№ 515
гр. Пловдив, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Елена Д. Герцова
при участието на секретаря Славка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно
наказателно дело № 20225330206094 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 36-0000585/26.09.2022 г. на
и.д. Директор РД „Автомобилна администрация“ гр.Пловдив, с което на Г. Н.
Ю., ЕГН ********** на основание чл.105, ал.1 от Закона за автомобилните
превози /ЗАвПр/ е наложено административно наказание “Глоба” в размер на
200 лв. за извършено административно нарушение по чл.23б, ал.1 от ЗАвПр.
Жалбоподателят, в жалбата и в съдебно заседание чрез процесуалния
му представител, навежда доводи за неправилно и незаконосъобразно
издадено наказателно постановление и моли Съда да отмени процесния
административен акт. Излага становище за маловажност на случая. Пледира
за присъждане на направените в производството разноски.
Въззиваемата страна – РД „АА“ гр.Пловдив не изпраща представител в
съдебно заседание. В съпроводителното преписката писмо моли за
потвърждаване на НП при безспорно установено нарушение, нарушител и
неговата вина. Възразява срещу прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на
обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и
1
приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното Наказателно постановление е издадено против Г. Н. Ю.,
ЕГН ********** за това, че на 12.08.2022 г. около 14:10 ч. на паркинга на
спортна зала „Колодрума“, водачът управлява лек автомобил „Мерцедес
Спринтер“ с рег.№ **, категория М1, собственост на „Био Жорес“ ООД, като
извършва на пет броя деца от с.Хвойна до гр.Пловдив, видно от декларация
на законни представители на децата и извършва следното нарушение: 1. Като
водач на моторно превозно средство от категория М1, извършва превоз на
деца от с.Хвойна до гр.Пловдив, без да притежава най-малко две години
професионален опит като водач на автобус. Водачът не притежава категория
Д, видно от СУМПС № **, водачът притежава категория АМ, В1, В, ВЕ.
Нарушението е констатирано след оказано съдействие на служители на 5-то
РУ на МВР – гр.Пловдив.
С това виновно е нарушил чл.23б, ал.1 от Закона за автомобилните
превози.
Наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН от
12.08.2022г., съставен от Б. Е. И. – ** при РД „АА“ гр.Пловдив, като
отразената в същото фактическа обстановка пресъздава по идентичен начин
тази, описана в АУАН.
Описаната по-горе фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от приложения по делото доказателствен материал, както
и от показанията на разпитаните в хода на съдебното производство свидетели
Р.К.Ч. и актосъставителя Б. Е. И., които съдът кредитира като
последователни, обективни и съответни на събраните писмени доказателства.
При тази фактическа установеност и с оглед събрания доказателствен
материал настоящият съдебен състав намира, че на процесната дата е бил
осъществен превоз на деца по смисъла на закона, за което на жалбоподателят
Г. Н. Ю. му е вменено административно нарушение, възведено в чл.23б, ал.1
от ЗАвПр. Разпоредбата предвижда специализираните, случайните и
превозите за собствена сметка на деца и/или ученици да се извършват от
водачи, които притежават най-малко две години професионален опит като
водачи на автобус и са на възраст не по-малка от 25 години. Видно от
съдържанието на нормата, посочените изисквания касаят водачи, които
2
извършват превоз на деца и/или ученици, който съгласно §1, т.37 от
Допълнителните разпоредби на ЗАвПр представлява превоз на предварително
съставена група от деца и/или ученици с най-малко един придружител, като
група с повече от 10 деца и/или ученици трябва да е с най-малко двама
придружители. В конкретния казус изхождайки от цитираните законови
разпоредби и събрания доказателствен материал, съдът приема, че на
процесната дата е бил извършен превоз на деца, при който е имало
предварително съставена група от деца. Този извод се формира от
представените по административната преписка декларации, в които
родителите на четири от превозваните общо пет деца са декларирали своето
съгласие децата им да бъдат транспортирани чрез транспорт, организиран от
конна база „Конна езда Аспарух“. Дейността в базата се извършва чрез
дружество, регистрирано в Търговския регистър под наименованието „Био
Жорес“ с ЕИК *********, чийто ** е жалбоподателя Г. Ю.. Действително от
показанията на св.ч. се установява, че между него и жалбоподателя не е имало
предварителна уговорка и заплащане за транспорт, а последният му е
направил услуга, пътувайки за гр.Пловдив, да вземе със себе си и детето на
свидетеля. Такива обстоятелства обаче не се установяват по делото за
останалите превозвани деца, за които, както се посочи по-горе, е било дадено
изначално съгласие от родителите им за извършване на транспорт и
превозване на децата до гр.Пловдив от лагера по конна езда, находящ се в
с.Хвойна, групата е била предварително съставена и такъв превоз е
организиран и извършен. При тази ситуация, след като в разглеждания
случай се касае за извършен превоз на деца по смисъла на закона, за водача са
приложими въведените в чл.23б, ал.1 от ЗАвПр изисквания, едно от които е
да притежава най-малко две години професионален опит като водач на
автобус, което не се установява спрямо жалбоподателя.
