№ 127
гр. Б. , 06.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и трети март, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Румяна Бакалова
Миглена Йовкова
при участието на секретаря Мирела Гълъбова
като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно гражданско дело №
20211200500224 по описа за 2021 година
Производството е образувано по подадена въззивна жалба от
Б... „З...“, Б. против решение № 6827/22.12.2020 г., постановено по гр.д 1746
по описа за 2020 г. на РС-Б..
Жалбоподателят сочи, че решението е незаконосъобразно. РС
не е съобразил, че принципа за добросъвестност, установен в чл. 8, ал. 1 КТ
не е нарушен от него в качеството на работодател на ищцата, както не е
отчел, че преценката на работодателя за промяна на изискванията за заемане
на дадена длъжност е суверенна и не подлежи на съдебен контрол. Целта на
работодателя не е била чрез законово допустими средства да прекрати
трудовото правоотношение с ищцата, предвид че и преди издаване на
уволнителната заповед за работодателя е съществувала възможността да
приключи образуваното дисциплинарно производство срещу нея, което не е
приключило с издаване на заповед или друг акт. Сочи, че изменението на
изискването за образование за заеманата от М. Д. длъжност е съобразено с
нуждите на конкретната работа, което е направено по целесъобразност.
Промяната се е наложила поради спецификата на дейността на комплекса
социални услуги за стари хора, като се съобрази, че звеното, ръководено от
1
ищцата осъществява социални дейности и необходимостта от по-ефективно
управление и контрол на комплекса социални услуги за стари хора. Моли
решението да се отмени и се постанови уважаване на иска.
Въззиваемата оспорва жалбата като неоснователна. Сочи, че
решението на съда е правилно и законосъобразно. Съобразено е с
доказателствата по делото и със съдебната практика, цитирана в
представената писмена защита. Моли решението да се потвърди.
БлОС счита жалбата за допустима, тъй като е подадена от лице
с правен интерес срещу подлежащ на атакуване акт, в предвидения в закона
двуседмичен срок.
С атакуваното решение РС е уважил предявените от М.Д.
срещу жалбоподателя искове на основание чл. 344, ал. 1, т.т. 1-3 от КТ като е
признал за незаконно уволнението й и е отменил заповедта за прекратяване
на трудовото й правоотношение; възстановил я е на заеманата от нея преди
уволнението длъжност “Р....“ като й е присъдил обезщетение за времето,
през което е останала без работа поради незаконното уволнение за периода
11.7.2020 г.-10.01.2021 г. в размер на 8 534,82 лв.
За да се произнесе по доводите в жалбата, БлОС въз основа на
тезите на страните, закона и събраните по делото доказателства, счита за
установено следното от фактическа и правна страна:
Ищцата М.Д. е заемала длъжността “Р....“ в Община Б., Б...
„З...“ от 2.4.2014 г. При назначаването й на работа е отговаряла на
изискването от длъжностната характеристика за образование за заемането на
тази длъжност – бакалавър, тъй като има образователна-квалификационна
степен магистър, направление „Финанси“, с професионална квалификация
„Икономист“.
На 14.5.2020 г. на Д. е връчена длъжностна характеристика, в
която няма промяна на изискването за образование – вж. р. Х от документа.
След почти два месеца на 10.7.2020 г. й е връчена нова
длъжностна характеристика като относно образованието бакалавър е
2
добавено и изискването за професионално направление „социални дейности“.
В същия ден 10.7.2020 г., тъй като ищцата не отговаря на
добавеното изискване за заеманата от нея длъжност, тя е уволнена със
заповед на кмета на община Б. № 345-ЧР-БЗ/10.07.2020 г. на основание чл.
328, ал. 1, т. 6 от КТ.
По делото се установява, че в местния вестник Струма е
публикувана, според ищеца през м. май,2020 г. - статия със заглавие
„Започнаха дисциплинарно производство срещу шефката на К... в община Б.
М.Д., тя излезе в болнични“. В нея е отразено, че е стартирано
дисциплинарно производство срещу М. Д., като мотивът е, че тя е знаела, но
не е предприела никакви действия да прекрати незаконното пребиваване на
шефката на ТЕЛК 1 в МБАЛ-Б. д-р Е. Д.-М. в стаята на родителите й в с.... в
кв. С.; зам. кмета по хуманитарни дейности В. П., според статията - е
обяснила, че М. Д. не е предприела нищо в продължение на 4 г. да
предотврати незаконното пребиваване на външен човек в дома; че от
ръководителя на с.... – Т. И. е имало докладна от 2016 г., с която е
информирано предишното общинско ръководство и в частност ръководителя
на комплекса М.Д., че в 306 стая, където са настанени родителите й,
пребивавала и д-р Д., без да има право да е там; че обяснението на д-р Д. за
престоя й е, че била притеснена за здравословното състояние на родителите
си като във времето, в което тя е отсъствала, е вкарвала други външни лица,
които да ги обгрижват, което е нарушение на правилника за вътрешния ред в
Д..., като това влизане и излизане е продължило и по време на коронавирус
пандемията, когато домът е бил затворен за външни хора; че Д. е отбелязала,
че многократно е правила опити да помоли д-р Д. да излезе от дома, но тя се е
държала много агресивно, както и че Д. не е отговорила на въпроса защо след
смяната на ръководството на общината не е информирала никого.
Видно е, че на 2.7.2020 г. са дадени обяснения от Д., в които тя
заявява, че г-жа Е. Д. не е настанена в ДСХ, няма издадена заповед и договор
за услуга; че тя като ръководител е изпълнявала стриктно задълженията си
като за всички възникнали проблеми е уведомявала и търсила съдействие от
началник отдел „Социална политика“, с молба за съдействие от
ръководството на общината; че е спазвала установените нормативни
изисквания и в рамките на вменените й права и задължения е осъществявала
3
необходимия и възможен контрол.
При така установените факти, БлОС счита уволнението на
ищцата на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ за законосъобразно.
Разпоредбата предвижда възможността работодателят да прекрати трудовия
договор със служителя, ако той не притежава необходимото образование или
професионална квалификация за изпълняваната работа. Видно е, че с
длъжностната характеристика от 10.7.2020 г. е въведено изискване за
заеманата от ищцата длъжност за професионална квалификация – социални
дейности, каквато ищцата, според дипломата й за завършено висше
образование - не притежава.
Съдът съобрази, че работодателят, след сключване на трудовия
договор, поради настъпила необходимост от повишаване на изискванията за
съответната длъжност, е този, който има право да променя изискванията за
образование и квалификация, когато същите не са определени в нормативен
акт, както е в случая. Промените в изискванията са въпрос на
целесъобразност и преценката за необходимостта от такива е правомощие на
работодателя, който е натоварен да организира трудовия процес. Съдът не е
компетентен да се произнася за необходимостта от промяна и дали има
обективна необходимост от такава стига с нея да не се нарушават
императивни правни норми, каквато е забраната за злоупотреба с право – чл.
8, ал. 1 КТ. В случая ищцата поддържа, че работодателят е злоупотребил с
правото си да променя изискванията на заеманата от нея длъжност и правото
на уволнение.
Според съдебната практика злоупотреба с правото на уволнение ще е налице,
когато промяната на изискванията за заемане на длъжността се прави не за да
се оптимизира и подобри работата, а за да се освободят работници и
служители, които заемат посочените длъжности. Индиция за това ще е
налице, когато въведените нови изисквания нямат връзка с характера на
работата на съответната длъжност, при очевидно несъответствие между
логично относимите изисквания за заемане на определена длъжност и
въведените нови такива от работодателя. В случая според БлОС злоупотреба
с право от работодателя не се установява. Въведеното изискване по
отношение на квалификацията – „социални дейности“ има връзка с характера
4
на работата на съответната ръководна длъжност, заемана от ищцата - “Р....“.
Освен това според съда логично е да се постави за заемащия тази ръководна
длъжност доп. квалификация „социални дейности“, с цел оптимизиране на
услугите, които ръководи и по-конкретно оптимизиране на социални услуги
за стари хора. Добросъвестността при осъществяване на трудовите права и
задължения според чл. 8, ал. 2 от КТ се предполага до установяване на
противното, от което следва, че в тежест на ищцата е да установи факти,
сочещи на злоупотреба с право. От посочените от ищцата факти според съда
не може да се направи категоричен извод, че предприетите изменения с
въвеждане с дл. характеристика на новото изискване за квалификация
„социални дейности“ се цели единствено и само уволнението на ищцата, а не
да се усъвършенства ръководенето на социалните услуги за стари хора.
Соченият от ищцата факт за неприключилото дисциплинарно производство
по повод на което е дала обяснение не може да се тълкува еднозначно като
подкрепящ единствено тезата й, тъй като работодателят може да поиска
обяснения за всяко деяние от работника или служителя по повод и във връзка
с изпълнение на трудовите му задължения и след събиране на съответните
доказателства да прецени дали деянието, представлява нарушение и да го
санкционира чрез дисциплинарно наказание или да предприеме други
действия, от които не може да се изключат и такива по оптимизиране на
работата чрез промени в длъжностните характеристики. Затова според съда
промяната в длъжностната характеристика за длъжността заемана от ищцата,
разгледана в контекста на данните за наличие на дисциплинарно
производство не обосновават по несъмнен и категоричен начин извод за
злоупотреба от работодателя с правото на уволнение на ищцата на основание
чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ.
Поради изложените съображения и несъвпадане на изводите
на настоящата инстанция с тези на РС, БлОС отменя атакуваното решение и
постановява ново, с което отхвърля предявените от ищцата искове по чл. 344,
ал. 1, т. 1-3 от КТ за отмяна на уволнението; за възстановяване на заеманата
от нея преди уволнението длъжност и за заплащането й на обезщетение по чл.
225, ал. 1 от КТ. Основателността на последните два иска са обусловени от
уважаването на иска за отмяна на уволнението.
На работодателя следва да се присъдят направените разноски за
5
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. за представителството
пред РС като размера е определен от съда при съобразяване на чл. 25 от
Наредбата за правна помощ, както платения размер държавна такса от 250,70
лв. за подадената въззивна жалба .
Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
БлОС
РЕШИ:
Отменя решение № 6827/22.12.2020 г., постановено по гр.д. 1746 по описа за
2020 г. на РС-Б. и вместо него постановява:
Отхвърля като неоснователни предявените от М. И. Д., ЕГН
********** против Б... „З...“, Б., искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 от КТ за
признаване за незаконно уволнението й и за отмяна на заповед № 345-ЧР-
БЗ/10.07.2020 г., издадена от кмета на община Б. за прекратяване на
трудовото й правоотношение; за възстановяване на заеманата от нея
длъжност преди уволнението “Р....“ и за присъждането й на обезщетение за
времето, през което е останала без работа поради незаконното уволнение за
периода 11.7.2020 г.-10.01.2021 г. в размер на 8 534,82 лв.
Осъжда М. И. Д., ЕГН ********** да заплати на Б... „З...“, Б.
направените разноски пред двете съдебни инстанции в размер на 350,70 лв.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок, считано от
07.04.2021 г. - деня, посочен в с.з. за обявяване на решението, пред Върховния
касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6