Мотиви към
решение по
НАХД № 500 по описа на Районен съд - Варна за 2020г.
Производството по НАХД № 500 по описа на Районен
съд - Варна за 2020 г. е образувано във връзка с внесено в Районен съд - Варна
постановление на Районна прокуратура - Варна, с което на основание чл. 375 НПК
е направено предложение обв. Г.Т.Г. да бъде освободен от наказателна
отговорност и да му бъде наложено административно наказание глоба по реда на
чл. 78а НК за това, че на 29.09.2017 г. в гр. Варна, в сектор „ПП" ОД
МВР - Варна, потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на закон
- чл. 160 от ЗДВП, който гласи: „Дубликат на свидетелство за управление или на
контролен талон към него се издава, когато свидетелството или контролния талон
е изгубен, откраднат, повреден или унищожен, за което притежателят подписва
декларация", се дава пред орган на властта - Началник сектор „ПП" ОД
МВР - Варна, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства - като
заявил, че е установил липсата на СУ МПС - БГ № *********, тъй като същото е
изгубено, а в действителност документът е бил отнет от контролните органи на Р.
Румъния за нарушаване разпоредбите на румънското законодателство за движение по
пътищата - неправилно изпреварване – престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК.
В
проведеното по делото открито съдебно заседание представител на Районна
прокуратура - Варна не се явява.
Обв. Г.Т.Г. притежавал Свидетелство за управление на
МПС №
*********, издадено на 12.12.2013 год. от МВР - Варна.
Обв. Г.
пребивавал на територията на Р. Румъния
през 2017г. На 15.09.2017 г. извършил нарушение на правилата за движение в
страната. Поради това Свидетелството му за управление на МПС било отнето от
компетентните румънски власти, поради осъщественото от него нарушение на
румънското законодателство за движение по пътищата - неправилно изпреварване.
Обвиняемият бил санкциониран с парична глоба и му било наложено наказание
„Лишаване от право да управлява МПС" за срок до 15.10.2017 г..
Въпреки, че СУМПС му било отнето от представителите на
румънските власти на 29.09.2017 г. обв. Г.
посетил сградата на Сектор „ПП" при ОД МВР - Варна, където пред служителя
- св. Светослава Иванова Чанакова, подал
Декларация по чл. 17, ал. 1 от ПИБДС и по чл. 160 от ЗДВП № 1100/29.09.2017 г.,
в която декларирал, че е изгубил документа си за самоличност - Свидетелство за
управление на МПС. След приемане на декларацията, СУМПС било обявено за
невалидно.
На 07.12.2017 г. в Сектор „ПП" ОД МВР - Варна било получено писмо
от ГД „Охранителна полиция" ОД МВР - София, ведно със СУМПС № *********,
издадено на Г.Т.Г.. В писмото било посочено, че СУМПС издадено на Г. е било
отнето в Република Румъния поради това, че същият е нарушил румънското законодателство.
След като било установено, че обв.Г. е декларирал загубване на
документите му за правоспособност и въз основа на подадената от него декларация
му било издадено СУМПС, се извършило разследване на истинността на заявеното от него в декларацията.
Видно от заключението на назначената в хода на досъдебното производство
Съдебно - графическа експертиза:
1. Ръкописният текст:
"Изгубено свидетелство аз управление" в Декларация по чл.17 ал.1 от
ПИБДС и по чл.160 от ЗДВП с peг. № 1100/29.09.2017 г. е изпълнен от лицето Г.Т.Г..
2. Подписът, положен на позиция:
„Декларатор" в Декларация по чл.17 ал.1 от ПИБДС и по чл.160 от ЗДВП, с peг.
№ 1100/29.09.2017 г. е положен от лицето Г.Т.Г..
В съдебно
заседание обв. Г. редовно
призован, не се явява, представлява се от защитник адв. Ж.Г., който в
пледоарията си по същество моли съда да наложи наказание по ради на чл. 78а от НК.
Съдът, след
като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Обвиняемият Г.Т.Г. е роден на ***
***, със средно образование, неженен, не работи, неосъждан, ЕГН **********.
Обв.Г. извършил нарушение на правилата за движение по пътищата в
Румъния, изразяващо се в неправилно изпреварване, което е било констатирано от
полицейски служители, които иззели свидетелството му за управление на МПС и му
наложили административно наказание забрана за шофиране в Румъния до 15.10.2017 г.
След като се върнал в Република България обв. Г. решил да подаде
документи в сектор „Пътна полиция" при ОДМВР - Варна за издаване на ново
СУМПС.
