Р Е Ш Е Н И Е
№530 19.12.2019г. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На десети декември 2019г.
в
открито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
Секретар: Ива Атанасова
Като разгледа докладваното от съдия
Драгнева административно дело №809 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и
сл. от АПК, образувано по жалбата на „ДМТ груп-България“ ЕООД ЕИК *********
против Акт за де регистрация по ЗДДС №240991901697609/09.07.2019г. издаден от
Началник отдел „Услуги за клиенти“ при ТД НАП Пловдив – офис Стара Загора, на
основание чл. 110 ал.1 т.3 вр. с чл. 176 т.3 от ЗДДС и потвърден с Решение
№557/30.09.2019г. на Директор дирекция „ОДОП“ гр. Пловдив.
Основанията по акта: След извършена
проверка за наличие на основание за дерегистрация на
дружеството, съгласно предоставена информация от ОСПВ по служебна бележка
ВтрК03135/11.06.2019г., е установено, че дружеството е регистрирано по ЗДДС на
15.03.2016г. на основание чл.100 ал.1 от ЗДДС – регистрация по избор,
независимо от облагаемия оборот. При извършена документална проверка в ДОС/ДОИС
се установило, че задълженото лице като регистрирано по ЗДДС не изпълнява
задълженията си по чл.89 ал.2 от ЗДДС да внася декларирания ДДС в срока за
подаване на СД. Декларирания ДДДС за внасяне обхваща 19 данъчни периода, както
следва: м.03,м.07,м.10, м.12 2017г.;
всички дванадесет месечни периода за 2018г, м.01, м.02 и м.03 от
2019г. ДДС за внасяне за тези периоди е
общо в размер на 60 699.12лв. в това число лихва в размер на
6 583.51лв. и не е постъпил по
сметките на НАП до 08.07.2019г. Общите
задължения на дружеството към този момент са в размер на 82 769.55лв. в
това число ДДС, Корпоративен данък, ДДФЛ, ДОО, Здравно осигуряване, УПФ. Същите
са включени в изпълнително дело №*********/2017г. Няма предоставен погасителен
план и няма ангажименти за погасяване на публичните задължения. Следователно
лицето системно не изпълнява задълженията си по ЗДДС, като не внася дължимия
ДДС по реда и в сроковете по чл.89 ал.2 от ЗДДС, а именно до 14-то число на
месеца, следващ месеца за който се отнася. За 19 данъчни периода лицето не е
внесло ДДС към 08.07.2019г. и този факт
потвърждава цялостното некоректно поведение на дружеството по ЗДДС. С цел да
преустанови противоправното поведение и за да се постигнат целите на закона,
предвидени в чл.176 т.3 от ЗДДС, а именно да се преустанови неизпълнението му, органа по приходите счита, че са налице
обстоятелствата по чл.106 ал.2 т.2 буква „б“ вр. с чл.176 т.3 от ЗДДС.
Мотивите на Директор Дирекция „ОДОП“ : При
извършена проверка в хода на производството по административно обжалване на
акта за дерегистрация се установило, че на
дружеството е извършена ревизия с обхват по ЗДДС за данъчни периоди от
01.01.2017г. до 31.12.2018г., по ЗКПО за 01.01.2016г до 31.12.2018г. и ЗДДФЛ
-01.04.2018г. до 30.06.2018г., документирана с РА №Р-16002419000792-091-001/20.08.2019г.
С този РА е установено, ч е за 12.2017г. е деклариран ДДС за внасяне в размер
на 3 246.71лв, от който след извършено приспадане в размер на
2 552.70лв и ефективна вноска от 551.01лв остава ДДС за внасяне в размер
на 143.00лв. За месец юни 2018г. е деклариран ДДС за внасяне в размер на
11 852.32лв, от който е издължен данък в размер на 1 013.28лв. и
остава за внасяне данък в размер на 10 839.04лв, за месец 08.2018г. е
деклариран ДДС за внасяне в размер на 6 689.53лв, който не е внесен в
приходи на бюджета, за месец 09. 2018г. е деклариран ДДС за внасяне в размер на
1 461.56лв, също не внесен в приход на бюджета, за месец 10.2018г е
деклариран ДДС в размер на 1 015.01лв, която сума не е внесена в приход на
бюджета, за месец 11.2018г. е деклариран ДДС в размер на 919.40лв, който също
не е внесен в приход на бюджета, за м.12.2018г. е деклариран ДДС в размер на
176.43лв, която сума не е внесена в приход на бюджета. Посочените вноски са
определени за внасяне с РА, ведно с прилежащите лихви и включени към
изпълнителното дело и не са издължени. За последните данъчни периоди по акта за
дерегистрация – 01, 02. и 03. 2019г. ЗЛ е декларирало
по СД по ЗДДС за внасяне съответно в размер на 1 773.25лв, 1 701.57лв
и 1 367.73лв, които не са издължени към 08.07.2019г., включени са към
същото изпълнително дело и не са издължени към момента на постановяване на
решението на Директор дирекция „ОДОП“ – 30.09.2019г. Директора се позовава и на следващите данъчни
периоди, които не са обхванати от акта за дерегистрация
– месеците май, юни и юли 2017г., за които е деклариран ДДС за внасяне, който
не е платен в полза на бюджета. Възраженията на жалбоподателя, че по
изпълнителното дело са извършвани плащания и разпределения са възприети като
факт, който не опровергава извода на органа по приходите за наличие на
основание за дерегистрация по ЗДДС, тъй като
извършените през м.11.2018г и м.12.2018г. преводи в общ размер на
7 411.50лв. по изпълнителното дело с включени задължения за 2016г и 2017г.
са погасявали не само задължения за ДДС, а и задължения за ДОО, ЗЗО и УПФ.
Наложените обезпечителни мерки са върху имущество с балансова стойност нула
лева, а постановление за налагане на запор върху вземане от трето лице и
протокол от 29.03.2019г. по изпълнителното дело за поемане на ангажимент за
плащане на задълженията по изпълнителното дело на части и своевременно
погасяване на нововъзникнали задължения, не се изпълняват. След направена
проверка в ПП ИС Събиране и ПП СУП, се установява, че за периода от месец март
2019г. до 09.07.2019г. / датата на акта за дерегистрация/
не са постъпвали суми за погасяване на задълженията по ИД поетият от
жалбоподателя ангажимент не е спазен, а нововъзникналите задължения по СД за
месеците май, юни и юли 2019г. не е спазен. Преведената от ЧСИ М.Д.сума в размер на 20 015.90лв, разпределена от
публичния изпълнител на 19.07.2019г., е постъпила по ДОС на лицето след
връчване на 10.07.2019г. на акта за дерегистрация.
Възражението, че в дружеството са работили повече от 20 човека, които са освободени,
защото фирмата не може да продължи дейността си е неоснователно, защото
регистрираните трудови договори към датата на акта за дерегистрация
са за 6 лица, от които за 4 лица са подадени уведомления за прекратяване на
трудовите договори преди издаване на обжалвания акт за дерегистрация
по ЗДДС. В заключение е прието, че акта за де регистрация правилно е основан на
хипотезата на чл.176 т.3 от ЗДДС и като законосъобразен е потвърден.
Жалбоподателя излага доводи, за
материалната законосъобразност на оспорения акт, а именно: органа разполага с
оперативна самостоятелност, а за нейното упражняване и средството за постигане
целта на закона липсват каквито и да било мотиви. Не е взел предвид, че
дружеството погасява частично публичните си задължения, като е подходил
формално, без да вземе предвид, че дружеството погасява натрупаните задължения
по ЗДДС през разглеждания период. Предоставени са обезпечения върху земеделска
и горска техника, върху която е наложена възбрана от 04.09.2018г., наложен е
запор и върху вземания на дружеството, събраните суми по образуваното
изпълнително дело пред ЧСИ са разпределяни с голямо закъснение, и още по-късно
са превеждани по сметка на НАП, но това не е във властта на жалбоподателя. Предстои
ново разпределение като до момента събраната и преведена от ЧСИ сума са в
размер на 20 015.90лв., разпределена на 19.07.2019г от публичния
изпълнител. Задълженията по образуваното
изпълнително дело №*********/2017г. са обезпечени, а изводите на че липсва
обезпечение, тъй като активите са със балансова стойност нула лева е неверен.
Активите може да са амортизирани съгласно Закона за счетоводството и по
балансова стойност да са нула лева, но това не означава, че те не съществуват и
нямат стойност. Експлоатацията на машините надхвърля амортизационния период и
стойността им не може да бъде приета за нула лева. Машините са земеделска и
горска техника и работят. С постановление от 13.03.2019г. е наложен запор върху
вземания на дружеството. Събраните суми от ЧСИ М.Д.се
разпределят и към НАП като на 25.06.2019г. е разпределена сума в размер на
20 015.90лв. През август също е постъпила сума по сметка на ЧСИ, която ще
бъде разпределена и НАП е уведомена за предстоящото постъпление.
Органът по приходите разполага с оперативна
самостоятелност с цел предотвратяване на данъчни измами, а юридическите факти,
представляващи основание за дерегистрация са
определени от законодателя като източник на опасност от загуба на данъчни
приходи. В конкретния случай естеството на неизпълненото задължение изключва дерегистрацията като средство за изолиране на опасността от
загуба на данъчни приходи. СД представляват изпълнително основание по чл.209
ал.2 т.2 от ДОПК и въз основа на тях
може да започне принудително изпълнение, съгласно чл.209 ал.1 от ДОПК.
Приходната администрация не твърди размерът на събираните от НАП публични
задължения да надхвърля стойността на активите на дружеството, намален с
неговите задължение, което би осъществило друго основание за дерегистрация – това по чл.176 т.4 от ЗДДС. В този смисъл,
преустановяването на функционирането на ДЗЛ като такова със специална
регистрация по ЗДДС не преследва целта на закона за предотвратяване на данъчни
измами и загуби. Актът за дерегистрация не съдържа
мотиви за избора на органите по приходите да разпоредят прекратяване на
регистрацията по ЗДДС на дружеството, което е самостоятелно основание за
отмяна. Прекратяването на регистрацията е изключително тежка мярка, поради
което и органът по приходите разполага с право на преценка, а предвид санкционния
характер на нормата и произтичащите тежки последици за данъчния субект, с оглед
разпоредбата на чл.100 ал.4 от ЗДДС, органът по приходите следва освен да
прецени наличието на основание за прилагането й, и да мотивира преценката си за
това, т.е. да посочи изрично в акта за що в конкретния случай налага
прилагането на тази изключително неблагоприятна за дружеството мярка, след като
не е задължен по закон да го направи. Изложени са относими
фактически предпоставки, са липсва мотивирана преценка за приложимостта на
чл.176 т.3 от ЗДДС в конкретния случай. Липсата на мотиви обектвино
и несъмнено препятства преценката за това дали органът по приходите приложил
правилно материалния закон и дали е упражнил правомощието си в съответствие с
целите му, преследвани от чл.176 и сл. от ДОПК, а именно предотвратяване на
данъчни измами. Що се отнася до щети за бюджета в конкретния случай реална е
опасността от загуба на данъчни приходи, като пряка последица от оспорвания
акт.
От съда се иска да бъде отменен Акт за дерегистрация по ЗДДС №240991901697609/09.07.2019г.,
потвърден с Решение №557/30.09.2019г. на директор дирекция „ОДОП“ гр. Пловдив
като незаконосъобразен – постановен в противоречие с материалния закон и при
допуснати съществени процесуални нарушения.
Жалбоподателя не изпраща представител в
открито съдебно заседание, не представя допълнителни аргументи по същество.
Ответника – Директор дирекция „ОДОП“ гр.
Пловдив, представляван от редовно упълномощен юрисконсулт в писмена молба, без
явяване в съдебно заседание, иска от
съда да бъде отхвърлена жалбата с присъждане на възнаграждение за юрисконсулт
без доказателствени искания.
Административен съд Стара Загора като взе
предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за
установено следното:
Жалбата е подадена на 16.10.2019г. в последния
ден от 14-дневния срок за обжалване на акта за де регистрация, считано от деня,
следващ датата на връчване на решението за неговото потвърждаване – 02.10.2019г.
и от адресата на неблагоприятния за него административен акт, поради което е
допустима, на разгледана по същество е неоснователна.
Фактически спор по наличието на хипотезата
на чл.176 т.3 от ЗДДС жалбоподателя не въвежда. Твърди, че с оглед постъпващите
суми по изпълнително дело, които са в резултат на две плащания от страна на
задълженото лице, цитирани в решението на ответника, и една сума, събрана от
частен съдебен изпълнител, както наложените запори върху наличната земеделска и
горска техника, вземането от трето лице, включително и като се вземе предвид,
че СД по ЗДДС са подавани, се налага извода за липса на опасност от данъчни
измами, а данъчните загуби за бюджета ще настъпят като последица от акта за дерегистрация и няма да бъдат предотвратени с неговото
издаване. Като съществено процесуално нарушение се сочи факт, че в мотивите на
органа по приходите изложени към акта за дерегистрация
липсва преценка защо е приел, че с прилагане на санкционната мярка ще постигне
целта на ЗДДС посочена в заглавието на глава Двадесет и пета от ЗДДС.
Настощия състав
на Административен съд Стара Загора намира, че органът по приходите е приложил
правилно материалния закон, взел е предвид цялостното данъчно поведение на
лицето, включително ответника по делото е преценявал същия факт и до момента на
постановяване на контролното си решение, поради което не е допуснато съществено
процесуално нарушение, релевирано с жалбата – липса
на задължителни мотиви към административен акт, издаван в условията на
оперативна самостоятелност. Оспорения акт за дерегистрация
съответства и на принципа на чл.6 от АПК за съразмерност, а що се отнася до относимото към тази норма твърдение, че данчъните
загуби за бюджета ще настъпят с акта за дерегистрация,
вместо да бъдат предотвратени, следва да се каже, че никой не може да предявява
чужди права пред съд. За яснота – жалбоподателя не може да иска отмяна на
административния акт с доводи, че същият ще навреди на държавния субект,
представляван от органа, издател на акта. Целта на де регистрацията по ЗДДС е
да се преустанови създадено фактическо и правно положение, състоящо се в
неизпълнение на задълженията по този закон, което има или би могло да има за
последица данъчни загуби, в това число и поради данъчни измами. Дерегистрацията по своята правна същност не е санкция –
нито принудителна мярка, нито административно наказание. Нейното прилагане не е
обусловено от констатирано административно нарушение, или консумиране на състав
на принудителна административна мярка, поради което и за хипотезата на чл.176
т.3 от ЗДДС няма легално определение в същия закон. Системно неизпълнение на
задълженията по ЗДДС е ясна и не нуждаеща се тълкуване хипотеза на закона.
Задълженията по ЗДДС са всички задължения на регистрираното лице, а не само
подаването справки декларация, като тяхната правна природа на изпълнително
основание не дерогира хипотезата на чл.176 т.3 от ЗДДС т.е. тезата на
жалбоподателя, че трябва да се установи поведение, сочещо на данъчна измама е
несъстоятелна от гледна точка на закона. Както не подаването на СД, а и на още
по-силно основание, не плащането в срок на данък добавена стойност повече от
три пъти в поне три последователни данъчни периода, какъвто е настоящия случай,
сочи на сбъдване на хипотезата на чл.176 т.3 от ЗДДС, обоснована в акта за дерегистрация. Оперативната самостоятелност на органа,
предоставена безспорно, чрез израза „може“ да прекрати регистрацията на ЗЛ,
подлежи на преценка по отношение наличието на основание за постановяване на
административния акт и по избора на способ за постигане целта на закона, когато
органа разполага с повече от една възможност и в този случай най-вече се
изисква съблюдаване на принципа за съразмерност. В настоящия случай органа по
приходите разполага само с една възможност – да прекрати регистрацията при
системно неизпълнение на задълженията по ЗДДС, а върху преценката му за
необходимостта да приложи предвидената от нормата диспозиция, съдът няма
контролни правомощия. Въпреки това,
необходимостта е посочена и от законодателя и тя възниква при системно
неизпълнение на задълженията по ЗДДС и в тази хипотеза, органа по приходите
може и да не приложи мярката, но трябва да съобрази дали и с продължаване на
регистрацията по ЗДДС ще постигне целта на закона, а именно да се охрани
публичния интерес от плащане на данъка. Цялостното поведение на данъчния субект
е описано в акта за дерегистрация, като считано от
12.2017г. до март 2019г за всички тези
данъчни периоди, без прекъсване няма плащане на ДДС в законоустановения срок, и
по-късно до момента на издаване на акта за дерегистрация.
