Решение по дело №1056/2021 на Районен съд - Казанлък

     Р  Е   Ш   Е   Н   И   Е  №........

  гр.К., ……….2022 год.

 

В    И М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

          К. районен съд, гражданска колегия в публично заседание на двадесет и втори ноември  две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й.П.

при секретаря........................Х.К..............................................................като разгледа докладваното от съдията..................................гр.д.№1056 по описа за 2021 год.,  за да се произнесе взе предвид следното:

           Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК вр. с чл.79, ал.1, вр. с чл.99 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че въз основа на подадено заявление по чл. 410 от ГПК e образувано ч.гр.д.№54/2021 г. по описа на РС - К. и издадена срещу М.П.В., с ЕГН-**********, заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.В рамките на предвидения от законодателя срок, постъпило възражение длъжника и в законоустановения срок на основание чл.415, във вр. с чл.422 от ГПК предявява иска за установяване на съществуването на вземането му.  Сочи, че не представлявало интерес признаването за установено по отношение на ответника, че дължи  мораторна лихва в размер на ***лв., уважена по ч.гр.д.№54/2021 г. Основава вземанията си срещу М.П.В., с ЕГН-********** на договор за цесия от дата 01.10.2019 г., с прехвърлител на вземанията "С.Г. Груп" ООД, ЕИК:*****, което дружество, от своя страна, е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018 г., с прехвърлител на вземания „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД. Мобилният оператор с търговска марка „БТК“ ЕАД прехвърлило вземания спрямо физически и юридически лица, подробно описани в Приложение № 1 от договора, извадка от което прилага. „Ю.“ ЕООД, ЕИК:***** встъпило в правата си на кредитор въз основа на валидно правно основание още преди подаването на заявлението по чл.410 ГПК. Като кредитор е придобил права върху цедираните вземания, ведно с всички произтичащи от това права и задължения, с привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности, включително и с изтеклите лихви, договорни неустойки, ако има такива и други. Въз основа на договора с мобилния оператор, ответникът ползвал предоставяните му мобилни услуги, като потреблението било фактурирано под клиентския номер на абоната №*****. Съгласно чл. 29 от Общите условия на мобилния оператор (изм. 26.09.2009 г., в сила от 26.10.2009 г.) предоставените услуги се отчитали месечно и се заплащали през месеца, следващ този на ползването им. Периодът на заплащане бил 15 дни от издаване на сметката/фактурата, като БТК определи началната и крайната му дата, която не може да бъде по-късно от 29-то число на месеца. Информация за размера на сметките и срока на заплащане можело да се получи на предварително обявени номера. Между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, ЕИК:***** и М.П.В., с ЕГН-********** бил сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер ***** от 26.06.2017 г. за ползване на мобилна услуга за номер ***** при условията на тарифен план Smart L, с месечен абонамент 23.99 лева. Срокът на договора бил 24 месеца - до 26.06.2019 г.. Въз основа на договора операторът издал за периода от 01.06.2018 г. до 30.09.2018 г. следните фактури: №**********/01.07.2018 г., №**********/01.08.2018 г., №**********/01.09.2018 г., №**********/01.10.2018 г., за периода от 01.06.2018 г. до 30.09.2018 г. Във фактура №**********/01.07.2018 г. била начислена за периода 01.06.2018г.-30.06.2018 г. сума в размер на 28.87 лв. /с ДДС/, от която: - за месечен абонамент Smart L - ***лева; - за допълнителен пакет Допълнителни 100МВ - ***лева; - такса за възстановяване на клиентски номер за услуга, спряна поради неплащане -***лева; - ДДС ставка 20% - ***лв. платими в срок 29.07.2018 г. Във фактура №**********/01.08.2018 г. била начислена за периода 01.07.2018 -31.07.2018 сума в размер на ***лв. /с ДДС/, от която: - за месечен абонамент Smart L -***лева; - за мобилни разговори - ***лева; - за SMS - ***лева; - ДДС ставка 20% - ***лв., със срок на плащане 29.08.2018 г. Във фактура №**********/01.09.2018 г. била начислена за периода 01.08.2018 -31.08.2018 сума в размер на ***лв. /с ДДС/, от която: за месечен абонамент Smart L - ***лева; за SMS - ***лева; ДДС ставка 20% - ***лв., със срок на плащане 29.09.2018 г. Във фактура №**********/01.10.2018 г. е начислена за периода 01.09.2018 -30.09.2018 сума в размер на ***лв. /с ДДС/, от която: месечен абонамент Smart L - ***лева; SMS - ***лева; ДДС ставка 20% - ***лв., със срок на плащане 29.10.2018 г. Абонатът потребил, но не заплатил услугите, фактурирани за четири последователни отчетни месеца: м.07.2018 г., м.08.2018 г., м.09.2018 и м.10.2018 г. на обща стойност ***лв. Към всяка от фактурите имало приложено извлечение-детайлизирана справка от потреблението на абоната. Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги, обусловило правото на БТК на основание чл.50 във връзка с чл.43, т.1 от ОУ да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната. След едностранното прекратяване на индивидуалните договори на ответника, мобилният оператор издал по клиентски номер *****, на 01.11.2018 г. крайна фактура №***. Датата на деактивация на процесния абонамент била 29.10.2018 г., като същата се генерирала автоматично по вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент. Изпълнен бил фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 от ЗЗД, за което ответникът следвало да понесе отговорността си.  Нямало законово ограничение по чл.99 от ЗЗД относно предмета на договора за цесия и платеното по него. Това обстоятелство не било важно за длъжника. Законът го бранил, като поставял изискване единствено относно уведомяването му, като го скрепва като задължение на цедента, без да уточнява момента му. Единственото изискване на законодателя е длъжникът да бъде уведомен, за да може, ако иска да изпълни задължението си, да знае на кого да плати.  С уведомление за двете цесии, подписано от законния представител на „С.Г. Груп“ ООД, дружество уведомявало длъжника от името на мобилния оператор за цесията от 16.10.2018 г. и от свое име, в качеството си на цедент от 01.10.2019 г. В практиката на ВКС било прието, че връчването на исковата молба на длъжника, към която били приложени и документи удостоверяващи прехвърлянето на вземането от цедента на цесионера се явява надлежно уведомяване на длъжника за цесията по чл.99, ал.4 от ЗЗД /Решение №123 от 24.06.2009г. по т.д.№12/2009г. на ВКС, II т.о., Решение №3/16.04.2014г. по т.д.№1711/2013г. на ВКС, II т.о., Решение №78 от 09.07.2014г. по т.д.№2352/2013г. на ВКС, II т.о./.  Тъй като ответникът М.П.В., с ЕГН-********** не изпълнил задълженията си към кредитора до датата на подаването на заявлението по чл.410 ГПК към кредитора, а и след това се обуславял правният интерес за установяване на съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение. Моли съда да постанови  решение, с което да признае  за установено по отношение на ответника М.П.В., с ЕГН-**********, че съществува изискуемо вземане на „Ю.“ ЕООД, ЕИК:*****, в размер на ***лв. незаплатени далекосъобщителни услуги за периода от 01.06.2018 г. до 30.09.2018 г. по договор с клиентски номер ***** от 26.06.2017 г., сключен с мобилния оператор „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, за което са издадени фактури:№**********/01.07.2018 г., №**********/01.08.2018 г., №**********/ 01.09.2018 г., №**********/01.10.2018 г. Претендира съдебни разноски в настоящото и заповедното производство.