Той попълнил и подал пред
служител от сектор „Пътна полиция" при ОДМВР - Варна декларация по чл. 17,
ал.1 от Правилника за издаване на българските документи за самоличност и чл.160
от Закона за движение по пътищата за изгубен, откраднат, повреден или унищожен
документ за самоличност, в която посочил, че е установил, че му липсва
шофьорската му книжка.
По отношение на доказателствата:
Гореописаната фактическа обстановка се установи и
потвърди от събраните в хода на досъдебното производство гласни доказателствени
средства: показанията на свидетелите, обясненията на обвиняемия Г.; от изготвената в хода на досъдебното
производство почеркова експертиза; от писмените доказателства: заявление за
издаване на документ за самоличност на български гражданин, разписка за
получено СУМПС, справка за съдимост, справка за нарушител/водач и веществени
доказателства –СУМПС и оригинал на декларация по чл. 17, ал. 1 ПИБС и по чл.
160 ЗДвП.
Авторството на деянието и субективната му страна се
установява на първо място от показанията на св. С. Чанакова, която посочва, че
на инкриминираната дата обв. Г. е попълнил и представил декларация по чл. 17, ал. 1 ПИБС и по чл. 160 ЗДвП. Показанията
на посочените свидетели са последователни и в необходимата пълнота излагат
всички относими към предмета на доказване обстоятелства. Съдът кредитира изцяло
показанията на посочените свидетели, тъй като същите не съдържат вътрешни
противоречия, от една страна, а от друга страна, взаимно се подкрепят и
допълват, като възпроизвеждат описаните обстоятелства в идентична хронологична
последователност и са житейски достоверни, а освен това се подкрепят от
представените по делото заявление за издаване на документ за самоличност и
декларация.
От представеното по делото писмо от ГД „Охранителна
полиция“ при МВР с приложен списък се установява, че СУМПС на обвиняемия е отнето от румънските власти за извършено
нарушение на правилата за движение по пътищата в Румъния, а именно за
неправилно изпреварване.
Съдът кредитира посочените писмени доказателства
като достоверни и допринасящи за разкриване на обективната истина по делото.
Съдът преценява заключението на назначената в хода
на съдебното производство почеркова експертиза, като изготвена компетентно и
безпристрастно, с нужните професионални знания и опит и съответстваща на
останалите доказателства по делото. От същата се установява, че ръкописният, цифровият текст и подписа срещу
реквизита „декларатор“ в декларацията и подписа в реквизита „подпис на
заявителя“ в подаденото заявление за издаване на СУМПС са изпълнени от обв. Г..
По всички
тези съображения съдът прие за несъмнено доказано, че именно обв. Г. и по
описания във фактическата част на настоящите мотиви начин е потвърдил неистина
в писмена декларация за изгубен, откраднат, повреден или унищожен документ за
самоличност, която по силата на закон се дава пред орган на властта, поради което
прие, че следва на тази фактическа основа да прави своите изводи относно
прилагането на правото.
От
правна страна:
При така изложената фактическа обстановка,
съдът намира, че обвиняемият Г.
е осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл. 313, ал. 1 от НК, тъй като че на 29.09.2017 г. в гр.
Варна, в сектор „ПП" ОД МВР - Варна, потвърдил неистина в писмена
декларация, която по силата на закон - чл. 160 от ЗДВП, който гласи: „ Дубликат
на свидетелство за управление или на контролен талон към него се издава, когато
свидетелството или контролния талон е изгубен, откраднат, повреден или
унищожен, за което притежателят подписва декларация,, се дава пред орган на властта
- Началник сектор „ПП" ОД МВР - Варна, за удостоверяване истинността на
някои обстоятелства - като заявил, че е установил липсата на СУ МПС - БГ №
*********, тъй като същото е изгубено, а в действителност документът е бил
отнет от контролните органи на Р. Румъния за нарушаване разпоредбите на
румънското законодателство за движение по пътищата - неправилно изпреварване.
Съгласно чл.160,
ал.1 ЗДВП дубликат на свидетелство за управление или на контролен талон към
него се издава, когато свидетелството или контролният талон е изгубен,
откраднат, повреден или унищожен, за което притежателят подписва декларация.
Същото законово изискване се съдържа и в чл.
8, ал. 2 ЗБЛД, съгласно който при изгубване, кражба, повреждане или унищожаване
на български личен документ лицето е длъжно в срок до три дни да декларира това
в най-близкото структурно звено на Министерството на вътрешните работи или в
дипломатическите или консулските представителства на Република България в
чужбина, а в случаите по чл. 39а - в Министерството
на отбраната или в дипломатическите и консулските представителства на Република
България в чужбина.
