РЕШЕНИЕ
№ 15
гр. Враца 12.01.2023
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 16.12.2022 г.
/шестнадесети декември две хиляди двадесет и втора година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
КОЦЕВА
КРАСИМИР
ГЕОРГИЕВ
при секретаря
МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и с участието на прокурора
ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА КАН дело № 704 по описа на
АдмС – Враца за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор
/ДАМТН/ – София, против Решение № 106 от 12.10.2022 г., постановено по АНД 278/2022
г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина, с което е отменено наказателно
постановление № НЯСС-107 от 10.05.2022 г., издадено от Председателя на ДАМТН –
София.
В жалбата се твърди,
че оспореното решение е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, поради
постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон. Излагат се
аргументи, че нарушението е доказано по безспорен начин, а с отменения
санкционен акт административнонаказателната отговорност е насочена към субект
на императивно заложено в закона задължение за изпълнение на предписание,
дадено от контролен орган с констативен протокол. Иска се отмяна на решението и
потвърждаване на НП. Претендират се разноски.
Ответникът, Д.п. „У.и
с.н.я.“, редовно призован не се представлява в с.з. В депозиран писмен отговор
по касационната жалба от процесуалния му представител юрисконсулт М.В.К., оспорва
жалбата като неоснователна, а решението намира за правилно и законосъобразно и
моли да бъде оставено в сила. Претендира разноски по делото.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Враца дава мотивирано заключение за допустимост, но
неоснователност на касационната жалба. Счита, че предписанията дадени по реда
на Закона за водите са отправени само и единствено към собственика на водните
обекти, какъвто ответника в настоящото производство не е и моли решението, като
правилно да бъде оставено в сила.
По делото не са
представени нови писмени доказателства за установяване на касационните
основания.
Настоящият съдебен
състав, като взе предвид наведените в жалбата доводи и съображения, становището
на ответника, доказателствато по делото и след извършване на служебна проверка
съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК,
приема за установено следното:
Касационната жалба е
подадена от надлежна страна в законоустановения срок, против валиден и допустим
съдебен акт, подлежащ на оспорване, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е и основателна по следните съображения:
Предмет на касационен
контрол за законосъобразност е Решение № 106 от 12.10.2022 г. на Районен съд –
Бяла Слатина, постановено по АНД № 278 по описа на съда за 2022 г., с което е
отменено наказателно постановление № НЯСС-107 от 10.05.2022 г. на Председателя
на ДАМТН – София. С последното на основание чл.
200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите /ЗВ/ н.Д.п. „У.и с.н.я.“ /ДПУСЯ/, е
наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лв., за неизпълнение на
задължение по чл.
190а, ал. 2, във вр. с ал.
1, т. 3 от ЗВ. От фактическа страна административнонаказателното обвинение
се основава на извършена на 12.10.2021 г. на основание чл.
190, ал. 4, т. 2 от Закона за водите, проверка на язовир „Кокошарника“,
находящ се в поземлен имот с идентификатор 67845.45.182 в землището на с. Соколаре,
община Бяла Слатина, с предоставени права за управление на ДПУСЯ, съгласно Акт
за публична държавна собственост № 3765/16.12.2019 г. Вследствие на проверката,
чрез обход и оглед на малка язовирна стена и съоръженията към нея и преглед на
документацията от експлоатацията е установено, че бързотока и енергогасителя
след преливника са разрушени поради ерозия, т.е. че не е изпълнено от
собственика на язовира, предписанието дадено с КП № 03-01-35/19.04.2021 г. на
ГД „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“, а именно: „Да се
извършат ремонтно-възстановителни работи по бързотока и енергогасителя на преливника
за привеждането им в експлоатационно състояние“, със срок за изпълнение
30.09.2021 г.
За да отмени НП
районният съд е приел, че същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, като
съдържа всички изискуеми реквизити, нарушението е описано точно и ясно, ведно с
обстоятелствата, при които е извършено, спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН,
но неправилно е ангажира административнонаказателна отговорност на ДПУСЯ, което
не е собственик на язовира и не е субект на задължението за изпълнение на
дадените с КП предписания по чл. 190а, ал. 1, т. 3 и по чл. 138а, ал. 3, т. 5
от ЗВ.
Решението е незаконосъобразно,
като постановено при неправилно приложение на материалния закон.
Действително в
конкретния случай процесният язовир е публична държавна собственост, след като
с Договор за дарение № Д-Д-1/13.09.2019 г. /л. 31 от АНД № 278/, Община Бяла
Слатина го е дарила на Областния управител на Област Враца и е предоставен за у.н.д.п.
„У.и с.н.я.“, съгласно т. 10 от Акт за публична държавна собственост № 3765/16.12.2019
г. на основание чл. 139а, ал. 6 от ЗВ /л. 33 АНД № 278/. Съгласно разпоредбата
на чл. 139д от ЗВ, при осъществяването на своята дейност ДПУСЯ има
правата и задълженията на собственик на язовирните стени и съоръженията към тях
на язовирите по чл. 138б и предоставяните по чл. 139а, ал. 5 и 6.
След като цитираната
за нарушена и в АУАН и в издаденото въз основа на него НП разпоредба на чл.
190а, ал. 2 от Закона за водите, предвижда задължение на собствениците на
язовирни стени и съоръжения към тях да изпълняват предписанията по ал. 1, т. 3
и по чл. 138а, ал. 3, т. 5, а по волята на законодателя санкционираното
предприятие е създадено да упражнява от името на държавата правата и
задълженията на собственик на язовирите, публична държавна собственост, именно
ДПУСЯ е субект на задължението по чл. 190а, ал. 2 от ЗВ, неизпълнението на
което е скрепено със санкция по чл. 200, ал.1, т. 39 от същия закон. От друга
страна административнонаказателното обвинение в санкционния акт е надлежно
обосновано с описание на всеки един от релевантните факти за наличието на
съставомерно от обективна страна деяние. Посочени са както съдържанието и срока
за изпълнение на даденото на ДПУСЯ задължително предписание по чл.
190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ, така и констатациите от извършената последваща
проверка, относно състоянието на язовира за обосноваване на извода, че това
предписание не е било изпълнено, в нарушение на изискването по чл.
190а, ал. 2 от ЗВ.
Правната квалификация
на нарушението съответства на фактическото му описание и правилно е приложена санкционната
норма по чл. чл. 200, т. 39 от ЗВ. С
оглед на обстоятелството, че за констатираното нарушение е наложено наказание в
минимален размер, не следва да се обсъжда наличието на смекчаващи или
отегчаващи обстоятелства при определянето му, а същото следва да се приеме за справедливо. Не може
да бъде приложена и разпоредбата на чл.
28 от ЗАНН, както правилно е приел АНО в НП, тъй като обстоятелството, че от
нарушението не са настъпили вредни последици не води до маловажност на случая,
доколкото се касае за формално нарушение. Отделно от това преките и
непосредствени последици от техническото състояние на язовирните стени и
съоръженията към тях, са свързани с човешкия живот и здраве, околната среда,
културното наследство и стопанската дейност.
Като е стигнал до
изводи, различни от изложените и като е обосновал краен резултат за отмяна на
издаденото НП, районният съд е постановил неправилно решение, което следва да
бъде отменено. След отмяната му и доколкото делото е
изяснено от фактическа страна на основание чл.
222, ал. 1 от АПК,
касационният съд следва да се произнесе по съществото на спора. При
осъществяване на това свое правомощие и по изложените по-горе съображения настоящият
състав на съда намира, че наказателното постановление следва да бъде изцяло
потвърдено.
При този изход на
спора и предвид своевременно направеното искане от страна на касатора пред
районния и пред административния съд за присъждане на разноски на основание чл.
63д, ал. 4 от ЗАНН, ответникът следва да бъде осъден да му заплати сумата
200 лв., представляваща възнаграждение за осъществената правна защита в двете
съдебни инстанции.
Водим от
горните мотиви и на основание чл.
221, ал. 2, предл. второ, във вр. с чл. 222, ал. 1
от АПК, Административен съд - Враца
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 106 от 12.10.2022 г.,
постановено по АНД 278/2022 г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина, с което
е отменено наказателно постановление № НЯСС-107 от 10.05.2022 г., издадено от
Председателя на ДАМТН – София и
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА НП № НЯСС-107 от
10.05.2022 г. на Председателя на ДАМТН – София.
ОСЪЖДА Д.п. „У.и с.н.я.“***, да заплати на Държавна
агенция за метрологичен и технически надзор сумата от 200.00 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
|
|
|
|
|