 В срока по чл.131 от ГПК, ответникът не е подал отговор на исковата молба. Не е изпълнил задължението си, да посочи лице в седалището на съда, на което да бъдат връчвани съобщенията – съдебен адресат, когато замине повече от един месец в чужбина. За това задължение, същият е уведомен лично с получаването на разпореждане №262499/02.04.2021г. Същият не се явява в откритото заседание, не изпраща представител и не е поискал делото да се разгледа в негово отсъствие. 

             Преписа от исковата молба, ведно с приложенията и разпореждане по чл.131 от ГПК са връчени лично на ответника на постоянния адрес по справка в НБДН.С молба вх.№266776/25.06.2021 г. ищецът, чрез процесуалния си представител е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.

            От събраните по доказателства съдът приема за установено следното:

             От приложеното ч.гр.д.№54/2021 г. по описа на РС-К. се установява, че по подадено от ищеца заявление е издадена заповед №260079/12.01.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника М.П.В., с ЕГН-**********, за сумите: главница ***лв., ***лв. мораторна лихва за забава за периода от 17.10.2018 г. до 30.11.2020 г., както и разноски за държавна такса***.00 лв. и адвокатско възнаграждение ***лв., като вземането произтича от договор за мобилни услуги от 26.06.2017 г., сключен между длъжника и „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД,  който го е прехвърлил с договор за цесия на „С.Г.Груп“ ЕАД, а последното го цедирало на „Ю.“ ЕООД.  Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. С оглед разпоредбата на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК и указанията на съда ищецът е предявил в срока по чл.415, ал.4 от ГПК иска за установяване съществуването на вземането му по издадената заповед за изпълнение.

            Преписа от исковата молба, ведно с приложените към нея документи и разпореждането по чл.131 от ГПК са връчени лично на ответника на настоящия и постоянния му адрес съгласно справка в НБДН.

Установителният иск с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 вр. с чл.99 от ЗЗД е предявен в законоустановения едномесечен срок и е допустим. За ищеца-кредитор е налице правен интерес от установяване съществуването на вземането му, тъй като заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.            

            Съгласно чл.238 от ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. В чл.239 от ГПК е посочено, че съдът постановява неприсъствено решение когато: 1. на страните са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание; 2. искът е вероятно основателен  с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.

           Съдът като взе предвид, че наличието на формалните предпоставки на чл.238 ал.1 от ГПК, фактическите обстоятелства по делото и представените доказателства счита, че са налице предпоставките на чл.239, ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.

              От изложените в исковата молба обстоятелства и представените по делото писмени доказателства, съдът приема предявения иск за процесуално допустим и по същество вероятно основателен. Вероятната основателност се обосновава в случая и от приетите по делото писмени доказателства в т.ч. заверени копия на Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.10.2019г., Договор №***за прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.10.2018г., пълномощно, пълномощно от 24.10.2018г., извлечение от приложение №1 към договор за цесия от 01.10.2019г., Потвърждение за прехвърляне на вземане по чл.99, ал. 3 от ЗЗД, Уведомление за цесия, декларация от 26.06.2017г., Заявление/договор №1668736126062017-40849826/26.06.2017 г., месечна сметка №**********/01.07.2018 г., месечна сметка №**********/01.08.2018 г., месечна сметка №**********/01.09.2018 г., месечна сметка №**********/01.10.2018 г., месечна сметка № ***/01.11.2018г., Общи условия на договора между „Българска телекомуникационна компания“ АД и абонатите на услуги, предоставяни чрез обществената фиксирана електронна съобщителна мрежа на дружеството, връчени лично на М.П.В. и неоспорени.

Твърденията на ищеца за неизпълнение от ответника на задълженията му да заплати дължимите суми по процесните договори за далекосъобщителни услуги са отрицателни факти, поради което в тежест на ответника М.П.В. е да докаже, че е бил изправна страна, заплащайки в срок цената на ползваните услуги.

Ответникът не е представил доказателства за плащане, както и не е навел правопогасяващи, правоотлагащи или правоизключващи възражения, а събраните в хода на производството доказателства установяват елементите на фактическия състав на предявения иск за сума от ***лв., представляваща сбор от главница за потребена и неплатена далекосъобщителна услуга за периода от 01.06.2018 г. до 30.09.2018 г., дължими по повод на валидно действал договор с клиентски номер ***** от дата 26.06.2017. г., сключен между ответника и мобилния оператор „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, за което са издадени фактури: №**********/01.07.2018 г., №**********/01.08.2018 г., №**********/01.09.2018 г., №**********/01.10.2018 г. Налице са всички материалноправни и процесуалнoправни предпоставки за постановяване на неприсъствено решение, като предявения иск следва да бъде уважен, без решението да се мотивира по същество.

По разноските:

Съгласно т.12 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по тълк.д.№4/2013 г. на ВКС, ОСГТК съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422 вр. с чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. Предвид изложеното на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по настоящото дело разноски в размер на *** лв., от които:*** лв. държавна такса и *** лв. с ДДС адвокатско възнаграждение, както и *** лв. разноски от които:*** лв. държавна такса и *** лв. с ДДС адвокатско възнаграждение в заповедното производство по ч.гр.д.№54/2021 г. по описа на РС-К. .

              Водим от гореизложеното съдът

 

                                                          Р   Е   Ш   И   :

 

              ПРИЗНАВА за установено по отношение на М.П.В., с ЕГН-**********, с настоящ и постоянен адрес: ***, че съществува вземане на ”Ю.” ЕООД, с ЕИК:*****, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, за сумата ***лв., представляваща сбор от главница за потребена и неплатена далекосъобщителна услуга за периода от 01.06.2018 г. до 30.09.2018 г., по договор с клиентски номер ***** от 26.06.2017. г., сключен между М.П.В. и „Българска телекомуникационна компания" ЕАД, за което са издадени фактури: №**********/01.07.2018 г., №**********/01.08.2018 г., №**********/01.09.2018 г., №**********/01.10.2018 г., което вземане с договор за цесия от 16.10.2018 г. е цедирано на “С.Г.Груп“ ЕАД, което е цедирало вземането на ”Ю.” ЕООД с договор за цесия 01.10.2019 г., за която сума е издадена заповед №260079/12.01.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№54/2021 г. по описа на РС-К..

             ОСЪЖДА М.П.В., с ЕГН-********** с настоящ и постоянен адрес *** да заплати на ”Ю.” ЕООД, с ЕИК:*****, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото разноски в размер на *** лв. и *** лв. разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№54/2021 г. по описа на Районен съд-К..

      

             Решението не подлежи на обжалване съгласно чл.239, ал.4 от ГПК.

 

              Препис от решението да се връчи на страните и да се приложи по ч.гр.д.№54/2021 г. по описа на РС-К..   

 

                                                                                                            Районен съдия: