№ 11132
гр. София, 09.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА
Сложи за разглеждане докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20211110172122 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 16:16 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ Ц. М. И., редовно призована, не се явява, представлява се от адв.
Б., надлежно упълномощен.
ИЩЕЦЪТ С. К. И., редовно призована, не се явява, представлява се от
адв. Б., надлежно упълномощен.
ИЩЕЦЪТ М. М. И., редовно призован, не се явява, представлява се от
адв. Б., надлежно упълномощен.
ИЩЕЦЪТ Ц. М. И., редовно призован, не се явява, представлява се от
адв. Б., надлежно упълномощен.
ОТВЕТНИКЪТ „Б.С.“ ЕООД, редовно призован, представлява се от
адв. М., надлежно упълномощен.
Адв. Б.: Да се даде ход на делото. Заявявам, че ищцата Ц. М. И. е
починала на 29.03.2023г., за което представям акт за смърт и удостоверение
за наследници. Моля на нейно място да бъдат конституирани Ц. М. И. и М. М.
И., които са ищци по делото, но освен лично како ищци, моля, да бъдат
конституирани и в качеството им на наследници.
Адв. М.: Моля да не се дава ход на делото и същото на основание чл.
229, ал. 1, т. 4 от ГПК да бъде спряно, поради императивната разпоредба на
закона, съгласно която съдът спира производството, когато в същия или в
1
друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за
правилното решение на спора. Решението на СРС по гр.д. № 34442/2021г. не е
влязло в сила, надлежно обжалвано е. В момента не е насрочено от Софийски
градски съд, въззивна инстанция. Така че до влизане в сила на решението по
предходния частичен иск, моля делото да бъде спряно.
Направеното искане с правно основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК,
СЪДЪТ НАМИРА, че е поначало основателно, но съдът ще се произнесе по
спиране на делото след събиране на допуснатите гласни доказателства.
Делото е насрочено за разглеждане в днешно съдебно заседание при
съображение, че събирането на гласни доказателства поначало е трудно
осъществимо в някои случаи, особено при наличие на продължителен период
от настъпване на събитието до събиране на гласните доказателства.
Предвид постъпилите данни, че Ц. М. И. е починала на 29.03.2023г.,
намира, че на нейно място на основание чл. 227 ГПК, следва да бъдат
конституирани наследниците по закон, а именно Ц. М. И. и М. М. И., които
са ищци по делото и са редовно призовани за днешното съдебно заседание.
Воден от горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
КОНСТИТУИРА на основание чл. 227 ГПК на мястото на починалата
в хода на производството ищца Ц. М. И. нейните наследници по закон, а
именно Ц. М. И. с ЕГН: ********** и М. М. И. с ЕГН: **********.
СЪДЪТ, след като намери, че не са налице пречки за даване ход на
делото
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Адв. Б.: Поддържам исковата молба и представените писмени
2
доказателства. Поддържам направените доказателствени искания. Моля, да
допуснете да бъде коригирана една техническа грешка, на стр. 5, над
петитума, погрешно сме посочили: образуваното по-рано гр.д. по частичните
искове, вместо посоченото 134442, следва да се че чете 34442.
Водя допуснатите ни свидетели.
Нямам възражения по проекта за доклад. С оглед разпределената ни
доказателствена тежест, имам искане да ни бъде издадено съдебно
удостоверение, което да ни послужи пред НОИ за снабдяване с екземпляр от
разпореждането за трудова злополука, с отбелязване за влязло в сила.
Адв. М.: Още веднъж моля да не се дава ход на делото. Нормата на ГПК
е императивна и в случая не става въпрос за събиране на гласни доказателства
със свидетели, а за промяна на ищци. Всички тези въпроси следва да бъдат
решени след като влезе в сила решението по делото, което е предходно и от
изхода му ще бъде решено и настоящото дело. В случая, не може да става
дума за икономия на съдебно време. Разпоредбата на закона е ясна и
категорична.
