РЕШЕНИЕ
№
/ 20.04. Година
2016 гр.
С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На
22.03.2016г.
В
публично заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО СИМИТЧИЕВ
И секретар Д.К., като разгледа докладваното от
съдията Симитчиев т.д. № 7 по описа за 2015 година, за да се произнесе,
съобрази:
Производството е по реда
на чл.365 и сл. ГПК.
Образувано е по искова
молба на “А.И.Х.Г.” ООД против “А.Ш. **” ООД и “Ф.” ООД, с която е предявен
главен иск с квалификация по чл. 17 от Конвецията за договора за международен
автомобилен превоз на стоки (СMR) за осъждане на „А.Ш.
**”ООД да заплати на “А.И.Х.Г.” ООД
обезщетение за пълната липса на товар, в размер на 171 494,20 лв.,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото
разноски. При евентуалност, ако се отхвърли главният иск, е предявен иск с
правна квалификация по 17 от Конвецията за договора за международен автомобилен
превоз на стоки (СMR) за осъждане на „Ф.”ООД да заплати на
ищеца обезщетение за пълната липса на товар в размер на 171 494,20 лв.,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото разноски
Ищецът “А.И.Х.Г.” ООД
твърди, че е възложил на втория ответник “Ф.” ООД да извърши транспорт на
стоки, със срок и условия посочени в подписана между тях заявка за международен
транспорт, който, от своя страна, с последваща заявка за международен транспорт,
е възложил извършването на транспорта на стоките на първия ответник –
превозвача “А.Ш. **” ООД. От приложената към ИМ международна товарителница било
видно, че ищецът има качеството на изпращач, а първия ответник “А.Ш. **” ООД е
превозвач, извършващ международен автомобилен превоз на товари – оборудване
предназначено за две училища, намиращи се в гр.Б., Република Т..
Доставката се извършвала
в изпълнение на сключени два договора с М. на т. и с. с. на Република Т.,
посочено в товарителницата, като получател на товара, а именно:
1. За “Доставка на
оборудване за повишаване на броя деца в учебните заведения и особено на броя
момичета ІІ – Лот 1 “EuropeAid/133118/D/SUP/TR/TRH2.1.IEREFGII/P-02-1;
2. За “Доставка на
оборудване за повишаване на броя деца в учебните заведения и особено на броя
момичета ІІ- ЛОТ 6 “EuropeAid/133118/D/SUP/TR/TRH2.1.IEREFGII/P-02-6;
Посочва, че
товарителницата удостоверява условията на договора и получаването на стоката от
превозвача.
Твърди се, че оборудването,
подробно описано в митнически фактури и опаковъчни листа към тях, както и в
списъка на стоките за износ към митническата декларация, е натоварено на
товарен автомобил “М.А.” с рег. № ** и прикачено бордово ремарке към него с
рег. № **, посочени и в заявките за международен транспорт.
В товарителницата
липсвали възражения от страна на превозвача, което съгласно чл.9 от Конвенцията
за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/
презюмирало, че стоката и опаковката й са били в добро състояние по време на
приемането й за превоз на превозвача и че броят на колетите, маркировката и
номерата им отговарят на данните в товарителницата.
Посочва, че стойността
на натоварената стока, когато е била приета за превоз, възлизала на
171 494,20 лв., както следва:
- 137 286,30 лв. по
фактура № 205/01.12.2014г. /текстилни изделия и оборудване/;
- 34 207,90 лв. по
фактура №206/01.12.2014г. /спортно оборудване/, както и приемо – предавателни
протоколи към тях и двата от 27.11.2014г.
Ищецът твърди, че с
писмо е бил уведомен от втория ответник, че на 29.11.2014г. в 02.00 часа,
автомобилът превозващ стоката за Т. се е запалил в движение в района на гр.Ч.,
в следствие на което стоката в камиона е изгоряла.
От съдържанието на
издадени документи от първия ответник било видно, че автомобилът, заедно с
ремаркето се запалват в района на гр.Ч..
Районна служба “Пожарна
безопасност и защита на населението” – Ч. издали удостоверение на 04.12.2014г.,
че на 29.11.2014г. около 01.50 часа възникнал пожар в посочените по-горе
товарен автомобил и бордово ремарке към него, в резултат на което са унищожени
целият товарен автомобил и ремарке, заедно с товара в тях и като най-вероятна
причина за възникване на пожара била посочена техническа неизправност в
бордовото ремарке.
Ищецът посочва, че
стоката не е превозена, не е доставена до мястото на доставката и не е
предадена на получателя., като същата била унищожена и липсвала изцяло и това
обстоятелство било отразено в протоколи за липси № 1 и № 2 от 04.12.2014г.
Твърди, че не е
възстановена стойността на стоката и липсвали основания за освобождаване от
отговорност на превозвача и доказване наличието на такива била в тежест на
превозвача.
Превозвачът дължал
обезщетение за пълната липса на товара, в размер на неговата равностойност.
Направено е искане да
бъде осъден първия ответник да му заплати обезщетение за пълната липса на
товара в размер на 171 494,20 лв., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както
и направените по делото разноски.
Евентуално, ако се
приемело, че вторият ответник не е прехвърлил на ищеца придобитите права по
сключения с първия ответник договор, моли да бъде осъден втория ответник да му
заплати обезщетение за пълната липса на товара в размер на 171 494,20 лв.,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото
разноски.
Първият ответник “А.Ш.
**” ООД в отговора на исковата молба
заявява, че оспорва изцяло предявения срещу него иск. Твърди, че между ищеца и “А.Ш.
**” ООД не е налице валиден договор за превоз, който да ангажира отговорността
на “А.Ш. **” ООД.
Оспорва основателността
на иска, както и посочените в исковата молба обстоятелствата, на които се
основава.Оспорва размера на исковата претенция.
Посочва, че по делото са
представени две заявки за международен транспорт, като първата от ищеца била
адресирана до втория ответник - „Ф." ООД, в която били уговорени съответни
параметри, а втората заявка от „Ф.” ООД до „А.Ш. **" ООД. Втората заявка
не била подписана от лице, разполагащо с представителна власт за „А.Ш. **"ООД.
Липсвала изразена валидна воля за съгласие, за приемане на заявката от страна
на „А.Ш. **" ООД и втората приложена заявка, се различавала по важни
параметри от първата. Твърди се, че корекцията на датата за товарене е
извършена само от „Ф." ООД, без да е налице потвърждение на тази корекция
от страна на „А.Ш. **"ООД и освен датата, в двете заявки, бил различен и
часът на товарене, както и срокът за доставка.
В представената от ищеца
товарителница отново липсвал подпис на управителя /или лице с представителна
власт/ от страна на „А.Ш. **" ООД, като по отношение на нея важало
казаното по-горе, че липсвало изразена валидна воля за съгласие от страна на
превозвача, за сключване на превозен договор.
