№ 3376
гр. София, 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20211110166266 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на /фирма/ срещу СН.
АТ. Н., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване
дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 49983/2021г. на СРС, 40
състав, а именно: 2 375,55лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019 г.,
ведно със законната лихва от 27.08.2021г. до изплащане на вземането, и
557,79лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2018г. до
18.08.2021г.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия, чиито клаузи са обвързали абонатите на топлопреносното
предприятие без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е
доставил до процесния имот, находящ се в /населено място/, аб. № *********,
топлинна енергия на претендираната стойност, която не е заплатена. Посочва,
че ответникът дължи и лихва за забава върху главните вземания.
Съобразно изложеното, моли за уважаване на предявените искове.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения
срок, с който оспорва предявените искове. Отрича да е клиент на топлинна
енергия, евентуално ищецът да му е доставил топлинна енергия на сочената
стойност. Прави и възражение за изтекла погасителна давност за вземанията
преди 27.08.2018г.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
1
Третото лице – помагач – /фирма/ изразява становище за основателност
на исковете.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни
установителни искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153,
ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия“ са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. Съгласно задължителните разяснения, дадени в т.
1 на ТР № 2/17.05.2018г. по тълк. дело № 2/2017г. на ОСГК на ВКС,
собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения
имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди
съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който
ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената
й. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците
и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия. Писмената форма на договора не е
форма за действителност, а форма за доказване.
От представения по делото договор за продажба на държавен недвижим
имот по реда на НДИ от 1989г., който не е оспорен, се установява, че
ответникът С.Н. е собственик на процесния /населено място/. В представения
списък на ОС на ЕС, проведено във връзка с избор на лице, което да
осъществява отчитане и дялово разпределение в ЕС /л. 34-36/, като
собственик на ап. 21 отново фигурира С.Н. и е положен подпис срещу името,
който не е оспорен и на основание чл. 180 ГПК съдът следва да приеме, че
изявлението принадлежи на сочения за негов автор. Това изявление има
характера на извънсъдебно признание за притежанието на правото на
собственост на ответника върху имота, както и за това, че същият е
топлофициран и за него има издаден абонатен № *********. От изслушаното
и прието заключение по СТЕ също се установява, че сградата, в която се
намира имотът, е топлофицирана.
Предвид изложеното и с оглед цитираното по-горе ТР, ответникът се
намира в облигационно правоотношение с ищцовото дружество по договор за
2
доставка на топлинна енергия и дължи заплащане на нейната цена.
От изслушаната съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира,
тъй като я намира за обективно и компетентно дадена, се установява, че през
процесния период в имота на ответника не е имало отоплителни тела, а само
три броя транзитно преминаващи щрангове от горния кръг и два броя
водомери за топла вода. Вещото лице посочва, че тъй като за сезон
2017/2018г. не е осигурен достъп до имота и топлата вода е начислявана на
база брой потребители по 140/л ден за един човек на основание чл. 69, ал. 2 от
Наредба № 16-334/2007г., а за сезон 2018/2019г. количеството е изчислено на
база поради това, че водомерите са били сменени на 15.05.2019г., но старите
не са били запазени и показанията им са неизвестни, на основание чл. 69, ал. 2
от Наредбата. Начислявана е и топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация по формулата на т. 6.1.1. от приложението към Наредбата.
Топлинна енергия за отопление от радиатори в имота не е начислявана през
процесния период, тъй като са били демонтирани, но е начислявана топлинна
енергия от транзитно преминаващите щрангове от горния кръг съгласно т.
6.5. от приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредбата.
Съдът намира, че потребеното количество топлоенергия е правилно
изчислено. Видно от представения констативен протокол на л. 89, за сезон
2017/2018г. са били определени две дати за отчет на измервателните уреди,
като и на двете дати не е бил осигурен достъп до процесния ап. № 21 и това
обстоятелство е удостоверено с подписите на служител на топлинния
счетоводител и на представител на етажната собственост. Ето защо, правилно
количеството топла вода е изчислено по правилото на чл. 69, ал. 2, т. 2, пр.
последно от Наредбата на база. За сезон 2018/2019г. пък е съставен протокол
за отчет на уредите /л. 89/ на 18.05.2019г., в който е отразено, че са монтирани
нови водомери за топла вода, които към момента на проверката са с
показания 0 и няма данни старите да са запазени. С оглед на това е
удостоверено, че консумацията ще се изчисли на база до 15.05.2019г. и няма
записани възражения от страна на потребителя /абоната/, който е подписал
протокола. Ето защо, правилно и за този период консумацията на топла вода е
била изчислена по реда на чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредбата. По отношение на
топлинната енергия, отдадена за сградна инсталация и от транзитно
преминаващите щрангове, вещото лице правилно е приложило действащите
правила от Наредбата за изчисление на потреблението и е отразило неговото
количество и стойност. Общата стойност на потребената енергия за
процесния период възлиза на сумата от 2447,49лв. съгласно експертното
заключение, като съдът намира, че предявеният иск за сумата от 2375,55лв. –
главница, се явява доказан.
Ответникът своевременно е направил възражение за изтекла
погасителна давност за вземанията, което се явява частично основателно.
Задълженията за заплащане цената на топлина енергия представляват
„периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД (ТР № 3/2011г. по
тълк. дело № 3/2011г., ОСГТК на ВКС), тъй като се характеризират с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари, имащи един
правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени
3
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми, поради което се погасяват с тригодишна давност. Заявлението
за издаване на заповедта за изпълнение, откогато се счита предявен искът
съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК и откогато се счита прекъсната давността
съгласно чл. 116, б. „б“ ЗЗД, е подадено на 27.08.2021г. Следователно, всички
вземания, чиято изискуемост е настъпила преди 27.08.2018г., са погасени по
давност.
През процесния период в отношенията между страните са действали
общите условия, одобрени с Решение на КЕВР от 27.06.2016г. Съгласно чл.
33, ал. 1 от тях, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. От това следва, че денят на изпълнение на
задължението за плащане на цената на топлоенергията е определен и с
настъпването му задълженията стават изискуеми. От този момент започва да
тече и давността за тях съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Предвид това, погасени по
давност се явяват вземанията за топлинна енергия за периода м.05.2017г.-
м.06.2018г., тъй като тяхната изискуемост е настъпила преди 27.08.2018г.
Стойността на задълженията за топлинна енергия за непогасения по давност
период – м.07.2018г.-м.04.2019г., възлиза на сумата от 1186,78лв. съгласно
експертното заключение по СТЕ.
С оглед изложеното, искът за главница се явява основателен до размер
на сумата от 1186,78лв. и за периода м.07.2018г.-м.04.2019г. и подлежи на
отхвърляне за разликата до пълния предявен размер от 2375,55лв. и за
периода м.05.2017г.-м.06.2018г.
Ответникът, чиято е доказателствената тежест, не твърди и установява
да е погасил необхванатите от погасителната давност парични задължения на
падежа, поради което същият е изпаднал в забава и на основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД дължи законна лихва за тях. Както бе посочено по-горе, в случая са
приложими общите условия от 2016г., които уреждат ясно моментът на
настъпване на изискуемостта /чл. 33, ал. 1/ и от деня, следващ деня на падежа,
се дължи мораторна лихва. На основание чл. 162 ГПК съдът, с помощта на
интернет калкулатор, намира, че мораторната лихва върху главницата за
топлинна енергия от 1186,78лв., отнасяща се за вземанията за периода
м.07.2018г.-м.04.2019г., възлиза на сумата от 278,61лв. за периода
16.09.2018г.-18.08.2021г.
С оглед изложеното, искът за мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия следва да бъде уважен до размер на сумата от 278,61лв. и
отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 557,79лв.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски
имат и двете страни съразмерно на уважената и отхвърлената част от
исковете.
В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер на
108,67лв., от които следва да му се присъдят 54,29лв.
4
В заповедното производство ответникът е доказал разноски в размер на
60лв., от които следва да му се присъдят 30,03лв.
В исковото производство ищецът е доказал разноски в размер на
86,35лв. за платена държавна такса, 250лв. депозит за експертиза и
претендира юрк. възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК
определя на 100лв. От общия размер на разноските – 436,35лв., съразмерно на
уважената част следва да му се присъдят 217,98лв.
Ответникът не е доказал извършването на разноски в исковото
производство, но от процесуалния му представител се претендира адв.
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за оказана безплатна правна
защита. Съразмерно на отхвърлената част от исковете, следва да му бъде
присъдено такова в размер от 217,85лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД от /фирма/, ЕИК: ************, със седалище и адрес на
управление /населено място/, срещу СН. АТ. Н., ЕГН: **********, с адрес:
/населено място/, че ответникът дължи на ищеца следните суми, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч. гр. д. № 49983/2021г. на СРС, 40 състав, а именно: 1186,78лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.07.2018г. до 30.04.2019г. до имот, находящ се в /населено
място/, аб. № *********, ведно със законната лихва от 27.08.2021г. до
изплащане на вземането, и 278,61лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за периода от 16.09.2018г. до 18.08.2021г., като ОТХВЪРЛЯ иска
за главницата за разликата над уважения размер от 1186,78лв. до пълния
предявен от 2375,55лв. и за периода 01.05.2017г.-30.06.2018г. и иска за
мораторна лихва за разликата над уважения размер от 278,61лв. до
пълния предявен от 557,79лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 СН. АТ. Н., ЕГН: **********, с
адрес: /населено място/, да заплати на /фирма/, ЕИК: ************, със
седалище и адрес на управление: /населено място/, сумата от 54,29лв. –
разноски в заповедното производство и сумата от 217,98лв. – разноски в
исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 /фирма/, ЕИК: ************, със
седалище и адрес на управление: /населено място/, да заплати на СН. АТ. Н.,
ЕГН: **********, с адрес: /населено място/, сумата от 30,03лв. – разноски в
заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. /фирма/, ЕИК:
************, със седалище и адрес на управление: /населено място/, да
заплати на адв. Р. Б. Н. от САК с адрес: /населено място/, сумата от
5
217,85лв. за извършено безплатно процесуално представителство на
ответника в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на
страната на ищеца - /фирма/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6