Съобразно разпоредбата на чл.1, ал.5, т.2 ЗБЛД
свидетелствата за управление на МПС представляват български лични документи по
смисъла на ЗБЛД.
В разпоредбата на чл. 17, ал.1 от Правилника
за издаване на българските документи за самоличност е посочено, че в случаите
на изгубване, кражба, повреждане или унищожаване на български личен документ
лицето е длъжно да подаде в срок до 3 дни писмена декларация по образец
съгласно приложение № 6 относно тези обстоятелства в най-близкото РУ на МВР,
СДВР/ОДМВР, ДБДС - МВР, ДМ - МВР, или в звената „Миграция" при СДВР/ОДМВР.
За съставомерността
на деянието по чл.313, ал.1 НК от обективна страна е необходимо деецът да е
потвърдил неистина в писмена декларация, в която по силата на закон е специално задължен да
удостовери истината, както е в конкретния случай. Такова изискване
законодателят е предвидил в чл.160, ал.1 ЗДвП и чл. 8, ал. 2 ЗБЛД, съгласно
които разпоредби титулярят на СУМПС е длъжен при изгубено, откраднато,
повредено или унищожено СУМПС да декларира тези обстоятелства.
Посочената декларация е предвидена от
законодателя именно за доказване на обстоятелства, които трудно биха могли да
бъдат установени. Поради това е регламентирано установяването на същите чрез
попълване на декларация от титулярите на съответните документи, които под страх
от наказателна отговорност следва да удостоверят едно от посочените четири
обстоятелства, а именно че документът е изгубен, откраднат, повреден или
унищожен.
Тази декларация е дадена пред надлежен орган
на власт - служител на сектор “Пътна полиция” при ОДМВР - Варна и удостоверява
неистина, че СУМПС е изгубен, откраднат, повреден или унищожен, въпреки че е
отнето от компетентните власти на Румъния, което обосновава съставомерността на
деянието от обективна страна.
От субективна
страна обв. Г. е извършил деянието при пряк умисъл, видно от неговите действия:
знаел е, че в декларацията по чл.160, ал.1 ЗДвП и по чл. 8, ал. 2 ЗБЛД е бил
задължен да удостовери истината, но не се е съобразил с разпоредбите на закона,
като е декларирал, че е СУМПС е изгубен, откраднат, повреден или унищожен, без
да уточнява конкретната законова хипотеза, а бланкетно посочил, че СУМПС
липсва.
Поради гореизложените съображения и въз основа
на посочените доказателства, съдът намира, че обв. Г. е извършил престъплението по 313,
ал. 1 НК, предмет на повдигнатото му обвинение.
По
отношение на вида и размера на наказанието:
Съдът намира, че напълно законосъобразно Районна
прокуратура - Варна е внесла предложение за освобождаване на обвиняемия от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.
78а НК, тъй като са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки,
необходими за приложението на тази норма, а именно – за извършеното от обв. Г.
престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода за срок до три години
или наказание глоба в размер от 100 до 300 лева, деецът не е осъждан за
престъпление от общ характер към момента на извършване на деянието, към момента
на извършване на деянието спрямо него не е бил прилаган института на
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административна санкция, както и с деянието не са причинени никакви
имуществени вреди.
При
индивидуализацията на наказанието съдът не констатира наличието на отегчаващи отговорността
обстоятелства.
За смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прие
чистото съдебно минало на обвиняемия, трудовата му ангажираност, добрите
характеристични данни по месторабота и по местоживеене.
Предвид изложеното съдът счита, че на обв. Г. следва
да бъде наложено наказание в минималния предвиден в закона размер, а именно
глоба в размер на 1000,00 лв.
По отношение на веществените
доказателства и разноските:
На основание чл. 112, ал. 4 НПК съдът постанови да се предадат на сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР – Варна документите, иззети като веществени доказателства по
делото.
На
основание чл. 112, ал. 4 от НПК съдът постанови да се остави към делото документът,/л.7 от д-п./
иззет като вещественото доказателство – декларация по чл. 17, ал. 1 от ПИБДС и
чл. 160 ЗДвП с вх. № 1242/19.08.2014 г. по описа на сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР – Варна.
На
основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди обв. Г. да заплати в полза на държавата по сметка на ОДМВР - Варна
направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 78,32 лв.
По изложените съображения съдът постанови
решението си.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД:
