РЕШЕНИЕ
№
276
гр. Враца,10.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 14.07.2020г.,четиринадесети юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА
РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИНА
ВАСИЛЕВА
ГАЛИНА
ГЕРАСИМОВА
при секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и в
присъствието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ като разгледа докладваното от съдия
ВАСИЛЕВА КА дело № 34 по описа на АдмС – Враца за 2020г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.208 и сл. АПК вр.с чл.285 ал.1 изр. второ от ЗИНЗС.
Образувано е въз основа
на постъпила касационна жалба от К.П.Д. ***, предявена чрез пълномощника
му * Г.П., против РЕШЕНИЕ №333/03.10.2018г.
по адм.д. №354/2018г. по описа на АдмС Враца, в частта, в която е отхвърлен
иска му за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в частта
над 700/седемстотин/ лв. до пълния размер от 4000/ четири хиляди/лв. и въз основа на касационна жалба, предявена от
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“/ГД“ИН“/ гр.София, против същото
решение в частта, в която е уважена исковата претенция на първия касатор за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 700/
седемстотин/лв.
Поради нередовност на
жалбата на касатора Д. същата е оставена без разглеждане и производството по
делото в тази част е прекратено с Определение
от 15.04.2020г., влязло в сила на
29.05.2020г. / съобразно разпоредбата на §13 от ЗИДЗЗ/.
В жалбата на касатора
ГД“ИН“ гр.София се изтъква, че в противоречие с фактите първоинстанционният съд
е приел, че от представители на касатора
е осъществено незаконосъобразно
бездействие, представляващо нарушение по чл.3 от ЗИНЗС, което е задължителна
предпоставка за осъществяване на търсената отговорност за вреди. Счита за недоказано
обстоятелството, че ищецът по време на престоя си в ЗООТ е търпял ограничения,
които не излизат извън рамките на
допустимите такива, свързани с изтърпяване на присъдата лишаване от свобода.
Прави искане за отмяна на решението в частта, в която този касатор е осъден да
заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 700/
седемстотин/лв. Идентични съображения се поддържат и в представеното писмено
становище, в което е направено искане за присъждане на деловодни разноски.
Участващият в
касационното производство прокурор дава заключение, че решението на едноличния
състав на АдмС Враца е правилно, а касационната жалба е неоснователна, поради което следва да
бъде оставена без уважение. Изтъква, че
законосъобразно е установено
наличието на неимуществени вреди вследствие бездействие на служители на
касатора, като размер на сумата за
обезщетяването им е правилно определен.
Настоящият съдебен
състав,като взе предвид наведените в жалбата и в писменото становище доводи и съображения и след извършване на
служебна проверка съгласно чл.218 ал.2 от АПК , приема следното:
Касационната жалба против
решението е подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.2 от АПК, в
законоустановения срок, против съдебен акт, подлежащ на оспорване, поради което
е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата
е неоснователна, по следните съображения:
Предмет на разглеждане пред първостепенния съд е иск,
предявен от настоящия ответник по касация Д., против ГД“ИН“ гр.София, с правно основание
чл.1 от ЗОДОВ / чл.284 от ЗИНЗС/ с цена
на иска 4 000/четири хиляди/лв., търсено обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, търпени от него по
време на пребиваването му в ЗООТ „К. ф.“ към Затвора *** за периода ** **.2017г.
– ** **.2017г., вследствие лоши хигиенни условия, изразяващи се в неосигурен
достъп до санитарен възел и питейна вода и неосигурена медицинска помощ. С
постановеното от съда решение, е прието, че за посочения по-горе период лицето е изтърпявало наказанието в лоши битови
условия, без постоянен достъп до питейна вода и санитарен възел, които са
довели до негативни последици и
неприятни асоциации, поради което му е
присъдил обезщетение в размер на 700 /седемстотин/ лв., за посочения в исковата
молба период и е отхвърлил иска до пълния размер. Присъдени са му и направените
по делото разноски от 310 /триста и десет/лв.
Касационната инстанция
намира, че първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на процесуалните
правила, събрал е всички относими към спора доказателства и се е мотивирал защо е достигнал до крайния
си извод за частична основателност на исковата претенция. Съдът правилно е
приложил и материалният закон, като е приел, че липсата на постоянен достъп до
питейна вода и санитарен възел е неудобство, създаващо унижение, по-голямо,
отколкото е необходимо при изтърпяване
на наказанието лишаване от свобода, като същото е причинило страдания и негативни емоционални
преживявания. В съответствие с разпоредбата на чл.284 ал.5 от ЗИНЗС съдът е приел, че ответникът не е опровергал настъпването на
неимуществени вреди за ищеца, произтичащи от установените факти, поради което
той следва да бъде обезщетен за тях. При прилагане на критерия за справедливост
на обезщетението съдът е приложил същия адекватно на
установените по делото обстоятелства
и е присъдил обезщетение, което да
компенсира претърпените неимуществени вреди. По тази съображения касационната жалба на касатора ГД“ИН“
гр.София следва да се отхвърли като неоснователна, а оспореното решение да бъде
оставено в сила.
Водим от гореизложеното и на основание
чл.221, ал.3 АПК Административен съд – Враца
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 333/03.10.2018г. ,
постановено по адм. дело № 354/2018г. по описа на Административен съд – Враца.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.