Оспорвам по основание и размер иска. Смятам същия за неоснователен,
тъй като до момента нямаме доказателство, че злополуката, която е
настъпила, отговорност за нея следва да води представляваното от мен
дружество.
Нямам възражение по проекта за доклад.
СЪДЪТ НАМИРА, че непроменена остава преценката му по отношение
на момента на произнасяне по искането за спиране на делото. Отделно
процесуалните въпроси относно конституиране на страни в качеството им на
наследници по реда на чл. 227 ГПК не са обусловени от приключване на
друго производство.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА делото съгласно определение от 20.03.2023 г., с
обективиран в него доклад по делото.
3
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените в
днешното съдебно заседание такива.
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА към събиране на допуснатите гласни
доказателства.
В залата влезе свидетелят, доведен от ищеца.
ПРИСТЪПВА към разпит на свидетеля.
СНЕМА самоличността на свидетеля, както следва:
Е.К.Д. - 57 год., неосъждана, сестра на ищцата С. К. И., без дела със
страните, притежаваща лична карта № ***, издадена от МВР - гр. К.
Съдът предупреди свидетеля за наказателната отговорност по чл. 290,
ал.1 НК. Свидетелят обеща да каже истината.
РАЗПИТАН, каза – Известно ми е, че на 23.12.2018г. М. И. постъпи
нощна смяна и към 20:30 часа беше претърпял злополуката по време на отвод
на обект, за който беше сигнализирал, че има някаква нередност. Бяха отишли
с колегата му. Бяха обиколили и някъде беше паднал, защото е много тъмно,
опрашено е било със сняг и той е стъпил, и е пропаднал в някаква шаха. Знам,
че беше спукал далак. Правеха му операция през нощта, вече беше 24-ти.
След тази операция, в началото, той беше само в реанимация, ние не сме го
виждали, никой не го е виждал. В началото ни беше казано, че е отстранен
далакът и че е по-добре. Има пукнати ребра на няколко места и не трябва да
се мести. Даваха ни обнадеждаващи прогнози, че ще се оправи. Някъде към
28-29 декември му се влоши рязко състоянието. Казаха, че е пробит белия
дроб и го преведоха в гр. София в Александровска болница. Ние пак не сме го
виждали. Дори и в Александровска болница не сме допускани. Там се бориха
хората. Два пъти получаваше сепсис. Включваха го на някакъв специален
апарат, който даже и министърът разписва, има само два в България. На
сестра ми й даваха обнадеждаващи прогнози. Казваха й да търси вече
рехабилитатор. На 09 февруари последно ходих с тях, тя идваше всеки ден на
обяд за получаване на сведения, там каквото е необходимо да се купува,
купуваше и донасяше. Тогава й казаха, че той не може да се събуди. Всички
показатели са нормални и се чудят защо не може да се събуди и на 12
февруари, той почина. Никой не го е виждал.
4
Той беше много уважаван човек в гр. К. той толкова много приятели
имаше, 25 години беше пожарникар. На самото погребение те обикаляха
града с включени сирени на пожарните коли. Имаше толкова много хора, че
над 3 часа поклонение не можеха да се изредят хората да си вземат последно
сбогом с него.
Адв. М.: Същият свидетел изложи много подробно показания пред
другото дело. В момента слушаме абсолютно същите показания. При
положение, че в един и същи съд има две дела с един и същи предмет,
слушаме един и същи свидетел.
СЪДЪТ УКАЗВА на адв. М., че събраните по друго дело доказателства
не могат да бъдат ползвани в настоящото производство. На следващо място,
съединяването на дела при наличие на предходно образувано дело става не по
почин на съда, по който е образувано второто дело, а по почин на съда, по
който е образувано първото дело, в което са предявени за пръв път
частичните искове, като за това страната може да направи искане пред
съответния съд и при наличие на предпоставките за това, съдът се произнася
по искането за съединяване на делата. Към настоящия момент не са налице
основания за съединяване на делата, а и същото не може да бъде извършено
от настоящия състав.
