РЕШЕНИЕ
№ 274
гр. Пловдив, 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Емил Люб. Митев
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело
№ 20225001000190 по описа за 2022 година
С решение № 260385/7.10.21 г., постановено по т.д. № 507/2019
г. по описа на Пловдивски окръжен съд, ЗАД „А. Б.“ АД ЕИК ********* е
осъдено да заплати, на основание чл. 226, ал.1 от КЗ, на И.. Р. Н. ЕГН
********** и на АНТ. Г. АНД. ЕГН ********** сумата от по 100 000 лв. за
всеки от ищците, представляващи обезщетение за неимуществени вреди,
сумата от по 1425 лв. за всеки от ищците, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди - направени разходи по лечението на
починалата С. А., а именно заплатените медицински изделия-динамичен
имплант за лечението й на стойност 5400 лв. съгласно фактура №*********
от 09.12.2015 г, както и сумата от по 3750 лв. на всеки от ищците,
представляващи обезщетения за причинените им имуществени вреди,
съобразно наследствените им квоти, изразяващи се в стойността на увредения
лек автомобил „Ф. С.“ с рег.№ *********- собственост на С. А. А. към датата
на ПТП, ведно със законната лихва върху присъдените обезщетения
начиная от 09.12.2015г. до окончателното изплащане , които суми се
дължат вследствие на обстоятелството, че на 08.12.2015 г. на АМ „Т.“ в
посока С.-Б. е настъпило описаното в исковата молба ПТП, вследствие на
което пострадала С. А. А.-дъщеря на ищците, управлявала по време на
произшествието лек автомобил „Ф. С.“ с рег. №********* е починала, като до
пълните предявени размери предявените искове са отхвърлени като
неоснователни.
1
Въззивна жалба против горното решение е подадена от ЗАД „А.
Б.“ АД, което го обжалва изцяло с оплаквания за неправилност,
постановяване в противоречие с материалния и процесуалния закон, като
моли същото да бъде отменено и вместо него се постанови друго, с което
предявените искове да бъдат отхвърлени, евентуално да бъде намален
размера на присъдените обезщетения със законоустановените последици по
отношение на разноските. Претендира присъждане на разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
От И.. Р. Н. и АНТ. Г. АНД. е подадена насрещна въззивна
жалба против решението в отхвърлителната му част. Излагат се оплаквания за
необоснованост и незаконосъобразност на решението в тази му част, като се
иска в същата да бъде отменено и вместо него се постанови друго, с което
предявените искове за имуществени и неимуществени вреди да бъдат
уважени до пълните им претендирани размери. Претендира се присъждане на
адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2 от ЗАдв за оказана безплатна
правна помощ.
Пловдивски апелативен съд, като прецени събраните по делото
доказателства във връзка с наведените от страните оплаквания и доводи,
намира за установено следното:
Съдът е бил сезиран с обективно и субективно съединени
искове с правна квалификация чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ във вр. с чл.45 от ЗЗД
за заплащане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди,
настъпили за ищците вследствие ПТП, настъпило на 08.12.2015 г. на АМ „Т.“
в посока С.-Б., при което е починала тяхната дъщеря С. А. А..
Исковете са насочени против ЗАД „А. Б.“ АД предвид
наличието на валидна към датата на ПТП застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, сключена за товарен автомобил марка „М.
А.“ с рег.№ ********, участващ в ПТП, с водач Е. В. К., за който твърдението
на ищците е че виновно причинил процесното ПТП и съответно смъртта на
тяхната дъщеря С. А.. Обстоятелството, че е налице договор за застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ по застрахователна полица №
**************, валидна към датата на ПТП, е безспорно между страните.
На първо място, е спорен въпросът дали е налице
противоправно поведение на водача на товарния автомобил „М. А.“, каквото е
твърдението на ищците, или вина за настъпване на събитието има само и
единствено С. А. като водач на л.а. „Ф. С.“ с рег. №*********, в какъвто
смисъл са твърденията на застрахователното дружество; евентуално, налице
ли е съпричиняване от страна на С. А., респ. какъв размер съпричиняване
следва да бъде определен.
По отношение механизма на настъпване на ПТП, от
заключението на назначената тройна САТЕ, е установено следното:
2
Водачът С. А. А. е управлявала лек автомобил „Ф.“ по южното
платно за движение на автомагистрала „Т.” в посока от запад на изток. През
това време водачът Е. В. К. е управлявал товарен автомобил „М.” влекач с
полуремарке по същото платно в същата посока пред лек автомобил „Ф.“.
Когато разстоянието между лек автомобил „Ф.“ и товарен автомобил „М.”
влекач с полуремарке е било около и над 73 метра, но по-малко от 106 м,
водачът на т.а. „М.” е предприел маневра „изпреварване“ на движещ се пред
него друг товарен автомобил - „М**“ - сметовоз. Така, след като т.а. „М.” е
навлязъл в лявата лента, водачът на лек автомобил „Ф.“ не е намалил
скоростта си и около 3,13 секунди след началото на маневрата на т.а. „М.” е
настъпил удар в предната лява част на лек автомобил „Ф.“ и в задната дясна
част на полуремаркето на товарен автомобил „М.”.
Установено е, че момента на удара скоростта на движение на
л.а. „Ф.“, управляван от С. А., е била около 164 км/ч, като не са налице
обективни данни дали скоростта е била променяна преди това /в посока
намаляване или ускорение/. Скоростта на т.а. „М.“ с прикачено полуремарке е
била около 80 км/ч, а скоростта на изпреварвания от него т.а. – сметовоз -
около 61 км/ч.
Ако водачът на товарния автомобил „М.“ не бе предприел
маневра – изпреварване на товарен автомобил „М**“ – сметовоз, то не би
настъпило ПТП по описания механизъм.
След започване на маневрата „смяна на лентата“ или
„изпреварване“ водачът на т.а. „М.“ с прикачено ремарке вече е нямал
техническа възможност да избегне произшествието.
Всеки автомобил, който се движи със скорост 140 км/ч и се
намира на разстояние по-малко от 237.79 м зад т.а. „М.“ с прикачено ремарке
в момента на начало на маневрата „изпреварване“, предприета от този т.а., ще
трябва да намали скоростта си в един момент, за да не се удари в т.а. „М.“,
тъй като неминуемо ще го настигне, т.е. за да извърши маневрата
„изпреварване“, без да се налага автомобил, движещ се зад т.а. „М.“ със
скорост 140 км/ч да намалява скоростта си, водачът на т.а. „М.“ трябва да
започне маневрата, когато най-близкият автомобил зад него се намира най-
малко на 237.79 м.
Всеки автомобил, който се движи със скорост 140 км/ч и се
намира на разстояние по-малко от 68.5 м зад т.а. „М.“ с прикачено ремарке в
момента на начало на маневрата „изпреварване“ на последния, ще има
техническа възможност да намали скоростта си нормално или т.нар.
„служебно“ спиране, ако реагира в момента на начало на маневрата
„изпреварване“, предприета от водача на т.а. „М.“. Т.е. за да се извърши
маневрата „изпреварване“ така, че да не се налага автомобил, движещ се зад
т.а. „М.“ да намалява скоростта си екстрено, т.е. с максимално спирачно
закъснение, но все пак да се наложи да намали скоростта си с нормално,
т.нар. „служебно“ спиране, водачът на т.а. „М.“ трябва да започне маневрата,
когато най-близкият зад него автомобил се намира на разстояние най-малко
68.5 м.
3
Водачката на л.е. „Ф.“ е имала техническа възможност да
избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране, като намали
скоростта си и изостане зад т.а. „М.“ както със скоростта, с която се е
движела, - 164 км/ч, така и при скорост от 140 км/ч, като в последния
случай е можела да изостане от т.а. „М.“ дори и с т.нар. „служебно“ спиране.
Не са налице данни за това защо водачката на л.а. „Ф.“ не е предотвратила
сблъсъка при наличие на техническа възможност за това. Същата е започнала
маневра за отклоняване траекторията на автомобила надясно, като е
възможно да е предприела и спиране, по липсват спирачни следи, при което
не е възможно обективно и еднозначно да се определи дали това е било така.
Промяната на траекторията и липсата на спирачни следи е посочено от
вещите лица като индикатор за ненавременна реакция.
Водачът на т.а. „М.“ е имал техническа възможност да
наблюдава пътя зад композицията посредством огледалата за обратно
виждане. В случая зад него се е движел един товарен автомобил и един лек
автомобил, които в някакъв момент са били изпреварени от автомобила,
управляван от С. А., като не е известно в кой точно момент л.а. „Ф.“ е
започнал изпреварването на другите два автомобила и дали преди това се е
движил в лява или дясна пътна лента. От анализа на снимките от камера на
близостояща бензиностанция вещите лице са мотивирали извод, че л.а. Ф.
преди удара не е попадал в дясната пътна лента между т.а. „М.“ – участник в
удара и неизвестната композиция, а в някакъв момент е изпреварил тази
композиция, без да може да се определи времето и начина на това
изпреварване.
На въпроса налице ли е противоправно поведение на водача
на застрахования при ответното застрахователно дружество т.а. „М.“
влекач с полуремарке първоинстанционният съд е дал положителен отговор,
който се споделя и от настоящия съдебен състав. Вярно е, както се твърди във
въззивната жалба на застрахователното дружество, че единствената
възможност за водача на т.а. „М.“ да не стане участник в процесното ПТП е
въобще да не предприема извършвана маневрата „изпреварване“, както и че в
закона липсва забрана за такава маневра по отношение на товарните
автомобили. Принципната липса на забрана за предприемане на такава
маневра обаче не е равнозначна на липса на законови изисквания, с които
водачът на т.а. трябва да се съобрази преди и по време на маневрата, поради
което не е достатъчна, за да се мотивира извод, че така предприетата маневра
не противоречи на нормите на Закона за движение по пътищата. В случая
следва да бъдат съобразена както разпоредбата на чл. 42, ал.1,т.1 от ЗДвП,
според който водач, който ще предприеме изпреварване, е длъжен преди да
подаде сигнал, да се убеди, че не го изпреварва друго пътно превозно
средство, както и на чл. 25, ал. 2 от ЗДвП, според който при извършване на
маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна
лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се
движат по нея. Изискването за „пропускане“ на движещите се в лявата лента
ППС означава да се осигури възможност на тези ППС да преминат покрай
4
товарния автомобил без да са принудени да променят скоростта, с която се
движат, а това в конкретния случай означава, че предприемането на маневра
„изпреварване“ от водача на л.а. „М.“ и навлизане в лявата лента пред всяко
ППС, което се намира на разстояние по-малко от 237.79 м зад него, е
технически неправилна маневра - /разстоянието е изчислено от техническата
експертиза на база движение в рамките на разрешената скорост за магистрала
от 140 км/ч/. Към момента на предприемане на маневрата разстоянието
между товарния автомобил „М.“ и автомобила, управляван от С. А., е било
повече от два пъти по-малко от посоченото – а именно: около и над 73 м, но
по-малко от 106 м. Именно това конкретно изчислено отстояние между двете
МПС в момента на предприемане на маневрата „изпреварване“ е посочено от
първоинстанционния съд като обстоятелство, което несъмнено води до извод,
че няма как водачката на л.а. С. А. да го е управлявала в дясна лента, след
като се е движела със скорост от 164 км/ч, тъй като, ако това бе осъществено,
л.а. би създал предпоставка за настъпване на ПТП с оглед на наличието на
колона от товарни автомобили в дясна лента. Мотивиран е извод, че
отстоянието на лекия автомобил на С. А. от мястото на сблъсъка, преценено в
аспекта на колона от товарни автомобили в дясна лента, изключва
възможността починалата да е управлявала л.а. в дясна лента и наближавайки
колоната от товарни автомобили рязко да промени посоката на движение,
при което очевидно водачът на т.а. би следвало да има възможност на
съобрази наближаващия в лява лента автомобил на починалата и да не
предприема маневрата изпреварване с оглед законово вменените му
задължения при предприемане на подобна маневра. Тези изводи са
обосновани и се възприемат и от настоящия въззивен състав с оглед
установената по делото фактическа обстановка, като следва да се подчертае,
че същественото обстоятелсто по делото е дали автомобилът, управляван от
С. А. е бил в лявата лента именно към момента на започване на маневрата
„изпреварване“, а не в някакъв хипотетичен момент преди това, за което
вещите лица са заявили, че няма обективни данни. Законосъобразни са
изводите на първоинстанционния съд, че водачът на МПС, движещо се по
магистрален път със скорост от 80 км/ч следва да има повишено внимание
при изпреварване с оглед на факта, че при наличие на автомобили в лява
лента, маневрата би създала предпоставки за осъществяване на
т.н.“служебно“ спиране или „екстрено“ спиране от страна на водачите на
МПС, които са в лява лента и се движат около разрешената скорост, като
конкретно посочената скорост на движение определя и необходимост от по-
изострено внимание в тази насока, тъй като се касае за магистрален път, по
който разрешената скорост за леки автомобили е до 140 км/ч. Ето защо се
споделят изводите, че предприетата маневра „изпреварване“ е била
несвоевременна и неправилна с оглед изискванията на чл. 42 от ЗДвП, както и
на чл. 25, ал.2 от ЗДвП, като водачът на т.а. „М.“ е имал техническа
възможност да установи наличието на автомобила на починалата и да
съобрази своите действия със съществуващата пътна обстановка.
Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба, че
първоинстанционният съд изцяло е изгорирал събраните по делото
5
доказателства, а коментираните заключения на САТЕ са тълкувани и
интерпретирани превратно, единствено за да се обоснове осъдителен
диспозитив. Съдът е този, който следва да даде отговор на правния въпрос
налице ли е допуснато нарушение на правилата за движение от страна на
водача на застрахования товарен автомобил, като в тази връзка е направен
аргументиран анализ на събраните по делото доказателства, включително и
заключения на САТЕ, които дават коментар от техническа страна. По
отношение на въпроса за наличие на противоправно поведение от страна на
водача на товарния автомобил разпоредбата на чл. 15, ал.1 от ЗДвП в случая е
неотносима. Според този текст на пътя водачът на пътно превозно
средство се движи възможно най-вдясно по платното за движение, а
когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка, използва най-
дясната свободна лента. Цитираният текст в случая няма отношение при
преценката на закосъобразността на предприетата маневра „изпреварване“ от
страна на водача на т.а. „М.“, при което са неоснователни оплакванията, че
същата норма била пренебрегната от първоинстанционния съд, респ. че едно
противоправно поведение било определено като правилно и законосъобразно.
Ако се има предвид поведението на С. А., то същото не е квалифицирано като
законосъобразно в обжалваното решение, напротив, прието е, че от страна на
пострадалата също са допуснати нарушения на правилата за движение по
пътищата, с което същата е допринесла за настъпване на вредоносния
резултат, като съпричиняването е преценено на 50 %.
Въпросът за наличие на съпричиняване е следващият основен
спорен въпрос по делото, доколкото във въззивната жалба на И.Н. и А. А. са
изложени доводи, че единствено противоправното поведение на водача на
товарния автомобил е причина за ПТП, евентуално, че съпричиняването от
страна на пострадалата е определено в много завишен размер от 50 %, а във
въззивната жалба на застрахователя се поддържат оплаквания, че
определеният размер съпричиняване е занижен, като съобразно приноса на
пострадалата се иска да бъде определен в рамките на 90-95 %.
Според състава на ПАС по делото е напълно доказано
възражението за съпричиняване, а именно, че е налице поведение на
пострадалата, което обективно е допринесло за настъпване на вредоносния
резултат. Установено е от заключението на тройната експертиза, че същата е
управлявала лекия автомобил със скорост над разрешената, като дори и при
тази скорост е имала техническа възможност да избегне произшествието чрез
безопасно екстрено спиране, като намали скоростта си и изостане зад т.а.
„М.“ както със скоростта, с която се е движела, - 164 км/ч, така и при
скорост от 140 км/ч, като в последния случай е можела да изостане от т.а.
„М.“ дори и с т.нар. „служебно“ спиране. В случая е започната маневра за
отклоняване траекторията на автомобила надясно, която не може да се
квалифицира като нарушение на чл. 41 от ЗДвП, тъй маневрата не е за
изправарване отдясно на товарния автомобил, а за евентуалното
предотвратяване на удара с него.
Законосъобразни са съображенията в обжалваното решение, че
за да е налице съпричиняване на вредата, е необходимо да бъде установена по
6
несъмнен начин пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат, като това поведение може да се изразява в
действия или бездействия, с които пострадалият обективно е способствал за
вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото
настъпване. Т.е. нарушаването на едно или повече изисквания на ЗДвП само
по себе си може да се квалифицира като съпричиняване, а следва конкретно
да се изследва въпросът доколко конкретното поведение – действие или
бездействие е създало условия и /или е улеснило настъпването на вредата. В
този ред на мисли в случая пострадалата е допринесла за настъпването на
вредоносния резултат като не е предприела намаляване на скоростта и
екстрено спиране, за което е имала техническа възможност, като размерът на
съпричиняването обосновано е преценено от първоинстанционния състав на
50 %. Водачите и на двете МПС – участници в ПТП в еднаква степен са
съпричастни към настъпването му, като всеки един от тях е имал
техническата възможност да го предотврати, като не са налице
обстоятелства, които да мотивират извод, че приносът на единия от тях е по-
голям от определения от съда. Неоснователни са доводите във въззивната
жалба на застрахователя, че приносът на всеки един от водачите следва да
бъде определен съобразно броя на допуснатите от тях нарушения на
правилата за движение. Както се посочи и по-горе, въпросът за
съпричиняването и неговия размер следва да бъде решен въз основа на
конкретен анализ на механизма на ПТП въз основа на това доколко
поведението на пострадалия обективно е допринесло за настъпване на
вредоносния резултат, какъвто обоснован анализ е направен в обжалваното
решение. Не се възприемат и доводите във въззивната жалба на родителите на
починалото лице за силно завишен размер на съпричиняването. Поведението
на водача на л.а. „Ф.“ е допринесло за настъпване на ПТП в не по-малка
степен от това на водача на товарния автомобил. В случая липсва навременна
реакция за намаляване на скоростта и предприемане на екстрено спиране,
каквато техническа възможност е била налице дори и при скоростта, с която
С. А. е управлявала лекия автомобил, а при управление със скорост в рамките
на разрешената, същата щеше да има възможност да избегне удара и само със
„служебно“ спиране. Ето защо съдът счита, че процентът съпричиняване е
обосновано и правилно определен на 50 %, при което е налице хипотеза по
чл. 51, ал.2 от ЗЗД за намаляване на дължимото обезщетение с този процент.
Следва да се отбележи, че евентуалният принос за настъпване
на ПТП на водача на сметовоза, движещ се с 60 км/ч, за който
първоинстанционният съд е приел, че е нарушил правилата по чл. 22 от
ЗДвП, в случая е ирелевантен. Съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал.2 от
ЗДвП е налице, когато поведението на пострадалото лице е допринесло за
вредоносния резултат. Ако е налице противоправно поведение на водача на
сметовоза, което е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат, това
поведение подлежи на изследване в светлината на чл. 53 от ЗЗД – ако
увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно. В случая
този въпрос стои извън предмета на конкретния спор, с който съдът е
7
сезиран, тъй като искове против това лице или неговия застраховател не са
предявени. Законосъобразен е изводът в обжалваното решение, че наличието
на противоправно поведение на водача на сметовоза, което да е довело като
пряка и непосредствена последица настъпването на ПТП и съответните вреди
от него, би могло да обоснове регресни права на ответното застрахователно
дружество против това трето лице, но не може да се отрази върху размера на
дължимото обезщетение.
Във въззивната жалба на застрахователното дружество се
поддържат оплаквания и за неправилно определяне на размера на
действително претърпените вреди за неимуществени вреди, като
жалбоподателят счита, че общият размер на дължимото обезщетение,
определен на 200 000 лв. за всеки един от ищците, е прекомерно завишен, не
отговаря на критерия за справедливост и на икономическата конюнктура в
страната към момента на настъпване на ПТП – 8.12.15 г., както и на
установената съдебна практика. /По отношение установения размер на
претендираните имуществени вреди не се излагат оплаквания/.
Установено е по делото, че починалата на 21 години С. А. е
единствена дъщеря на ищците. Същите са преживели изключително тежко
сполетялата ги загуба. През периода, през който С. е била в болница /около
два месеца и половина/ всеки ден са посещавали болницата, като се е
наложило да се преместят в П. на квартира. Емоционалното им състояние е
било изключително тежко и продължава да бъде такова, опитват се да се
възстановят. В този смисъл са показанията на разпитания по делото свидетел
Н. И., които обосновано са кредитирани от първоинстанционния съд.
Отчетено е обстоятелството, че смъртта на дете е най- тежък възможен
момент в живота на родителите, като преживените страдания в тази връзка са
с максимален интензитет и тази загуба по принцип няма как да бъде
компенсирана или преодоляна до края на живота на ищците. Прието е, че
справедливият паричен еквивалент за търпените от ищците болки и
страдания от загубата на дъщеря им е в размер на 200 000 лв. за всеки от
родителите.
