О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
№………./…...07.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито
съдебно заседание на 24.07.2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОНИ КРЪСТЕВ
ЕЛИНА
КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното
от съдията Терзийска
възз.т.д. № 1202 по описа за
2019 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 248 ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на «А1 България» ЕАД против
Определение № 6349/17.05.2019 г. по гр.д.№ 10555/2018 г. на ВРС, с което е
оставена без уважение молбата на ответника /частен жалбоподател/ за изменение
на постановеното решение № 1487/11.04.2019 г. в частта за разноските.
Счита атакуваното определение за неправилно поради два
аргумента: на първо място възнагражденията се изчисляват на база материален
интерес, а не брой искове съгласно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения и на второ място възнаграждението е завишено
предвид фактическата и правна сложност на делото, респективно е трябвало да се
присъди в минимума.
Становището на ответната по жалбата страна С.Н., изразено
чрез процесуален представител е за неоснователност. Поддържа се, че броят на
исковете правилно е взет предвид от районния съд като е присъдил възнаграждение
по всеки от тях, правилно е отчетен и броят на проведените съдебни заседания.
Освен това счита, че с оглед фактическата и правна сложност договореното
възнаграждение е адекватно на осъществената процесуална защита.
Съдът като приема, че е сезиран с редовна и допустима за
разглеждане жалба от лице, легитимирано чрез правен интерес от обжалване акта
на ВРС, по същество счита следното:
Производството пред ВРС по гр.д. № 10555/2018 г. е по
предявени от С.Н. против «А1 България» ЕАД обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 26 ЗЗД, чл. 55 ал.1 от ЗЗД и чл. 49 от ЗЗД. Исковете по чл.26 и по чл. 55 ал.1 от ЗЗД са уважени, а този по чл.
49 от ЗЗД е уважен частично за сума от 800 лева и отхвърлен за горницата до
3500 лева с постановеното решение № 1487/11.04.2019 г.
Присъдени на двете страни са разноски съразмерно с уважената,
респективно отхвърлена част. Ответникът «А1 България» ЕАД е отправил своевременно
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
По същество на поставения въпрос:
В приложимата към настоящия казус разпоредба на чл. 7 ал.2 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
възнагражденията са определени в съответни диапазони, за дела с определен материален интерес. Следователно дори и да е
справедливо, не съответства на наредбата договаряне и изчисляване на адвокатско
възнаграждение на брой искове. Базата за определяне на размера е сборът от паричните
претенциите. По исковете, основани на неоснователно обогатяване и непозволено
увреждане сборът на търсените суми е 3767.30 лева.
Искът по чл.26 от ЗЗД също е оценяем. ВРС не става ясно дали
е приел, че искът е неоценяем или оценяем и как е определил неговата цена, а от
там и държавната такса. Според настоящата инстанция цената на иска следва да се
определи по реда на чл. 69 ал.1 т.7 вр. т.4 от ГПК. Стойността на месечната
такса за предоставения пакет по договора, чиято действителност е оспорена с иска
е 9.90 лева, респективно за три годишен период – 356.40 лева. Изводът е, че
общият материален интерес по предявените искове е 4123.70 лева, а в уважената
част – 1423.70 лева.
Дължимото възнаграждение пропорционално на материалния
интерес в уважената част, е 414.30 лева. Присъдено е от ВРС възнаграждение при
неправилно изчисление на база брой искове. Доколкото това е и аргумента на
жалбоподателя за незаконосъобразност на атакуваното определение, същият се
явява основателен като възнаграждението ще се сведе до дължимото.
Второто възражение за прекомерност е неоснователно, доколкото
уговореният размер съответства на фактическата и правна сложност на делото.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 6349/17.05.2019 г. по гр.д.№ 10555/2018 г., с
което е оставена без уважение молбата на «А1 България» ЕАД, ЕИК *********, гр.
София за изменение на постановеното решение № 1487/11.04.2019 г. в частта за
разноските.
ИЗМЕНЯ Решение № 1487/11.04.2019 г. на ВРС по гр.д. № 10555/2018 г.
в частта за разноските присъдени в полза на ищцата С.Т.Н., ЕГН **********, гр.
Варна като редуцира размера до 414.30 /четиристотин и четиринадесет и 0.30/
лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.