Присъда по дело №617/2018 на Районен съд - Велико Търново

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 73 по НОХД № 617/2018 г. по описа на РАЙОНЕН СЪД - ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Обвинението на Великотърновска районна прокуратура е срещу Е.Р.К., ЕГН **********, за това, че на 20.09.2017 г. в гр. Велико Търново, направил опит да извърши действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14 - годишна възраст - Д.И.В.,***, чрез използване на сила - препятстване свободното придвижване на В., като опитът останал недовършен поради независещи от дееца причини - престъпление по чл. 150, ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 от Наказателния кодекс.

По делото е предявен от Д.И.В. против подсъдимия Е.Р.К. и приет за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск за сумата 3 000,00 лева, представляваща обезщетение за причинените на В. неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от извършеното от подсъдимия престъпно деяние по чл. 150, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва от датата на деянието – 20.09.2017 г. до окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото разноски.

Като частен обвинител и граждански ищец по делото е конституирана Д.И.В., а адв. Х.К. от ВТАК – за неин повереник.

Представителят на РП - Велико Търново поддържа обвинението така, както е повдигнато. Счита същото за доказано от обективна и субективна страна и предлага подсъдимият К. да бъде признат за виновен, като му бъде наложено наказание лишаване от свобода към минимума, предвиден за това престъпление в НК, а именно за срок от две години, чието изпълнение да бъде отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от четири години, както и налагане за този срок на пробационна мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 4 от НК, като предявеният граждански иск бъде уважен по справедливост.

Подсъдимият Е.К. не се признава за виновен и пледира за постановяване на оправдателна присъда, с отхвърляне на гражданския иск.

Защитникът адв. В.В. от ВТАК счита, че обвинението не е доказано по несъмнен и категоричен начин и моли К. да бъде признат за невиновен, както и да бъде отхвърлен предявения граждански иск.

Съдът, след като обсъди и реши въпросите по чл. 301 от НПК, приема за установено и доказано по безспорен начин от фактическа страна следното:

Подсъдимият Е.Р.К. живее заедно със съпругата си в гр. Велико Търново, на адрес: ул. „Лазурна” № 3, вх. Г, ет. 3, ап. 9. Към дата 20.09.2017 г. същият е работил към „Енерго-Про Мрежи” АД – Варна на длъжност „общ работник”, с работно място – база, находяща се в гр. Велико Търново, ул. „Иларион Драгостинов", в близост до дома му. На посочената дата, около 12,00 часа, в „горичка”, на пряка пътека, минаваща от северната страна на левия двор на Енергото, стояли на сянка свидетелите Д.И.В. /тогава 18-годишна, ученичка 12 клас/, И.Р.С., М.М.И. и Б. Атанасова М. и разговаряли. По пътеката в посока от Енергото към квартално хранително магазинче и дома му, а след това обратно, на няколко пъти преминал подсъдимият, като от него се усещал мирис на джибри. При едно от преминаването по пътеката към работното си място К. заговорил младежите, говорили на общи теми, като установили, че момчетата познават сина му – свидетелят С.К. като свестен и добър човек. Подсъдимият забелязал единственото момиче в компанията, което го впечатлило „като визия, като коса, с хубава, гъста черна коса, която много я отваря” и й предложил да го последва, за да им даде от служебната вода, тъй като тяхната била на свършване. В. се съгласила и тръгнала с него. Когато стигнали портала на Енергото, попитала дали да не изчака навън, за да не създава проблеми, но той настойчиво я поканил вътре, уверявайки я, че няма проблеми, независимо, че отпред имало седнали на пейки други работници, ползващи обедната си почивка. Момичето тръгнало заедно с К. в двора и влезли в помещение, обособено като съблекалня, където били и стековете с минерална вода. След като влезли В. останала отляво на вратата, а подсъдимият отишъл до стековете и извадил една бутилка с вода и я сложил на масата между тях, като изненадващо за нея я попитал дали може да го целуне по бузата, правейки й знак за целувка по бузата. Стъписана, В. отказала, при което подсъдимият се приближил до нея, преминал покрай масата и затворил вратата на стаята, препречвайки й пътя към изхода. Казал й да не споделя с никого за случващото се и поискал „да му направи една чекийка”, т. е. поискал да мастурбира /да стимулира ръчно половия му орган с цел постигане на сексуално удоволствие и получаване на оргазъм/, като започнал да разкопчава панталона на работното си облекло. Момичето отново отказало, силно изплашено и ужасено започнало да прави опити да си отключи телефона, за да позвъни на приятелите си, но не успяла. На тази реакция на В. подсъдимият си закопчал ципа, но продължавал да препречва пътя й за излизане, като изплашеното от случващото се и ужасено момиче успяло да изблъска К., да отвори вратата и да побегне към приятелите си, на които разказала за поведението на подсъдимия. Младежите се ядосали и отишли в базата при К., започнали да се карат с него заради момичето, хвърлили по него непълна бутилка минерална вода, при което свидетелят Д.С. затворил порталната врата, заявявайки им, че не могат да влизат вътре. Свидетелят И. позвънил на телефон 112, а находящите се пред базата работници се разотишли. Изплашен, К. избягал, прескачайки оградата в южния двор на базата, при което получил разкъсно-контузна рана на прасеца на десния долен крайник  Прибрал се в дома си, превързал раната и накарал съпругата си да му купи ракия, която изпил против болката, забранявайки й да търси помощ и да бъдат уведомявани полицейските органи. След известно време служители на РУ - Велико Търново при ОД на МВР установили К. на адреса му, бил доведен до Районното управление от тях и задържан за срок до 24 часа.

