Решение по дело №188/2021 на Районен съд - Девня

Номер на акта: 63
Дата: 27 октомври 2021 г. (в сила от 23 ноември 2022 г.)
Съдия: Антони Иванов Николов
Дело: 20213120200188
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 юли 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 63
гр. Девня, 27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, І НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:АНТОНИ ИВ. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от АНТОНИ ИВ. НИКОЛОВ Административно
наказателно дело № 20213120200188 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по въззивна жалба от АЛ. Р. Х., ЕГН: **********, срещу
НП № 23 – 0000383 / 20. 05. 2021 г. на Директор РД – АА – Варна. Със
същото на жалбоподателя:
за нарушаване разпоредбата на чл. 87, т. 2 от Наредба № 33 от 03. 11.
1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на
Република България и на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАП е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на две хиляди лева.
Жалбоподателят моли съда за цялостна отмяна на атакуваното НП, с
довод незаконосъобразност, в частност процесуални нарушения.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна
страна и следва да бъде разгледана.
Въззивникът, редовно призован, в съдебно заседание не се
представлява.
1
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не се
представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира
за установена следната фактическа обстановка :
На 07. 05. 2021 г. в землището на гр. ******, обл. *****, възз. АЛ. Р. Х.
управлявал товарен автомобил с ДК№ ********, кат. N 3, по маршрут гр.
Варна – гр. Обзор, с. Старо Оряхово – с. Езерово, извършващ обществен
превоз на товари. Свид. Ст. Хр. Ст. - служител при РД – АА – Варна
преустановил движението на моторното превозно средство, като при
извършената проверка установил, че водача не притежавал валидно
удостоверение за психологическа годност. Съставен бил АУАН, предявен и
подписан без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не били
депозирани писмени такива. Административно – наказващият орган приел
констатациите на актосъставителя, като ангажирал отговорността на
въззивника.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на свидетелските показания, както и от приложените и приети по делото
писмени материали, които кредитира като единни, последователни,
непротиворечиви, взаимно допълващи се, логични, безпристрастни,
обективно и компетентно дадени, кореспондиращи с приетата фактическа
обстановка и относими към предмета на доказване. Следва да се отчете
незаинтересоваността на свидетеля от изхода на делото.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Съдът счита, че производството е проведено без нарушаване на
процесуалните правила визирани в ЗАНН, от категорията на съществените
такива, даващи основание за отмяна. АУАН е съставен от длъжностно лице
със съответните компетенции, съдържа необходимите реквизити, лимитирано
изброени в чл. 42 от ЗАНН и е надлежно предявен. НП е издадено от
компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно
връчено. Фактическата обстановка и правната квалификация са еднакво
отразени в АУАН и НП.
2
Съдът намира, че е осъществен състава на визираното.
От обективна страна не остава съмнение, че въззивникът е управлявал
моторно превозно средство, което е „всяка една манипулация и боравене с
уредите, приборите и механизмите му“, респективно притежава качеството
„водач“. Същият е извършвал обществен превоз на товари с предназначен за
това автомобил, по предварително определен маршрут. Същевременно
същият не е притежавал валидно удостоверение за психологическа годност,
видно от доказателствения материал по делото. Горното съдът извежда от
свидетелските показания, както и от приложените и приети по делото
писмени документи.
От субективна страна нарушението е извършено умишлено. Горното
съдът извежда от цялостното поведение на въззивника, обективирано по
делото, от вида и последователността на неговите действия.
Предвид факта, че нарушения от подобен вид засягат изрично
регламентиран ред съдът счита, че формират сравнително висока обществена
опасност, поради което не може да бъдат приравнени към маловажните
случаи, респективно правилно в случая е ангажирана административно –
наказателната отговорност, още повече, че конкретния случай по нищо не се
различава от обикновените такива, именно за които законодателя е предвидил
налагане на санкция.
Съдът напълно споделя приетото от актосъставител и административно
– наказващ орган, че въззивника е нарушил разпоредбата на чл. 87, т. 2 от
Наредба № 33 от 03. 11. 1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на
територията на Република България. Следва да бъде уточнено, че съгласно
същата, водачът на автомобил за обществен превоз на товари трябва да
притежава валидно удостоверение за психологическа годност по смисъла на
наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, която е Наредба № 36 от 15. 05. 2006
г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за
провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване
на правоспособност за управление на моторни превозни средства, на водачи
на моторни превозни средства и на председатели на изпитни комисии и за
издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически
изследвания, в пар. 2 от ПЗР на която изрично е посочено, че същата е
3
издадена на основание чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
Същевременно административно – наказващият орган е наложил
административно наказание „Глоба“ в размер на две хиляди лева на
основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАП. Същата предвижда такава санкция за
водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или
превоз за собствена сметка на пътници и товари без издадено за моторното
превозно средство удостоверение за обществен превоз на пътници или
товари, заверено копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за
регистрация или други документи, които се изискват от регламент на
европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни
актове по прилагането му. Удостоверението за психологическа годност не е
сред изрично изброените в чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАП документи, не се изисква
от регламент на европейските институции, от ЗАП и от подзаконовите
нормативни актове по прилагането му, а е такъв, изискван от подзаконов
нормативен акт, но по прилагането на ЗДвП, респективно нарушение в тази
връзка подлежи на санкциониране по реда на ЗДвП.
Това становище се споделя от Административен съд – Варна, в чиято
константна практика се посочва, че приложимата в такива случаи санкционна
разпоредба се явява чл. 178 В, ал. 5 от ЗДвП. Последната предвижда
наказание „Глоба“ в размер на петстотин лева за водач, който извършва
обществен превоз без валидно удостоверение за психологическа годност.
Доколкото описаните в АУАН и НП факти, безспорно и категорично
установени в хода на производството, напълно припокриват текста на чл. 178
В, ал. 5 от ЗДвП, именно тази разпоредба следва да намери приложение. В
тази връзка съдът намира, че следва да измени атакуваното НП в тази част,
респективно приложи чл. 178 В, ал. 5 от ЗДвП, с наказание „Глоба“ в размер
на петстотин лева. В подкрепа на последното е и становището на Върховния
административен съд, обективирано в тълкувателно решение.
Относно наведеното от страна на въззивника: съдът споделя
приложимостта на чл. 178 В, ал. 5 от ЗДвП, но не и становището, че следва
НП да бъде отменено, като намира, че същото следва да бъде изменено, като
за всичко посочено по – горе изложи подробни мотиви.
Предвид изложеното съдът намира, че атакуваното НП следва да бъде
4
изменено, поради което и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № 23 – 0000636 / 26. 06. 2020 г. на Директор РД – АА –
Варна, с което на АЛ. Р. Х., ЕГН: **********:
за нарушаване разпоредбата на чл. 87, т. 2 от Наредба № 33 от 03. 11.
1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на
Република България и на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАП е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на две хиляди лева, като
вместо това:
НАЛАГА на АЛ. Р. Х., ЕГН: **********:
за нарушаване разпоредбата на чл. 87, т. 2 от Наредба № 33 от 03. 11.
1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на
Република България и на основание чл. 178 В, ал. 5 от ЗДвП
административно наказание „Глоба“ в размер на петстотин лева.
Решението подлежи на съдебен контрол в 14 – дневен срок от
съобщаването пред Административен съд – Варна.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
5