Предприемането на действия по принудителното събиране на публичните задължения
не изключва основанието по чл.176 т.3 от ЗДДС, и е неотносимо,
както неотносим е и факта, че съществуват задължения
за данъци по други закони. В хипотезата на чл.176 т.3 от ЗДДС се вземат предвид
само неизпълнени задължения по този закон. Поради това от правно значение е
следния факт – повече от три последователни във времето бездействия на регистрираното лице да изпълни
вменените му от ЗДДС задължения, което е безспорно обстоятелство.
Необходимостта от прекратяване на регистрацията е видна и от липсата на
доброволни плащания за целия визиран в акта период и очаквано погасяване на
задълженията само от принудителното осребряване на имуществото. Възможността за
удовлетворяване на задълженията по принудителен път е относим
факт към друга хипотеза- чл.176 т.4 от ЗДДС, при която вече се имат предвид
всички видове публични задължения и цялото имущество на задълженото лице, но
тази норма не е посочена като основание за дерегистрация. Изпълнение на задължението за внасяне на ДДС
не се твърди и доказва от жалбоподателя, с което да се опровергае фактическия
довод на ответника, че е налице основание за де регистрация по чл.176 т.3 от ЗДДС. Периода е повече от година, а неизпълнението на задълженията е започнало
още през март 2017г., по-малко от година от доброволната регистрация,
продължаваща през юли 2017г., повтаря се през октомври 2017г като от 12.2017г.
до 03.2019г. поведението на лицето е повече от системно – за целия период
декларира ДДС за внасяне, но не го плаща. Следва да се каже, че не издаването
на акта за дерегистрация в целия този повече от
едногодишен период на неизпълнение на задълженията по ЗДДС е предоставил
възможност на регистрираното лице да коригира поведението си, от което същото
не се е възползвало, а напротив продължило е да не спазва закона и няма никакво
основание да се твърди, че ответника трябва да продължи да възприема този факт
като не накърняващ законовия ред и цел.
Де регистрацията е съразмерна, тъй като за охрана на публичния интерес –
плащане на дължимите данъци и предотвратяване на данъчни загубил, законът
позволява единствено прекратяване на регистрацията т.е. избрано е единствено
възможното средство и то е необходимо и достатъчно да се преустанови
индивидуалните ползи за лицето за сметка на общата загуба. Ползите от
регистрацията по ЗДДС могат да се признаят и да настъпват за данъчните субекти,
ако изпълняват системно задълженията си по закона. Това всъщност е целия смисъл
на чл.176 т.3 от ЗДДС. На ответника се следват и разноските за един юрисконсулт
в размер на 500лв. на основание чл. 161 ал.1 от ДОПК вр. с чл.8 ал.3 от
Наредбата за минималните възнаграждения за един адвокат.
Воден от тези мотиви, Административен съд
Стара Загора
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ДМТ груп-България“ ЕООД ЕИК ХХХХХХ против Акт за дерегистрация по ЗДДС №240991901697609/09.07.2019г. на
Началник отдел „Услуги за клиента“ ТД на НАП Пловдив офис Стара Загора.
ОСЪЖДА „ДМТ груп-България“
ЕООД ХХХХХХХ да заплати на НАП гр. София сумата от 500лв. / петстотин/,
представляваща възнаграждение за един юрисконсулт.
Решението подлежи на
обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е
обявено.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: