Решение по дело №1003/2023 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С Решение № 481/18.10.2023г., постановено по а.н.д. № 1557/2023г., Районен съд Плевен, единадесети наказателен състав е отменил Наказателно постановление (НП) № 15-2300099/23.05.2023г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” (ДИТ) гр. Плевен, с което на „Вълковстрой Инженеринг” ЕООД с [ЕИК] и седалище и адрес на управление гр. Плевен, [улица], представлявано от управителя В. В. В., на основание чл.416, ал.5 във вр. с чл.415в от Кодекса на труда КТ) е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 300 лв., за извършено нарушение на чл.93, ал.2 от Наредба № 2/2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи.

Решението е обжалвано в законния срок с касационна жалба от надлежно легитимирано лице – Директора на ДИТ Плевен, чрез упълномощен юрисконсулт, страна по а.н.д. № 1557/2023г. по описа на Районен съд Плевен.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на оспорения съдебен акт поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, с доводи, че при съставянето на АУАН не са допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се, че АУАН и НП съдържат точно и конкретно описание на мястото на извършване на нарушението, на самото нарушение и обстоятелствата, при които е извършено, а от доказателствата по делото безспорно е установено нарушението – необезопасяване на фасадното скеле. Иска се отмяна на решението на Районен съд Плевен и потвърждаване на НП. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява, не се представлява и не ангажира становище.

Ответникът, редовно призован, в съдебно заседание чрез упълномощен адвокат оспорва касационната жалба и моли да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно съдебното решение. Претендира присъждане на направените разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл.218 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима за разглеждане.

Съгласно чл.63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Чл.218 от АПК по принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото дело, съдът намира касационната жалба за неоснователна.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, въззивният съд приел за установено, че при проверка на място, извършена от служители на ДИТ Плевен на 20.02.2023г. в 13:20 ч. на обект – Извършване на строително-ремонтни работи по фасадата на Склад на „Хрома“ ЕООД гр. Плевен, намиращ се в гр. Плевен, [улица], Северна промишлена зона със строител „Вълковстрой Инженеринг“ ЕООД гр. Плевен и при проверка по документи в офиса на ДИТ Плевен на 07.04.2023г., било установено, че работодателят „Вълковстрой Инженеринг“ ЕООД гр. Плевен е нарушил разпоредбите на трудовото законодателство, а именно на обект строителен Извършване на строително-ремонтни работи по фасадата на Склад на „Хрома“ ЕООД [населено място] намиращ се в [населено място], [улица], Северна промишлена зона, на изграденото фасадно скеле площадките на всяко ниво не са обезопасени с парапет от трите страни. Извършената проверка от 20.02.2023г. била обективирана с констативен протокол от същата дата. В резултат на горните констатации бил съставен АУАН № 15-2300099 от 07.04.2023г., с който на дружеството било вменено нарушение на разпоредбата на чл.93, ал.2 от Наредба № 2/22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи. В законоустановения срок от „Вълковстрой Инженеринг“ ЕООД не било депозирано писмено възражение по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН против констатациите в акта. Въз основа на цитирания АУАН било издадено обжалваното пред РС наказателно постановление.

При така установените факти и извършения им анализ въззивният съд приел, че АУАН и НП са издадени при съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като не съдържат точно място на извършване на нарушението и липсва описание на обстоятелствата, при които е извършено последното. Съдът е мотивирал изводите си с това, че посочването на „обект строителен – Извършване на строително-ремонтни работи по фасадата на Склад на „Хрома“ ЕООД [населено място], намиращ се в [населено място], [улица], Северна промишлена зона“ не води до необходимата конкретизация на мястото на нарушението, както и че не е посочено на колко нива е скелето, какви са били площадките и какъв трябва да бъде парапетът, който да обезопасява скелето. С горните мотиви съдът е отменил оспореното НП на процесуално основание, без да разглежда спора по същество.

Настоящият състав намира посочените касационни основания и доводи за неоснователни, а решението – предмет на проверка в настоящото производство за валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон.

При постановяване на съдебното решение съдът е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело. В решението са обсъдени събраните доказателства, анализирана е фактическата обстановка и на база на горното съдът е направил своите решаващи изводи. Решението е постановено и при правилно прилагане на материалния закон.

С Наредба № 2 от 22.03.2004г. се определят минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на строителните площадки, арг. от чл.1 и 2 от същата. Разпоредбата на чл.93, ал.2 от Наредбата изисква площадките на всяко ниво, до което излиза стълбата на скелето, да се обезопасяват с парапет от три страни.

В случая се споделят изводите на решаващия състав, че в административнонаказателното производство е допуснато нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН – липсва описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението. В АУАН и НП не е извършено описание на скелето – на колко нива е било, колко площадки е имало, имало ли е обезопасени проходи чрез стълби между различните нива, по какъв начин не е било обезопасено самото скеле. Горните обстоятелства е трябвало изчерпателно да се посочат с оглед разпоредбите на чл.93, ал.1 и ал.2 от Наредбата, тъй като изискването за обезопасяване с парапет е само за площадките на всяко ниво, до което излиза стълбата на скелето. Липсата на описаните обстоятелства както нарушава правото на защита на наказаното лице, така и препятства съда да направи преценка извършено ли е вмененото на работодателя нарушение, респективно преценка за неговата съставомерност.

На следващо място, и от показанията на разпитаните свидетели не може да се изясни фактическата обстановка и обстоятелствата около нарушението. Актосъставителят излага, че една част от скелето е имала предпазна мрежа, друга не, като парапети на скелето са липсвали частично – без да става ясно в кои негови части. Свидетелката при установяване на нарушението Д. пък твърди, че на скелето изобщо не е имало мрежа и парапети. Двамата свидетели дават и различни отговори относно нивата на скелето – три или четири, без да са категорични.

С оглед на изложеното, съдът намира касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд Плевен за валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на НПК, които да водят до неговата отмяна.

При този изход на делото и своевременно направеното искане, в полза на ответника по касация на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН следва да бъдат присъдени направените в касационната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.

Водим от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Плевенски административен съд, втори касационен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В С. Решение № 481/18.10.2023г., постановено по а.н.д. № 1557/2023г. по описа на Плевенски районен съд.

ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда” [населено място] да заплати на „Вълковстрой Инженеринг” ЕООД с [ЕИК] и седалище и адрес на управление [населено място], [улица], направените в касационното производство разноски в размер на 300 (триста) лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.