Извън посочените
разминавания в двете заявки за международен транспорт, касаещи исковата
претенция, заявката, направена от „Ф." ООД се различавала като форма и
минимум съдържание от заявките, които обичайно били получавали от тях до
настоящия момент. В заявката липсвали данни за теглото на товара, за
придружаващите го документи, за изискванията към автомобила и обективирани искания
за застраховка на товара. В представената товарителница, изрично било записано,
че "товарът е непрегледан от превозвача, съдържанието и състоянието на
пакетите са неизвестни, като превозвачът не носел отговорност за численото
съдържание и пакетите"/печат в графа 19/ от представената
товарителница.Тази маркировка в товарителницата опровергавала пряко и
категорично, твърдението на ищеца, че стоката и опаковката са били в добро
състояние по време на приемането й за превоз и че броят на колетите, маркировката
и номерата им отговаряли на данните в товарителницата.
Твърди, че стоките,
чиято цена се претендирала от ищеца в настоящето производство, били натоварени
в автомобил с рег.№** и ремарке с рег.№*** от представители на изпращача, като
представители на „А.Ш. **" ООД не били участвали по никакъв начин в
товаренето на камиона и ремаркето.
Твърди също така, че
пожарът е възникнал от горната част на багажното отделение на товарния
автомобил, което свидетелствало по недвусмислен начин, че същия не е резултат
на повреда или неизправност на автомобила/ремаркето, а се дължал на причина,
която се е намирала в товара, или била резултат на умисъл/небрежност на
товарачите.
Сочи, че ищецът не е
поискал застраховка на товара. В заявката липсвало искане за такава
застраховка, което би довело до друга цена на превоза. В заявките за
международен транспорт обикновено се съдържало искане за застраховка на товара
от превозвача, като при липса на такова искане, се приемало, че застраховката е
направена от изпращача или собственика на превозваната стока.
Относно предявения
размер на иска, ответникът счита, че липсва пряка корелация между представените
с исковата молба доказателства и претендирания от ищеца размер на осъдителния
иск.
В допълнителната искова молба, ищецът взема становище по възражението
на първия ответник за подсъдността на предявения иск, като излага подробни
съображения.
Посочва, че първия ответник
не оспорва качеството на ищеца на изпращач на стоките. Напротив, твърдял, че те
са натоварени от ищеца именно в това му качество, в притежаваните от него
автомобил с рег. №** и ремарке с рег. №***. Не се оспорвало и обстоятелството,
че с натоварените автомобили е извършен превоз на стоките ни, до мястото на
тяхното пълно унищожение. Приемането на стоките и извършването на превоз било
доказано с изявлението на прокуриста на първия ответник в негово уведомление от
01.12.2014г..
Съгласно чл.4 от
Конвенцията, договорът за превоз се установявал с товарителница. От текста на
последната, също било видно, че „А.И.Х.Г." ООД е изпращач, а “А.Ш. **” ООД
е превозвач. Липсата, нередовността или загубата на товарителницата не
засягали, нито съществуването, нито действието на договора за превоз, който
оставал подчинен на разпоредбите на Конвенцията.
Именно поради това,
както и обстоятелството, че ищецът бил уведомен от втория ответник за
възникналия пожар и унищожаването на стоката, счита, че „А.Ш. **" ООД
притежава съответната легитимация да отговаря по предявените обективно
съединени искове.
Сочи, че дори и да се приеме,
че втората заявка за международен транспорт не е подписана от лице, разполагащо
с представителна власт за „А.Ш. **" ООД, от приложената към отговора на
първия ответник заявка за международен транспорт, направена от „Ф." ООД до
него на 30.10.2014г., било видно, че тя носи същия подпис, както и тази, която
той оспорвал. Тази заявка доказвала установената и наложена при първия ответник
практика, посочените заявки да се подписват от лице, различно от управителя или
прокуриста на дружеството.
Дори и да се приемело,
че това лице няма представителна власт, следвало да се има предвид, че съгласно
разпоредбата на чл.301 от ТЗ, когато едно лице действало от името на търговец
без представителна власт, се смятало, че търговецът потвърждава действията, ако
не се противопостави веднага след узнаването.
Посочва, че липсват доказателства
относно наличието на такова противопоставяне. Напротив, именно поради наличието
на знание от търговеца за посоченото обстоятелство, първия ответник е изпратил
собствените си, посочени по-горе, автомобили за натоварване.
Такова знание и
непротивопоставяне от страна на търговеца било валидно и по отношение на
международната товарителница.
Следвало да се има
предвид, че върху двата документа е положен печат на дружеството, като само
върху международната товарителница са положени три такива печати. Конвенцията
допускала подписите на изпращача и превозвача да бъдат отпечатани или заменени
с техните печати.
От приложените по делото
доказателства и от поведението на първия ответник било видно, че той е приел да
извърши превоз на стоките на изпращача до мястото на доставянето им.
При наличието на
твърдение от първия ответник, относно обстоятелството, че стоките чиято цена
претендира ищеца, са натоварени на негови автомобили, както и на действия
/признания/, които доказвали приемането на товара за извършване на превоз и с
цел процесуална икономия счита, че искането за назначаване на
съдебно-графологическа експертиза следва да се отхвърли. Дори и да се установяло,
че подписите върху посочените документи не са на управителя, това обстоятелство
не можело да отмени извършените вече и посочени по-горе действия на превозвача.
Корекцията на датата за
товарене, разликата в часа на товарене и срокът на доставка в заявката за
международен транспорт на „Ф." ООД, в сравнение с представената от ищеца
заявка до „Ф." ООД, не били основание за приемане неоснователност на
исковете, предмет на делото, тъй като корекцията на датата за товарене била
известна на „А.Ш. **" ООД, стоката била натоварена на негови автомобили и тя
не била пристигнала нито на 01.12.2014г., нито на 03.12.2014г., а и ищецът
посочва, че не е предявил искане за обезщетение за забава.
Счита, че са неотносими
към спора и твърденията на този ответник относно формата и съдържанието на
заявката, която той е получил от втория ответник, в сравнение с тези, които
обичайно е получавал от него.
Макар и да не били
записани изрично в заявката за международен транспорт от „Ф." ООД, такива
изисквания към автомобила имало и те били удовлетворени от превозвача, чрез
изричното им посочване с техните регистрационни номера. Те били съобразени с
естеството, опаковката, теглото и обема на товара, предназначен за превоз.
Относно възраженията на
„А.Ш. **" ООД към заявката от „Ф." ООД, следвало да се има предвид,
че законът не поставял изисквания, нито по отношение на съдържанието, нито по
отношение на нейната форма. Не било задължително същата да бъде в писмена
форма. Законът не обвързвал наличието на договор за превоз със съществуването
на такава заявка.
Твърди, че представения
превод на международната товарителница е правилен и точен и ще се ползва като
доказателство по делото.
Представеният превод на
текста в щемпела гласял: „стоки с непроверено съдържание и/или неустановено
състояние, не се носи отговорност за численото съдържание на опаковките".
Представеният от първия
ответник превод на текста в щемпела, съгласно приложения превод на митническата
декларация гласял: „непрегледани стоки, съдържание и/или състояние неизвестни,
не носим отговорност за численото съдържание на пакетите".
Следвало да се има
предвид, че съществувала разлика между този превод на първия ответник, в
сравнение с превода на същия текст изписан от него в отговора на исковата молба.
Не било ясно кой от двата текста се поддържал от първия ответник. Следвало да
се има предвид, че по време на приемането на стоката за превоз, превозвачът бил
длъжен да провери точността на данните в товарителницата относно броя на
колетите,
маркировката и номерата им, както и видимото състояние на стоката и опаковките
й. Ако се приемело, че положения в товарителницата текст, напечатан в
предварително изготвен щемпел за многократно приложение, представлявал
възражение по смисъла на закона, то следвало да се има предвид, че то не било
мотивирано, каквото е изискването му при наличието на такива възражения, а формално.
Възражението не било прието изрично от ищеца с товарителницата, а същото било
направено след подписването от наша страна на ищеца, без да бъде уведомен за това.
Ищецът посочва, че положеният щемпел е забелязан от него, след получаване от
втория ответник на екземпляр от товарителницата. За доказване на това
обстоятелство моли, да му бъде допуснат един свидетел при довеждане.
Нещо повече, от този
текст било видно, че превозвача правел възражение /ако се приеме за такова/,
макар и немотивирано, само по отношение на съдържанието и/или състоянието на
стоката. Превозвачът не бил направил възражение по отношение на опаковката й.
По отношение на нея било направено възражение само относно численото й
съдържание /броя на кашоните/. Ако се приемело, че в тази част на текста,
по-точен бил превода на първия ответник /"численото съдържание на
пакетите"/, то излизало, че той въобще не е направил възражение по
отношение видимото състояние на опаковките,
Сочи, че „А.Ш. **"
ООД не може да черпи права от виновното си неизпълнение на задължението да
провери точността на данните в товарителницата относно броя на колетите,
маркировката и номерата им и видимото състояние на стоката и опаковките й. В
конкретния случай не били налице условията за освобождаване от изпълнение на
посоченото задължение. Такива не били посочени от първия ответник.
Посоченият в щемпела
текст, за ищеца не представлявал възражение по смисъла на закона. Той не бил и
посочен в графата за резерви и бележки на превозвача. Посоченият текст
представлявал заявление от страна на превозвача, че той не е проверил
съдържанието, състоянието и броя на стоките, като липсвали мотиви защо това не
е направено. От текста на това заявление, било видно още, че той не е установил
недостатък в опаковките.
Превозвачът не можел
предварително да се освободи от отговорност, макар и само по отношение броя на
пакетите. В този смисъл, посочения текст бил нищожен, тъй като противоречал на
императивните разпоредби на ТЗ, включително и на Конвенцията. Последният презюмирал
отговорността на превозвача за цялостна липса на стоката от момента на
приемането й за превоз до този на доставянето й. Случаите, при които той се
освобождавал от отговорност, били изрично и изчерпателно посочени, като
посоченият по-горе текст не бил измежду тях.
Освен това,
обстоятелството, че първият ответник не оспорвал, нито митническите фактури с
опаковъчните листа към тях, които били приложени и били част от товарителницата,
нито митническата декларация, която установявала пълно съответствие на стоките
с товарителницата по отношение на брой колети, маркировката и номерата им и с
останалите документи по отношение на мярка, количество, цени, тегло, опаковка и
други.
Не оспорва факта, че
стоките са натоварени от представители на ищеца. Посочва, че това е негово задължение,
но то било изпълнено под прякото наблюдение на водача на товарния автомобил.
Твърдението на първия ответник, че пожара е възникнал от горната част на багажното
отделение на товарния автомобил, било неоснователно и недоказано. Според
удостоверението на компетентния държавен орган, най-вероятната причина за
настъпването на пожара била техническа неизправност в бордовото ремарке. Приетият
за превоз товар бил от такова естество, че сам по себе си не би предизвикал
пожар. Той не можел да бъде предизвикан и от начина на пакетиране, натоварване
и подреждане на товара. Твърди, че по време на товарене на автомобила е
съществувал технически проблем със спирачките на ремаркето, които са били
блокирали и се е наложило шофьора да отстранява повредата преди тръгване..
Вторият ответник “Ф.”
ООД е подал отговор на исковата молба счита, че предявеният иск е недопустим и
неоснователен.
Поддържа, че видно от
приложената към исковата молба товарителница, изпращач на товара е „А.И.Х.Г."
ООД, а превозвач „А.Ш. **" ООД.Твърди, че по повод организирането на
поредица от превози на товари на ищеца по дестинация Б.-Т., в това число и
процесния, между него, като
спедитор и ищеца, като
търговец-износител, била водена електронна кореспонденция по
смисъла на ЗЕДЕП. В изпълнение на поръчката на ищеца за конкретния
товар, “Ф.” ООД изпратило на първия ответник, в качеството му на превозвач,
условията, данните и указанията, дадени му от ищеца. Превозвачът „А.Ш. **"
ООД потвърдил пред втория ответник, че приема да извърши транспортаq
като върнал заявката с допълнен в нея номер на собственото си превозно
средство, а именно - автомобил **/*** (доказателство № 4 към ИМ).
От своя страна, вторият ответник потвърдил пред ищеца
приемането на условията, като върнал потвърждение на клиента - товародател „А.И.Х.Г.”
ООД, в което вписал номера на подаденото от първия
ответник превозното средство (влекач и ремарке), с което ще се
осъществи превоза (доказателство № 3 към ИМ). В резултат на това, между страните,
на 27.11.2014 г., бил сключен
спедиционен договор.
Сравнителният анализ
между двете приложени като доказателства заявки показвал разлика в договорената
превозна цена (навло), което
всъщност било и комисионната на „Ф."ООД. В процесния случай, последното действало
само и единствено в качеството си на спедитор и не било встъпвало в сделката
като превозвач. Спедиционният договор по този казус бил от категорията на т.нар
„несъщински", при които спедиторът действал не от свое име, а
от името на клиента-доверител. Без значение
било как ще бъде озаглавен този договор - споразумение, поръчка или заявка за
международен транспорт, както било в случая, тъй като това не променяло
естеството на правоотношение. Приложим материален закон в отношенията между
ищеца и ответника в процесния случай бил Търговския закон (чл.361-366 във вр.с
чл.348-360).
От международната товарителница било
видно, че превозно правоотношение, подчинено на
клаузите на Конвенцията СМР е възникнало само между ищеца в качеството му на
изпращач на товара (вписан в графа 1 на товарителницата и положил подпис и печат
в графа 22) и превозвача - първият ответник „А.Ш. **"
ООД, който бил вписан като такъв в графа 16, приел е без забележки и възражения
товара и съответно е положил подпис и печат в графа 23 на
товарителницата.Следователно, между “Ф.”ООД и ищеца нямало сключен превозен
договор, а само спедиционен.
Изразява становището си,
че предявеният иск е неоснователен по отношение на него, по следните
съображения:
Според обстоятелствената
част на исковата молба, претендираната от ищеца сума представлявала паричния
еквивалент по фактурни стойности на натоварената на камион **/ *** стока. По
отношение на този товар, били представени с исковата молба писмени
доказателства, от които било видно, че по време на изпълнение на международния
превозен договор настъпило събитие - пожар, довело до цялостно погиване на
товара. Съгласно чл. 17 от Конвенцията СМР, от момента на приемането на товара
до момента на предаването му на получателя превозвачът бил отговорен за
настъпили липси, освен ако можело да се позове и докаже наличието на някое от
специалните основания по чл. 17 § 2 и § 4 от Конвенцията СМR,
даващи му правото да се освободи от отговорност. Всички
възможни хипотези обаче били предмет на развитие само
и единствено между
страните по превозното правоотношение, каквито били
ищецът и първият ответник. «Ф.» ООД като спедитор не бил страна в това
правоотношение и не бил пасивно легитимиран да отговаря по иск за вреди от
неизпълнение на този международен превоз.
Възразява срещу
направеното при условията на евентуалност искане за осъждането му да заплати
понесените от ищеца вреди вследствие на погиването на товара. По сключения
между него с ищеца спедиционен договор не съществувало изискване да му
прехвърля някакви придобити права от договора с първия ответник. Това било
така, защото в конкретния случай се касаело за т.н. несъщинско спедиционно
правоотношение, когато спедиторът действал от името и за сметка на доверителя
си - товародател, така че правата и задълженията възниквали директно в неговата
правна сфера. В този смисъл била налице трайна практика на съдилищата.
Ищецът е депозирал допълнителна искова молба по отговора
на ответника “Ф.” ООД, в която посочва, че с втория ответник има подписана на
27.11.2014г. заявка за извършване на международен транспорт, която по същество
представлявала договор за превоз. Основание за такъв извод давало не само
наименованието, но и съдържанието на посочената заявка, в която липсвало
задължение на „Ф." ООД да сключи от свое име и за сметка на ищеца договор
за превоз. Това задължение било основно за спедитора и характерно само и
единствено при сключването на спедиторски договор. Подписаната между тях заявка
съдържала условия характерни за наличието на договор за превоз.
Подписаната между първия
и втория ответник заявка за международен транспорт, по същество също
представлявала договор за превоз. Наличието на спедиционен договор не се
доказвало с подписаната между тях заявка. Доказателство за това, според
ответника, била приложената към исковата молба товарителница, от която било видно,
че превозвач на товара е „А.Ш. **" ООД, а не „Ф." ООД.
Не оспорва твърдението
на ответника, че цялостното погиване на товара, приет без забележки и
възражения, е настъпило по време на извършване на превоза от „А.Ш. **"
ООД. От момента на приемане на товара, до момента на неговото предаване на
получателя, превозвачът бил отговорен за настъпилите липси. Видно от
обстоятелствената част на исковата молба, това твърдение на ответника се
възприемало изцяло и от ищеца.
Не приема за основателно
твърдението на „Ф." ООД, че между тях е сключен „несъщински"
спедиционен договор, при който спедиторът действал не от свое име, а от името
на клиента-доверител. От съдържанието на подписаната между първия и втория
ответник заявка за международен транспорт, било видно, че „Ф." ООД от
свое, а не от името на ищеца, е възложил извършването на превоза на товара на „А.Ш.
**" ООД. Нещо повече, като платец на навлото също било посочено „Ф."
ООД, а не „А.И.Х.Г." ООД. Именно поради това, счита, че ако приеме
наличието на сключен между тях спедиторски договор, то той не бил
„несъщински", а „същински". В последният случай, по силата на
препращащата норма на чл.361, ал.2 от ТЗ следвало да се приложат разпоредбите
на комисионния договор.
Съгласно императивната
разпоредба на чл.355 от ТЗ, комисионерът /спедиторът/ бил длъжен да даде сметка
на доверителя и да му прехвърли резултатите от изпълнителната сделка. Дори и да
не било вписано такова задължение в съдържанието на спедиционния договор, то
произтичало от закона и подлежало на изпълнение. В този случай, правата и
задълженията на ищеца не възниквали директно в правната му сфера, както твърдял
ответника, а следвало да му бъдат прехвърлени от него. Именно поради това била
ангажирана, при условията на евентуалност, отговорността на втория ответник.
Приложените две
разпечатки доказвали наличието на водена кореспонденция между тях, която ищецът
не оспорва. По отношение на спора, била относима само разпечатката от
25.11.2014г., в която били посочени номерата на МПС, с които е извършван
превоза.
По изложените по-горе,
както и в исковата молба обстоятелства и на основание чл.372, ал.2 от ГПК,
ищцовото дружество е поискало с допълнителна искова молба да се допусне изменение предявения, при условията на евентуалност,
срещу „Ф." ООД иск, като дружеството да бъде осъден солидарно, съгласно
чл.374 от ТЗ, с първия ответник - „А.Ш. **" ООД, да му заплатят исканото
обезщетение за пълната липса на товара в размер на 171 494,20 лева, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на исковата ни молба до окончателното
изплащане на задължението, както и направените по делото разноски, включително
и адвокатско възнаграждение.
По делото е постъпил отговор на допълнителната исковата молба
от втория ответник “Ф.” ООД с който взема становище по изложените пояснения и
допълнения в допълнителната искова молба. Оспорва основното ново твърдение на
ищеца, че между тях бил сключен договор за превоз на товари. Видът и естеството
на един договор се определял от действителната воля на договарящите и постигнатите насрещни
съвпадащи волеизявления по съществените белези на сделката. Видно от изложените
твърдения на ищеца и представените към тях писмени доказателства, същият бил
страна по поредица
търговски доставки на база спечелена обществена поръчка в Т..
Ангажиментът на ищеца по доставките включвал и транспортирането
на стоките до различни дестинации на територията на РТ.. По
този повод, ищецът се бил свързал с “Ф.” ООД и били проведени
преговори с цел след уточняване на параметрите по предстоящите
доставки, да бъде осъществена комплексна услуга по организирането
на транспортите, включваща не само и не единствено сключване на договори с
лицензирани превозвачи, но и услуги по митническо посредничество и агентиране
по износа от РБ. и вноса на стоките в РТ.. Твърдението, че ищецът е знаел, че втория
ответник действа в качеството на спедитор, се подкрепяло от водената електронна
кореспонденция между служители на двете дружества, която представя и моли да
бъде допусната като доказателство по делото. Ищецът не оспорвал, че е водена
такава, правел възражение само по относимостта й. От приложените разпечатки на
електронните съобщения било видно, че ищецът е търсил оферти, както за
транспортиране на с токите чрез няколко отделни транспорта, така и митническо
посредничество. Твърди, че след съответно проучване оферирал цени на митнически
услуги за обработка по износа, предлагал митнически агенти – свои партньори в Т.,
изисквал подробна информация относно евентуално организиране и т.н. или
дейности, които били в професионалната компетентност и предмет на дейност на
спедитора, а не на превозвача.
Предложеният на ищеца
образец на договор, озаглавен „заявка за международен транспорт" не
случайно бил наречен в текста на електронното съобщение от 21.11.2014 г. за
плана и цени за товарене, изпратено от втория ответник на ищеца, „бланка на
заявка". Като доказателство, представя и моли да се приеме подписаната за
първия от поредицата планирани за организиране транспорти заявка и фактура по
нея. От сравнителния анализ между тази и процесната заявка било видно, че те
имали същото бланково съдържание и единствените различия касаели разтоварните
пунктове, адресите на получателите и номерата на подадените от различните
превозвачи камиони - в първия случай с пловдивска регистрация, а в процесния -
със старозагорска. Тъй като първият транспорт бил редовно приключен, по него “Ф.”
ООД издал към ищеца фактура за 13461 лв, от която било видно, че посочената
сума се дължала за „организиране на международен транспорт", което също било
косвено доказателство за твърдението му, че е действал в качеството си на
спедитор, а не превозвач.
Моли да се има предвид
обстоятелството, че за да се осъществи превоз на товари в международно
съобщение, следвало лицето да има качеството „превозвач" и като такъв да
притежава лиценз на Общността и/или разрешително. Твърди, че „Ф." ООД,
осъществяващ като основна икономическа дейност „дейности на агенции, свързани с
превоз на товари, никога не е имало качеството на автомобилен превозвач, не е
титуляр на лиценз или разрешително за осъществяване на международни превози на
товари. Доколкото това било отрицателен факт, не можел да се снабди с официален
документ за това обстоятелство, но регистрите на МТИТС били публични и всеки би
могъл да направи справка по тях.
По изменението на иска
взема следното становище:
С първоначалната искова
молба, ищецът предявил при условията на обективно евентуално съединение два
иска. По първия иск, който бил и
главен, предявен срещу ответника-превозвач „А.Ш. **" ООД, се
претендирало обезщетение за вреди, настъпили по време на изпълнението на
превозния договор (сочел правна квалификация чл.17 от Конв.СМР).
Не оспорвал доказателствената сила
на процесната международна СМР - товарителница, а напротив - позовавал се на вписаното в нея.
По втория иск, който бил евентуален и като такъв обусловен от съдбата на
решението по главния иск, се претендирало осъждането на “Ф.” ООД - втори
ответник да заплати обезщетение в размер на същата цена, както и по първия иск,
но претенцията не произтичала от
превозно правоотношение. Това било видно
от изложените фактически обстоятелства по първоначалната искова молба
и особено от формулировката на
първоначалния петитум: „Евентуално, ако приемете, че вторият ответник не
ни е прехвърлил придобитите права по сключения с първия ответник договор....". Тоест,
ищецът насочвал евентуалните
си претенции срещу втория
ответник, приемайки, че е действал като спедитор, защото само последният дължал
прехвърляне на резултата
от
изпълнителната сделка.
Сега, с
допълнителната искова молба,
се целяло изменение
на исковете, като се правело кумулативно субективно съединение на
исковете срещу двама другари в процеса, като по отношение на
втория ответник се въвеждало ново основание и се искало ответниците да
бъдат осъдени солидарно, на основание чл.374 от ТЗ.
Счита, че направеното
изменение е недопустимо, предвид изричната забрана за едновременно изменение на
основанието и петитума, съгласно чл.214 ал.1 от ГПК и следвало да бъде оставено
без уважение.
С разпореждане от
10.11.2015г., поради констатирана нередовност, ИМ е оставена без движение, като
е указано на ищеца да уточни фактите и обстоятелствата, на които се основава
предявения при евентуалност иск срещу “Ф.” ООД, като посочи конкретно и ясно
какъв договор твърди, че е сключил с ответника по евентуалния иск ответник “Ф.”
ООД – за превоз или спедиционен, съответно, на какво основание се иска
ангажиране отговорността на ответника по евентуалния иск, като петитума на ИМ
да съответства на уточнението.
С молба от 20.11.2015г.,
ищецът е уточнил, че и с двамата ответници има сключен договор за превоз на
стоки, както и че не основава евентуалния си иск срещу “Ф.”ООД на сключен с
него спедиционен договор. Посочва се, че искът срещу “Ф.”ООД е предявен и
следва да се разгледа при условие, че се приеме, че не е налице превозен
договор между ищеца и първия ответник и се отхвърли иска срещу него. Заявява,
че поддържа искането си за допускане изменение на евентуалния иск срещу “Ф.”ООД,
като последното да бъде осъдено солидарно с “А. ш.”ООД да му заплати
обезщетение за пълна липса на товар в размер на 171494,20 лв, ведно със
законната лихва от подаване на ИМ до окончателното изплащане.
Съдът, като взе предвид
становищата и възраженията на страните, в съвкупност с доказателствата по
делото, прие следното:
С доклада по делото,
неоспорен от страните, са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване,
следните факти:
·
„А.И.Х.Г.”ООД
е извършвало доставка на оборудване за две училища в гр.Б., Р. Т., в изпълнение
на сключени два договора с М.Т.С.П. на Република Т., посочено в
товарителницата, като получател на товара, а именно:
1. За “Доставка на
оборудване за повишаване на броя деца в учебните заведения и особено на броя
момичета ІІ – Лот 1 “EuropeAid/133118/D/SUP/TR/TRH2.1.IEREFGII/P-02-1;
2. За “Доставка на
оборудване за повишаване на броя деца в учебните заведения и особено на броя
момичета ІІ- ЛОТ 6 “EuropeAid/133118/D/SUP/TR/TRH2.1.IEREFGII/P-02-6;
·
Оборудването,
подробно описано в митнически фактури и опаковъчни листа към тях, както и в списъка
на стоките за износ към митническата декларация, е натоварено на товарен
автомобил “М.А.” с рег. № ** и прикачено бордово ремарке към него с рег. № **,
посочени и в заявките за международен транспорт от представители на изпращача „А.И.Х.Г."
ООД.
·
На
29.11.2014г., около 02.00 часа, автомобилът превозващ стоката за Т., се е
запалил в района на гр.Ч., в следствие на което стоката в камиона е изгоряла и
е унищожена напълно. За случилото се, ищецът бил уведомен с писмо от “Ф.”ООД.
·
Стойността
на стоката не е възстановена на ищеца от ответниците.
Установява
се, че от страна на ищцовото дружество, като заявител, е направена заявка за
международен транспорт до евентуалния ответник „Ф.”ООД, като изпълнител,
подписана и за двете страни. Видно от съдържанието й, заявителят е поискал
извършване на превоз с 1 автомобил, който да се осигури на 27.11.2014г. за
товарене на адрес РБ., с.Р.П., предприятие „Д.Е.Д.”, с адрес с.Р.П., **, склад
„Д.Е.Д.”, на стока – текстил и спортни стоки, опакована в кашони и чували, за
гр.Б., Т., на 2 адреса, посочени в заявката. Не е посочено тегло на товара,
срокът на доставката е 03.12.2014г., договорено е навло в размер 2400 евро, с
платец „А.И.Х.Г.”ООД. В раздел „Забележки” на заявката, е посочено „**/***”.
Заявка
за международен транспорт със същия предмет (превоз с 1 автомобил, който да се
осигури на 27.11.2014г. за товарене на адрес РБ., с.Р.П., предприятие „Д.Е.Д.”,
с адрес с.Р.П., **, склад „Д.Е.Д.”, на стока – текстил и спортни стоки,
опакована в кашони и чували, за гр.Б., Т., на 2 адреса), е направена от „Ф.”ООД
към ”А.Ш. **”ООД, като изпълнител. Разлики с предходната заявка са налице по
отношение на срока на доставката – 01.12.2014г., платеца на навлото – „Ф.”ООД,
в раздел забележки – вписани са данни относно обмитяването и размитаването на
товара. Заявката е подписана за заявителя и за изпълнителя, като под подписа за
изпълнителя е добавено ръкописно „**/***”.
Ответникът „А.Ш. **”ООД
е оспорил с отговора тази заявка да е подписана от законния му представител или
от лице, упълномощено за това. При лежаща върху него доказателствена тежест,
обаче, не бе доказано „А.Ш. **”ООД да е възразило веднага след узнаването за
извършените от негово име, без представителна власт, действия. Поради това, на
основание чл.301 ТЗ, следва да се приеме, че дори заявката да е подписана за
изпълнител от лице, което не разполага с представителна власт по отношение на „А.Ш.
**”ООД, последното е потвърдило извършените от негово име действия и е
обвързано от тях.
По
делото е представена и международна товарителница (CMR) от 28.11.2014г., по
която изпращач се явява „А.И.Х.Г.”ООД, превозвач – „А.Ш. **”ООД, получател –
Министерство на труда и социалната сигурност на Т., вид на стоката – „спортни
стоки и меко обзавеждане, 826 колета, доставка по договор за европейския съюз,
външно действие, идент.№EUROPEAID/133118/D/SUP/TR”,
тежина бруто кг – 16102.60, товарен пункт – Д.Е.Д. – склад, 2129, с.Р.П.,
Индустриална Зона, разтоварен пункт – Б., Т., придружаващи документи – ф-ри
24444, 2445, 2446, 2447, ТИР карнет №JX77905836. В раздел 19
„Специални споразумения” на СМR, е поставен печат с
текст на английски език, чийто превод на български е: Стоките непроверени,
съдържанието и/или състоянието неизвестни, без отговорност за численото съдържание
на пакетите”. В раздел 23 „Подпис и печат на превозвача” и раздел 16
„Превозвач”, са поставени печати на „А.Ш. **”ООД, като в раздел 23 са записани
и регистрационните номера на товарния автомобил (влекача) и на ремаркето – **/***.
Ответникът
“А.Ш. **”ООД е възразил, че в посочената товарителница липсва подпис на негов
законен представител или пълномощник, респ. че липсва валидно изразена воля за
сключване на превозен договор. Тези възражения обаче не обуславят извод, че
между “А.Ш. **”ООД и ищцовото дружество не е имало правоотношение по договор за
автомобилен превоз на товар, тъй като, дори да липсва подпис за превозвача, са
поставени печати на дружеството, които не са оспорени като неавтентични и които
са индиция за знание на дружеството за процесната товарителница и уговорките по
същата.
Освен това, по делото се
установява от представените писмени и събраните гласни доказателства, че
товарът на ищцовото дружество е натоварен от базата в с.Р.П. на товарен
автомобил – влекач с рег. №** и ремарке с рег. №***, собственост на “А.Ш. **”ООД,
като превозът е извършен именно от посоченото дружество, с нает от него шофьор
(З.А.И.Д.), разпитан като свидетел в настоящото производство. Това потвърждава
твърденията на ищеца, че между него и “А.Ш. **”ООД е съществувал договор за
превоз на посочения в Им товар, респ. оборва възраженията на ответника, че
такъв договор не е бил сключван. Тук важат изложените по-горе съображения
относно липсата на противопоставяне от страна на “А.Ш. **”ООД за извършени от
негово име, без представителна власт, действия, тъй като, дори да липсва подпис
за превозвача в процесната товарителница, съгласието му за извърши превоза по
същата, респ. липсата на възражения по см. на чл.301 ТЗ, безспорно се
установява от последващите действия – изпращане на камион за натоварване на
стоката в посочения в товарителницата пункт на изпращача, натоварването й,
преминава през митница в гр.София и потегляне към мястото на разтоварване в Т..
