Решение по дело №2226/2013 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 1402
Дата: 17 юли 2013 г.
Съдия: Светлана Иванова Изева
Дело: 20135300502226
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 15 юли 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е  № 1402

 

гр.Пловдив,17.07.2013г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Пловдивският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети юли,през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ИЗЕВА

                                     ЧЛЕНОВЕ:  РАДОСТИНА СТЕФАНОВА

                                                           ВИОЛЕТА ГЪДЕВА

 

като разгледа  докладваното от съдията Изева гр .д.№ 2226 по описа на ПОС за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл.435, ал.2 и сл.от ГПК.

Образувано е по жалба на Е.А.С. *** против действията на  ЧСИ К.Павлов, рег.№ 824,с район на действие ПОС по изп.д.№ 321/12г., изразяващи се в налагане на възбрана върху собствената на  длъжника С. ½ ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.540.112.1.13 по КККР на гр.Пловдив, с адрес на имота жк ХХХХХ, вх.А, ет.5, ап.13, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в ПИ с идентификатор 56784.540.112, предназначение на самостоятелния обект-жилище, апартамент с площ от 92,02 кв.м.

Жалбоподателят счита посочените по-горе действия на ЧСИ за незаконосъобразни, като твърди, че описаният недвижим имот е несеквестируем, защото е единствено жилище на длъжника и попада в хипотезата на чл.444, ал.1, т.7 от ГПК. Счита също, че жилището не надхвърля жилищните нужди на Е.С. и на членовете на неговото семейство, като е без значение фактът дали длъжника живее в него или не. Прави се искане за спиране на изпълнението на осн.чл. 438 от ГПК и се претендират разноски по настоящото производство.

Взискателят „ЕВН България Топлофикация”ЕАД, гр.Пловдив счита жалбата за недопустима поради това, че не е насочена срещу изп.действие на ЧСИ, което да подлежи на обжалване от длъжника съгл.чл.435, ал.2 от ГПК, а ако се разгледа от съда по същество, счита, че е неоснователна по съображения, изложени в писмено възражение.

ЧСИ е изложил в писмено становище мотиви, че жалбата е неоснователна.

 Съдът, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите и становищата на страните, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок.

По отношение твърдяната недопустимост на жалбата поради изложените от взискателя съображения:

В чл.435, ал.2 от ГПК се посочва, че длъжникът може да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо. Съдът не споделя становището на взискателя, че налагането на възбрана върху един (или няколко)имота е само обезпечителна мярка, която не представлява действие, насочено към изпълнението върху имуществото на длъжника, когато се твърди от длъжника несеквестируемост. Това е така, защото е недопустимо “не само осребряване на несеквестируемо право, но и неговото запориране и възбраняване”(Ж.Сталев). Това схващане се е наложило и в съдебната практика. Ето защо настоящия състав на ПОС намира жалбата е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Изпълнителното дело е образувано по молба на взискателя „ЕВН България Топлофикация”ЕАД, гр.Пловдив въз основа на издадени в негова полза два изпълнителни листа от 13.01.12г. и от 05.01.12г., на ПРС, с които е осъден  Е.А.С. да заплати на дружеството-взискател посочените в изп.листове суми.

 По изпълнителното дело са наложени възбрани върху няколко имота на длъжника, включително и  върху описания по-горе недвижим имот, за което жалбоподателят е уведомен с поканата за принудително изпълнение. Приложени са и справки от Служба по вписвания за длъжника и неговата съпруга, както и с мотивите на ЧСИ по настоящото дело-удостоверение по декларирани данни от 27.02.13г.

Жалбоподателят твърди, че възбраненото жилище е несеквестируемо по см.на чл. .444, ал.1, т.7 от ГПК , тъй като е единствено за него и той не разполага с друго.

Това твърдение на жалбоподателя се опровергава от приложените по изп. дело справки от АВ, декларации по чл.14 от ЗМДТ и цитираното удостоверение по декларирани данни. Видно от тези писмени доказателства, длъжникът разполага с 5/6 ид.ч. от недв. имот в гр.Пловдив, бул.”ХХХХХ”№ 76 с предназначение жилище, както и с 1/12 ид.ч. от недв.имот в гр.Пловдив, ул.”ХХХХХ” № 14, също с предназначение жилище. При това положение длъжника разполага с поне още едно  жилище, като не може да претендира несеквестируемост и на двете.

Предвид гореизложеното ПОС  намира извършените от ЧСИ действия за законосъобразни, а жалбата против тях - за неоснователна, поради което същата следва да се остави без уважение.

Тъй като с настоящото решение съдът се произнася по съществото на повдигнатия спор, то искането за спиране на изпълнението остава безпредметно и съдът не следва да се произнася по него.

Водим от горното,съдът

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на на Е.А.С. *** против действията на  ЧСИ К. Павлов, рег.№ 824, с район на действие ПОС по изп.д.№ 321/12г., изразяващи се в налагане на възбрана върху собствения на  длъжника С. ½ ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.540.112.1.13 по КККР на гр.Пловдив, с адрес на имота жк ХХХХХ, вх.А, ет.5, ап.13, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в ПИ с идентификатор 56784.540.112, предназначение на самостоятелния обект-жилище,апартамент с площ от 92,02 кв.м.

Решението е окончателно.

 

        

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: