Пловдивска районна
прокуратура е внесла обвинителен акт
срещу Е.Л.А. за това че: В периода от
края на месец ноември 2014г. до 07.02.2015г. в гр. Пловдив в условията на
продължавано престъпление е набрал и принудил група от непълнолетни лица и
отделно непълнолетно лице, да извършат блудствени
действия и мастурбация както следва: -в периода от края на месец ноември 2014г.
до 02.12.2014г. в гр. Пловдив е набрал чрез обещаване за даване на облага -
пари, група от непълнолетни лица, а именно непълнолетните М.П.П. ЕГН ********** и А.В.Х. ЕГН **********, да извършват блудствени действия и мастурбация, -в периода от 18.01.2015г. до 07.02.2015г. в гр. Пловдив е
принудил отделно непълнолетно лице, а именно непълнолетният М.П.П. ЕГН ********** да извърши блудствени
действия и мастурбация - престъпление по чл.158а ал.1 вр.
чл.26 ал.1 от НК; за това, че в
периода от 07.02.2015г. до 08.02.2015г. в гр. Пловдив и гр. Раковски обл. Пловдивска е набрал, чрез обещаване за даване на
облага- пари, група от непълнолетни лица, а именно непълнолетните И.О.Й. ЕГН **********;
Г.С.С. ЕГН **********; Г.П.Д. ЕГН ********** и В.Г.А.
ЕГН ********** да извършат блудствени действия и
мастурбация - престъпление по чл.158а ал.1 от НК; за това, че в периода от
02.12.2014г. до 09.02.2015г. в гр. София, в условията на продължавано
престъпление, е създал и разпространил чрез интернет порнографски материал
както следва: -на 02.12.2014 г. в гр. София е създал порнографски материал -
видеофайл с файлово име „oreia2000“, като за създаването му са били използвани
лица ненавършили 18 години - непълнолетните М.П.П.
ЕГН ********** и А.В.Х. ЕГН **********; -на 07.02.2015 г. в гр. София е
разпространил чрез Интернет - чрез интернет сайт „pornhub.com“ и чрез „Facebook“ порнографски материал, а именно видеофайл, с
файлово име „oreia2000“ и части от този видеофайл под формата на отделни
изображения, за създаването на който файл са били използвани лица ненавършили
18 години - непълнолетните М.П.П. ЕГН ********** и А.В.Х.
ЕГН **********; -на 09.02.2015г. в гр. София е разпространил чрез интернет -
чрез интернет сайт „xvideos.com” порнографски материал, а именно видеофайл, с
файлово име „oreia2000” за създаването на който са били използвани лица
ненавършили 18 години -непълнолетните М.П.П. ЕГН **********
и А.В.Х. ЕГН ********** - престъпление по чл.159 ал.4, вр.
ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26
ал.1 от НК.
Представителят на Пловдивска районна прокуратура
поддържа повдигнатите обвинения, като счита, че на подсъдимия
следва се наложат наказания „лишаване от свобода” за всяко от деянията, както и
едно общо най-тежко наказание, изпълнението на което да бъде отложено за срок от пет години. Пледира за уважаване на гражданския иск.
Подсъдимият Е.Л.А. не се признава за виновен, не дава
обяснения по случая.
На основание чл.84 и
следващите от НПК са приети за съвместно разглеждане в наказателния процес
предявените от А.В.Х. граждански искове против подсъдимия А. за сумата от по 10
000лева, представляваща обезщетение за причинените на първия неимуществени
вреди от двете престъпления, вменени във вина на подсъдимия. Х. е конституиран
като граждански ищец и частен обвинител по делото, а повереникът на същия- адв.
Б., поддържа изложеното от представителя на държавното обвинение. Пледира
подсъдимият да бъде признат за виновен, като му се наложат наказания,
съвместими с принципа за забрана влошаване на положението му. Счита, че
гражданските искове следва да бъдат уважени.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Подсъдимият Е.Л. А. е
роден на *** ***, живущ ***, б.,
български гражданин, висше образование, неосъждан, ЕГН **********.
На неустановена по делото
дата подсъдимият Е.Л.А. си изготвил неистински профил в Интернет пространството
/и по конкретно за Facebook , за Skype
и за abv поща/.
За този профил той ползвал името „Т K”, profile:
и abv поща . За фиктивното
лице Т К подсъдимият сочел в интернет пространството, че е жена, родена в
България, но живее в Русия. За този профил подсъдимият А. използвал снимки на
лице от женски пол, които намерил в Интернет пространството- руса жена на
възраст около или над 20 години, като на част от снимките била с, а на част от
снимките без очила. Същото лице имало в Интернет пространството освен снимки и
видеоклипове с провокативно сексуално поведение, които подсъдимият също свалил
на компютъра си. Чрез така създадения неистински профил, подсъдимият общувал в
интернет пространството, като криел истинския си пол и се представял за жена.
Заблудата у насрещните лица по интернет
комуникацията, че разговарят с жена подсъдимият поддържал благодарение на
нарочна програма, която свалил на компютъра си- Manycam,
която позволявала при провеждане на видео връзка, на насрещното лице вместо
реалния образ на подсъдимия /мъжки/ да се прожектират някои от видеоклиповете
на русата жена с провокативно сексуално поведение, които подсъдимият бил свалил
на компютъра си. Така насрещното лице реално оставало с впечатление, че говори
не с мъж, а с жена, на име Т.К.. В същото
време, благодарение на инсталираната на компютъра програма Manycam
подс. А. имал възможност да записва на компютъра си
предавания от насрещното лице образ.
През
2014г. подсъдимият направил регистрация на изготвения от него неистински профил
на името на Т.К. в сайта „omegle.com" . Към профила той прикачил и някои
от описаните по-горе видео файлове на русата жена с провокативно сексуално
поведение. След това периодично посещавал профила и осъществявал интернет контакти
през него. За свързването си към Интернет подсъдимият използвал настолен
компютър, който се намирал в дома му в гр.С. В този апартамент подс. А. живеел заедно с родителите си и сестра си.
Връзката с Интернет подсъдимият осъществявал през IP адрес с № ., който бил
регистриран на името на майка му - Е Я А във фирма „Булсатком”
гр. София.
Свидетелите
М.П.П., А.В.Х., И.О.Й., И.В.М., Г.С.С., Г.П.Д. и В.Г.А. били от различни населени места в
България, но всички били деца, които тренирали футбол в школата на ФК "Б
2002" в гр.Пловдив. Тъй като част от децата били от региони извън
Пловдивска област им било осигурено общежитие, което се намирало в района на
Спортното училище в гр.Пловдив. Треньор на децата бил свидетеля Д.Р.П..
Свободното си време и вечер децата прекарвали именно в общежитието. Към месец
декември 2014 г. децата от отбора били навършили 14 годишна възраст, тъй като
отбора бил съставен от деца родени през 2000 година, но все още никое от тях не
било навършило 18 години.
Свидетелят
М.П. имал регистрация в сайта „omegle.com", като профила му в сайта бил
oreia2000. Именно там през месец ноември той попаднал на неистинския профил с
името „Т.К." направен от подсъдимия А.. Свидетелят М.П. осъществил контакт
с неистинския профил и започнали комуникация, като свидетелят бил с
впечатление, че комуникирал с жена, която съответствала на профила. Контакта им
бил първоначално изцяло писмен, като си пишели в сайта. При тази комуникация
подсъдимият А. предложил на св. М.П. сума пари, ако пред камерата св. П. бил
заедно с някой свой приятел и двамата мастурбирали.
През
един от следващите дни св. П. споделил полученото предложение със св. А.В.Х.,
който бил негов съотборник и също живеел в пансиона. Младежите решили да се
възползват от предложението. Към този момент свидетелите Х. и П. били на 14
годишна възраст. На 02.12.2014 г. вечерта в стаята на св. Х. в общежитието
отишъл св. М.П., като донесъл със себе си преносимия си компютър. Там двамата
се свързали с подсъдимия А., като обаче комуникирали със създадения от него
неистински профил наименуван „Т.К.".
Първоначално
комуникацията се водела по Facebook, а след това по Skype, като св. П. използвал username
в Skype: Mastertm.
От страна на Mastertm пишел само св. М.П.,
а св. А.Х. участвал в измислянето на писмените послания.
Първоначално
комуникацията вървяла само писмено без видео връзка. Впоследствие обаче, по
предложение на подсъдимия А., направено
през неистинския профил Т.К., свидетелите П. и Х. включили и камерата на
преносимия компютър. Подсъдимият им предложил да се самозадоволяват пред
камерата /да си правят един на друг „Ч.“/ срещу сума пари в евро. Двамата
свидетели се съгласили при положение, че и К. също си включи камерата.
Подсъдимият А. се съгласил.
Двамата
свидетели П. и Х. в изпълнение на уговорката започнали да се самозадоволяват с
ръце пред камерата на преносимия компютър /да си правят един на друг „Ч.“/.
Малко след това и след като подготвил компютъра си подс.
А. симулирал видео връзка, като вместо истинския си образ, започнал да излъчва
към свидетелите П. и Х. едно от клипчетата на русата жена, свалени на компютъра му. По този
начин създал впечатление у двамата младежи, че комуникирали с жена, която се
възбуждала от самозадоволяващи се младежи, тъй като в клипа, който излъчвал,
жената извършвала подобни действия /опипвала се по гърдите и мастурбирала/.
Известно
време след като младежите започнали с описаните действия подс.
А. им предложил и започнал да ги убеждава, двамата да осъществят орално
генитален контакт помежду си /да си правят„свирки“/. Първоначално двамата
свидетели отказали. Криейки се зад неистинския профил подс.
А. започнал да ги убеждава да изпълнят желанието му, като им заявил, че при
отказ от тяхна страна нямало да им заплати нищо от обещаната сума. Свидетелите
попитали как може да ги увери, че ще изпълни уговорката между тях, ако
изпълнели исканията му. Тогава той изпратил на електронната поща на свидетеля М.П.
неистински документ, на който било посочено името на свидетеля като получател и
сумата от 200 евро. За този документ подс. А. обяснил
на младежите, че трябвало само да отиде и да го изпрати за да получи св. М.П.
сумата. Тъй като свидетелите продължавали да отказват подс.
А. се опитал да ги мотивира, като повишил сумата, която обещавал да им заплати
1000 евро и им заявявал, че при отказ нямало да им плати нищо. За да увери
младежите в сериозността на намерението си подсъдимият им изпратил screenshot /екранна снимка/ на преводно нареждане за сумата
от 1000 евро чрез системата paypal.
Тъй като бил много настоятелен, подсъдимият макар и трудно успял да убеди
младежите да извършат исканите действия, като първоначално св. Х. осъществил
орално - генитален контакт със св. М.П., а след това вторият извършил същото за
св. Х.. Междувременно, за да ги стимулира подс. А. им
излъчил клип, на който момичето ,чийто
образ използвал, извършвало еротични действия и също се самозадоволявало. В
същото време подсъдимият записвал на компютъра си орално гениталните действия,
извършвани от младежите, които те му
предавали посредством включената видеокамера на преносимия им компютър. Записът
бил с продължителност 6-7 до 8 минути и бил наименуван от подсъдимия по името
на профила на св. М.П. в сайта omegle.com, а именно oreia2000. Файлът бил запаметен на твърдия
диск на компютъра на подсъдимия в папка HOP.
По
време на разговора св. П. и Х. казали на „Т.К.“, че са на възраст над 18
години, за да не се притеснява „тя“ от възрастта им, но въпреки подвеждащата
информация, предоставена от младежите, подсъдимият знаел, че са непълнолетни.
Цялата
комуникация между свидетелите П. и Х. от една страна и подсъдимия от друга, на
дата 2.12.2014 г. продължила около час, като подсъдимият А. постоянно мотивирал
двамата свидетели да продължават с блудствените си
действия. Накрая им указал да еякулират. След като
изпълнили указанията, които постоянно получавали от подсъдимия, двете деца
прекъснали връзката. Подсъдимият не им изпратил обещаните парични средства.
След
случилото се на 02.12.2014 г. св. Х. не контактувал повече с неистинския профил
наименуван „Т.К.". След посочената дата обаче, св. М.П. и през следващите
дни контактувал с подс. А. през описания профил, като
последния се опитвал да го убеди отново да извършат с приятеля му св. Х. блудствени действия. Причината за контактите било
обстоятелството, че св. М.П. се опитвал да получи обещаните от подсъдимия суми.
Вместо тях обаче получавал само обещания и опити от страна на подс. А. да го убеди, отново със св. Х. да извършат
еротични действия пред видеокамерата на компютъра. Тъй като получил категоричен
отказ, в опит да го принуди да изпълни желанията му, през месец януари 2015 г. подсъдимият А.
изпратил на св. М.П. клип на действията им от 02.12.2014 г. и заплашил, че при
пореден отказ да удовлетвори исканията му щял да разпространи клипа сред
всичките им приятели и в Интернет пространството посредством порно сайт, както
и във Facebook. При друг от контактите със свидетеля П.,
в опит да го принуди да изпълни исканията му да извършат отново със свидетеля Х.
блудствени действия един с друг пред камерата,
подсъдимият изпратил на св. П. скрийншот /екранна
снимка/ от заснетия клип, като отново заплашил, че ще го разпространи в
интернет пространството. Тези действия продължили за времето от 18.01.2015г. до
7.2.2015г.
Тъй
като св. М.П. категорично отказал да удовлетвори претенциите на подс. А., същият
разпространил заснетия на 02.12.2014 г. файл „oreia2000",
пресъздаващ блудствените действия на св. П. и Х. в
Интернет пространството, а именно чрез Фейсбук и чрез
Интернет сайта „pornhub.com”. В Интернет сайта „pornhub.com” файла бил наименуван
„…..". Там подсъдимият го качил с посоченото название на 07.02.2015 г от
профил „t_c”. На 09.02.2015г. подсъдимият
разпространил посочения файл и на сайта xvideos.com. В същия подсъдимия отново
бил индивидуализиран, като потребител „t_c" и
ползвал създадения от него неистински профил наименуван „Т.К.".
Освен
това на 07.02.2015г. подсъдимият установил профилите на част от съотборниците
на свидетелите П. и Х. и отново скрит зад неистинския профил Т.К. им изпратил снимки от видео файла, който бил
разпространил във Интернет пространството и по конкретно скрийшотове
на порно сайт, като на тях се виждало името на сайта- „pornhub.com".
Такива снимки получили свидетелите И.О.Й., И.В.М., Г.С.С.,
Г.П.Д. и В.Г.А., като директно от подсъдимия снимки получили И.Й. и И.М.. И.М. препратил снимките на Г.Д., В.А. и
С Т. Г.С. видял снимките, качени на Фейсбук стената
на С Т. Всички деца били на възраст 14
години и съответно били непълнолетни към този момент.
