Определение по дело №4176/2018 на Софийски градски съд

МОТИВИ към определение по н.ч.д. № 4176/18 г. по описа на СГС, НО, 34 състав

 

Производството по делото е образувано по повод на решение на Върховния касационен съд на Република България от 20. 09. 2018 г. по н.д.    № 711/18 г., с което е възобновено наказателното производство по н.ч.д.        № 1413/18 г. по описа на СГС, НО, 9 състав, отменено е определение              № 1199/26. 04. 2018 г., постановено по същото дело, в частта му относно приложението на чл. 457, ал. 5 от НПК и делото е върнато на СГС за ново разглеждане в посочената част от друг съдебен състав от стадия на съдебното заседание.

По н.ч.д. № 1413/18 г. СГС е бил сезиран от главния прокурор на РБ с предложение да постанови определение, с което по отношение на българския гражданин Н.М.М. да бъде приспособена мярка за обединение на съпътстващи наказания № SIEP 181/04. 03. 2014 г. на Главна прокуратура в гр. Рим, Република Италия, с която му е наложено наказание от общо шест години, осем месеца и двадесет и шест дни „Лишаване от свобода“, към изискванията на българското законодателство, да бъде продължено изпълнението на наказанието и да се решат въпросите на кои текстове от българския закон съответства извършеното престъпление, какво наказание следва да се изтърпи, при какъв режим и каква част от вече изтърпяното наказание на територията на чуждата държава следва да се приспадне.

С цитираното определение от 26. 04. 2018 г. на СГС по н.ч.д. № 1413/  18 г. на основание чл. 457, ал. 3 от НПК съдът е приел за изпълнение оставащото за изтърпяване наказание „Лишаване от свобода“ в размер на шест години, осем месеца и двадесет и шест дни от определеното общо наказание с мярка за обединение на съпътстващи наказания № SIEP 181/04. 03. 2014 г. на Главна прокуратура в гр. Рим, Република Италия, по чл. 73 и сл. от НК, вр. чл. 663-665, ал. 5 от НПК на Република Италия в размер на седем години и два месеца „Лишаване от свобода“ по отношение на българския гражданин Н.М.М., роден на *** ***, с ЕГН ********** за престъпления, квалифицирани по чл. 81, ал. 2, чл. 110, чл. 62-а, чл. 600-а от НК на Република Италия, както и по чл. 3, п. 4, 5, 7, 8 от Закон № 75/1958 г. Съдът е квалифицирал деянията съответно по чл. 159а, ал. 2, т. 1 и т. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 159г, пр. 2 от НК на Република България. Определил е на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от шест години, осем месеца и двадесет и шест дни. На основание чл. 457, ал. 5 от НПК от времето за изтърпяване на този остатък е приспаднато времето на изтърпяната част от наказанието в държавата, в която е постановена присъдата, считано от 23. 07. 2011 г, до 06. 04. 2016 г., задържането му по настоящото дело в РБ, считано от 06. 04. 2016 г. до влизане на определението в сила, както и периода на предсрочно освобождаване за срок от 375 дни, постановено от издаващата държава.

ВКС е възобновил производството единствено в частта относно приложението на чл. 457, ал. 5 от НПК, поради което в останалата част това определение следва да се счита влязло в сила на 12. 05. 2018 г. и така е предопределен предметът на производството пред този съд, който трябва да разгледа въпроса за продължителността на периода от време, който следва да бъде приспаднат при изтърпяването на наказанието от страна на М..

 Върховната съдебна инстанция е отправила критика към решаващия съдебен състав при предишното разглеждане на делото за това, че, е приспаднал период от 375 дни предсрочно освобождаване, признато на Н.М.М. от италианската държава, основавайки се на заповед на наблюдаващия съдия при служба за наблюдение гр. Витербо, издадена на 03. 03. 2016 г., от която е видно, че се намалява наказанието, наложено на Н.М. с 45 дни за шестмесечието от 19. 08. 2015 г. до 19. 02. 2016 г., която е била представена от защитата в съдебно заседание, но е влизала в противоречие с документ „удостоверение статус на изпълнение“, изпратен официално от италианските власти, в който е било посочено, че наказанието на М. е намалено поради предсрочно освобождаване с общо 330 дни. На новия състав на СГС, който ще разглежда въпроса по чл. 457, ал. 5 от НПК, са дадени задължителни указания да събере допълнителна информация от официалните италиански власти, за да се установи по безспорен начин на колко точно дни възлиза периодът на предсрочното му освобождаване за времето на изпълнението на наказанието на територията на Италия.

В изпълнение на тези указания настоящият съдебен състав изиска от Главната прокуратура на Рим, Италия, информация, необходима за правилното решаване на въпросите по чл. 457, ал. 5 от НПК, включително и отправи искане за съдействие чрез Националното бюро на България в Евроджъст. По делото постъпиха и бяха приети като писмени доказателства документи, които удостоверяват, че периодът, който трябва да бъде приспаднат от срока на наказанието на Н.М. заради предсрочно освобождаване, признато му от италианските власти, възлиза на точно 375 дни, както е приел и предишният състав на СГС. Това е видно от документ, назован „юридическа позиция“, издаден от Департамент на затворническата администрация, Генерална дирекция „Персонал и ресурси“, Затворническа информационна  служба (л. 51 от съдебното дело на 34 състав), който е получен в съда чрез НБ на България в Евроджъст, наред с всички документи, удостоверяващи статута на М. като лишен от свобода в Италия. Според него същият е задържан на 23. 07. 2011 г., окончателно наказанието му следва да бъде изтърпяно на 07. 04. 2017 г., а 375 дни са общо дните на предсрочното му освобождаване.

При тези факти, за да се произнесе по приложението на чл. 457, ал. 5 от НПК, този съдебен състав съобрази и, че периодът на предварителното задържане на Н.М. по воденото срещу него дело в Италия от пет месеца и четири дни  е бил вече приспаднат от органите на тази държава при определяне на подлежащия за изтърпяване остатък с посочената мярка за обединение на съпътстващи наказания. Поради това беше приспаднато времето от задържането му за изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“, считано от 23. 07. 2011 г. до 06. 04. 2016 г., когато той  е бил върнат в България. Видно от писма от Затвора – Враца от 16. 04. 2018 г. и от 11. 04. 2018 г. (л. 19 и л. 6 от делото на 9 състав), където М. е бил  приведен след пристигането му в България до решаване на въпроса за приемане за изпълнение на мярката за определяне на наказание, на 10. 01. 2018 г. той е бил освободен от това място за лишаване от свобода поради „прекъсване на наказанието“ за срок първоначално до 10. 04. 2018 г., а в последствие от тази дата по същата причина той не е престоявал в затвора за срок от още два месеца. Междувременно, постановеното определение на СГС по н.ч.д. № 1413/18 г. е било влязло в сила, съответно впоследствие е частично отменено след произнасянето за възобновяване от ВКС, и така осъденото лице не е бил задържан отново в затвор за изпълнение на това наказание. Ето защо настоящият съдебен състав приспадна от времето за изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от шест години, два месеца и 26 дни времето от 06. 04. 2016 г. до 09. 01. 2018 г., през което той се е намирал в Затвора – Враца в хода на процедурата по чл. 457 от НПК.

Както вече беше посочено, съобразно данните от италианската държава периодът на предсрочното му освобождаване е бил точно 375 дни, поради което и той беше приспаднат от остатъка за изтърпяване.

Не беше приспаднато времето, през което осъденият е полагал труд при изтърпяването на наказанието „Лишаване от свобода“ в Италия, тъй като то не е зачетено от органите на държавата, издала присъдата, съобразно указанията, дадени в пар. 40 от Решение на СЕС от 08. 11. 2016 г. по дело № С-554/14 г. по тълкуването на чл. 17 от Рамково решение 2008/909

 

Така мотивиран, съдът постанови определението си.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                              2.