РЕШЕНИЕ
№ 692
гр. В., 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Биляна Р. Скорчовска Петкова
при участието на секретаря Стефка Б. Радева
като разгледа докладваното от Биляна Р. Скорчовска Петкова Гражданско
дело № 20221420101916 по описа за 2022 година
И. И. В., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ж. к. "М.", бл. ***, чрез адв. М. М. от
АК-В. като пълномощник, с адрес за призоваване: гр. В., ул. "Л." ***. офис 504 е
предявил иск против Х. И. В., ЕГН: **********, с адрес: гр. В., ул. "Ч." № 3, с който
иска съдът да се произнесе с решение, с което да признаете за установено по
отношение на Х. И. В., ЕГН: **********, с адрес: гр. В., ул. "Ч." № 3, че И. И. В., ЕГН:
**********, с адрес: гр. С., ж. к. "М.", бл. *** е изключителен собственик на лек
автомобил марка "Ф.", модел "Т." с per. № ***, рама № *******. Претендира се и
присъждане на разноски.
В исковата молба се излагат доводи и съображения,че ищецът и ответника са
законни наследници (синове) на Д.Ц. И.а, ЕГН: **********, бивш жител на гр. В.,
починала на 30.10.2021 г. съгласно Акт за смърт № 1308 от същата дата, издаден от
длъжностно лице по гражданска регистрация при Община В.. Този факт се установява
от удостоверение за наследници изх. № 17108 от 17.12.2021 г. издадено от Община В..
Видно от нотариална покана per. № ** от 23.02.2022 г. на нотариус № 043 К.Б., с
район на действие - СРС, ответникът претендира, че е съсобственик по наследяване на
Д. И.а, на лек автомобил марка "Ф.", модел "Т." с per. № ***, рама № *******.
Очевидно ответникът се позовава на факта, че описаният лек автомобил е регистриран
в Сектор "Пътна полиция" към ОД МВР - В. като собственост на общия им
наследодател. Действително обаче, този автомобил се твърди,че е изключителна
собственост на ищеца, който го е закупил с договор за покупко-продажба от 12.09.2019
г. при цена в размер на 3000 евро, заплатена от него в брой видно от издаденият му
фискален бон. Покупката е извършена в присъствието на свидетел, който ще потвърди
с показанията си, че именно ищецът е заплатил със собствени средства уговорената
цена, времето, мястото и лицето, с което е договорена продажбата.
1
За ищца не е известно по какъв начин и въз основа на какъв документ
автомобилът е бил регистриран в Сектор "Пътна полиция" към ОД МВР - В. като
собственост на Д.Ц. И.а, но категорично отрича същата да е придобивала
собствеността върху него. Регистрирането на автомобила като собственост на
наследодателката обаче, не поражда права за нея, тъй като тази регистрация има
единствено оповестително действие. Автомобилът към настоящия момент се намира
във владение на ищеца.
Предявения иск е с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК ответника е депозирал писмен отговор, с който оспорва
исковата претенция като недопустима по съображения изложени в отговора, които не
се споделят от съда,включително и твърдението,че е следвало ищеца да приеме
наследството по опис.Твърди се, че липсва и правен интерес от предявения иск с оглед
факта,че не е направено искане за включване на процесното МПС в делбената маса по
образуваното дело за делба на наследство на общия наследодател, но включително от
нотариалната покана приложена по делото е видно,че между страните е налице спор по
отношение на собствеността,което обуславя правния интерес от настоящата искова
претенция.Искането е за отхвърляне на исковата претенция като неоснователна и
недоказана със законните последици.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, които прецени
поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с доводите и съображенията на страните,
намира следното:
Видно от удостоверение за наследници издадено на 17.12.2021 г. от Община В.,
след смъртта на Д.Ц. И.а поч. на 30.10.2021 г. са останали нейни законни наследници
ищеца И. И. В. и ответника Х. И. В..
По делото е приложено копие от нотариална покана рег.№**, том I, №73 на
нотариус К.Б. съгласно която по повод смъртта на наследодателката Д. И.а и останало
наследствено имущество, ответникът Х. В. претендира обезщетение в размер на 200
лева месечно считано от 31.10.2020 г. до настъпване на обстоятелства, водещи до
прекратяване или изменяване на претендираното обезщетение по отношение на лек
автомобил Ф. с рама ******* като се претендира процесния автомобил да остане в
изключителна собственост на ищеца срещу уравняване на дела на ответника в пари в
размер на 5000.00 лева.
Видно от копие от свидетелство за регистрация Част I, лек автомобил Ф. Т.
*******, с първоначална регистрация 17.03.2008 г., *** е собственост на Д.Ц. И.а.
Видно от легализиран превод на копие от договор за покупко-продажба от
12.09.2019 г., ищецът И. В. е закупил в Г. от „Щ.” ГмбХ, ул.Б.” 154а моторно превозно
средство, марка”Т.”, с идентификационен **** с дата на производство 17.03.2008 г. за
сумата от 3000.00евро.
Приложен е и легализиран превод на касова бележка за сумата от 3000.00евро за
продажба на автомобила.
По делото е приложен и легализиран превод на оригинал от договор за покупко-
продажба от 16.09.2019 г., според който Д.Ц. е закупила от Ц.М.Д. А-9125К. ул.З. 36
2
моторно превозно средство Ф. WV Т. ***** за сумата от 3500.00евро.
Приложен е легалиризан превод на Свидетелство за регистрация Част II *** от
Служба по регистрация №** на „В.Ф.” АД, според което съгласно свидетелство от
17.03.2008 г. собственик на процесния автомобил Ф. *******е бил продавача по
покупко-продажба от 16.09.2019 г., а именно Ц.М.Д. род.07.11.1975 г. Видно от
приложеният легализиран превод на Свидетелство за регистрация Част II *** от
Служба по регистрация №** на „В.Ф.” АД, процесният автомобил е дерегистриран на
11.09.2019 г.
По делото е изискан отговор рег.№967000-9842/23.08.2022 г. от ОД на МВР-В.
сектор „Пътна полиция”, видно от който след направена справка в
АИС”КАТ”-„Регистрация и отчет на ППС и собствениците им” се установява, че няма
бивша и настояща собственост на И. В. след 2010 г- в Сектор „пътна полиция” В..
Посочено е, че лицето се води на отчет към СДВР от 18.04.2010 г. и няма как да бъде
предоставена информация за автомобил закупен на 12.09.2019 г.
Към писмото е приложено Заявление №190967020791/27.09.2019 г. за
регистрация на процесния автомобил с рама ******* на името на Д.Ц. И.а.
От дата 27.09.2019 г. е приложен протокол за технически преглед изправност на
ППС №190967020791 на процесния автомобил, съгласно което Д. И.а е представила за
преглед процесния автомобил.
На 27.09.2019 г. Д. И.а е декларирала процесния автомобил с рама ******* като
свои.
Съдът на основание чл. 193, ал. 1 от ГПК е открил производство по оспорване
на договор за покупко-продажба от 16.09.2019 г. на процесното МПС по отношение на
автентичността на подписа на продавача.
На осн.чл. 195 от ГПК съдът е допуснал изслушване на съдебно-графологична
експертиза, която след като се запознае с доказателствата по делото, след проверка на
оригинала на договор за покупко-продажба от 16.09.2019 г. и след като вземе
сравнителен материал от подписите на ищеца и ответника и провери оригинални
подписани документи на Д.Ц. И.а, да отговори дали подписа поставен за продавач
върху договора от 16.09.2019 г. на някой от тези лица ли е.
От заключението на назначената и приета по делото съдебно-графологична
експертиза се установява, че подписа в договор за покупко-продажба от 16.09.2019 г.
на лек автомобил Ф., модел Т. не е изпълнен от И. В., Х. В. и Д. И.а.
Видно от удостоверение рег.№369000-19966/02.11.2022 г. издадено от ОД на
МВР В., лицето Д. И.а за периода от 15.09.2019 г. до 21.09.2019 г. в автоматизираната
система има данни за задграничните пътувания.
По делото са разпитани свидетелите П.Ц. и Д. Х.в.
В показанията си св.П.Ц. твърди, че познава ищеца от 2013 г. и живее с него на
3
семейни начала от същата година. Свидетелката твърди, че ищецът си купил от А.
автомобил, марка Ф., джип с регистрационен номер ВР 1290. Закупил го от автокъща в
А., платил на автовоз да му докарат колата с негови лични средства. Оказало се, че не
могат да докарат колата навреме, а я докарали по–късно и майката на ищеца Д. решила
да я регистрира. Свидетелят твърди, че когато се прибрали с ищеца от чужбина, Д.
казала, че е регистрирала колата за да може да отиде в Б. да види внука си. Ц.
поддържа, че колата е закупена с лични средства на ищеца като той е имал магазин и
го е продал. Свидетелката твърди, че около 4000 евро им излязло всичко като 3000евро
е за закупуване на колата и 1000 евро за превоз. Свидетелката твърди, че ответника е
закупил колата месец септември 2019 г. и е ходил лично до А..
В показанията си свидетелят Х.в твърди, че баба му Д. много е искала този
автомобил тип джип и автомобила през повечето време от годината е стоял на лозе.
