М О Т И В И
към
присъда №43 по НОХД № 874 по описа за 2016 год. на
Несебърски районен съд – наказателен състав.
По отношение на
подс. Д.И.Т., роден на ***г***, с постоянен адрес:***, настоящ адрес:
гр.Несебър, кв.Чайка № 53, вх.2, ет.1, ап.111, българин, български гражданин, с
основно образование, женен, осъждан, безработен, ЕГН ********** от РП Несебър е
внесено обвинение по чл. 172Б ал.1 от НК: за това, че на 04.09.2015 г. в
търговски обект - павилион, находящ се в к.к. Слънчев бряг, общ.Несебър пред
хотел „Олимп”, стопанисвана от ЕТ „И. Д.Т.”, представляван от едноличния
търговец Д.И.Т. с ЕГН:**********, без съгласието на притежателя на
изключителното право по чл.13, ал.1 от Закона за марките и географските
означения, което "включва правото върху марката на притежателя й да я
използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие
да използват в търговската дейност знак,
който поради неговата идентичност
или сходство с марката и идентичността или сходството на стоките или
услугите на марката и знака, съществува вероятност за объркване на
потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката",
а именно без съгласието на Adidas International Marketing BV и Adidas AG, DE,
чийто упълномощен представител за Република България е "А.К." ЕООД
ЕИК ****6, което съгласие е следвало да бъде дадено съгласно чл.22, ал.1 от
ЗМГО, използвал в търговската си дейност (по смисъла на чл. 13, ал. 2, т. 2,
вр. ал. 1 от ЗМГО - "използване в търговската дейност... е предлагането на
стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара, или съхраняването
им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак
...") и в частност предлагал без правно основание с цел продажба следните
стоки с изобразени върху тях търговски марки "Адидас", както следва:
-55 (петдесет и пет) броя горници на анцуг
с изобразена върху тях търговска марка "Адидас", с единична стойност
12.00лв., чиято обща стойност по цена на имитациите е 660,00 лв. /шестстотин и
шестдесет лева/, и единична стойност 67.20лв. и обща стойност по цена на
оригиналите е 3696,00 лв. (три хиляди шестстотин деветдесет и шест) лева;
- 64 (шестдесет и четири) броя спортни
долници на анцуг с изобразена върху тях търговска марка "Адидас", с
единична стойност 10.00лв., чиято обща стойност по цена на имитациите е
640.00лв. (шестстотин и четиридесет лева) и единична стойност 61.45лв. на обща
стойност по цена на оригиналите е 3932.80 лв. (три хиляди деветстотин тридесет
и два лева и осемдесет стотинки);
- 75 (седемдесет и пет) броя спортни
комплекти анцунг с изобразена върху тях търговска марка "Адидас", с
единична стойност 22.00лв., чиято обща стойност по цена на имитациите е 1650,00
лв. (хиляда шестстотин и петдесет лева) с единична стойност 121.00лв. и обща
стойност по цена на оригиналите е 9075.00 лв. /девет хиляди и седемдесет и пет/
лева, като общата стойност на всички стоки възлиза на 2950.00лв. /две хиляди
деветстотин и петдесет/ лева по цени на имитация и на 16 703.80лв. /шестнадесет
хиляди седемстотин и три лева и осемдесет стотинки/ по цени на оригинали,
всички носещи знак със сходни фигуративни и словни елементи до степен да
заблудят потребителя да ги свърже със знака на регистрираните марки „Adidas7
„Адидас", притежание на Adidas International Marketing BV и Adidas AG, DE,
чийто упълномощен представител за Република България е "А.К." ЕООД
ЕИК ****6, без лицето и стопанският субект да притежават за това изричното
съгласие на притежателя на изключителното право да използват в търговската си
дейност горепосочените марки, за който знак регистрираните марки са получили
закрила
Предвид разпоредбата на чл.370 ал.1 и 2 от НПК, съдът служебно насрочи предварително изслушване по делото.
В
съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението
и моли съда да наложи наказание около и под предвидения в
закона минимум.
В
съдебно заседание подсъдимиятТОДОРОВ, се явява лично, представлява
се от адв.Ст.К. от САК. Защитникът пледира за минимално наказание, като бъде
приложен чл.55 от НК.
Подсъдимият
Т. призна изцяло фактите, описани в обвинителния акт, изрази желание да бъде
проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл.371, т.2 от НПК и даде
съгласие да не се събират доказателства по отношение на тези факти. След даване
ход на съкратено съдебно следствие съдът, на основание чл. 372, ал. 4 от НПК обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на
подсъдимия без да събира доказателства за фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт и ще ползва
съдържанието на протоколите за разпит на свидетели и
експертните заключения, дадени на досъдебното производство, без да
извършва разпит на подсъдимия, свидетелите и вещите лица. При последната си
дума заявява, че съжалява за извършеното и моли за минимално наказание.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
На 04.09.2015г. полицейски служители
извършили проверка в горепосочения търговски обект стопанисван от подсъдимия.
В магазина били намерени много дрехи - носещи
запазени търговски марки, без разрешение на правопритежателите. Не били
представени документи, даващи основание за използване на регистрираните
търговски марки. Поради тази причина с протокол за доброволно предаване били
предоаставени, вещите, описани в обвинението.
В хода на воденото разследване бил проведен
разпит като свидетел на - адв.Велизар Соколов., като представител на
защитените търговски марки,посочени по-горе. Пo делото са приложени и
писмени доказателства за това, че собствениците на търговските марки „ ca упълномощили
„АРСИС-Консултинг"- София и в качеството им на юридически представители за
територията на Република България за осъществяване защита на посочените
марки . Представени са и всички други писмени документи, легитимиращи
посочените по - горе търговски марки.
Установено е, че Д.Т. не е получавал
необходимото по закон съгласие на правоносителите да предлага
намерените в магазина му стоки за продажба или да ги съхранява с тази
цел.
В хода на ДП са представени и всички
писмени документи, легитимиращи посочените по - горе търговски марки.
Изготвена
е Съдебно - маркова експертиза за идентичност и сходство на
търговските марки, според която съществува фонетична, визуална и смислова
идентичност на знаците, които са означени върху изследваните веществени
доказателства, предадени с протокол за доброволно предаване от подс.Т., а също
и сходство на част от знаците, както и идентичност на стоките - веществени
доказателства и стоките, за които регистрираните марки са получили защита. С
оглед на горното съществува реална възможност за объркване на потребителите,
което включва възможността за свързване на изобразените върху веществените
доказателства знаци с регистрираните търговски марки.
Непосредствен
обект на закрила на престъплението по чл.172 Б от НК, са обществените
отношения осигуряващи условията за упражняване правата на притежателя на
изключителното право върху регистрираната търговска марка. Свързано с основната
функция на последната - да указват произход, да защитават правото на
потребителите, като краен ползвател, да идентифицира произхода
на марковата стока и да се различава такава без възможност за
объркване на стоките от друг произход, като краен резултат осигуряване на
възможност за нормално развитие на гражданско-правните отношения. Престъпния
състав на чл.172 Б от НК се характеризира с бланкетна диспозиция,
която препраща към Закона за марките и географските означения /ЗМГО/.
Съдържанието на изключителното право на марката и режимът за упражняването му
са установени в ЗМГО. Съгласно чл.9 ал.1 на този закон, марката е знак, който е
способен да отличава стоките на едно лице от тези на други лица и може да бъде
представен графично. Съгласно чл.10 от ЗМГО, правото върху марката се придобива
чрез регистрацията й. Съгласно чл.13 ал.2 т.2 от ЗМГО, използването в
търговската дейност е предлагане на стоки с този знак за продажба. Съгласно
чл.13 ал.1 от ЗМГО правото на марката включва, правото на притежателите да я
използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие
да използват в търговската си дейност знак, който поради неговата идентичност и
сходство с марката и идентичността, или сходството на стоките на марките и
знака, съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва
възможност за свързване на знака с марката. Независимо от това дали
изображението е идентично или сходно на знака, регистриран като търговска марка
по чл.10 от ЗМГО, поставеният от трето лице знак върху стоките, идентични или
сходни на тези, за които е регистрирана съответната търговска марка, без
съгласието на притежателя, представлява копие или имитация на тази марка,
фалшификат и очертава стоката като неоригинална. Съгласно практиката на съда,
на Европейския съюз и Първа директива на Съвета на Европа от 21.12.1988 г.,
относно марките, по - точно идентичност между знаците е налице е само когато
има пълно съвпадение между тях, постановено е § 54, че идентичност е налице,
когато знакът възпроизвежда без модификация всички елементи, съставляващ
търговската марка, или когато знакът гледан като цяло, съдържа несъществени
разлики, които могат да не бъдат забелязани от потребителя, т.е. не е
задължително пълното съответствие между тях.
От заключението на изготвената Съдебно
- оценителна експертиза е видно, че пазарната стойност на вещите към
датата на инкриминираното деяние, е общата стойност на всички стоки - 2950.00лв.
/две хиляди деветстотин и петдесет/ лева по цени на имитация и 16 703.80лв.
/шестнадесет хиляди седемстотин и три лева и осемдесет стотинки/ по цени на
оригинали.
Горепосочената
фактическа обстановка се доказва по безспорен и категоричен начин от събраните
по делото доказателства, а именно – показанията на разпитаните свидетели в
досъдебното производство и приетите писмени материали по делото. Така
описаната фактология не се оспорва и от страните в
процеса.
След преценка на всички доказателства по
делото, съобразно разпоредбата на чл.16 от НПК – поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът счита, че подсъдимия Д.И.Т. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на чл.172Б, ал.1 от НК, като на
04.09.2015 г. в търговски обект - павилион, находящ се в к.к. Слънчев бряг,
общ.Несебър пред хотел „Олимп”, стопанисвана от ЕТ „И. Д.Т.”, представляван от
едноличния търговец Д.И.Т. с ЕГН:**********, без лицето и стопанският субект да
притежават за това изричното съгласие на притежателя на изключителното право да
използват в търговската си дейност горепосочените марки, за който знак
регистрираните марки са получили закрила без съгласието на притежателя на
изключителното право по чл. 13, ал 1 от ЗМГО, а именно, че правото върху марка
включва правото на притежателят й да я използва, да се разпорежда с нея и да
забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската дейност
знак, който е идентичен на марката или поради неговата идентичност или сходство
с марката и идентичността или сходството на стоките или услугите на марката и
знака съществува вероятност за объркване на потребителите, като включва
възможност за свързване на знака с марката, дадено съгласно чл. 22, aп. 1 от
ЗМГО /притежателят на право върху марките може да разреши използването й за
всички или за част от стоките и услугите, за които е регистрирана и част или за
цялата територия на Република България с лицензионен договор в писмена форма/,
използвал в търговската си дейност, като излагал за продажба стоки, носещи
инициали на марки, обект на това изключително право, без правно основание
Субект на престъплението е вменяемо,
пълнолетно, неосъждано физическо лице.
Изпълнителното
деяние се изразява в използването в търговията на защитени търговски марки.
Изпълнителното
деяние е довършено - подсъдимия е съзнавал общественоопасния характер
на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици
и е целял тяхното настъпване.
Като
смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът отчита изразеното
критично отношение към извършеното деяние.
Отегчаващи
наказателната отговорност обстоятелства съдът не установи /същият към момента
на извършване на настоящото деяние е реабилитиран по право за престъпление по
чл.142 и чл.131 ал.1 т.9 от НК./
Причината
за извършване на деянието са ниската правна култура на подсъдимия и
незачитане на обществените отношения, свързани с правото на собственост.
При
определяне размера на наказанието което следва да понесе подсъдимия съобразно
нормата на чл.58а, вр. чл.54, ал.1 от НК,, съдът отчете от една страна
обществена опасност на самото деяние, а от друга тази на подсъдимия, за която
прие, че е с ниска степен на обществена опасност и от друга наличието на
смекчаващи отговорността обстоятелства и прецени, че за постигане целите на
наказанието на подсъдимия следва да бъде определено наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА”, както и кумулативно предвиденото в закона накацание „Глоба.
Като съобрази вида на наложеното
наказание от една страна и от друга данните за личността на подсъдимия
(неосъждан към момента), прецени, че за постигане целите на наказанието и
най-вече за поправяне на подсъдимия, определи наказание„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за
срок от дванадесет месеца, което по правилата на чл.58а от НК редуцира на ОСЕМ
месеца ЛОС, като наложи и наказание „Глоба”
в размер на 2000 лева /две хиляди/ лева.
Съдът,отложи на основание чл.66, ал.1 от НК
изпълнението на така определеното наказание лишаване от свобода за срок от ТРИ
ГОДИНИ.
На
основание чл.189, ал.3 от НПК съдът възложи на подсъдимия направените по делото
разноски в размер на 208.84 (двеста и осем лева и осемдесет и четири стотинки).
На основание чл. 172б, ал.3, вр. чл. 53,
ал. 1 от НК, съдъ постанови отнемане в полза на Държавата веществените
доказателства по делото, които да бъдат унищожени след влизане на присъдата в
сила.
Водим от горното съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: