собственици на допуснатия
до делба недвижим имот. Третите лица не са обвързани от решението за допускане
на делбата и изключителните права върху делбената маса, с които те разполагат,
съставляват пречка делбата да бъде извършвана между лица, които не са
собственици на имота-настоящите съдеблители. Делбеният съд в производството по
втора фаза на делбата е длъжен да зачете силата на пресъдено нещо на влязлото в
сила решение по в.гр.дело №206/2018г. по описа на Окръжен съд-Враца, което обвързва
съделителите, като зачитането на това решение води до прекратяване на
производството по извършване на делба. За допустимостта на исковия процес съдът
следи и служебно, поради което и тъй като обвързващото решение по в.гр.дело
№206/2018г. е влязло в сила по време на настоящето въззивно производство, то
именно въззивния съд следва да зачете това решение, като обезсили обжалваното
решение и прекрати производството по делба.
С оглед изхода на спора по въззивната жалба
вх.№2636/26.02.2018г. и направените от настоящата инстанция изводи за
недопустимост на производството по извършване на делба, то на обезсилване
подлежи и обжалваното с частна жалба вх.11932/10.08.2018г. определение на
РС-Враца от 13.07.2018г., постановено по реда на чл.248 от ГПК. При
констатираната недопустимост на делбеното производство и на решението по
втората фаза на делбата, отпада и възможността да се иска изменение на това
решение, поради което определението от 13.07.2018г. също ще следва да бъде
обезсилено. По същата причина по отношение на направените от страните деловодни
разноски във втората фаза на делбата, изразяващи се в заплатени адвокатски
възнаграждения и възнаграждения за експертизи, разпоредбата на чл.355 от ГПК не
е приложима и разноските следва да бъдат понесени така, както са направени от
всяка от страните.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОБЕЗСИЛВА решение №831/29.12.2017г. на Районен
съд-Враца, постановено по гр.дело №964/2016г.
ОБЕЗСИЛВА определение №1609/13.07.2018г. на
РС-Враца, постановено по гр.дело №964/2016г.
ПРЕКРАТЯВА делбеното производство във фазата по извършване
на делбата /втора фаза на делба/.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател:...........
Членове:1..........
2..........