Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 08.12.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова
Мл.съдия: Любомир Игнатов
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №10691 по описа за 2020 год. и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №99175 от 25.05.2020г., постановено по гр.дело №4196/2019г. по
описа на СРС, ГО, 30 с-в е отхвърлен предявения от С.И.И. с ЕГН:********** срещу
Р.Л.П. с ЕГН:********** и В.К.П. с ЕГН:********** иск за осъждане на
ответниците да заплатят поравно на ищцата дължимата мораторна лихва в размер на
25147,02лв. за периода от 18.11.2015г. до завеждането на иска- 18.11.2018г.,
върху главница в размер на 82505 лв.
Срещу така
постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК
въззивна жалба от ищеца С.И.И.. Жалбоподателката поддържа, че при завеждането
на иска по чл.189 ЗЗД не е претендирана мораторна лихва върху главницата.
Твърди, че следва да и бъде присъдена мораторна лихва за период от три години
преди датата на завеждане на настоящи иск, съобразно чл.111, б.“в“ от ЗЗД. Моли
решението на СРС да бъде отменено, а предявеният иск- уважен. Претендира
разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемите
ответници, в подадения в срок писмен отговор на въззивната жалба оспорват
същата като неоснователна. Твърдят, че претенцията
не е доказана по размер, тъй като не е установено на коя дата е заплатена
главницата. Молят обжалваното решение да бъде потвърдено и претендират
разноски.
Софийски
градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира
за установено следното:
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен
състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, но неправилно
и следва да бъде отменено по следните съображения:
По делото не се спори, че ищцата С.И. е закупила от
ответниците Р. и В. П. поземлен имот в с.Синеморец, общ. Царево с площ от 918
кв.м. С влязло в сила на 23.01.2018г. решение №164 от 19.05.2016г. по гр.д. №801/2014г. по описа на ОС Бургас, договорът за покупко-продажба (обективиран
в нотариален акт №169, т.З, н.д.№516/2006г. на нотариус с район на действие PC-
Царево) е развален, като ответниците са осъдени да заплатят на ищцата 72000лв.-
цена по разваления договор, нотариални такси и 10043лв. други вреди по повод
разваления договор.
С разпореждане от 01.07.2019г.
изпълнителното дело за събиране на посочените в предходния абзац суми е
прекратено поради изплащане на задължението
изцяло.
Действително, както е отбелязал в обжалваното решение
първоинстанционният съд, по делото не са представени доказателства на коя дата
(дати) е извършено плащането на главницата, нито дата на получаване на покана
за заплащането и, с оглед определяне периода за който се дължи мораторна лихва.
Следва обаче да се съобрази, че с подаване на исковата молба с правно основание
чл.189 ЗЗД за връщане на платената продажна цена, ищцата е поканила ответниците
да я заплатят. Точна дата не може да бъде установена, но предвид номера на
първоинстанционното дело, най-късната възможна дата е 31.12.2014г.-
преди началната дата на претенцията за мораторна лихва- 18.11.2015г. от представените
по делото доказателства не може да се установи и кога е заплатена главницата,
но това е станало не по-късно от 01.07.2019г. (датата на която е
прекратено изпълнителното производство поради плащане на главницата), като тази
дата е след крайния момент на претенцията за мораторна лихва 18.11.2018г. в
тежест на ответниците е да установят с позволените от закона доказателствени
средства, по-ранна дата на извършеното плащане. Такова доказване не е проведено
от ответниците, поради което настоящият състав приема, че главницата е
заплатена на 01.07.2019г. Следователно за периода от 18.11.2015г. до
18.11.2018г. ответниците дължат на ищцата мораторна лихва върху главницата от 82505
лева, тъй като са поканени да заплатят главницата не по-късно от 31.12.2014г. и
н се установява плащането на последната да е извършено преди 01.07.2019г.
размерът на мораторната лихва за процесния период, изчислен с лихвен калкулатор
съвпада с претендираната от ищцата сума- 25147,02 лева.
Ето защо въззивната жалба следва да бъде уважена като основателна,
първоинстанционното решение- отменено като неправилно, а вместо това
постановено друго решение, с което искът се уважава.
По отношение на разноските:
При този изход на спора
жалбоподателят- ищец има право на разноски за двете съдебни инстанции в размер
общо на 4562,82 лева за държавни такси и адвокатско възнаграждение. Възражението
за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като макар
делото да не се отличава с каквато и да било фактическа и правна сложност,
възнаграждението е към минималния размер съгласно НМРАВ.
Предвид изложените съображения,
съдът
ОТМЕНЯ изцяло решение №99175 от 25.05.2020г., постановено по гр.дело №4196/2019г. по
описа на СРС, ГО, 30 с-в, вместо което
постановява:
ОСЪЖДА Р.Л.П. с ЕГН:********** и В.К.П. с ЕГН:********** ДА
ЗАПЛАТЯТ на С.И.И. с ЕГН:**********, на основание чл.86 от ЗЗД сумата от 25147,02лв. (двадесет и пет хиляди сто
четиридесет и седем лев а и 2 стотинки)- мораторна лихва върху главница в
размер на 82505лв. за периода от 18.11.2015г. до 18.11.2018г., ккато и на
основание чл.78 от ГПК сумата от 4562,82 лева (четири хиляди петстотин шестдесет
и два лева и 82 стотинки)- разноски за двете съдебни инстонции.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при
условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1/ 2/