Свидетелят твърди, че Д. е имала нужда от автомобил за да я кара някой, в случая
свидетелят. Х.в поддържа, че не е бил в страната, когато е закупен джипа и не знае кога
е купен джипа. Твърди, че не е бил на свобода цялата 2019 г. до 2021 г. като на
погребението на баба му за първи път е видял този джип. Х.в поддържа, че баба му и
дядо му са искали да му купят кола да ги кара на лозе и баба му приживе като излязъл
от затвора му казала, че му е купила кола с която да ги кара на лозе. Свидетелят
поддържа, че баща му ползва колата. Свидетелят поддържа, че не знае откъде е
закупен автомобила, на каква цена и кой е дал парите.
При така установените фактически данни се налагат следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от
ГПК за признаване за установено, че И. И. В. е изключителен собственик на лек
автомобил марка "Ф.", модел "Т." с peг № ***, рама № *******.
Предявеният установителен иск не се погасява по давност нито допустимостта
му е обусловен от наличието на друго съдебно производство.
В отговора на исковата молба се твърди, че ищецът не е приел наследството на
проводателя си Д. И.а под опис за да бъде отделено имуществото на наследодателят му
от имуществото на наследника, поради което след изтичане на тримесечния срок не са
налице основанията да бъде заявено по реда на исковото производство отделяне на
наследственото имущество като лично принадлежащо към наследника чрез
предявяване на иск.
В случая ищецът претендира право на собственост върху процесният автомобил
на свое самостоятелно право отделно от правото на Д. И.а и не като част от
наследството на праводателя си Д. И.а.
Допустимостта на предявеният иск не е обусловена и от наличието на съдебно
производство за съдебна делба и за възстановяване на запазена част, независимо дали
4
процесният автомобил е бил включен или не в наследствената маса на наследодателят
Д. И.а.
С решение № 197/28.06.2010 г. по гр.дело № 875/2009 г. на ВКС I г.о.,
постановено по чл.290 ГПК е прието, че интересът от установителния иск се разкрива,
когато по делото ответникът оспорва претендираното от ищеца право или претендира
правото, което ищецът отрича, че за да съществува интерес от установителния иск е
достатъчно да се оспорва претендираното от ищеца право или да се претендира
отричаното от него право.
Наличието на правен интерес от установяването е процесуална предпоставка за
допустимост на установителните искове – положителни или отрицателни, изрично
предвидена в текста на чл.97,ал.1 ГПК/отм./ - сега чл.124, ал.1 ГПК. Правен интерес от
търсената защита с положителен установителен иск за собственост е налице, когато
ответникът оспорва претендирано от ищеца право.
При това положение с оглед оспорването на правото на собственост от страна на
ответника Х. В. съдът приема предявеният иск за допустим.
Основателността на предявения иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК предполага
установяване от ищеца, чиято е доказателствената тежест съобразно правилата на чл.
154 от ГПК, при условията на пълно и главно доказване, принадлежността в своя
патримониум на правото на собственост върху вещта на твърдяното основание.
В случая ищецът И. В. твърди, че именно той е собственик на процесния
автомобил.
В случая ищецът сочи деривативен способ за придобиване на вещно право -
договор за покупко-продажба от 12.09.2019 г., съгласно легализираният превод на
който ищецът И. В. е закупил срещу сумата от 35000 евро в Г. от „Щ.” ГмбХ, ул.Б.”
154а моторно превозно средство, марка”Т.”, с идентификационен ******с дата на
производство 17.03.2008 г. за сумата от 3000.00евро.
Съобразно нормата на чл. 65, ал. 1 КМЧП придобиването и прекратяването на
вещни права и на владение се уреждат от правото на държавата по местонахождението
на вещта по време на извършване на действието или настъпване на обстоятелството,
които обуславят придобиването или прекратяването. Следователно за установяване
правото на собственост е необходимо установяване на действителна покупко-
продажба съобразно действащото към момента на сделката германско
законодателство. Предвид разпоредбите на Bürgerliches Gesetzbuch продажбата на лек
автомобил се извършва в обикновена писмена форма.
Договора за продажба на автомобил от 12.09.2019 г.от който ищецът черпи
правата си обаче касае моторно превозно средство, марка ”Т.”, с идентификационен
№*******, различен от посоченият в петитума на исковата молба идентификационен
№****** Тъй като рамата идентифицира съответното моторно превозно средство,
5
съдът приема, че липсва идентичност между автомобила за който ищеца претендира
собственически права марка”Т.”, с идентификационен №****** и посоченият в
договора за продажба от 12.09.2019 г. автомобил марка”Т.”, с идентификационен
*********. Разликата се явява в това, че в исковата молба рамата на автомобила е
посочено с двойно ZZ и с последна цифра 3. В договорът за продажба от 12.09.2019 г.
от който ищецът черпи правата си рамата на автомобила е тройно Z и без последна
цифра 3.Налице е и разлика в първите две букви на рамата VW-посочена в исковата
молба и WV по документи.
При това положение съдът приема, че ищецът не проведе пълно и главно
доказване на собственическия титул, въз основа на който е придобил право на
собственост върху претендиранция в исковата молба автомобил, тъй като липсва пълна
идентификация между автомобила заявен в исковата молба, за който се претендира
право на собственост и автомобила идентифициран в договора за покупко-продажба
от 12.09.2019 г., от който ищецът черпи права.Така констатираното противоречие е
достатъчно основание да бъде отхвърлен предявеният иск.
Отделно от това по делото е изискан отговор рег.№967000-9842/23.08.2022 г. от
ОД на МВР-В. сектор „Пътна полиция”, видно от който след направена справка в
АИС”КАТ”-„Регистрация и отчет на ППС и собствениците им” се установява, че няма
бивша и настояща собственост на И. В. след 2010 г- в Сектор „пътна полиция” В..
Приложен е оригинала на договор за покупко-продажба от 16.09.2019 г., според
легализираният превод на който Д.Ц. е закупила от Ц.М.Д. А-9125К. ул.З. 36 моторно
превозно средство Ф. ******* за сумата от 3500.00евро, както и копие от свидетелство
за регистрация Част I, лек автомобил Ф. Т. *******, *** е собственост на Д.Ц. И.а
Вярно е, че от заключението на назначената и приета по делото съдебно-
графологична експертиза се установява, че подписа в договор за покупко-продажба от
16.09.2019 г. на лек автомобил Ф., модел Т. не е изпълнен от И. В., Х. В. и Д. И.а.
Подписът под продавач в договора за покупко-продажба от 16.09.2019 г. с
купувач Д. И.а е за лицето Ц.М.Д. и видно от легалиризан превод на Свидетелство за
регистрация Част II *** от Служба по регистрация №** на „В.Ф.” АД, в свидетелство
от 17.03.2008 г. собственик на процесния автомобил Ф. Т. Ф. ******* е бил именно
продавача по покупко-продажба от 16.09.2019 г. с купувач Д. И.а, а именно Ц.М.Д.
род.07.11.1975 г. Видно от приложеният легализиран превод на Свидетелство за
регистрация Част II *** от Служба по регистрация №** на „В.Ф.” АД, процесният
автомобил е дерегистриран на 11.09.2019 г.
В случая свидетелството за регистрация е официален документ по смисъла на
чл. 31 КМЧП и се ползва не само с формална, но и с материална доказателствена сила.
По тази причина, до опровергаване на съдържанието му, съдът е обвързан да приеме за
осъществили се обстоятелствата, удостоверени с него, а именно, че собственик,
6
съответно праводател по договор за покупко-продажба от 16.09.2019 г. е Ц.М.Д. род на
07.11.1975 г. и от 11.09.2019 г. автомобилът е дерегистриран. В този смисъл е решение
№138/22.03.2018 г. по гр.д.№4304/2016 г. на ВКС II Г.О. постановено по реда на чл.290
ГПК.
В случая ищецът И. В. не проведе пълно и главно доказване на правото си на
собственост върху претендираният с исковата молба автомобил - №*******, тъй като
от една страна видно от легалиризираният превод на приложеното по делото копие на
договор за продажба от 12.09.2019 г., от което черпи правата си автомобила е посочен
с различна рама- №*******. От друга страна за автомобил с рама №*******
ответникът е противопоставил правото на собственост на праводателят си Д.Ц. И.а
които изключват правото на ищеца. Затова с оглед на събраните по делото
доказателства съдът приема, че ищецът не доказа по безспорен начин, че е собственик
на процесния автомобил, описан в исковата молба, поради което и предявеният иск
следва да бъде оставен без уважение.
С оглед изхода от спора в полза на ответника Х. И. В. следва да се присъдят
съдебно-деловодни разноски в размер на 1131.40 лева, представляващи разноски за
вещо лице ,адвокатско възнаграждение и разноски за превод на документи.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от И. И. В., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ж. к.
"М.", бл. ***, 4 за признаване за установено по отношение на Х. И. В., ЕГН:
**********, с адрес: гр. В., ул. "Ч." № 3, че ищецът е изключителен собственик на лек
автомобил марка "Ф.", модел "Т." с peг. № ***, рама № *******.
ОСЪЖДА И. И. В., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ж. к. "М.", бл. ***, чрез адв.
М. М. от АК-В. ДА ЗАПЛАТИ НА Х. И. В., ЕГН: **********, с адрес: гр. В., ул. "Ч."
№ 3, сумата от 1131.40 лева съдебно-деловодни разноски, представляващи разноски за
вещо лице ,адвокатско възнаграждение и разноски за превод на документи .
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд В. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
7