Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 2521
15.10.2019 година град Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ХІІІ
граждански състав
На трийсети септември две хиляди и деветнайсета година
в
публично заседание, в следния състав:
Председател:
Райна Кирякова
Секретар: Зинаида Монева
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Кирякова
гражданско дело номер 1469 по описа за
2018 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Бургаският районен съд е сезиран с искова молба от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А-Франция,
акционерно дружество, със седалище във Ф, град П бул. „“ № , ПК № 75009, с
номер в търговски и фирмен регистър 542 097 902, вписано на 07.12.1954 година,
представлявано от Л. Д. и Л. В. в качеството им съответно на изпълнителен
директор и член на съвета на директорите, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., клон България“ КЧТ, ЕИК *********, представлявано от управителя Д. Т. Д.
и неговия пълномощник юрисконсулт Ц. Х. С, с ЕГН **********, тел.
02/403 5193, факс 02/489 9866, ел. поща *****@*************.**, срещу М.М.К., с ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес: ***, с която моли съда да постанови решение, с което да приеме
за установено по отношение на ответника, че съществува вземането му по частно
гражданско дело № 8898/2017 г. по описа на Районен съд-Бургас, по което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от Гражданско
процесуалния кодекс/ГПК/ № 5310 от 27.11.2017 г., за сумата от 2528.22 лева-главница,
по договор за потребителски заем с номер PLUS-11221286 от 06.04.2015 г., сумата
от 1337.79 лева-възнаградителна лихва, за периода от 05.11.2016 г. до
05.05.2019 г., сумата от 240.44 лева-мораторна лихва, за периода от 05.12.2016 г.
до 11.11.2017 г., както и законната
лихва върху главницата от 24.11.2017 г. до окончателното плащане. Евентуално,
ако съдът приеме за ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по
кредита, преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
предявява осъдителни искове за сумите по заповедта, по които се позована на
характера на исковата молба и като покана за плащане. Ангажира доказателства. Претендира
направените по делото разноски.
По допустимостта на
активната процесуална легитимация се е произнесъл инстанционния контрол, с
определение на Окръжен съд-Бургас № 1825 от 26.09.2018 г., постановено по
частно гражданско дело № 1322/2018 г. по описа на съда. С него е прието, че е
процесуално надлежно при заявител „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД ЕИК
*********, заличен
търговец от 24.04.2018 г. 13:47:52 часа/преди подаването на заявлението по чл.
410 от ГПК на 06.08.2018 г./ активната процесуална легитимация по чл. 422 от ГПК да се поясни в исковия процес, което задължително указание е изпълнено от
настоящата съдебна инстанция. Правното основание на установителните и
евентуални осъдителни искове е чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 240 от
Закона за задълженията и договорите, вр. чл. 286 от Търговския закон. Предявени
са от лице, имащо правен интерес от защита, срещу надлежен ответник, като
исковата молба съдържа задължителните реквизитите по чл. 127 и чл. 128 от ГПК.
Ответникът М.К., своевременно
с отговора на исковата молба, чрез особения представител по реда
на чл. 47, ал. 6 от ГПК, оспорва изцяло исковете като неоснователни. Навежда
доводи, че до него не е достигнало волеизявление на кредитора, че обявява
процесния кредит за предсрочно изискуем, във връзка с което се позовава на задължителната
съдебна практика по т.18 на тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т.д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и решение № 123 от 09.11.2015 г. по търговско дело №
2561/2014г. на ВКС, II т.о. На второ место, се позовава на наличието на
неравноправни клаузи за потребителя и неясни клаузи-как е формиран общия размер
на кредита, такса ангажимент, годишен процент на разходите/ГПР/ и лихвен
процент, в нарушение на чл. 10 от Закона за потребителския кредит ЗПК/. Прави
възражения за незаконосъобразност и нищожност на договора-при кредит, в размер
3000 лева да се предвиди връщане на 6636 лева.
Бургаският районен
съд, след преценка на събраните по делото доказателства и в кореспонденция с
доводите на страните, намира, че исковете по делото са неоснователни, поради
следното:
Вземането по процесната заповед № 5310 от 27.11.2017 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е за сумата от 2528.22
лева-главница, по договор за потребителски заем с номер PLUS-11221286 от
06.04.2015 г., сумата от 1337.79 лева-възнаградителна лихва, за периода от
05.11.2016 г. до 05.05.2019 г., сумата от 240.44 лева-мораторна лихва, за
периода от 05.12.2016 г. до 11.11.2017 г.,
както и законната лихва върху главницата от 24.11.2017 г. до
окончателното плащане. Срокът за изпълнение е 48 месечни вноски и следователно
настъпил преди подаването на заявлението на 06.08.2018 г. по частно гражданско
дело № 8898/2017 г. по описа на Районен съд-Б. Основателно ответната страна по
делото се позовава на съдебна практика, съобразно която не са налице
предпоставките за настъпила предсрочна изискуемост на вземането. Недоказани са
както валидното възникване и съществуването на договора за потребителски заем в
правния мир-реалното предаване на сумата в заем на потребителя и съответствието
на неговите клаузи със Закона за защита на потребителите и ЗПК, така и
неизпълнението по договора, момента на неговото настъпване, за да се търси
фигурата на предсрочна изискуемост. Въпреки предоставената от съда възможност и
допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза, във връзка с оспорванията
на пасивно легитимираната по делото страна, не е внесен от ищеца БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А-Ф, депозита
за нейното извършване. Тежестта на
доказването от времето на римското право пада върху този, който твърди нещо, а
не върху този, който го отрича/Ei incumbit probatio, qui dicit, non qui negat/.
Това разпределение е предвидено и с нормата на чл. 154, ал. 1 от ГПК и токова
обратно доказване няма проведено по делото. С оглед това, съдът приема, че
установителните искове по делото, като неоснователни
и недоказани, следва да бъдат отхвърлени.
Евентуалните осъдителни искове за вземането по договора
за потребителски заем с номер PLUS-11221286 от 06.04.2015 г. са също
неоснователни и недоказани, по горните съображения. Неоснователен е доводът от
исковата молба, че исковата молба има характер на покана за плащане, защото
връчването на първоначалните съдебни книжа по делото е по реда на чл. 47, ал. 6
от ГПК, чрез назначения особен представител. Тази процесуална разпоредба е по
съществото си процесуална фикция за връчване, която няма действие върху
материалното правоотношение на страните. Неравноправните клаузи са тези, които
са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност
да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия-чл.146,
ал.2 ЗЗП/чл.3 на Директива 93/13/. По делото лисват доказателства от които
съдът да направи извод, че ответникът К.
се е запознал предварително с условията по договора, преди неговото сключване и
следователно, правоизключващото възражение по чл. 146 от ЗЗП на пасивно
легитимираната по делото странна е основателно. Не са индивидуално уговорени
клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е
имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор
при общи условия, както в конкретния случай, които са нищожни, като
неравноправни. Когато търговецът или доставчикът твърди, че
определено условие от договора е индивидуално уговорено, тежестта за
доказването пада върху него. Такова годно доказване няма проведено по делото от
страна на заемодателя. Как следва да се разбира понятието „индивидуално
уговорена клауза“, се извежда от тълкуването на закона в съответствие с
практиката на Съда на Европейския съюз по преюдициални запитвания по Директива
93/13/Е./ на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори. В горния смисъл, с решение на Съда на ЕО(първи
състав) от 14 март 2013 година, по преюдициално запитване, отправено от
Кралство Испания е прието, че неравноправните клаузи не са обвързващи за
потребителя, като по-слаба страна в облигационната връзка. Това заменя
формалното равновесие, което договорът установява между правата и задълженията
на съдоговорителите, с действителното равновесие между тях(решение по дело
Banco Español de Crédito)…. националният съд е длъжен служебно да
преценява неравноправния характер на договорните клаузи и по този начин да
компенсира неравнопоставеността, съществуваща между потребителя и продавача или
доставчика. Следователно, дори реално за е възникнала процесната облигационна
връзка между страните, поради установената по делото нищожност на договора за
паричен заем с номер PLUS-11221286 от 06.04.2015 г., като основен правопораждащ
факт, евентуално съединените
по делото осъдителни искове по делото, като неоснователни и недоказани също следва
да бъдат отхвърлени изцяло.
Мотивирано от
горното и на основание чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете на БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С.А-Франция, акционерно дружество, със седалище
във Ф, град П бул. „“ № , ПК № 75009, с номер в търговски и фирмен регистър 542
097 902, вписано на 07.12.1954 година, срещу М.М.К., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, за
установяване съществуването на вземането му по частно гражданско дело №
8898/2017 г. по описа на Районен съд-Бургас, по което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 5310 от 27.11.2017 г., за
сумата от 2528.22 лева-главница, по договор за потребителски заем с номер
PLUS-11221286 от 06.04.2015 г., сумата от 1337.79 лева-възнаградителна лихва,
за периода от 05.11.2016 г. до 05.05.2019 г., сумата от 240.44 лева-мораторна
лихва, за периода от 05.12.2016 г. до 11.11.2017 г., както и законната лихва върху главницата от
24.11.2017 г. до окончателното плащане, както и ОТХВЪРЛЯ евентуалните осъдителни искове за сумите по заповедта, на
основание същия договор.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване, в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Окръжен съд-Бургас.
Районен
съдия : /п/ Райна Кирякова
Вярно
с оригинала: З.М.