Между
част от свидетелите, а именно Й., С., Д. и А. от една страна и подсъдимия на 07.02.2018г. и 08.02.2015г.
бил осъществен допълнителен контакт, като подсъдимият се опитал да ги склони
посредством предлагане на различни суми да извършат блудствени
действия помежду си, а именно орално генитални контакти /фелацио, свирки/ или
да мастурбират пред видеокамерите на ползваните от
тях компютърни конфигурации. Тези предложения били направени по отношение на
свидетелите С., Д. и А., докато децата се намирали в гр.Пловдив, а свидетеля Й.
получил предложението отправено от подсъдимия към него в дома си в гр.Раковски обл. Пловдивска. Никое от децата не приело отправеното от подс. А. предложение. Предложенията били отправени през
периода от 07.02.2015 г. до 08.02.2015г.
Междувременно
за разпространените снимки и видео файлове
бил уведомен св. П.. Той от своя страна разговарял с младежите от отбора
и подробно се информирал за случилото се. Първоначално окуражил играчите да
поддържат фиктивен контакт с профила Т.К., с оглед неговото идентифициране, но
в последствие разпоредил контактите да бъдат преустановени.
Заради
случилото се св. М.П. и А.Х. били освободени от отбора, изключени от училището,
в което учили и се завърнали по родните си места.
За
извършения запис, който бил разпространен в Интернет пространството разбрал
бащата на св. М.П. – П. П.. Той от своя страна се обърнал към познатия си св. В.Л.
В. за помощ, тъй като св. В имал добри познания в областта на компютрите и
Интернет. Молбата му била да установи, кое било лицето, скрито зад ползвания от
подсъдимия фейк профил - „T_c".
Свидетеля В. се свързал с посочения профил с цел да установи IP адреса,
откъдето се осъществявала връзката. За целта ползвал нарочна програма. Контакта
между св. В. и подсъдимия първоначално бил осъществен по Skype,
като св. В. използвал действителния си
профил и прибавил профила на Т.К. към контактите си. По време на разговора подс.
А., заявил, че търсил две момчета и ако св. В. бил сам щял да бъде блокиран. За
да поддържа комуникацията св. В. заявил, че имал брат. Получил отговор
дословно, че нямало как да „лъска" с брат си. Тогава св. В. заявил, че
може да намери приятел, но подсъдимия отговорил, че след като в момента не били
двама щял да бъде блокиран, поради това и св. В. прекъснал комуникацията. При
този разговор св. В. не успял да установи IP адреса на подсъдимия, доколкото
използваната от него програма изписала IP адресите на всички негови контакти.
След
няколко дни св. В., в изпълнение на плана си да разбере IP адреса на
подсъдимия, създал фалшив профил в Skype, като единствения му контакт бил акаунт-а на Т.К.. По
време на инициираната комуникация се представил за приятел на оригиналния си
профил. При осъществената връзка успял да разбере, чрез използваната от него
нарочна програма, че IP адреса на подсъдимия бил . След като установил IP
адреса св. В. го предал на органите на полицията.
Полицейските
служители установили, че както комуникацията между подсъдимия и пострадалите,
така и разпространението на видео файла в Интернет пространството били
извършвани именно от ползвания от подсъдимия А. IP адрес с № , който бил
статичен и се намирал именно в жилището му в гр. София.
В
жилището на подс. А. било извършено претърсване на
08.04.2015 г. от полицейските служители при ОД МВР гр. Пловдив, сред които бил
и свидетеля Ц.М.Г.. Там в жилището бил установен и подсъдимия заедно с баща си
и сестра си. От жилището били намерени и иззети Айпад,
със сериен с прилежащо захранване и парола за достъп 1590, с бял кожен калъф;
два броя преносими памети /флашки/, едната черна на
цвят, с надпис на нея „Арасеr" другата с формата
на тюлен, с надпис по металната част „ЕМТЕС"; компютърна конфигурация с
черна на цвят кутия, без отличителни белези и надписи по нея и преносим
компютър марка „Асеr” модел „Aspire
one" ведно със зарядно устройство към него.
Освен това свидетелят Г. провел и разговори с присъствалите лица с оглед
конкретизиране на това кой от домашните, кои средства за достъп до Интернет
пространство ползвал. Така пред него, както подсъдимия така и близките му
посочили, че настолния компютър се ползвал само и единствено от подс. А.. Тъй като в хода на разговорите св. Г. забелязал,
че подс. А. проявявал притеснение от поставените му
въпроси го попитал дали имал какво да сподели във връзка с повода за извършване
на това процесуално следствено действие. Подсъдимия потвърдил, че имал какво да
разкаже и след приключване на действието двамата провели разговор при който подс. А. направил самопризнание за извършеното деяние и за
знанието му, че лицата са били под 18 години.
Приобщените
като ВД вещи били подложени на техническа експертиза при която било установено,
че в ползвания от подс. А. настолен компютър имало
видео файлове с порнографско съдържание, които подробно били описани. В него
било установено наличие на програмен продукт, който позволявал отдалечен достъп
и управление на отдалечени файлове-
програмата Teamviewer 8, както програма която
позволявала прожектиране и запис на видео файлове при видео комуникация-
програмата Manycam. На същия компютър била установена
и програма Skype, в чиято история съществувал профила
Т.К.. В същия компютър бил установен екранен запис „моментна снимка" от
десктоп на компютъра на видео разговор чрез Skype на
абонат Т.К. с абонат „Mastertm" и изображение с
порнографско съдържание, по - конкретно „фелацио" както и скрийншот на Браузър с отворен Paypal
превод на 1000 евро. В компютъра били намерени снимки и видео файлове на лице
от женски пол, с руса коса, които били с откровено порнографско съдържание.
Били намерени и видео файл с наименование „oreia2000", както и скрийншотове /екранни снимки/ на видео файла “oreia2000”, които били повече от един.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява на първо място от показанията на
свидетелите: М.П., А.Х., В. В. /дадени непосредствено пред настоящия състав;
дадени по НОХД 882/2017 по описа на ПРС и по НОХД 1970/2018г. по описа на ПРС и
прочетени на основание чл. 281, ал.1 НПК, както и дадени пред съдия на ДП, също
прочетени на основание чл. 281, ал.1 НПК/, И.Й., Г.С., Г.Д., В.А., Д.П., Ц.Г. /
дадени непосредствено пред настоящия състав; дадени по НОХД 882/2017 по описа
на ПРС и по НОХД 1970/2018г. по описа на ПРС и прочетени на основание чл. 281,
ал.1 НПК, както и дадени пред разследващ орган на ДП, прочетени на основание
чл. 281, ал.5 НПК със съгласието на всички страни/, И.М. / дадени
непосредствено пред настоящия състав; както и дадени на ДП пред разследващ
орган и приобщени по реда на чл. 281, ал.5 НПК със съгласието на всички
страни/, В.Х. / дадени непосредствено пред настоящия състав; както и дадени по НОХД 882/2017 по описа на ПРС и по
НОХД 1970/2018г. по описа на ПРС и прочетени на основание чл. 281, ал.1 НПК/ В Й, Т П.
На следващо място посочената фактическа обстановка
се разкрива от изготвените по делото технически експертизи: техническа
експертиза, изготвена от в.л. Я. на ДП; допълнителна техническа експертиза
изготвена от В.Л. Я. по НОХД 882/2017 по описа на ПРС и допълнителна техническа
експертиза.
При оформяне на
фактическите си изводи съдът съобрази и приложените по делото писмени
доказателства: протокол за претърсване и
изземване, протокол за оглед на веществени доказателства, протоколи за
доброволно предаване, писмо от Интерпол, справка от Булсатком,
справка за съдимост, характеристична справка и др.
Относно
изброените доказателства и доказателствени средства следва да се има предвид
следното:
Показанията на
св. П. изцяло, както и показанията на св. Г.С. в частта, в която свидетелят
преразказва разказаното му от св. П. имат производен характер, т.е двамата не свидетелстват за свои лични възприятия на
факти, включени в предмета на доказване, а пресъздават това, което са чули от
други лица относно тези факти. Както в теорията, така и в практиката е утвърден
принципът за забрана на подмяната на първични с производни доказателства. Това
обаче не означава, че използването на производни доказателства е изцяло
недопустимо. В практиката се е наложило разбирането, че производните
доказателства могат да бъдат използвани в три насоки: 1. като средство за разкриване на първични
доказателства; 2. като средство за проверка на първични доказателства и 3.
когато заменят първичните доказателства, ако последните се окажат недостъпни. С
оглед изложените принципни съображения настоящият състав цени показанията на св. П. и на св. С., в
частта, в която преразказва споделеното му от св. П., като средство за проверка
на останалите първични гласни доказателствени източници.
В цитираната съвкупност от гласни
доказателствени средства се очертават няколко групи съществени противоречия,
които на основание чл. 305, ал.3 НПК следва да бъдат обсъдени от съда:
Първото такова
противоречие е досежно датата, на която се е провел
разговора между св. П. и св. Х. от една страна и подсъдимия, чрез профила на Т.К.,
от друга. В показанията си на ДП св. Х. заявява, че това е станало на 02 или 03
Декември 2014 г. В показанията си пред настоящия състав св. П.
посочва по обща дата- декември 2014 г., докато по
НОХД 882/2017г. е посочил период ноември или декември 2015г. Според св. П. пък
св. П. му бил разказал, че се запознал с Т.К. около средата на декември 2014 г., а самата случка с видеозаписа се разиграла преди
Коледа на същата година. Съдът кредитира показанията на св. Х., като приема, че
процесната случка се е разиграла именно на 2.12.2014 г., доколкото тези твърдения кореспондират с
обективните находки по делото, а именно от приложенията към изготвената на ДП експертиза
е видно, че скрийншотовете на файла съдържащ блудствените действия на пострадалите П. и Х. е изготвен на
2.12.2014 г. /л.115-л.123 от ДП/. Отличаващите се данни изложени
от св. П. и св. П. съдът отдава на комбинацията от стреса от изживяното и
големия изминал период от време, което е довело до замъгляване на спомените за
конкретните дати.
Следващото противоречие е относно инициативата
за изпълнение на желанията на подсъдимия младежите П. и Х. да извършат блудствени действия помежду си. Така св. П. в разпита си
пред настоящия състав посочва, че с А.Х. били влезли заедно в сайта omegle.com, когато Т.К. им
предложила да извършват блудствени действия, че
първоначално той не искал, но поради голямото желание на А. се съгласил. Същото
е заявил и по НОХД 882/2017г по описа на ПРС. В същото време св. Х. твърди
точно обратното, а именно че св. П. се познавал по-рано с „Т.К.“, че при
самостоятелните си контакти получил от нея предложение срещу пари да извършват
пред камерата блудствени действия заедно с още едно
момче, че отишъл с лаптопа си в стаята на А. и му предложил да пробват, след
което А. се съгласил. Започнали да си правят „Ч.“, като междувременно Т. им
предложила да си направят и свирки, на което и двамата се съгласили, срещу
обещание за по-голяма сума пари. Съдът кредитира заявеното от св. Х., доколкото
изцяло кореспондира с показанията за развитието на ситуацията на св. П. и Г.С..
Както вече бе споменато в тази им част показанията на св. П. и С. представляват
производни доказателства, но доколкото възпроизвеждат разказаното им от П. и Х.
в един момент, много по-близък до инкриминираното деяние, то заявеното от тях
представлява добра доказателствена основа за преценка достоверността на
показанията св. Х. и П.. В същото време, въпреки, че не кредитира показанията
на св. П., съдът не намира изложеното от него като израз на някаква форма на
процесуална недобросъвестност. Безспорно свидетелят осъзнава негативната
обществена оценка, която се свърза с извършеното от него и е напълно естествен
и житейски оправдан стремежа му да омаловажи или минимизира своето участие.
С оглед всичко
гореизложено и предвид изясненото от св. П. пред настоящия състав, че при
първата среща с Т.К. в интернет бил сам и че съвместния разговор между него и Х.
от една страна и К. от друга, представлявал втората или третата среща с нея и с
оглед приетото по-горе за установено, че съвместната среща в интернет се е
състояла на 2.12.2014г., настоящият състав прие за отговарящо на
действителността твърдението в обвинителния акт, че контактите по интернет
между Т.К. и М.П., по време на които тя го склонявала, заедно с негов приятел,
по негов избор, да извършват блудствени действия пред
камерата- започнали на неустановена дата през месец ноември 2014г.
Следващо
противоречие в доказателствения материал е налице относно обстоятелството какво
е било съдържанието на блудствените действия
извършени от А.Х. и М.П. на 2.12.2014 г. Свидетелят А.Х.
посочва в показанията си пред настоящия състав, че първоначално Т.К. ги
накарала да си правят „Ч.“. И двамата изпълнили това и желание. След това
настоявала младежите да си правят един на друг „свирки“ и двамата изпълнили
това изискване, като орално гениталния контакт бил реализиран първо от А.Х., а
след това от М.П.. Последното желание на Т.К., което изпълнили и двамата
подсъдими било да се „изпразнят“. Накрая били вече емоционално изтощени и
отказали да изпълняват желанията на Т.К.. Свид. П. от
своя страна по НОХД 882/ 2017 споменава само за „свирки“, които и двамата си
били правили, докато на ДП твърди, че само А. му е правил на него свирки. Съдът
като отчете констатирания у М.П. стремеж да омаловажава участието си в блудствените действия, кредитира заявеното от А.Х.,
доколкото неговото изложение на обстоятелствата е подробно, последователно и безпротиворечиво.
Формално
съществува противоречие и относно продължителността на блудствените
действия, които са осъществили помежду си св. П. и Х. на 02.12.2014г. Така по
НОХД 882/2017г. и по НОХД 1970/2018г. по описа на ПРС, св. П. е заявил, че
клипа е бил с продължителност 7-8 минути, а всичко общо 8-9 Минути. По същото
дело А.Х. заявил, че всичко продължило по-малко от час, а на ДП е заявил, че
всичко продължило около час, час и нещо заедно с агитациите. М.П. пък говори за
блудствени действия в продължение на 5-6 минути. От
съпоставката на посочените твърдения може да се направи извод, че свидетелите
имат предвид два отделни времеви периода. Единият е продължителността на
видеоклипа, на който се пресъздавал орално гениталния контакт между П. и Х.,
който е с продължителност не по-малко от пет минути и не повече от 8 минути.
Вторият период е периода на целия разговор между П. и Х. от една страна и Т.К.
от друга, обхващащ всички блудствени действия,
извършени от младежите, както и времето, през което същата вечер Т.К. ги е
агитирала за още блудствени действия, така и времето, през което същата вечер, младежите
са я агитирали да изпълни обещанието си да им изпрати уговорената парична сума.
Съдът като съобрази изложеното от свидетелите и с оглед кредитираното вече
твърдение на св. Х., че този период бил достатъчно дълъг, за да достигнат
младежите до състояние на физическо и психическо изтощение, намира, че
продължителността му е била около един час или малко повече. Този извод
кореспондира и с часовете на изготвяне на скрийншотовете
озаглавени oreia2000, представляващи
приложение към експертизата, изготвена на ДП /л. 133/, от които е видно, че
най-ранния файл с такова заглавие е изготвен на 2.12.2014 г. в 22 ч. 28 мин. и 39
сек., а последния на същата дата в 23 ч. 46 мин. и 19
сек.
Следващо
противоречие е относно сумата, която Т.К. обещала на св. П. и Х., за да ги
стимулира да извършат блудствени действия помежду си.
Така св. П. по НОХД 882/2017г. говори за
сумата от 400 лева или по 200 лева за всяко от момчетата. Според св. А.Х.
първоначално обещаната сума била 200 евро, като тя била за това, че момчетата
щели да се самозадоволяват с ръка, а в последствие нараснала до 1000 евро, като
по-голямото възнаграждение било, за да ги стимулира към орално генитален
контакт. По НОХД 882/2017г. М.П. говори за по двеста лева на човек, докато на
ДП излага твърдения, че обещаната сума била 400 евро. Съдът кредитира заявеното
от св. А.Х., доколкото кореспондира с уточненията направени от М.П. след
прочитане на показанията му и констатиране на противоречия по НОХД 882/2017г.,
така и с обективните находки по делото, а именно скрийншот
на платежно нареждане за 1000 евро, представляващ приложение към изготвената на
ДП техническа експертиза. За пълнота на изложението следва да се посочи и че
тук противоречията са по-скоро привидни, доколкото независимо какъв ще е точния
изказ- 200 евро общо за двамата, 400 лева общо за двамата или по 200 лева за
всяко момче, предвид ноторно известния курс на лева
към еврото, то става въпрос все за една и съща сума, а именно тази за която
говори св. А.Х..
Следващ въпрос
от фактическо естество, който следва да бъде обсъден, поради наличие на
противоречиви показания, е относно
начина, по който процесния видеоклип достигнал до
знанието на съотборниците на П. и Х. и за датата, на която станало това:
Така на ДП св. П. заявява, че на 07.02.2015г. изгледал в
интернет клип, на който разпознал двама от учениците си М.П. и А.Х.. Клипа се казвал
…. Започнал собствено разследване и от разговори с учениците си разбрал, че на
06.02.2015г. двама от учениците му И.М. и И.Й. получили от Т.К. снимки- скрийншот от качения в интернет видеоклип, а св. М.
препратил снимките на останалите съученици. На съдебна фаза не си спомня
подробности относно тези обстоятелства, но е категоричен, че децата му
споделили, че от 7.2.2015г. К. започнала да „зарибява” и тях, като това
продължило и следващите дни.
На ДП М.П. е
заявил, че през месец Януари 2015г. Т.К. му изпратила клип, на който сцената, в
която Н. му прави орална любов била
записана. Заплашила го, че ако не изпълнят исканията й ще изпрати този клип в
порно сайт и ще го разпространи сред всичките му приятели във Фейсбук. Втората половина на месец Януари, въпросният клип
бил качен в един порно сайт- Pornhub.com. Това разбрал, чрез съотборниците му,
които били открити от Т. във Фейсбук и им била
изпратила линк към сайта. След качването на клипа Т. продължила да го търси,
като обещавала, че ако с А. направят същото като първия път ще махне клипа от
порно сайта, ако откажат, ще го разпространи и из други сайтове. На съдебна
фаза по НОХД 882/2017г, и по НОХД 1970/2018г по същество поддържа показанията
си относно тези факти без изменение.
На ДП
св. Й. е заявил, че в ден събота края на Януари или началото на февруари
видял, че има покана за приятелство от „Т.К.”. Същата му изпратила две снимки,
на които се виждало, че А.Х. „лапа члена” на М.П.. Снимките представлявали скрийншот на сайта Pornhub.com, на който бил качен клипа,
кадър от който били снимките. Св. Й. намерил клипа и го изгледал. На същия ден Т.К.
му писала и го попитала дали иска да прави срещу пари същото, като М. и А.. На
съдебна фаза свидетелят е изложил абсолютно същите обстоятелства.
На ДП св. М. е заявил, че или в края на Януари
или в началото на Февруари, но със сигурност в почивен ден, получил покана за
приятелство по Фейсбук от „Т.К.”. Тя му изпратила две
снимки „Скрийншотове” от порно сайт Pornhub.com, като
на снимките се виждали двама от съотборниците му М. и А., като А. правел свирка
на М.. Той препратил снимките на трима, човека от отбора- Г.Д., В.А. и С. Т.
Свид. С. пък на ДП
споделя, че през първата събота на месец февруари, а именно на 7.2.2015г. във Фейсбук,
на стената на С Т видял пост „който разбира при А. лапача
се спира”. Към поста имало снимка, представляваща скрийншот
към порно сайт, на който бил качен клип на съучениците му М. и А.. Същия ден
говорил с треньора на отбора П., който го инструктирал да поддържа контакт с
профила Т.К. с цел установяване на нейната самоличност. С. изпратил покана за
приятелство на Т.К.. Тя я приела, като го попитала дали може да си намери
момче, с което срещу пари да правят същото като А. и М.. Същите обстоятелства
свидетелят е заявил и на съдебна фаза.
От своя страна
св. Д. на ДП е споделил, че в края на месец Януари получил на профила си във Фейсбук снимка от профила на Т.К., като няколко дни преди
това тя му била изпратила покана за приятелство. Снимката представлявала скрийншот към сайт Pornhub.com, на който имало клип на
съучениците му М. и А., на който А. правел свирка на М.. Клипа се казвал B…...
По-късно същия ден Т. му писала във Фейсбук и го
попитала дали срещу пари би правил същото като А. и М.. Св. Д. се консултирал с
треньора си, който го посъветвал да събере възможно най-много информация. За да
поддържа разговора св. Д. отговорил, че може да го направи със свой съученик В.А..
Същия ден Т.К., св. А. и св. Д. провели разговор по Skype,
по време на който св. А. и св. Д. били агитирани да извършват блудствени действия срещу определена парична сума. По
различното, което заявява свидетелят по НОХД 882/2017г. е, че от Т.К. получил
само покана за приятелство във Фейсбук, а снимките- скрийншот му били препратени от св. М.. По различна е и
версията относно инициативата за действията по „набиране” извършени от Т.К..
Така пред съда св. Д. е заявил, че първоначално Т.К. само го попитала познава
ли А. и М., а той сам я попитал какво ще
получи, ако извърши същото като тях, в стремеж да събере повече информация за
нея.
Св. В.А. пък на
ДП е споделил, че през месец февруари получил от св. М. снимка- скрийншот от сайта- Pornhub.com, на която се виждал, част
от клип, на който се виждало как А.Х. „лапа пишката” на М.П.. Същия ден св. А.
се свързал по своя инициатива с Т.К.. Първо контакта бил по Фейсбук,
а след това по Skype, като в разговора по Skype се включил и И.Й.. По време на разговорите Т.К. му
предложила срещу пари да прави същото като М. и А.. На съдебна фаза по НОХД
882/2017г. не помни дали той първи се е свързал с Т.К. или тя с него, но
посочва по различно лице, с което е участвал в троен разговор по Skype с Т.К., а именно Г.Д..
От съвместния
прочит на цитираните свидетелски
показания може да се достигне до следните обобщени фактически изводи:
На първо място
датата, на която М., Й., С., Д. и А. са получили снимката, представляваща скрийншот от сайта pornhub.com, е била именно датата посочена в обвинителния
акт-7.2.2015г. В този изричен смисъл са показанията на св. С., дадени на ДП, които съдът кредитира,
доколкото това е датата, която е сечението на различните времеви интервали
посочени от различните свидетели. Следва да се отбележи и че именно датата
7.2.2015г, а не 6.2.2015г., както твърди св. П., е събота, в какъвто смисъл са
показанията на повечето свидетели. Респективно съдът дискредитира в тази им
част показанията на цитираните по-горе свидетели, сочещи на по-различна дата на
разпространение на снимките- края на Януари, началото на февруари, 6 февруари и
т.н.
От цялостното
развитие на ситуацията следва, че снимките- скрийншот
към порно сайта са били разпространени на младежите веднага след публикуването
на клипа в сайта pornhub, поради което и съдът намира, че датата на качване на клипа
на порнографския сайт pornhub е същата като датата на
разпространение на снимките до Й., М., С., Д. и А., а именно 07.02.2015г.
Относно вида и
естеството на снимките, съдът кредитира последователните и безпротиворечиви
твърдения на всички свидетели, които са ги получили, а именно Й., М., С., Д. и А.,
а именно, че става въпрос за скрийншот към сайта pornhub, на който се виждал името на сайта и името на
качения на него файл- ….. Респективно съдът дискредитира, като изолирани от
останалия доказателствен материал твърденията на М.П., че Т.К. изпратила link към качения файл.
Относно
наименованието на файла, който се виждал на скрийншота
съдът кредитира неопроверганите от останалите доказателства, показания на св. П.
и Д., че то било ….
Относно
съдържанието на видео файла, разпространен на сайта pornhub,
в цитираните по-горе части от свидетелски показания не съществува противоречие,
че той изобразявал поведение с порнографско съдържание, а именно как А.Х. прави
свирка на М.П.. От необорените в тази част от останалия доказателствен
материал показания на св. П. се
установява, че съдържанието на клипа, който Т.К. му изпращала през Януари
2015г., за да го принуди отново да извърши блудствени
действия с А.Х. било идентично със съдържанието на клипа …., разпространен на
сайта pornhub.com
На следващо
място механизмът на разпространение на снимките, представляващи скрийншот от сайта pornhub.com съдът приема да е следният:
Профилът Т.К. изпратил снимките на св. М. и св. Й.. Св. М. препратил снимките
на св. Д. и А., както и на неразпитаното по делото лице С Т. С Т поставил
снимките на стената си във Фейсбук, откъдето ги видял
св. С.. В този изричен смисъл са цитираните вече показания на св. М., П., Й., С.,
А., както и заявеното от Д. на съдебна фаза. Посочените показания в тази им
част са последователни, взаимно кореспондиращи и взаимно допълващи се, поради което и съдът ги кредитира,
респективно съдът не кредитира показанията на св. Д. дадени на ДП относно
механизма на разпространение на снимките, доколкото се явяват изолирани.
От съвместния
прочит на цитираните по-горе показания съдът достигна до следния фактически извод
относно инициативата и естеството на контактите между Т.К. и младежите: Т.К.
изпратила покана за приятелство във Фейсбук на св. М.
и св. Й.. Двамата приели поканата. На св. Й. Т.К. отправила предложение срещу
парична сума да извършва със свой приятел същите действия като М. и А.. Г.С.
получил наставления от треньора си П. да поддържа връзка с Т.К. с цел
установяване на самоличността й. В изпълнение на наставленията С. потърсил Т.К.
и й отправил покана за приятелство във Фейсбук. След
като я приела тя му отправила предложение срещу парична сума да извършва със
свой приятел същите действия като М. и А.. Същите наставления да поддържат
контакт с цел установяване на самоличността й от св. П. получили и св. Д. и А..
В изпълнение на указанията те отправили покана за приятелство във Фейсбук до Т.К., след което участвали в троен разговор с
нея по Skype. След като се свързали с Т.К. двамата я
попитали какво ще получат, за да извършват същото като М. и А., като тя им
предложила известна сума пари. В този смисъл са показанията на св. П., М., Й., С.,
заявеното от св. А. на ДП относно инициативата за контакта с К. и от А. по НОХД
882/2017г. досежно момчето, което заедно с него е
участвало в троен Skype разговор с К., както и
заявеното от Д. по НОХД 882/2017г. Показанията на посочената група свидетели в
тази им част са последователни, безпротиворечиви,
разкриват цялостна картина на случилото се, поради което и съдът ги кредитира.
Респективно не кредитира заявеното от св. Д. на ДП, досежно
инициативата за контакта с К. и от св. А. на ДП досежно
лицето, с което е участвал в троен разговор и относно обстоятелството кое е
лицето което първо е предложило извършването на блудствените
действия срещу пари по време разговора с К..
Относно
обстоятелството на коя дата били извършвани действията по набиране на лицата Й.,
Д., А. и С. съдът кредитира заявеното от св. П., че разбрал, че К. започнала да
зарибява децата от 07.02.2015г. като това продължило и следващите дни. В тази
част показанията му кореспондират с заявеното от повечето от младежите, че
действията по зарибяване не продължили само един ден. Респективно периодът
посочен в обвинителния акт 07.02.2015г.-8.2.2015г. се включва е действителния
период на „зарибяване” на децата и следва да се счита установен.
Относно периода,
през който подсъдимият е принуждавал отделно лице- М.П. да извърши блудствени действия- в обвинителния акт е посочено, че това
е от 18.1.2015г. до 7.2. 2015г. От доказателствата по делото се установява, че
този период всъщност е по-дълъг. Така св. П. на ДП е завил, че разбрал, че
датите на които било осъществявано изнудване били 02.01.2015г, 18.01.2015г.,
22.01.2015г. и 28.01.2015г. Св. П. от своя страна в показанията си, както бе
посочено и по-горе споменава , че принуждаването към блудствени
действия продължило и след датата на разпространение на клипа в pornhub- 7.2.2015, като К. обещавала, че ако с А. направят
същото като първия път ще махне клипа от порно сайта, а ако откажат, ще го
разпространи и из други сайтове. Тези показания не са опровергани от останалия
събран по делото доказателствен материал, поради което и съдът ги кредитира и
базира върху тях фактическите си изводи. Доколкото обаче изменение на
обвинението, чрез разширяване периода на упражняваната принуда не е извършено,
и предвид съществуващата забрана подсъдимият да бъде осъден за нещо повече от
това, за което му е повдигнато обвинение, съдът приема за установен периодът,
за който е повдигнато обвинение, а именно по-късият и включващ се в
действителния период- 18.01.2015г. до 07.02.2015г.
Относно датата
на публикуване на видео файла на сайта xvideos.com съдът се довери на
изпратената официална справка от Интерпол. Тук следва да се отбележи, че в
събрания по делото доказателствен материал са налице данни подсъдимият да е
разпространил файла и на други сайтове. Така св. П. споменава, както на ДП ,
така и на съдебна фаза, че процесният файл е бил
разпространен и на сайта XNXX. И тук обаче важи забраната подсъдимият да бъде
осъден за нещо повече, от това за което му е повдигнато обвинение, поради което
разпространяването на файла и на допълнителни файлове, макар и установено от
доказателствата по делото, се явява несъставомерно.
Следващо
противоречие в доказателствения материал е налице относно обстоятелството каква
е била предложената сума пари на всяко от децата –Й., А., Д. и С. от Т.К., за
да участват в блудствени действия. Прави впечатление,
че децата са завявали различни суми при разпитите си на ДП и на съдебна фаза.
