Решение по дело №1349/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.84, ал.3, вр. чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закон за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на Б. С. М. Н., [държава], с посочен по делото адрес: РПЦ – [населено място], против Решение №11607/08.11.2024г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет.

Жалбоподателят счита решението за незаконосъобразно, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон. Решението било издадено в нарушение на чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Съображенията, основаващи отказа били незаконосъобразни, тъй като административният орган игнорирал факта, че причините лицето да напусне страната си били свързани със заплаха за неговия живот и сигурност. Сочи, че се опасява за сигурността си вследствие на водещите се военни действия в неговия район. Напуснал родната си страна поради липсата на сигурност и спокойствие. Бил задържан от сирийската редовна армия насилствено, в продължение на 5 дни бил в затвор и му било упражнено физическо насилие.

Счита, че след анализ на информацията в справка вх.№ЦУ-1852/27.08.2024г. на Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ неправилно било преценено, че спрямо него не са налице предпоставките по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Твърди, че при завръщането му в [държава], поради продължаващия там въоръжен конфликт, щял да бъде изложен на реална опасност да претърпи тежки посегателства като цивилно лице поради наличието на безогледно насилие в района на провинция *, където живял. Излага подробни съображения, по които счита, че обжалваното решение е издадено при съществени нарушения на административно производствените правила и в противоречие с материалния закон. В тази връзка се позовава на основополагащия при закрилата на бежанците принцип по чл.33 от Женевската конвенция от 1951г. „забрана за връщане“, който счита, че не е съобразен в случая. Смята също, не било съобразено решението на Съда на Европейските общности от 17 февруари 2009 г. по дело № C-465/07 по тълкуването на член 15, б. „в“ от Директива 2004/83/ЕО. Според жалбоподателя административният орган неправилно е приел, че при връщането му в страната му по произход животът му нямало да бъде поставен в сериозна опасност, което противоречало на член 3 от ЕКПЧ и член 15, б. „в“ от Квалификационната директива. Счита и че към настоящия момент липсват гаранции за предоставяне на вътрешна закрила в която и да е друга част на [държава], съгласно критериите по член 8 от Квалификационната директива.

Моли за отмяна на обжалваното решение със законните последици от това.

В съдебно заседание жалбата се поддържа лично от оспорващия и от процесуален представител. Последният посочва, че следва да се вземе предвид представеното по делото писмено доказателство – Коментар на В. К. на ООН за бежанците, в който се поставял фокус върху това, че връщането на бежанците трябвало да бъде извършено с внимание и търпение, тъй като обстановката в страната била несигурна към настоящия момент, както и върху това, че връщането следвало да се осъществи доброволно и безопасно, и това включвало и спазването на принципа за „забрана за връщане“.

Жалбоподателят заявява, че към момента земите им били бомбардирани. Бил арестуван, изтезаван и малтретиран докато бил в [държава]. От семейство му били убити четирима души, а баща му изгубил и двете си очи във войната. Не можел да остане там и нямало никаква възможност да се върне обратно. Не искал да напуска страната си, това било принудително решение, което било взето за да се спаси.

Ответникът – Председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, в писмен отговор чрез процесуален представител оспорва жалбата като неоснователна и моли за отхвърлянето й.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита жалбата за неоснователна и предлага да бъде отхвърлена.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молба до Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет – подадена чрез РПЦ – Харманли към ДАБ под вх. №1064/20.05.2024г., Б. С. Н. от [държава] е поискал закрила от Република България. Тъй като чужденецът не е разполагал с документи за самоличност, последната била установена с декларация по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ, с рег.№УП-33198/20.05.2024г., видно от която търсещото закрила лице се индивидуализирало с имената Б. (собствено име) Н. (бащино име) С. (фамилно име), [държава], роден на [дата]. в [държава], [населено място], *, неженен. На същата дата лицето е регистрирано с имената Б. С. Н., роден на [дата]. в [държава], [населено място], *, със същия постоянен адрес, етническа принадлежност – *, *, религия – *, професия – *, без образование, неженен, без документи за самоличност. Впоследствие са били извършени промени на първоначалните данни, като са посочени имената Б. С. М. Н., роден на [дата]. в [държава], Хлак, с постоянен адрес в [населено място], *, етническа принадлежност – *, с документ за самоличност л.к.№17669867/06.03.20124г. – [държава]. В приложение към регистрационния лист са обективирани данни за родителите, братята и сестрите на чужденеца, и е отбелязано местонахождението на всеки от тях, като относно сестрите е посочено, че се намират в Ирак, а родителите в [държава].

С писма с рег.№ УП-33198/23.05.2024г. и рег.№ УП-33198/17.06.2024г. на ДАБ, Началник отдел ПМЗД при РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за закрила. В писмо с рег. № М-11103/25.07.2024г. (рег. № УП-33198/26.07.2024г. в ДАБ при МС) на За Директор на Специализирана дирекция „Миграция“ – ДАНС е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Р. България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

На 30.05.2024г. с кандидата е проведено интервю по Глава шеста, Раздел I- чл.63а от ЗУБ, резултатите от което са отразени в Протокол с рег.№ УП-33198/30.05.2024г. В хода на интервюто жалбоподателят е посочил, че бил роден на [дата]. в [населено място], [населено място], *, и там живял. Селото му се намирало, може би, в източната част на [държава]. Напуснал страната си на 07.05.2024г., нелегално, когато влязъл в Турция, където се установил в [населено място]. Нямал проблеми с властите в Турция, но напуснал, защото целта му била да стигне до България. На 16.05.2024г. влязъл в България нелегално, с помощта на трафикант. След като преминал на българска територия, с кола стигнал до [населено място]. В отговор на въпроса защо е напуснал страната си по произход посочил, че през 2017г. бил задържан от сирийската редовна армия в *. Вкарали го в затвор и му счупили зъбите. След пет дни го пуснали. Напуснал [държава] сега, защото майка му и баща му били инвалиди и животът бил труден. В * от време на време имало сражения, защото Турция ги нападала. В селото му нямало хора и понякога имало сражения. Основните причини, поради които напуснал родината си били войната и условията за живот. Посочил, че не членувал в политически партии и не участвал във военни формирования, не бил арестуван след 2017г. и не бил осъждан, нямал проблеми с официалните власти в [държава] след 2017г., не бил жертва на насилие и не била отправяна заплаха към него след 2017г., нямал проблеми заради етническата или религиозната си принадлежност, не посочил да е бил преследван. Заявил, че ще се завърне в [държава], когато има сигурност и е безопасно.

От младши експерт в РПЦ – Харманли до Председател на ДАБ при МС е адресирано Становище рег. №УП-33198/13.09.2024г., с което се предлага да се откаже предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут на чужденеца.

С процесното решение Председателят на ДАБ, на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ, е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на Б. С. М. Н.. Решението е връчено на лицето лично на 26.11.2024г., в присъствието на преводач.

Жалбата срещу решението е подадена на 28.11.2024г., видно от поставения входящ номер.

При така установеното от фактическа страна, от правна съдът намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.3 от ЗУБ.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Административният акт е издаден от компетентен орган и при постановяване на обжалваното решение не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо до отмяната му. Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството по общия ред, с чужденеца има проведено интервю, отразено в нарочен протокол, като интервюто е провеждано в присъствието на преводач, на език, посочен от търсещия закрила като разбираем и владян от него, включително са налице и данни, че съдържанието на протокола също е прочетено на интервюирания в присъствието на преводача и на разбираемия за него език.

Обжалваното решение е в писмена форма, подписано е от издателя си и като цяло отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК.

В решението се сочат както фактически, така и правни основания за издаването му, което го прави надлежно мотивирано.

В частта му относно отказа за предоставяне статут на бежанец административният орган е изложил съображенията, поради които счита, че на чужденеца не следва да се предостави такъв. Обсъдил е предоставените от жалбоподателя данни в бежанската му история и е приел за установено, че в същата няма доводи за релевантно преследване, нито се обосновава наличие на реална опасност от бъдещо такова. Посочил е, че не се установява молителят да е бил обект на преследване в държавата си по произход поради причини: раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение, поради което не са налице основанията по чл.8, ал.1 от ЗУБ, както и не се установява осъществено спрямо молителя преследване по смисъла на чл.8, ал.2-5 от ЗУБ.

Видно от данните по преписката, както и от съдържанието на процесното решение, не се установява административният орган да е пропуснал да изследва твърдян факт от бежанската история, свързан с личното положение на молителя. Същите са подробно анализирани, като въз основа на тях административният орган възприема, че те не установяват наличие на предприето по отношение на жалбоподателя преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ в страната му по произход.

При извършената проверка относно материалната законосъобразност на тази част от оспореното решение, съдът намира следното:

В нормата на чл.8, ал.1 от ЗУБ са посочени условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в Република България. Освен да се намира извън държавата си по произход, е необходимо чужденецът да не може или да не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, че от една страна изпитва основателно опасение от преследване, а от друга страна – това преследване да е поради някое от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.

В настоящия случай правилно административният орган е преценил, че при проведеното с жалбоподателя интервю не се установява спрямо последния да е осъществено визираното в чл.8, ал.1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. От жалбоподателя не са заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение, или принадлежността му към определена социална група. Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, а според ал.5 на същата норма, действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни, или се прилагат с цел дискриминация. Твърдения за подобни действия жалбоподателят е направил в разказаната от него бежанска история, като е посочил, че през 2017г. бил задържан от сирийската редовна армия в Камишли, където в затвор му счупили зъбите. Следва да се отбележи обаче, че това е бил единственият инцидент, свързан упражняване на насилие, като оспорващият сам посочва, че пет дни сред ареста е бил освободен и след това не е имал никакви проблеми в страната си по произход. Не е бил арестуван, нямал проблеми с официалните власти в [държава], не е бил жертва на насилие и не била отправяна заплаха към него след този случай. Жалбоподателят не твърди след 2017г. в страната си на произход да е бил заплашван, преследван, да му е било упражнявано физическо насилие, или да е бил обект на репресии, дискриминационни и други неблагоприятни мерки, водещи към риск от преследване в страната по произход. Заявената от жалбоподателя информация е била подробно обсъдена от административния орган. Последният правилно е приел, че тази информация не може да се счита за релевантна при преценката на основанията за предоставяне на закрила в случая.

По така изложените съображения, правилен и законосъобразен се явява изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки за прилагане на чл.8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец.

От представената в хода на съдебното производство Справка с вх. № МД-02-124/12.12.2024г., съдържаща информация за обстановката в [държава] след падането на режима на Б. А., става ясно, че новата власт в страната, начело с ислямистката група „Хаят Тахрир ал Шам“ (HTS), е благоразположена към населението в страната, като обявява, че „…. хората, включително религиозните или етническите малцинства в частност, не би следвало да се страхуват от тяхното управление …“. Посочено е в справката и че според информациите от различни източници, властите обещават да изградят „родина за всички, включително всички секти и социални класи“. Също така, Националната коалиция на сирийските революционни и опозиционни сили, представляваща вече бивши опозиционни групи, е заявила, че се е ангажирала да „завърши прехвърлянето на властта към преходен управляващ орган с пълни изпълнителни правомощия, проправяйки пътя към свободна, демократична и плуралистична [държава]“. Сочи се и че е предвидено плавно и мирно предаване на държавната власт от страна на досегашните членове на правителството на преходно правителство. Цитира се изявление на пратеника на ООН за [държава], който заявява, че „Реалността е такава, че HTS, а също и другите въоръжени групировки, изпращат добри послания към сирийския народ... за единство, за приобщаване“.

По отношение на обстановката в [държава] към момента, съдът взе предвид и информацията от общодостъпни източници за общото положение в страната след оттеглянето (свалянето) от власт на президента Б. А.. След преглед на новинарския поток за тази страна, съдът приема, че въпреки настъпилите нови обстоятелства не е налице съществена промяна в обществено-политическия живот в [държава], която да рефлектира пряко върху гражданите й, касателно наличие на предпоставките по чл.8 от ЗУБ. Към настоящия момент няма основания да се приеме, че в [държава] са налице преследвания на лица, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, или нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Данните от различните информационни източници не сочат към датата на постановяване на настоящия съдебен акт в [държава] да са регистрирани масови случаи на физическо или психическо насилие, правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин, наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни, да е налице отказ на съдебна защита, който се изразява в непропорционално или дискриминационно наказание, наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, действия, насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца.

Ето защо, съдът счита, че не са налице основания за прилагане на чл.8 от ЗУБ по отношение на оспорващия.

Съдът счита, че по отношение на жалбоподателя не са налице и предпоставките за предоставяне хуманитарен статут на основание чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ .

В тази част на обжалваното решение, при позоваване на Справка вх.№ЦУ-1841/23.08.2024г. и Справка вх.№ЦУ-1852/27.08.2024г. на Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ, след като е обсъдил обстановката в страната на произход на чужденеца, вкл. в провинция Камишли, административният орган е извършил преценка на необходимостта от прилагане на разширенията, дадени с Решение от 17 февруари 2009г. на СЕС, по тълкуването на член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО, както и относно съдържанието на предоставената закрила във връзка с член 2, буква д) от същата директива и е приел е , че по отношение на търсещия закрила не са налице предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Посочил е, че за да са налице тези предпоставки, безогледното насилие в [държава] следва да е изключително, а видно от информацията за обстановката там, то не е. Приел е за установено, че спрямо кандидата не са налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено поради присъствието си на територията на [държава], той би бил изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут. Посочил е също, че за молителя липсват и предпоставки за предоставяне на статут по чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ, тъй като не е заявил член на семейството му да е с предоставена международна закрила в България, съотв. не е обосновал молбата си за закрила с други причини от хуманитарен характер.

Съдът намира, че в тази му част решението е подробно мотивирано като формираните от административния орган съображения, относими към датата на издаване на оспорения акт, се явяват правилни и обосновани. Същите са съобразени с изложената бежанска история, която е правилно възприета и съпоставена с реалната обстановка в [държава] като цяло и с тази в провинцията, в която е живял жалбоподателят, както и с личното му положение.

Нормата на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ е изцяло в синхрон с член 15, б. „в“ от Директива 2011/95/ЕО на Съвета от 13.12.2011 г. Със свое Решение от 17.02.2009 г. по дело № C - 465/07/Meki Elgafaji and Noor Elgafaji vs Straatssecretaris van Justitie/, по отправено от холандска страна преюдициално запитване за приложението на член 15, б.“в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета(отм.), Съдът на Общността (голям състав) е постановил, че въпросната норма следва да се тълкува в смисъл, че: 1. съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателства, че той представлява специфична цел, поради присъщи на неговото лично положение елементи; и 2. съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държавата- членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Действително, понастоящем с Директива 2011/95/ЕС на европейския парламент и на съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текста на чл. 15 от последната е преповторен в текста на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването дадено с Решение от 17.02.2009 г. по дело № С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз, е запазило своето значение.

Съдът намира, че посочените хипотези от Решението на Съда на Европейския съюз не са налице в случая, тъй като споделената пред орган на ДАБ информация за личното положение на жалбоподателя, както и останалите данни и доказателства, не водят до извод, че към настоящия момент на цялата територия на [държава] е налице конфликт, който да достига до ниво, пораждащо сериозни и потвърдени основания да се смята, че търсещият закрила, върнат в конкретен регион на тази страна, поради самия факт на присъствието си на територията се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи срещу живота или личността си.

Видно от информацията в приложените по административната преписка справки и в представената в хода на съдебното производство Справка вх. № МД-02-124/12.12.2024г. на Дирекция „Международна дейност“ в ДАБ, в периодите преди и около изготвянето им в [държава] са били налице проблеми, свързани със сигурността. Това обаче е било явно по-изразено само в отделни области (провинции), докато в други ситуацията в последните години е била сравнително спокойна на фона на общото положение в страната.

В Справка МД-02-124/12.12.2024г. се съдържат данни за все още съществуващи въоръжени сблъсъци в части от Източна [държава]. Има и информация за атаки на израелската армия на територията на [държава], като цели на ударите са предполагаеми правителствени обекти за химическо оръжие и ракети, а унищожаването им се прави за да не се допусне възможност за попадането им в ръцете на екстремистите. Тези данни обаче не променят впечатлението за подобряване на общата обстановка в [държава] в последните седмици. Поемането на държавната власт в [държава] от нови субекти не променя положението в негативна насока, доколкото от информацията от справката на ДАБ от 12.12.2024г. и от други общодостъпни източници на информация, става ясно, че смяната властта не е довела до налагане или прилагане на смъртни наказания или екзекуции, или на изтезания, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилни лица поради безогледно насилие. Напротив, засега тенденциите за общото положение в [държава] са по скоро положителни и към настоящия момент се работи активно за съставяне на правителство и възстановяване на реда. Според данните от последните дни от общодостъпни информационни канали, тенденциите за подобряване на общото положение в [държава] се запазват. Като положителен сигнал за това съдът отчита установяването от редица страни по света на контакти с новата сирийска власт, вкл. и от страна на лидери от ЕС /Бтв ([интернет адрес]), [интернет адрес], Dnevnik, БНР, БТА, [интернет адрес] и др.), както и продължаването на процеса на формиране на състава на преходното правителство (БТА – „Новата власт в [държава] назначи за министър на външните работи А. Х. **“). Също така, продължават назначенията на жени на високи постове и то от малцинствени етнически групи, като например назначаването на М. * М., която е от малцинството на друзите в [държава], за губернатор на провинция Судейда (БТА, [интернет адрес]). Освен това, за първи път в историята на [държава] за управител на Централната банка е назначена жена –М. С. („Ройтерс“, [интернет адрес]). Някои медии продължават да съобщават за милиони сирийци, намиращи се извън страната си, които са изразили желание да се завърнат в родината след свалянето на президента Б. А. и се очаква голям обратен миграционен поток в посока [държава], като в тази връзка Турция е обявила отварянето гранични пунктове със [държава] за да осигури свободното завръщане на желаещите да сторят това (вж. БТА, 24 часа, Novini. bg и др.).

Съдът приема всички тези данни за обнадеждаващи що се отнася до спазването на правата на човека на фона на общото положение в [държава] до 08 декември 2024г., когато се стигна до смятана на властта в страната.

От така установеното в справките и от общодостъпната информация от други източници, става ясно, че дори да се приеме, че е налице въоръжен конфликт в [държава], то същият явно, на първо място, не е повсеместен и освен това – не е насочен пряко към мирните граждани на тази страна. Съответно не може да се счита, че със самото си присъствие в родния си край или в друго населено място, жалбоподателят ще бъде изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие, породено от въоръжения конфликт.

Макар обстановката в части от страната по произход на молителя да остава сложна, то не са налице ситуации, в които конфликтът понастоящем да е достигнал нива, при които съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства. Видно от изложеното по време на проведеното с него интервю, жалбоподателят е работил като сладкар и барман, нямал трайни е взаимоотношения с армията и полицията и не е извършвал политическа дейност. Следователно не може да се направи извода, че личното и общественото му положение предполагат същия да е рискова група, чиято дейност да го постави в неблагоприятна позиция на фона на общата обстановка в страната по произход и на фона на спорадичните проблеми със сигурността там. По смисъла на т.39 от горецитираното решение на съда в Люксембург, за да се предостави хуманитарен статут на молителя, следва безогледното насилие в [държава] да е изключително, каквото то не се установява да е от приложените справки на Дирекция „МД“ при ДАБ.

Ето защо, съдът счита, че за лицето не се установява наличието на предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ нито към момента на издаване на оспореното решение, нито към настоящия момент. Не се установява да е налице и реална опасност от тежки посегателства спрямо жалбоподателя, следствие на събития, настъпили, след като напускане на държавата му по произход /чл.9, ал.3 ЗУБ/.

Съдът намира за правилен и извода на административния орган, че по отношение на жалбоподателя не са налице и основанията, визирани в чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ. Последният не е заявил член на семейството му да е с предоставена международна закрила, нито молбата му за закрила е обоснована с други причини от хуманитарен характер.

Във връзка с представения Коментар на Върховния Комисариат на ООН за бежанците следва да се посочи, че същият няма обвързващ и задължителен характер, а и от съдържанието му се установява, че темата на изложението е свързана до голяма степен с преустановяването на обработката на молби за убежище на лица от [държава] в редица европейски държави, като е ясно, че България не е сред тях. Освен това, що се отнася до изразеното в коментара мнение по отношение на евентуално оказан натиск върху сирийци да се завърнат в страната си, следва да се отбележи, че по делото няма данни за такъв натиск, на който да е бил обект жалбоподателят.

Въз основа на всичко изложено и с оглед актуално положение в [държава] към настоящия момент, съдът прави заключение, че при издаване на решението си административният орган правилно е приложил закона и не е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила с характер на съществено, което да представлява основание за отмяна на обжалвания акт. Оспореното решение не противоречи на материалноправните разпоредби, съответства на целта на закона, поради което подадената против него жалба следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б. С. М. Н., [държава], с [ЛНЧ], против Решение №11607/08.11.2024г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.