СЪДЪТ ПРОДЪЛЖАВА разпита на допуснатият на страната на ищеца
свидетел.
Свидетелят: Те от 1982 г. са семейство. През 1983 се роди
племенницата, 1987 се роди племенника. Те никога не са се разделяли.
Винаги са били заедно, във всяко едно отношение. Той беше стожера на
тяхното семейство, не само на тяхното, и на моето. Нищо, че ми беше зет, ми
беше като брат. Толкова много сме се разбирали.
Сестра ми винаги е работила на позиция, която е по-ниско платена.
Основно той беше този, който се грижеше за семейството, за всичко. Всичко
правеха заедно. Той каквото и да почне да работи, сестра ми беше до него и
обратното. От нея се искаше да е сготвено, да има домашен уют. Всичко
останало беше негово задължение.
Много обичаше децата си. Грижеше се за тях. Дори и моите деца ги е
водил всяка година на море, заедно с неговите, защото аз като счетоводител
вечно нямах време.
5
Той се грижеше и за майка си, защото баща му, когато почина, тя остана
сама. Той беше единствен син. Баща му почина през 1999г. и някъде от 2000
г. той тогава от стрес отключи диабет.
Сестра ми винаги е работела ниско платена позиция, работеше като вид
шивачка. Той работеше като пожарникар. Той е човекът, който е донасял
парите вкъщи.
Той се грижеше след това племенницата ми като се омъжи, мъжа й я
тормозеше, не работеше. Той издържаше и тяхното семейство. Той отгледа
внуците си. Батко ми и М. И.. Племенницата ми е Ц. И.. Тя имаше семейни
проблеми. Съпругът на племенницата ми я тормозеше, не работеше. Той се
казва Л.И.. Съответно баща й – М. И. се грижеше и за нейното семейство, за
нейните деца. Те ги отгледаха реално със сестра ми. Помагаше й финансово и
докато беше жив батко, този не смееше да посяга на Ц.. След това започна и
да я бие. Вече от две години са в развод. Тя една година живееше при сестра
ми, сега живее в общинско жилище, пак в гр. К. Има син на 20 години и син
на 13 години. Докато тя учеше, зет ми и сестра ми й плащаха семестрите. Той
се грижеше абсолютно за всичко. Когато се пенсионира от пожарната,
започна работа като пазач. После, мисля, че „Ангелков“ беше фирмата, за
годишен технически преглед на пожарогасителите, където се правят. След
това започна в „Б.С.“ ЕООД като охранител.
Баба Ц. основно разчиташе на зет ми. Тя не знаеше сметки да плаща. За
всичко се грижеше зет ми. Всеки почивен ден той беше там. Тя живееше
отделно в къща пак в гр. К. Той се грижеше и за нея. Жена здрава, никога не
боледувала, след като той почина, тя почина на 29.03.2023г. На нея след като
той си отиде не й се живееше. Тя вече нямаше желание за нищо. Излизаше
само да си купи хляб. Не искаше да разговаря с хора, затвори се. Казваше си,
че не иска да живее без сина си. Това й е единствено дете.
М. и М. бяха в много добри отношения, баща и син. Той винаги е искал
мнението на баща си, подкрепата на баща си. Той замина за Англия,
семейството му беше тук. При сестра ми и при зет ми жевееха. Грижеха се за
тях, за внучката, за снахата. Той замина през 2017г. или 2016г. Когато се роди
детето, той замина, за да може да си издържа детето. Имаха намерение да си
купуват жилище, да се отделят. М., когато се прибираха, винаги при кака и
при батко си идваха. Батко си обичаше много синчето и му беше гордостта.
6
Той беше републикански шампион по кулуризъм. Много му липсваше
синчето. Жалко, че не можа да дочака, сега има внук в Англия. Щеше да е
много горд, че има продължение на рода си. Той беше наистина стожер на
всички, помагаше на всички за всичко.
