Решение по дело №1981/2019 на Софийски градски съд

                                Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                               гр.София, 29.01.2020 год.

 

                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на петнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:                                                     

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов

ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова

Десислава Йорданова

при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №1981 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №527171 от 06.11.2018 год., постановено по гр.дело №29099/2018 год. по описа на СРС, ГО, 34 с-в, е признато за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Е.Б.т.” ЕАД срещу Л.И.С. искове с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.150 ЗЕ и с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД, че ответницата дължи на ищеца сумите 75,84 лева– главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2016 год. до 30.04.2017 год. за топлоснабден имот, находящ се в гр.Пловдив, бул.“*******, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по гр.дело №18631/2018 год. по описа на СРС, ГО, 34 с-в – 02.02.2018 год., до окончателното й изплащане, сумата от 7,29 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 02.07.2016 год. до 01.02.2018 год., като искът с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.149 ЗЕ е отхвърлен за разликата над 75,84 лева до пълния предявен размер от 258,89 лева, а искът с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е отхвърлен за разликата над 7,29 лева до пълния предявен размер от 17,39 лева и ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски по делото в размер на 209,12 лв., както и направените разноски в заповедното производство в размер на 22,57 лв., съразмерно на уважената част от исковете. Ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 419,47 лева разноски в исковото производство, съразмерно на отхвърлената част от исковете.

Горепосоченото решение е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Бруната“ООД.

Срещу решението в отхвърлителната му част е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца. Жалбоподателят поддържа, че съдът неправилно е приел, че ответникът отговаря само за ½ от процесните задължения, както и че претенцията за стойност на топлинна енергия отдадена от сградната инсталация е недоказана въз основа на заключението на вещото лице по СТЕ. Твърди, че е допуснато процесуално нарушение, тъй като първостепенният съд не му е указал да посочи и представи доказателства за отопляемата кубатура на имота. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната му част, а искът- уважен изцяло. Претендира направените разноски в пълен размер за двете инстанции.

В подадения в срок отговор ответникът оспорва въззивната жалба като неоснователна. Твърди, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено в обжалваната част. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция.

Третото лице-помагач не изразява становище по въззивната жалба.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл.150 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

От представената в първата инстанция данъчна декларация се установява, а това обстоятелство не се и оспорва от ответника, че последният е собственик на ½ идеална част от процесния топлоснабден имот. При това положение не е налице основание ответникът да е задължен за консумираната в имота топлинна енергия над така притежаваната от него част, доколкото се касае за обикновена съсобственост (не СИО) и е приложима разпоредбата на чл.30, ал.3 от ЗС. Никоя от разпоредбите на ЗЕ не дерогира действието на последната, както твърди ищецът- жалбоподател.

Настоящият състав не споделя становището на жалбоподателя- ищец за извършено от първостепенния съд процесуално нарушение. Съгласно разпоредбата на чл.146, ал.2 ГПК съдът указва на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства (както например с определението по чл.140 от ГПК от 18.07.2018г. на л.24 от първоинстанционното дело, на ищеца е указано че не сочи доказателства относно твърдяното от него качество на потребител на топлинна енергия- собственик или ползвател, на ответницата), но не е длъжен и не следва да указва на страните че представените доказателства са недостатъчни или не установяват твърдените обстоятелства, тъй като по този начин съдът би извършил нарушение както на принципа на диспозитивното начало, така и на  принципа на равнопоставеност между страните. Предвид липсата на процесуално нарушение не е налице и предпоставката на чл.266, ал.3 от ГПК за събиране на недопуснати от първостепенния съд доказателства.

От неоспореното от страните заключение на вещото лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК с оглед останалите данни по делото следва да бъде кредитирано, се установява стойността на потребената в имота топлоенергия и съответно- дължимата от потребителя- ответник цена на същата, съобразно притежаваната от него идеална част от правото на собственост върху този имот.

Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС – потвърдено в обжалваната му част, като правилно.

При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски, а на ответника по жалбата следва да се присъди заплатеното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство във въззивната инстанция в размер на 350 лева, съобразно представения с отговора на въззивната жалба договор за правна защита и съдействие и списък по чл.80 от ГПК.

На основание чл.280, ал.3 ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.

 

Предвид изложените съображения, съдът

 

                                                 

Р    Е    Ш    И    :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №527171 от 06.11.2018 год., постановено по гр.дело №29099/2018 год. по описа на СРС, ГО, 34 с-в в обжалваната му част.

ОСЪЖДА „Е.Б.т.”ЕАД с ЕИК******* да заплати на Л.И.С. с ЕГН********** сумата от 350 лева (триста и петдесет лева)- разноски за адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция.

Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Б.“ООД.

Решението е окончателно.

                                                    

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1/

 

 

                                                                                   

2/