№ 152
гр. Велико Търново, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ Въззивно гражданско
дело № 20214000500380 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, пр. 2 и сл. от ГПК, във
връзка с чл. 432, ал. 1 от КЗ.
С Решение № 233/ 09.06.2021 г., постановено по гр.д. № 543/ 2020 г. по
описа на Великотърновския Окръжен съд, състав на съда е ОСЪДИЛ
ответника ЗАД „ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ /ДБЖЗ/“ АД, ЕИК
*********, със седалище в гр. София, да заплати на ищеца Р. Ш. АЛ., ЕГН
**********, от с. Тушовица, община Шумен сумата 32 000 лева –
обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата 4 802,88 лева –
обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило
на 28.11.2019 г. на пътя София-Варна между лек автомобил „Мерцедес Ц
200“, с рег. № СВ 11****, управляван от М. Н. М. и автомобил „Ауди Ку 5“, с
рег. № Н 18****, управляван от Р. Ш. АЛ., ведно със законната лихва върху
главниците, считано от подаване на исковата молба – 03.08.2020 г. до
окончателното им изплащане; ОТХВЪРЛИЛ е обективно съединените
искове, с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45 и 52 от ЗЗД и чл. 86
1
от ЗЗД, предявени от ищеца срещу ответника, за разликата над присъдените
32 000 лева до претендираните 47 000 лева – обезщетение за неимуществени
вреди, както и за присъждане на законната лихва върху обезщетенията за
неимуществени и имуществени вреди за периода от уведомяване на
застрахователя за настъпилото застрахователно събитие до подаване на
исковата молба – 03.08.2020 г., като неоснователни; ОСЪДИЛ е ответника да
заплати на ищеца сумата 5 684 лева разноски за водене на делото пред
първата инстанция, съразмерно уважената част от иска, както и да заплати в
полза на Окръжен съд – Велико Търново държавната такса върху уважените
искове в размер на 1 522 лева и разноски за вещи лица в размер на 196 лева, и
5 лева в случай на служебно издаване на Изпълнителен лист; ОСЪДИЛ е
ищеца да заплати на ответника сумата 274 лева разноски по водене на делото
пред първата инстанция, съразмерно отхвърлената част от иска.
Недоволен от постановеното Решение в осъдителните му части: за
разликата над 12 000 лева до присъдените 32 000 лева, или за сумата 20 000
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от
ищеца Р. Ш. АЛ. вследствие на ПТП от 28.11.2019 г.; за разликата над 2 000
лева до присъдените 4 802,88 лева, или за сумата 2 802,88 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени от ищеца
вследствие процесното ПТП, ведно с лихвата за забава върху главниците,
считано от 03.08.2020 г. Оплакването е за неправилност на съдебния акт, в
обжалваните части. Навежда се довод за необоснованост. Твърди се, че съдът
е допуснал нарушение на материалния закон – чл. 52 от ЗЗД, като се излагат
съображения в тази насока и се цитира съдебна практика. Посочва се, че
застрахователят е изплатил с платежно нареждане по банкова сметка на
ищеца сумите 12 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди и 2 000
лева – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху
тях, считано от 03.08.2020 г. до окончателното им изплащане, като по този
начин напълно е обезщетил ищеца. Иска се от въззивния съд да постанови
Решение, с което да отмени решението над сумите 12 000 лева, съответно –
2 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени и имуществени
вреди, като отхвърли исковете над тези суми, а при условията на
евентуалност – да намали размера на присъдените застрахователни
обезщетения. Претендират се направените разноски.
2
В законно-определения срок, редовно уведомена, насрещната страна е
подала отговор на жалбата. В него е изразено становище за нейната
неоснователност, като са изложени съображения в тази насока. Иска се от
въззивния съд да остави без уважение жалбата и да потвърди обжалваното с
нея Решение. Претендират се разноски.
Великотърновският Апелативен съд като обсъди доводите на страните,
прецени доказателствата по делото и провери правилността на съдебния акт, в
обжалваните части, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу
съдебен акт, който подлежи на обжалване и е процесуално допустима, поради
което следва да бъде разгледана по същество.
Пред Великотърновския Окръжен съд е подадена искова молба, с вх.
№ 6030/ 03.08.2020 г., от ищеца Р. Ш. АЛ., ЕГН **********, от с. Тушовица,
община Шумен, чрез пълномощника адвокат С.И. от АК – гр. Велико
Търново, срещу ответника „ДБЖЗ“ АД, ЕИК *********, със седалище в гр.
София, с цена: на иск № 1 – 47 000 лева – обезщетение за неимуществени
вреди; на иск № 2 – 4 802,88 лева – обезщетение за имуществени вреди. В
исковата молба ищецът твърди, че на 28.11.2019 г., на пътя София-Варна,
управлявайки лек автомобил „Ауди Ку 5“, с рег. № Н 18****, е претърпял
ПТП по вина на М. Н. М., която управлявайки лек автомобил „Мерцедес Ц
200“, с рег. № СВ 11****, навлязла в лентата за насрещно движение, при
което последвал сблъсък с автомобила на ищеца. С влязло в сила Решение по
а.н.х.д. № 430/ 2020 г. по описа на Районен съд – гр. Горна Оряховица М. Н.
М. е била призната за виновна за това, че по непредпазливост е допуснала
причиняване на средна телесна повреда на ищеца – престъпление по чл. 343,
ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК. В резултат на претърпяното
ПТП ищецът е получил закрито изкълчване – счупване тип „лисфранк“ на
ляво ходило; кръвна репозиция и фиксиране с метал на счупените кости и
разкъсаните сухожилия. На два пъти ищецът е бил хоспитализиран за
отстраняване имплантите от костта. В резултат на получените травми и
последващото отстраняване на имплантите, ищецът е претърпял болки и
страдания, включително и в душевната сфера на пострадалия, които
представляват неимуществени вреди, подлежащи на обезщетение. Ищецът
твърди, че в резултат на проведеното лечение е направил разходи, които
3
представляват имуществени вреди. Виновният водач е имал сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно
дружество, поради което ищецът е подал писмена застрахователна претенция,
въз основа на която е била образувана щета и на пострадалия ищец е било
изплатено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 8 000 лева, като
застрахователят е отказал заплащане над тази сума. Размерът на
обезщетението за неимуществени вреди ищецът определя на сумата 47 000
лева, а размерът на обезщетението за имуществени вреди – на сумата 4 802,88
лева, които главници ищецът претендира да му бъдат заплатени от ответното
застрахователно дружество, ведно със законната лихва върху тях, считано от
датата на уведомяване на застрахователя до окончателното им изплащане.
Претендират се и направените разноски по делото.
Пред Великотърновския Апелативен съд е било образувано гр.д. №
543/ 2020 г. по описа на съда.
В о.с.з. на 03.02.2021 г. пълномощникът на ищеца – адвокат И. е
заявил, че подържа исковата молба. В пледоарията си по съществото на
делото е поискал от съда да уважи исковете, като в представената писмена
защита е изложил съображения за тяхната основателност.
С отговора на исковата молба ответникът е оспорил основателността
на исковите претенции, като е признал следните обстоятелства: че е налице
валидно застрахователно правоотношение; че с кредитен превод от
24.07.2020 г. е заплатило на ищеца сумата 8 000 лева; че на 01.06-2020 г.
ищецът е отправил писмена застрахователна претенция до застрахователя. С
молба, подадена от юрисконсулт Ганева е поискано от съда да отхвърли
изцяло исковите претенции, а в условията на евентуалност – да намали
размера на претендираното обезщетение.
От фактическа страна се установява следното:
От приложеното към делото наказателно производство е видно, че с
влязло в сила на 23.07.2020 г. Решение № 230/ 07.07.2020 г., постановено по
н.а.х.д. № 430/ 2020 г. по описа на Районен съд – гр. Горна Оряховица, М. Н.
М. е била освободена от наказателна отговорност, като са й наложени
административните наказания Глоба в размер на 1 200 лева и „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от два месеца за това, че на 28.11.2019 г., на
пътя София-Варна, при управление на МПС – лек автомобил „Мерцедес Ц
4
200“, с рег. № СВ 11****, нарушавайки разпоредби на ЗДвП, допуснала ПТП
с насрещно движещия се товарен автомобил „Ауди Ку 5“, с рег. № Н 18****,
управляван от Р. Ш. АЛ., по непредпазливост причинила средна телесна
повреда на А., изразяваща се в счупване тип „лисфранк“ на ляво ходило,
което е довело до трайно затруднение движението на ляв долен крайник със
срок на лечение и възстановяване около шест месеца.
С исковата молба са представени писмени доказателства: медицинска
документация – предмет на изследване от допуснатата от съда съдебно-
медицинска експертиза /СМЕ/; фактури и фискални бонове за извършени
разходи; уведомление от ответното застрахователно дружество, които не са
оспорени от ответника и са били приети от съда.
За изследване механизма на ПТП съдът е допуснал извършването на
съдебна авто-техническа експертиза /САТЕ/. В заключението си вещото лице
инж. Стефан Иванов Стефанов е отговорило на поставените от страните
задачи, като същите не са оспорили заключението и то е било прието от съда.
За установяване получените травми от ищеца при ПТП и периода за
лечение и възстановяване, съдът е допуснал извършването на СМЕ. В
заключението си вещото лице д-р Данаил Г. е отговорил на поставените от
страните задачи, като същите не са оспорили заключението и то е било
прието от съда.
По искане на ищеца по делото са били разпитани двама свидетели.
С оглед на тази фактическа обстановка въззивният съд достига до
следните правни изводи:
Обжалваното Решение е валидно и допустимо.
За да бъде уважен прекия иск срещу застрахователя, с правно
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, следва да са налице предпоставките на
сложния фактически състав на деликтната отговорност, а също така да е
налице застрахователно правоотношение, както и подадена писмена
претенция по реда на чл. 380 от КЗ.
Не е било спорно по делото, че е налице валидно застрахователно
правоотношение, както и че на 01.06.2020 г. пострадалото лице е отправило
към застрахователя писмена претенция за изплащане на обезщетение, които
обстоятелства се установяват от приложените по делото Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 256/ 28.11.2019 г. и Уведомление от
5
застрахователя за изплащане на обезщетение в размер на 8 000 лева. Тези
обстоятелства се признават от ответното застрахователно дружество с
отговора на исковата молба.
С оглед на влязлото в сила на 23.07.2020 г. Решение № 230/ 07.07.2020
г., постановено по н.а.х.д. № 430/ 2020 г. по описа на Районен съд – гр. Горна
Оряховица, което на основание чл. 300 от ГПК е задължително за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието,
относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца, въззивният съд приема наличието на виновно и
противоправно деяние на деликвента, в резултат на което по непредпазливост
на ищеца са били причинени увреждания, т.е. налице са предпоставките на
деликтната отговорност.
С оглед възражението на ответника в отговора на исковата молба за
наличието на обстоятелства, изключващи абсолютната вина на деликвента и
наличието на съпричиняване от страна на пострадалото лице, съдът е
допуснал извършването на САТЕ. В заключението си вещото лице инж.
Стефанов е посочило, че товарният автомобил, управляван от ищеца, се е
движел със скорост 64,6 км/ час, т.е. с разрешена скорост за пътния участък и
че в резултат на отклоняване вниманието на водачката на мерцедеса, лекият
автомобил навлиза в лентата за насрещно движение и удря челно товарният
автомобил. В о.с.з. на 03.02.2021 г. вещото лице заявява, че пострадалият е
бил вероятно с колан. Свидетелката А. А.а – съпруга на пострадалия ищец
при разпита си заявява, че ищецът е бил с поставен предпазен колан и че
колата пищи, издава неприятен звук при непоставянето му. При тези данни по
делото въззивният съд приема, че вина за ПТП има изцяло деликвента, както
и че възражението за съпричиняване от страна на ищеца е неоснователно.
Съгласно СМЕ ищецът е получил закрито счупване /тип Лисфранк/ на
костите изграждащи лявото ходило с нарушаване анатомичната цялост на
ставния апарат, което се намира в пряка причинна връзка с ПТП от 28.11.2019
г. За времето от 28.11.2019 г. до 02.12.2021 г. ищецът е бил на лечение в
болницата в гр. Велико Търново, като му е била извършена операция с
поставяне на компресионен винт и две Киршнерови игли, които впоследствие
оперативно са били премахнати. Вещото лице д-р Г. посочва, че това
увреждане е било съпроводено със съпътстващи, с нелек интензитет по сила,
6
болки и страдания в ограничителната функция на лявото стъпало да извършва
опорна и двигателна функция за един срок от 6-8 месеца, които болки и
страдания представляват неимуществени вреди, подлежащи на обезщетение.
Следва да се посочи, че за периода от 28.11.2019 г. до 13.06.2020 г. ищецът е
бил в отпуск по болест, което е видно от представените по делото болнични
листи, след което е тръгнал на работа.
От показанията на разпитаните свидетелки се установява, че ищецът е
бил затруднен в бита си, като се е наложило да бъда обгрижван от жена си и
нейната майка. След инцидента отбягвал да пътува, променил се начина му на
шофиране – карал по-бавно и изпитвал притеснение от шофирането, станал
по-нервен от обикновено. ПТП се отразило и на работата на ищеца – в
качеството си на лесоинженер му било трудно да обикаля сечището и да
контролира работниците. Следователно, вследствие на ПТП се е изменил
начина на живот на пострадалия, като посочените по-горе обстоятелства
представляват неимуществени вреди, които подлежат на обезщетение.
В заключението си по допуснатата от съда СМЕ вещото лице посочва,
че клиничното възстановяване на анатомичната цялост на фрактурираните
кости и връзков апарат, изграждащи лявото ходило, е завършено като процес,
но субективните оплаквания от болки при физическо натоварване, промяна на
времето, продължително натоварване ще перистират неопределено дълго
време в живота на пострадалия А., което е строго индивидуално, като
въззивният съд намира, че периодът на възстановяване е свързан и с възрастта
на ищеца – към момента на ПТП той е бил на 45 години. Същият е положил
грижи за своевременното си възстановяване, като е ходел на рехабилитация в
клиника в гр. Габрово и имал подобрение според показанията на свидетелката
А. А.а.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
следва да се имат предвид и обществено-икономическите условия в страната,
намиращи отражение в лимитите на застрахователно обезщетение, които към
момента на ПТП – 28.11.2019 г. са в размер на 10 420 000 лева за всяко
събитие, независимо от броя на пострадалите лица.
Предвид гореизложеното и във връзка с уврежданията, и последиците
от тях, променящи живота на пострадалия, както във физически, така и в
психически аспект, настоящият състав на въззивния съд намира, че
7
справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да
бъде определен на сумата 30 000 лева, за която сума искът е основателен и
следва да се уважи. Като се има предвид, че застрахователят е изплатил по
банковата сметка на пострадалия ищец сумата 8 000 лева, сумата от 30 000
лева следва да бъде намалена на 22 000 лева, за която сума искът е
основателен.
Въззивникът обжалва решението на първостепенния съд над сумата
12 000 лева до присъдената сума от 32 000 лева, като с оглед приетото по-горе
от въззивния съд, жалбата е основателна за сумата над 22 000 лева до сумата
32 000 лева, или за разликата от 10 000 лева и следва да се уважи, като
решението на първостепенният съд следва да се отмени в тази му част.
Въззивната жалба е неоснователна за сумата над 12 000 лева до сумата 22 000
лева, или за разликата от 10 000 лева, като обжалваното Решение следва да се
потвърди в тази му част.
Ищецът твърди в исковата молба, че е направил разходи за лечение на
получените в резултат на ПТП увреждания в размер на 4 802,88 лева,
представя удостоверения, фактури и фискални бонове за направените разходи
и претендира сумата като обезщетение за имуществени вреди. В тази връзка
ответникът е поставил въпроси към СМЕ, като вещото лице е отговорило на
тях в заключението си, като е посочило, че представените фактури,
удостоверения и фискални бонове, изброени в предварителните данни на
заключението, са били необходими за лечението на ищеца и по време на
възстановителния оздравителен процес в домашни амбулаторни условия, като
в тези документи не е било отбелязано причините и повода за какво лечение
са били заплатени сумите. В о.с.з. на 03.02.2021 г., отговаряйки на въпросите
на страните, вещото лице д-р Г. обяснява, че сумите в процесните документи
са за период, в който ищецът е имал нужда от лечение, поради което
въззивният съд приема, че тези разходи се намират в причинна връзка с ПТП
и получените травми, и представляват имуществени вреди, за които ищецът
следва да бъде обезщетен изцяло.
Във въззивната си жалба ответното застрахователно дружество
обжалва решението в частта му относно обезщетението за имуществени вреди
над сумата 2 000 лева, за която е представено платежно нареждане, че е била
изплатена по банковата сметка на ищеца, до присъдената сума от 4 802,88
8
лева, или за разликата от 2 802,88 лева. С оглед приетото по-горе от
въззивния съд, че ищецът следва да бъде обезщетен изцяло, жалбата е
неоснователна и следва да се остави без уважение, като се потвърди
решението на първостепенния съд, в тази му обжалвана част.
По отношение на разноските:
На основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК, ищецът е освободен от
заплащане на държавна такса по делото, но дължи на ответната страна
разноски, ако искът му бъде отхвърлен.
В случая искът за обезщетение на неимуществени вреди е уважен за
сумата 22 000 лева и отхвърлен за разликата над 22 000 лева до 32 000 лева,
или за сумата 10 000 лева, докато искът за обезщетение за имуществени вреди
е уважен изцяло, поради което на ищеца следва да се присъдят разноски,
съобразно уважената част на исковете, а на ответника – съобразно
отхвърлената част на исковете.
Пред първата съдебна инстанция ответникът следва да заплати на
ищеца разноските за възнаграждение на един адвокат, съобразно уважената
част на исковете, в размер на 4 139,21 лева, като решението следва да се
отмени в частта за разноските над сумата 4 139,21 лева до сумата 5 684 лева,
или за разликата от 1 544,79 лева.
Ищецът следва да заплати на ответника разноски, съразмерно на
отхвърлената част на исковете, възнаграждение за вещи лица в размер на
205,10 лева, като на ответника следва да се присъдят още 81,10 лева, както и
да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 144,78 лева, като
решението следва да се отмени за разликата над 144,78 лева до присъдените
150 лева, или за 5,22 лева.
Ответникът следва да заплати, съобразно уважената част на исковете,
по сметка на Великотърновския Окръжен съд държавна такса в размер на
1 072,12 лева, като решението следва да се отмени за разликата над тази сума
и присъдените 1 522 лева, или за сумата 449,88 лева и направените от
бюджета на съда разноски за вещи лица в размер на 142,29 лева, като
решението следва да се отмени за разликата над тази сума и присъдените 196
лева, или за сумата 53,71 лева.
С оглед на уважената част на въззивната жалба, въззиваемият дължи на
въззивника сумата 200 лева, представляваща заплатена държавна такса и
9
сумата 87,71 лева юрисконсултско възнаграждение, а с оглед отхвърлената
част на въззивната жалба въззивникът дължи на въззиваемия сумата 1 122,92
лева, представляваща адвокатско възнаграждение, която с оглед
своевременното възражение за прекомерност от страна на въззивника, следва
да бъде редуцирана, на основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/ 09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения до сумата
1 214,09 лева. По компенсация въззивникът следва да бъде осъден да заплати
на въззиваемия направените разноски пред въззивната инстанция в размер на
926,38 лева.
Водим от гореизложеното, Апелативният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 233/ 09.06.2021 г., постановено по гр.д. № 543/
2020 г. по описа на Великотърновския Окръжен съд, в следните обжалвани
части: в осъдителната част, в която ответникът „ДБЖЗ“ АД е бил осъден да
заплати на ищеца Р. Ш. АЛ. над сумата 22 000 лева до сумата 32 000 лева, или
за разликата от 10 000 /десет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП с дата 28.11.2019 г.; в
частта за разноските, както следва: над сумата 4 139,21 лева до сумата 5 684
лева, или за разликата от 1 544,79 /хиляда петстотин четиридесет и четири
лева и седемдесет и девет стотинки/ лева, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение, присъдени на ищеца; над сумата 144,78 лева до
присъдените 150 лева, или за разликата от 5,22 /пет лева и двадесет и две
стотинки/ лева, представляваща присъдено на ответника юрисконсултско
възнаграждение; над сумата 1 072,12 лева до сумата 1 522 лева, или за
разликата от 449,88 /четиристотин четиридесет и девет лева и осемдесет и
осем стотинки/ лева, представляваща държавна такса върху уважените искове
и над сумата 142,29 лева, до присъдената сума 196 лева, или за разликата от
53,71 лева, представляваща направени разноски от бюджета на съда за вещи
лица, съобразно уважената част на исковете, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан, предявеният от ищеца
Р. Ш. АЛ., ЕГН **********, от с. Тушовица, община Шумен, срещу
ответника „ДБЖЗ“ АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София, иск, с
правно основание чл. 432, ал. 1 от ГПК, за обезщетение за претърпени
10
неимуществени вреди в резултат на ПТП с дата 28.11.2019 г., за разликата над
22 000 лева до присъдените 32 000 лива, или за сумата 10 000 /десет хиляди/
лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.08.2020 г. до
окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 233/ 09.06.2021 г., постановено по гр.д.
№ 543/ 2020 г. по описа на Великотърновския Окръжен съд, в останалите
обжалвани части.
ОКЪЖДА Р. Ш. АЛ., ЕГН **********, от с. Тушовица, община
Шумен, да заплати на ответника „ДБЖЗ“ АД, ЕИК *********, със седалище в
гр. София, сумата 81,10 /осемдесет и един лева и десет стотинки/ лева,
представляваща заплатено от ответника, съразмерно на отхвърлената част на
исковете, възнаграждение за вещи лица по делото.
ОСЪЖДА „ДБЖЗ“ АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София, да
заплати на Р. Ш. АЛ., ЕГН **********, от с. Тушовица, община Шумен, по
компенсация, сумата 926,38 /деветстотин двадесет и шест лева и тридесет и
осем стотинки/ лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС на
РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11