Съвкупната
преценка на обсъдените до момента факти и доказателства, води до извод, на
първо място, че, независимо че ищцовото дружество е отправило до “Ф.”ООД заявка
за международен транспорт, касаеща извършване на автомобилен превоз на
посочения в ИМ товар до гр.Б., Т., между тях не е сключен договор за превоз, а
несъщински спедиционен договор, който е неформален. За сключването му може да
се съди, от една страна, от кореспонденцията между двете дружества по
електронна поща, в която ищцовото дружество е поискало от “Ф.”ООД оферти за
транспорт и за митнически услуги, впоследствие за организиране на транспорт до
гр.Б., Т.. Тези комплексни ангажименти кореспондират със задълженията на
спедитора, който, според търговската практика, освен че поема задължение да
сключи превозен договор за сметка на доверителя, може да се уговори да сключи и
други договори за сметка на доверитеря, свързани с услуги по повод превоза. От
друга страна, за да изпълни ангажимента си по договора с “А.И.Х.Г.”ООД за
осигуряване на транспорт на товара, “Ф.”ООД е изпратило заявка за международен
транспорт със същия предмет (превоз с 1 автомобил, който да се осигури на
27.11.2014г. за товарене на адрес РБ., с.Р.П., предприятие „Д.Е.Д.”, с адрес с.Р.П.,
**, склад „Д.Е.Д.”, на стока – текстил и спортни стоки, опакована в кашони и
чували, за гр.Б., Т., на 2 адреса), към ”А.Ш. **”ООД, като изпълнител. И в
двете заявки са добавени ръкописно регистрационните номера на товарния
автомобил, собственост на “А.Ш. **”ООД ( влекач с рег. №** и ремарке с рег. №***
), като резултат от съгласието на “А.Ш. **”ООД да извърши превоза на товара на
“А.И.Х.Г.”ООД до гр.Б., Т., с което е бил сключен договор за превоз между “А.И.Х.Г.”ООД
и “А.Ш. **”ООД. Окончателен отговор относно характера, вида и предмета на
развилите се между страните правоотношения и в частност, на тези между ищеца и
първия ответник “А.Ш. **4ООД дава процесната международна товарителница (CMR)
от 28.11.2014г., по която като изпращач е посочен „А.И.Х.Г.”ООД, а като
превозвач – „А.Ш. **”ООД, с която, на основание чл.4 от Конвецията (CMR),
се установява договора за превоз и която, съгласно чл.9 от Конвецията (CMR),
удостоверява, до
доказване на противното, условията на договора и получаването на стоката от
превозвача. По делото не се ангажираха доказателства, опровергаващи посочената
презумпция, като по отношение факта на получаването на стоката от превозвача,
същият категорично се потвърждава от показанията на шофьора на товарния
автомобил З.А.И.Д., както и на св..Ц.Н.Б., които са присъствали при
натоварването на стоката от склада в с.Р.П.
Така, по отношение
легитимацията на „А.Ш. **”ООД по предявения иск, се налага извод, че след като
дружеството е превозвач по сключения с ищеца договор за превоз, то носи
отговорност за цялостната липса на стоката, на основание чл.17 от Конвенцията за договора за международен
автомобилен превоз на стоки, от момента на приемането й за превоз до този на
доставянето й.
Съгласно чл.9 от
Конвецията (CMR), при
невписване в товарителницата на мотивирани възражения от превозвача се презюмира,
че стоката и опаковката й са били в добро състояние по време на приемането й за
превоз от превозвача и че броят на колетите, маркировката и номерата им
отговорят на данните в товарителницата.
Безспорно се установява
от доказателствата по делото, че на 29.11.2014г., около в 02.00 часа, на
автомагистрала “Тракия”, 180 км, в района на гр.Ч., товарният автомобил с рег.
№ **/***, собственост на “А.Ш. **”ООД, превозващ стоката на ищцовото дружество
за Т., се е запалил, вследствие на което целият товарен автомобил, заедно със
стоката в ремаркето, са изгорели.
При лежаща върху
ответника “А.Ш. **”ООД доказателствена тежест, дружеството не доказа
възраженията си, че причина за пожара е в самия товар или в резултат на умисъл/небрежност
на товарачите, нито успя да опровергае презумпцията, че стоката и опаковката й
са били в добро състояние по време на приемането й за превоз от превозвача. По
делото се установи, че е налице известна разлика между броят на колетите според
данните в товарителницата (826), твърденията на ищеца за действителния им брой
– 862 и данните за броя им в представения отрязък №2 на ТИР карнет №77905836,
където, в раздел 10 “Брой и вид на колетите или предметите, опикание на
стоките”, е посочено “общо 862 пакета”, а в раздел 12.”Всичко колети по
манифеста”, 1. Получаващо митническо учреждение”, е посочен брой 647.
Независимо от това, доколкото няма разлика в брутното тегло на товара, посочено
в товарителницата и в ТИР карнета, посочените несъответствия не биха могли да се
тълкуват в смисъл, че превозвачът е натоварил по-малко товар от посоченото в
товарителницата и в описаните в нея фактури.
В тази връзка, следва да
се има предвид и посоченото в заключението на съдебно-икономическата
експертиза, че разликата между брутното тегло на стоката съгласно
товарителницата (16102 кг) и по по митническата декларация (16147,600 кг) от
0,2 % е в рамките на възможната грешка при претегляне на камиона. Съгласно
заключението, общата стойност на натоварените на товарния камион на ответника “А.Ш.
**”ООД стоки на мястото и по време на експедицията е 171493,88 лв. Заключението
не е оспорено от страните, а съдът го кредитира като обосновано и компетентно
изготвено.
Следва да се отбележи,
че съдържащата се в товарителницата специална уговорка “Стоките непроверени,
съдържанието и/или състоянието неизвестни, без отговорност за численото
съдържание на пакетите” би била релевантна по настоящия казус, ако се касаеше
до частична липса на товара, но в случая, при пълното погиване на товара,
същата не обуславя отпадане отговорността на превозвача. Още повече, че
съгласно чл.17, т.2 от Конвенцията (CMR), превозвачът се
освобождава от отговорност по чл.17, т.1, когато липсата, повредата или
забавата се дължат на грешки на правоимащия, на нареждане на последния, което
не е резултат на грешка на превозвача, на присъщ недостатък на стоката или на
обстоятелства, които превозвачът не е могъл да избегне, и последиците, които не
е могъл да преодолее, наличието на които предпоставки не се установи по делото.
Впрочем, от страна на “А.Ш.
**”ООД е направено единствено възражение, че пожарът е възникнал поради
причина, която се дължи на особености на самия товар или е резултат на
умисъл/груба небрежност на товарачите, което обаче остана недоказано. Според
заключението на пожаро-техническата експертиза, от доказателствата по делото,
вкл. от изисканите от РС”ПБЗН” документи, не може да се посочи каква е била
причината за пожара, тъй като на място не е била извършена експертиза. Така,
според експерта, дори посочената в справката за произшествието причина
(техническа неизправност в спирачната система на ремаркето) е по-скоро
хипотетична, тъй като не е подкрепена с доказателства.
Според показанията на
шофьора на товарния автомобил З.А.И.Д., той е забелязъл да излиза дим от
ремаркето в момент, в който е спрял МПС-то на паркинг на автомагистрала
“Тракия” и слязъл, за да отида до тоалетна. Пушекът идвал от най-задната дясна
част на товарния отсек на ремаркето, като много бързо се появили пламъци които
скоро обхванали цялото ремарке, а след това и шофьорската кабина. Според
свидетеля, не е имало проблеми със спирачната система на товарния автомобил.
При товаренето в с.Р.П., свидетелят не присъствал през цялото време и не следил
детайлно целия процес, който продължил няколко часа, тъй като нямал изрични
инструкции за това от “А.Ш. **”ЕООД. По време на товаренето, освен него, не
присъствали представители на превозвача. Вследствие пожара, целият камион и
товарът изгорели напълно. За пожара, свидетелят уведомил само шефа на “А.Ш. **”ЕООД,
който подал сигнала до пожарната.