Така определеният размер на дължимото обезщетение отговаря
на принципа на справедливостта по чл. 52 от ЗЗД съобразно търпените болки
и страдания във връзка с психо-емоционалното състояние на ищците след
ПТП и впоследствие при настъпилата смърт на дъщеря ми, като
емоционалната травма не е преодоляна и едва ли ще бъде преодоляна за в
бъдеще. Негативните последици за ищците като пострадали от смъртта на
дъщеря им са сериозни и не може да се приеме, че така определеното
обезщетение би представлявало неоправдан източник на доходи, в какъвто
смисъл се излагат оплаквания във въззивната жалба на застрахователя. Съдът
приема, че определеният размер е в съответствие с конкретната социално-
икономическа конюнктура към датата на ПТП, като не са налице основания
да се приеме, че същият е в разрез с установената съдебна практика за
присъждане на обезщетения за подобни случаи към сочения период. Всички
цитирани решения на ВКС във въззивната жалба на застрахователя са
8
постановени в по-ранен период – 2009 – 2012 г., като касаят присъждане на
обезщетения за вреди от ПТП, които са настъпили в още по-ранен момент.
Напр. решение 83/6.7.09 по т.д. 795/08 на ВКС, ІІ т.о. касае ПТП, настъпило
на 15.10.2005 г.; решение № 189/4.7.12 г. по т.д. № 634/2010 на ВКС, ІІ т.о.
касае ПТП, настъпило на 20.11.07; решение № 121/9.7.12 г. по т.д. № 60/12 г.
на ВКС, ІІ т.о. касае ПТП от 24.08.2008 г. При това положение цитираната
съдебна практика се явява неотносима към конкретния казус, тъй като
разглежда въпроси за определяне на вреди към период от 8-10 години назад
спрямо процесното ПТП. Що се отнася до размера на минималната работна
заплата към датата на ПТП и изчислението на какъв брой МРЗ отговаря
определения като справедлив размер на обезщетението от 200 000 лв., съдът
намира, че подобен критерий не е въведен от закона и от същия не могат да се
правят изводи за спазване на принципа за справедливост, заложен в чл. 52 от
ЗЗД.
Мотивиран от горното съдът намира, че в случая размерът на
справедливото обезщетение за всеки един от родителите е законосъобразно и
обосновано определен на 200 000 лв., респ. след отчитане приетия процент на
съпричиняване застрахователят е осъден да им заплати по 100 000 лв.
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната
лихва от датата на увреждането.
Предвид изложеното съставът на ПАС намира, че обжалваното
решение следва да бъде оставено в сила.
За разноските:
Застрахователното дружество претендира присъждане на
юрисконсулстско възнаграждение в размер на 450 лв. на осн. чл. 78, ал.8 от
ГПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал.1 и 2 от Наредбата за
заплащане на правната помощ. Предвид неоснователността на подадената от
застрахователя въззивна жалба, както и неоснователността на подадената
насрещна въззивна жалба, на тази страна следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 225 лв.
Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение на
осн. чл. 38, ал.2 вр. ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата в полза на адв. А. М. за
осъществена безплатна правна помощ. Предвид неоснователността на
въззивната жалба на застрахователя искането е основателно за размера на
3530 лв. за всеки от двете представлявани лица съобразно чл. 7, ал.2, т.4 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Възраженията в молба вх. № 3571/5.5.22 г., че не следва да присъждат
разноски, тъй като такива не са реално извършени, в случая са ирелевантни.
Оказана е безплатна правна помощ на осн. чл. 38, ал.1,т.2 от Закона за
адвокатурата, което изрично е отразено в представените договори за правна
помощ. При това положение съгласно чл. 38, ал.2 от ЗАдв. на процесуалния
представител на И.Н. и на АНТ. Г. АНД. се дължи адвокатско възнаграждение
предвид неоснователността на въззивната жалба на застрахователя, като
претендираният размер е в съответствие с нормата на чл. 7, ал.2,т.4 от
9
НМРАВ съобразно обжалваемия интерес от 100 000 лв.
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260385/7.10.21 г., постановено
по т.д. № 507/2019 г. по описа на Пловдивски окръжен съд.
ОСЪЖДА И.. Р. Н. ЕГН ********** и на АНТ. Г. АНД. ЕГН
********** да заплатят на ЗАД „А. Б.“ АД ЕИК ********* юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 225 лв.
ОСЪЖДА ЗАД „А. Б.“ АД ЕИК ********* да заплати на адв.
А. М. – *АК на основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата 3530 лв. за
оказана безплатна правна помощ на И. Р. Н. и 3530 лв. за оказана безплатна
правна помощ на АНТ. Г. АНД. пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10