Решение по дело №1083/2022 на Административен съд - Пловдив

 

 

 

 

 

РЕШЕНИЕ

 

 

№. 1139

 

гр. Пловдив, 16.06.2022 год.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХIХ състав в открито заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в състав:

                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ПЕТРОВА

  ПЕТЪР КАСАБОВ

 

при секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА и участието на прокурора ЗДРАВЕНА ЯНЕВА, като разгледа докладваното от съдията ПЕТЪР КАСАБОВ к.н.а.х дело № 1083 по описа на съда за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:

І. Производството и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

2. Образувано е по касационна жалба, предявена от Централно управление на Националната агенция за приходите, чрез процесуалния представител – юрисконсулт М. С. , срещу Решение № 75 от 11.01.2022 г., постановено по а.н.д № 7274 по описа за 2021 г. на Районен съд – Пловдив, III – ти наказателен състав, с което е отменено Наказателно постановление № 588412-F606024/20.07.2021 г. на началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, с което на „Самиголд“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ***, № 39, вх. Г, ет. 4, ап. 14, на основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500  лв. за нарушение на чл. 27, ал. 1 от Наредба  № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл. 118, ал. 4, т. 4 от ЗДДС.

Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че районният съд е бил длъжен при отмяна на наказателното постановление поради наличието на маловажен случа по реда на чл. 63,ал.2,т.2 вр чл.63,ал.4 от ЗАНН да предупреди нарушителя

3. Ответникът по касационната жалба – „Самиголд“ ЕООД, чрез процесуалния си представител и в отговор на жалбата, поддържа становище за основателност на оспорването и моли обжалваният съдебен акт да бъде оставен в сила. Твърди, че районният съд не е следвало да прилага сочената от жалбоподателя разпоредба, тъй като същата не е била в сила към момента на обявяване на делото за решаване по същество. Претендира се присъждане на съдебни разноски за настоящата инстанция.  

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, дава заключение, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

ІІ. По допустимостта на касационната жалба:

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. Фактите по делото:

6. Районният съд е бил сезиран с жалба предявена от „Самиголд“ ЕООД срещу Наказателно постановление № 588412-F606024/20.07.2021 г. на началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП. Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН № F606024/17.03.2022 г., съставен от Н. Ж. С. – на длъжност инспектор по приходите при ЦУ на НАП. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното:

При извършена от органи по приходите проверка на 08.03.2021 г. в 10:32 часа на търговски обект по смисъла на пар. 1, т. 41 от ДР към ЗДДС – кафе-аперитив, находящ се в гр. Пловдив, ж.к. Тракия, бл. 14 - стопанисвано от „Самиголд“ ЕООД, била извършена контролна покупка на 2 бр. кафе и 2 бр. води, за която покупка бил издаден касов бон. След извършването на контролната покупка служителите на ТД на НАП се легитимирали и извършили проверка на касовия апарат. Същите инициирали съкратен отчет на фискалното устройство, намиращо се в обекта. ЕКАФП в обекта било DATECS DP-150, с индивидуален № DT835732, фискална памет № 02843078, който софтуерно поддържал функцията данъчна група с 9% ставка на ДДС но такъв оборот за деня нямало. Проверяващите установили, че целият оборот за деня бил въвеждан в устройството в данъчна група със ставка от 20% ДДС .

За установеното бил съставен Протокол за извършена проверка от дата 08.03.2021 г. серия АА№ 0081773, който бил подписан от присъстващия при проверката представител на дружеството.

На 17.03.2021 г. пред представител на дружеството била извършена проверка на постъпилата информация и справки в ИС на НАП и било установено, че за периода 01.03.2021 до 08.03.2021 г. всички продажби били отчитани в данъчна група „Б“ със ставка 20% ДДС, а не в данъчна група „Г“ с 9% ДДС.

Горното било квалифицирано като нарушение на чл. 27, ал.1 от Наредба Н18/13.12.2006 г. на МФ, вр. с чл. 118, ал.4 , т. 4 от ЗДДС.

Акт за установяване на административно нарушение бил съставен в присъствието на упълномощено лице от представител на „Самиголд“ ЕООД и който и бил връчен веднага.

Описаната в АУАН фактическа обстановка е възприета възприета изцяло от административнонаказващия орган, който на осн. чл. 185, ал. 2 , вр. с ал. 1 от ЗДДС наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 500 лева.

7. В хода на съдебното производство пред районния съд е разпитан актосъставителя, който в показанията си потвърждава изложеното в акта.

8. При така установената фактическа обстановка районният съд е приел, че нарушението е установено безспорно като от обективна, така и от субективна страна без да са допуснати съществени процесуални нарушения. Въпреки това, съдът отменил издаденото наказателно постановление, тъй като установил наличието на предпоставките нарушението да бъде квалифицирано като „маловажен случай“. Посочил също, че наложеното административно наказание, макар и в предвидения минимален размер, се явява несъразмерно и в противоречие с разпоредбата по чл. 27 от ЗАНН и целите по чл. 12 от ЗАНН.

ІV. От правна страна:

9. По отношение на въведените в обстоятелствената част на касационната жалба възражения, районният съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства, така и събраните гласни доказателства по делото. Фактическите констатации се подкрепят от събраните доказателства. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, районният съд е направил обоснован изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.

Страните не спорят по фактите, както и в частта относно компетентността на органите, участвали в административната фаза на производството, поради което в тази част мотивите на касационната инстанция препращат към първоинстанционното решение и по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК не следва да бъдат повторно възпроизвеждани.

В случая е безспорно, че като е отчитал продажби в група с по - висока данъчна ставка търговецът не е ощетил фиска, напротив заплатил е по - висок размер на данъка. Това именно обстоятелство придава нужната по - ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид, даваща основание за квалифицирането му като „маловажен случай“.

Според ТР № 1/2007 г. на ОСНК, ВКС - всякога когато решаващият съд констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради противоречието му със закона.

Нормата на чл. 63, ал.2, т.2 вр. чл. 63, ал.4 от ЗАНН (ДВ бр. бр. 109 от 2020 г., в сила от 24.12.2021 г.) съдържа ново задължение, т.е. определя какво следва да направи съдът, при отмяна на наказателното постановление в хипотезата на маловажен случай на административно нарушение. Без съмнение в тази част нормата е с материалноправен характер. В останалата си част нормата указва как следва съдът да изпълни това задължение - с решението да предупрежди нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Налице е законодателно изменение от процесуално и материалноправно естество, което образува „едно неразделно цяло“, на което не може да бъде придадено обратно действие, без изричано това да е предвидено в закона. В случая делото е обявено за решаване на 03.12.2021г., към който момент разпоредбата на чл. 63, ал.2, т.2 вр. чл. 63, ал.4 от ЗАНН не е била в сила и без предвидено обратно действие, поради което законосъобразно при решаване на делото по същество съдът се е ръководил от действащата до този момент правна уредба.

От изложеното до тук следва, че като е отменил обжалваното пред него наказателно постановление, районният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

V. По съдебните разноски.

10. Предвид изхода на делото и правилото на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във вр. чл. 222, ал. 1 от АПК претенцията на ответника за присъждане на разноски се явява основателна. Същите се доказват в размера на 300 лева за адвокатска защита пред касационната инстанция.

Ето защо, Административен съд - Пловдив, ХIХ състав,

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 75 от 11.01.2022 г., постановено по а.н.д № 7274 по описа за 2021 г. на Районен съд – Пловдив, III – ти наказателен състав.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на „Самиголд“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ***, № 39, вх. Г, ет. 4, ап. 14, сумата от 300 (триста) лева, представляваща направени по делото разноски.

Решението е окончателно.

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                      ЧЛЕНОВЕ :           1.

                       

                                                                                                        

   2.