Р Е Ш Е Н И Е
гр.Бургас,
№ 777 / 30.06.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на втори юни, през две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретар
М.Вълчева, като разгледа докладваното от съдията адм.д. №3192 по описа за 2019
година и за да се произнесе, съобрази:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) вр.
чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Жалбоподателят
В.С.К., с постоянен адрес ***, чрез представител по пълномощие адвокат В.А. е
оспорил заповед за прилагане на принудителна административна мярка №19-0304-000580/10.11.2019г.
на началник сектор към ОД на МВР Бургас, РУ Несебър, с която на жалбоподателя е
наложена ПАМ на основание чл.171, т.2а, буква „а“ от ЗДвП, изразяваща се в
прекратяване на регистрацията на ППС с рег. № А4851НП за срок от шест месеца.
Със заповедта са отнети свидетелство за регистрация № ********* и 2 бр.
регистрационни табели с рег. № А4851НП.
В
жалбата се твърди, че обжалваната заповед е незаконосъобразна. Жалбоподателят
счита, че в заповедта липсва ясно и несъмнено индивидуализиране на ППС, чиято
регистрация се прекратява, което препятства изясняването на въпроса върху кое
превозно средство ще бъде изпълнена мярката. Друг порок в заповедта според
жалбоподателя е липсата на мотиви относно срока, за който се прилага наложената
мярка. С тези възражения жалбоподателят иска обжалваната заповед да бъде
отменена.
В
съдебно заседание жалбоподателят лично и с представител по пълномощие поддържа
жалбата и пледира за отмяна на обжалваната заповед.
Ответникът,
редовно призован, не се явява и не изразява становище.
ФАКТИ:
На
10.11.2019г. около 21:10 часа е установено, че жалбоподателят е управлявал МПС
с рег. № А4851НР по път първи клас І-9, в посока Варна, като при проверка се
установило, че той не притежава свидетелство за управление на МПС, тъй като е
бил лишен от право да управлява МПС на 22.04.2019г. Тези факти се установяват
от представен по делото АУАН, бланков номер, серия АА 387179
Жалбоподателят
К. е с отнето СУМПС на 22.04.2019г., за което е издадена заповед за ПАМ №
19-0304-000132/22.04.2019г. на основание чл.171, т.1, буква „б“ от ЗДвП, която
е връчена на следващия ден – 23.04.2019г., не е обжалвана и е влязла в сила на
08.05.2019г. Ответникът е представил така описаната заповед от 22.04.2019г., с
която на жалбоподателя, за това, че управлявал МПС след употреба на наркотични
вещества, е била наложена ПАМ на основание чл.171, т.1, буква „б“ от ЗДвП,
изразяваща се във временно отнема на свидетелство за управление на МПС на водач
до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Представен
е и протокол № 44/08.05.2019г., отразяващ съдебно заседание по НОХД №
355/2019г. на РС-Несебър, в което съдът е одобрил постигнато между
прокуратурата и В.К. споразумение. С него К. се признал за виновен за това, че
на 22.04.2019г., около 20:50 часа в КК „Слънчев бряг“, община Несебър, до хотел
„Северина“, в посока главен път І-9 управлявал МПС – лек автомобил марка
„Мерцедес“ CLK, с
рег. № А5929КС след употреба на наркотични вещества, установени с техническо
средство Dreger Drug Теsт 5000. За това на основание
чл.343б, ал.3 във вр. с чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК е осъден на лишаване от
свобода за срок от три месеца, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1
от НК е отложено за срок от три години. Освен това К. е лишен от право да
управлява МПС за срок от 9 (девет) месеца. Съдът е приспаднал времето, през
което К. е бил лишен от възможността на упражнява това си право по
административен ред, считано от 22.04.2019г.
Обжалваната
заповед е връчена лично на жалбоподателя на 09.12.2019г. Жалбата, сезирала
съда, е подадена чрез административния орган на 20.12.2019г.
ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Жалбата
е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице - адресат на обжалваната
заповед, поради което е допустима за разглеждане.
Обжалваната
заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно чл.172, ал.1, предл.1 ЗДвП
принудителната административна мярка по чл.171, т.2а, буква „а“ от ЗДвП се
прилага с мотивирана заповед от ръководителя на службата за контрол по Закона
за движение по пътищата, съобразно неговата компетентност или от оправомощено
длъжностно лице. В процесния случай заповедта е издадена от началник сектор към
ОД на МВР Бургас, РУ Несебър, който е оправомощено длъжностно лице по смисъла
на чл.172, ал.1 от ЗДвП въз основа на заповед рег. № 251з-209/18.01.2017г. на
директора на ОД на МВР Бургас, с която началниците на сектори в РУ при ОД на
МВР Бургас са оправомощени да издават заповеди за прилагане на ПАМ по Закона за
движение по пътищата.
