Р Е Ш
Е Н И Е
гр. С., 28.10.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН
СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, II-ри състав в публичното заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА ВЪЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДИМЧО Г.
2.
ДАНИЕЛА РОСЕНОВА
при секретаря Даниела Йорданова и
с участието на прокурора Емил Галипонов, като разгледа докладваното от съдия
Вълева в.н.о.х.д. № 470/2019 год.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда от 24.07.2019г. по
н.о.х.д. №2619/2018г. по описа на Специализирания наказателен съд, XII - ти
състав, подсъдимият Д.А. е признат за виновен в извършване на престъпление по
чл. 354а, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, състоящо се в това, че на 02.02.2017 год. в къща, находяща се в гр. К.,
ул. “В. Л.“ № **, като извършител, в съучастие с Л. Н. С. - извършител, без
надлежно разрешително, съгласно Закона за контрол на наркотичните вещества и
прекурсорите, които са включени в Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредба за
реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, Списък на
Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради
вредния ефект от злоупотребата е тях, забранени за приложение в хуманитарната и
ветеринарната медицина, държал високорискови наркотични вещества:
- коноп /марихуана/, с нето тегло 0,50
грама, с процентно съдържание на активното вещество тетрахидроканабинол 19,55
%, на стойност 3,00 лева;
- коноп
/марихуана/, с нето тегло 6,** грама, с процентно съдържание на активното
вещество тетрахидроканабинол 21,38 %, на стойност 36,78 лева;
- коноп /марихуана/, с нето тегло 0,36
грама, с процентно съдържание на активното вещество тетрахидроканабинол 20,03
%, на стойност 2,16 лева и
- 19.67 грама
амфетамин, с процентно съдържание на активното вещество амфетамин 29,2 %, на
стойност 590,01 лева,
за което при условията на чл. 54 от НК е
осъден на лишаване от свобода за срок от три години и пет месеца, при първоначален
строг режим и глоба в размер на 7 000 лева, като е оправдан по по - тежката
квалификация по чл. 345а, ал.2, т. 4 от НК - деянието да е извършено в
условията на опасен рецидив по чл. 29, ал.1, б. „б“ от НК.
На осн. чл.
59, ал. 1, т. 1, вр. ал. 2 от НК първостепенният съд е приспаднал времето през
което подсъдимия Д.А. е бил с мярка за неотклонение задържане под стража,
считано от 03.02.2017г. до 18.04.2017г., както и от 24.07.2019г.
Със същата присъда подсъдимият
Д.А. е признат за невиновен и оправдан по обвинението за извършено престъпление
по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 10, т. 2, вр. ал. 2 от НК, изразяващо се в това,
че от неустановена дата през месец януари на 2015г. до 25.02.2017г. на
територията на гр. С. и страната е участвал в организирана престъпна група -
структурирано трайно сдружение на повече от три лица, с цел да вършат
съгласувано в страната престъпления, за които е предвидено наказание лишаване
от свобода повече от три години, с ръководител С. К. Д. и участници Р. Г. П.,
В. К. Д., И. П. К., К. Б. С., И. С. С., Г. М. Д., К. К. П., К. В. Г., Ц. А. Д.
и И. Д. Д., като групата е създадена с користна цел - получаване на доходи от
престъпна дейност и с цел извършване па престъпления по чл.354а, ал.1 и ал.2 НК.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК в тежест на подсъдимия
Д.А. са възложени направените по делото разноски, възлизащи общо на 705.34
лева, от които 677.14 лева по досъдебното производство и 28.20 лева по
първоинстанционното съдебно следствие.
С присъдата, СНС се е произнесъл и по отношение на
предмети, иззети като веществени доказателства, като част от тях е отнел в
полза на държавата, други е върнал на държателите или е постановил
унищожаването им, като вещи без стойност.
Срещу постановената присъда, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК е постъпил въззивен протест, с оплаквания, детайлизирани в допълнение.
Счита се, че оправдателният диспозитив не отговаря на събраните по делото
доказателства. Доказаността на обвинението по чл. 321, ал. 3, вр. ал. 2 от НК
се обосновава с показанията на свид. Д. и резултатите от специалните
разузнавателни средства, прилагани спрямо Г. Д.. От посочените доказателствени
способи се прави извод за познанството на под. А. със свид. Г. Д. от минал
период и изградените между тях доверителни отношения. Твърди се също, че свид.
Г. Д. е познавал брата на подс. А. и му се е обаждал след задържането на
подсъдимия за да се интересува от него и да предлага помощ. Навежда се още, че
свид. Д., сочил подс. А., като лице снабдявано с наркотици от свид. Д.. Иска се
отмяна на присъдата в оправдателната част, като неправилна, незаконосъобразна,
постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон и постановяване на
нова, с която подс. А. да бъде признат за виновен в извършване на
престъплението по чл. 321, ал. 3, вр. ал. 2 от НК и да му бъде наложено
наказание, предложено от прокурора в първата съдебна инстанция. Прави се и
алтернативна претенция за увеличаване на наложеното ефективно наказание
лишаване от свобода, ако съдът не намери основания за отмяна на присъдата в
оправдателната й част.
Присъдата е атакувана и от
защитника на подс. А. - адв. П.Ч. с въззивна жалба и допълнение към нея.
Поддържа се, че съдът не е изпълнил задълженията си за всестранно, пълно и
обективно изследване на събраните писмени и гласни доказателства, като
неоснователно е кредитирал изцяло показанията на свидетелите Д. А., Г Н.,
поемните лица Х. и Я., като игнорирал изцяло показанията на свид. Л. С.,
въпреки тяхната логичност и последователност. Счита се още, че не бил
индивидуализиран правилно размера на наложеното наказание, не били обсъдени
генералната и специалната превенция и същото се явявало завишено. Моли се
подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатото обвинение, поради липса на
безспорни доказателства за време, място и начин на извършване на
престъплението, за което е осъден, респ. да бъде приложен закон за по – леко
наказуемото престъпление по чл. 354а, ал. 3 от НК. В условията на
алтернативност е заявена претенция за намаляване размера на наложеното
наказание лишаване от свобода, като бъде постановено такова в минимален размер.
След провеждане на заседанието по
чл. 327 от НПК, прокурор от СП е депозирал възражение, в което е мотивирал
несъстоятелност на доводите, изтъкнати в жалбата и е изложил пространни
съображения за правилност на присъдата относно престъплението по чл. 354а, ал. 1 от НК и отсъствието
на материали предпоставки за квалифициране на това деяние по по – леко
наказуемия състав на чл. 354а, ал. 3 от НК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа протеста и наведените с него пороци
на присъдата. Счита, че по делото са събрани доказателства, които установяват престъплението по чл. 321, ал. 3, пр. 2
и пр. 10, т. 2, вр. ал. 2 НК, като в тази връзка се позовава на показанията на
свид. Д. и веществените доказателствени средства, изготвени чрез използване на
СРС по отношение на Г. Д.. Пледира присъдата на
Специализирания наказателен съд да бъде отменена в оправдателната част и да бъде постановена нова, с която
подсъдимият А. бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 10, т. 2,
вр. ал. 2 НК. Счита също, че ако съдът не приеме, че се касае за
престъпление по чл. 321, ал. 3 от НК и подсъдимият не е участвал в организирана
престъпна група, то най-малкото се касае за престъпление по чл. 321, ал. 6 от НК, доколкото са налице данни, че същите са се познавали, имали са
предварителни отношения, постигнали са съгласие да вършат престъпления,
свързани с разпространение на наркотични вещества. Поддържа, че престъплението,
за което подсъдимият А. е бил признат за виновен е доказано от обективна и
субективна страна, като в мотиви първоинстанционният съд е направил обстоен
анализ на събраните по делото гласни и веществени доказателства. Намира, че
държането на наркотични вещества с цел разпространение се доказва не само от
техния вид, но и от намерените уреди, които си били предназначени за това
разпространение. Счита изложените в жалбата на защитника на подсъдимия доводи
са неоснователни. Поддържа направеното в протеста искане за увеличаване на
наказанието.
В съдебно заседание защитникът поддържа депозираната
жалба срещу осъдителната част на присъдата на СНС. Пледира да бъде потвърден
оправдателния диспозитив на присъдата, а по отношение на осъдителния диспозитив
смята, че се касае за по-леко наказуемо престъпление, а именно държане на
наркотични вещества с цел лична употреба. Тезата си мотивира с показанията на
свид. Л. С. и изготвената съдебно-психиатрична експертиза, изясняваща
зависимостта на С. към наркотични вещества. Моли, ако съдът приеме, че се касае
за по - леко наказуемо престъпление да определи наказание в минимален размер.
Подсъдимият А., при предоставената му възможност за лична
защита в хода на съдебните прения, моли да бъде потвърдена оправдателната част на
присъдата. Твърди, че не е участвал в такава група. Заявява, че номерът на Г.,
записан в телефона му, бил номер на Г. С., а не на съпроцесника му Г. Д.. Преди
много години, когато бил осъден като по – малък вземал наркотици и след като се
запознал с Л. знаел, че тя е зависима към наркотиците и искал да я откаже. Не е
знаел, че Л. С. е донесла наркотици в дома му. Твърди, че тя ги е изхвърлила
като са влизали полицаите. Доброволно им отворил да влязат и да направят
претърсването. Явявал се на всички съдебни заседания, с изключение на последния
път, защото бил много зле. В последната си дума моли да бъде оправдан.
Настоящият съдебен състав, като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и
възраженията на страните и след като извърши цялостна проверка на атакувания
съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено
следното:
Специализираният наказателен съд е провел съдебно следствие по общия
ред и въз основа на събраните
доказателства е приел за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Д.А.
е род. на *** ***. Българин е,
български гра жданин, неженен, осъждан, със средно
образование, работил
като пицар в пицария „Г.Е.Г.“ - гр. С..
Наказателното
производство било образувано и водено срещу подсъдимия Д.А.А. и лицата Р.
Г. П., В. К. Д., И. П. К., К. Б. С., И. С. С., Г. М. Д., К. К. П., К. В. Г., Ц.
А. Д., И. Д. Д., С. К. Д. и Л. Н. С.. По отношение Ц. А. Д. наказателното производство било
прекратено на осн. чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК - поради недоказаност на
обвинението, с постановление на прокурор при СП от 15.01.2018г. /л.240 от
първоинстанционното дело/, а за останалите лица, извън подсъдимия А. е
приключило със споразумение за решаване на делото.
Подсъдимият Д.А. е предан на съд с обвинения за извършено престъпление
по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 10, т. 2, вр. ал. 2 от НК и по чл.354а, ал. 1,
пр. 4, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Второто
обвинение на подсъдимия А. е било изменено в хода на първоинстанционното
съдебно следствие при условията на чл. 287, ал. 1 от НПК в по - тежко наказуемия
състав на чл. 354а, ал. 2, т. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б“, вр. чл.
20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
Обвинението по чл. 354а, ал. 2, т. 4 вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б.
„б“ вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал .1 от НК първостепенният съд е приел за доказано,
като се е основал на следната фактическа обстановка:
На 02.02.2017 год. в Сектор „ПКП“
при ОД МВР - С. постъпила оперативна информация, че подсъдимият Д.А. *** държи
в дома си наркотични вещества и ги разпространява. Информацията била добита от
свидетеля Д. А., разузнавач в ОД МВР-С. и същата била докладвана незабавно на
прекия му началник. С оглед обстоятелството, че съществувала възможност
наркотичните вещества да бъдат укрити, спешно се пристъпило към извършване на
проверка в жилището на подсъдимия А.,*** (къща). Свидетелят А., заедно с други
свои колеги, между които и свидетеля Г Н. от РУ- К. отишли на адреса, потропали
на вратата и събудили подсъдимия А.. Последният излязъл сънен и съобщил, че
приятелката му Л. Н. С. е вътре и спи. С. била събудена и двамата с Д.А. били
изведени от помещението, което обитавали- стая, намираща се в дясно на
коридора, влизайки от входната врата на къщата. В къщата имало още една стая,
която се ползвала от дядото на подсъдимия А..
Свидетелят А. влязъл в стаята на подс. А. и
веднага усетил миризма на марихуана. Мястото на произшествието било запазено от
полицейските служители до идването на разследващ полицай и дежурна група от
РУ-К., които да извършат претърсване и изземване на обитаваното от подсъдимия и
приятелката му помещение.
На място пристигнал дежурен екип
и разследващ полицай, които пристъпили към претърсване и изземване на
веществени доказателства. По време на претърсването свид. С. била навън. Вътре
бил само подсъдимият А., в чието присъствие както и в присъствието на поемните лица – свидетелите Й. Я. и Ю. Х.
били осъществени следствените действия. Свидетелят А. също останал и
непосредствено възприел случващото се. При самото претърсване, на пода до
леглото свидетелят А. настъпил черен чорап, който бил неестествено твърд.
Чорапът бил отворен и вътре в него се установило, че има 4 на брой бучки с бял
цвят в неправилна форма и зелена твърда маса. Свидетелят А. видял, че на рафт
на секцията в стаята имало картонена кутия от „Орео“ с поставени вътре мелничка
за марихуана (гриндер), електронна везна и зелена тревиста маса, която
реагирала при направения тест на марихуана. Същите били иззети като веществени
доказателства. Наркотици били намерени още в дамската раница на приятелката на
А. –свид. С., както и във външен джоб на мъжко дънково тъмносиньо яке, закачено
в гардероба. Още 7 бр. сгъвки с марихуана били намерени и иззети на тезгяха до
гардероба и прахообразно вещество до тях. Подсъдимият А. заявил на полицейските
служители, че наркотиците са негови, както и че якето е негово. Свид. С.
идентифицирала дамската раница като нейна. Освен наркотичните вещества и
другите открити предмети, които са били приобщени по делото като веществени
доказателства, бил иззет и мобилен телефон марка „Н.” със СИМ карта.
По случая било образувано
досъдебното производство № 14/2017 год. по описа на РУП – К..
Извършеното при неотложност
претърсване и изземване, било обективирано в съставен по установения от НПК ред
протокол от 02.02.2017 год. (т.11, л.4-6 от ДП), който бил одобрен
с Определение от 03.02.2017 год. по ЧНД № 89/2017 год. по описа на
РС-К., на основание чл.161, ал.2 от НПК (т.11, л.32-33 от ДП).
От съставения по делото протокол
за това процесуално действие по разследването е видно, че в помещението,
ползвано от подсъдимия Д.А. са намерени и иззети следните веществени
доказателства:
Обект №1 - зелена тревиста маса,
1бр. електронна везна, 1бр. гриндер (мелничка) и 1бр. СИМ – карта, намерени в
картонена кутия с надпис „Орео“ на третата етажерка отдолу нагоре на секцията,
разположена в дясно на вратата. Тревистата маса била
изпробвана с полеви тест „Cananabis test”
и реагирала на наркотично вещество канабис;
Обект №2 - прахообразно вещество,
бяло на цвят, намерено в мъжко дънково
тъмносиньо яке на закачалка в гардероба до прозореца, в горен ляв външен джоб.
При направения полеви тест с „Multi party drugs test”,
намереното вещество реагирало на ХТС;
Обект №3 - зелена тревиста маса, намерена в
десен страничен външен джоб на кожена черна раница върху леглото срещу вратата.
Тревистата маса била изпробвана с полеви тест „Cananabis test” и реагирала на
наркотично вещество канабис;
Обект №4 - черен текстилен чорап
с 2 броя найлонови черни пликчета с 4 бр. бяла твърда маса (намерен на пода до
леглото). Веществото било изпробвано с полеви тест с „Multi party drugs test”.
На масата е намерен и иззет 1бр. мобилен телефон с марка „Н.“, модел 1208 с имей
***************;
Обект №5 – 7 бр. сгъвки с остра миризма със зелена тревиста маса,
изпробвани с полеви тест „Cananabis test”, намерени на тезгяха до гардероба
на секцията. При направения полеви тест същите реагирали на наркотично вещество
канабис.
Намерените обекти били иззети от
ползваната от подсъдимия и С. стая и запечатани в присъствието на Д. А. и
поемните лица - свидетелите Й. Я. и Ю. Х., респективно приобщени като
веществени доказателства по воденото досъдебно производство. Бил съставен и фотоалбум,
приложен по делото (т.11, л.10-19 от ДП).
Воденото в РУП-К. досъдебното
производство №14/2017 год., пр.пр.№ 123/2017 год. по описа на РП - Ихтиман било
прието по компетентност от Специализирана прокуратура с постановление на
прокурор от 12.06.2017 год. Същото било обединено с водено в Специализирана
прокуратура досъдебно производство №61/2016 год. по описа на ГД „БОП“,
пр.пр.№520/2016 год. на основание чл.217 от НПК, с мотив, че образуваните дела
били за различни престъпления и срещу различни лица, но имали връзка помежду си
и това се е налагало за разкрИ.е на обективната истина. На основание чл. 217а
от НПК, извършените действия по разследването и другите процесуални действия
преди обединяването на делата са запазили процесуалната си стойност по обединеното
дело.
Изложената
фактическа обстановка първостепенният съд е приел за установена въз основа на заключенията на назначените и изпълнени в хода на досъдебното производство експертизи, въз на приобщените по
делото писмени доказателства, на гласните доказателства по делото: от
показанията на свидетелите, кредитирани от първоинстанционния съд в посочените
в мотивите към Присъда по н.о.х.д. №2619/2018г. на Специализирания наказателен
съд, XII - ти състав, части, а именно: на свидетелите Д. Г. А., Й. С. Я., Ю. К.
Х., Л. Н. С., Г К.ов Н., А. А.А. - брат на подсъдимия, частично от обясненията
на подсъдимия, кредитирани за конкретни обстоятелства, както и въз основа на
приложените по делото веществени доказателства, иззети от дома на подсъдимия
Д.А., и на приложените и надлежно приобщени към доказателствения материал писмени
и веществени доказателствени средства.
Горната
фактическата обстановка, преимуществено е вярно установена в проверявания
съдебен акт. Не кореспондират с доказателствената съвкупност фактологическите
изводи, че 7 бр. сгъвки с марихуана били
намерени и иззети на тезгях до гардероба, както и че в якето на подс. А. е
намерено наркотично вещество със съдържане на амфетамин. В протокола за извършените действия по разследването в дома на
подсъдимия Д.А. на 02.02.2017 г. е отразено, че 7
бр. сгъвки с остра миризма със зелена тревиста маса са открити в черен найлонов
плик, поставен в черен текстилен чорап, наред с други 2 черни пликчета с 4 бр.
бяло прахообразно вещество. Точно тези 7 бр. сгъвки са описани като обект №5 в
протокола за претърсване и изземване и са изследвани с назначената
физикохимична експертиза /т. 11, л.124 от ДП/, приключила със заключение, че
растителната маса представлява коноп с общо нето тегло 6,** грама, с процентно
съдържание на активното вещество тетрахидроканабинол 21,38 %. В
доказателствения способ, възпроизвеждащ следствените действия, предприети в
стаята на подс. А. е вписано открИ.ето на 8 бр. сгъвки на тезгях на секцията, но
те са били поставени до бяло прахообразно вещество и не са иззети като
веществени доказателства. Свидетелят А., на чиито показания с основание и след
съпоставка с останалия доказателствен материал, СНС се е доверил, в разпита си
от досъдебното производство, прочетен поради липса на спомен за всички детайли
по случая и поддържан при приобщаването по чл. 281, ал. 4 от НПК също изяснява
намирането на 7 бр. сгъвки с остра миризма и зелена тревиста маса в черния
чорап, където били скрити четири бучки бяла твърда маса, измерена от
заключението на физикохимична експертиза /т. 11, л. 114 от ДП/ като 19.67
грама, с процентно съдържание на активното вещество амфетамин 29,2 %, на
стойност 590,01 лева, видно от заключението на фармакологичната експертиза
/т.14, л. 100 – 152 от ДП/.
Не
е вярно и възприетото в мотивите на проверявания съдебен акт, че в якето на
подс. А. е намерено наркотично вещество – амфетамин. За да стегне до този
извод, първостепенният съд не е забелязал, че бялото прахообразно вещество,
иззето от връхната дреха на подс. А. и описано като обект №2 в протокола за
претърсване и изземване от 02.02.2017г. съобразно заключението на физикохимична
експертиза /т. 11, л. 114 от ДП/ не съдържа вещества поставени под контрола на
ЗКНВП. Вещото лице Кузманова е изяснило, че в обсъжданото бяло прахообразно
вещество имало парацетамол.
Очертаните
фактологически грешки при установяване на релевантната обективна действителност
не се отразяват на юридическото разрешение на казуса, защото същественото е, че
инкриминираните наркотични вещества са намерени в стаята, обитавана от подс. А.
и свид. С.. Дали те са открити в яке, на секцията, или в чорап не разколебава
извода за упражняване на факт. власт върху тях от страна на подс. А. и неговия
съучастник свид. С.. Подсъдимият не оспорва наличието на инкриминираните
наркотични вещества в стаята му. Той твърди, че наркотичните вещества не са
негови, а са притежание на Л. С. и са закупени от нея за лична употреба, както
и че той не е знаел за внасянето им в дома му. Наличието на два различни вида
наркотични вещества – марихуана и амфетамин, разположени на различни места в
стаята – в чорап и в картонена кутия на секцията опровергава версията на подс.
за липса на знание. Освен многообразието на наркотичните вещества, в помещението
е имало електронна везна и уред за рязане на марихуана, което също противостой
на твърдяната от подс. А. липса на знание. Все в същата посока е силната
миризма на марихуана в стаята и намирането на две угарки със силна миризма на
марихуана в коша за боклук. Ето защо, въззивният съд намира, че правилно
първостепенният съд не е приел за достоверни обясненията на подсъдимия А. в
частта, в която същият твърди, че наркотичните вещества не са негови, закупени
са от свид. Л. С. за лична употреба и че не е знаел, че свид. С. е внесла тези
вещества в обитаваната от него стая. Подсъдимият може да дава всякакви
обяснения, включително и неверни и това е израз на неговото право на защита.
Съдът намира, че обясненията на А. в тази им част са именно израз на неговото право
на защита и не отговарят на обективната истина. Правилно са приети за
недостоверни и обясненията на подсъдимия А. и показанията на свидетеля С. в
частта, в която лицата твърдят, че откритата и иззета везна се използва за
домакински нужди, както и в частта, в която А. твърди, че гриндерът му е
подарен като сувенир. Истинността на техните твърдения се опровергава от факта,
че везната и гриндерът са открити в кутия от бисквити „Орео“ и в същата тази
кутия е намерена и зелена тревиста маса, реагирала при направения тест на
марихуана. Съставът на СНС, в мотивите към атакувания съдебен акт е направил
детайлен разбор на обясненията на подс. и показанията на свидетелите, изложил е подробно причините, поради което се
е доверил на гласните доказателствени средства и за кои обстоятелства, които
съображения се възприемат изцяло от въззивния съдебен състав. На подробен
разбор са подложени и показанията на свид. С. и правилно е заключено, че те са
плод на желанието й да оневини подс. в частта в която тя твърди, че наркотичните
вещества са само нейни. Свид. С. е разпитана двукратно в хода на
първоинстанционното съдебно следствие. При първия разпит тя е посочила, че
марихуаната и амфетамина са намерени в чантата й, като пояснява, че когато
дошли полицаите се опитала да ги вземе, но ги изпуснала. Инкриминирания
амфетамин е бил скрит в чорап, което предполага целенасочено действие по
поставянето му там, а не просто „изпускане“. Вън от това, свид. С. изобщо не
споменава за тревистата маса, открита в кутия на секцията, редом с везна и
гриндер, които факт красноречиво говори за фактическото отношение към
наркотичните вещества към приобретателя на помещението, какъвто е подс. А..
Епизодичната вредна употреба на психоактивни вещества от страна на свид. Л. С.,
установена от заключението на изготвената съдебно-психиатрична експертиза
/т.15, л.66 от ДП/, не игнорира извода за упражняване на фактическо господство
върху наркотичните вещества от подс. А., понеже те като количество и вид,
надхвърлят нужното за индивидуална употреба. Защитния довод в обратната посока
е неоснователен.
Вследствие
на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че събраните и проверени в
хода на проведеното първоинстанционна съдебно следствие доказателствени
материали водят до несъмнен извод, че подсъдимият А. е извършил престъплението
по чл. 354а, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
Правилно
първостепенният съд е признал подсъдимия за невинен в това
деянието да е извършено в условията на опасен рецидив - след
като деецът е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за
умишлени престъпления от общ характер, ако поне едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по чл. 66
НК и е направил извод, че предходните осъждания
на А. по НОХД № 638/20** год. по описа на ОС - Б. и по НОХД №21658/20** на Софийски
районен съд са за престъпления, извършени при условията на реална съвкупност,
поради което следва да се приемат като едно осъждане.
За да е налице
квалифициращият признак „опасен рецидив” е необходимо деянието да е извършено след като деецът е бил
осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от
общ характер, ако поне едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по
чл.66 НК.
От приложената по делото
справка за съдимост, ведно с бюлетини към нея, както и от справка на ГД
„Изпълнение на наказанията” е видно, че спрямо подсъдимият А. са постановени
два осъдителни съдебни акта:
- определение за одобряване на споразумение по НОХД
№638/20**г. на Окръжен съд - Б., влязло в сила от 11.07.20**г., с което за
престъпление по чл. 354а,ал.1 от НК, извършено на 23.08.2012 год. му е
определено наказание лишаване от свобода за срок от седем месеца и десет дни,
което да се изтърпи при първоначален общ режим, като от същото е приспаднато
времето през което е бил задържан под стража, считано от 24.08.2012 год. до
27.12.2012 год., както и времето през
което е бил с мярка за неотклонение „Домашен арест“, считано от 27.12.2012 год.
- присъда
по НОХД № 21658/20** год. на Софийски районен съд, потвърдена с Решение №343/23.03.2015 год. по ВНОХД №
803/2015 год. по описа на СГС, в сила от
23.03.2015г., с която за престъпление по чл.354а, ал.1 от НК е извършено на
14.04.2012 год му е определено наказание лишаване от свобода за срок от осем
месеца, изпълнението на което е отложено за срок от три години на основание
чл.66 ал.1 от НК.
Престъпленията по двете дела са извършени при условията на
реална съвкупност, преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от
тях, поради което те представляват едно осъждане и не покриват изискванията на
чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК. В този смисъл Постановление №2 от 27. –
29.04.1970г. на Пленума на Върховния съд, изм. и доп. с Постановление №6 от
12.04.1983г и № 7 от 26.07.1987г. на Пленума на ВС.
Не е
налице и другата хипотеза на опасния рецидив, уредена в чл. 29, ал.1, б. „а“ от НК, понеже и двете предходни наказания са лишаване от свобода в размер по –
малък от една година.
По
отношение на направеното от защитника на подсъдимия искане за прилагане на
закон за по-леко наказуемо престъпление съдът намира същото за неоснователно,
тъй като квалифициращият признак в нормата на чл. 354а, ал. 1 от НК „с цел
разпространение“ се извежда от реално осъществили се факти в действителността.
Такъв факт в настоящия случай, на първо място, е количеството на намерените
наркотични вещества- 19,67 гр.
прахообразно вещество, в което съгласно изслушаното и надлежно приетото
от СНС експертно заключение се е доказало наличие на амфетамин (29,2%); обект с
нето тегло 0,50 гр., представляващ коноп със съдържание на активен компонент
тетрахидрокарабинол 19,55%; растителна маса с нето тегло 0,36 гр.,
представляваща коноп със съдържание на активен компонент тетрахидрокарабинол
20,03%; растителна маса с нето тегло 6,** гр., представляваща коноп със
съдържание на активен компонент тетрахидрокарабинол 21,38%. На второ място,
фактът, че са намерени два вида наркотични вещества- амфетамин и коноп, поставени съгласно представените
пред първостепенния съд експертни заключения под контрол съгласно ЗКНВП към
чл.3,ал.2, включен в Списък 1- „Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве, поради вредният ефект от злоупотреба с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ от Наредбата за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични. За преследваната от
дееца цел говори и обстоятелството, че наркотичните вещества са открити в
различни разфасовки и на няколко различни места в обитаваната от подсъдимия А.
стая, в която на датата на извършеното претърсване и изземване, се е намирала и
Л. С.- приятелка на подсъдимия към онзи момент. Освен това в обитаваното от А.
жилище са открити и иззети и везна, която служи за измерване на количеството
наркотични вещества, както и гриндер, който служи за стрИ.е на марихуана.
Описаното количество и многообразие на държаните наркотични вещества,
съпътствани с упражняване на фактическа власт върху уред за нарязване на
марихуана и везна, води до направения от СНС извод за наличие на специалната
цел по чл. 354а, ал. 1 от НК, поради което претенцията за квалифициране на
престъплението по по – леко наказуемия състав на чл. 354а, ал. 3 от НК не може
да бъде уважена.
Обосновано първостепенният съд е намерил обвинението за
извършено престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 10, т. 2, вр. ал. 2 от НК
за недоказано. Разрешението му е аргументирано с подробен и прецизен анализ на
инкорпорираната доказателствена съвкупност и се споделя изцяло от въззивната
инстанция, с изключение на констатацията за отсъствие на документирани във веществените
доказателствени средства разговори между подс. А. и свид. Г. Д.. Тази погрешна
констатация не променя извода за липса на достатъчна по обем и убедителност
доказателствена маса, която да позволи да се заключи несъмнено, че подс. А. е
извършил вмененото му престъпление по чл. 321, ал.3, вр. ал. 2 от НК или е
постигнал сговор със свид. Д. за вършене на престъпления по чл. 354а от НК.
Никои от разпитаните по делото свидетели, сключили
споразумение, с което признали ръководенето или участието си в разследваната
организирана престъпна група не сочи подсъдимия А. да е бил част от нейния
персонален състав. Свидетелите С. Д., Р. П., В. Д., И. К., К. С., И. С., К. П.,
К. Г. и И. Д. Д. твърдят, че дори не познават подсъдимия и не са го виждали
преди стартиране на наказателното производство. От членовете на престъпното
сдружение единствено Г. Д., разпитан в хода на съдебното следствие в
първоинстанционния съд, го е разпознал
като лицето, с което се е запознал през
2012 год. в ареста на гр. Б. и от тогава
поддържали отношения. Свид. Д. не дава
сведения да е продавал наркотични вещества на подсъдимия А. или последният да е
купувал такива от него, нито пък идентифицира подс. А. като участник в
организираната престъпна група. Независимо, че свид. Д. не е категоричен и
разказа му изобилства от уклончивото „не помня“, не са събрани други годни
доказателствени източници, които да разколебаят достоверността на неговите
показания относно обстоятелствата, обхванати от предмета на делото. По време на
досъдебно производство, впоследствие и в хода на съдебно следствие в първата
инстанция подс. Д. А. не е бил разпознат от нито едно лице, което да го свързва
по какъвто и да е начин с престъпното сдружение и у него не са открити
предмети, които да индикират връзка с осъдените лица и престъпната дейност, за
която е била ангажирана наказателната им отговорност.
Прокурорът аргументира обвинителната теза за първична
престъпна дейност, покриваща белезите на
чл. 321, ал. 3, вр. ал. 2 или чл. 321, ал. 6 от НК с показанията на свид. Д.,
твърдение за телефонна комуникация между свидетелите А. А. /брат на подс./ и Д.
осъществена след задържането на подс. А., с намирането на телефонен номер на
свид. Д. в телефона на подс. А. и с веществените доказателствени средства, плод
на СРС. Показанията на свид. И. Д. са подложени на детайлен разбор в
проверявания съдебен акт. Коментирания свидетел няма непосредствени възприятия
за поведението на подс. А. и свид. Д., а е участвал в експлоатацията на СРС и
преразказва собствените си изводи за случилото се в обективната действителност,
изградени въз основа на чутото при прилагане на способа „подслушване“. В
принципен план логическите разсъждения на свид. Д. не са фактически данни,
поради което нямат юридическата стойност на доказателство. В правната теория и
съдебна практика няма също спор, че съществуването и достъпността на първичния
доказателствен източник, каквито са ВДС е пречка за използване на производния,
както правилно е отбелязъл СНС. Информацията събрана посредством способа
„подслушване“, прилаган спрямо свид. Г. Д. е опредметена в папка 7 от
некласифицираните на осн. чл. 36, ал. 3 от ППЗЗКИ документи. Там са
материализирани 17 разговора /пор. №№2; 7; 8; 16; 19; 20; 22; 23; 25; 26; 27;
43; 44; 52; 53; 54 и № 57/ между свид. Г. Д. от тел. номер ********** и подс.
А. от телефонен номер **********, посочен за ползван от самия него при снемане
на самоличността му в протокол от 02.02.2017г. /т.11, л. 62 от ДП/. От
съдържанието на тази комуникация не може да се формира категорично заключение,
че свидетелят Г. Д. е снабдявал подсъдимия А. с наркотични вещества, които
впоследствие А. да продава и че подс. А. се е обвързал с други лица за да върши
престъпления. Употребените в разговорите изрази и словосъчетания не позволяват
да се направи подобен извод. От друга страна, съгласно правилото на чл. 177,
ал. 1 от НПК обвинението и присъдата не могат да се основават само на данните
от специални разузнавателни средства, а други доказателства по делото, че А. е
бил участник в организираната престъпна група не са събрани, напротив всички
участници в групата категорично заявяват, че не познават подсъдимия, единствено
Г. Д. заявява, че го познава от затвора в гр. Б.. Съдебната практика е утвърдила
разбирането, че участниците в организирана престъпна група не е нужно да се
познават или да контактуват по между си, но всеки участник трябва да знае, че в
групата участват поне още две лица, които извършват действия по осъществяване
целите на групата- извършване на престъпления от съответния вид. Въпреки това
обаче по делото отсъстват доказателства, което с категоричност да показват
участието на А. в групата и извършването от него на действия за постигане на
поставените престъпни цели.
Представителите
на държавното обвинение в обвинителния акт и в пледоариите пред
първоинстанционния и въззивния съд неотклонно поддържат осъществен телефонен
контакт между свид. Д. и брата на подсъдимия А., в който свид. Д. се е
интересувал от намереното количество наркотици у подсъдимия, къде е бил
задържан и за развитието на делото. Първоинстанционният съд е дал обстоен
отговор на изтъкнатата теза и с основание я е отхвърлил като недоказана.
Доказателства за комуникация между свид. Д. и А. А. в кориците на делото липсват.
Във веществените доказателствени средства подобни разговори не са обективирани.
Свид. Д. и А. А. също не изнасят данни да са контактували помежду си. Освен
това, дори и да се беше установило, че такива разговори са провеждани, само от
това не би могло да бъде доказано по несъмнен начин участието на подсъдимия А.
в организираната престъпна група. Няма такова естество и фигурирането на тел. №
********** под името „G.“ в мобилния апарат, ползван от подс. А. – факт несъмнено установен от
заключението на компютърно – техн. експертиза /т.11, л. **1 от ДП/. Като се
остави настрана, че от този тел. № не е провеждана контролираната комуникация,
по делото липсва информация, че тъкмо свид. Г. Д. е негов фактически ползвател
или титуляр, за разлика от тел. № **********, който видно от справка рег. №С
2140/31.01.2019г. на БТК ЕАД /л.238 от първоинстанционното дело/ е бил
регистриран на негово име през периода 18.122014г.- 17.10.2017г. Въззивният съд
не положи допълнителни усИ. за изясняване принадлежността на разисквания тел. №
**********, защото дори и положителното му установяване в смисъла наведен от
прокурора, няма да доведе до различни изводи, тъй като с този № не е
опредметена комуникация, нито във ВДС, нито в тел. апарат, намерен във факт .
власт на подсъдимия. Записването на тел. № на Г. Д. в моб.апарат на подс. А. не
би могла да бъде отнесено към останалите обективно установени факти и
съпоставено с тях до обоснове доказателствена скрепеност на обв. теза.
По
време на съдебните прения във въззивното производство прокурорът от АСП пледира
алтернативно, че деянието осъществява признаците на престъпния състав по чл.
321, ал. 6 от НК. Съдът намира, че от доказателствата по делото не се
установява постигане на предварително съгласие, две насрещни съвпадащи
волеизявления, каквото представлява сговорът, между подсъдимия А. и свидетеля
Г. Д., за извършване на престъпления по чл. 354а от НК, поради което счита, че
престъпният състав на чл. 321, ал. 6 от НК не е изпълнен от подсъдимия А..
Поради изложеното и с оглед липсата на
достатъчно доказателства, от които да се направи несъмнен извод за виновността
на подсъдимия А., въззивният съд намира, че подсъдимият А. не е участвал в
описаната организирана престъпна група и не е осъществил престъплението по чл.
321, ал. 3, пр.2 и пр.10, т.2 във вр. с ал. 2 от НК, нито това по чл. 321, ал.
6 от НК.
При индивидуализиране на
наказателната отговорност на подс. А. правилно СНС е определил и наложил
наказание при условията на чл. 54 от НК. Наложеното наказание лишаване от
свобода за срок от три години и пет месеца и кумулативното глоба от 7 000
(седем хиляди) лева е определено в рамките на санкционната част от
разпоредбата, като са съобразени целите на наказанието, регламентирани в
разпоредбата на чл. 36 от НК, поради което се явява справедливо.
Правилно първостепенният съд е отчел
като отегчаващите обстоятелства обремененото съдебно минало на подсъдимия.
Последният е осъден за две деяния, извършени в условията на съвкупност, като и
двете са за държане на наркотични вещества, т.е. със същия обект на защита,
като настоящото. Извършването на аналогично престъпление след осъждане говори
за проявена упоритост в престъпната дейност и за отсъствие на възпитателен
ефект от наложеното наказание. Върху подсъдимия А. вече е въздействано с методите
и средствата на наказателното право с оглед възникналите между него и държавата
наказателни правоотношения, реализирани във водените срещу него наказателни
производства по НОХД № 638/20** год. по описа на ОС – Б. и НОХД №21658/20** на
Софийски районен съд. Престъплението, за което е образувано
настоящото производство е извършено в изпитателния срок на условно осъждане.
Освен това подсъдимият А. веднъж вече е търпял ефективно наказание лишаване от
свобода. Тези обстоятелства обуславят високата степен на обществена опасност на
дееца и предопределят нуждата от по – сериозна санкция. Неправилно обаче СНС е
оценил като отегчаващо отговорността обстоятелство процесуалното поведение на
подс. А. в края на съдебното производство, изразяващо се в опит да се укрие и
да осуети провеждане на съдебното производство. Вероятно СНС е имал предвид
неявяването на подс. А. за с.з. на 05.07.2019г. Това еднократно отклонение,
разгледано на фона на безукорното процесуално поведение на подс. А. през
останалото времетраене на наказателното производство не може да се третира като
отегчаващо отговорността обстоятелство и да доведе до утежняване на наказателно
– правното му положение. Още повече, че за отсъствието си, подс. А. е
представил оправдателни медицински документи – мед. направление от 05.07.2019г.
и амб. лист №3744/05.07.2019г., изд. от д-р К., но отразеното в тях влошено
здравословно състояние не е прието за уважителна причина за неявяване, защото
не са били скрепени с медицинско удостоверение по образец по чл. 18, ал. 2 от Наредба
за медицинската експертиза. Ето защо въззивният съд счита, че СНС погрешно е
включил в категорията на отегчаващите отговорността обстоятелства процесуалното
поведение на подс. А. в края на съдебното следствие. Законосъобразно СНС е
оценил като смекчаващи отговорността обстоятелства младата възраст на
подсъдимия, оказаното съдействие на компетентните органи в началото на
производството и трудовата му ангажираност, като следва да се отбележи, че
никое от тях не е изключително, нито пък взети в съвкупност могат да се
охарактеризират като многобройни по смисъла на чл. 55 от НК. На посочените
смекчаващи отговорността обстоятелства противостои предходното осъждане на
подс. А.. То разкрива висока степен на обществена опасност на дееца. Именно
това обстоятелство не позволява отмереното от СНС наказание лишаване от свобода
за срок от три години и пет месеца, в комплекс с наказание глоба в размер на
7 000 лева, в размер близък до минималния да бъде намалено. То е
справедливо и в пълна степен съответства на тежестта на извършеното, на личната
обществена опасност на дееца и ще съдейства за постигане на генералната и
индивидуалната превенция.
Правилно
първостепенният съд е постановил отмереното на подсъдимия Д.А.А. наказание от
три години и пет месеца „Лишаване от свобода“ да бъде изтърпяно при
първоначален строг режим. За извършеното от него престъпление, санкционирано с
определение за одобряване на споразумение по НОХД № 638/20** год. по описа на ОС – Б., влязло в сила на 11.07.20** г., му е
наложено наказание лишаване от свобода за срок 7 месеца и 10 дни. Това
наказание е изтърпяно на 11.07.20**г., чрез приспадане на времето, през което е
бил задържан, считано от 24.08.2012г. до 27.12.2012г. и времето, през което е
бил с мярка за неотклонение „Домашен арест“, считано от 27.12.2012 г. до
11.07.20**г. От датата на изтърпяване на обсъжданото наказание – 11.07.20**г.
до датата на извършване на деянието, предмет на настоящото дело не са изминали
5 години, поради което е приложима разпоредбата на чл. 57, ал.
1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС. Третата хипотеза на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС също е налице, защото престъплението, санкционирано с първоинстанционната
присъда е извършено в изпитателния срок на условното осъждане по НОХД
№21658/20**г. на РС – С., а сборът на двете наказания надхвърля 2 години.
Първостепенният
съд е пропуснал да се произнесе за приложението на разпоредбата на чл. 68, ал.
1 от НК. Следвало е да постанови изпълнение на отложеното наказание, тъй като
деянието е осъществено, преди да е изтекъл тригодишния изпитателен срок по
предходното осъждане. Въззивната инстанция не разполага с възможност да
отстрани този пропуск, тъй като по този начин би се произнесла за първи път и
би лишила страните от една инстанция.
В съответствие с нормата на чл. 59, ал. 1, т. 1, вр. ал.
2 от НК, първостепенният съд е приспаднал времето, през което подсъдимия А. е
бил задържан, считано от 03.02.2017г. до 18.04.2017г., както и от 24.07.2019г.
С оглед изхода на делото,
законосъобразно на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, първостепенният съд е
възложил в тежест на подсъдимия А. направените по делото разноски по
обвинението, за което е ангажирана наказателната му отговорност. Присъденият
размер от 28,20 лв. по сметка на СНС отговаря на действително направените разходи
в хода на съдебното следствие и включва 20 лева възнаграждение за вещото лице
А., изпълнило заключението на компютърно – техническата експертиза /прил. в
т.11, л. **1 от ДП/ и 8.20 лева пътни разноски за свид. Х.. Размерът на
разноските, направени по досъдебното производство, които подс. А. следва да
понесе по правилата на съразмерността е изчислен неправилно, понеже възлиза на
749.27 лева, разпределени както следва: 62.82 лв. възнаграждение за вещото лице
изпълнило дактилоскопна експертиза по протокол №17/ДКТ – 236 /т.11, л. 103 от
ДП/; 148.12 лв. възнаграждение за вещото лице изпълнило компютърно -
техническата експертиза /т.11, л. **1 от ДП/; 296.24 лв. възнаграждение за
двете вещи лица, изпълнили комплексната психолого – психиатрична експертиза
/т.15, л. 81 от ДП/; както и 242.09 лева представляващи половината от
изплатените възнаграждения за вещите лица изпълнили физикохимичните експертизи
/т.11, л. 112, л. 124 от ДП/, фармакологичната експертиза и за изготвяне на
фотоалбум за онагледяване резултатите от претърсването и изземването в дома на
подс. А.. Разликата между действително дължимите 749.27 лева и присъдените от
СНС 677.14 лева не е основание за ревизия на присъдата, а е предпоставка за
допълнително произнасяне от първата инстанция по пътя на чл. 306, ал. 1, т. 4
от НПК. На практика първоинстанционният съд е пропуснал да се произнесе по
всички разноски, направени по досъдебното производство и следва да отстрани
този порок чрез допълнително произнасяне по чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК.
При осъществяване
на цялостна служебна проверка на оспорената присъда, съдът не намери допуснати
съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяната й. Преценката за
достоверността на гласните доказателствени източници е направена въз основа на
логичността, последователността и съпоставката помежду им и с останалите
доказателствени способи, като не са надценени показанията на свид. А., Н. и
поемните лица, нито са игнорирани свидетелските показания на Л. С. и
обясненията на подсъдимия. Упрекът в този аспект, споменат в допълнението към
въззивната жалба не отговаря на съдържанието на мотивите и е неоснователен.
Не са
налице и основания за изменение на присъдата, поради което тя следва да бъде
потвърдена.
Така мотивиран и на
основание чл. 338 от НПК съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
присъда от 24 юли 2019 година по НОХД № 2619/2018 г. на Специализирания
наказателен съд.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване и протестиране пред ВКС на РБ в 15- дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.