№ 994
гр. Варна, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Христина В. Тодорова Колева
при участието на секретаря Цветелина Пл. И.а
като разгледа докладваното от Христина В. Тодорова Колева Гражданско
дело № 20213110109857 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба от „ц.“ ООД,
ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от
управителя П.Й.П. срещу „Е.С.“ АД, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление: гр. ***, с която е предявен иск с правно основание чл.55, ал.1,
пр.I ЗЗД за осъждане ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 11
275.49 лв. /единадесет хиляди двеста седемдесет и пет лева и 0.49 стотинки/,
получена от ответника без основание и претендирана като цена достъп
средно/ниско напрежение в размер на 2368.80 лева и цена пренос ниско
напрежение в размер на 8906.69 лева за периода от 01.12.2017г. до
30.06.2018г. в обект на потребление с.М., колбасарски цех, отчитан по
клиентски номер *** и абонатен номер ***, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на исковата молба – 25.03.2021г. до
окончателно изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество е собственик на
обект - месопреработвателно предприятие, находящ се на адрес в с. ***, по
повод на който се намира в договорни отношения с ответника за доставка на
ел. енергия и мрежови услуги. За мрежовите услуги били издавани фактури,
съответно заплащани в предвидения в закона срок. Ищецът твърди, че е
изградил и е собственик на присъединителните съоръжения /трафопост тип
„Б“ – 1 х 400 кVA, електропроводно отклонение 20 kV и кабелно захранване
ниско напрежение – 1 кв./. Въз основа на писмо от 30.06.1999г. и становище
от 03.10.2000г. за място на присъединяване на неговите съоръжения към
мрежата на ответника било определено мястото на прикачване на
електропроводно отклонение „ВТП“ към електропроводно отклонение с. ***а
електропровод 20 kV „П.“ до ТП № 3 с. ***, с диспечерско наименование -
„ц.“. При посочения начин на свързване между въздушната електропроводна
линия на ищеца и енергийните съоръжения на доставчика нямало
електрически уредби на ответното дружество и липсвало енергия, която да се
транспортира през разпределителната мрежа на доставчика, т.е. липсвал
1
достъп съгласно законовата дефиниция за достъп. Цена за достъп до
разпределителната мрежа била дължима при ползване на такъв достъп.
Ищецът поддържа, че още през 1999г. и 2000г. правилно била определена
границата на собственост, но неправилно било определено мястото на
измерване – същото следвало да бъде определено на границата на
собственост, която била на мястото за прикачване на електропроводното
отклонение, собственост на ищеца за „ВТП“ към електропроводно
отклонение с. ***а Електропровод 20 kV „П.“. На това място следвало да се
монтира и средството за търговско измерване /СТИ/, което да изчита и
измерва потребената в обекта на ищеца ел. енергия. СТИ неправилно било
разположено в ТП №3 „ц.“, собственост на ищеца. Тъй като извършеното от
ответника измерване на потребените количества ел. енергия било
неправомерно, извършено в противоречие с нормативните изисквания, то
ищецът нямал задължение да заплаща начислените му от ответника цени за
пренос ниско напрежение и за достъп средно/ниско напрежение. Енергията
реално се пренасяла през собствено на ищеца съоръжение. Доставяната от
ответника ел. енергия се трансформирала от средно напрежение на ниско
напрежение в ТП №3 „ц.“, собственост на ищеца. Ищецът моли за уважаване
на предявените искове, прави искания по доказателствата и претендира
присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който
исковата претенция се оспорва като недопустима, а в условията на
евентуалност и неоснователна. Излага, че между страните съществуват
облигационни отношения по договори за достъп до ЕРМ и за пренос на ел.
енергия през ЕРМ за процесния обект и че в тяхно изпълнение е предоставил
на ищеца договорените мрежови услуги, доколкото обекта му е присъединен
към ЕРМ и в него е потребявана ел. енергия. В тази връзка ответникът
възразява, че съществува правно основание за заплащане респ. получаване на
процесиите суми. Ответникът изтъква, че съгласно чл. 29 от Правилата за
търговия с ел. енергия /ПТЕЕ/ в сила от 26.07.2013г. ищецът дължи
заплащане на процесиите мрежови услуги и че само производителите на ел.
енергия, какъвто той не е, са освободени от заплащане на цена за пренос.
Ответникът възразява, че дължимостта на цената за достъп средно/ниско
напрежение не е обвързана от мястото на монтиране на СТИ. Оспорва
твърденията на ищеца за неправилно мерене на потребената от него ел.