От заключението на изготвената по делото съдебнопсихиатрична експертиза се установява, че Е.Р.К. не страда от психично разстройство или слабоумие, като с оглед на възрастта му, умственото и физическо развитие, психично състояние, е могъл правилно да възприема фактите, имащи значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях. Преди и по време на деянието К. е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Същият е изградил зависимост към битова употреба на алкохол, а процесното деяние е извършено в състояние на обикновено алкохолно опиване. Съдът намира депозираното експертно заключение като обосновано и непораждащо съмнения в неговата правилност, поради което го кредитира.

Така изложената фактическа обстановка се приема от съда за установена от обясненията, дадени от обвиняемия, показанията на посочените от ВТРП свидетели, както и Стефка Георгиева Стефанова, от протокола за оглед на местопроизшествие, за освидетелстване на лице, от заключението на съдебнопсихиатричната експертиза, както и от приетите писмени доказателства и доказателствени средства, събрани по ДП № 817/2017 г. по описа на РУ – Велико Търново при ОД на МВР – Велико Търново.

Съдът намира, че по делото са събрани категорични доказателства, сочещи на извода, че подсъдимият К. е извършил престъплението по чл. 150, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, доколкото на 20.09.2017 г., в помещение, находящо се в база на „Енерго-Про Мрежи” АД, гр. Велико Търново, ул. „Иларион Драгостинов”, започнал осъществяване на действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на Д.И.В., на 18 години, разкопчавайки панталона на работното си облекло, поискал да мастурбира с цел постигане на сексуално удоволствие и получаване на оргазъм, като В. „му направи чекийка”. За извършването на тези действия употребил сила, а не са резултат от доброволен акт, препятствайки свободното й предвижване, като застанал и препречил пътя й към вратата на помещението, лишавайки я от възможността да излезе оттам. До осъществяване на блудствени действия не се стигнало, тъй като пострадалата се е съпротивила и предприела активни действия да го изблъска и избяга от помещението, т. е. налице е опит за блудство по чл. 150 от НК. Подсъдимият не се е отказал да довърши престъплението по собствени подбуди, а деянието е останало недовършено поради проявената съпротива от пострадалата.

От субективна страна подсъдимият К. е действал при форма на вината пряк умисъл, доколкото деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите последици и искал настъпването им, което се обективира от цялостното му поведение. Деецът е съзнавал, че непознатата му девойка не желае интимна близост с него /получил е категоричен отказ на предложението да го целуне по бузата, впоследствие и „да му направи чекийка”/, както е съзнавал и че поведението му е неправомерно, доколкото след идването на приятелите на пострадалото момиче, въпреки че е бил зад портата на базата и в близост е имало негови колеги, той не е потърсил тяхна помощ, нито е потърсил съдействие от полицейски органи, а е избягал, самонаранявайки се и без да разреши на съпругата си да се обади на органите на реда. „Гузната съвест” е проговорила и пред майката на К.. Видно от показанията на неговия син, свидетелят С.К.: „След няколко дена отидох до баба ми… Тя знаеше от баща ми, че нещо се е било случило, но не знаеше какво. Аз разказах на баба си това, което знаех и тя ми каза, че баща ми си бил признал пред нея, че наистина бил докоснал момичето по косата…”       

При решаване на въпросите за индивидуализацията на наказанието, съдът взе предвид степента на обществената опасност на деянието и личната обществена опасност на подсъдимия, смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Обществената опасност на деянието съдът намира за особено висока, доколкото от деянието са засегнати обществени отношения, осигуряващи съблюдаване на половия морал в обществото, на половата нравственост, накърнява се свободата на пострадалия при избор на полов партньор и на полово поведение, накърняват се човешки ценности в съчетание със стремежа на дееца за бързо задоволяване на собствените желания.

Личната обществена опасност на дееца, съдът прецени като сравнително ниска, съобразявайки чистото му съдебно минало и добрите характеристични данни. Но, следва да бъде специално подчертано и това, че не са налице доказателства нито за многобройни, нито за изключително по характера си смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което не са налице основания за определяне на наказанието при условията на чл. 55 от НК.

При това положение, за постигане целите, визирани в разпоредбата на            чл. 36 от НК и при съобразяване нормата на чл. 54 от НК, както и на чл. 18, ал. 2 от НК, съдът определи и наложи на подсъдимия Е.Р.К. наказание от две години лишаване от свобода. Вземайки предвид обстоятелствата, че подсъдимият не е личност с висока степен на обществена опасност и предвид наличието на предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК, съдът намира, че наказанието лишаване от свобода не следва да се изтърпява ефективно, поради което отложи изпълнението му за срок от три години. Съдът счита, че с така определеното наказание ще се постигнат целите на генералната и специална превенция и върху личността на подсъдимия ще се окаже необходимото поправително и превъзпитателно въздействие.

По отношение на предявения от Д.И.В. и приет за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск: С оглед на приетото за установено и доказано, обективирано съставомерно поведение и субективно отношение към него, подсъдимият К. по непозволен и противоправен начин несъмнено е засегнал и увредил психическото здраве на пострадалата. Относно психическото й състояние както към момента непосредствено след извършване на престъпното деяние, така и в един по-късен момент В. заявява: „Чувствах се много отвратително. Изпитвах страх, погнуса, отвратеност, всякакви чувства ме обзеха. Страхувах се, ами ако тази врата беше заключена, а не само затворена? … Исках просто да изляза и да се махна… Сега изпитвам нежелание да съм в една стая с подсъдимия…Не мога да намеря точна дума, чувствата са ми неприятни. Не съм ходила на психолог или психиатър, но като цяло се чувствах доста зле и при всяко напомняне за случилото се ми е неприятно. Питам се защо това нещо ми се случи, кога ще забравя за това. Когато разказвам за това, ми става неприятно, гадно…” Посочените страдания са в пряка причинно-следствена връзка с деянието, осъществено от К..  Съобразявайки изложеното, възрастта на пострадалата В., продължителността и степента на претърпените психически травми /срам, страх, унижение, тревожност/, съдът приема съгласно чл. 52 от ЗЗД, че за репариране на понесените неимуществени вреди от деянието, извършено от подсъдимия, квалифицирано като престъпление по чл. 150, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, пострадалата следва да бъде обезщетена със сумата от 1 000,00 лева, ведно със законната лихва от деянието – 20.09.2017 г. до окончателното изплащане на задължението. При това положение, в останалата част за разликата от 1 000,00 лева до пълния предявен размер от 3 000,00 лева, искът като неоснователен и недоказан, подлежи на отхвърляне.

Във връзка с уважения размер на гражданския иск, съдът осъди подсъдимия К.  да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС, държавна такса върху него, в размер на 50,00 лева, както и 05,00 лева, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.  

При този изход на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди подсъдимия Е.Р.К. да заплати в полза на републиканския бюджет, по сметка на ВТРС, направените по делото разноски в размер на 116,00 лева, както и 05,00 лева, в случай  на служебно издаване на изпълнителен лист.

Водим от изложените съображения, съдът постанови приложената присъда.

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: