31.03.2022г., гр.Хасково
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в закрито
съдебно заседание на тридесет и първи март две хиляди и двадесет и втора година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА
БАЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
2. АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
Секретар:
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия П.Господинова
ЧКАНД №99 по описа на съда за 2022г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл.248 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК
във вр. с чл.63д, ал.1 и ал.4 от ЗАНН.
Постъпила е жалба от АД Асансьорни сервизи – С., чрез
представляващата адв.С.Д., против Решение /с характер на определение по чл.248
от ГПК/ №260133/18.08.2021г., постановено в производството по чл.248 от ГПК,
проведено по нахд №120 по описа на РС Димитровград. Счита се, че обжалваният
акт е неправилен, нарушен бил материалния закон и имало съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Неправилно било уважено искането от процесуалния
представител на административнонаказващия орган за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Сочи се, че не бил представен документ, с който да бъде
доказана изпълняваната функция от страна на представителя, като обстоятелството
дали е юрисконсулт или лице с юридическо образование било от значение. Още
повече, че нямало механизъм или регистър, по който да бъде установено, при
проверка тези факти. Наред с това размерът на юрисконсултското възнаграждение
следвало да бъде определен по реда на Закона за правната помощ съгласно чл.63,
ал.5 от ЗАНН, а не съгласно Наредба №1/2004г. за минималните рзмери на
адвокатските възнаграждения. Наредбата за заплащане на правна помощ предвиждала
възнаграждение от 80,00 лева до 120,00 лева. Излагат се събражения, че при
намаляне на определения размер следвало да се отчете и че делото не било от
правна и фактическа сложност и представителството било сведено само до
изготвяне на становище без явяване в съдебно заседание. Иска се да бъде
отменено Решение /с характер на определение по чл.248 от ГПК/
№260133/18.08.2021г. или да бъде намален определеният размер за разноски от
300,00 лева на 80,00 лева.
Ответникът по жалбата в настоящото производство – ДАМТН,
оспорва жалбата и иска обжалваният акт да бъде оставен в сила.
Съдът, като обсъди искането и събраните по делото
доказателства, счита искането за неоснователно.
Жалбата срещу постановения съдебен акт в производство по
чл.248 от ГПК по нахд №120 по описа на РС Димитровград е подадена от надлежна
страна и в преклузивния срок по чл.248, ал.1 от ГПК. След отстраняване на
нередовностите по подадената «касационна жалба» от 12.07.2021г. и «касационна
жалба» от 16.09.2021г., за страните по делото е безспорно, че се обжалва
Решение /с характер на определение по чл.248 от ГПК/ №260133/18.08.2021г.,
докато решението по същество е влязло в законна сила.
С обжалваното решение/определение
РС Димитровград допълва Решение №260099 от 08.06.2021г., постановено по нахд №120 по описа на РС
Димитровград, като осъжда АД Асансьорни сервизи – София, да заплатят на
основание чл.248 и Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения на ДАМТН направените по делото разноски за
юрк.възнаграждение от 300,00 лева.
Няма спор
между страните, че в производството по нахд №120 на РС Димитровград ответната
страна се представлява от упълномощен представител, представил пълномощно, в
което същият е посочен като старши експерт/юрист/, както и че са представени
писмени бележки за проведеното съдебно заседание /л.41-43 от делото/.
При тези конкретни обстоятелства
настоящият касационен състав счита, че искането да бъде отменено
решението/определението по чл.248 от ГПК в нахд е основателно.
В производството по ЗАНН пред
районния съд страните могат да бъдат представлявани от пълномощници и имат
право на разноски по реда на АПК. Представителят на страната е лицето, което
упражнява процесуалните права и изпълнява процесуалните задължения на страната.
Пълномощникът черпи представителната си власт от волята на представлявания.
Пълномощник за юридическо лице или орган в процеса, може да бъде лице, което
отговаря на изискванията на чл.32 от ГПК, а така освен адвокатите, то
пълномощници могат да са и юрисконсултите или други служители при лицето с юридическо образование. Съществено
изискване е процесуалния представител да се намира в трудови/служебни
правоотношения с представлявания – в случая: административен орган, и да е
изрично упълномощен да осъществява процесуално представителство в процеса.
Характерът на правоотношението между представлявания
и юрисконсулта/лицето с юридическо образование е неотносимо към правото
на присъждане на разноски, а е достатъчно то да съществува валидно. Независимо
от това дали процесуалният представител на страната е на длъжност юрисконсулт
или на друга длъжност, след като той е осъществил процесуалното представителство
въз основа на редовно пълномощно, издадено от представляващия страната, след
като представителят притежава юридическо
образование и правоспособност, страната има право на
юрисконсултско възнаграждение. Стеснителното тълкуване би довело до неравнопоставеност
на страните само въз основа на факта, че длъжността на процесуалния
представител не е озаглавена като юрисконсулт, но са налични всички останали
изисквания и съответствия за представителство пред съда. В
подкрепа на изложеното и текста на чл.63д от ЗАНН/нов, ДВ бр.109/2020г., в сила
от 23.12.2021г./. В случая в пълномощното е посочено изрично, че представляващият е лице с юридическо
образование, поради което съдът приема, че в полза на ДАМТН следва да се
присъди възнаграждение, тъй като са били защитавани от служител с юридическо
образование.
Действително разпоредбата на чл.63,
ал.5 от ЗАНН /ред. ДВ.бр.94 от
2019г./, предвижда, че в полза на юридически
лица или еднолични търговци се присъжда възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, но размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. В случая РС
Димитровград е приел, че са налице предпоставките на чл.248, ал.1 от ГПК за
допълване на решението в частта за разноските и уважил направеното искане, но
определил размера на възнаграждението съобразно Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
– 300,00 лева. Възраженията в посока за неправилно определен размер на възнаграждението
са основателни, тъй като размерът е следвало да бъде определен в рамките на
Наредба за заплащането на правна помощ съгласно препращата норма на чл.37, ал.1
от ЗПП, а именно: съгласно приложимата
редакция на чл.27е
от Наредбата /ДВ, бр.59 от 2009г., в сила
от 28.07.2009г./ възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения
и наказания е от 80 до 120 лева. Като
се има предвид, че производството по делото няма основание да бъде определено
като с невисока фактическа и правна сложност /ангажирани са немалко
доказателства – договори, ревизионни актове, ревизионна книга и др.; изложени
са съображения по допустимост, основателност на производството, съображения
относно материална законосъобразност и процесуални нарушения, като по отношение
на тях ответникът е взел становище/ съдът не намира основание размерът на
възнаграждение да бъде определен в минимума от 80,00 лева, а следва да бъде
определен на 100,00 лева.
Поради изложеното обжалваното Решение /с характер на
определение по чл.248 от ГПК/ №260133/18.08.2021г., постановено в
производството по чл.248 от ГПК, проведено по нахд №120 по описа на РС
Димитровград, следва да бъде отменено в частта на допълването над размера за
разноски, представляващи юрк.възнаграждение от 100,00 лева.
Мотивиран
така, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение /с характер на определение по чл.248 от ГПК/ №260133/18.08.2021г.,
постановено в производството по чл.248 от ГПК, проведено по нахд №120 по описа
на РС Димитровград, в частта до 100,00 лева, като ОТМЕНЯ над тази част до
пълния определен размер за разноски като юрк.възнаграждение от 300,00 лева.
Определението
не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.