Въпреки това, извършвайки служебна проверка за законосъобразност на
АУАН и НП, съдът констатира допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила при тяхното съставяне, респективно издаване, които
обуславят отмяна на обжалваното постановление като незаконосъобразно.
На първо място, съдът констатира допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, изразили се в неизпълнение на императивните
изисквания на чл.42, т.4 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като нарушенията
съществено засягат правото на защита на санкционираното лице. Описвайки
3
приетото за извършено деяние и актосъставителя, и наказващия орган не
сочат какъв според тях е бил превоза на деца съобразно цитираната по-горе
разпоредба на чл.23б, ал.1 от ЗАвПр, а именно - специализиран, случаен или
превоз за собствена сметка на деца, за които законът е дал определения в §1,
т.23, съответно §1, т.24 и §1, т.4 от ЗАвПр. Така описано вмененото деяние не
е индивидуализирано със своите съставомерни признаци и създава неяснота
относно това каква е била действителната воля на АНО и въз основа на кои
точно фактически обстоятелства е обосновал решението си. Касае се за
недостатъчно ясно излагане на обстоятелства, което се преценя от настоящия
съдебен състав като непълнота във фактическите положение, при които се
твърди да е реализиран състава на нарушението. Този пропуск представлява
нарушение на процесуалните правила на ЗАНН, досежно минимално
необходимото съдържание съответно на АУАН и НП в насока пълно, точно и
коректно излагане на всички обстоятелства, при които е извършено
нарушението и в частност такива, от които да се прецени в какво точно е
обвинен жалбоподателя, както и за какво нарушение му е наложена
административна санкция. Конкретизацията на нарушението от фактическа и
правна страна е от значение за обезпечаване на правото на защита на лицето,
привлечено към административнонаказателна отговорност, което включва и
правото му да знае точно какво административно нарушение се твърди, че е
извършил, за да организира защитата си в пълен обем.
На следващо място, съдът намира за необходимо да посочи, че е налице
и непълнота при описание на приетото в АУАН и НП място на нарушението,
доколкото за такова е посочено „…на паркинга на спортна зала „Колодрума“,
но липсва отбелязване кое е населеното място. Така описано мястото на
нарушението следва да се извежда по логичен път от изложените фактически
обстоятелства, а именно, че се касае за гр.Пловдив, понеже превозът е
извършен до гр.Пловдив. Недопустимо е по аналитичен път да се извеждат
основни факти и обстоятелства, най-малко заради риска, да се направят
различни изводи от страна на наказващия орган, на нарушителя, а и на съда.
По този начин нарушителят е поставен в процесуална ситуация, в която е
нужно да гадае къде е извършено нарушението, респективно срещу кои факти
и обстоятелства ще се защитава, с което сериозно се ограничава правото му
на защитата и именно поради това се касае за съществено процесуално
нарушение, което в случая е неотстранимо с оглед контролните функции на
4
въззивната инстанция. Допълнително прецизното посочване на мястото на
нарушението се свързват с преценката относно компетентността на
актосъставителя и наказващия орган да реализират функциите си в едно
административнонаказателно производство.
Наред с това, неправилно е определен субектът на нарушението, както и
приложена санкционна разпоредба, като на основание чл.105, ал.1 от ЗАвПр
жалбоподателят е санкциониран с глоба в размер на 200 лв. за прието за
извършено нарушение на чл.23б, ал.1 от ЗАвПр. По начина, по който е
описана твърдяната за нарушена норма на чл.23б, ал.1 от ЗАвПр, не сочи
адресатите на предвидените задължения с оглед организацията на подобен
вид превози. При систематическото тълкуване обаче, следва по аргумент от
нормата на чл. 23, ал.1 от ЗАвП да се приеме, че нормативно задълженото
лице е превозвача. Разпоредбата на ал.1 на чл.23 от ЗАвПр сочи
специализирани и случайни автобусни превози да се извършват от
лицензирани превозвачи по договорени с клиента цени при условия и по ред,
определени с наредба, издадена от министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията. Изводът, че субект на
административното нарушение по чл.23б, ал.1 от ЗАвПр е превозвача, се
подкрепя и при анализа на чл.96б, ал.4 от ЗАвПр /коректно приложимата в
случая норма/, съгласно който, всеки който допусне или разпореди
извършването на специализиран, случаен или превоз за собствена сметка на
деца и/или ученици с водачи, чиято възраст е по-малка от 25 години, или с
водачи, които не отговарят на изискването за 2 години професионален опит,
се наказва с имуществена санкция 10 000 лв. Видно от съдържанието на
цитираната норма, същата предвижда като наказание единствено
"Имуществена санкция", а не или "Глоба", което също подкрепя по-горните
съждения, че адресати на задълженията са юридически лица. В
административно наказателното производство, в което тежестта на доказване
е у административнонаказващият орган, не е доказано жалбоподателят Ю. да
има качеството на превозвач. Наред с това коректно приложимата в случая
разпоредба е тази на чл.96б, ал.1 от ЗАвПр, която се явява специална спрямо
общата разпоредба на чл.105, ал.1 от ЗАвПр, на която се е позовал
наказващия орган, за да санкционира жалбоподателя.
Гореизложеното обосновава отпадане на административно
наказателната отговорност на санкционираното лице, ангажирана с
5
издаденото НП за нарушение на чл.23б, ал.1 от ЗАвПр.
На основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН страните имат право на присъждане
на разноски по реда на АПК. Въпреки изхода на делото и своевременно
направеното искане от страна на жалбоподателя в тази насока, съдът не
дължи произнасяне, предвид липсата на представени в хода на настоящото
производство доказателства за реално извършени разходи и техния размер.
С оглед на всичко гореизложено настоящият съдебен състав счита, че
атакуваното Наказателно постановление № 36-0000585/26.09.2022 г. на и.д.
Директор РД „Автомобилна администрация“ гр.Пловдив, с което на Г. Н. Ю.,
ЕГН ********** на основание чл.105, ал.1 от Закона за автомобилните
превози /ЗАвПр/ е наложено административно наказание “Глоба” в размер на
200 лв. за извършено административно нарушение по чл.23б, ал.1 от ЗАвПр,
следва да бъде ОТМЕНЕНО като неправилно и незаконосъобразно.
За изложените изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.
По застъпените мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 36-0000585/26.09.2022 г. на
и.д. Директор РД „Автомобилна администрация“ гр.Пловдив, с което на Г. Н.
Ю., ЕГН ********** на основание чл.105, ал.1 от Закона за автомобилните
превози /ЗАвПр/ е наложено административно наказание “Глоба” в размер на
200 лв. за извършено административно нарушение по чл.23б, ал.1 от ЗАвПр.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд –
гр.Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето
му, по реда на Глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6