Настоящият състав намира, че соченото противоречие не е съществено, доколкото с
обстоятелствената част на обвинителния акт в предмета на доказване не е
включена точната сума, което е предложена на всяко едно от децата. Важното
обстоятелство в случая е, че на всеки един от свидетелите Й., А., Д. и С.
парична сума е предложена, а не и какъв е точния и размер. Само за пълнота на
изложението обаче следва да се посочи, че досежно
това обстоятелство съдът кредитира заявените от свидетелите размери при разпита
им на ДП, доколкото тогава разпита е провеждан в отрязък от време много
по-близък до инкриминирания период, респективно възможността спомените относно
детайли, каквито са точните предложени суми, да са точни е по-голяма.
Неоснователно е
възражението на защитата, че показанията на св. Г. следва да бъдат изключени от
доказателствения материал, тъй като той бил следователят по делото. От
показанията на св. Г., както и от съставените протоколи за действия по
разследване на дата 08.04.2015г. се установява, че св. Г. е имал
качеството на оперативен работник
присъствал на действията по разследването, но същият не е имал качеството
разследващ полицай и действия по разследването по смисъла на НПК той самия не е
извършвал.
От внимателния
прочит на показанията на св. Г. се установява, че те касаят две групи
обстоятелства:
Първата група са обстоятелства, за които св. Г.
е имал непосредствено лично впечатление, придобито при присъствието му на
действията по разследването: за начина, по който били извършени действията по
разследване, за присъствието на поемни лица, за поведението на семейство А. по
време на претърсването и изземването, за смущението и пасивността проявени от подс. А.
по време на действията по разследване, за времето, мястото и начина на
провеждане на неформалните беседи с подс. А., за заключеността на безжичния интернет с парола. Доколкото в
тази част показанията на св. Г. възпроизвеждат негови непосредствени
възприятия, то безспорно те са годно доказателствено средство и доколкото не се
оборват от останалия събран по делото доказателствен материал съдът изцяло ги
кредитира. В тази част показанията на св. Г. не попадат и под забраната на чл.
118 НПК, доколкото, както се установи същия само е присъствал, но не е
извършвал действия по разследване по реда на НПК. В този смисъл е и трайната
практика на ВКС: решение №48/25 май
2018 година, първо наказателно отделение, н.д. № 18 по описа за 2018 година на
ВКС, Решение № 173/31 януари 2017 г., І НО, касационно дело № 616 по описа за
2016 г. на ВКС , Решение № 173/31 януари 2017 г., І НО, касационно дело № 616
по описа за 2016 г на ВКС, Решение №
12/21 април 2015 г., Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, КНД №1898
по описа за 2014 г. на ВКС, Решение №
302/ 02 юли 2014 г., І НО, касационно дело № 874 по описа за 2014 г. на ВКС,
Решение № 524 от 05.01.2012 г. по нак. д. № 2401/2011
г. на Върховен касационен съд, Решение № 320 от 21.09.2012 г. по нак. д. № 964/2012 г. на Върховен касационен съд и много други.
Втората, част от показанията на свидетеля Г. пресъздават извънпроцесните самопризнания на подс.
А., дадени по време на оперативната беседа в апартамента на А и по конкретно,
че подсъдимият е виновен в извършване на инкриминираното деяние, че имал
бисексуална ориентация, че именно той създал фейк
профила Т.К., че посредством него установил комуникация с пострадалите лица, че
знаел, че те не са навършили 18 години, че записал действията им с
видеокамерата си, че съхранил заснетия видеофайл на компютъра си, а по-късно го
разпространил в порнографските сайтове pornhub и xvideos, че пострадалите лица не знаели, че ще бъдат
записвани.
За доказателствената стойност на тези свидетелски показания е налице
противоречива съдебна практика на ВКС. Настоящият състав споделя практиката обективирана в решение №
34/21.02.2018 година, Второ наказателно отделение, К.Н.Д.73/18 г на ВКС,
решение № 90 / 06 юни 2018 г., първо наказателно отделение, н. дело № 163/2018
година на ВКС .Решение № 69/ 03 май 2017 година, по касационно дело № 191 /
2017 на ВКС, Решение № 173/31 януари
2017 г., І НО, по касационно дело № 616
по описа за 2016 г. на ВКС, Решение № 247/12.12.2016 година,
Второ наказателно отделение, касационно дело № 895 по описа за 2016 година на
ВКС, Решение № 268/21 декември 2016 г., І НО, касационно дело № 1000 по описа
за 2016 г. на ВКС, Решение № 474 от 29.02.2016 г. по н. д. № 1377 / 2015 г. на Върховен
касационен съд, Решение 323/ 9.2.2016г. по наказателно дело № 169/2015 г на
ВКС., Решение №. 314/06 януари 2016 г., Трето наказателно отделение,
наказателно дело № 1026/2015г. на ВКС, Решение № 212/5 юни 2015 година, първо
наказателно отделение, касационно дело № 400 / 2015 година на ВКС, Решение № 486/10 март 2015 година, първо
наказателно отделение, касационно дело № 1406 / 2014 на ВКС, Решение № 180/ 01
юни 2015 г., първо наказателно отделение, наказателно дело № 393/2015 г на
ВКС; Решение № 45 от 3.02.2010
г. на ВКС по н. д. № 712/2009 г., III н. о., Решение № 90 от 25.02.2010 г. по
н.д. № 565/2009 г. на Върховен касационен съд, Решение № 273 от 22.06.2009 г.
по НОХД № 280/2009 г., І НО, Решение № 362 от 30.10.2014 г. на ВКС по н. д. №
696/2014 г., I н. о., НК, Решение № 1114 от 14.02.2006 г. на ВКС по н. д. №
506/2005 г., II н.о. Според същите тези показания могат да се ценят единствено
като източник на косвени доказателствени факти. За да могат да обусловят
несъмнен извод относно авторството на деянието, те трябва да бъдат подкрепени
или с преки доказателства, или с достатъчно на брой други косвени
доказателства. Единствено върху тях не е допустимо да се постанови осъдителна
присъда. Свидетелските показания,
възпроизвеждащи извънпроцесно самопризнание следва да
се разглеждат като доказателствено средство, което възпроизвежда и закрепва в
процеса един косвен доказателствен факт- а именно, че подсъдимият е признал
своята вина пред дадено трето лице. От факта, че дадено лице е признало вината
си обаче, не може само по себе си да се заключи, че лицето в действителност е
виновно, но това представлява една индиция, която
следва да се цени в съвкупност с всички останали доказателства по делото. С
оглед всички останали обстоятелства по делото следва да се преценяват и
следните въпроси: доброволно ли е дадено самопризнанието, отговаря ли то на
действителното фактическо положение, ограничени ли са били по някакъв начин
правата на лицето, към момента на даване на самопризнанието, включително и на
адвокатска защита. В никакъв случай обаче самопризнанията не могат да се
ползват, в съдържателен план като пряко
доказателство за установяване на обстоятелствата до които се отнасят. В този изричен смисъл в третата група
решения, доколкото същата в най-пълна мяра държи сметка за баланса между
интересите на обществото за справедлив и ефективен наказателен процес,
гарантиращ разкриване на престъпните прояви и недопускащ деецът да остане
ненаказан поради прекалена формалност на процедурата и интереса на подсъдимия
за гарантиране в максимална степен на правото му на защита и на правото му на
справедлив процес по смисъла на ЕКЗПЧОС. В последния посочен смисъл за
необходимостта от постигане на баланс между обществения интерес и интереса от
справедлив процес са и последните решения на ЕСПЧ срещу България, включително и
Д. М срещу България.
С оглед всичко гореизложено следва да се приеме, че показанията на Г.
възпроизвеждат в процеса един косвен доказателствен факт- направеното от
подсъдимия извънсъдебно признание за наличие на вина пред него. Този факт е
само една индиция, само един елемент от евентуално
налична верига от косвени доказателства, която би могла да доведе до несъмнения извод, че именно подсъдимият е
автор на деянието. Относно тяхното конкретно съдържание, обаче, че подсъдимият
заявил, че бил бисексуален и тн. тези показания не
могат да се ползват, като доказателствено средство, доколкото биха подменили
първични доказателствени източници и биха заобиколили реда за даване на
обяснения на подсъдимия.
С оглед пълнота на изложението следва да се посочи и че към момента на
даване на самопризнанието по никакъв начин не са били ограничени правата на
подсъдимия. Беседата е проведена от лице, което няма качеството разследващ
орган, в сравнително спокойна обстановка- в жилището на подсъдимия, в което
освен поемни лица са присъствали и неговото семейство. Следва да се отбележи и
че видно от приложените на л.73 и 78 от
ДП декларации лицето доброволно се е отказало от адвокатска защита при
задържането си, още повече, че признанията са направени преди самото задържане.
Неоснователни са всички възражения на
защитата срещу годността и доказателствената стойност на Протокола за
претърсване и изземване с разрешение на съдия-л.84 от ДП. Действително в
Протокола е посочено, че в дома на сем. А. е установен IP адрес , който се
различава с една цифра /посочено е 178, вместо 188/ от инкриминирания с
обвинителния акт IP адрес …. Същото се отнася и до посочения в протокола установен
МАС адрес ….., който се отличава с една буква /“c”, вместо „d” / от инкриминирания с обвинителния акт МАС
адрес... От съпоставката обаче на данните от Протокола за претърсване и
изземване с данните от искането за издаване за разрешение за претърсване и
изземване и със справката от Булсатком се установява,
че в Протокола за претърсване и изземване е допусната техническа грешка при
изписване на IP адреса и МАС адреса, като в дома на семейство А. има само един
IP адрес и МАС адрес и това са тези посочени в обвинителния акт и установени от
свидетеля В.. В този смисъл следва да се съобрази и решение № 424/24 ноември
2014 г., трето наказателно отделение, наказателно дело № 1294/2014 г, на ВКС, в
което е прието, че Протокол за претърсване и изземване не се опорочава от
допуснати в него технически грешки, ако обстоятелствата, до които се отнасят
техническите грешки се установяват от останалите доказателства по делото.
Неоснователен е доводът, че иззетата компютърна информационна система с
Протокола за претърсване и изземване не е надлежно индивидуализирана. В
протокола са отбелязани всички налични характеристики, които биха могли да
отличат процесната компютърна система от останалите
веществени доказателства по делото, а именно че същата е черна на цвят. Изрично
е посочена и невъзможността да се посочат други характеристики, доколкото
конфигурацията нямала други „отличителни белези”. Посочено е, че върху
конфигурацията е поставена лепенка с подписите на поемните лица. По този начин
съдът намира, че с оглед обективните дадености по достатъчно конкретен начин е
индивидуализирана процесната компютърна система.
Неоснователен е доводът, че иззетият компютър е бил ненадлежно запечатан.
Видно от протокола за претърсване и изземване върху конфигурацията е поставена
лепенка с подписите на поемните лица. При предявяване на веществените
доказателства поемните лица изрично разпознаха своите подписи върху лепенката.
В Протокола в графата искания, бележки и възражения на присъствалите лица
липсват възражения за начина, по който компютърната конфигурация е запечатана.
По делото не са налице каквито и да било данни, още по малко доказателства за
нерегламентирано разлепване на компютърната конфигурация преди изготвяне на
експертизата, поради което и съдът
намира, че редът за надлежно запечатване на вещественото доказателство по чл. 110 НПК е спазен.
Обстоятелството, че поемните лица не си спомнят дали лепенката първо е
поставена на компютърната конфигурация и те там са се подписали на нея или
първо са се подписали на лепенката и тя след това е поставена на компютъра по
никакъв начин не променят горните изводи, доколкото същественото в случая е, че
компютърната конфигурация реално е била запечатана и това е станало в
присъствието и с реалното участие на поемните лица.
Неоснователен е доводът, че този начин на запечатване не създавал достатъчно
гаранции за автентичност на съдържащите се компютърни информационни данни. В
този смисъл следва да се съобрази и Решение № 17/29 януари 2015 г., І НО, касационно
дело № 1622 по описа за 2014 г на ВКС, в което изрично е прието, че при
надлежно приобщаване на компютърно информационните системи към доказателствата
по делото и при липса на конкретни данни за неправомерно въздействие върху тях,
то автентичността на съдържащите се в тях компютърни информационни данни се презюмира.
Не може да бъде опорочено действието по претърсване и изземване и
последващите следствени действия, базирани на него от неизземването на рутера.
Безспорно рутера съдържа важна информация, която би могла да способства за
разкриване на обективната истина. При наличен пропуск за изземването му обаче,
доказателствения дефицит, който се е получил в резултат от това, е успешно
преодолян от разследващите органи с достатъчното количество останал събран
доказателствен материал.
Не на последно място не може да се сподели доводът на защитата, че при
извършеното претърсване и изземване е опорочено участието на поемните лица. Не
е спорно по делото, а се установява от показанията на св. Г. и Л А., че
поемните лица са били осигурени преди започване на самите действия при
претърсване и изземване. По време на действията по претърсване и изземване
поемните лица се намирали в коридора. Както свидетелят Л А., така и двете
поемни лица, разпитани непосредствено от съда са категорични, че вещите, които
са били изземвани са били показани на поемните лица. Така поемното
лице П., разпитана пред настоящия състав заявява, че докато тя стояла в
коридора, вратите били отворени. Действително свидетелката заяви, че не е на
100 % сигурна, но това е напълно обяснимо с оглед изминалия период от време.
Макар да не забелязала самото местене на предметите от детската стая в кухнята,
всички иззети вещи й били надлежно предявени в кухнята преди да бъдат описани и
запечатани, като тя непосредствено присъствала при описването им. От своя
страна поемното лице Й. макар да не може да си спомни
дали докато е стояла в коридора вратите са били отворени, тя има отчетлив
спомен, че е наблюдавала как органите на реда си вършат работата. С
категоричност разпознава положените от нея подписи. Следва да се отбележи и че
поемните лица не са изложили възражения в протокола за начина на провеждане на
действието по разследването и за ограничаване на правата им да участват и да
следят за законосъобразността на извършените действия. Тази форма на
констатирано участие на поемните лица е достатъчна за извод за
законосъобразност на извършеното действие по претърсване и изземване. В тази
връзка следва да се съобрази трайната практика на ВКС по въпроса. Така в Решение № 134 от
21.03.2012 г. по нак. д. № 312/2012 г. на Върховен
касационен съд се приема, че ролята на поемните лица при извършване на оглед се
изчерпва с това да следят дали органът, който го извършва, отразява точно
намерените обективни находки, което не биха могли да възприемат ако участват
активно в откриването и фиксирането на следите от престъплението и другите
данни, необходими за изясняване на обстоятелствата по делото. Гаранция за
законосъобразно извършване на огледа е присъствието на поемни лица, а не
тяхното активно участие. Същата идея, че
законът е предвидил извършването на претърсване и изземване в присъствието на
поемни лица, за да създаде гаранции за достоверност, при това в най-общи линии,
на времето, мястото и начина на изпълнение на задълженията, възложени на
компетентните разследващи органи., но от тях не може да се очаква да участват
непосредствено в действията на разследващите и да съхранят спомен за детайлите
е отразена и в редица други решения на ВКС. Така Решение № 290/04.01.2017 г.,
второ наказателно отделение, наказателно дело № 965/2016 г. на ВКС, Решение №
146/ 01.06.2017 г., второ наказателно отделение, наказателно дело № 332/2017 г.
