Р Е Ш
Е Н И Е
№ …………../………………2019 г., гр. Варна.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ-ми касационен състав,
в публично съдебно заседание
на седемнадесети
октомври 2019 г., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ТАНЯ ДИМИТРОВА
при участието на секретаря Миглена Петкова
и прокурора Александър Атанасов,
като разгледа докладваното от
съдия Желязкова КАНД № 2172/2019г.
Производството е по
реда на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на ОД на МВР-Варна, чрез процесуален представител – ст.ю.к.К.Л-А,
против Решение № 1229/19.06.2019г. по АНД № 1734/2019г. по описа на Варненския районен съд, постановено ІІ-ри с-в, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 19-0819-001091/27.03.2019г.
на Началник група към ОДМВР-Варна, сектор „Пътна полиция“, с което на Н. Г.Р., ЕГН **********,***, за нарушение на
чл.140 ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200
лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, на осн. чл.175 ал.3 пр.1
от ЗДвП.
Касаторът твърди,
че въззивното решение е незаконосъобразно, като постановено при неправилно
приложение на материалния закон. Счита за неправилен извода на съда, че липсва
субективния елемент от състава на
деянието. Сочи, че доказателствата по делото безспорно установяват, че
наказаното лице е било водач на автомобил с прекратена регистрация. Твърди, че
липсата на изрично уведомяване за прекратяване на регистрацията не води до
отпадане отговорността по чл.140 ал.1 от ЗДвП. Като правоспособен водач, лицето
е следвало да се убеди, че управлявания от него автомобил съответства на
изискванията на закона и едва тогава да го управлява, а липсата на стикер върху
предното стъкло на моторното превозно средство е индиция за знанието му. На
изложените оспонования претендира отмяна на въззивното решение и потвърждаване
на НП. В с.з. не е се явява представител и не изразява становище по съществото
на спора.
Ответникът по
касационната жалба – Н. Г.Р. – редовно
призован, не се явява, не се представлява и не изразява становище по съществото
на спора.
Представителят на
ВОП дава заключение, че жалбата е неоснователна и като такава следва да се
отхвърли.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени
към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа
и правна страна:
Касационната жалба
е подадена в срока по чл.211 ал.1 от АПК, от страна по делото, за която е
налице правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима, а
разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:
ВРС е бил сезиран с
редовна жалба от Н. Г.Р. срещу
процесното, гореописано НП. Съдът е установил от фактическа страна, че на
28.01.2019г. в землището на с.Слънчево, област Варна, Р. е управлявал л.а. с ДК
№ В 16 33 НС, негова собственост. След като е бил спрян за проверка от служител
при ОД – МВР – Варна и при извършена такава в база данни, било установено, че
регистрацията на моторното превозно средство е била служебно прекратена на
12.11.2018г., след уведомяване от Гаранционен фонд за несключена застраховка
„Гражданска отговорност“ /ГО/. За установеното, квалифицирано като нарушение на
чл.174 ал.3 от ЗДвП, бил съставен АУАН, предявен и подписан от лицето без възражения. Такива не
постъпили и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. С постановление на прокурор при РП –
Варна било отказано да се образува досъдебно производство.
Съдът е приел, че
описаната фактическа обстановка безспорно се установява от събраните по делото
доказателства. Изложил е мотиви, че в хода на административнонаказателното
произовдство /АНП/ не са допуснати съществени процесуални нарушения, но
оспореното НП се явява незаконосъобразно поради неправилно приложение на
материалния закон. Приел е, че макар от обективна страна да са налице
елементите от състава на нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП, то липсват данни Г.
да е знаел или предполагал, че автомобила е с прекратена регистрация. Това е
прието и във влязлото в сила постановление на прокурор при ВРП, като в хода на
АНП допълнително не са събрани каквито и да било доказателства за това,
деянието да е осъществено от жалбоподателя виновно. Извел е извод, че това
определя нарушението като несъставомерно.
Настоящата
инстанция намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно. При
постановяването му РС е извършил цялостна проверка на обжалваното НП, съгласно
задължението по чл.313 и чл.314 от НПК, приложим по
препращане от чл.84 от ЗАНН. Съдът не е нарушил процесуалните правила и относно
събирането на допустимите и относими към спора доказателства, обсъдил е
доводите на страните. В мотивите към решението е направено подробно изложение
на установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите
от тях правни изводи. Решението е
постановено и при правилно приложение на материалния закон. Изложените в тази връзка подробни мотиви, настоящият състав, като касационна инстанция изцяло споделя и възприема
като свои, на основание чл.221 ал.1 изр.2 от АПК, поради което не намира за
необходимо да ги преповтаря.
В случая,
нарушението, за което е ангажирана отговорността на касатора и за което е
издадено процесното наказателно постановление, е свързано с императивното
задължение, предвидено в чл.140 ал.1 от ЗДвП (в приложимата редакция - Изм. -
ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г.),
съгласно която норма, по пътищата, отворени за обществено ползване, се
допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са
с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По
републиканските пътища, отворени за обществено ползване, включени в
трансевропейската пътна мрежа, и по такива, които са извън нея, или по техни
участъци се допускат само моторни превозни средства с валиден винетен стикер,
залепен по начин, възпрепятстващ
повторното му ползване.
В касационната
жалба неправилно се твърди, че е безспорно доказан факта, че автомобилът е със
служебно прекратена регистрация, който факт не е оспорен от Н.Р.. Фактът, че в АУАН не са изложени
възражения по установеното административно нарушение от страна на лицето, не означава, че изложеното в
самия акт се приема за безспорно установено. В случая не следва да намери
приложение и разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП. За да се приеме, че съставеният
АУАН има доказателствена сила, следва установените в него факти да се
потвърждават от приложените доказателства, докато в случая това не е така. Както в хода на АНП,
така и в съдебната фаза на производството няма представени доказателства, че действително
автомобилът е бил със служебно прекратена регистрация
от 12.11.2018г.
За да е налице
основание за това, е освен да е получено уведомление от Гаранционния фонд
по чл.574
ал.11 от КЗ е необходимо да е налице и уведомяване на собственик на превозното средство за това, съобразно изричната на чл.143 ал.10 от ЗДвП и
приложимата Наредба № I-45 от 24.03.2000
г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства.
В случая е настъпил единствено факта на прекратена
служебна регистрация за процесния автомобил, за което е представено получено по електронен път уведомление от Гаранционния фонд по
чл.574 ал.11 от КЗ за това, че ППС не е застраховано, като няма данни дали собственикът на автомобила е бил
уведомен за това. След като не се доказва по безспорен и категоричен начин, че
собственикът е уведомен, че служебно е прекратена регистрацията на автомобила
му, то не е изпълнен фактическият състав на чл.143, ал.10 от ЗДвП. Нещо повече
в конкретния случай, регистрационните табели на автомобила са били на
предназначените за това места, видно от показанията на св.Златев, поради което на водача не може да му се вмени вина,
била тя умишлена или непредпазлива за това, че е осъществил състава на чл.140,
ал.1 от ЗДвП.
При това положение се налага
единствено възможния правен извод, че в конкретния случай не е доказана
субективната страна на нарушението, описано в НП. Съзнанието за липсата на
сключена застраховка „ГО“ към момента на съставянето на акта, не налага
противен извод, каквото твърдение се навежда
от страна на касатора, доколкото то касае друго по вид административно
нарушение и не би могло да обоснове ангажиране на отговорността на водача за
описаното в НП нарушение. В случая е ирелевантно дали управляваният от Р. автомобил, към момента на проверката е бил с валидно
сключена застраховка „ГО“. Наказаното
лице следва да се защитава срещу фактите установени със съставения АУАН, за
което е ангажирана административнонаказателната му отговорност, а не и срещу
други установени нарушения на съответни закони, за което не е бил съставен акт
за установяване на административно нарушение.
Предвид изложеното съдът
намира решението на ВРС за правилно и законосъобразно. При постановяването му
не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Същото съответства
и на приложимия материален закон, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим
от горните съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1229/19.06.2019г. по АНД № 1734/2019г. по описа на Варненския районен съд, постановено ІІ-ри с-в, с което е отменено Наказателно постановление № 19-0819-001091/27.03.2019г.
на Началник група към ОДМВР-Варна, сектор „Пътна полиция“, с което на Н. Г.Р., ЕГН **********,***, за нарушение на
чл.140 ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200
лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, на осн. чл.175 ал.3 пр.1
от ЗДвП.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.