енергия и излага подробни съображения за липсата на идентичност между
правните понятия „граница на имота на клиента“ и „граница на собственост
на ел. съоръженията“, като уточнява, че първото понятие има отношение към
мястото на измерване, а второто - към мястото на присъединяване към
съответната мрежа. Обектът на ищеца се електрозахранвал от подстанция
(ПС) „***“, през въздушен електропровод (ВЕЛ) „П.“ 20 kV (средно
напрежение) и трафопост (ТП) ТП № 3 „ц.“. ВЕЛ „П.“ бил присъединен към
(ПС) „***“, в която ел. енергията се трансформира от такава с високо
напрежение в такава със средно напрежение. През ВЕЛ „П.“ се пренасяла ел.
енергия до обектите на клиентите присъединени към него. Клон на ВЕЛ „П.“
преминавал в близост до ТП № 3 „ц.“, за да електрозахрани точките, чрез
които достига ел. енергия до клиентите в с. ***. Към ВЕЛ „П.“ било свързано
друго електропроводно отклонение, чрез което ел. енергията от ВЕЛ „П.“
достигала до ТП №3 „ц.“ и до обекта на ищеца. Подстанция (ПС) „***“ и
въздушен електропровод (ВЕЛ) „П.“ 20 kV били собственост на ответника.
Обектът на ищеца бил присъединен към електроразпределителната мрежа на
2
ответника и получавал електрозахранване от тази мрежа. През процесния
период ответникът предоставял на ищеца мрежови услуги „достъп“ и
„пренос“ до и през своята собствена електроразпределителна мрежа, към
която обектът на ищеца е присъединен, с което ответникът престирал, а
ищецът получил в цялост изпълнение и по двата договора за мрежови услуги,
а ищецът дължал насрещната престация за услугите изразяваща се в
заплащане на тяхната цена. Ответникът възразява, че в случая правилата за
мерене на ел. енергия уредени в ПИКЕЕ от 2004г. /отм./ и в ПИКЕЕ от 2013г.
/отм./ са неприложими, тъй като тези подзаконови нормативни актове са
приети след присъединяването на ищцовия обект към ЕРМ и не им е
придадено обратно действие. Оспорва ищецът да е собственик на
електропроводното отклонение и трафопост ТЗ. Моли за отхвърляне на иска,
а в условията на евентуалност моли за уважаването му само за разликата
между цената на пренос ниско напрежение и цената за пренос средно
напрежение.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на
чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното от
фактическа страна и формулира следните изводи от правна страна:
За успешното провеждане на иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. I
ЗЗД в тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да
установи наличието на имущественото разместване между него и ответника,
т.е. фактическото предаване на материалното благо и получаването му от
другата страна. Същевременно ответникът носи тежестта да докаже
наличието на основание, оправдаващо настъпилото разместване на
имуществени блага и точния размер на дължимата сума.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК за безспорно и ненуждаещо се от
доказване в отношенията между страните по делото е прието, че в периода от
01.12.2017г. до 30.06.2018г., обектът на потребление на ищцовото дружество,
находящ се в с.М., колбасарски цех, отчитан по клиентски номер *** и
абонатен номер *** е бил електрозахранван и в него са получени и
консумирани количества ел. енергия посочени в процесните фактури;
заплащането от ищеца в полза на ответника на суми в общ размер на 11
275.49 лв., претендирани от ответника като цена достъп средно/ниско
напрежение в размер на 2368.80 лева и цена пренос ниско напрежение в
размер на 8906.69 лева за периода от 01.12.2017г. до 30.06.2018г. в обект на
потребление с.М., колбасарски цех, отчитан по клиентски номер *** и
абонатен номер ***.
С писмо от 30.06.1999г. от „Е.“ – район В.Т. е разрешено ел.
захранване на обекта на ищеца „Кланичен пункт и колбасарски цех“ в с. ***,
като ищецът е уведомен, че за целта следва за негови сметка и нужди да
проектира, изгради и експлоатира мачтов трафопост 20/04 KV. В същото
писмо се посочва, че въздушното захранване на предвидения за изграждане
ВТП следва да стане посредством въздушно електропроводно отклонение от
ел. проводното отклонение за с. *** на ел. 20 KV „П.“. В същото писмо
/разрешение/ е вписано, че за граница на собствеността да се счита мястото на
прикачването на електропроводното отклонение за „ВТП“ към
електропроводното отклонение с. *** на ел. 20 KV „П.“.
В становище от 03.10.2000г. за условията за присъединяване на обект
към ел. мрежа, подписано от управителя на „Е. – Г.О.“ ЕАД отново е
посочено, че инвеститор за изграждане на съоръженията за присъединяване е
3
потребителят „ц.“ ООД гр. В.Т., а за граница на собствеността да се счита
мястото на прикачването на електропроводното отклонение за „ВТП“ към
електропроводното отклонение с. *** на ел. 20 KV „П.“.
От нотариален акт за собственост на недвижим имот №60, том I, рег.
№1729, дело №50/2004г. от 11.03.2004 г., вписан в Служба по вписванията гр.
В.Т. с вх.рег.№818/12.03.2004 г., се установява, че ищецът е собственик на
поземлен имот с площ от 2534 кв.м, представляващ парцел IX от масив 50 по
парцеларния план на стопанския двор на с. ***, област В.Т., район
„Овцеферма“, при граници: парцел VIII, масив 50, парцел I, масив 51, ведно с
изградените върху този имот: производствен обект, представляващ
месопреработвателно предприятие с обща застроена площ от 1250 кв.м.,
както и трафопост със застроена площ от 9 кв.м..
Видно от Акт № 5543 за държавна собственост на недвижим имот,
ответното дружество е собственик на ел. подстанция 110/20 KV „***“,
построена в гр.В.Т., местност „***“ през 1991г. и електропроводно
отклонение за с. *** ел. 20 KV „П.“, като подстанцията и ел. отклонение „П.“
са вписани в инвентарната книга на ответника.
С разрешение за ползване № 49/19.02.2003г. на началника на РДНСК
В.Т. е разрешено ползването на строеж „Външно ел. захранване – монтаж ТП,
електропроводно отклонение 20 KV, кабели НН – 1 KV“ към строеж
„Кланица и колбасарски цех“ в с. М. с инвеститор „ц.“ ООД.
На 13.08.2004г. Държавната комисия за енергийно и водно регулиране
е издала лицензия за разпределение на електрическа енергия № Л-138-07 за
дейността „разпределяне на електрическа енергия“ на ответното дружество, с
търговско наименование към него момент „Енерго - про Мрежи“ АД.
На 23.10.2013г. между страните са сключени договор за достъп до
електроразпределителната мрежа собственост на ответника и договор за
пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа
собственост на ответника. Предмет на единия договор е предоставянето на
достъп до разпределителната мрежа, а на другия предоставяне на услугата
пренос през разпределителната мрежа на ответника на количество ел. енергия,
постъпили в разпределителната мрежа до мястото на доставка. Страните са
уговорили, че „достъп“ е правото за използване на преносната и/или
разпределителна мрежа за пренос на електрическа енергия при условия
определени в Правилата за условията и реда за достъп до електропреносната
и електроразпределителните мрежи. В договора за пренос е посочено, че
консумираната активна електрическа енергия се измерва със средства за
търговско измерване, разположени в местата за измерване, определени в
съответствие с действащото законодателство.
По делото е изслушано заключение по допуснатата ССчЕ, от което се
установява, че общата стойност на фактурираните цени за такса „пренос
ниско напрежение" за целият период е 8 906.69 лв. без ДДС. Съгласно
Решение № Ц - 19 от 01.07.2017г. на КЕВР, утвърдените цени за такси са
както следва: за такса пренос средно напрежение – 0.01036 лв./Квтч; за такса
пренос ниско напрежение – 0.03008 лв./Квтч. Общата стойност на
количествата ел. енергия при цена за такса пренос средно напрежение за
целият процесен период е в размер на 3 067.58 лв. без ДДС. Разликата между
заплатената цена за такса пренос за ниско напрежение и цената за пренос
средно напрежение по процесните фактури е 5 839.11 лв. без ДДС за целият
процесен период.
4
Видно от заключението по допуснатата съдебно-електротехническа
експертиза, кредитирано от съда и неоспорено от страните, обектът на ищеца
- месопреработвателно предприятие, находящ се в село ***, общ. В.Т. се
захранва с ел.енергия посредством следните съоръжения: Подстанция 110/20
KV „***"; Въздушен електропровод 20 KV (средно напрежение) с
наименование Електропровод (ЕП) „П." с начало проходна плоча 2 в
ел.подстанция 110/20 KV „***"; Въздушно отклонение от стълб №105 на БЕЛ
„П." до стълб №10; Въздушно отклонение 20 KV от стълб №3, състоящо се от
3 проводника с дължина по 80 м. (като единият край на проводниците на
въздушното отклонение са присъединени към проводниците от
електроразпределителната мрежа (средно напрежение), а другия край към
стъклените изолатори на трафопост (ТП)-З „ц."; Силова трансформаторна
машина 20/04KV (трансформираща средното напрежение 20 KV в ниско
напрежение 0,4 KV), намираща се в сградата на трафопоста и получаваща
захранване през разединител тип ТОМ 20 KV; Електроинсталации ниско
напрежение, захранващи ел.мощности в производствените цехове на абоната.
От стълб №10 освен отклонението до ТП-3 „ц.", има отклонение, което
минава през стълб №11 и захранва понижаващия трансформатор МТП 20/0,4
(средно/ниско напрежение), монтиран на стълб №12. От понижаващия
трансформатор МТП 20/0,4 се захранва земеделска кооперация в с .***.
Средството за търговско измерване – електромер, към момента на огледа е
поставено на стълб №10 на страна средно напрежение. Това се е осъществило
на дата 23.07.2020г., видно Констативен протокол на „ЕРП-Север" №5050
00682. До тази дата, както и през процесния период средствата за търговско
измерване, отчитащи потребяваната от ищеца електроенергия са били
монтирани в трафопост ТП-3 „ц.", собственост на ищцовото дружество.
Измерването е ставало на страна ниско напрежение. По данни на
присъствалите на огледа страни, преди изместването на меренето, същото е
било на мястото, определено при първоначалното присъединяване на обекта
на ищеца към електроразпределителната мрежа, съгласно указанията дадени с
писмото от 1999 г. на НЕК - АД - Е. гр.Г.О.. Мястото на мерене, определено
при първоначалното присъединяване, което не е променяно до юли 2020 г. се
е намирало в имота на ищеца. Към момента на огледа се установи, че считано
от 23.07.2020 г. мястото на мерене се намира на около 30-40 метра до
границата на собственост на имота на ищеца. По делото липсват данни кога
точно е осъществено присъединяването на обекта на ищеца, но с оглед
приложеното към исковата молба писмо на НЕК - АД, клон Е. гр.Г.О. от
30.06.1999 г., когато е стартирала процедурата по присъединяване и от
осъществения на място оглед, може да се направи заключението, че
изграждането на електропроводното отклонение и на трафопоста, не би
следвало да отнеме период по-дълъг от една година. Техническите условия за
присъединяването на обекта на ищеца, както и мястото на мерене, в това
число и границата на собственост на ел.съоръженията са били определени в
писмо на НЕК, клон Е. гр.Г.О. от 30.06.1999 г. Към датата на писмо -
30.06.1999 г. местоположението на СТИ е съгласно тогава действащите
разпоредби, а именно Закона за електростопанството и Правилника за
прилагането му. Към датата на определяне на техническите условия за
присъединяването на обекта на ищеца и на мястото на мерене, не е бил
обнародван Закон за енергетиката и енергийната ефективност (ЗЕЕЕ) - ДВ
брой 64 от 16.07.1999 г. Ел.енергията консумирана в обекта на ищеца -
месопреработвателно предприятие, като се има предвид неговото
5
предназначение, а така и оборудването му е на ниско напрежение. При
положение, че обектът се захранва единствено след трафопоста, който
преобразува ел.енергията от ниво средно напрежение на ниво ниско
напрежение, може да се направи извод, че в обекта технически е възможно да
бъде консумирана единствено ел.енергия на ниво ниско напрежение. Към
момента СТИ е монтирано на границата на собственост на ел.съоръженията и
същото не може да измерва реално потребената в обекта на ищеца ел.енергия,
след нейната трансформация от ниво средно на ниво ниско напрежение,
каквото е и единствено възможното да бъде консумирана от обекта на ищеца
(ниско напрежение).
Между страните липсва спор дали сумите са заплатени от ищеца на
ответника, поради което спорът между тях е относно наличието на основание
за ответника да получи тези суми, т.е. дали ответното дружество е
предоставило на ищеца услуги „достъп средно/ниско напрежение“ и „пренос
ниско напрежение“.
От данните по делото е видно, а и липсва спор между страните, че на
30.06.1999г. на ответното дружество е издадено разрешение от „НЕК" ЕАД,
клон „Е."- гр. Г.О., район гр. В.Т.. В него е посочено, че търговецът следва за
своя сметка и нужди да проектира, изгради и експлоатира мачтов /въздушен/
трафопост 20/04KV. Въздушното захранване на предвидения за изграждане
въздушен трафопост /ВТП/ следва да стане чрез въздушно електропроводно
отклонение /ЕПО/ от електропроводното отклонение за с. *** на
електропровод 20KV „П.". В т.5 от същото е посочено, че за граница на
собственост следва да се счита мястото на прикачването на ЕПО за ВТП към
ЕПО-с.***а Електропровод 20KV "П.". Посочено е още, че разрешението се
издава за срок от 2 години, след което да се счита за невалидно. Това е в
съответствие с нормата на чл.5, ал.3 ПП към ЗЕлектрстопанството - ако в срок
от две години строителството на обектите не започне, необходимо е ново
разрешение. Следователно, разрешението е било издадено в съответствие с
действащите към него момент правила за присъединяване към
електроенергийната система на РБ, установени със Закона за
електростопанството на РБ от 1975г. /отм./, чл.4. Впоследствие, след отмяната
на ЗЕ с приетия на 16.07.1999г Закон за енергетиката и енергийната
ефективност /ЗЕЕЕ/, с ал.1 на §6 ПЗР от същия са преуредени заварените
търговски отношения в електроенергетиката, които е следвало да бъдат
приведени в съответствие с изискванията на този закон, в едногодишен срок
от определянето на общите условия на договорите, но не по-късно от 18
месеца от влизането в сила на закона. Така по силата на приетата въз основа
на ЗЕЕЕ Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните
електрически мрежи на производители и потребители, приета с ПМС №
76/9.05.2000г /обн. ДВ бр.34/2000/ между дружеството ищец и
електроенергийното предприятие е възникнало облигационно отношение по
силата на сключен договор за присъединяване към електрическата мрежа при
наличието на визираните в Наредбата предпоставки. Съгл. чл.23 договорът се
прекратява след издаването на разрешения за ползване на съоръженията за
присъединяване и на обекта, освен ако в него е предвидено друго. За горното
се прави извод въз основа на издаденото в полза на ищеца Разрешение №
49/19.02.2003г.. При сключването на договора за присъединяване, съгл. чл.25,
задължително биват посочвани границите на собственост между
електрическите съоръжения на електроенергийното предприятие и тези на
потребителя, които биват определяни от начина на присъединяване и от вида
6
на съоръженията в мястото на присъединяване. В нормите на чл.26, 27, 29, 30
от Наредбата са разписани различните хипотези. С §1, т.т. 6, 7 и 8 от ДР към
Наредбата от 2000г. са дадени и легални дефиниции на понятията "Граница
на собственост на ел. съоръжения" /т.6/; "Място на присъединяване към ел.
мрежа" /т.7/; "Съоръжения в мястото на присъединяване" /т.8/. Действието на
Наредбата е било до нейната отмяна през 2004г. Налага се извод, че още
преди влизане в сила на новия Закон за енергетиката, обн. ДВ
бр.107/9.12.2003г., производственият обект на ищцовото дружество вече е бил
присъединен към електроенергийната мрежа и на същото е осигурявана ел.
енергия, като процесният случай е попадал под хипотезата на чл.29 от
Наредбата, препращаща към хипотезата на чл.28, ал.1, т.3. Границата на
собствеността на съоръженията е била определена правилно и това е било
мястото на присъединяване на ЕПО 20 KV собственост на ищцовото
дружество към ЕПО със същото напрежение - собственост на ответното
дружество, осъществено при стълб № 10 - собственост на ЕРП-дружество.
СТИ е било монтирано в ТП № 3, за да бъде достъпно за потребителя и за да
отчита на ниво ниско напрежение.
Ответното дружество е било лицензиран оператор още от 2004г. и по
силата на сключени договори при общи условия за пренос на ел.енергия,
одобрени с Решение № ОУ-060/07.11.2007г. на ДКЕВР, през ЕРПМрежи на
„Е..П.М.", между страните по спора е имало облигационни отношения за
пренос на ел.енергия от него момент. Впоследствие, видно от представените
по делото договори, такива са били сключени между ищцовото дружество и
„Е.П.М."АД на 06.11.2013г. за достъп и за пренос на ел.енергия през ЕРПМ-
собственост на „Е..П.М."АД. И в двата договора е уговорено между страните,
че срокът им е до 31.12.2013г, като същият се продължава автоматично за
всяка следваща календарна година, в случай, че никоя от страните не е
поискала писмено неговото прекратяване. Правоотношението между страните
е било автоматично подновявано за всяка следваща година при същите
условия, вкл. и през процесния период 2017-2018г.. Съдът отчита действието
към този момент на нормите на чл.117 и чл.118 ЗЕ в редакцията им от
07.07.2012г. - ДВ бр.54/2012, според която разпределителното предприятие
присъединява нови клиенти при условия, които са конкретизирани в
специална Наредба, като към този момент вече е било признато право на
небитовите клиенти да изграждат за своя сметка и да придобиват съоръжения
за средно напрежение, които да обслужват само техен обект, а достъп до вече
наличните мрежи се предоставя при условия на равнопоставеност на
ползвателите на съответната мрежа. Измерването на доставената енергия
следва да се осигури от оператора на мрежата, пренасяща доставката според
заявения избор на клиента, на мястото, посочено в специалните правила,
приети от регулатора /чл.120, ал.2, 3 и 4 вр.чл.83, ал.1, т. 6 ЗЕ/. Така
приложими към момента на сключване на договорите са били нормите на
действалата до 4.04.2014г Наредба № 6/9.06.2004г. за присъединяване на
производители и потребители на ел. енергия към преносната и
разпределителните електрически мрежи, издадена въз основа на чл.116, ал.7
ЗЕ, отменена с приемането на новата Наредба № 6/2014 /обн. ДВ
бр.31/4.04.2014/. Затова и последната не намира приложение в конкретния
случай. С §3 ал.1 от ПЗР от Наредба № 6/2004г. са уредени заварените случаи
към момента на влизането й в сила, като изрично е указано, че „за
потребители, които към момента на влизане в сила на Наредбата, приета с
ПМС № 76/9.05.2000г /ДВ бр.40/2000г/, са присъединени към ел.мрежа, за
7
предоставена мощност и категория по осигуреност на Е.то, се приемат
размерът на работната мощност и категорията по осигуреност на Е.то, указани
в молбата за разрешение на мощност до съответния клон на "Национална
електрическа компания" - ЕАД, или в договора за продажба на ел.енергия. В
§4 са визирани две хипотези на заварени случаи с незавършени процедури по
присъединяване, които се завършват: 1. при условията и по реда на старата
Наредба от 2000г - когато е започнало изграждането на съоръженията за
присъединяване; 2. по реда на новата Наредба от 2004г - когато не е
започнало изграждането на съоръженията за присъединяване и определените
условия за присъединяване в становището или договора за присъединяване
противоречат на ЗЕ и тази Наредба. В този случай потребителят може да
подаде писмено искане до преносното или съответното разпределително
предприятие за промяна на условията за присъединяване. В случая е налице
хипотезата на §3, т.е. присъединяването към ел.мрежа вече е било налице по
описания и разрешен още от „НЕК" ЕАД начин. Без заявка за промяна на
доставката на консумираната до този момент енергия ниско напрежение,
разпределителното предприятие не е следвало да съобразява нужда от
монтиране на ново СТИ в понижаващата напрежението уредба след точката
на присъединяване. В настоящия случай се установи, че такива действия от
страна на дружеството-ищец не са били предприети. Според вещото лице при
първоначалното присъединяване мястото на мерене не е било променяно до
м.юли 2020г, следователно до посочената дата, вкл. и през процесния период
2017—2018г., СТИ е било монтирано в имота на ищеца - в ТП №3 „ц." /който
ТП е собственост на ищцовото дружество/, като измерването е ставало на
ниво ниско напрежение. Посочено е, че потребяваната ел.енерегия в
предприятието е само ниско напрежение. След посочената дата 23.07.2020г.
СТИ е било демонтирано, а монтираното ново СТИ било изместено на 30-40
метра до границата на собственост на имота на ищеца - върху стълб № 10,
както сочи вещото лице, където се намира и въздушният /мачтов/ трафопост,
видно и от приложения към заключението снимков материал. Така от
посочената дата ел.енергията е била измервана на ниво средно напрежение.
Към момента на присъединяването на обекта на ищеца към
ел.енергийната мрежа, което е станало през 1999-2000г., при спазване на
всички законови изисквания на действалите към него момент разпоредби
ЗЕЕЕ /отм./ и Наредбата от 2000г /отм./, правилно е била определена
границата на собственост на ел.съоръжения при присъединяване на обекта
към ел.мрежа и правилно е било определено мястото на измерване на ниво
ниско напрежение - в ТП № 3, където се е намирало ел.табло с уредите за
отчет на доставка на ниското напрежение. Към датата на сключване на
договорите от 2013г. границата на собственост на ел.съоръжения при
присъединяване е останала същата. Мястото на измерване също е било
правилно определено - чрез поставяне на СТИ, което се монтира в ел. уредба
на потребителя до или на границата на имота му, съгл.ал.4 на чл.29 от
Наредба № 6/2004 /в ред. от 2008г/ в случаите по ал.1 и ал.2, сред които
попада настоящият. При договарянето си насрещните страни са препратили
към Правила за търговия с електрическа енергия, утвърждавани от ДКЕВР,
съобразно изменението им, обн. в ДВ бр.66/26.07.2013г.. В чл.14, ал.3 ПТЕЕ е
предвидено услугите "достъп до ЕРПМрежа" и "пренос на ел.енергия по
ЕРПМрежа" да се заплащат от крайни клиенти, присъединени към ЕРПМ по
утвърдени от ДКЕВР цени и добавки за съответния ценови период. В
процесния случай несъмнено ищецът е ползвал разпределителната мрежа, тъй
8
като връзката на предприятието и трафопоста към него не е била директно с
подстанцията, подаваща средно напрежение, а категорично включва и ВЕП
20КV с. ***, представляващ част от разпределителната мрежа, поддържана от
ответника. Затова като участник в пазара, получаващ ел.енергия, този клиент
е използвал както преносната, така и разпределителната мрежа и дължи
цената за достъп и пренос през съоръженията на високо и средно напрежение.
Между ищцовото дружество и "Е.П.П." АД като краен снабдител
/доставчик/ е имало сключен договор при ОУ за продажба на ел.енергия по
регулирани цени, на осн. чл.15, ал.2, т.3 ПТЕЕ от 2010г., за обекти,
присъединени към ЕРПМ на ниво ниско напрежение, когато този клиент не е
избрал друг доставчик. Между ищцовото дружество като краен небитов
клиент и търговски участник на свободния пазар и „Е..П.М." АД - оператор и
собственик на ЕРПМрежи са били сключени договорите за достъп и пренос
на ел.енергия, на осн.чл.14, ал.2, т.1 вр.чл.11, т.3. Това изрично е
регламентирано и в нормите на чл.28 и чл.29 ПТЕЕ -битовите и небитовите
крайни клиенти на крайните снабдители заплащат всички мрежови услуги за
съответния ценови период на крайния снабдител. Мрежовите услуги /като
цена за пренос, достъп, и други/ се заплащат върху фактурираните количества
активна ел.енергия в съответствие със СТИ и/или предоставена мощност в
местата на измерване, определени в съответствие с правилата по чл.83, ал.1,
т.6 ЗЕ и договорите по чл.11, т.1, 2 и 3 ПТЕЕ, по утвърдените от Комисията
цени, които суми крайният снабдител или доставчикът от последна инстанция
събира и заплаща на оператора на ЕРПМ. Ето защо ЕРП-предприятието се
явява титуляр на вземането за мрежови услуги, като е делегирал правото си на
събирането му от крайните клиенти на дружеството - краен
снабдител/доставчик по силата на договор, съгл.чл.14, ал.3 ПТЕЕ, с който
уреждат финансовите си взаимоотношения по разплащанията на мрежовите
услуги.
По делото не е представен договорът за закупуването на енергията, но
според становището на вещото лице стопанският обект на ищеца е бил
проектиран за потребление на ниско напрежение. При подаването на
заявлението за достъп до ЕРПМ при първо сключване на договора на
свободен пазар за този клиент е посочено заварено средство за измерване на
ниско напрежение, монтирано в първоначално проектираното табло за
отчитане на ниско напрежение, намиращ се в трафопоста на ищеца /ТП № 3/.
При така поисканата доставка, мрежовият оператор е възприел преноса на
продаваната енергия през стопанисваната от него мрежа, предоставената за
достъп на страните по договора за продажба, именно до мястото,
позволяващо отчитане на ниско напрежение в заварените налични
съоръжения. Няма никакви данни за уговаряне на доставка на средно
напрежение до съоръженията, позволяващи трансформация на енергия за
сметка на потребителя, което е свързано и с проучване техническата
възможност за отчет на входа, а не на изхода на трансформаторното
съоръжение и остойностяването на потреблението с измервателен уред на
средното напрежение. Макар впоследствие, както сочи вещото лице, през м.
юли 2020г. да е било осъществено преместването на СТИ, за да отчита на
ниво средно напрежение, от това не следва извод, че за предприемането на
тези действия не е било необходимо специално техническо решение за
промяна на съществуващите присъединяващи съоръжения. Освен това,
действията са били предприети по заявление на самото ищцово дружество.
Към момента на договарянето през 06.11.2013г. положението на обекта
9
е било заварено като присъединен такъв на ниво ниско напрежение. За да
бъде третиран потребителят като консуматор на средно напрежение е било
необходимо да се изпълнят процедурите по съгласуване и проектиране на
присъединяване на средно напрежение по изрично заявление (чл.4-7 от
Наредба №6/2004) и съответно изграждане на нужните нови съоръжения.
Индиция за такива действия е преместването на СТИ едва през 2020г. До него
момент, ищецът не е поискал промяна в определяне мястото на измерване,
което може да стане само по негова инициатива. Ето защо не може да бъде
вменено във вина на търговското дружество-оператор на ЕРП мрежа, че е
остойностявало консумираната ел.енергия по посочените във фактурата цени
и при данни, че консумираната в обекта на ищеца ел.енергия, необходима за
функционирането на месопреработвателното предприятие, е само с ниско
напрежение. Затова и заплащането й е било дължимо по съответните цени за
достъп средно/ниско и пренос ниско напрежение, определени от КЕВР за
процесния период /Решение от 29.10.2021г. по гражданско дело №
1767/2021г. на Окръжен съд – Варна; Решение от 26.11.2021г. по гражданско
дело № 1760/2021г. на Окръжен съд – Варна; Решение от 7.1.2022г. по
гражданско дело № 809/2021г. на Окръжен съд – Варна/.
Горните мотиви водят до извод за неоснователност на предявения иск,
поради което подлежи на отхвърляне.
По разноските:
С оглед изхода на делото в полза на ответника следва да бъдат
присъдени направените от него разноски. На ответника следва се присъди
сумата 400.00 лева за заплатени депозити за вещи лица, на основание
чл.78,ал.3 ГПК.
В полза на ответника следва да се присъди и юрисконсултско
възнаграждение, което се определя от съда. Съгласно разпоредбата на чл.78,
ал.8, изр.второ ГПК, размерът на присъденото юрисконсултско
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл.37 ЗПП. Съгласно чл.37 ЗПП, заплащането е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на МС. Въз основа на този разпоредба е приета и Наредбата за
заплащане на правната помощ. Следователно размерът на юрисконсултско
възнаграждение следва да се определи от съда, според вида на делото и в
размерите, определени в НПП. Съобразно вида на делото, съдът следва да
приложи разпоредбата на чл.25, ал.1 и ал.2 НПП и да определи размер на
възнаграждението в размер от 400 лева.
С оглед направеното от ответника искане за присъждане на разноски в
производството по подсъдността, съдът намира следното: отговорността на
страните за разноски в исковия граждански процес е обусловена от изхода на
спора. Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, ищецът има право на разноски при
уважаване на иска, а ответникът - при отхвърляне на иска и при прекратяване
на делото - чл. 78, ал. 2 и, ал. 4 ГПК. В чл. 81 ГПК е предвидено, че съдът се
произнася по разноските във всеки акт, с който приключва делото в
съответната инстанция. Приключването на делото по смисъла на чл. 81 ГПК е
несъвместимо с последваща висящност на исковия процес пред същата или
пред предходната съдебна инстанция.
Производството по чл. 121 ГПК има за предмет обжалване на
определение във връзка с подсъдността. В това производство сезираният с
10
частната жалба съд се произнася относно приложимата към конкретния
правен спор подсъдност и с постановяване на неговия акт разглеждането на
делото не приключва, а продължава пред определения за родово или местно
компетентен съд. Разпределянето на отговорността за разноски по чл. 78 ГПК
е правомощие на този съд и се извършва в зависимост от крайния изход на
спора, като се съобразяват и разноските, направени от страните в
производството по обжалване на определението за подсъдността. Поради
това, че с определението по чл. 121 ГПК не се приключва разглеждането на
делото по начин, изключващ последващата му висящност, разпоредбата на
чл. 81 ГПК не намира приложение и със същото не се присъждат разноски. В
същия смисъл е и постоянната практика на ВКС - определение №
256/12.05.2014 г. по ч. т. д. № 1306/2015 г. на І т. о., определение №
311/20.05.2013 г. по ч. гр. д. № 715/2012 г. на ІV г. о., определение №
87/30.01.2015 г. по ч. гр. д. № 326/2015 г. на ІV г. о., определение №
437/21.07.2015 г. по ч. т. д. № 1732/2015 г. на І т. о. и определение №
529/29.09.2015 г. по ч. гр. д. № 4300/2015 г. на ІІІ г. о.. Съдът определя в
полза на ответника юрисконсултско възнаграждение в производството по
подсъдността в размер на 50 лв., съгласно чл.25а, ал.2 НПП.
С оглед крайния изход на делото съдът намира, че в полза на ответника
следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 850 лева, на основание
чл. 78, ал. 3 вр. ал.8 ГПК.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ц.“ ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление: гр.***, представлявано от управителя П.Й. срещу „Е.С.“ АД,
ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. ***, иск с правно основание
чл.55, ал.1, пр. I ЗЗД за осъждане ответното дружество да заплати на ищеца
сумата от 11 275.49 лв. /единадесет хиляди двеста седемдесет и пет лева и
0.49 стотинки/, получена от ответника без основание и претендирана като
цена достъп средно/ниско напрежение в размер на 2368.80 лева и цена пренос
ниско напрежение в размер на 8906.69 лева за периода от 01.12.2017г. до
30.06.2018г. в обект на потребление с. М., колбасарски цех, отчитан по
клиентски номер *** и абонатен номер ***, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на исковата молба – 25.03.2021г. до
окончателно изплащане на задължението, като неоснователен.
ОСЪЖДА „ц.“ ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр.***,
представлявано от управителя П.Й.П. ДА ЗАПЛАТИ на „Е.С.“ АД, ЕИК ***,
седалище и адрес на управление: гр. *** сумата от 850 лева /осемстотин и
петдесет лева/, представляваща сторени по делото разноски, както и
определено юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 вр.
ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11