№ 2823
гр. Варна, 23.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 19 СЪСТАВ, в публично заседание на втори
юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Кристиана Кръстева
при участието на секретаря Теодора К. Кирякова
като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело №
20243110112159 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен от „Н.“ ООД, ЕИК ...... със седалище и
адрес на управление с.П. ул. „Л.” № 18 срещу „К. ЕАД, ЕИК .... със седалище и адрес на
управление с.Б. КК Камчия, хотел „Лонгоз“ обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за приемане на установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 8412,52лева,
представляваща неизплатено задължение по неформален договор за услуги – „пране,
дезинфекция, изсушаване, гладене, пакетиране, транспортиране на спално бельо, хавлии,
одеяла, олекотени завивки, покривки и др.“ за периода 15.07.2019г.-20.07.2019г., за което е
издадена фактура с № **********/22.07.2019г., на стойност 8412,52лева с вкл. ДДС, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението -
09.07.2024г. до окончателното изплащане на задължението; 2926,51лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 09.07.2021г. до 09.07.2024г., за които суми е издадена
Заповед № 3807/10.07.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.
гр. д. № 8609/2024г. по описа на ВРС, 19 състав.
Претенцията се основава на следните фактически твърдения изложени от ищеца
в исковата молба: Страните били обвързани по силата на облигационно отношение –
множество неформални договори за услуги, по които ищецът е предоставил по заявка на
длъжника услуги: пране, дезинфекция, изсушаване, гладене, пакетиране, транспортиране на
спално бельо, хавлии, одеяла, олекотени завивки, покривки, карета, пердета, пътеки и др. В
изпълнение на договора в периода 15.07.2019г.-20.07.2019г. били издадени стокови разписки
с подробно описание на артикули, количества и килограми, както следва: за ресторант
„Панорама“ - общо 171,800 кг; за ресторант „Флагман“ - общо 423,200кг; за ресторант
„Лонгоз“ - общо 32,600кг.; за ресторант „Радуга“ - общо 271,800кг.; за ресторант „Кристал“ -
общо 452,800кг.; за хотел „Лонгов“ – общо 2040,500кг.; за вилно селище “Пирин“ – общо
1650кг.; за хотел „Радуга“ – 1907,200кг. и за хотел “Черноморски“ - общо 2515,650кг.;
Твърди, че последно издадената фактура от ответника в негова полза била с № **********/
01.08.2019 г. на стойност 9757,43 лв. Излага, че отправил покана до ответника за заплащане
на 3бр. фактури, сред които и процесната с № **********/22.07.2019г., придружена с
обратна разписка за получаването й от служител на ответника на 14.08.2024 г., но плащане
1
не е последвало. Твърди, че **********/22.07.2019г. обективира договор за изработка/услуга
– пране и кореспондира на стоковите разписки, които са подписани за служители на
ответника, в неговите обекти. Искането е за уважаване на претенцията и присъждане на
сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира писмен отговор, с който оспорва
исковете по основание и размер. Оспорва между страните да е съществувало облигационно
отношение през 2019г., респ. множество неформални договори за изработка.услуги. Оспорва
ищецът да е изпълнил услуги съгласно издадени от него 9бр. стокови разписки, за което да е
издал фактура с № **********/22.07.2019г., на стойност 8412,52лева с вкл. ДДС. Твърди, че
дейностите, не са извършвани, нито възлагани или приемани от ищеца. Оспорва издадените
стокови разписки, като твърди, че същите са с невярно съдържание, едностранно съставени
от ищеца. Оспорват се като неверни едностранно съставените от ищеца стокови разписки и
фактури, като се сочи, че не са приемани или подписвани от представител на дружеството, а
фактурата не е била осчетоводявана от ответника. Оспорва да е получавал покана за
доброволно заплащане на процесните суми с обратна разписка на 14.08.2024г. В условията
на евентуалност възразява за изтекла погасителна давност на исковите претенции. Моли за
отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК.
Правният интерес от търсената защита се извежда от развило се предхождащо го заповедно
производство по ч.гр.д. № 8609/2024г. по описа на ВРС, по което е била издадена заповед за
изпълнение по чл. 410, ал.1 ГПК и срещу която ответникът надлежно е възразил.
От приложеното ч.гр.д. № 8609/2024г. по описа на ВРС се установява, че в полза на
ищеца против ответника е издадена заповед за изпълнение на парично задължение за сумите
предмет на настоящата искова претенция. Налице е обективен и субективен идентитет
между вземането, заявено в настоящото производството и това, за което е издадена
заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК.
За успешното провеждане на иска в тежест на ищеца е да докаже релевантните за
възникване на вземането си предпоставки, а именно наличие на валидно възникнали между
страните договорни отношения в сочения период 15.07.2019г. - 20.07.2019г., произтичащи от
неформален договор с предмет сочените услуги - „пране, дезинфекция, изсушаване, гладене,
пакетиране, транспортиране на спално бельо, хавлии, одеяла, олекотени завивки, покривки,
карета, пердета, пътеки и др.“; точното изпълнение на задължението по договора в
качествено, количествено и времево отношение; предаването на извършената работа и
приемането от възложителя – ответник; изискуемостта на задължението за заплащане на
уговореното възнаграждение по договора и изпадането в забава на ответника. Ответната
страна следва да докаже своите правоизключващи, правопогасяващи или други възражения
срещу правото на ищеца.
По делото е приобщена фактура с № **********/22.07.2019г., на стойност
8412,52лева с вкл. ДДС, въз основа на която ищецът търси плащане на извършена от него
услуга – пране и гладене на бельо за 9473,55кг.
Приети са и 9бр. стокови разписки, с издател „Н.“ ООД, като същите са оспорени от
ответника, вкл. и издадената фактура.
С оглед предприетото оспорване от ответника на извършените услуги по делото е
изслушано и прието заключение на в.л. по изготвена ССчЕ. Заключение на в.л. Р. С. по
изготвената ССчЕ бива кредитирано в цялост от съда, като компетентно дадено на база
проучена документация по делото и тази в счетоводството на ответника.
От заключението на вещото лице се установява, че фактура №
2
**********/22.07.2019г. е осчетоводена от ищеца, но не и от ответника, респ. не тя не е била
включена в дневниците му за покупки по ЗДДС. Експертът е установил в счетоводството на
ответното дружество други фактури по които са констатирани извършени плащания между
двете дружества.
Предмет на исковата претенция е парично вземане за неплатена цена по неформален
договор за услуги – „пране, дезинфекция, изсушаване, гладене, пакетиране, транспортиране
на спално бельо, хавлии, одеяла, олекотени завивки, покривки и др.“ и обезщетение за
забава, начислено за периода 09.07.2021г. до 09.07.2024г.
Спорният момент в отношенията между страните се свежда до това дали между
ищеца и ответника е имало сключен неформален договор за извършване на описаните
услуги.
Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства обосновава извод, че това
не е така. Обстоятелството, че ищецът е издал фактура за остойностяване, при това
неносеща подпис на представител на ответника, само по себе си не може да обоснове извод
за наличие на облигационно правоотношение по повод извършване на сочените услуги.
Трайна е съдебната практика по въпроса, че фактурата не е основание за плащане, а такова е
доставката на стоката. На първо място, ищецът е издал фактура № **********/22.07.2019г.,
за която стана ясно, че нито е осчетоводявана от ответника, нито пък е включена в справката
декларация по ДДС за съответния период, респ. по нея не е ползван данъчен кредит.
Характерът на извършените услуги, определя като елемент на договора и предаване на
вещите - спално бельо, хавлии, одеяла, олекотени завивки, покривки и др. Представените в
тази връзка стокови разписки също не обосновават категоричен извод за предаването им,
още повече че същите са оспорени от ответника, като такива с невярно съдържание и
едностранно съставени от ищеца. Следователно исковата претенция се явява неоснователна,
както в своето основание, така и по размер. Други доказателства в тази възка ищецът не е
ангажирал. След като няма главен дълг, неоснователна е и на обусловената от него искова
претенция за обезщетение за забава.
Неоснователността на иска не предполага произнасяне на съда по направеното в
условията на евентуалност възражение от ответника за изтекла погасителна давност по
отношение на заявените искови претенции.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на поискани и доказани
разноски. По делото не са представени доказателства за направата им, поради което съдът не
присъжда такива.
На основание чл. 77 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати в полза на ВРС по
сметка депозити за вещи сумата от 100лева, представляваща дължим депозит за вещо лице
по изслушано заключението по изготвена ССчЕ, за което на страната са били указани
последиците, ако не стори това доброволно. След като не е сторила това, то съдът следва да
постанови принудителното им събиране.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Н.“ ООД, ЕИК ...... със седалище и адрес на управление
с.П. ул. „Л.” № 18 срещу „К. ЕАД, ЕИК .... със седалище и адрес на управление с.Б. КК
Камчия, хотел „Лонгоз“ за приемане на установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца следните суми: 8412,52лева, представляваща неизплатено
задължение по неформален договор за услуги – „пране, дезинфекция, изсушаване, гладене,
пакетиране, транспортиране на спално бельо, хавлии, одеяла, олекотени завивки, покривки и
др.“ за периода 15.07.2019г.- 20.07.2019г., за което е издадена фактура с №
3
**********/22.07.2019г., на стойност 8412,52лева с вкл. ДДС, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 09.07.2024г. до
окончателното изплащане на задължението; 2926,51лева, представляваща обезщетение за
забава за периода от 09.07.2021г. до 09.07.2024г., за които суми е издадена Заповед №
3807/10.07.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №
8609/2024г. по описа на ВРС, 19 състав., на осн. чл. 422, ал.1 от ГПК и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Н.“ ООД, ЕИК ...... ДА ЗАПЛАТИ в полза на Варненски районен съд по
сметка „депозити за вещи лица“ сумата от 100лева, на основание чл.77 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4