Съдът намира, че анализът
на показанията на св.Д. не води до извод, че пожарът е възникнал поради
причина, дължаща се на самия товар или на проявен умисъл или груба небрежност
при товаренето. Следователно, възраженията в тази насока се явяват недоказани.
С оглед гореизложеното, доколкото безспорно се установи
наличието на превозно правоотношение между ищеца и ответника “А.Ш. **”ООД,
както и че товарът, предмет на превоз по същото е изцяло липсващ, поради
пълното му погиване при пожар, настъпил след получаването му от превозвача и
преди да бъде доставен до получателя, се налага извод за частична основателност
на предявеният от “А.И.Х.Г.”ООД главен иск с квалификация по чл. 17 от
Конвецията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (СMR)
против „А.Ш. **”ООД за заплащане на обезщетение за пълната липса на товар, до
размер на сумата от 171493,88 лв, колкото е, съгласно заключението на СИЕ,
общата стойност на натоварените на товарния камион на ответника “А.Ш. **”ООД
стоки на мястото и по време на експедицията, ведно със законната лихва от
датата на предявяване на исковата молба – 13.01.2015г. до окончателното
изплащане на задължението. За разликата над тази сума, по пълния предявен
размер от 171 494,20 лв., искът се явява неоснователен и ще се отхвърли.
Независимо от отхвърлянето на иска в посочената част, съдът намира, че не е
настъпило посоченото от ищеца процесуално условие за разглеждане на евентуалния
му иск срещу “Ф.”ООД, конкретизирано в уточняващата му молба от 23.11.2015г.
(л.217, т.ІІ от делото), а именно: евентуалния иск да се разгледа при условие,
че главният иск се отхвърли, защото не е налице превозен договор между ищеца и
първия ответник. В случая, именно такова правоотношение бе установено между
ищеца и първия ответник, а искът се отхвърля в една част по съображения за недоказаност
на претендирания размер на обезщетението.
На основание чл.72, ал.3 ГПК, ищецът “А.И.Х.Г.”ООД следва да бъде осъден да заплати в полза бюджета на
съдебната власт, по сметка на С. окръжен съд, държавна такса по предявения, при
евентуалност, иск срещу “Ф.”ООД, с цена 171494,20 лв, в размер на 6859,77 лв.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, “А.Ш. **”ООД следва да бъде осъдено да заплати на “А.И.Х.Г.”ООД разноските
по делото съразмерно с уважената част от иска срещу него. Съгласно списъка по
чл.80 ГПК, се претендират общо 11559,77 лв по настоящото дело и общо 4453 лв по
производство за допускане обезпечение на бъдещ иск. По делото са представени
доказателства за разноски на ищеца за държавна такса по този иск от 6859,77 лв,
изплатено възнаграждение за един адвокат в размер на 4500 лв и 200 лв за
експертиза. Адвокатският хонорар обаче е платен за представителство по делото,
без конкретизация относно ответниците, поради което, следва да се приеме, че
½ от същия касае процесуалното представителство срещу първия ответник “А.Ш.
**”ООД, т.е. 2250 лв. Представени са и доказателства за разноски по
обезпечителни производство на бъдещ иск и по изп. производства във връзка с
допуснати обезпечителни мерки, в общ размер на 4453 лв. Служебно известно на
съда е, че по молби на “А.И.Х.Г.”ООД от 08.12.2014г. и от 22.12.2014г. са
образувани ч.гр.дело №345/2014г. по описа на Окръжен съд-С.З. и ч.гр.дело
№372/2014г. по описа на Окръжен съд-С.З., с предмет допускане обезпечение на
бъдещ иск срещу “А.Ш. **”ООД, който именно е предмет на настоящото
производство. Предвид горното, при установени разноски на ищеца по иска срещу “А.Ш.
**”ООД от 2250 лв за адвокатски хонорар, 6859,77 лв за държавна такса, 200 лв
за експертиза и общо 4453 лв по обезпечителните производство, т.е. общо
13762,77 лв, ще му се присъдят по съразмерност 13762,74 лв, които ответникът “А.Ш.
**”ООД ще бъде осъден да му заплати. В тази връзка, възражението на “А.Ш. **”ООД
за прекомерност на платения от ищеца хонорар от 4500 лв е неоснователно, тъй
като същото не надхвърля минималния размер по Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения, а още повече, то е платено при наличие на двама
ответници, при което съответния за всеки ответник размер е 2250 лв.
Ищецът “А.И.Х.Г.”ООД
обаче следва да бъде осъден да заплати на евентуалния ответник “Ф.”ООД
разноските по делото от 5680 лв за адвокатско възнаграждение, тъй като,
независимо от ненастъпването на условието за разглеждане на евентуалния иск,
ищецът, чрез избрания начин на съединяване на иска срещу втория ответник, е
станал повод за извършване на разноски от последния за защита по делото.
Мотивиран от горното,
съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „А.Ш. **”ООД,
ЕИК:***, със седалище и адрес на управление гр.С.З., ** да заплати на “А.И.Х.Г.”ООД, ЕИК:***, със
седалище и адрес на управление гр.С.**, сумата от 171493,88 лв, съставляваща
обезщетение за пълната липса на товар, по сключен помежду им договор за превоз,
установен с международна товарителница (CMR) от 28.11.2014г., по
която изпращач е „А.И.Х.Г.”ООД, превозвач – „А.Ш. **”ООД, получател –
Министерство на труда и социалната сигурност на Т., вид на стоката – „спортни
стоки и меко обзавеждане, 826 колета, доставка по договор за Европейския съюз,
външно действие, идент.№EUROPEAID/133118/D/SUP/TR”,
тежина бруто кг – 16102.60, товарен пункт – Д.Е.Д. – склад, 2129, с.Р.П.,
Индустриална Зона, разтоварен пункт – гр.Б., Т., придружаващи документи –
фактури 24444, 2445, 2446, 2447, ТИР карнет №JX77905836, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 13.01.2015г. до
окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото разноски
от 13762,74 лв, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА за разликата над уважения размер от
171493,88 лв до пълния предявен размер на обезщетението от 171494,20 лв като
неоснователен.
ОСЪЖДА “А.И.Х.Г.”ООД,
ЕИК:***, със седалище и адрес на управление гр.С.**, на основание чл.72, ал.3 ГПК, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на С. окръжен
съд, държавна такса по предявения, при евентуалност, иск срещу “Ф.”ООД, в
размер на 6859,77 лв.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба, в 2-седмичен срок от връчването му на страните,
пред Пловдивския апелативен съд.
СЪДИЯ: