Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 14 12.02.2020 г. гр. Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в
публично съдебно заседание на шестнадесети януари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ДИНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при
секретар Пенка Маринова
и с
участието на прокурор Константин Тачев
като
разгледа докладваното от съдия Г. Динкова КАН дело № 486 по описа за 2019 год, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр.
второ от Закона за административните нарушения
и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Сдружение
за напояване „Бяло поле 2014“ със седалище и адрес на управление с.Бяло поле,
общ.Опан, подадена чрез пълномощника адв.Д.К., против Решение № 524 от
14.10.2019г., постановено по АНД № 1377/ 2019г. по описа на Районен съд – Стара
Загора, с което е изменено Наказателно постановление /НП/ № НЯСС-417/ 23.11.2018г.,
издадено от ВРИД Председател на
ДАМТН. В жалбата се съдържат
оплаквания за незаконосъобразност на решението като постановено в нарушение на
материалния закон - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК във вр. с
чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Изложени са конкретни доводи за неправилно
приложение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, вр. чл.141, ал.1, т.1 ЗВ при издаването
на процесното НП. Поддържа се непълнота
и на правното обвинение, защото нормата на чл.141, ал.1, т.1 ЗВ не визира
конкретно задължение, а е доразвита в наредбата за условията и реда за
осъществяване на техническата и безопасна експлоатация на язовирните стени и
съоръженията към тях. В наказателното постановление обвинението не е обосновано
фактически и правно с нормативната уредба по цитираната наредба. В съдебно
заседание пълномощникът на касатора като довод за неправилно приложение на
материалния закон сочи и разглеждането
на единното нарушение , санкционирано с НП, като отделни деяния. Отделно от
това твърди, че чл.141, ал.1, т.1 от ЗВ не съдържа конкретно правило за
поведение, поради което касаторът не може да бъде санкциониран на това правно
основание. По изложените съображения е направено искане за отмяна на решението
и за постановяване на друго, с което да
бъде отменено НП като незаконосъобразно.
Ответникът по касационната жалба – Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор гр.София, не се представлява в съдебно
заседание и не изразява становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава
заключение, че касационната жалба е неоснователна и предлага решението да бъде
потвърдено.
Касационният състав на съда, като взе предвид събраните по
делото доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към
обжалваното решение и след служебна проверка по реда на чл.218, ал.2 от АПК на
оспореното решение, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от
надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява неоснователна.
Предмет на съдебен контрол пред Районен съд – Стара Загора
е НП № НЯСС-417/ 23.11.2018 г., издадено
от ВРИД Председател на ДАМТН въз основа на АУАН № 07-146/ 20.08.2018 г., с
което на Сдружение за напояване „Бяло поле-2014“ с.Бяло поле общ.Опан, на
основание чл. 200, ал. 1, т. 38 от Закона за водите е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 4000 лв за нарушение на чл.141,
ал.1,т.1 от Закона за водите. Като административно нарушение са преценени
обстоятелствата, че при извършена проверка на 31.05.2018г на язовир „Бяло поле
1“, находящ се в в землището на с. Бяло поле, общ.Опан, собственост на
Сдружение за напояване „Бяло поле-2014“, чрез обход и оглед на малка язовирна
стена и съоръженията към нея и преглед на документацията от експлоатацията е
установено: короната е проходима, чакълирана, неравна с наличие на коловози;
водният откос е обрасъл с гъста тревна и храстовидна растителност, в лявата
половина на стената достига до височина 1.80-2 метра, което затруднява
обследването му и не може да се установи експлоатационното му състояние; по
време на проверката язовирът прелива над преливника около 10 см над преливния
ръб, отводнящият канал след преливника е с изровено дъно; през основния
изпускател не преминава водно количество и няма данни за извършването на
ремонтни дейности на същия и привеждането му в изправно техническо състояние,
което се потвърждава от месечните протоколи на оператора инж.и. за месеците
април и май 2018г, в които основният изпускател е определен като неизправен,
т.е. язовирната стена, основният изпускател и отводнящия канал след преливника
не се поддържат в техническа изправност. За проверката е съставен констативен
протокол № 07-06-41/ 31.05.2018г. Извършеното не представлява маловажен случай
по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Това е второ разглеждане на делото от въззивния съд, след
като Решение № 76/ 31.01.2019г., постановено по АНД № 58/ 2019г. по описа на
Старозагорския районен съд е било отменено с Решение № 162 от 15.05.2019г. по
КАНД № 149/ 2019г. по описа на Административен съд – Стара Загора. При първото разглеждане на делото РС – Стара
Загора е отменил НП с доводи за нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като
не е посочено лицето, което е било длъжно да изпълни задължението по чл.141,
ал.1, т.1 от ЗВ и какви конкретни действия е следвало да предприеме, но не са
били предприети за да се удовлетвори изискването за описание на нарушение,
осъществено чрез бездействие, което съответно да бъде конкретизирано по време и
място. Предвид това съдът не е разгледал главните въпроси за съществуване на
основание за ангажиране на имуществената отговорност на сдружението.
По
касационна жалба на ДАМТН решението на въззивния съд е отменено от касационната
инстанция, а делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд с
указания, че описаните обстоятелства в съдържанието на НП, преценени от АНО
като доказващи неизпълнение на задължението по чл.141, ал.1, т.1 ЗВ, съдържат
данни за всички признаци от обективна страна на нарушението, касателно основния
изпускател като съоръжение към язовирната стена. Дадени са указания за разглеждане на делото
съобразно изискванията на чл.313 и 314, ал1 от НПК вр. с чл.84 от ЗАНН.
С
обжалваното съдебно решение е изменено НП № НЯСС-417/ 23.11.2018г., издадено от
ВРИД Председател на ДАМТН като наложената на касатора имуществена санкция в
размер на 4000лв. е намалена на 1500лв.
При новото разглеждане на делото въззивният съд е приел за доказано
обвинението, че към 31.05.2018г. собственикът на язовир „Бяло поле 1“ не е
изпълнил задължението си да поддържа в техническа изправност съоръжение към
язовирната стена – основния изпускател. Към момента на проверката през него не
преминава водно количество, а на основание месечните протоколи, изготвени от
оператора инж.и. за периода м.април – м.май 2018г., не е извършен ремонт на
основния изпускател. Съдът се е позовал на приемо-предавателен протокол от
29.06.2016г., доказващ качеството на сдружението на лице, което е субект на задължението
по чл.141, ал.1, т.1 от ЗВ, който документ е посочен и в НП. По отношение
съставомерните факти съдът е възприел като годни доказателствени средства КП от
30.01.18г. и КП от 31.05.18г. /последният обективиращ обстоятелствата по
извършване на нарушението, възпроизведени в АУАН и в НП/, на които
кореспондират гласните доказателствени средства, събрани в хода на съдебното
дирене. За да измени НП РС Стара Загора е изложил мотиви, че всяка една
констатирана неизправност обуславя по-висока степен на обществена опасност на
нарушението, изискваща по-висок размер на наказанието, по аргумент от чл.200,
ал.1, т.38 ЗВ, според който размерът на административното наказание е в минимум
от 1 000 и максимум до 10 000лв. Като е
приел за доказано обвинението за техническа неизправност на основния изпускател
и въз основа на доводите си, че вида и броя на констатираните неизправности
определят тежестта на административното нарушение и размера на отговорността,
съдът е преценил, че съответно на доказаното нарушение ще бъде
административно наказание – имуществена
санкция в размер на 1500лв.
Решението
на Старозагорския районен съд е постановено в съответствие и при правилно
приложение на закона.
Изложеното по горе за развитието на
производството до този момент сочи, че всички доводи на касатора за нарушение
на чл.57, ал.1, т.5 при издаване на процесното наказателното постановление са
преклудирани, в т.ч. и оплакванията, че в противоречие с материалния закон
въззивният съд е преценявал техническата неизправност на едно от съоръженията
на язовира като факт, доказващ осъществяване на нарушението по чл.200, ал.1,
т.38 от ЗВ във вр. с чл.141, ал.1, т.1 от същия закон. В тази връзка следва да
се каже, че „язовир“ е водностопанска система, която се състои от водния обект,
язовирната стена, съоръженията и събирателните деривации, както и земята, върху
която са изградени, по арг. от опр. на §
1, т.94 от ДР на ЗВ. По тази причина в разпоредбата на чл.141, ал.1, т.1 от ЗВ се изисква от собствениците на водностопански
системи и хидротехнически съоръжения, включително на язовирни стени и/или
съоръженията към тях, да осигурят поддържането им в техническа изправност. От
тази нормативна регламентация се налага извода, че собственика на язовира /като
вид водностопанска система/ е длъжен да поддържа неговата техническа изправност
чрез осигуряване на такава за всеки един компонент на системата. Съответно и по аргумент от състава на чл.200,
ал.1, т.38 ЗВ, вр. чл.141,ал.1,т.1 от ЗВ, техническата неизправност на който и
да е елемент от язовира сочи на осъществен състав на административно нарушение.
Както в хипотезата, при която всички елементи са в неизправност, така и в
хипотезата, когато само някои от елементите не се поддържат в такава, се
осъществява едно административно нарушение, чиято тежест зависи от вида и броя
на неизправностите. Следователно доколко констатираното в случая състояние на
основния изпускател обуславя извод за неговата техническа неизправност, е
въпрос по съществото на спора, от който зависи извода за извършване на съставомерно
деяние по 200, ал.1, т.38 вр. с чл.141, ал.1, т.1 от ЗВ. На този въпрос е даден
отговор в обжалваното съдебно решение, като съдът в мотивите си се позовава на
писмените доказателствени средства, събрани в хода на
административнонаказателното производство и по-конкретно на месечни протоколи
от извършена проверка на язовирна стена и съоръженията към нея на язовир
"Бяло поле 1 - горен“ за мес.април 2018г. и мес.май 2018г., според които
шибърния кран на основния изпускател е неизправен. Тази неизправност е причина
през основния изпускател да не преминава водно количество. Следователно от събраните
по делото доказателства се установяват релевантните за съставомерността на
деянието факти, които обуславят административно-наказателната отговорност и с
които е обосновано административното обвинение, а жалбоподателят не е ангажирал
надлежни доказателства, опровергаващи фактическата обстановка, посочена в
обстоятелствената част на наказателното постановление. С оглед на което
Старозагорският административен съд приема за обосновани от гл.т. на
доказателствата и установените въз основа на тях обстоятелства и правилни от
гл. т. на закона съображенията на районния съд, мотивирали направения извод по
съществото на спора, за допуснато от Сдружение за напояване „Бяло поле-2014“
неизпълнение на задължението по чл.141, ал.1, т.1 от ЗВ, като основание за
налагане на имуществена санкция съгласно чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ в размер на
1500лв.
По изложените съображения съдът намира
че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното
решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно
приложение на закона, следва да бъде оставено в сила.
Водим
от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 524 от 14.10.2019г., постановено по АНД № 1377/ 2019г.
по описа на Районен съд – Стара Загора.
Решението не подлежи на обжалване
и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.