Помагаше примерно и на мен, на приятели, за семейството. На М.
гледаше дъщерята и съпругата му, докато го нямаше. После, когато идваха
тука, то наставаше празник, национален празник. Беше радост. Със съвети, с
всичко винаги до него са се допитвали.
От всички най-зле на сестра ми се отрази. Тя една година беше много
зле. Три месеца живеех в началото при нея. Даже напуснах моето семейство,
за да отида при нея. Тя го очакваше да се върне. От здрава жена, няколко
гинекологични интервенции. Махнаха й всички женски органи. Припадъци
започна да прави. Какви ли не изследвания й правеха, казаха, че всичко е от
стрес. Има постоянни главоболия. Не е имала здравословни проблеми преди
това. Беше весел, позитивен човек, усмихната, здрава. Тя беше много гледана
жена. За нея се грижеха много добре и тя не знаеше нито къде има майстори.
След случилото се, приемаше успокоителни. Не мога да кажа по рецепта
какви бяха. Контролираше се от лекар невролог, защото на нея главоболията
и припадъците бяха за невролог. Не е ходила на психиатър. Не мога да кажа
за какви лекарства става въпрос, знам, че пиеше ксанакс по едно време, но
дали през цялото време е било, не мога да кажа.
На всички се отрази загубата. Много ни липсва и на мен специално.
Моят мъж е диабетик, от много отдавна с отрязан крак и той ми е помагал
много и за деца и за всичко. Той беше разкошен човек с широка душа.
Помагаше на всички. Приятели имаше много. На децата съучениците и
приятелите бяха и негови приятели. Ние бяхме едно голямо, щастливо
семейство.
Всички живеем в гр. К. То е малко градче, ние сме 35000 жители. При
нас най-голямото разстояние е на 40-50 минути пеша от единия край до
другия. Горе-долу на около километър разстояние бяхме. Ц., дъщерята на М.,
те бяха по-близко. Тя е в центъра, те са в запад, на пешеходно разстояние. Аз
съм била някъде на 40-50 минути, те са били на не повече от 15-20 минути.
Бяха наблизо, той се грижеше за децата.
Сестра ми не може да го преодолее, има здравословни проблеми. Точно
7
в момента тя е в Лондон, да гледа внучето си. Иначе, по принцип работи. Но,
тя като се погледне назад, почти всяка година е доста дълго време в
болнични. Тя е в момента в платен отпуск един месец и отиде да гледа
внучето.
Ц. много разчиташе на баща си. Той й помагаше, той озаптяваше мъжа
й. На нея специално и финансово той много й помагаше. Той реално я
издържаше нея и децата. Той им беше баща и дядо на децата. Много близки
си бяха с Ц.. Тя е копие на него като характер, отговорна във всяко едно
отношение.
Семейството бяха в много добри отношения. Те никога не са се делили
за един ден със сестра ми. Сутрин я возеше на работа, вечер я прибираше.
През деня, като не е на работа, той й носеше кафе, храна на обяд. Тя беше
много обгрижвана жена и децата й също. И моите ги е водил на море. По цял
месец на Бургас са били, без аз да съм била.
Той изучи М.. М. завърши в НСА. Ц. завърши веднъж „Публична
администрация“, после „Право“. Той плащаше семестри. Той гледаше децата,
защото вече беше пенсионер от пожарната. Като работеше, работеше повече
нощна смяна в началото като беше пазач и се грижеше основно особено за
малкия внук – сина на Ц., който по това време беше съвсем мъничък. Той си
го отгледа специално.
Работил е до 2007г. като пожарникар. Не мога да кажа кога е станал
охранител в „Б.С.“ ЕООД. Никога не сме разговаряли за възнаграждение с
него. Той получаваше и пенсия от пожарната. Сестра ми получаваше
минимална работна заплата.
Дъщеря му работи в община К. затова й дадоха общинско жилище,
иначе нямаше шанс. Живя една година при сестра ми. Нейните деца, едното е
на 20 години, другото е на 13 години. Миналата година завърши в
Икономическия техникум, а другият е седми клас в момента в 1-во основно
училище.
Синът на М. замина за Англия преди нещастния случай. Те се грижеха
със сестра ми за детето и за снахата. Той работи като куриер и издържа
семейството си, но няма собствено жилище. Знам, че плаща само за наем.
Остават малко пари, но сестра ми отиде, защото малкия се роди по-рано и
има здравословни проблеми, да го гледа поне месец, да се закрепи. Тя взе
8
отпуск един месец, защото миналата година беше много дълго време
болничен и не е излизала отпуск и тези 20 дни сега ги ползва.
През 2000г. М. отключи диабета. Имаше и кръвно. Когато го
пенсионираха, тогава направи исхемичен инфаркт, но после казаха, че няма
никакви поражения. Той си пиеше лекарствата и контролираше. След това,
той се беше възстановил. Ходеше в Банкя на почивка. Там се възстановяваше.
Още беше в системата на МВР и можеше да ползва, ходеше на почивки.
Употребявал е алкохол. Не е алкохолик.
По време на празници се събираха всички. Ние бяхме едно щастливо,
задружно
семейство.
След разпита на свидетеля СЪДЪТ освободи същият.
Адв. Б.: Поддържам искането си за разпит само на единия свидетел.
В залата влезе свидетелят, доведен от ищеца.
ПРИСТЪПВА към разпит на свидетеля.
СНЕМА самоличността на свидетеля, както следва:
М.Х.Д. – 34 год. неосъждана, племенница на М. И. и С., братовчедка на
Ц. и М., няма родствена връзка с Ц., без дела със страните, притежаваща
лична карта № *** издадена от МВР - гр. Варна.
Съдът предупреди свидетеля за наказателната отговорност по чл. 290,
ал.1 НК. Свидетелят обеща да каже истината.
РАЗПИТАН, каза – От 1989г., откакто съм родена, сме били постоянно
заедно. Всяка година бяхме на екскурзии по един месец в Бургас при
роднини. По празници, наши рождени дни или техни, Коледа, понеже баща
ми е Христо, и на Бъдни вечер винаги сме се събирали да празнуваме. Били са
като една част от семейството. Никога това, че не съм му родна дъщеря, не ме
е делял. Лелинчо ми винаги е бил човек, на когото може да се разчита. Не
само за децата си, за колеги, за приятели. Беше от хората, които
предразполагат. Може да се говори с него на всякакви теми. Имаше една
такава осанка, която даваше едно спокойствие. Самото семейство нямаха
абсолютно никакви проблеми. Вървяха в едно положение. Той беше нещо
като стълба, като спойката на семейството. Имаха си традиции. Вечер
9
примерно, когато братовчедите ми бяха по-малки, да вечерят в 20:00 часа. За
някакви празници, дали семейни или други, да са заедно. Когато има някакъв
проблем, да се сподели, за да може да се реши. Те си бяха близки. Братовчед
ми и братовчедка ми с него никога не са имали някакви тайни. Когато са
имали нужда от някакви помощ, той е бил първият човек, който е знаел за
това нещо. Дори и братовчедка ми, когато роди първото си, после и второто
си дете, той много им помагаше. Не само, че им е дядо. В момента, в който
примерно не беше на работа или когато се пенсионира и след като търсеше
работа, гледаше по всякакъв възможен начин да помага. На братовчедка ми с
образованието. Той я подкрепяше да учи, да завърши, да се развива, за да
може даде не само по-добро бъдеще за себе си, но и за децата си, да им даде
някакъв пример. Никога не е отказвал абсолютно нищо, дори се е лишавал,
само и само те да имат. Затова, когато се пенсионира, започна да работи, за да
взима хем пенсия, хем да има допълнителни доходи, за да може по всякакъв
начин да помага на семейството си. Леля ми като нормална домакиня,
стандартно работеща жена, разчиташе на него за всичко. Той беше не само
съпруг, но и най-добър приятел. Когато примерно той правеше ремонт или
нещо друго в къщи, той обичаше всичко сам да си прави, къщата да бъде в
ред, тя му помагаше. Беше му като дясната ръка. Абсолютно всичко правеха
заедно.
За баба Ц.… Баща му, когато почина, защото той е единствено дете,
гледаше във всеки един момент да бъде около нея. Помагаше й, пазаруваше,
плащаше сметките. Тя, понеже живее в къща, всякаква работа, свързана с
градина или какво и да било, гледаше да помага, да бъде до нея, да я
успокоява, да я развеселява. На абсолютно всички празници и тя е
присъствала. Когато той почина, за нея, това беше голям шок. Тя остана
чисто сама. Това да надживееш детето си е най-голямата трагедия, която
може да се случи. Тя се затвори в себе си. Нищо, че не ми е пряка баба, сме
били постоянно заедно. Усещаше се вече една такава празнота в нея. Идваше
по събирания, стоеше с нас, но отстрани, все едно я няма. Тялом е пред нас,
стои. Когато и да я питах как е, когато сме оставали насаме, тя винаги ми
казваше: „как да съм, това нещо не се преживява“. Това казваше, че да
надживееш детето си е голяма трагедия.
За братовчедка ми, той беше стълб, еталон, човек, на когото можеше да
10
се опре за абсолютно всичко. За най-трудните й моменти, той винаги беше
там. Не само за децата, не само в лично отношение, като кариера, или някакви
други проблеми, той беше там. Когато той почина 2018г., тя се затвори.
Вършеше си задълженията като майка, като съпруга, но нещо в нея все едно
угасна. Преди смъртта на бащи си беше много лъчезарен човек, радваше се на
живота, беше положително настроена към абсолютно всичко. Хвърляше се
напред и за образованието. Тя завърши две образования наведнъж, знаеше, че
има опората на баща си. Той й казваше: „не се притеснявай, да, записвай, аз
съм до теб, каквото и да става, няма да имаш никакви проблеми“. В този
момент, в който него вече го нямаше, тя просто, леля ми е още е жива, но тя
имаше по-силна връзка с баща си. И сега, когато минаха толкова много
години, все още тя не може да го преживее. Дори и сега, когато трябва нещо
да реши или да направи, виждам едно такова лутане, защото очаква той да е
там, в хола, на дИ.а. Той си имаше едно специално място, на което седеше, и
просто да помоли за съвет. В апартамента неговите неща си стоят. Може да се
усети неговото присъствие. Абсолютно всичко, което е имал като награди,
той спортуваше самбо, всичко като награди си стои.
С М. имаха доста добра връзка като за между баща син. Той му беше
като пример в живота. Какви са ценностите в семейството, как трябва мъжа
да се грижи за всичко, да помага на съпругата, защото тя не е само една
домакиня, която трябва да чисти и готви, или че децата не са му просто
даденост. Не само на него, но и на всички това ни обясняваше, че е много
важно семейното отношение, взаимовръзката, споделянето, сплотеността.
Дори и само сядането на вечеря по едно и също време, за да могат да си кажат
хубавите и лошите неща, да се посмеят и винаги да бъде опора за семейството
си. Казваше, че ще е много горд да го направи дядо, което не можа да
доживее, защото на братовчед ми му се роди тази година на 9 март момченце.
Имал е желание той да види продължението на рода.
От смъртта на лелинчо ми, леля ми в чисто здравословно състояние
претърпя много интервенции. Беше в болница. Претърпя операция, имаше
счупване на ръка. От време на време губи съзнание. Има някакви
световъртежи. Не знам да е имало такова нещо преди смъртта му. Имала е
неразположение преди това, но нищо фрапантно, както сега. Тя получи два
кръвоизлива. После стигна до болница. Изчистиха й всички женски органи.
Доколкото съм запозната, тези неща се получават от нерви.
11
М. не е от хората, които се оплаква, няма да дойде и да сподели, но се
усеща в говора му, в тембъра му. Това, че когато си дойде тук, постоянно
говори аз него, споменава го, казва: „ако тате беше тук, примерно можеше да
ми даде такъв съвет“. Сега като правеше ремонт, да му покаже как да закачи
тази крушка. Не го казва директно, но индиректно се усеща загубата.
Сина на М. се казва М., сина на М. също е М..
След разпита на свидетеля СЪДЪТ освободи същият.
С оглед направеното в днешното съдебно заседание изявление от адв.
Б.-процесуален представител на ищците, че не поддържа искането за разпит
на трети свидетел, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ на основание чл. 159, ал. 2 ГПК определение от 20.03.2023г.
в частта, с която е допуснат до разпит трети свидетел при режим на
довеждане за установяване на същите обстоятелства, за които бяха разпитани
другите двама свидетели.
Адв. М.: Моля, да бъде приобщена медицинската документация за
случая, която се намира в доста голям обем по гр.д. № 34442/2021 г. и във
връзка с тази документация ще искам допускането на СМЕ, която да отговори
на следните въпроси: какви са били заболяванията, които М. е имал преди
настъпване на инцидента, който е довел до трагичния изход; какво е
влиянието на тези заболявания при лечението от получената травма и какво
значение има, че същия е укрил тези заболявания, които има при
постъпването си на работа в „Б.С.“ ЕООД, където е представил документи, в
които изрично е посочил, че няма никакви заболявания и удостоверения от
личен лекар.
Съдът, като взе предвид, че в настоящото производство са предявени
частични искове на Ц. М. И., М. М. И. и С. К. И. за разликата над заявения
12
размер по исковете, по които е образувано производството по гр.д. №
34442/2021 г. по описа на СРС, 126 – ти състав, което до момента не е
приключило с влязъл в сила краен съдебен акт, а същият би се ползвал със
сила на пресъдено нещо по отношение на правопораждащите факти,
включително наличието на трудова злополука и причинната връзка между
настъпилата смърт и събитието, намира, че не е необходимо приобщаване на
сочените документи. За установяване на причинната връзка между
злополуката и настъпилата смърт именно е направено в днешното съдебно
заседание искането на ответната страна за изискване на доказателства,
приложени в производството по гр.д. № 34442/2021 г. по описа на СРС, 126 –
ти състав, което до момента не е приключило, решението по което ще е
обвързващо за настоящата инстанция по отношение на правопораждащите
факти. Поради това не е необходимо изискване на сочените доказателства.
Предвид изложените съображения, както и предвид връзката на
производството по иска на Ц. М. И., на мястото на която в настоящото
съдебно заседания бяха конституирани нейните наследници по закон Ц. М.
И., М. М. И., с исковете на останалите ищци, при което са налице условията
на чл. 210, ал. 2, изр. 2 ГПК, намира, че на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК
следва да бъде спряно производството по делото.
На ищеца следва да бъде издадено съдебно удостоверение след
представяне на проект за същото в едноседмичен срок, считано от днешното
съдебно заседание.
Воден от горното, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за изискване на
писмени доказателства, приложени по гр.д. № 34442/2021 г. по описа на СРС,
126 – ти състав.
СПИРА производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК
до приключване на производството по гр.д. № 34442/2021 г. по описа на СРС,
126 – ти състав с влязъл в сила краен съдебен акт.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО за спиране на делото подлежи на обжалване с
13
частна жалба в 1-седмичен срок от днес пред Софийски градски съд.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на ищеца съдебно удостоверение след представяне на
проект за същото в едноседмичен срок от днес.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 17:12
часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
14