на ВКС, Решение № 49 от 5.02.2009 г. на ВКС по н. д. № 681/2008 г., II н. о.,
НК.
Неоснователни
са всички възражения на защитата срещу доказателствената стойност на
изготвената на досъдебно производство съдебно техническа експертиза.
На първо
място действително, както посочва защитата с експертизата не е изследван вида
на хардуера на посочената компютърна информационна система. Този пропуск сам по
себе си, обаче не се е отразил на изяснеността на
релевантните по делото факти. Действително, както правилно посочва защитата не
е изследван и софтуера на стационарния компютър. Този пропуск обаче е саниран с назначената по НОХД 1970/ 2018г допълнителна
техническа експертиза. Заключението на същата не е оспорено от страните, а
съдът го кредитира като компетентно изготвено и отговарящо на поставените
задачи. От същото се установява, че операционната система на настолния компютър
е Microsoft Windows 7 Ultimate, като системата е
настроена за автоматично синхронизиране на дата и час. Това обстоятелство е от
ключово значение при обсъждане на датите на създаване на файловете открити в
компютърната система, което ще бъде сторено по-долу.
Не може да
се сподели доводът на защитата, че според експертизата на компютърната система
не били открити файлове с порнографско съдържание. Заключението е точно в
обратен смисъл. Действително според него на компютърната система файловете с
порнографско съдържание са били изтрити. „Изтрит“ файл, обаче, що се отнася до
компютърна информационна система не е равнозначно на липсващ файл, предвид
съществуващите технически възможности за неговото възстановяване. Точно това се
е и случило по процесната експертиза, като вещото
лице е възстановило изтритите файлове с порнографско съдържание , като същите
са изведени в приложението към
експертизата.
Не може да
се абсолютизира становището от експертизата, че предвид изтриването и
възстановяването на файловете, не може да се посочи деня и часа на тяхното
създаване. Това заключение следва да се тълкува с оглед разясненията на вещото
лице при устната защита на заключението, дадено по НОХД 1970/2018г., а именно,
че на някои от възстановените файлове имало данни за дата и час на създаване, а
на други не, като всичко зависило от това каква информация е запазена при
изтриване на файла. Горепосоченото идва да посочи, че заключението на вещото
лице следва да се разбира, в смисъл, че не за всички възстановени файлове може
да се посочи дата и час на създаване. Няма обаче основание да се постави под
съмнение достоверността на датата и часа на създаване на файловете, за които
при изтриването и възстановяването тази информация е запазена. Това следва и от
изричното заключение на назначената по настоящето дело допълнителна техническа
експертиза, според заключението на която на подекспертната
компютърна система има включена опция за автоматична синхронизация на дата и
час. От особено значение по делото е и разяснението на вещото лице дадено в съдебно
заседание, че числата, съдържащи се в името на възстановените файлове
представляват, както следва година, месец, дата, час, минута и секунда на
създаване. В този смисъл релевантни за настоящето дело са следните порнографски
файлове, открити на компютърната информационна система, със съответни дата и
час на съставяне : скрийншот- със заглавие CAPTURE
12, описан в т. 7.d от експертизата, модифициран на дата 02.12.2014 г. /датата на която Т.К. е склонила А.Х.
и М.П. към описаните в ОА блудствени действия, които
са били записани/, разпечатан от вещото лице като приложение към експертизата
/л. 124 и 126/ изобразяващ Skype разговор между Т.К. и Мastertm /Skype профила на М.П./, като Skype разговора е с пуснати камери, като от едната страна
на линията е изобразена гола руса жена с очила, а от другата момче, извършващо
орално- генитален контакт, като двете момчета и без използване на специални
знания по външните си белези значително приличат на пострадалите А.Х. и М.П..; скрийншот със заглавие CAPTURE 122, описан в т. 7.d от
експертизата, модифициран на дата 16.10.2014 г. /дата предшестваща
датата на която Т.К. е склонила А.Х. и М.П. към описаните в ОА блудствени действия, които са били записани/, разпечатан от
вещото лице като приложение към експертизата /л. 125/ изобразяващ отворен paypal превод за сумата от 1000 евро, като сумата
кореспондира на сумата обещана от Т.К. на А.Х. и М.П.; скрийншотове, озаглавени oreia2000
/л.133 и л.149, като oreia2000 е името на профила на М.П. в сайта omegle.com/, които са разпечатани от вещото лице на л.115
до 123 от ДП, на които е изобразен орално генитален контакт между две момчета,
които и без използване на специални знания по външните си белези значително
приличат на пострадалите А.Х. и М.П..
Действително, както твърди защитата от факта, че посочените файлове се
намират на компютъра на подсъдимия не може да се направи извод, че те са
създадени на този компютър. В този мисъл са и разясненията на вещото лице, че е
теоретично възможно посочените файлове да са свалени от интернет или да са
прехвърлени от друга компютърна конфигурация. Ето защо настоящият състав не
приема за установено по делото, че тези файлове са създадени именно на
компютъра на подсъдимия, но цени обективното им наличие там, като една индиция, която по-долу ще бъде преценявана съвкупно с
всички останали доказателства и обстоятелства по делото.
Неоснователен е доводът, че на л.149, в приложенията на експертизата били
посочени файлове с едно и също име и с едно и също разширение, което оставяло
впечатление за манипулация. Действително, както на л.149 и на л.133 има
посочени файлове, които имат еднакви параметри на началото на наименованието, а
именно oreia2000, като числата според разясненията на вещото лице сочат на
датата на създаване на файла, а именно 2 декември 2014 г. Последните 6 числа обаче, от
наименованието и на шестте файла, сочещи час, минута и секунда на създаване са
различни, което преодолява съмнението на защитата за манипулация.
Не може да се абсолютизират и т.2 и т.4 от заключението на вещото лице, в
които е посочено, че регистрации в социалните мрежи и в сайтовете www.pornhub.com, www.xvideos.com и omegle.com с името T K не
са открити. Този извод отново следва да се тълкува с оглед разясненията, дадени
от вещото лице непосредствено пред настоящия състав, че невъзможността да се
установят каквито и да било регистрации в сайтове се дължи на изтриването на
всички log файлове от компютъра. В този смисъл с
еднаква степен на вероятност може да се предполага, че при запазено наличие log файлове, е било възможно да се установи, както наличие
на такива регистрации, така и обективна липса на такива. Безспорно положение в
наказателния процес е, че отговорността на подсъдимия не може да почива на
предположения, но все пак няма как за нуждите на пълнотата на доказателствения
анализ да не бъде отбелязано, че в конкретния случай невъзможността да се
установят регистрации, поради изтриване на log
файловете не може да се приравни на доказано обективно отсъствие на такива
регистрации. Това обстоятелство също е само една индиция,
която следва да бъде ценена съвкупно с оглед всички обстоятелства и
доказателства по делото.
В тази връзка следва да се отбележи, че както в писменото заключение, така
и в устните си разяснения вещото лице е категорично, че на настолния компютър е
имало запазено потребителско име за skype- T K.
Невъзможността поради изтриване на log файловете и
незнанието на паролата да се провери, дали и
с кого точно са провеждани разговори и какво е било тяхното съдържание
не се отразява на категоричността на извода, че с този профил T K най-малкото е
направено опит за вписване в програмата Skype,
доколкото това име е съхранено в историята на „юзърите“
на програмата, както изрично потвърждава вещото лице в съдебно заседание. Това
също е една индиция, която следва да бъде ценена
съвкупно с оглед всички обстоятелства и доказателства по делото.
Неоснователни са доводите на защитата черпени от констатираното от
експертизата наличие на програмата Teamviewer 8.
Действително според вещото лице същата представлява софтуер за отдалечен
достъп, управление на отдалечени файлове и обмен на данни. Това, което пропуска
защитата обаче е, че потребителското име на програмата е именно Е., при име на
подсъдимия Е., което е индиция, че програмата е
използвана за осъществяване на отдалечен достъп до данни именно от подсъдимия Е.А.,
а не от трето лице, както се домогва да докаже защитата.
Неоснователни
са възраженията на защитата и във връзка с установеното използване на програмата
Manycam Virtual Webcam. Действително вещото лице в случая не е могло с
пълна категоричност да удостовери, че тази програма е използвана. Това обаче е
напълно оправдано предвид констатираното изтриване на историята и файловете от
компютъра. По важното в случая е обективното наличие на тази програма на
компютъра на подсъдимия и удостоверената от вещото лице обективна
функционалност на тази програма да се използва за директна видео връзка и
записване на файлове от директната видео връзка. От особено значение е и
засвидетелстваното от вещото лице по време на устната защита на
експертизата, че тази програма може да
се използва за прожектиране на клипове по време на видео секс чатове, каквато
практика е установено Т.К. да е употребила по отношение на А.Х. и М.П.. Това отново е една индиция,
която следва да бъде ценена съвкупно с оглед всички обстоятелства и
доказателства по делото.
Не на последно място неоснователен е
доводът на защитата, че експертизата не давала категоричен отговор на нито един
поставен въпрос. Според настоящия състав вещото лице е отговорило с достатъчна
степен на категоричност и добросъвестност на въпросите по делото, особено като
се отчетат обективните изходни находки, с които е трябвало да работи експертизата,
а именно изтрита история и файлове на подекспертния
компютър, които са подлежали на възстановяване с нарочна програма.
Неоснователни са
възраженията свързани с опороченото според защитата разпознаване на Т.К. от
лицето М.П.. Следва да се отбележи, че пред настоящия състав въпреки
квалифицирането му от защитата като „разпознаване“ , разпознаване по смисъла на
чл. 169 и сл. от НПК не е извършвано. Действително на св. П. при разпита му в
съдебно заседание бяха предявени снимките, представляващи приложение към
допълнителната техническа експертиза находящи се на л. 114-126 от НОХД
882/2017г., като св. П. заяви, че разпознава на снимките на л. 114-117 лицето
представило му се като Т.К.. Тези действия по предявяване на снимките обаче
бяха извършени не като процесуално следственото действие разпознаване, а с
оглед онагледяване на показанията на свидетеля. Следва да се посочи обаче, че в
случая от значение е не дали свидетелят П. е разпознал лицето или не и по какви
признаци, а обстоятелството, че абсолютно всички свидетели описват Т.К. като
руса млада жена с очила, като в същото време на настолния компютър на
подсъдимия са намерени снимки и видео файлове с порнографско съдържание именно
на руса млада жена с очила.
От особено
значение е и снимковия материал, приложение към допълнителната техническа
експертиза, находящ се на л. 109 от НОХД
882/2017г., на който е изобразен Skype разговор между
Т.К. и Mastertm /за който бе установено, че е Skype
профила на М.П./, като в прозореца съответстващ на абоната Т.К. се забелязва
същата руса жена с очила, като тази на л. 114-126, представляващи приложения
към същата експертиза.
От също толкова
важно значение е и снимката на л. 110, приложение към експертизата, на което се
вижда, че в програмата Manycam /която бе обсъдена
по-горе и предоставя възможност за директен видео достъп/ е зареден същия
образ, като този на профила на абоната Т.К. по време на Skype
разговора с Mastertm /л. 109/.
Всички тези обстоятелства представляват индиции, които следва да бъдат ценени съвкупно с оглед
всички обстоятелства и доказателства по делото.
Неоснователен е
доводът на защитата, че по делото няма нито едно пряко или косвено
доказателство, което да свързва именно подсъдимия Е.А. с профила на Т.К.. Преки
доказателства действително не са налице. По делото обаче са налице верига от
стройни косвени доказателства, които разгледани в тяхната взаимовръзка
обуславят единствено възможния извод, че именно подсъдимият е лицето стоящо зад
фейк профила Т.К.. Тези косвени доказателства са
следните:
1. IMEI адресът, от който е установено профилът
Т.К. да е поддържала Skype контакт със св. В. е
2. домашен
интернет с IMEI е регистриран на името
на Е А- майка на подсъдимия
3. IMEI е локализиран, видно от справката от Булсатком /л.179 от ДП/ на адрес С.- адреса на който е
адресно регистриран и реално живее подсъдимия
4. IMEI е статичен и не се променя с времето
5. на настолния
компютър, веществено доказателство по делото /черна компютърно информационна
конфигурация, без отличителни белези, запечатана с лепенка с подписи на двете
поемни лица/ е открита програма Skype
6. в историята
на ползваните профили /юзъри/, с които потребителят
се е вписва в откритата програма Skype фигурира името
T K
7.само
подсъдимият е ползвал настолния компютър
8.лицата, които
са общували с Т.К.-П., Х., В., Д., А. я
описват като млада руса жена с очила.
9. снимки на
млада руса жена са открити, след възстановяването им, на настолния компютър
10. на настолния
компютър, ползван от подсъдимия, е била
инсталирана програма Manycam, използвана при секс
чатове, която позволява при чатове или при разговор по Skype
да се показва предварително зареден образ или да се прожектира предварително
заредено видео.
11. назначената
допълнителна техническа експертиза е констатирала, че в програмата Manycam е имало заредени образи и видео на руса млада жена
с очила
12. Skype профилът на М.П. бил Mastertm
13. на настолния
компютър ползван от подсъдимия е открит скрийншот CAPTURE 12, /екранна снимка/ модифициран на дата 02.12.2014 г. /датата на която Т.К. е склонила А.Х.
и М.П. към описаните в ОА блудствени действия, които
са били записани/, разпечатан от вещото лице като приложение към експертизата
/л. 124 и 126/ изобразяващ Skype разговор между Т.К. и Мastertm /Skype профила на М.П./, като Skype разговора е с пуснати камери, като от едната страна
на линията е изобразена гола руса жена с очила, а от другата момче, извършващо
орално- генитален контакт, като двете момчета и без използване на специални
знания по външните си белези значително приличат на пострадалите А.Х. и М.П..
14. Профилът на М.П.
в сайта omegle.com бил
oreia2000
15. Контактът
между Т.К. и М.П. бил установен в сайта omegle.com
16. Т.К. набрала
М.П. и А.Х. да извършват блудствени действия помежду си, включително и орално
генитален контакт
17. Т.К.
записала блудствените действия на видео файл, изпратила го на М.П. като го заплашила,
че ако не извършват същите действия отново ще го разпространи в интернет
18. Видео файл с название oreia2000 и скрийшотове към него изготвени на 2.12.2014 г. били открити на настолния компютър ползван от
подсъдимия /л.114-123, л.133. л.149. л.137/
19. видно от
съдебно техническата експертиза скрийншотовете към
файла oreia2000 изобразявали порнографско съдържание и по-конкретно две момчета в орално- генитален контакт
/л.114-123/
20. от разпечатките на скрийншотовете
към файла oreia2000, приложение към съдебно техническата експертиза е видно и без специални знания, че
момчетата на клипа значително приличат на А.Х. и М.П. /л.114-л.123
21. Т.К. набрала А.Х. и М.П. за участие в блудствените действия чрез обещаване на различни суми,
включително и сумата от 1000 евро, която да се изпрати чрез paypal
22. Т.К. показала на П. и Х. преводно
нареждане за сумата от 1000 евро чрез paypal
23. На настолния компютър ползван от
подсъдимия е открит скрийншот на преводно нареждане
за сумата от 1000 евро чрез paypal- CAPTURE 123
24. От справката от Интерпол /л.174/ е видно,
че сайта xvideos е
посещаван от потребител t_c, с имейл
адрес ….
25. Видно от справката от Интерпол
посещенията на сайта xvideos от потребител t_c е от IP адреса , тоест същия IP адрес, регистриран
на Е А
26. Видно от справката от Интерпол /л.174/ на
9.2.2015г., на която дата според
обвинението подсъдимият е разпространил файла oreia2000, на сайта xvideos.com има
качен файл от потребител t_c от IP адреса
27. Видно от справката от Интерпол на сайта
xvideos.com обективно съществува файл с наименование oreia2000, качен от
потребител teddy_cova от IP адреса
28. Първото действие по разследването с
участие на подсъдимия е претърсването и изземването на дата 8.4.2015г.
29. Видно от справката от Интерпол
регистрацията на потребителя t_c на сайта xvideos.com е прекратена на дата 20.4.2015г.т.е 12 дни след
претърсването и изземването
30. Видно от справката от Интерпол качените
файлове от t_С на сайта xvideos
вече са заличени
31. порнографските материали на настолния
компютър ползван от подсъдимия са били изтрити и е трябвало да бъдат
възстановявани от вещото лице
32. log файловете на компютъра, ползван от подсъдимия са
изтрити, което не позволява обективно да се направи проверка дали някога на
него е имало регистрации в порнографски сайтове.
33. по време на
извършваното у тях претърсване и изземване
подсъдимият бил единствения който изглеждал смутен и объркан
34. подсъдимият направил самопризнание пред
полицейските органи, че той се крие зад профила Т.К., като признанието е било
направено при спокойна обстановка в дома му, където били родителите му и поемни
лица
35. Видно от заключението на назначената на
досъдебно производство експертиза на
настолния компютър ползван от подсъдимия не са налице устройства за
манипулиране на IP адреса и на МАС
адреса
Нито едно от
посочените 35 обстоятелства само по себе си не може да установи, че именно
подсъдимият стои зад профила Т.К., но разгледани в тяхната съвкупност и
взаимовръзка, те установяват по един недвусмислен и несъмнен начин авторството
на деянието.
Именно
единността и взаимовръзката между всички 35 косвени доказателства опровергават
фактите изтъквани от защитата, като такива разколебаващи извода, че именно
подсъдимият седи зад профила Т.К., като например наличието на програмата Teamviewer 8 създаваща възможност за отдалечен достъп или
твърденията на подсъдимия и свидетелите А, че и други лица са имали достъп до
компютъра и респективно са могли да бъдат Т.К., твърдения които така или иначе
бяха дискредитирани от съда, при доказателствения анализ по-горе.
Неоснователен е доводът на защитата, че по
делото не са събрани каквито и да било доказателства за съществуването на файла
oreia2000 и за неговото съдържание. На първо място обективното съществуване на
файла oreia2000 на настолния компютър ползван от подсъдимия е установено по
убедителен начин от назначената на ДП съдебно техническа експертиза. В същата
изрично е описано, че видео файла oreia2000.mp4 се намира в папка HOP на подекспертния настолен компютър, за който се установи, че е
ползван само от подсъдимия /така л. 112, т.7 от експертизата и л. 137 от
експертизата/. В експертизата- т.7.с и
т.3 от описанието на приложението изрично е посочено, че всички файлове,
включително и процесния oreia2000.mp4 са приложени
към експертизата на флашка /която се намира в
пощенски плик, представляващ л. 168 от ДП.
На следващо
място по експертизата на л. 133 и л. 149 изрично е описано наличието в подекспертния настолен компютър на скрийншотове
/екранни снимки/ на процесния файл. Съдържанието на
въпросните скрийншотове и на видео файла
oreia2000.mp4, екранни снимки /тоест отрязъци / от който са те- се разкрива от
разпечатките направени от вещото лице на л.115-123 от делото, а именно орално
генитален контакт между две момчета, които и без използване на специални знания
визуално приличат на пострадалите А.Х. и М.П..
Че разпечатките
на л.115-123 са именно на скрийншотовете oreia2000 /
посочени на л. 133 и л. 149 от делото/ е видно от т.2 от описанието на
приложенията към експертизата и съпоставката на наименованията на файловете
предмет на разпечатките л.115-л.123 с наименованията на скрийншотовете
на oreia2000 / посочени на л. 133 и л. 149 от делото/.
На следващо
място съдържанието на процесния файл oreia2000 се
разкрива и от показанията на св. М.П. и А.Х., които в разпитите си пред съдия
на ДП, изрично са описали, че още същия ден след извършване на блудствените действия помежду им, Т. им споделила, че ги е
записала на клип без тяхно знание, че им изпратила този клип, че неговото
съдържание включвало сцена, в която А.Х. прави орална любов /свирка/ на М.П. и
че същия този клип по-късно Т.К., качила в сайта pornhub.
Неоснователни са
и доводите на защитата, че по делото не било налице нито едно доказателство, че
процесния клип е качен в сайта pornhub.
В показанията си, дадени пред съдия на ДП св. П. и А.Х. са категорични, че Т.К.
качила в сайта pornhub същия файл, който била
записала на 2.12.2014 г., и който изпратила на М.П. и
който показвал как А.Х. прави орална любов на М.П.. Че са видели файл с
абсолютно същото съдържание с положителност твърдят и св. М., С., Д., А. и Й..
Действително св. Д. посочва, че името на файла в сайта pornhub
било …, но от цялостното съвпадение на съдържанието на файловете може да се
направи единствено възможния извод, че файла oreia2000 е бил качен в сайта pornhub под названието …... Впрочем същия извод следва и от
самото название на файла в сайта pornhub, включващо
имената на латиница на двамата пострадали А.Х. и М.П..
Неоснователен е и последния фактически довод
на защитата, а именно че подсъдимия не е знаел, че пострадалите лица са под 18 години.
Действително св. П. и Х. признават в показанията си, че за да не се притеснява Т.К.
от възрастта им са й казали, че са над 18 години. По-делото обаче е безспорно
установено, че подсъдимият е имал възможност добре да види външния вид на
пострадалите лица, включително и като ги е записал и е качил видеото им в порно
сайтове. Към момента на деянието подсъдимият е бил на 19 години. От позицията
на човек на тази възраст, занимаващ се с фотография , както сам признава в обясненията
си, и със солиден опит в порнографските материали , както е видно от
техническата експертиза по делото, подсъдимият не е имало как да не разпознае
по външния вид, че 14-годишно дете, всъщност е под 18 години, независимо от
споделеното от детето.
Относно
останалите пострадали лица, от показанията им се установява, че във Фейсбук, чрез който Т.К. се е свързала с тях има техни снимки, заедно с треньора им, както
и отбелязване, че децата са от един
випуск, така че отново няма как да се
предположи, че подсъдимия не е знаел, че са под 18 години.
Не на последно
място не може да се пренебрегне и че подсъдимият е направил изрично признание
пред св. Г., че е знаел, че пострадалите лица са под 18 години, което
самопризнание, както по-горе се изясни
съдът цени като една индиция, като едно косвено
доказателство за верността на извода до който достига.
При така описаната фактическа обстановка се
установява, че са налице всички елементи от обективна и субективна страна на
престъпленията, за които подсъдимият е привлечен към наказателна отговорност.
Доказва се, че:
Подсъдимият в периода от края на месец ноември 2014 г.
до 02.12.2014 г. в гр. Пловдив е набрал
чрез обещаване за даване на облага – пари, група
от непълнолетни лица, а именно непълнолетните М.П.П.
ЕГН ********** и А.В.Х. ЕГН ********** да извършат блудствени
действия и мастурбация- престъпление по чл. 158а, ал. 1 НК
Подсъдимият в
периода от 18.01.2015 г. до 07.02.2015 г. в гр. Пловдив е принудил отделно непълнолетно лице, а именно непълнолетният М.П.П. ЕГН ********** да
извърши блудствени действия и мастурбация-
престъпление по чл. 158а, ал. 1 НК.
Подсъдимият в периода от 07.02.2015 г. до 08.02.2015
г. в гр. Пловдив и гр. Раковски, обл. Пловдивска е набрал,
чрез обещаване за даване на облага – пари, група
от непълнолетни лица, а именно непълнолетните И.О.Й. ЕГН **********; Г.С.С. ЕГН **********; Г.П.Д. ЕГН ********** и В. Г.А.
ЕГН ********** да извършат блудствени действия и мастурбация- престъпление по чл. 158а, ал.
1 НК.
По пътя на задължителното тълкуване ОСНК
с ТР2/2009 е дала задължително тълкуване на понятието набиране, в контекста на
престъплението трафик на хора. Предвид идентитета на
използваните понятия, настоящия състав намира, че дадената дефиниция може да
бъде използвана и при процесния престъпен състав по
чл. 158а, ал.1 НК.
Съгласно ТР 2/2009 ОСНК набирането следва да се
тълкува като дейност по привличане, събиране, вербуване, уговаряне или
склоняване на лице /лица/, за да бъдат въвлечени за постигане на целите,
предвидени в престъпния състав /в случая чл. 158а, ал.1 НК/. Граматическото
тълкуване на думата "набирам" води до извода, че деянието в тази му
форма представлява убеждаване на другиго да се присъедини към начинание. Това
съдържание на престъпното набиране на жертвата се изразява в активно поведение
на дееца, чрез психическо въздействие върху волята на едно или на няколко лица,
насочено към тяхното мотивиране да участват за постигането на една или на
няколко от целите на престъплението.
Привличането на лицата може да е станало, освен с
противоправни средства и с такива, които са напълно легални, например:
неофициални мрежи, приятелски и семейни кръгове, обяви за предлагане или
приемане на работа, чрез агенции които предлагат работа, обучение, сключване на
брак или пътуване в чужбина, чрез реклами по Интернет или в медиите, както и
чрез предлагане на финансова облага.
В случая е налице именно последната хипотеза, като
пострадалите групи от лица са привлечени към извършване на съставомерните
действия по чл. 158а, ал.1 НК чрез обещаване за предоставяне на финансова
облага-различна по размер парична сума.
Съгласно ТР 2/2009 ОСНК доброволният характер на
поведението на жертвата може да има значение при индивидуализацията на
отговорността на подсъдимото лице, но не и за нейното възникване, защото,
съгласието на жертвата при формата на изпълнителното деяние набиране няма
значение за отговорността на дееца.
В този смисъл се явява неоснователно възражението на
защитата, че лицата А. и Д. сами са потърсили Т.К. и са попитали какво ще
получат, ако извършват същото като М. и А.. От значение в случая е обективното
обещаване на финансова облага от страна на подсъдимата срещу извършване на блудствени действия и мастурбация, а не кой е имал
инициативата за осъществения контакт.
Съгласно цитираното вече ТР2/2009 на ОСНК, т.1.6 "Група от хора" е налице при
общност от две или повече лица, жертви на престъплението. В настоящият случай и
при двете престъпления, с форма на изпълнителното деяние набиране този критерий
е изпълнен. При първото престъпление групата се състои от А.Х. и М.П., а при
второто от И.О.Й., Г.С.С., Г.П.Д. и В. Г.А..
От съпоставката между ЕГН на тези лица и датите на извършване на деянията е
видно, че спрямо всички тях е налице съставомерния белег да не са навършили пълнолетие.
Съгласно трайно установената съдебна практика
принуждаването представлява форма на психическо въздействие върху съзнанието на
пострадалото лице, насочено към неговото
мотивиране да участва за постигането
целите на престъплението, като въздействието се осъществява посредством
сила или заплашване. В процесния случай
изпълнителното деяние е извършено посредством заплашване, доколкото деецът е
свел до знанието на пострадалия М.П., че ако не извърши поисканите от него блудствени действия, деецът ще извърши действия
неблагоприятни за правната сфера на пострадалото лице, а именно ще разпространи
заснетия порнографски клип с негово участие в интернет.
С оглед различните редакции на нормата на чл. 158а,
ал.1 НК от момента на извършване на деянието до настоящия момент следва изрично
да се обсъди и въпроса за действието на материалния закон по време.
Съгласно чл.2, ал.1 НК приложимият материален закон
към всяко престъпление е този, който е бил действащ към момента на довършване
на престъплението. Предвид посочените дати на извършване на изпълнителните
деяния на престъпленията по чл. 158а, ал.1 НК приложимата редакция на закона,
съгласно принципа, прогласен в чл. 2, ал.1 НК е тази преди изменението с ДВ,
бр. 74/2015г., която гласи: който по какъвто и да е начин набира или принуждава
отделни непълнолетни лица или групи от такива лица да извършват полово
сношение, блудствени действия, содомия, мастурбация,
сексуален садизъм, мазохизъм или похотливо показване на човешки полови органи,
се наказва с лишаване от свобода до шест години.
Съгласно чл. 2, ал.2 НК, ако до влизане на присъдата в
сила последват различни закони, прилага се законът, който е най-благоприятен за
дееца. По силата на посоченото правило съдът дължи преценка дали последващите
редакции на закона не са по-благоприятни за дееца. След промяната с ДВ бр.
74/2015г. нормата на чл. 158а, ал.1 НК гласи който по какъвто и да е начин
набира, подпомага или използва лице, ненавършило 18-годишна възраст, или група
от такива лица да участва в порнографско представление, се наказва с лишаване
от свобода до шест години и ал.2 -който принуждава лице, ненавършило 18-годишна
възраст, или група от такива лица да участва в порнографско представление, се
наказва с лишаване от свобода от една до шест години.
Видно е че за
формата на изпълнителното деяние набира – наказанието е останало непроменено
лишавано от свобода до шест години. Относно формата на изпълнително деяние
принуждава- тази форма след измененията на закона е въведена в квалифициран
състав и наказанието е по-неблагоприятно защото е въведен специален минимум. От
посоченото следва, че по силата на общия принцип на чл. 2, ал.1 НК приложима и
към двете форми на изпълнителното деяние ще е редакцията, действаща към момента
на извършване на престъплението, тоест преди измененията с ДВ бр. 74/2015г., а
не последвалата редакция.
Предвид несвършената глаголна форма на формите на
изпълнителното деяние- набира и принуждава, трайната съдебна практика приема,
че за довършеността на престъплението е достатъчно да
е извършено психическото въздействие върху личността на пострадалото лице, без
да е необходимо същото да е предприело действията изброени в диспозицията на
правната норма- блудствени действия, содомия и тн. Дали пострадалото лице реално е предприело тези
действия е от значение за индивидуализацията на наказателната отговорност, но
не и за нейното възникване или за нейната форма- довършено престъпление или
опит.
С оглед гореизложеното и трите посочени деяния,
квалифицирани като престъпления по чл. 158а, ал.1 в редакцията преди
изменението с ДВ бр. 74/2015г. се явяват довършени.
Трите описани деяния се явяват съставомерни
и от субективна страна, като са извършени с пряк умисъл като форма на вината.
Вече се посочи,
че престъплението по чл. 158а, ал. 1 НК
е такова на формално извършване- за да е довършено то е достатъчно да е
извършено изпълнителното деяние, без да се налага настъпването на допълнителен
общественоопасен резултат. В трайната практика на ВКС се приема, че член 11,
ал. 2 НК с алтернативно очертания в него волеви момент разграничава умисъла на
пряк и евентуален само при резултатните, не и при формалните (на просто
извършване) престъпления. При безрезултатните престъпления умисълът може да
бъде само пряк и никога евентуален. Необходимо е деецът да съзнава общественоопасния
характер на своето деяние и въпреки това да иска да го извърши. Така изрично и Решение № 102 от 23.02.2005 г.
по н. д. № 912/2004 г., II н. о. на ВКС.
В настоящия случай в доказателствения анализ вече бе обосновано защо
съдът приема, че подсъдимият е знаел, че пострадалите лица са под 18 години,
което е достатъчно, за да се обоснове, че същият е съзнавал обществено опасния
характер на деянието и въпреки това е искал да го извърши.
Чисто формално в случая са налице условията да се
приеме, че трите деяния съставляват продължавано престъпление, доколкото
формално осъществяват състава на едно и също престъпление, извършени са през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и последващите от
обективна и субективна страна представляват продължение на предходните. В
случая обаче института на чл. 26 НК е неприложим, поради изричната забрана на
чл. 26, ал.6 НК. В ТР 2/2009 ОСНК, което освен за трафика за хора следва да
намери приложение и за престъплението по чл. 158а, ал.1 НК изрично е разяснено,
че чл. 26 НК е приложим само когато последователните деяния са извършени спрямо
едно и също лице или спрямо една и съща група, като лицата в групата при
отделните деяния са идентични. Тези условия в процесния
случай не са налице. Пострадали лица от първото деяния са група от лица
включващи две лица М.П. и А.Х.. Пострадали от третото деяние са група от 4
съвсем различни лица. Действително пострадал от второто деяние е М.П., лице
което участва в първата група, но поради наличието в тази група и на друго
лице- А.Х. , то не е налице идентитет на пострадалите
лица от нито едно от деянията. Респективно деянията не могат да бъдат обединени
в едно продължавано престъпления и деецът следва да бъде признат за виновен и
осъден за три самостоятелни престъпления по чл. 158а, ал.1 НК, като бъде
оправдан по повдигнатото обвинение деятелността по набиране и принуждаване на
отделно непълнолетно лице и група от непълнолетни лица да извършат блудствени действия и мастурбация, обхващаща периода от
месец ноември 2014 г. до 07.02.2015 г. да съставлява единно продължавано
престъпление по чл. 158а, ал.1, вр. чл. 26 НК.
Съгласно трайната съдебна практика преминаването от
продължавано престъпление към съвкупност от престъпления и обратно е типичен
пример за закон за същото наказуемо престъпление без съществено изменение на
обстоятелствената част, към което съдът може да пристъпи и без изменение на
обвинението. Така изрично решение № 563/06 февруари 2014 г., Трето наказателно
отделение, наказателно дело № 2188/2013 г.на ВКС, Решение № 237/19 януари 2017
година, трето наказателно отделение, н. дело № 905/2016 на ВКС, Решение № 423
от 14.11.2011 г. по нак. д. № 2155/2011 г. на
Върховен касационен съд.
Същественото в случая е да се прецени дали с
разделянето на продължаваното престъпление на две отделни няма да се влоши
положението на осъдения. Безспорно, ако на дееца е повдигнато обвинение само за
едно продължавано престъпление, то за подсъдимия ще бъде по-неблагоприятно да
бъде осъден за съвкупност от
престъпления, вместо за продължаващо престъпление, поради хипотетичната
възможност за приложение на чл. 24 НК. В настоящия случай обаче този проблем не
стои. Освен за продължаваното престъпление включващо две отделни деяния по чл. 158а, ал.1 НК с обвинителния
акт на дееца е повдигнато обвинение за още едно самостоятелно престъпление по
чл. 158а, ал.1 НК, така и за още едно продължавано престъпление с квалификация
чл.159 ал.4, вр. ал.2, вр.
ал.1, включващо три отделни деяния. Тоест хипотетичната възможност да се
приложи чл. 24 НК съществува независимо дали дееца ще бъде осъден за едно
продължавано престъпление по чл. 158а, ал.1 НК, включващо две деяния или ще
бъде осъден за две самостоятелни престъпления по чл. 158а, ал.1 НК. При преценката
дали реално да се приложи чл. 24 НК се съобразява цялата съвкупна престъпна
дейност на осъдения и нейната обществена опасност, а не правната квалификация,
което е дадена от съда. По изложените съображения настоящият състав намира, че
в конкретния случай не съществува пречка да оправдае подсъдимия за извършено от
него продължавано престъпление по чл. 158а. ал.1 НК и да го осъди за две
самостоятелни престъпления със същата квалификация.
С оглед приетата
фактическа обстановка се установява, че са налице всички елементи от обективна
и субективна страна и на престъплението по чл.159 ал.4, вр.
ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 26 НК, за което на подсъдимия е повдигнато обвинение, доколкото се доказа, че
подсъдимият:
-На 02.12.2014 г. в гр. София е създал
порнографски материал – видеофайл с файлово име „oreia2000”, като за
създаването му са били използвани лица ненавършили 18 години – непълнолетните М.П.П. ЕГН ********** и А.В.Х.
ЕГН **********,
-На 07.02.2015 г. в гр.
София е разпространил чрез Интернет – чрез интернет сайт „pornhub.com” и чрез „Facebook” порнографски материал, а именно видеофайл, с файлово име „oreia2000” и части от този видеофайл под
формата на отделни изображения, за създаването
на които са били използвани лица ненавършили 18 години – непълнолетните М.П.П. ЕГН ********** и А.В.Х. ЕГН **********.
-На 09.02.2015 г. в гр.
София е разпространил чрез интернет – чрез интернет сайт „xvideos.com”
порнографски материал, а именно
видеофайл, с файлово име „oreia2000” за
създаването на който са били използвани лица ненавършили 18 години –
непълнолетните М.П.П. ЕГН ********** и А.В.Х. ЕГН **********
И за престъплението по чл.159 ал.4 важат
същите съображения за приложението на материалния закон по време, като тези
изложени по-горе. Действително след извършване на деянието са последвали
различни редакции на разпоредбата на чл. 159, ал.4 но доколкото те предвиждат
същото по вид и размер наказание, то на основание чл. 2, ал.1 НК приложим закон
ще бъде редакцията на чл. 159, ал.4 НК действаща към датата на извършване на
деянието, тоест преди изменението с ДВ бр. 74/2015г., в която редакция на ал.4 на чл. 159 не са
въведени точки от 1 до 4, както е в актуалната редакция.
Предвид изясненото в
доказателствения анализ съдържание на файла oreia2000, той отговаря на
законовата дефиниция на понятието порнографски материал по смисъла на чл. 93,
т.28 НК.
Съгласно правната доктрина
под създаване на порнографски материал се разбира неговото обективиране
върху траен носител. В случая от кредитираната от съда съдебно-техническа
експертиза се установи, че файлът oreia2000 обективно е съхранен на хард диска
на ползвания от подсъдимия настолен компютър,
т.е тази форма на изпълнителното деяние е налице.
Съгласно доктрината и
трайната съдебна практика разпространението на материал означава предоставяне
на възможност на повече от едно лице да имат безпрепятствен достъп до него. С
качването на процесния файл на общодостъпните сайтове
„xvideos.com” и „pornhub.com”, подсъдимият е извършил и тази форма на
изпълнителното деяние.
Налице е и третата
повдигната форма на изпълнителното деяние, а именно деецът да е разпространявал
части от файла, доколкото в доказателствения анализ бе прието, че подсъдимия е
изпратил на св. М. и св. Й. екранни снимки, възпроизвеждащи сцена от качения в
сайта „pornhub.com” файл oreia2000.
Действително, както правилно изтъква защитата децата в последствие сами са
препращали процесните снимки от един на друг. Предвид
дадената дефиниция на понятието разпространение, с установеното изпращане на
снимките от подсъдимия директно на св. М. и Й., деянието е довършено,
независимо от последващото препращане на снимките от един младеж на друг.
От съпоставката на датите
на извършване на деянието се установява и квалифициращия елемент по ал.4 на чл.
159 НК, а именно използваните лица да са на възраст под 18 години.
Доколкото
разпространението чрез интернет сайтове и чрез Фейсбук
представлява разпространение чрез информационна технология, то е налице
квалифициращия елемент и по ал.2 на чл. 159 НК.
От субективна страна както
създаването, така и разпространението на файла oreia2000 и на частите от него е
извършено с пряк умисъл като форма на вината-
деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
настъпването на неговите общественоопасни последици и пряко е желаел това. И
тук важи с пълна степен принципното положение за прекия умисъл при формалните
престъпления изложен по горе при анализа на престъплението по чл. 158а, ал.1 НК, поради което и изложените съображения не следва да се приповтарят.
В случая са налице всички
условия деянията, осъществяващи състава на престъпление по чл. 159 НК да се
обединят в едно продължавано престъпление. Деянията осъществяват различни форми
на изпълнителното деяние на едно и също престъпление – създаване на
порнографски материал, разпространение
на същия порнографски материал, разпространение на части от същия порнографски
материал. Отделните деяния са извършени
през непродължителен период от време , при една и съща обстановка и
последващите от обективна и субективна страна представляват продължение на
предходните.
За
престъпление по чл. 158а, ал.1 НК в
приложимата към конкретния случай
редакция на закона се предвижда наказание лишаване от свобода до 6
години, а за престъпление по чл.159 ал.4, вр. ал.2, вр. ал.1 НК в приложимата към конкретния случай редакция на закона се предвижда наказание
лишаване от свобода до 6 години и глоба до
8000 лева.
Съдът като съобрази наличните по делото
смекчаващи и отегчаващи обстоятелства намира, че на дееца следва да се наложат
следните наказания:
-за
престъплението по чл. 158а, ал.1 НК с пострадал група от лица състояща се от М.П.П. и А.В.Х.- „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” в размер на ДВЕ ГОДИНИ.
- за престъплението по чл. 158а, ал.1 НК с пострадал отделно лице- М.П.П.
- „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” в размер на ДВЕ ГОДИНИ.
- за престъплението по чл. 158а, ал.1 НК с пострадал група от лица състоящи
се от И.О.Й.; Г.С.С.; Г.П.Д. и В.Г.А. - „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА” в размер на ДВЕ ГОДИНИ.
- за
престъплението по чл.159 ал.4, вр. ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 26 НК-
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” в размер на ДВЕ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА и ГЛОБА в размер на 3000 (ТРИ ХИЛЯДИ) ЛЕВА.
Като
смекчаващи вината обстоятелства относими към всички
от извършените престъпления съдът прецени –младата възраст на дееца, липсата на
предходна съдимост, липсата на данни за други противообществени прояви, добрите
характеристични данни /лицето продължава образованието си/.
Като
отегчаващо обстоятелство относимо към всички от
престъпленията, за които има повдигнато обвинение съдът отчита възрастта на
пострадалите лица. Действително непълнолетието на пострадалите лица е съставомерен белег, но в случая те са били на границата на
малолетието, което значително повишава степента на обществена опасност на
деянията.
Като отегчаващо обстоятелство общо за всички
престъпления, без престъплението по чл. 158а, ал.1 НК с пострадал група от лица
състоящи се от И.О.Й., Г.С.С., Г.П.Д. и В.Г.А.-
съдът отчита настъпилите тежки несъставомерни последици
за пострадалите лица- а именно А.Х. и М.П. били изключени от училище и от
футболния отбор, в който тренирали и били принудени да напуснат Пловдив и да се
върнат по родните си места.
Отделно
за престъплението по чл. 158а, ал.1 НК с пострадал група от лица състоящи се от
М.П.П. и А.В.Х. като отегчаващо обстоятелство съдът
отчита, че пострадали са били две лица, докато за съставомерност
на деянието е достатъчно и само едно лице.Като отегчаващо обстоятелство съдът
отчита и фактът, че пострадалите лица реално са престъпили към изпълнение на
действията, за които са били набирани. Като отегчаващо обстоятелство следва да
се отчете и видът и броя на блудствените действия,
към които лицата са били склонявани- блудствени
действия с ръце /Ч./, орално-генитален контакт /свирки/, изпразване, както и
обстоятелството, че към тези действия са били набирани лица от един и същи пол
/момчета/. Като смекчаващо обстоятелство следва да се отчете фактът, че е
проявена по-леката форма от предвидените в приложимата редакция на нормата
алтернативни форми- а именно набиране, вместо принуждаване.
Отделно
за престъплението по чл. чл. 158а, ал.1 НК с пострадал отделно лице- М.П.П.,
като отегчаващо обстоятелство следва да се отчете, фактът, че е употребена
най-тежката форма от алтернативно предвидените изпълнителни деяния- а именно
принуждаване. Като отегчаващи обстоятелства следва да се отчетат и формата на
употребената принуда, а именно заплашване, че ако не бъдат изпълнени исканията
на дееца в интернет пространството ще бъде разпространен файл с порнографско
съдържание с участието на пострадалото лице, както и че заканата реално е
изпълнена. Като смекчаващо обстоятелство следва да се отчете фактът, че пострадалото
лице реално не е пристъпило към изпълнение на блудствените
действия, към които е било принуждавано.
Отделно
за престъплението по чл. чл. 158а, ал.1 НК с пострадал група от лица състоящи
се от И.О.Й., Г.С.С., Г.П.Д. и В.Г.А. като отегчаващо
обстоятелство следва да се отчете големия брой на пострадали лица, включен в
групата. Като смекчаващи обстоятелства следва да се отчетат фактът, че е
проявена по-леката форма от предвидените в приложимата редакция на нормата
алтернативни форми- а именно набиране, вместо принуждаване, както и че
пострадалите лица реално не са
престъпили към изпълнение на блудствените
действия към които са били склонявани.
Отделно
за престъплението по чл.159 ал.4, вр. ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 26 НК като
отегчаващи обстоятелства следва да се отчетат броя на деянията включени в
продължаваното престъпление, обстоятелството че дееца е проявил няколко от
алтернативно предвидените форми на изпълнителното деяние- създаване на файл с
порнографско съдържание, разпространение на този файл и разпространение на
части от него, естеството на заснетото порнографско съдържание- орално
генитален контакт между момчета, големия брой места на които съдържанието е
било разпространено- два броя интернет сайта и по Фейсбук,
което надхвърля минимално необходимото за наличие на квалифициращия признак
чрез информационни технологии.
В
случая съдът намира, че определяне на наказанието по реда на чл. 55 НК или
определяне на по-нисък размер на наказанието по реда на чл. 54 НК не би
съдействал за постигане целите на наказанието. Действително по делото са
констатирани смекчаващи обстоятелства, но те не са нито многобройни,
надхвърлящи значително по брой отегчаващите, нито изключителни по своя характер,
още повече, че както е изяснено по-горе са налице и многобройни отегчаващи
обстоятелства.
На следващо място съдът намира, че така
определените наказания в максимална
степен ще съдействат за постигане
целите, както на генералната, така и на специалната превенция, без същевременно
прекомерно да се засягат правата на подсъдимия. Определените размери на наказанието според настоящия
състав съответстват на степента на обществена опасност на престъпните
посегателства и на дееца, като в същото време държат сметка за забраната за
влошаване положението на подсъдимия, доколкото до настоящото производство,
както вече се посочи, се е стигнало само по жалба на подсъдимия срещу
предходния първоинстанционен акт.
Доколкото
всички деяния, за които подсъдимият е признат за виновен се намират в условията
на съвкупност, тоест извършени са преди за което и да е от тях да има влязла в
сила присъда, то на основание чл. 23, ал.1 НК измежду тях следва да се определи
едно общо най-тежко наказание, а именно наказанието „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” в
размер на ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА. На
основание чл. 23, ал.3 НК, доколкото наказанието глоба в размер на 3000
лева е било наложено заедно с
най-тежкото наказание лишаване от свобода и представлява заедно с него едно
комплексно наказание, то тя не може да бъде присъединена частично, а следва да
се присъедини изцяло.
Съдът,
като съобрази броя на престъпленията , включени в съвкупността, а именно 3
отделни престъпления по чл. 158а, ал.1 НК и едно продължавано престъпление по
чл. 159, ал.4 НК, включващо три отделни съставомерни
деяния, размера на наложените наказания,
най-ниското от които 2 години ЛОС,
и като отчете, степента на обществена опасност на цялата престъпна
дейност, както и степента на обществена опасност на дееца демонстрирана, чрез
интензитета на засягане на обществените отношения, предмет на защита, намери,
че за поправяне и превъзпитание на осъденото лице се налага определеното общо
най-тежко наказание в размер на ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода на
основание чл. 24 НК да бъде завишено с шест месеца на ТРИ години лишаване от свобода. Съдът
намира, че по-нисък размер на общото най-тежко наказание не би съдействал за
постигане на целите на специалната и генералната превенция а и съществува
реална опасност осъденото лице да остане с впечатление, че е останал ненаказан
за някое от деянията си, което напрактика би минирало
постигането на целите на наказанието. При определяне на размера, с който следва
да бъде завишено общото най-тежко наказание съдът отчете и забраната за
влошаване положението на осъдения, по чиято жалба се е достигнало до повторно
разглеждане на делото от първата инстанция.
Предвид
размера на определеното общо най-тежко и увеличено по реда на чл. 24 НК
наказание лишаване от свобода, а именно три години и доколкото лицето до този
момент не е осъждано на лишаване от свобода, то формално не са налице пречки за
приложение на условното осъждане. Доколкото по НОХД 882/2017г. определеното
общо най-тежко наказание е отложено по реда на чл. 66 НК, то съгласно забраната
за влошаване положението на осъдения, по чиято жалба се е достигнало до
повторно разглеждане на делото, за настоящия състав не съществува
законосъобразна възможност да постанови ефективно изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода, а е обвързан също да отложи изпълнението му по реда на чл.
66 НК. Предвид особеностите на дееца, разкриващи се чрез интензитета на
посегателство върху обществените отношения чрез цялостната му престъпна
дейност, съдът намира, че целите на наказанието могат да се постигнат само с
определяне на изпитателен срок в рамките на максимално предвиденото в закона, а
именно 5 години.
При
определяне на режима на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, съдът
съобрази и трайната практика на ВКС, че при определени няколко наказания
лишаване от свобода, които подлежат на групиране по реда на чл. 23, ал.1 НК,
съдът първо определя едно общо най-тежко наказание и едва тогава определя дали
то да бъде изтърпяно ефективно или да бъде отложено изпълнението му по реда на
чл. 66 НК. Така изрично Решение № 495 от 22.11.2011 г. по нак.
д. № 2316/2011 г. на Върховен касационен съд, Решение № 222 от 26.06.2015 г. по
н. д. № 366 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 2-ро нак.
отделение.
На
основание чл. 59, ал. 1 от НК от така определеното общо най-тежко и увеличено
по реда на чл. 24 НК наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” в размер на ТРИ ГОДИНИ
следва да се приспадне времето, през което подс. Е.Л.А.
е бил задържан по ЗМВР със Заповед № 61 от 08.04.2015 г. на полицейски орган
при VІ-то РУ при ОДМВР – Пловдив, считано от 08.04.2015 г. до 09.04.2015 г.,
като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК
За уважаване на гражданския иск в
наказателния процес е необходимо да се установят следните 5 елемента от
фактическия състав: 1)деяние; 2)противоправност; 3)вреда); 4)причинна връзка
5)вина.
По настоящото дело
се установи, че подсъдимият виновно /умишлено/
и противоправно е увредил пострадалото лице А.Х. под две самостоятелни
форми:
1. умишлено и
съзнателно набрал непълнолетния А.Х. да извършва блудствени
действия с друго непълнолетно момче / тук действието е противоправно, доколкото
набирането на непълнолетни лица за
извършване на блудствени действия е изрично забранено
от нормата на чл. 158а, ал.1 НК/
2. умишлено и
съзнателно записал на видео файл блудствените
действия, в които непълнолетния А.Х. участвал и впоследствие умишлено и
съзнателно го разпространил /тук действието е противоправно, доколкото
записването и разпространяването на материали, съдържащи блудствени
действия с участие на непълнолетно лице, изрично са забранени от нормата на чл.
159, ал.4 вр, ал.1 НК/
От показанията на
разпитаните по делото свидетели А.Х. и В.Х. /които съдът в тази им част
кредитира като безпротиворечиви, последователни и
взаимодопълващи се/ се установи, че в пряка причинна връзка с извършеното от
подсъдимия, пострадалия А.Х. претърпял редица неимуществени вреди, подробно
обсъдени по-долу.
Съгласно задължителните
за съдилищата указания дадени с ППВС 4/1968 г. размерът на обезщетенията за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно
понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера
на обезщетението. Такива обективни обстоятелства могат да бъдат характерът и
интензитетът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при
които е осъществено вредоносното деяние, личността на пострадалия, неговата
възраст и обществено положение,
допълнителното влошаване състоянието на здравето на пострадалото лице,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания. От значение са и
редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на
оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за
неимуществени вреди. Сред тези други обстоятелства практиката на гражданска и
наказателна колегия на ВКС, постановена след издаване на цитираното
постановление включва: вида на увреденото благо, отражението, което увреждането
е имало върху личния, семейния, обществения и професионалния живот на
пострадалото лице, продължителността и интензитета на преживените физически,
психически и емоционални страдания,
прогнозите за бъдещо развитие на увреждането, икономическата конюнктура
в страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост"
на съответния етап от развитие на обществото в държавата. Във всеки случай, за
да отговаря на критерия справедливост, определеното от съда обезщетение следва
при отчитане на всички релевантни по делото обстоятелства, относими
към пострадалото лице и претърпените от него увреждания по най-пълен начин да обезщетява
претърпените от него болки и страдания и в този смисъл да се явява техен
паричен еквивалент.
Настоящият състав
като съобрази гореизложените задължителни указания намира, че справедливият
размер на обезщетението, дължимо на гражданския ищец А.Х. възлиза на общо
12 000 лв. / по 6000 за всяко от двете извършени престъпления спрямо Х..
За да достигне до този извод съдът взе
предвид по конкретно:
- естеството на увредените блага. Особеното в
случая е , че обекта на посегателство е комплексен, като са засегнати широк
кръг от обществени отношения, в които личността на увреденото лице участва.
Засегнати са неговата лична чест и достойнство
и правото свободно да формира воля, правото му да не бъде записван без
негово знание и материалите с негово участие на да не бъдат разпространявани
без негово съгласие, правото му на нормално психическо и емоционално развитие и
съзряване в качеството му на непълнолетен младеж, правото на нормално и
свободно развитие и изграждане на сексуалните му предпочитания и разбирания
/доколкото е бил склонен към блудствени действия с
лице от същия пол/.
-механизма на
причиняване на увредите- първоначално посредством използване на житейската
неопитност на пострадалото лице, същото е въведено в заблуждение, че ако извърши
действията по блудство с ръка /Ч./ и орално-генитален контакт, придружен с
полово удовлетворение /свирки/ с друг непълнолетен от същия пол ще получи
финансова облага. В последствие при пълно пренебрегване на правото на
информираност и свободен избор на пострадалото лице- блудствените
действия са записани и разпространени, при това по интернет, чрез два порно
сайта и по Фейсбук.
-личността на
пострадалото лице- непълнолетно лице, на границата с малолетието, ученик,
трениращ футбол с мечти за футболна кариера и професионална реализация
-личността на
дееца- на млада възраст, неосъждан, без данни за други противообществени
прояви, по принцип с добри характеристични данни /продължава образованието си/,
но със солиден за възрастта си опит с порнографските материали, видно от
огромното количество такива открити на ползвания от него настолен компютър.
- отражението на
увреждането върху обществения и личния живот на пострадалия: пострадалият бил
изключен от училището, в което учил за
уронване престижа на училището, бил изключен от футболния отбор, в който
тренирал Б 2002 за уронване престижа на клуба, следвало да напусне града, в
който се установил да живее- град Пловдив и да се върне в родния си град
Сандански. Известно време играл в клуб с по-слаба школа В. Сандански, но в край
на сметка, поради подигравките на съотборниците решил да преустанови въобще
заниманията с футбол, променил изцяло намерението си да преследва футболна
кариера и в момента работел друга работа. Социалният му живот се сринал.
Приятели и съученици му се подигравали. Викали му гей, п., свиркач,
лапач.
-отражението върху
емоционалния сват на пострадалия. Продължителността и интензитета на преживените физически,
психически и емоционални страдания- Промените в социалния живот оказали огромно
влияние върху емоционалния свят на пострадалия. Същият се депресирал, затворил
в себе си, не искал да вижда никого, успехът му в училище се понижил, загубил
стимул за учение, работа и социални контакти. Наложило се да търси помощ от специалист,
за да превъзмогне преживения стрес. Дори и към момента, след повече от 4 години
изпитвал притеснения от случилото се.
-обстоятелствата,
при които е причинено увреждането- следва да се отбележи, че пострадалото лице
доброволно влязло в контакт с подсъдимия и доброволно, под влияние на
обещанието за имуществена облага, се съгласил на извършването на блудствените
действия. В този смисъл пострадалият макар и в малка степен е допринесъл за
настъпването на противоправния резултат и вредите. Съгласно чл. 51, ал.2 ЗЗД
ако увреденият е допринесъл за настъпване на вредите, обезщетението може да се
намали.- така и Решение № 355 от 01.07.2010 г. по н.д. № 304/2010 г. на
Върховен касационен съд, III н.о., в което изрично е прието, че правилото на
чл. 51, ал.2 ЗЗД за намаляване на обезщетението при съпричиняване
следва да намери приложение и при разглеждане на гражданския иск в наказателния
процес.
Настоящият състав
намира, че определения размер на обезщетението общо 12 000 лева /по 6000
за всяко от двете престъпления/ в най-пълна степен кореспондира с обществения
критерий за справедливост. От една страна пострадалият бива обезщетен за
обективно нанесените му неимуществени вреди. От друга страна не се допуска
неоснователно обогатяване на пострадалия за сметка на подсъдимия. Върху така
определения размер от 12 000 лева, следва на основание чл. 84, ал.3 ЗЗД да
се присъди и законната лихва от датата на увреждането до окончателното
изплащане на дължимите суми.
При извод, че
справедливият размер на дължимото обезщетение е 12 000 лева, то
гражданският иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен за горницата над
12 000 лева до пълно предявения размер от 20 000 лева.
На основание чл. 53, ал. 1, буква „а“, предл. ІІ-ро от НК средството на
престъплението, собственост на дееца- компютърна конфигурация с черна на цвят
кутия, без отличителни белези и надписи по нея, като кутията на компютърната конфигурация е
запечатана с лепенки, с подписите на поемните лица- следва да се отнеме в полза
на държавата.
Останалите веществени доказателства по делото, за
които няма данни да се предмет или средство на престъплението следва да се
върнат на лицето, от което са иззети, а именно на подсъдимия Е.А.. Това се
отнася за:
-
Айпад, със сериен № .. с прилежащо захранване и парола за
достъп 1590, с бял кожен калъф;
-
Два броя
преносими памети /флашки/, едната черна на цвят, с
надпис на нея „Арасеr” другата с формата на тюлен, с
надпис по металната част „ЕМТЕС”;
-
Преносим
компютър марка „Асеr”
модел „Аspire one” в едно
със зарядно устройство към него;
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият Е.Л.А.
следва да бъде осъден да заплати в полза
на Държавата по сметка на ОДМВР -Пловдив сумата от 325 лева, представляващи
разноски на досъдебна фаза.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия Е.Л.А.
следва да бъде осъден да заплати в полза
на съдебната власт по сметка на РС – Пловдив сумата от 307 лева, представляваща разноски на съдебна
фаза, както и сумата от 480 лева, представляваща държавна такса върху уважения
размер на гражданския иск.
На основание чл. 189, ал.3 НПК Е.Л.А. следва да бъде осъден
да заплати на гражданския ищец и частен обвинител А.В.Х. сумата от 1200 лева, представляваща направени
по делото съдебно деловодни разноски.
Така
мотивиран, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
ВЯРНО, СЕКРЕТАР
Н.Т.