Заповедта
е мотивирана, съдържа фактически и правни основания за издаването й и е
издадена в нужната писмена форма.
Съдът
счита, че материалният закон е приложен правилно.
Съгласно
разпоредбата на чл.171, т.2а, буква „а“ от ЗДвП за осигуряване на безопасността
на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения
се прилага принудителна административна мярка, изразяваща се в прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява МПС
след като е лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред.
Мярката се налага за срок от 6 месеца до 1 година.
По
делото е установено от събраните доказателства, че на 10.11.2019г. около 21:10
часа по път І-9, посока Варна, жалбоподателят е управлявал личния си лек
автомобил с рег. № А4851НР, въпреки че е бил лишен от право да управлява МПС на
22.04.2019г. Жалбоподателят не оспорва тази констатация. Така описаните факти
са удостоверени и с издадения на същата дата, след извършената проверка, АУАН,
който въз основа на законовата презумпция визирана в чл.189, ал.2 от ЗДвП има
доказателствена сила до доказване на противното. Не е оспорен относно верността
му в настоящото производство и съдът е обвързан от тази доказателствена сила,
тоест длъжен е да приеме, че отразеното в акта е вярно.
Административният
орган в хода на съдебното производство представи доказателства, от които се
установява, че с предходна ПАМ, издадена на 22.04.2019г., жалбоподателят вече е
бил с отнето свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца, а съгласно представения протокол от
съдебно заседание, проведено на 08.05.2019г. по НОХД № 355/2019г. на Районен
съд Несебър за деянието, за което е наложена ПАМ на 22.04.2019г.,
жалбоподателят К. е бил наказан освен с лишаване от свобода и с лишаване от
право да управлява МПС за срок от 9 месеца, считано от 22.04.2019г., т.е. до
22.01.2020г., включително. Нарушението, за което е издадена процесната ПАМ, е
извършено в рамките на този срок, а именно на 10.11.2019г., за това правилно административният
орган е издал обжалваната заповед, с която е наложил описаната в нея мярка,
представляваща прекратяване на регистрация на моторното превозно средство.
Следва да се отбележи, че между страните няма спор, а и по делото е установено,
че лекият автомобил, чиято регистрация е прекратена за шестмесечен срок, е
собствен на жалбоподателя, както изисква законът.
Неоснователно
е възражението в жалбата, според което не е ясно спрямо кое превозно средство е
разпоредено да бъде изпълнена принудителната мярка. Вярно е, че е допуснато
процесуално нарушение, тъй като в диспозитива на заповедта е посочено, че се
прекратява регистрацията на ППС за срок от 6 месеца. Точно на това място
административният орган е бил длъжен подробно да индивидуализира това ППС чрез
описание на марка, модел, регистрационен номер. В случая, обаче, въпросното
процесуално нарушение не е съществено, тъй като лекият автомобил надлежно е
индивидуализиран в обстоятелствената част на заповедта чрез описание на марка,
модел и регистрационен номер, а в диспозитива изрично и несъмнено е посочено,
че се отнемат 2 бр. регистрационни табели с регистрационен № А4851НР. Тоест
заповедта не оставя никакво съмнение по отношение на кой автомобил е приложена
мярката.
Неоснователно
е и другото възражение, изложено в жалбата, според което органът не е изложил
мотиви за срока, за който налага принудителната мярка. Действително заповедта
няма мотиви защо срокът на мярката е именно 6 месеца, но съдът счита, че в
случая такива мотиви не се налагат по простата причина, че нормата на закона
предвижда мярка като процесната да се налага за срок от 6 месеца до 1 година.
След като органът е наложил мярката в минималния размер, липсва правна и
житейска логика от обосноваването му. Достатъчно е, че са доказани фактическите
основания за приложението на тази мярка. Друго би било положението, ако мярката
беше наложена за по-голям срок от минималния, тогава органът би бил длъжен да
изложи мотиви, от които да става ясно по какви съображения е приел, че
съответната ПАМ следва да бъде приложена за срок по-голям от минимално предвидения
в закона.
По
изложените съображения, жалбата, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.
При
този изход от спора разноски следва да се присъдят в полза на ответника, но
такива не са претендирани.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд гр.
Бургас,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на В.С.К., с постоянен адрес ***,
подадена чрез представител по пълномощие адвокат В.А. против заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №19-0304-000580/10.11.2019г. на
началник сектор към ОД на МВР Бургас, РУ Несебър.
Решението
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: