Р Е Ш Е Н И Е
№
1259 07.10.2020 г. гр. Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на двадесет и четвърти септември две хиляди и
двадесета година, в открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:1.ХРИСТО ХРИСТОВ
2.МАРИНА НИКОЛОВА
Секретар: В С.
Прокурор: Христо Колев
като разгледа докладваното от съдия
М. Николова административно дело № 1757 по описа за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на И.Е.Н., ЕГН: **********,
с адрес: *** против Решение № 237/10.08.2020 г. постановено по а.н.д. № 523/2020
г. по описа на Районен съд – Несебър, с което е потвърдено наказателно
постановление (НП) № 20-0304-000649 от 19.06.2020г. на началник сектор РУ
- Несебър към ОД на МВР Бургас, с което на касатора, на основание чл. 174,
ал. 3, пр. 2 от ЗДвП, са наложени
административни наказания – глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 24 /дванадесет и четири/ месеца.
В касационната жалба се излагат възражения, че
оспореното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като не са
налице доказателства за издаването на медицински талон и за отказ същият да
бъде получен. Сочи се и наличието на съществено процесуално нарушение, а именно
– връчване на нечетлив АУАН. Иска се отмяна на решението и на НП, алтернативно
връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.
В съдебно заседание касаторът, редовно уведомен, се
представлява от адв. А., който поддържа подадената касационна жалба.
Ответникът – РУ - Несебър към ОД на МВР Бургас, не изпраща процесуален представител.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за правилност и
законосъобразност на първоинстанционното решение.
Административен
съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди
направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши
проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210,
ал.1 АПК.
Разгледана
по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 АПК, настоящият
съдебен състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
С
наказателното постановление отговорността на касаторът е ангажирана за това, че
на 07.06.2020г., около 23:50 часа, в гр. Несебър, КПП „Хит – 90”, посока
кръстовище Колелото е управлявал лек автомобил с рег. № А 3918 НР, собственост
на М.И., като водачът отказва да му бъде извършена
проверка с тест за установяване употреба на наркотични вещества или техните
аналози и не изпълнява предписание за химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техните
аналози.
За
установеното е съставен акт за установяване на административно нарушение
(АУАН), въз основа на който е издадено и процесното НП.
За да постанови оспореното съдебно решение
РС – Несебър е приел, че наказателно постановление е издадено от компетентен
орган, в срока по чл.34, ал.3 ЗАНН, като в хода на административнонаказателното производство не са допуснати процесуални нарушения, като АУАН и НП съдържат необходимите реквизити по
смисъла на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Намерил е, че водачът е отказал да бъде
изпробван с тест за употреба на наркотични вещества, а впоследствие е отказал
да даде кръвна проба за химико-токсикологично лабораторно изследване, с
което си поведение безспорно е нарушил разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП.
Съдът е обсъдил детайлно всички възражения, описани в депозираната пред него
жалба, част от които идентични с възраженията, изложени и пред настоящата
инстанция, като е заключил, че както в АУАН, така и в НП нарушението е описано по
ясен и пълен начин и не са налице твърдените процесуални нарушения. Обсъдил е и
твърденията за връчен нечетлив АУАН. Съдът е приел и че е спазена процедурата по Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози. Обсъдил е и материалната законосъобразност на оспореното пред
него наказателно постановление като е достигнал до извод, че НП следва да бъде
потвърдено изцяло.
Така
постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно.
Съгласно
чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за
валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, съдът следи служебно.
Настоящият съдебен състав намира, че приетата от
първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените
по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК.
При постановяването на съдебното решение, съдът е изследвал всички
обстоятелства по установяване на административното нарушение и налагане на
административното наказание. Съдът в съответствие с изискванията на чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.14 от НПК, е постановил своето решение по вътрешно
убеждение, формирано от непосредствения му контакт с разпитаните свидетели,
представените писмени доказателства, степента на обществената опасност на
нарушението, както и тежестта на наложеното административно наказание.
От анализа на доказателствата по делото касационният
състав установява, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от
страна на административнонаказващия орган, които да са довели до ограничаване
правото на защита на касатора. Районният съд е изяснил всички релевантни за
спора факти, при редовно събрани и обсъдени доказателства. От показанията на
полицейския служител в проведеното съдебно заседание се установява, че
касаторът е управлявал МПС, като е отказал да бъде изпробван за употребата на
наркотични вещества с тест за употребата на наркотични вещества или техни
аналози, както и е отказал да даде кръвна проба за извършване
на химико-токсикологично лабораторно изследване. Фактическата обстановка е правилно
установена от районния съд в съответствие с приобщените писмени и събраните
гласни доказателства и настоящата инстанция я възприема изцяло.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни
възраженията в касационната жалба, идентични с част
от възраженията, направени и пред първата инстанция, като
изложените в тази насока мотиви на РС-Несебър се споделят изцяло от
касационната инстанция, поради което на основание
чл.221, ал.2, изр. второ от АПК /в сила от 01.01.2019г./, настоящият състав
препраща към тези мотиви, без да е необходимо тяхното преповтаряне.
За пълнота, съдът счита за нужно
да посочи, че видно от събрания по делото доказателствен материал, подробно
обсъден в първоинстанционното решение, твърденията на И.Е.Н. за
неиздаване на медицински талон и не извършен отказ за връчване на същия остават
недоказани. Относно второто възражение следва да се посочи, че правото на
касатора да узнае обстоятелствата, съставляващи фактическо основание за
налагане на наказанието и възможността му да организира защитата си, не са били
нарушени, респ. ограничени, тъй като акта за установяване на административно
нарушение му е бил представен в оригинал и той се е запознал със съдържанието му,
което е удостоверил с полагане на подписа му.
С оглед изложеното, настоящият касационен състав
приема, че възраженията в касационната жалба се явяват неоснователни, а
оспореното решение, като постановено при правилно приложение на закона, следва
да бъде оставено в сила.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. І-во АПК, във връзка с
чл.63, ал.1 ЗАНН, Бургаският административен съд,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 237/10.08.2020 г. постановено по а.н.д. № 523/2020 г. по описа
на Районен съд – Несебър.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1
2.