Решение по дело №480/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 292
Дата: 4 март 2020 г. (в сила от 27 май 2020 г.)
Съдия: Мая Николова Стефанова
Дело: 20202120200480
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 31 януари 2020 г.

Съдържание на акта

 

РЕШЕНИЕ

 

  292                                                  04.03.2020 г.                               гр.Бургас

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Бургаският районен съд,                                                      V-ти наказателен състав

На единадесети февруари                                през  две хиляди и двадесета година

в публичното заседание в следния състав:

 

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ СТЕФАНОВА

 

  

Секретар: Райна Жекова       

 като разгледа докладваното от съдия Стефанова НАХД №480 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе  взе предвид следното :

 

            Производството по делото е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по повод жалбата на „Д. и К. И.“ ООД, с ЕИК ..., от гр.Б. и адрес на управление ..., представлявано от Д. И., с ЕГН **********, срещу наказателно постановление № 1369 от 20.11.2019 г., издадено от заместник-директора на ТД на НАП-Бургас, с което за нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г на МФ вр. чл.118 ал.4 от ЗДДС и на основание чл.185 ал.2 изречение последно вр. ал.1 от ЗДДС на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева.

Иска се отмяна на наказателното постановление, като се изтъква неправилност. Според жалбоподателя описанието на нарушението в НП не отговаря на действителната фактическа обстановка. Счита, че при извършване на проверка в обекта се намирало лице, което има трудово правоотношение с дружеството, но не е назначено като продавач-консултант и не му е разрешено да работи с касовия апарат. Алтернативно се сочи, че нарушението е „маловажен случай“  и това не е отразено  в наказателното постановление, което е съществено пропуск от наказващия орган. 

Редовно призован за открито съдебно заседание управляващият дружеството не се явява. За него се явява упълномощен адвокат. Сочат се нови гласни доказателства.

             За административнонаказващия орган редовно призован се явява ЮК надлежно упълномощен. Не се сочат доказателства.  Не се иска присъждане на ЮК възнаграждение. 

Съдът, като взе предвид изтъкнатите в жалбата доводи, прецени доказателствата по делото и съобрази закона, в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е допустима по следните съображения:

На първо място, същата е подадена от надлежно лице, посочено като нарушител. Съдът приема, че същата е депозирана в законоустановения срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и съдържа изискуемите от закона реквизити. Жалбата е подаден пред материално и териториално компетентен съд и делото пред БРС е редовно образувано.

След като се запозна с представените писмени и гласни доказателства съдът приема следната фактическа обстановка:

            На 22.10.2019 г за времето от 11,00 до 12,45 часа свидетелите В.Т. и Ж.С. и двамата в качеството на инспектори в ТД на НАП-Бургас извършили проверка в обект магазин за риба и рибни продукти находящ се в гр.Б., ул.“Б.“ № ..., стопанисван от дружеството „Д. и К. И.“ ООД с ЕИК ...със седалище в гр.Б.

Проверката била относно спазване на данъчното законодателство. По време на проверката било установено, че в обекта се намира монтиран и въведен в експлоатация свързан дистанционно с НАП и работещ касов апарат ЕКАФП модел „DATECS DP-150“ с индивидуален № DT 474178и фискална памет №02663167. При установяване на касовата наличност било констатирано, че разчетената касова наличност във фискалното устройство е 0,00 лева. Това било отчетено с извеждане на дневен финансов „Х“ отчет с № 1483/22.10.2019 г. Във ФУ нямало отразени „служебно въведени“ суми, нямало и въведени и изведени от касата пари. Управителят на дружеството Д. И. изброила наличните в обекта пари намиращи се в картонена кутия и в тетрадка и се оказало, че това е сумата от 133,75 лева. За описа били съставен протокол. За цялата проверка също бил съставен протокол. Свидетелят Т. счел, че с поведението си дружеството „Д. и К. И.“ ООД, с ЕИК ..., със седалище в гр.Б., нарушило нормата на чл.33 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл.118 ал.4 от ЗДДС и на 29.10.2019 г съставил акт за установяване на административно нарушение серия А N F519940.

Актът бил съставен в присъствието на свидетеля С. и управителя на дружеството. Последният получил екземпляр от акта и го подписал с възражения.

Писмени възражения по акта по чл.44 ал.1 от ЗАНН обаче не постъпил при наказващия орган.

Като взел предвиди писмените доказателства и акта административнонаказващият орган издал атакуваното наказателно постановление №1369/20.11.2019 г. при идентична фактология на описанието на нарушението и при идентична като в акта правна квалификация. На основание чл.185 ал.2 изречение последно вр.ал.1 от ЗДДС на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева. 

В хода на съдебното следствие съдът разпита в качеството на свидетели Т. и С.. Показанията на тези свидетели съдът счита за безпристрастни, логични  и последователни, заради което ги кредитира.

По молба на процесуалния представител на дружеството съдът разпита в качеството на свидетел и работник в дружеството назначен на трудов договор да изпълнява функцията на общ работник – А. И. (лист 48 от делото). От показанията на същата става ясно, че по длъжностна характеристика (лист 49 от делото) същата няма право да работи с парични средства както и с фискалното устройство в обекта. Освен това, на 22.10.2019 г., около 11,00 часа свидетелят И. била сама в обекта и се занимава с хигиената, когато една госпожа влязла и поискала да купи една рибна консерва. Свидетелката И.помислила, че след като иска от нея да й продаде, е позната на „шефката“ и затова и дала срещу 6,50 една кутийка с маринова риба. След като получили сумата свидетелката И. я поставила в една кутийка, в която имало монети, тъй като нямала право да внася пари във  фискалното устройство (а и нямала представа как ставало това). Свидетелят И. не знаела за други пари в обекта. След като излязла жената, която купила от нея консервата, в магазина влезли още трима, които започнали проверка за наличието на пари извън касата. Свидетелят И. се обадила на управителя е тогава проверката продължила.

Съдът даде вяра на показанията на свидетеля И., като ги намира за логични  и последователни. 

Горната фактическа обстановка се доказа по несъмнен начин от събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства.

От правна страна съдът намира следното:

На първо място, като акта, така и НП са издадени от компетентни органи и в кръга на тяхната компетентност. И двата акта са издадени в сроковете по чл.34 от ЗАНН.

 Относно материално-правната и процесуалната законосъобразност и обоснованост на наказателното постановление:

При анализа на събраните доказателства, съдът достигна до извода, че административнонаказващият орган е допуснал съществено нарушение при издаването на наказателното постановление.

При анализа на обжалваното наказателно постановление, съдът достигна до извода, че административнонаказващият орган необосновано не е обсъдил дали са налице условията на чл.28 от ЗАНН.

При служебна проверка за законосъобразността на издаденото наказателно постановление, съдът констатира допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в следното:

Дори и само в едно изречение в наказателното постановление липсва дали не са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН.

Наказващият орган не е изпълнил задължението си по чл.53 ал.1 от ЗАНН преди да издаде наказателното постановление, да провери налице ли са или не основанията за прилагане на чл.28 от ЗАНН. Съгласно ТР№1/12.12.2007 г. на ВКС при извършване на преценка относно наличието на предпоставки за прилагане на чл.28 от ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи „маловажните случаи“ на административно нарушение от тези обхванати в чл.6 от ЗАНН.

В процесния случай в наказателното постановление изобщо липсват данни за  съображения и мотиви, защо наказващият орган не счита за приложима посочената привилегия на закона, при наличие на обективни предпоставки в тази насока (нарушението е първо по ред, безспорна липса на данни за извършени предишни нарушения, наличие на смекчаващи вината обстоятелства, съдържащи се в достоверните показания на свидетеля И. за причините, поради които са налице констатираната разлика между наличните парични средства и отчета на ФП на ЕКАФП.

Не обсъден фактът, че липсват вредоносни последици от деянието. Липсата на мотиви в наказателното постановление относно неприлагането на чл.28 от ЗАНН , представлява липса на предмет за проверка за законосъобразност от страна на съда, което е довело до ограничаване правота на защита на жалбоподателя.

 В конкретния казус, според съда са налице условията на чл.28 от ЗАНН и същият маже да бъде квалифициран именно като „маловажен случай“.

В обстоятелствената част на наказателното постановление се описват 0,00 лева въведени или изведени пари в касата. Сочи се, че ЕКАФП притежавал функциите „служебни въведени“ и „служебно изведени“ суми. В тази си част относно констатираната сума от 113,75 лева не става ясно защото не е посочено конкретно дали се касае за „служебно изведени“ или за „служебно въведени“ суми.

 С оглед гореизложеното, съдът приема, че процесното наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва изцяло да бъде отменено.

 

 Предвид гореизложеното и на основание чл. 63 ал.1 предложение трето от ЗАНН, Бургаският районен съд, V наказателен състав

 

Р Е Ш И :

 

            ОТМЕНЯ наказателно постановление №1369 от 20.11.2019г., издадено от заместник-директора на ТД на НАП-Бургас, с което на „Д. и К. И.“ ООД, с ЕИК ..., от гр.Б. и адрес на управление ..., представлявано от Д. И., с ЕГН **********, за нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г на МФ вр. чл.118 ал.4 от ЗДДС и на основание чл.185 ал.2 изречение последно вр. ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева.

  

            РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административния съд в гр.Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                      

                                                                                                          СЪДИЯ: /п/

 

 

Вярно с оригинала:

Р. Ж.